Османска империя

За евреите

Посещения: 1026

 

Публикува се по: Ханс Дерншвам, Дневник за пътуването му до Цариград през 1553-1555 г. Прев. Мария Киселинчева, С., 1970, стр. 135-148.


В Турция има безброй много евреи във всички градове, от всички народности и езици. Всяка народност, според езика си, си се поддържа взаимно. Щом от някоя страна прогонят евреите, те всички идват в Турция, налитат като паразити и говорят немски, италиански, испански, португалски, френски, чешки, полски, гръцки, турски, сирийски, халдейски и още много езици. Според навика и езика си, носят и дрехите си, а те са обикновено дълги, както дрехите на власите и турците, също така и на гърците — един кафтан — това е препасана долна или горна дреха от хубав плат или коприна. Както турците носят бели чалми, така евреите носят жълти. Някои чужди евреи още носят черните италиански барети, а други, които искат да минат за доктори, т. е. лечители на рани, носят червени островърхи продълговати барети. В Цариград ги има много, също като мравки. Самите евреи говорят, че са много на брой. Но според платения данък, през миналата 1553 година са били 15036 с жените и децата. Християните — като гърци, арменци, караманци — които са платили на султана данък, който се нарича харач, са били 6785. И в Турция ги презират, както навсякъде; те нямат земи, а само много собствени къщи. Но щом могат да се подслонят, да си намерят търговски улици или друго място, където да си изкарват прехраната, предпочитат да живеят под наем в чужди къщи, по-голямата част от които принадлежат  на джамиите — на ходжите. Когато къщите изгорят, ходжите трябва пак да ги строят. Живеят в окаяни, вонящи къщи, един върху друг, така че сред тях всяка година лесно избухва чума. Живеят в ниската част на града, близо до морето. Недалече от Одрин, на Егейско море, е разположен един град, наречен Солун. В него имало повече евреи, отколкото в Цариград, както казват — около 20 хиляди. Мнозина от тях произвеждат сукно, което се разнася из цяла Турция. Солун е разположен срещу Валона, град, който принадлежи на венецианците, а помежду тях има голям залив, като между Сицилия и Африка.

В Александрия и Мъсър, т. е. Кайро, Алепо, Антиохия, в Сирия и Ерусалим, както и навсякъде другаде има много евреи. Старите евреи, които имат препитание, се оттеглят към Светата земя към Ерусалим. Надяват се, че от всички страни ще се съберат отново в своята и ще си създадат държава. Заможните евреи им изпращат в Ерусалим издръжка. Защото там не могат да се печелят пари, там няма пари. Помежду си се делят на секти, както едно време обикновените евреи, които се наричат израилтяни, и каквито има във всички страни. Имат много учени, които се наричат равини. Те спазват петте книги на Мойсей и пророците, заедно с някои други приети книги и 10-те заповеди. Някои от тях считат, че произхождат от рода на Аарон. Те се мислят за най-добри и за потомци на най-висшия първосвещеник. Наричат се „кохен“, но не носят особени дрехи. Турците също искат да имат „кохен“ от своя Мохамед — хора, които да произхождат от неговия дяволски род. Те носят зелени чалми, мислят, че са по-добри от другите и че са светци. Крайно са надути, не зачитат много-много и султана, отнасят се към него както при нас поповете към императора.

Между евреите има някои, които считат, че произхождат от рода Леви, както техните свещеници. Те не са по-добри от нашите епископи и попове, изучават всевъзможни суеверия и човешки закони, определят дните за пост и празниците, нареждат как да се колят кокошките с ненащърбен остър нож, като се правят с него не повече от три рязвания и не се реже напред-назад, за да не измъчват кокошката. Поради това и търговците на кокошки нямат право да ги колят сами и си държат специален поп, който получава за всяка кокошка три мангъра — това е 1/8 аспра. Също учат, че трябва да ги скубят, а не да им смъкват перата с вряла вода. Освен това през определени 8 дни в годината евреите имат пости, през които не трябва да ядат месо. Но им е позволено от техните попове да ядат пилета, защото пилешкото месо имало различен вкус от другото; също така им е позволено да ядат месо, което предварително е било накиснато в оцет, за да му се отнеме вкуса на месо. Освен това техните попове учат, че в годината има един ден, когато се предопределя от бога кратък или дълъг живот за всекиго, а и смъртта на всеки човек. Точно, както турците мислят, че в годината има една нощ, по време на която могат да бъдат опростени всичките им грехове.

При всяко новолуние евреите имат един полупразник, на който се събират всички заедно, ядат, пият и се забавляват. Евреите не ядат маслото, което се кара в Цариград от Кафа с големи кораби в говежди мехове и което татарите правят от размесено мляко на крави, овце, биволи, коне и магарета. Те си поръчват на село овче мляко и си правят от него сами масло. Имат за това определени хора и надзиратели. Това масло е бяло и се продава между евреите. Освен това те купуват големи дебели овчи опашки, изваждат от тях тлъстото или лойта, смесват я със сусамово масло и пържат в него риба или друго. Добиват и гъша мас — това е най-хубавата мас, — поради което нарочно угояват гъски. Имат много стари притчи, поверия и глупави детски историйки. Например, че Шмуел или Самуил е погребан в една градина и е толкова отмъстителен, че щом някой турчин изнесе оттам и най-дребното, той го спира и убива. Или пък, че Авраам, Исаак и Яков са погребани в една дълбока дупка или кладенец, а над тях виси на верига горяща лампа. Или, че в тяхната света земя телата не се разлагали. Или, че сега са налице само 11/2 от родовете на евреите, които ние знаем и всекидневно срещаме. Другите 111/2 рода живеели зад едно море от камъни, което през цялата седмица така се вълнува и хвърля камъни, че никой не може да мине нито насам, нито нататък, Само в събота то утихва. Но понеже е „саббат“, те не могат да минат насам, докато не им дойде времето. Позволяват си да лъжат и да разправят в Цариград като чиста истина, че един евреин отишъл една събота в онази страна. Сигурно са слушали за flumine Sabatico1 (за която пише Йозефус, а пък — ако си спомням добре — и Плиний), която тече през цялата седмица, а в събота пресъхва.

Има и една друга секта евреи, които се наричат „караим“. Те са се отделили от другите обикновени евреи, не живеят общо с тях, имат си отделни къщи, не ядат и не пият с другите. Колят добитък за себе си. Приготвят си виното отделно, имат отделни пости, когато другите евреи ядат месо, те ядат риба. Не си вземат жени от други еврейски родове, спазват само петокнижието на Мойсей и десетте заповеди, но не зачитат пророците и другите книги. Тези евреи караим са по-богати от другите, имат по 100 и 150 хиляди флорини. Най-често лихварстват, вземат за един златен флорин една аспра на месец, както и друго, а лихвата трябва да се плаща всеки три месеца. Никой от тях, както и другите, не дава на заем, ако няма достатъчно залог от сребро или злато. Дават и само срещу достатъчно гаранции, в случай че залогът изгори или изчезне при пожар. Те вземат лихва и от останалите евреи, което иначе им е забранено от закона. От тях в Цариград имало 50 или 80 къщи; всичко — 200 души с жените и децата. Имат най-хубавите каменни къщи. Мъжете и жените носят хубави дрехи от коприна и дамаска, а всички жени носят златни вериги на врата и ръцете. Имат си собствена синагога. Такива евреи караим имало само в Кафа и Русия, иначе никъде другаде.

В Египет, в Кайро и Алепо имало евреи или такива, които се считат за евреи, които спазват обрязването и десетте заповеди, но иначе не се придържат към никакво писание. Заедно с това те почитат един гълъб, направен от злато, което ми напомня за Семирамида, почитана в образа на гълъб. Другите евреи нямат с тях нищо общо, те не търгуват с техни стоки, а всичко направено от тях изгарят, щом научат, че те са го правили; не ги допущат в къщите си. Иначе след някое тяхно посещение всичко трябва да се измете и измие. Еврейски синагоги в Цариград имало 42 или повече, всяка народност отива в своята синагога.

Евреите не дават на турците нищо на заем, нямат им доверие.

Евреите могат да се движат и търгуват съвсем свободно, където искат в цяла Турция, в Египет, Мъсър, т. е. Кайро, в Александрия, в Алепо, в Армения, Татария, във Вавилония, до Персия, Индия, в Русия, Полша, Унгария. И няма място на света, откъдето в Цариград да не са дошли евреи, и няма стока, с която евреите да не знаят да боравят и търгуват. И още, щом чужд кораб пристигне от Александрия, Кафа, Венеция или от друго място, те първи са там.

Те донасят всички скъпоценни камъни, които идват от Индия през Персия в Цариград: могат да предложат камък, който не струва и един флорин, за 200 флорина. Те се подиграват с нас, защото турците нямат право да ги задържат, грабят, заробват и продават. Считат за голямо чудо, че турчинът е довел евреите от Буда насам, не ги е дал за продан, а ги е освободил, като ги е задължил само да плащат данък. Ако бяха ги продали, това щеше да бъде разруха за всички евреи в цяла Турция, защото по техния обичай те са задължени да се откупят. Както стана преди известно време, когато беше заловен един турски кораб, на който имаше много евреи, които караха към Малта, но тези от Цариград ги откупиха. Един немски евреин от Кишмартон по Великден бил отвлечен на един кораб във Венеция и продаден в Цариград, но цариградските евреи откупиха през 1554 година и него и го изпратиха през 1555 година във Венеция.

Евреите знаят всичко, което става във всички страни на целия християнски свят, поради това те са за цялото християнство съгледвачи и предатели, които работят за турчина. Има и безброй отрекли се християни от всички народности — италианци, испанци, хървати, сърби, унгарци и немци, — които са по-зли и отчаяни от самите турци; пътуват из всички страни, разузнават и пак се връщат. А пък ако се проверят нашите войници поне отчасти, между тях също ще се намерят много обрязани, които, като им дойде времето, пак ще побягнат и ще се върнат при турчина. Аз се запознах в Цариград с един такъв немец, ножар от Улм, който свободно пътуваше насам и нататък, беше обиколил всички страни, върнал се в Цариград и започнал работа. Такива негодници има много между власите, сърбите и унгарците, които мразят немците от цялото си сърце, подиграват се с тях и желаят да тръгнат срещу тях.

Много „марани“ — това са евреи, които са станали християни, както в Испания, също и другаде, където са се покръстили доброволно — стават разбойници, когато не могат да си изкарат по честен начин прехраната из християнския свят, и, за да избягнат бесилото, всички идват в Турция. Тук пак стават евреи, търпят презрение и бедност, глад и жажда само за да са малко по-свободни и да не бъдат държани сред турците в плен като християни. Те са готови на всякаква подлост и измама, не се срамуват от никакво разбойничество.

В Цариград и в Турция се намират и такива, които пътуват от страна в страна. За пари те се покръстват по два или три пъти, между другото са научили по някакъв занаят. Прехранват се отчасти от занаята си, както един книговезец, който дълго е бил в Бреслау, дошъл тук с двамата си сина, а около 1552 година го последвала и дъщеря му.

Между евреите се намират и някои отчаяни християни, част от които са били пленени в Турция, или пък в християнския свят са били бити с пръчки, били са затваряни и са се отскубнали от бесилката и които по-късно евреите са откупили от турците за някаква печалба, или те сами са попаднали сред евреите по някакъв друг начин. Приели са еврейската вяра, обрязали са се, само за да са малко по-свободни сред евреите и да могат да се движат свободно. Защото пленените християни страдат много под турците вършат или цялата работа - трябва да хранят турците - нямат никога спокойствие, хранят се лошо като кучета. Това принуждава всички пленени християни скоро да приемат турската вяра и въпреки това не стават свободни, само са малко по-добре от тези, които са продадени по галерите или по чифлиците. Щом веднъж някой се е потурчил, той не може вече да се откаже; такива ги изгарят веднага.

Около 1552 година, още преди да пристигнем ние, в Цариград умрял един учен немец, който знаел гръцки и арабски. Бил попаднал между евреите, приел вярата им, та научил и еврейски. Сигурно при нас е простъпил нещо или пък е бил анабаптист — следвал бил във Витенберг.

Познавам и един, който в Цариград често идваше при мен, казваше се Самуел. Служил бил в Краков при някакъв търговец, от християнин се поеврейчил — бил направил някакво мошеничество.

Евреите се хвалят, че всяка година тук пристигат много християни, които искат да се поеврейчат.

Докато ние бяхме тук, няколко евреи се потурчиха. Когато един евреин не се е държал както трябва между своите и следва да бъде наказан от тях, щом стане мюсюлманин, т. е. както тука казват верующ и турчин, евреите нямат право повече да му сторят нищо. Между другото един ковач се поеврейчи само заради един пищов, който аз, Ханс Дерншвам, впоследствие купих. Един друг пък се раздели с жена си и се потурчи.

Около 14 юни 1554 развеждаха един евреин с турска чалма, който се беше потурчил. Подир него вървяха мнозина, а пред него — един турски ходжа, който се провикваше, че този е намерил правия път и е станал смирен мюсюлманин. На което другите отговаряха с: „Аллах, аллах, аллах“, което означава — „господи, господи, господи“. Водят го из града, за да се знае кой е и ако поиска да се отрече и да стане „муртад“, да е известен, защото тогава ще го изгорят безмилостно.

На 14 юни 1554 един грък беше изгорен на Ат-мегдан. Той бил обрязан насила и трябвало да се потурчи, както става, когато християнин бъде заварен при туркиня; тогава той трябва да се обреже или го изгарят. Този обаче се държал и не искал да предаде християнската си вяра, не искал да измени, та Синан паша наредил да го изгорят, като преди това му давал 200 флорини, за да се откаже, но той не склонил. Бог да го прости!

При нас в кервансарая имаше един слуга, грък, който като млад бил заловен при една развратна жена — иначе ходел при дъщерята на друг, — но трябвало да се обреже, да вземе развратната жена и да се потурчи, или щели да го изгорят. Беше честен приятел, братята му — единият калайджия, а другият кръчмар — бяха хубави мъже; той не смееше да им се мерне пред очите. Когато трябваше да излиза с мене по работа, както се случва, винаги тръгваше по друга улица. По-рано се е казвал Михаел, сега — Мехмед. На чауша, който ни пазеше и на другия той се представяше за „гаваз“, т. е. за надзирател, нали не можехме да излизаме сами заради турските своеволия. Когато му напомних за вярата, той винаги въздишаше силно, без да иска. С удоволствие би се върнал сред християните, ако гърците имаха власт поне в малка част от земите си или в Унгария. От такива при нас няма нужда, защото никой от тях не иска да работи нищо.

Турските ходжи (които всички са неуки магарета), казват, че старите набожни патриарси Авраам, Исаак и Яков, други патриарси и еврейски царе са били турци, и че те произлизат от тях. А, ако евреите публично противоречат на ходжите, изгарят ги. Подигравателно и с лъжлив израз на лицето евреите казват, че ходжите считат и Христос за турчин и в знак на почит на гроба му са поставили тюрбан — това е турска чалма, каквито носят султанът, пашите и неговите служители.

По турски обичай, както се вижда в Цариград, султаните и децата им биват погребвани в нарочно направени параклиси до големите джамии. Гадините лежат в саркофази над земята, покрити със злато. Тук има много пазачи или ходжи, на които дават заплата за това, че денонощно лежат и пренавиват турската чалма, която е поставена до главите, и пазят, както евреите, Христовия гроб. Но техният предводител Мохамед и неговите привърженици са затънали така дълбоко, че вече не могат да станат. И в деня на страшния съд ще бъдат проклети заедно с всичките им султани. Амин!

Между евреите се намират всякакви занаятчии, които работят явно и си изкарват хляба, защото в Турция всеки е свободен да се занимава където иска със занаята си — в къщи, в дюкян или на улицата. Дали го знае добре или зле, много или малко, не обръща никой внимание, щом като човекът си плаща данъка на султана за себе си и за дюкяна.

Между турците няма стригачи на платове — този занаят не се цени никак — защото те не подстригват платовете. Всички италиански платове идат в Турция подстригани. Между евреите има двама стригачи, има такива и между гърците. Евреите в Цариград имат и печатница; печатат много интересни книги. Имат златари, каменоделци, бояджии, кроячи, месари, аптекари, лекари, хирурзи, тъкачи, лечители на рани, бръснари, майстори на огледала, бояджии за платове и прежди, тъкачи на сукно, тъкачи на коприна, промивачи на злато, маркшайдери, опитвачи, трошачи на руда.2

Евреите търгуват също така с всякакви стоки. В безистените и по търговските улици има на пъстри тълпи най-различни търговци на коприна — евреи, турци; арменци, гърци. Между всички тези народности има извънредно много евреи, те са по-сръчни и по-бързи от турците. Ако нямаха християнски произход, турците щяха да бъдат зверове, нямаше да могат да се заловят за никаква търговия, щяха да знаят само каквото виждат от гърците и власите. Те се занимават с разни търговии, но никой не иска да го забележат, че има и най-малкото, даже и да е военен. И не всичко, което блести, е злато, особено в двореца. Всички до един са окаяни пленени просяци.

Техните доктори по медицина са неуки по лекарствата и хирургията, защото много от тях не знаят гръцки, нито латински, а не са и философи. Както чух, знаят само еврейски и арабски; откраднали са всичко от Галенус и са получили разни рецепти от родителите си и от някои, които са били прислужници при аптекарите в Италия. Други по-учени доктори в Турция няма. Имаше един, който често посещаваше пратениците, на име... Той беше латинец, философ и добър влах — помогна веднага на някои.

Султанът също нямаше друг лекар освен един евреин, който се грижеше за него и за двора му. Той си беше построил на еврейската улица голяма каменна къща на 3 или 4 етажа. Умря, докато ние бяхме в Цариград. Синът му също бил лекар и е сега на мястото на баща си.

Има някаква рецепта за lentium ventris3. Иначе глупаците не знаят нищо, защото не разбират гръцките, нито латинските медици, а султанът има нужда от такъв хирург, който може да се нарече медик и доктор, най-много заради болния си крак. Има нужда и от търговец на противоотрови, който може да дава очистително — това е цялото им изкуство и благоволение, заради което пашите ги хрантутят, защото самите те всички преди 20, 15 години са били свинари.

Евреите имат и няколко аптекари, и както е обичаят в Турция — те са настанени в мръсни бараки, а не както в християнския свят, в зидани хубави къщи.

В цяла Турция кръчми държат само гърците, евреите и арменците, сред турците никой не черпи с вино, а също така и никой не им дава вино. Защото не им се доверяват, а те нямат и право да пият, та се страхуват също като разбойници и гости в християнските земи; трябва винаги да се прикриват и заради това живеят като окаяни кучета. А при тази голяма разруха на страната сами нямат нищо, не обработват благодатните плодородни земи, препичат се на слънце, състаряват се и умират преждевременно.

Както търговците някъде дават заеми срещу вино от джибри и постигат съгласие за цената, така и евреите, гърците и арменците дават в заем пари срещу гроздовата реколта, сами изстискват гроздето и го карат в Цариград. Турците не искат и не могат да рискуват толкова разноски за това.

Както казах, в Турция евреите са също така презирани както и в християнския свят; когато минават пред бараките, турците имат обичай да им подвикват: „хаврус, хаврус, хаврус!“ — това значи воняща мърша,4 и чукат от един дюкян на друг. Това правят от около 10 години, когато един паша, на име Коджа, бил управител на Цариград. Дюкяните на евреите и турците, където те продават, са наредени един до друг и един през друг. Един стар евреин си държал цукалото в дюкяна и тайно го изсипвал пред друг един дюкян, докато го хванали и обвинили пред кадията и пашата, за което го били и трябвало да плати пари на кадията. Пашата искал да даде на евреина урок завинаги и наредил да го разкарват из града, седнал на магаре заднешката. Окачили на врата му една воняща глинена делва, пъхнали му брадата вътре и викали по него „хаврус!“ така че и сега евреите не могат да се отърват от тоя прякор. Оттогава евреите, когато минават отнякъде, гледат надолу и мълчат.

Когато евреите искат да се женят, трябва най-напред да се заявят пред субашията (това е длъжностно лице). Той им издава писмено свидетелство, за което те трябва да платят 80 аспри, които припадат на султана. След това евреинът може да прави сватба и да съжителства с жена си, когато си иска, през една, през две години или всеки ден, а след това да прави кучешката си сватба.

Еврейските жени са обличат много разкошно, така както не може да се облече никоя жена от нашите благороднички. Ходят в копринени дрехи от атлаз, дамаска, кадифе, носят златни накити, долни и горни фусти. Ако някоя не носи златен гердан, трябва да е много бедна, а те носят и златни гривни.

От езика, който говорят, зависи и по какъв начин ще се обличат — по гръцки, италиански, португалски, испански, немски, унгарски, чешки, полски, турски. Щом като си плащат данъка на султана, никой не ги закача.

През септември евреите празнуват празника на колибите от шума, за което им трябва много лаврова шума, под която седят в домовете си, като 200 печални заседатели.

По същото време имат един ден, в който отиват от рано в синагогата и остават там, защото бог определял всекиму кога ще умре и от каква смърт.

На 9 юли е бил разрушен Ерусалим от Тит Веспасиан. На този ден евреите седят в синагогата на земята боси. Когато турците имат байрам и празнуват три дни, евреите не излизат навън. Иначе турците ги спират, искат на сила от тях байрам, и те трябва да се откупят за 1 или 2 аспри.

Когато някой пленен слуга или някоя жена служат при евреите 7 години, те ги освобождават и след това могат да работят за пари, където искат. На 23 декември 1554 пред нашата странноприемница прекараха един млад евреин, когото водеха при кадията или ходжата, за да го обрежат, но евреите едва ли са успели да го освободят много скоро. Изглежда, че е противоречил на някакъв мюсюлманин или е наругал някакъв турчин.

През 1553 в Цариград дойде от Венеция с дъщерите и придружителите си една стара португалка. Евреите разправят различни работи за това, кой бил мъжът ѝ и как се казвал, някои казват, че бил Диего Медес и че брат му бил Франциско де Ануерза. След смъртта на мъжа си тя избягала от Португалия през смъртта с голямо богатство, имала там още една сестра, която трябвало да я последва, но нещо я е задържало. Евреите много се хвалят с нея, наричат я сеньора. Тя се носи много богато и пищно, има многобройна прислуга, също и момичета, между тях — две холандки. По-рано била маранка, но тук станала пак еврейка. Не живее в Цариград сред евреите, а в Галата, във вила и градина, за които всеки ден трябва да плаща 1 дукат наем. Венецианците я били арестували и не искали да я пуснат, но тя се свързала с доктора на султана, който имал син и се надявал тя да му даде дъщеря си, та султанът се застъпил за сеньората и наредил, да я изтеглят от Венеция. Мъжът и бил маран, но като умирал, я помолил да вземе костите му от християнската земя и да ги пренесе до Ерусалим и ги погребе там. През 1554 година тя изпълнила това, изпратила ги с големи почести, за да го погребат евреите.

Тя е чевръста жена, каквато е била Барбара фон Кьолн, върти голяма търговия през морето с Венеция и Италия с вълна, пипер и жито. Дъщеря си е обещала на някакъв португалец или испанец, когото пленниците тук познават лично — той бил в двора на негово римско императорско величество. Бил син на сестра ѝ; евреите, които всеки ден са около него, го наричат, различно, за да не се разбере, кой е този негодник. Казвал се Жуан Микаш или Сикс, баща му бил доктор и се казвал Самуел. Този негодник дошъл през 1554 година в Цариград с над 20 добре облечени испански слуги, които вървели подир него като след княз. Той самият ходел облечен в копринени дрехи, подплатени със самурени кожи. Имал двама еничари с тояги по турски обичай — да го пазят, за да не му се случи нещо. През април 1554 се обрязал. След това дъщерята се омъжила за него и преди и след сватбата — както ми разказваха евреите, които са били всеки ден около нея — в продължение на няколко месеца приемала гости и уреждала тържества, освен това френският посланик по Вартоломей преминал от Цариград в Галата и си устроили взаимно големи церемонии. Еднаквите се сдружили, както правят други мошеници и предатели на християнството. Той е едър човек, с черна, подстригана брада.

Слугите, които са дошли с него и с жените, също са се обрязали до един и са се поеврейчили, всички са избягали отнякъде, били са крадци и марани. Понеже виждат колко презрени са тук евреите и каква робска страна е Турция, сигурно много се разкайват, защото другаде са живели както им е било по сърце. Такива разбойници след време ще се върнат пак сред християните и ще правят пакости.

Grazia Mendez NasiСпоменатата сеньора и зетят ѝ живеят в разкош, достоен за един княз. Всеки ден им гостуват на трапезата 80 човека, трябва да са наели много хора, но сигурно няма да свършат добре. Разправят, че голямото му богатство останало там, също и много пропаднало по море. И каквито са разходите в Турция, скоро богатството му ще намалее, пък е направил и много подаръци на пашите, раздал е няколко хиляди дуката на бедните евреи и болниците им.

Този португалец сигурно се е крепял в двора на императора, както други испанци с надбягвания и дуели, донесъл е със себе си всякакво въоръжение, ризници, шлемове, пушки, дълги и къси копия, алебарди, дълги и къси пушки. И сега още в Галата в градината се дуелира със слугите си и ги кара да се надбягват в кръг, прави маскарад.5

Преди около десет години, един евреин завидял нещо на един турски ходжа, който викал от минарето. Още преди разсъмване отишъл на минарето и занесъл горе стомна с вино, хвърлил в тъмното ходжата надолу по стълбите, оставил стомната там, така като че ли онзи е бил пиян и при падането се убил. Не са го заловили.

В Цариград и Амазия се разправяше, че ако Мустафа, синът на султана, бил станал султан, щял да избие всички евреи в Турция. Заради това с него се случи, както с Амон и Мордохай, защото бог иска да запази евреите до края на света за свидетелство. Наистина е за чудене, че при такова потисничество те карат децата си да учат прилежно, за да запазят еврейския си език и своя Мойсей. Но не искат да си отворят очите за истината.

Евреите не допускат помежду си просяци. Имат събирачи, които ходят от къща на къща и събират за бедните в обща каса. С това издържат бездомните и болниците си.

Евреите пекат големите дробове на угоените гъски по следния начин: слагат дроба на парче хартия, сгънато от две, слагат отгоре малко гъша мас, от най-мазната, която е отзад над трътката, поставят дроба на скарата върху малки въглени и топла пепел и го обръщат веднъж или два пъти, колкото да се втвърди, без да го солят; след това слагат прясна гъша мас в тиган, колкото е необходимо, в нея пържат дроба от двете страни, но не го препържват. В соса слагат канелени кори и карамфил и го поднасят сух. Вкусно ядене е.

 

1Лат.: „съботната река“.
2Последните три термина са свързани със средновековната рударска технология.
3Лат.: „облекчаване на стомаха“. Б. пр.
4В същност думата означава „цукало“ и е била използвана като обидно прозвище у редица народи.
5Описаните надълго от Дерншвам случки за въпросното еврейско семейство ще да са били злобата на деня в Цариград през годините 1553 — 4. Касае се за донна Грация Мендезиа, похристиянчена еврейка, омъжена за марана Франциско Мендес. Жуан Микас, неин племенник и зет, също се заселил в Цариград, където се върнал към израилтянството под името Йосиф Наси.