Османска империя

Парад на истанбулските еснафи. 1720 г.

Посещения: 161

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.


Из „Сюрнаме“ (Книга за празниците) на Сеид Вехби (?—1736).

 

Печата се но М. Стайнова. Тенденции в културата на Османска Турция през първата половина на XVIII век — „Ляле деври“. Непубл. канд. дис. С., 1975, стр. 264 — 268.

В сряда, 25-о число от месеца [септември] и осми ден от фестивала, валя дъжд рано сутринта до изгрев слънце...

Великият везир беше седнал в своя отак, разговаряйки с шейх-юл-исляма и други везири до идването на султана.

RESIM 1След това започна парадът на еснафите, воден от еничарите. Отпърво минаха майсторите на палатки и шатри, свирейки и рецитирайки стихове. Те носеха като дар палатка, подплатена с цариградски брокат, с четири декорирани стълба и кулички. Втъкан от скъпа коприна беше стихът на върха на палатката, написан от майстор на перото като „Хаям“1. Вътре беше седнал даровит юноша, красив като Лейла в своята шатра. Те опнаха сръчно палатката на хълмистия терен.

Обущарите носеха на раменете си носилки с формата на магазин, в който един юноша като ангел продаваше обущарски изделия. До него имаше работилница на колела с един сръчен младеж, демонстриращ тяхното майсторство. Те носеха също една красива кукла, наречена Кемал. Въпреки че беше направена от хартия, тя танцуваше и правеше повече от забележителни и редки танцови номера.

Най-накрая те предоставиха техния подарък — два чифта обувки, инкрустирани с перли, и два сребърни подноса. Един от техните старейшини вдигна ръцете си и изрече молитва. След това те се придвижиха към шатрата за гости.

Следващите бяха бакалите с бакалница на колела. Те излагаха всичко, каквото се продава в техните магазини. Млад продавач вътре изпълняваше своите задължения. Продавачите на плодове като техни чираци се присъединиха към тях. Един от тях започна да се бие с бакалите, хвърляйки ябълки и други плодове. Те стреляха със своите пушки и пищови, изпълнявайки забавни номера. След това поднесоха своя подарък — два сребърни свещника, поднос и множество скъпи изделия и цветя.

След това майсторите на кауци2 манифестираха. Те бяха следвани от своите чираци — шапкарите.

Веднага след тях се появиха юрганджиите, също с дюкян на колела, украсен с много красиви орнаменти, пълен с богато бродирани изделия и сребърни брокати. Деца с ангелски лица вървяха пред красив юноша. Те изпълниха много игри, пускаха фойерверки, танцуваха и с това показваха, че превъзхождат и в това отношение останалите еснафски задруги. Пристигайки пред султана, те му поднесоха кана и леген, поднос, бокал и четири скъпи юргана от бродиран сатен и атлас.

Следваха ги еснафите от Капълъ чаршъ с един дюкян с изкуствена решетка, на каруца, теглена от биволи. Вътре един юноша мереше парче плат, а наоколо имаше окачени други изделия и тъкани. Те подариха три топа брокат и четири топа атлас, три сребърни вази и един поднос.

След тях идваха търговците от пазара за роби и техните чираци.

Еснафът на памукчиите също имаше дюкян с младеж в него, който продаваше памук. Той се пазареше с един клиент, който вървеше край него...

Когато слънцето стигна своя зенит, султан Ахмед III пристигна в своя отак и бе заповядано да започне парадът на еснафите.

Първи от еснафските задруги манифестираха сърмаджиите и майсторите на бродерия със сърма и злато. Те бяха изработили една изключително скъпоценна носилка, украсена като сандък за чеиз на щастлива невеста. Вътре един юноша демонстрираше умения от своя занаят. Техният кехая поднесе носилката на султана. След като дарът беше приет, кехаята отиде да обядва в банкетната шатра.

След това манифестираха ваксаджиите и лъскачите на огледала и др. Един от тях постави [на земята] поднос с 10 вази, а на върха една кана; на втория поднос над вазите беше седнал неговият чирак. Човекът сложи цялата тази тежест върху главата си и изпълни разни номера. Ваксаджиите и лъскачите подариха четири сребърни стремена, двадесет и четири сребърни подкови, едно блюдо и украсен с надпис бокал.

След тях дойдоха корабостроителите, които носеха триглав дракон, който имаше опашка като скорпион и рога като елен. Те свиреха на инструменти и поднесоха като дар порцеланова кадилница, шише за розова вода, две кани и един малък поднос.

Еснафът на сърмаджиите, майсторите на изключително скъпи тежки копринени дрехи, покрити с бродерия от сърма и злато, вървяха с група хора, носещи красиви бродирани дрехи. Техните коли бяха возени от волове. Един от групата, седнал вътре в колата, скочи на един вол, вървящ отстрани, и започна да изпълнява номера. Те поднесоха много редки изделия.

След тях бяха седларите с един грозен негър, танцуващ с една тепсия на главата си. Те изпълниха фокуси с два сокола — единият малък, другият голям. След като поднесоха своя дар, те отидоха в банкетната шатра. Техният дар се състоеше от сребърни седла, една кана и три джезвета за кафе.

След това дойдоха майсторите тъкачи на козяци и кечета с 12 момчета с плъстени наметала и фесове, седнали пред становете и демонстриращи занаята си. Техните конници и пехотинци вървяха в съвършено стройни редици. Те подариха следното: сребърни седла и един чифт сребърни стремена.

Следваха ги търговците на ечемик...

Този ден присъстваха също посланиците на френския крал и на руския цар на служба в Истанбул. Отдясно на палатката на великия везир, на отсрещната страна на улицата, близо до отака на Кетхуда Мехмед паша, беше опната широка шатра. Вътре бяха сложени 4 — 5 стола и на тях бяха седнали те [посланиците] и няколко чауши ги придружаваха. Тъй като те щяха да ядат по обяд, масите бяха приготвени според техния вкус. Те ядоха и пиха според техните нрави и обичаи.

 

1Игра на думи — „хаям“ на арабски е майстор на палатки. Има се пред вид и Омар Хаям — големият персийски поет.
2Каук — вид висок калпак.