Балканите

Албания в средата на XIX в.

Посещения: 181

 

Публикува се по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по J. G. von Hahn. Albanesische Studien. Wien, 1853, p. 12–18.

 

Albanian fustanella 1850 1900Албанската раса се дели на две основни племена, тоски, които населяват Южна Албания (заедно с областта на Берат), и геги, които живеят в Средна и Северна Албания. Диалектите, които се употребяват от тези племена, се различават помежду си като например горно- и долнонемски; това ще рече, че тоските и гегите не се разбират помежду си или се разбират много трудно и трябва да мине известно време и за двете страни, за да свикнат с непознатия език.

Езиковата граница между двата диалекта не може да се определи точно, но тя не се различава много от естествените граници. Според общоразпространеното мнение, което при подобни въпроси не се задоволява с малките отклонения, а обича очевидните признаци, реката Шкумб се определя за граница между тоски и геги.

Между тоските и гегите съществува взаимна, наследствена вражда, която се проявява особено в турските военни лагери, в които са застъпени и двете племена. Те толкова често се бият помежду си, че при безредиците в едната половина на страната Портата използва наемници от другата половина.

Албанският народ обаче не е ограничен в територията на Албания, нито пък я населява изключително, тъй като значителна част от народа живее извън родината си, а много райони на Албания, особено граничните, са населени с неалбанци...

Preziosi Arnut 1866Има албански колонии в Източните Родопи, в България, Арнауткьой при Разград и в Мала Азия. Три колонии съществуват в земите на императора [Австрия]... По-големи албански колонии има в кралство Неапол. Първите албанци са дошли тук около 1460 г. ... Съществува една по-малка колония в центъра на Сицилия... Най-значителните албански колонии обаче се намират в гръцкото кралство. С изключение на Етолия и Акарнания, Лакония и Месения албанци живеят във всички провинции на континентална Гърция и Пелопонес; те представляват болшинството от населението на Беотия, Атика, Мегара и Арголида; островите Хиос, Спеца, Порос и Саламин са изключително населени с албанци; най-сетне те населяват почти цяла Южна Евбея и северната част на остров Андрос... По приблизителни данни в Гърция живеят около 200 000 албанци, които съставляват една пета част от общото население. Те всички спадат към гръцката църква. Времето на тяхното заселване е XIV–XV в.

Общият брой на албанците, живеещи в Османската империя, възлиза кръгло на 1 600 000 души... Приема се, че сред албанците мюсюлманският елемент надделява над християнския; не сме обаче в състояние да определим численото им съотношение. Мюсюлманският елемент е разпространен във всички части на страната и с малки изключения се ограничава с албанската раса, тъй като гърците и власите, т. е. неалбанското население на южната част, принадлежат без изключение към гръцката църква, а сред славяните, които населяват северните гранични албански територии, мюсюлманите са малцинство...

Само отделни по-големи райони са изключително мюсюлмански; към тях спадат Курвелеш, а също цялата равнина на Горни Арсен заедно с околните планини и областта Мати.

Сред чисто албанските южни части се намира крайбрежието на Химара, заселено изключително с православни албанци, които са си осигурили пълна независимост от съседните турски власти по силата на височайши ферман и са задължени само с военна повинност. Същото се отнася и за планинската местност на прочутата област Сули, чиито жители до началото на този век се намираха в такива отношения с Турция, в каквито и до днес се намират черногорците. Когато Али паша най-сетне успя да подчини тази област, оттам се изселиха само първенците, но жителите на принадлежащите към областта села и особено на подчинените останаха там.

Berat 1830

В северната част на страната живее войнственото католическо племе на мирдитите, в което няма никакви мюсюлмани. Това е така, защото според стария обичай всеки член, който премине към исляма, напуска областта. В Шкодренския пашалък се намира Пурати, една източна планинска местност, населена изключително от албанци-католици.

Турският албанец знае, че предците му са били християни, и той често пресмята времето по родовете, при които селото или областта му са преминали към исляма... Основа за преминаването винаги е било желанието да се спасят от натиска на мюсюлманските поземлени господари и съседи, а някои от тях са съвсем неотдавнашни.

Ислямът до преди няколко години правеше значителни завоевания в Албания както срещу гръцката, така и срещу католическата църква... При действието на реформената система обаче постоянният натиск върху християните се смекчава все повече и повече. Откакто мюсюлманското население само подлежи на рекрут, християните преустановиха всеки опит да преминат към исляма; даже онези, които са приели мюсюлманството само външно, искат да се върнат открито към църквата, която тайно са признавали.

Такива тайни християни се намират в Южна Албания само в района Шпат, североизточно от Берат; тези местности са населени от един войнолюбив народ, който рядко позволява на турчин да стъпи в селото им; в тях се намират църкви, в които служи един свещеник от Берат; те, както и всички християни в южната част на страната, принадлежат към гръцката църква. За да избягнат обаче заплащането на поголовния данък, както и други тежести, жителите са приели от незапомнени времена турски имена и минават за мюсюлмани пред турските власти.