Източен въпрос

Мирният договор между Русия и Турция, подписан в Букурещ на 16/28 май 1812 г.

Посещения: 346

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова

 

*****

Чл. 5. Негово величество всеруският император отстъпва и предава на Високата Порта частта от Молдава, разположена на десния бряг на р. Прут, както и велика и мала Влахия заедно с крепостите в сегашното им положение и всички градове, паланки, села и други селища... и островите на Дунава, с изключение на ония, които са поменати в предшестващия член.

Договорите и конвенциите относно привилегиите на Молдава и Влашко се потвърждават съгласно началата, изложени в член 5 на прелиминарните договори. Особените конвенции и разпоредбите на чл. 4 от Яшкия договор също остават в сила...

*****

Чл. 8. Макар да няма съмнение, че Високата Порта, вярна на тези начала, ще действа милостиво и великодушно към сърбите (който народ ѝ е подчинен и от дълго време трибутарен), сметна се за справедливо предвид участието, което те взеха в настоящата война, да се уговори тържествено една клауза относно тяхната сигурност; вследствие на това и съгласно чл. 4 на прелиминарните договори Високата Порта дава на сърбите пълна амнистия и обещава, че спокойствието им не ще бъде нарушавано поради миналите събития. Крепостите, построени през тази война в тяхната страна и които не са съществували по-рано, ще бъдат сринати, защото ще бъдат безполезни в бъдеще и Високата Порта ще завземе както по-рано владението на другите укрепени места, ще постави там артилерия, муниции и гарнизон, както намери за добре; за да не могат тия гарнизони да потискат несправедливо сърбите, Високата Порта, ръководейки се от чувства на милосърдие, ще се отнася към тоя народ с надлежната умереност. Освен това Високата Порта по молба на сърбите ще им даде същите права, на каквито вече се радват нейните поданици в островите на Архипелага и други части на държавата; ще им даде също доказателство на своето великодушие, като им предостави грижата за вътрешното управление на страната и като получава от тях умерени данъци, които ще налага върху тях, като взема за тая цел мерки в съгласие с тоя народ.

Международни актове и договори, засягащи България, под ред. на Г. Генов, стр. 55.

 

Допълнителна и обяснителна конвенция към Букурещкия мирен договор от 1812 г., сключена в Акерман между Русия и Турция на 7 октомври 1826 г.

 

*****

Чл. 3. Понеже договорите и актовете относно привилегиите, на които се радват Молдава и Влашко, са потвърдени с изрична клауза в чл. 5 на Букурещкия договор, Високата Порта се задължава тържествено да съблюдава казаните привилегии, договори и актове... и обещава да поднови в срок от шест месеца от ратификацията на настоящата конвенция хатишерифите от 1802 г., които определят и гарантират същите привилегии. Освен това, като се знаят нещастията, които изпитаха тези провинции през последните събития, като се знае изборът, направен от влашките и молдавските боляри, за да бъдат господари на двете княжества, и предвид на това, че руският двор даде съгласие за тая мярка, признава се както от Високата Порта, така и от страна на Русия, че горепоменатите хатишерифи от 1802 г. трябва по необходимост да бъдат допълнени с клаузите, вписани в отделния, приложен към настоящето акт, който бе одобрен от надлежните представители и който е и ще бъде смятан като неразделна част от настоящата конвенция.

*****

Чл. 5. Отоманската Висока Порта, като желае да даде на руския императорски двор бляскаво доказателство за своите приятелски разположения и своето голямо желание да изпълни изцяло разпорежданията на Букурещкия договор, ще постави незабавно в изпълнение клаузите на чл. 8 на този договор относно сръбската нация, която al antiquo (от старо време) е поданна и трибутарна на Високата Порта ...Вследствие на това Високата Порта ще определи с представители на сръбската нация мерки, които ще се сметнат най-удобни да ѝ се осигурят правата, уговорени в нейна полза, и изпълнението на които ще бъде едновременно справедлива награда и най-добър залог за верността, която тази нация е проявила към Отоманската империя. Понеже един срок от 18 месеца бе сметнат за необходим, за да се пристъпи към проверките, които се налагат по тоя повод съгласно приложения тук акт, уговорен между надлежните пълномощници, казаните мерки ще бъдат определени и приети в съгласие със сръбските представители в Цариград и изложени подробно в един върховен ферман, облечен в хатишериф, който ще бъде поставен в действие във възможен най-кратък срок и най-късно в гореказания 18-месечен срок и освен това ще бъде съобщен на Руския императорски двор и оттогава ще бъде смятан като неделима част от настоящата конвенция.

Международни актове и договори, засягащи България, под ред. на Г. Генов, стр. 63.