Османска империя

Описание на феодалното устройство на Османската държава през средата на XVII век от Али Чауш от София

Посещения: 579

 

Публикува се по Турски извори за историята на правото по българските земи, т. I, съст. Г. Гълъбов, С., 1961

Превод на Борис Н. Ачков

 

Подробно описание от Али Чауш от София на броя на еялетите (областите) и провинциите (самостоятелни области), върху които се разпростира могъщото владичество на османската държава, броя на санджаците в нея, владелците на зиамети и тимари, количеството на калъч-тимарите и числото на бойците (войниците).

 

Ottoman Empire 16 17th century[стр. 146] Понастоящем обширната османска държава има тридесет и четири бейлербейства, от които двадесет и пет са с хасове, а девет със салияне.

Тези, които са с хасове, са следните: Еялет Румили, еялет Босна, еялет Каниже (Kаница), еялет Будин (Буда), еялет Егри, еялет Темешвар, еялет Анадолу, еялет Караман, еялет Мараш, еялет Сивас, еялет Трабзон, еялет Кефе (Кафа — Теодосия), еялет Диарбекир, еялет Шам (Дамаск), еялет Халеб, еялет Ерзирум, еялет Чълдър, еялет Карс, еялет Ван, еялет Рика, еялет Шахризол, еялет Мусул, еялет Трабулусшам (Сирия), еялет Къбръс (Кипър), еялет Джезаир (Егейски острови).

Тези, които са със салияне, са следните: Еялет Мъсър (Египет), еялет Йемен, еялет Хабеш, еялет Басра (Басора), еялет Ляхса, еялет Багдад, еялет Траблузгарб (Триполи в Африка), еялет Тунус, еялет Джезаиргарб (Алжир).

В еялетите, които са със салияне, няма зиамети и тимари, но има войскови групи (платена войска). Целият приход се задържа от султана, закрилник на света. От добития приход се дава на бейлербействата определеното им салияне и след като се изплатят заплатите на войсковите групи, остатъкът се насочва към държавния център и се внася в хазната. С еялетите, които са с хасове, обаче не е така. В тях има султански хасове, везирски и такива на други военачалници. Има и някои бейове (началници) на оджаклъци, на племена, на мюселеми, на юруци, на пехотна войска, на акънджии; има и заими, и тимариоти.

Освен тях има и девет провинции, наречени хюкюмети, които са оставени във владение на владетелите им в замяна на услугите, които са направили, за подчинеността и покорството им по време на завладяването. Те ги владеят като тяхно владение. Даже техните страни са изключени от списъците на облагане. Те плащат данък макту (отсечен), както е определено от старо време. Цялостният им приход не е бил внасян (вписван) в императорския регистър. Между тях няма нито един от османските военачалници и от войсковите отделения. Всичко е тяхно владение. След като бъдат уволнени, те могат да не приемат [ново] назначение, обаче те всички са покорни и се подчиняват на султанските заповеди и повели. Подобно на другите османски военачалници и те заедно с бейлербейовете на еялета, към който се числят, участват в походите. Те имат отделна народна и племенна войска.

Тези провинции са:

хюкюмет Джезире, хюкюмет Егир, хюкюмет Генч, хюкюмет Палу, хюкюмет Дару, хюкюмет Екрад, хюкюмет Михрована, хюкюмет Ушти, хюкюмет Умадие [?].

А сега какъв е броят на санджаците, зиаметите и тимарите в споменатите еялети. Подробно се описват по следния начин.

 

[стр. 147] Еялет Румили

 

Състои се от двадесет и четири санджака. Има един дефтеркетхудасъ и един тимардефтердаръ. В пашовския санджак има двама алайбея, които са разпределени като десен и ляв. Също така всеки санджак има по един алайбей и по трима мюселембея, по шест юрукбея и по един акънджибей със зиамети. Всички са подчинени на румелийския бейлербей. Когато се предприеме императорски поход, те всички вкупом участват в него.

Притежателите на зиамети и тимари в споменатия еялет съставляват десет хиляди сто осемдесет и седем калъча (саби). От тях хиляда и осемдесет са зиамети, а останалите са тимари с тезкере и без тезкере. Заповядано е притежателите на зиамети [да доставят] по един джебелю (въоръжен конник) за всеки пет хиляди [акчета], а притежателите на тимар — за всеки три хиляди акчета. Тези, които имат тимар над десет хиляди, докато достигнат до зиамет, доставят по трима джебелю за всеки пет хиляди акчета. По този начин намиращите се в споменатия еялет военачалници, заими и тимариоти заедно с техните джебелю (въоръжени конници) съставляват бойци на брой тридесет и пет хиляди души. За групата мюселеми се взема пред вид оджакът (бойната единица). Всеки оджак има (владее) един тимар; оджакът в лицето на пет души мюсюлеми участва в предприетите походи. Също така е и с групата на юруците. От колкото оджака и да се състои, определено е всеки оджак да има по пет души ешкинджии. Всички вкупом заедно с бейовете (началниците си) вземат участие в походите. При това положение румелийските мюселеми съставляват осемстотин четиридесет и девет оджака, а юруците — хиляда четиристотин шестдесет и четири оджака. По този начин мюселемските групи и юрукските ешкинджии съставляват единадесет хиляди петстотин и шестдесет бойци. Освен тях групата на акънджиите изцяло брои дванадесет хиляди бойци. Преценено горното общо, в казания еялет броят на бойците възлиза на петдесет и осем хиляди и петстотин души, в които се включват бейовете на санджаците, владелците на зиамети и тимари заедно с определените им по закон джебелю, както и споменатите групи на мюселеми, ешкинджии и акънджии.

Санджаците на еялета Румили [са следните]:

Лива-и паша (Пашовски санджак = София), лива-и Кьостендил, лива-и Визе, лива-и Чирмен лива-и Видин, лива-и Къркклисе, лива-и Силистре, лива-и Нийеболу, лива-и Аладжахисар, лива-и Вълчитрън, лива-и Пирзерин, лива-и Искендерие, лива-и Дукакин, лива-и Авлония, лива-и Охри, лива-и Делвине, лива-и Янина, лива-и Илбасан, лива-и Мора, лива-и Тирхала, лива-и Селяник, лива-и Юскюб, лива-и Бендер, лива-и Акерман.

Мюселемски санджаци са следните:

лива-и мюселиман-и Казълджа, лива-и мюселиман-и Ченгяне, лива-и мюселиман-и Чирмен.

Юрукски санджаци са следните:

лива-и Овча поле, лива-и Визе, лива-и Текирдаг, лива-и Селяник, лива-и Коджаджик, лива-и Налдюкен.

 

Еялет Босна

 

Състои се от седем санджака. Владелците на зиамети и тимари съставляват хиляда деветстотин и осемдесет калъча (саби). Заедно с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на седем хиляди души. Освен тях има и войници на заплата.

Санджаците му са следните:

лива-и Босна, лива-и Херсек, лива-и Изворник, лива-и-Килис, лива-и Зачасана, лива-и Кърка лива-и Бакрич (Бакрач).

 

[стр. 148]  Еялет Будин, еялет Егри, еялет Канидже

 

Общо тези [еялети] се състоят от седемнадесет санджака. Заимите и тимариотите, им са две хиляди осемстотин шестдесети четири калъча (саби). Заедно с техните джебелю (въоръжени конници) броят им възлиза на единадесет хиляди войници (бойци). Освен тях имат и помощна група (войска) със заплата.

Санджаците им са следните:

лива-и Будин, лива-и Истергон, лива-и Сигетвар, лива-и Истолни Белград, лива-и Сечен, лива-и Новиград, лива-и Печви, лива-и Сексар, лива-и Секчеви, лива-и Серм, лива-и Семендире, лива-и Хадван, лива-и Солнук, лива-и Сегедин,, лива-и Шмонтурна, лива-и Копан, лива-и Пожга.

 

Еялет Темешвар

 

Състои се от шест санджака; има владелци на зиамети и тимари, които съставляват триста и девет калъча (саби). Заедно с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на две хиляди и петстотин души. Има и войници със заплата.

Санджаците му са следните:

лива-и Темешвар, лива-и Гюлле (Гюлла), лива-и Модава, лива-и Батава, лива-и Чанад, лива-и Липова.

 

Еялет Анадолу

 

Състои се от четиринадесет санджака. Владелците на зиамети и тимари съставляват осем хиляди шестстотин и десет калъча (саби). Заедно с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на двадесет и пет хиляди души.

Санджаците му са следните: лива-и Кютахия, лива-и Худавендигяр, лива-и Сарухан, лива-и Айдин, лива-и Кастамону, лива-и Болу, лива-и Ментеше, лива-и Карахисар, лива-и Султаноню, лива-и Анкара, лива-и Кенгри, лива-и Τеке, лива-и Хамид, лива-и Кареси.

 

Еялет Караман

 

Състои се от седем санджака. Владелците на зиамети и тимари съставляват две хиляди петстотин и десет калъча (саби). Заедно с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на шест хиляди души.

Санджаците му са следните: лива-и Кония, лива-и Бейшехир, лива-и Кършехир, лива-и Кайсери, лива-и Аксарай, лива-и Акшехир.

 

Еялет Мараш

 

Състои се от четири санджака. Владелците на зиамети и тимари съставляват две хиляди осемстотин шестдесет и девет калъча (саби). Заедно с джебелю броят на бойците възлиза на шест хиляди и петстотин души.

Санджаците му са: лива-и Мараш, лива-и Каре, лива-и Малатия, лива-и Айнтаб.

 

Еялет Сивас

 

Състои се от седем санджака. Владелците на зиамети и тимари съставляват три хиляди деветстотин тридесет и седем калъча (саби). Заедно с джебелю броят на бойците възлиза на осем хиляди души.

Санджаците му са следните:

лива-и Сивас, лива-и Бозок, лива-и Амасия, лива-и Чорум, лива-и Дивриги, лива-и Арапгир, лива-и Джаник.

 

[стр. 149] Еялет Трабзон

 

Състои се от два санджака. Владелците на зиамети и тимари съставляват петстотин петдесет и четири калъча (саби). Заедно с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на две хиляди души.

Санджаците му са следните: лива-и Трабзон, лива-и Батум.

 

Еялет Кефе (Кафа)

 

В споменатия еялет няма зиамети и тимари, обаче има платена войска. Селата и посевните земи са султански хасове. Държат се (приходите се събират) от държавата.

 

Еялет Диарбекир

 

Състои се от двадесет и два санджака, десет от които се владеят от османски военачалници. Останалите са юртлуци и оджаклъци. [Управителите на тези санджаци], както другите военачалници) имат право на барабан и знаме. Даже те имат иджмаллу-хасове, които им са дадени и за които им са връчени императорски берати. Най-после има и това, че съгласно едностранните съглашения, дадени им от предишните султани, те не са свързани с уволнение и назначение, но между тях има такива, на които е даден зиамет или тимар. Когато се предприеме императорски поход, те заедно с владелците на зиамети и тимари участват в похода със своите бейлербейове. Освен тях има и други бейове на племена със зиамети и тимари, обаче на тях не се дава барабан и знаме. Те не са на мястото на владетели на зиамети. Понастоящем в казания еялет владелците на зиамети и тимари заедно със споменатите водачи на племена съставляват четири хиляди и седемнадесет калъча (саби). Заедно с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на осемнадесет хиляди (души). Освен тях има и войници със заплата.

Санджаците му са следните:

лива-и Амид, лива-и Харпут, лива-и Ергани, лива-и Сиверек, лива-и Нисбин, лива-и Хасасанкейф, лива-и Чемишгезек, лива-и Саирд, лива-и Чанкачур, лива-и Синджар, лива-и Турчил, лива-и Калп, лива-и Чермук, лива-и Пертек, лива-и Мазгрит, лива-и Ушак, лива-и Песиан-Бурбан, лива-и Сагман, лива-и Мефаркин, лива-и Акчекале, лива-и Ханджук. [?]

 

Еялет Шам

 

Състои се от единадесет санджака, от които седем са с хасове, а останалите — със салияне. В санджациге, които са със салияне, обаче няма зиамети и тимари. Цялото производство се взема от страна на държавата. Понастоящем в санджаците, които са със зиамети и тимари, притежателите на зиамети и тимари съставляват хиляда и двеста калъча (саби). С военачалниците си и с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на четири хиляди души. Освен тях има и войска, която е със заплата.

Санджаците му са следните:

лива-и Шам, лива-и Сафед, лива-и Кудсишериф, лива-и Ачлун, лива-и Лечун, лива-и Газа, лива-и Наблюс, лива-и Тедмир, лива-и Саида, лива-и Бейрут, лива-и Керек Шувеик.

 

[стр. 150] Еялет Халеб

 

Състои се от шест санджака. Единият от санджаците е юртлук и оджаклък. Той е санджакът Адана. Останалите се владеят от османски военачалници. Владелците на зиамети и тимари съставляват хиляда сто и петдесет калъча (саби). С военачалниците си и с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на четири хиляди души. Освен тях има и платена войска.

Санджаците му са следните:

лива-и Халеб, лива-и Адана, лива-и Килис, лива-и Меара, лива-и Узеир, лива-и Балис.

 

Еялет Ерзурум

 

Състои се от единадесет санджака. Владелците на зиамети и тимари съставляват пет хиляди шестстотин и осемнадесет калъча (саби). С военачалниците си и с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на десет хиляди (души). Освен тях има още и платена войска.

Санджаците му са следните:

лива-и Ерзурум, лива-и Карахисар шаркъ, лива-и Пасин, лива-и Киги, лива-и Еспир, лива-и Ханис, лива-и Малазгрид, лива-и Текман, лива-и Тортум, лива-и Мюджингред, лива-и Мамирван.

 

Еялет Чълдър, другото му име Ахаска

 

Състои се от тринадесет санджака. Три от санджаците му са с юртлуци и оджаклъци. Останалите се владеят от османски военачалници. Владелците на зиамети и тимари съставляват петстотин петдесет и шест калъча (саби). С военачалниците си и с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на две хиляди (души).

Санджаците му са следните:

лива-и Олту, лива-и Ардахан Бузерек, лива-и Хартус, лива-и Ерденвуч, лива-и Хаджерек, лива-и Пустуху, лива-и Махджил, лива-и Еджаре, лива-и Пенек, лива-и Ахкелик, лива-и Ливане, лива-и Шушад, лива-и Пертегерек.

 

Еялет Карс

 

Състои се от шест санджака. Владелците на зиамети и тимари в него съставляват осемстотин и деветнадесет калъча (саби). С военачалниците си и с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на две хиляди и петстотин (души). Освен тях има и платена войска.

Санджаците му са следните:

лива-и Карс, лива-и Ардахан Кючук, лива-и Зарушад, лива-и Гечеран, лива-и Кагизман, лива-и Чечуван.

 

Еялет Ван

 

Състои се от тринадесет санджака. Петте санджака се владеят от османски военачалници. Останалите са юртлуци и оджаклъци. Владелците на зиамети и тимари съставляват хиляда двеста и петнадесет калъча (саби). С военачалниците си и с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на три хиляди (души). Освен тях има и платена войска.

Санджаците му са следните:

лива-и Ван, лива-и Ерчиш, лива-и Адалджуваз, лива-и Муш, лива-и Битлис, лива-и Баргири, лива-и Испабруд, лива-и Кяркяр, лива-и Вади бени кутур, лива-и Кесани, лива-и Агакис, лива-и Берди, лива-и Еведжик.

 

Еялет Ракка

 

Състои се от седем санджака. Владелците на зиамети и тимари съставляват хиляда и сто калъча (саби). С военачалниците си и с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на две хиляди и четиристотин (души).

[стр. 151] Санджаците му са следните: лива-и Ракка заедно с Руха, лива-и Диррехие, лива-и Бени Ребиа, лива-и Джемасе, лива-и Преджик, лива-и Хабур, лива-и Суруч.

 

Еялет Шехризул

 

Състои се от деветнадесет санджака. Шестте от санджаците му се владеят от османски военачалници. Останалите са юртлуци и оджаклъци. Освен тях има и бейове на отделни племена. Владелците на зиамети и тимари съставляват петстотин и деветдесет калъча (саби). С военачалниците си и с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на три хиляди (души).

Санджаците му са следните:

лива-и Шахризул, лива-и Ербил, лива-и Суруджук, лива-и Хезармерд, лива-и Меркява, лива-и Аджур, лива-и Кешаф, лива-и Шехирпазар, лива-и Пак, лива-и Нилтаири, лива-и Сепернджик, лива-и Ебруман, лива-и Давдан, лива-и Пернед, лива-и Булекас, лива-и Джебел хюмереин, лива-и Зулджеварин, лива-и Харир Рудин, лива-и Калле-и Гаази.

 

Еялет Мусул

 

Състои се от пет санджака. Два от тях са юртлуци и оджаклъци, а останалите се владеят от османски военачалници. Освен тях има още и бейове на племена, но владелците на зиамети и тимари съставляват четиристотин и деветдесет калъча (саби). С военачалниците си и с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на две хиляди (души).

Санджаците му са следните:

лива-и Мусул, лива-и Геркьок, лива-и Текрит, лива-и Бачованлък, лива-и Худен Бане.

 

Еялет Трабулусшам

 

Състои се от пет санджака. Владелците на зиамети и тимари съставляват шестстотин и десет калъча (саби). С военачалниците си и с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на три хиляди (души).

Санджаците му са следните:

лива-и Трабулусшам, лива-и Хама, лива-и Хумс, лива-и Селемие, лива-и Джебеле.

 

Еялет Багдад

 

Състои се от двадесет санджака. В осем от тях подобно на другите еялети има зиамети и тимари; земите в тези санджаци се считат за мирийски земи. Останалите санджаци, които са иракски земи, нямат зиамети и тимари. Само че санджакбейовете имат хасове и са като юртлуци и оджаклъци. Цялото добито производство (приходи) от останалите села и посевни земи се взема (събира) от страна на държавата. Понастоящем притежателите на зиамети и тимари съставляват деветстотин и осемдесет калъча (саби). С всичките му военачалници и с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на хиляда и петстотин (души). Освен тях има още и войска на заплата.

Санджаците му са следните:

лива-и Багдад, лива-и Зенкабад, лива-и Хилле, лива-и Джевазир, лива-и Румахие, лива-и Енех, лива-и Дженгюле, лива-и Карадаг, лива-и Дертенек, лива-и Семават, лива-и Бейат, лива-и Дерне, лива-и Дебаля, лива-и Васид, лива-и Керенд, лива-и Демиркапу, лива-и Кърние, лива-и Кабур, лива-и Кеилан, лива-и Елсах.

 

[стр. 152] Еялет Къбръз

 

Състои се от осем санджака. Пет санджака са с хасове, а останалите три — със салияне. Владелците на зиамети и тимари съставляват хиляда и осемстотин калъча (саби). С военачалниците си и с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на пет хиляди (души).

Санджаците му са следните:

лива-и Къбръз, лива-и Ичил, лива-и Тарсус, лива-и Адана, лива-и Сис, лива-и Кериния, лива-и Баф, [ос] лива-и Магуса.

 

Еялет Джезаир

 

Състои се от тринадесет санджака. Десет от санджаците му са с хасове и три — със салияне. Владелците на зиамети и тимари съставляват хиляда триста и двадесет калъча (саби). С военачалниците си и с определените по закон джебелю броят на бойците възлиза на седем хиляди (души).

Санджаците му са следните:

лива-и Гелиболу, лива-и Агръбоз, лива-и Карлъили, лива-и Инебахтъ, лива-и Родос, лива-и Мидилли, лива-и Коджаели, лива-и Сугла, лива-и Мезистре, лива-и Накша, лива-и Сакъз (Хиос), лива-и Мехдие. [?]

Понастоящем споменатите по този начин еялети с бейове със салияне са триста и шестнадесет санджака. Владелците на зиамети и тимари съставляват петдесет и шест хиляди осемдесет и девет калъча (саби). Съгласно императорския ферман с щастливия му белег (туграта), бейлербейовете, военачалниците и определените по закон джебелю, броят на бойците възлиза на двеста хиляди (души).

В споменатите провинции (самостоятелни области, наречени хюкюмети) е прокарано началото на уймак, което означава племе. Всеки оджак се брои за едно племе. Когато се предприеме императорски поход, всяка една от тях (провинциите) с оглед на податните ѝ сили и възможности доставя от племената конници и заедно с водачите си изпълнява своите длъжности. Общо те възлизат на шестдесет хиляди бойци.

Владелческите обекти от общо находящите се в османската държава градове, села и посевни земи имат названия (термини) от особено значение. Те са подробно описани по следния начин.

 

[За императорските и везирски хасове]

 

Понастоящем общо включващите се в обширната османска държава градове, крепости, села и посевни земи съставляват два вида земи.

Единият вид са императорските хасове. Другият вид също са хасове на везири, военачалници мирмирани и членове на императорския диван. Друг вид са също хасове, дадени на някои султани за посрещане на свои нужди; този вид се нарича още и пашмаклък. Като е така, смисълът на (понятието) хас е това, че означава феодално владение, свързано с известна служба, т. е. има иджмаллу хасове, отстъпени и установени за хора, които са на служба. Всеки от тях владее своите малки или големи хасове през времето, докато трае службата му. Даже ако настъпи уволнение за някого, хасовете му преминават върху тогова, който бъде назначен на негово място. Не е така обаче с хасовете, наречени пашмаклък, защото султаните не могат да се назначават и уволняват подобно на хората, заемащи служби (служебни лица). Напротив, хасовете пашмаклък остават в тяхно пожизнено владение. Не са като другите хасове [стр. 153] свързани със служби, а са специални хасове и не преминават от един владелец на друг владелец. Нещо повече, ако някой от тях не се нуждае от хасовете пашмаклък, в повечето подобни случаи тези хасове се присъединяват към императорските хасове. Понякога се случва, че [такива хасове] се дават на някой заслужил султан.

 

[Поземлени владения маликяне]

 

Друг вид [поземлени владения] са владенията маликяне, които се дават в пълна собственост на някои султани и заслужили лица с висок ранг в държавата, високопоставени бейове (водачи на отделни уймаци) и някои държавници с оглед на длъжностите (заслугите) и способностите им. Те притежават мюлкнамета от предишните султани и понастоящем царстващия владетел, защитник на света. Този вид владения са като техни наследствени имоти. Ако желаят, те могат да ги владеят като пълни собственици. След тях те преминават върху наследниците им. Ако желаят, те могат да ги продават и подаряват другиму или пък да ги подарят и отстъпват [за благотворителна цел] на някой вакъф. Те ги владеят по пътя на собствеността чрез наследяване, докато наследствената връзка не бъде прекъсната или пък до отнемането им въз основа на височайша заповед. Следователно в замяна не се предлага никаква служба.

 

[Вакъфски поземлени владения]

 

Друг вид [поземлени владения] са вакъфите. Те се състоят в това, че след като някои лица са получили в пълна собственост земи от султана и въз основа на своите мюлкнамета владеят села и посевни земи, отстъпят правото си на владение за (някоя благотворителна цел на вакъфа), от който момент те започват да се владеят по правилата на вакъфите. И сега с такива земи се постъпва съгласно условията на учредителя на вакъфа, докато бъдат удобни на владетеля — султана, или до края на света (вечно).

 

[Поземлени владения арпалък]

 

Друг един вид (поземлено владение) е арпалък. Той се дава на началстващите лица при щастливия императорски двор, главатарите и ръководителите на работещите в държавните работилници занаятчии и на някои погранични бейове. Този вид обаче е поделен на две части. Едната част е иджмаллу. Иджмаллу се дава специално да преминава от един притежател на друг притежател, подобно на хасовете, свързани със служби. А другата част не е специално владение, т. е. не е иджмаллу. Обикновено впоследствие той се дава на някои бейове. Не се дава (обаче) на идващите на мястото на споменатите (бейове). По-вероятно е да бъде върнат на този, който ги е имал отпреди. Случва се понякога да бъде пак (наново) даден на някой, който е удостоен да получи арпалък.

 

[Поземлени владения оджаклък]

 

Друг един вид (поземлено владение) е оджаклък. Той се дава, както се дава санджак и хас, за подпомагане на някои военачалници, за заслугите и подчинеността им по време на завладяването, които по възприетата терминология от хората на дворцовия диван се наричат юртлуци и оджаклъци. И тук като начало е прокарано (понятието) санджак. Подобно на другите османски военачалници и на тях се дава барабан и знаме. Съгласно документите, които притежават, връчени им от предишните султани и техните наследници, те действително не са свързани с назначение и уволнение. Подобно на другите санджаци обаче приходите от селата и посевните им земи са описани и регистрирани. Между тях има зиамети и тимари. Когато се предприеме императорски поход, те вкупом с владелците на зиамети и тимари, алайбейовете и подобно на другите санджакбейове, към който еялет се числят, заедно с бейлербейовете участват в похода. Ако някой от тях умре или пък не изпълни задълженията си, неговият юрт, респективно оджакът (владението), се дава на сина му или на негов роднина. Не се дава на някой външен (човек), освен ако децата и роднините му са се свършили (са измрели). Тогава се дава на някой опитен (човек), който е управлявал санджак, обаче не за да се управлява като юртлук и оджаклък, а като другите санджаци.

 

Зиамети и тимари

 

Друг един вид (поземлено владение) е зиаметът и тимарът. Те се дават на служители от императорския диван и на някои проявили се в кръвопролитни боеве с неприятеля. Тази група се нарича владелци на зиамети и тимари (заими и тимариоти). Тази група именно се нарича военни. Те имат свои алайбейове и черибашии, които също са владелци на зиамети и тимари. Те всички, докато продължават да изпълняват [стр. 154] длъжностите си в службата, на която са назначени, владеят своите зиамети и тимари. Без причина [тези владения] не могат да им бъдат отнемани и давани другиму. Нещо повече, ако някой от тях за благото на султана бъде заловен [от неприятеля] или умре и изчезне, има закон, съгласно който зиаметът и тимарът се дават на сина му, а ако няма син, дават се другиму.

 

Тимари за пенсия

 

Друг един вид [поземлено владение] съставлява текаюд — пенсията. Тя се отделя от [приходите] на зиамета или тимара и се дава на онзи, който за благото на владетеля (падишаха), след като в миналото е изпълнявал различни длъжности, е заболял и като дългогодишен служител е остарял и станал негоден да участва в императорските походи. [Такива хора] използват пенсията, докато са живи, и се молят за щастието на владетеля-султан. На тях не се предлага да вземат участие в походите, освен ако нуждата наложи това. И тогава също законът е те да завеждат въоръжени конници (джебелю). Значението им е такова, каквото е значението на заимите и тимариотите.

 

[Тимари юртлук]

 

Има и друг вид [поземлено владение], което се дава на бейовете на някои племена в замяна на тяхната подчиненост и за службата им. Също като другите военачалници те са управители и властелини на тимарите и на племената. На тях принадлежи във всяко отношение властта, що се отнася до заплащане и събирането на глоби, налози и раятски данъци по техните тимари и племена. Те обаче не притежават барабан и знаме, но са приравнени [по положение] с владелците на зиамет. Заедно със санджакбейовете от санджака, към който се числят, те вземат участие в походите; обаче зиаметите и тимарите им по значение са равни на юртлуци и оджаклъци. Ако някой от тях умре или не изпълни служебните си задължения, тимарът и водачеството на племето се дава на сина или роднините му. Докато веригата на децата и роднините му не се привърши (не са измрели), по закон не се дава другиму.

 

[Тимари маликяне]

 

И друг един вид [поземлено владение] е дадено за притежаване като маликяне. То се дава при условие да се водят въоръжени конници — джебелю, в случай на поход. В горния смисъл те притежават документи — стари или нови берати. Когато се предприеме императорски поход, те довеждат, за да вземат участие в него, толкова въоръжени конници — джебелю, колкото по брой са им определени за всеки тимар. Споменатите тимари се наричат мюлк ишкенджелю. Макар [феодалното владение] маликяне да е приходоносно за притежателите му, лично на тях не се предлага служба. Даже ако техните въоръжени бойци не отидат на поход, то от страна на държавата се задържа принудително само едногодишният доход от тимарите им, без да им се отнемат или пък дадат другиму, както се прави с другите зиамети и тимари. Когато те умрат, [тимарите] се дават на синовете им. Ако нямат синове, преминават върху другите наследници от мъжки или женски пол. От своя страна последните владеят припадащите им се дялове, като при поход изпращат своите въоръжени бойци, според както им е определено.

 

[Тимари на смени]

 

Друг вид [поземлено владение] е това, което е вписано като тимар, но се дава на смени (по редуване). Този вид тимари се наричат кяр-и беневбет. В императорския подробен регистър е указан броят на лицата, които са обвързани към всеки такъв тимар; с оглед на това те владеят задружно (общо). И те също като другите владелци на тимари притежават берати. Когато се предприеме императорски поход, те участват в него по редуване. По закон те се озовават (на походите) сами, защото няма ферман, по който да са задължени да довеждат въоръжени конници. Ако един от тях умре, неговият тимар се дава на сина му. Ако няма син или пък той не изпълнява службата си, дава се другиму. Уредено е със закон тимарът да се дава на брата на владелеца му, ако тимарът е останал от бащата.

 

[Тимари на мюселеми, юруци и др.]

 

[Стр. 155] Друг един вид [поземлено владение] е това, което се дава на началниците на мюселемите, юруците, циганите, акънджиите и старейшините им. Така всеки от тях притежава иджмаллу зиамет и тимар. По значение то се равнява на арпалък. Преминава върху този, който е назначен на съответната служба. Както при другите военачалници, така и тук всеки един от тях е върховен управител и властелин на онази група, която е специално нему определена. С други думи, на тях принадлежи властта, що се отнася до събиране на глобите и налозите от споменатите групи, произхождащи от налозите бадихава, ресм-и арусане (налог за женитба) и джурм-ю джинает (глоби от престъпления), обаче те имат значението, каквото имат владелците на зиамет. Те не притежават барабан и знаме. Тези, които се наричат таувич [?], са приравнени с черибашиите на групата акънджии. И те също са притежатели на иджмаллу тимари, равни по значение на арпалък. При императорски поход и при служба споменатите групи биват сгрупирани и отправяни по места, след което се отвеждат на пунктовете, където са събрани началниците (бейовете) им, и там им се възлагат службите, за които са предназначени. В това се състоят техните длъжности (задължения). Ако някой от тях умре, неговият тимар и старейшинство се дават на неговия син, способен за служене, ако има такъв. Ако няма син, или пък той не изпълни службата си, дава се на опитен в работата си стар член от същата група и един от заслужаващите това синове на таувич-а [?], който е изпаднал в състояние да не може да ръководи постъпките си. И [това владение] също като тимара-ешкюн не се дава на уволнен валия.

 

[Тимари на войнушки началници]

 

Друг един вид [поземлено владение] е и това, което се дава на върховния началник и на черибашиите на войнуците. Всеки един от тях подобно на началниците на мюселемите и на юруците владее зиамет и тимар. По значение те се приравняват на арпалък. По правило то преминава от едно лице на друго лице. Вписването на споменатите войнушки групи в регистрите за облагане е забранено. Те плащат данък макту (глобално отсечен), както е определен от старо време. Събирането на глобите и налозите им бадихава, ресм-и арусане и джурм-ю джинает принадлежи на върховните им началници и черибашиите им. Изобщо войнуците са два билюка (дружини). Единият билюк е дворцов, а другият обикновен. Така дворцовият билюк е под заповедите на върховния им началник, а обикновеният — под заповедите на черибашиите.

Понастоящем, докато продължават да заемат длъжностите си, зиаметите и тимарите на тези черибашии не могат да им се отнемат и не могат да се дават другиму. Напротив, те ги владеят, докато са живи. Длъжността им се състои в това, че всеки един черибашия отделя намиращите се под негово управление войнуци, тези, на които им е редът по смените, и ги отвежда в щастливата императорска столица. Всяка година по време на паша те биват използвани за прислуга на императорските коне и ливади. Ако някой от тях умре или не изпълнява службата си, тимарът и черибашийството му се дават по начало на един от заслужилите хора, пак от султанските конюшни, в замяна на неговата заплата. Не се дава нито на външно лице, нито пък на неговия син. На тях (на поменатите войнушки началства) не се предлага награда зиамети и тимари за участието им в походите, както се предлага на другите бойци, защото те се числят към императорските конюшни. Участието им в похода и службите им спадат към особата на падишаха, покровителя на света.

 

[Тимари на служещи в султанските конюшни]

 

Друг един вид [поземлено владение] е и това, което се отнася пак до императорските конюшни и се дава на някои лица от общата прислуга, както се дават тимарите, за изпълняваната от тях служба. В обширната Османска империя на различни места съществуват оджаци за кобили в полудиво състояние, конюшни, императорски ливади за дворцовата войска и леговища за отглеждане на кобили и жребци. Във всеки оджак има назначени по един ага, началник на отдела за кобилите, и по един ага за жребците; има и билюкбашии (началници на групи), пазач, надзорник и прислужници на жребците и кобилите. Те [стр. 156] съставляват два билюка. Единият е с тимар; тук спадат билюкбашиите и прислужниците на кобилите. Тимарите им по значение са приравнени на арпалък. Те се дават специално за тях; следователно не може да бъдат отделяни и заменявани. По начало те преминават от едно лице на друго лице. Другият билюк е освободен от данъчни задължения; в него са пазачът, надзорникът и прислужниците на жребците. За извършената от тях служба опростени им са всички обичайни даждия (текялиф-и йорфие). Колкото служители има назначени във всеки οджак, всеки един от тях наглежда и пази кобилите, жребците и оборите, като се грижи за подобрението и дресирането на малките, които, след като отраснат, биват отделяни от агата на жребците и предавани в императорските конюшни.

 

[Тимари на служещи в крепости]

 

Друг един вид [поземлено владение] е отредено общо за пазителите и служителите в крепостите, находящи се в обширната османска държава. Всяка крепост има муниции, оръдия, пушки, други разни съоръжения-материали. Тя има комендант, кетхуда и бойци. Последните денонощно обикалят и обхождат укрепленията и бойниците на крепостта, в която са назначени. Постоянната им служба се състои в това, да охраняват крепостта. Тази група се нарича хисарери. Диздарът (комендантът), кетхуда-та и останалите владеят дадените им иджмаллу тимари, които се приравняват на гедик, а той почти е равен на арпалък. Докато изпълняват службата си и са прикрепени към нея, тимарите и гедиците им безпричинно не могат да им се отнемат и да се дават другиму. Така че ако между поменатите служители бъде овакантен един гедик, неговият тимар и гедик се дава на заслужилия му син, ако има такъв. В противен случай дава се на един от офицерите в крепостта, вещ в техниката на такива гедици и способен да служи. Те се уволняват и назначават от коменданта на крепостта, като се действа съгласно неговото предложение.

 

[Тимари на мюселеми]

 

Друг един вид [поземлено владение] е това, които се дава на групата мюселеми, като се взема за начало един оджак за всеки пет мюселема (редници). Значи от колкото оджаци се състои групата мюселеми, всеки оджак има по един тимар. В замяна на този тимар пет мюселема на смени по редуване вземат участие в походите. Те владеят задружно (общо) споменатия тимар. Както другите владелци на тимар, така и те имат на ръка (притежават) берати. При императорски поход те вземат участие в него по редуване. По закон те отиват на поход сами. На когото от тях е ред по смяната, той получава целия приход от тимара за година. Техните длъжности по време на императорски поход са при оръдията, т. е. да пазят и охраняват оръдията, биволите и воловете, които ги теглят, по време на преходите и биваците. Те пазят и не изпускат от очи частите и принадлежностите на оръдията. По време на обсада на крепостта те копаят закрити пътища и окопи, прекарват оръдията от едни места на други, почистват и разширяват някои твърди и каменисти (мъчно проходими) проходи, през които да може да мине войската. Всичко това се включва в изпълнение на службата им. От тях не се изисква да се бият, освен ако това се наложи от нуждата. Ако някой от тях умре, тимарът му се дава на неговия син. Ако няма син или ако той не изпълни службата си, (тимарът) не се дава на външно лице, а на някои от заслужилите синове на мюселеми по доклад на началниците им.

 

[Поземлени владения на доганджии, шахинджии, атмаджаджии]

 

Друг един вид [поземлено владение] е това, което се дава на групата дворцови доганджии, шахинджии и атмаджаджии. Те го владеят, както се владее тимар. И те като другите владелци на тимари също имат на ръка (притежават) берати. Те се делят на две групи. Едната група е с тимар, а другата е опростена от някои данъци при владение на чифлици и бащини.

Повечето от тях са жители на [стр. 157] онези места, където се намират тимарите, чифлиците и бащините им. Във всяка нахия е поставен начело по един доганджибаши (местен началник на доганджиите). Те също владеят иджмаллу зиамети и тимари, които по значение са равни на арпалък. На тях е възложена дисциплината на споменатите доганджии. Тези, които са с тимар, са тоже поделени на две групи. Едната група се състои от носачи на соколите, а другата — от гледачи, чистачи на пера. Тези две групи доганджии всяка година на определено време заедно със своите доганджибашии идват в щастливата столица и на смени (по редуване) извършват службата си на носачи на соколи и чистачи на пера в императорската станция за соколи. Ако тимарът на някого се оваканти, той се дава на неговия син, ако има такъв, който се е проявил като вещ в областта на соколарското изкуство и е способен за тази служба. Ако няма син или не изпълнява службата си, дава се на един подготвен соколар в императорската станция за соколи.

На свой ред и онези, които са освободени от известни данъци, се делят на две групи. В едната група са гнездарите и отглеждачите на новоизлюпилите се соколчета. В другата пък група са ловците. В обширната османска държава на някои планински, канаристи и скалисти места има императорски гнезда — леговища за соколи и ястреби, където тези гнездари и чистачи на пера ги пазят и отглеждат. Когато настъпи сезонът на люпенето, в околността, където се намират гнездата, не се допуща никакъв външен човек и се забранява движението на овчари и дървари, които се отстраняват. Те (гнездарите и чистачи на пера) денонощно наглеждат и не изпущат от очи излюпилите се малки соколчета, докато те не добият пера и крила и способност да летят. Впоследствие те ги изваждат от гнездата им и ги привикват към дресиране и обучаване. Когато отраснат, заедно с доганджибашиите те идват в столицата и ги предават на своите началници, които правят проверка (преглед). Ловците на соколи (втората група) биват отбирани. Същите поставят на някои места специални клетки, с които ловуват. И те също като гнездарите и отглеждачите заедно с доганджибашиите отиват в столицата и предават уловените от тях соколи и ястреби на своите началници, от които получават тезкере (свидетелство). Уволнението и назначението им е предоставено на чакърджибашията. Техните тимари и гедици не се дават от страна на славните мирмирани. С тях се постъпва съгласно издаденото им тезкере от чакърджибашията, като им се връчва императорски берат.

 

[Поземлени владения на пазачи на проходи]

 

Друг един вид [поземлено владение] е и това, което се дава на пазачите на всички находящи се в османската държава проходи и опасни места. То се владее, както се владее тимар, но по значение е приравнен на юртлук и оджаклък. Обаче той се дава специално на поменатата група. Тази група се нарича есхаб-и дерек. Казва се и дербенджии. Всеки един от тях владее иджмаллу тимар. Те се делят на две групи. Едната група е тимар. Същите заедно с отговарящи за целта (годни) хора охраняват и обхождат проходите и опасните места, за които имат назначение. Съпровождат и превеждат пътниците до сигурните места. Нещо повече, ако на идващите и преминаващи прохода пътници се случи някакво неудобство или пък конете им са се изтощили и са стигнали вечер, те ги подпомагат и им дават на разположение от своите годни хора, които ги съпровождат и упътват до сигурните места. За да не се повредят тежките им товари с облекло и дрехи и с това им се причинят щети, те им услужват със свой добитък и ги отвеждат до безопасни места. Така че ако поради тяхно нехайство и немарливост в охранявания от тях проход се загуби или ограби нещо от облеклото и товарите на пътниците, те ги обезщетяват. От старо време на това начало са поставени условията на тяхното задължение. Също и в бератите им всичко това е уяснено по споменатия начин. Срещу тази тяхна служба те не могат да бъдат уволнявани и назначавани [своеволно]. Даже ако някой от тях умре или пък не изпълнява службата си, неговият тимар и служба се дават на сина му и роднините му. Не се дава на външно лице.

[стр. 158] Другата група е с муафиет (с опрощаване на известни данъци). По право тази група [на пазачите] се нарича дербенджии. Те се уволняват и живеят в опасните и съмнителни места, през които всеки преминава. Също като есхаб-и дерек и те настаняват и придружават проходящите пътници. Разширяват и почистват твърдите каменисти места, намиращи се в границите на проходите, в които са назначени. Поправят и подобряват някой мъчно пребродими и неудобни за преминаване вади и места. При тях също е меродавен тъпанът. От старо време е установено с ферман началото един „тъпан“ да се смята тридесет души; за мерило се взема дължината на охраняваното от тях пространство. Ако е достатъчно по него да се чуе с един тъпан, определят се за 30 души, а ако е по-голямо, изчислява се с оглед на горното правило. Тези тридесет души по пътя на редуването (на смени) бодърстват в своите проходи, въоръжени с бойни оръжия на местата които могат да послужат за прикритие на разбойници и обирачи по кръстопътищата, като предупреждават пътниците с биене на тъпан и ги упътват до безопасните места. Докато те са на служба и постоянстват за охраната и наблюдението, те са освободени и опростени от плащане на авариз и дивание, извънредни данъци и на всички текялиф-и йорфие (обичайни данъци).

 

[Поземлени владения на коневоди]

 

Друг един вид [поземлено владение] е това, което се състои от посевни земи, определени като юртлук на групата есебкешан. Хората от тази група живеят в нахиите Дургут, Ески-Ил и Байбурд на санджака Кония от вилаета Караман и са известни под наименованието ат чекен (коневоди). Още преди завладяването те са били група от хаймане тайфеси (конепасци). Поради това че те на са били наклонни към земеделие и обработване на земята, на тях е бил наложен данък ат акчеси. Споменатата група е била опростена и освободена от плащане на налозите ресм-и чифт, бенак, джаба бенак и от юшура (десятъка) от посевите на онези места, които са им записани като юрт (дворище) за награда на службата им коневодството. Премахнато е било и плащането на данъците авариз. Те плащат на държавата само налозите ат акчеси, ресм-и ганем (данък върху овцете), ресм-и арус (налог за женитба) и джурм-ю джинает (глоби от престъпления и нарушения). На тях принадлежат юртлуците, в които живеят, тъй също и дадените им ниви. В същност никой няма право да се меси във владенията им.

 

[Поземлени владения на примикюри и кнезе]

 

Друг един вид [поземлено владение] е това, което се състои от посевните земи, дадени по граничните зони на някои собственици, кнезе и примикюри (селски първенци и кметове), които по време на завладяването [на страната им] са приели държавни служби в своите места (вилаети). Те се считат за старейшини на раите на онези села, които поотделно са били дадени на всеки един от тях. Същите подпомагат и услужват при събирането на държавните приходи и при снабдяването с някои припаси (необходими) за проходите. Те оповестяват и разпространяват всред населението отнасящите се до него фермани (правителствени нареждания). Даже ако някой от жителите на селата, които са под тяхна власт, избяга в неприятелска или пък друга земя, те имат задължението да ги върнат обратно по местата им.

И те се делят на две групи. Едната група е с тимар, в която са собствениците (господари) и кнезете. Както другите владетели на тимари, също и те притежават и имат в ръце берати. Другата група е освободена от известни данъци; тя се състои от примикюрите. На тях освен че им е опростено плащането на данъци и налози върху обработваните чифлици и бащини, но в замяна на службата им както те самите, така и синовете и братята им са освободени от плащане на данъците джизие, испендже, а така също и от авариз-и дивание (извънредни данъци) и текялиф-и йорфие (обичайни данъци).

 

[Поземлени владения, наречени бащина]

 

Друг един вид [поземлено владение] е също така това, което се състои от посевни земи, които по принципа на бащини са дадени на войнуците. Според възприетата терминология от хората на императорския диван думата бащина (бащине) означава чифлик. Хората от тази група се занимават със земеделие. Те са опростени от плащането на законните десятъци, обичайните данъци, харадж, испендже, извънредни данъци и всички обичайни тегоби. Сахиб-и арз, както и всяко друго лице нямат право [стр. 159] на вмешателство в границите, на които се намират техните (на войнуците) бащини. Те имат отделно свои началници, черибашии и легатори, както се спомена по-горе, на които е предоставено запазването на дисциплината. Като организационна единица в тях е прокарано началото на гюндер, което означава копие. Като се има пред вид количеството на гюндерите във всяко черибашийство, във всеки гюндер има по трима войнука, от които единият като основа, другите двама като ямаци (помощници). При служба или поход по пътя на редуването (смени) от всеки гюндер участва по един войнук. Редуването се пада веднъж в три години. Те (войнуците) са отредени за служба в императорските конюшни. Всяка година по време на паша тези, на които е ред, заедно със своите черибашии и легатори пристигат в столицата и обслужват конете на дворцовите войски, а така също косят по ливадите. Когато завършат напълно службата си, получават от голямата и малка дворцова конюшня тезкере (свидетелство) и се връщат по своите места.

 

[Какво е зиамет и тимар]

 

Зиаметите и тимарите имат някои от особено значение (термини) названия, които са описани по следния начин.

Понастоящем зиамет и тимар се нарича следното: Когато се даде берат на едно лице за някои групирани села и посевни земи с цел да получава дохода им [в данъци и налози], ако този доход е точно двадесет хиляди или повече акчета, това се казва зиамет. Така че ако даже с едно акче е по-малко от двадесет хиляди акчета, той не се нарича зиамет, а се нарича тимар, защото зиаметът е максимум сто хиляди, а минимумът е точно двадесет хиляди акчета доход. За тимар пък максимумът е едно акче по-малко от двадесет хиляди, а минимумът не е определен. Това е така, защото в императорския регистър дефтер-и иджмал има вписани самостоятелни тимари, калъч-тимари с по-малко от хиляда акчета доход, това е техният минимум. При зиамета и тимара взема се под внимание правилото за иджмаллу. От него произхождат калъч-зиаметът и калъч-тимарът. Ако един зиамет или тимар не са иджмаллу, те правилно не биха могли да се наричат калъч. Пример: ако от някой иджмаллу зиамет и тимар се изключи по една част и те се групират в едно и се издаде берат за двадесет хиляди акчета или за повече, или за по-малко, тогава те се наричат зиамет или тимар, но не иджмаллу. Това е така, защото един зиамет или тимар, за да бъдат иджмаллу, трябва да са калъч. Ако пък са записани ан зиамет (от зиамет) или ан тимар (от тимар), тогава такива зиамети и тимари не се наричат калъч, а се наричат хисе. Подобни ленове, когато се овакантят, не е забранено и е допустимо да се присъединят към калъч-зиамета или калъч-тимара на другиго, като се изтегли една част от цялото им приключено количество.

Това, което се нарича иджмаллу, е следното: По време на описването и разпределението някои села и посевни земи са били групирани в едно или пък са били дадени като самостоятелни. Същите са били сумирани (свързани) в императорския кратък регистър (дефтер-и иджмал) върху три хиляди, шест хиляди или двадесет, тридесет, пък и сто хиляди акчета и дадени на някого като зиамет или тимар. Сборът на селата, от които се състоят такива именно зиамети или тимари, се нарича иджмаллу. Без султанска заповед не е позволено да бъдат отделени едно или две села, за да се дадат другиму. Но след като се вземе под внимание количеството на калъчите (сабите) и ако от общия им [стр. 160] сбор се изтеглят известен брой дялове, не би могло да се каже, че не може да се даде другиму; може да се дава, за това не съществува забрана. Даже в повечето случаи прибавянето към калъч-зиаметите или калъч-тимарите изтеглени дялове са именно тези, за които се споменава.

 

[Какво е калъч-тимар и калъч-зиамет]

 

Смисълът на термина калъч (сабя) е този, че от него става известно какво е количеството на бойците (воини), заими и тимариоти във всеки санджак. Например: колкото калъч-зиамети и калъч-тимари има в един санджак, то трябва да има на всеки калъч по един спахия. Това е така, защото противно на закона е даването на едного два калъч-зиамета или калъч-тимара или пък даването за ползване от двамина на един калъч-зиамет. По изключение, ако се касае до двама братя, за да не се увреди (развали) калъчът, няма забрана и е допустимо да им бъде даден един единствен берат за тимара, принадлежащ на техния баща. Даже нещо повече, ако един от тези двама братя умре и няма син, налага се неговият дял да се даде на другия му брат. Не е законно да се даде другиму, защото възможно е ползването на един калъч-тимар от двама души, но това се отнася само когато те са братя, и то ако тимарът е бил на техния баща. Ако тимарът е бил владение на другиго, тогава това не е допустимо. Според възприетата терминология от хората на императорския диван (съвет) взети са пред вид термините тезкерелю (с тезкере) и тезкересиз (без тезкере), което пък означава калъч (сабя). Обаче, като се каже тезкерелю тимар, трябва да се подразбира в смисъл това, че когато този тимар се оваканти, отдаването му другиму зависи от щастливия двор (височайше място). Бейлербейовете не са овластени да отдават тезкерелю тимари. В случай, че биха сторили това, тогава съгласно закона постъпва се така: дава се тезкере, след това по благоволение на султана се издава височайши ферман от страна на Високата порта. Не е така обаче с тимарите, наречени тезкересиз (без тезкере). Когато те се овакантят, с отдаването им са овластени бейлербейовете. Даже те издават самостоятелни берати със свои тугри. В същност не е необходимо тезкере, когато е издаден берат от Високата порта. Впрочем повечето от спахиите, които владеят тимари без тезкере, са с берати от бейлербейовете. Понеже не е потребно тезкере за получаване на берат от щастливия двор, подобни тимари се наричат тезкересиз.

 

[Тимари с тезкере, тимари без тезкере]

 

При тимарите, които се считат с тезкере, максимумът е шест хиляди акчета, след това с пет хиляди и с три хиляди, т. е. поделени са на три вида, защото има някои еялети, в които тимарите с тезкере не си схождат един на друг. Общо от всичките (еялети) едни, а именно Анадолу, Джезаир и Къбръс (Кипър) имат по пет хиляди тезкерелю (с тезкерета). В еялетите Караман, Зюлкадрие и Рум тимарите тезкерелю са по три хиляди акчета. Останалите еялети са с по шест хиляди. Ако (техният доход) е с едно акче по-малко, смятат се за тезкересиз.

Впрочем както тимарите с тезкере и без тезкере са различни един от друг, така са различни и калъчите им. Даже, общо взето, калъчите на намиращите се в областта на Румили първоначално са с по три хиляди акчета. След това идват тезкерелю, които се смятат по шест хиляди акчета. Що се отнася до калъчите на другите еялети, те първоначално са с по две хиляди. Подир тях идват тези с тезкерета, които по описания по-горе начин са изчислени някои на по шест и пет хиляди и някои по на три хиляди акчета. Например: еялет, в който тезкерелю тимарите са по шест хиляди акчета, а калъчите първоначално с по три хиляди акчета, за калъч се счита само три хиляди акчета съгласно описаните тимари в императорския сборен регистър (дефтер-и иджмал-и хакани), според който необходимо е тимарите да бъдат с повече от три хиляди и с едно акче по-малко от шест хиляди. Но това, което надминава [стр. 161] трите хиляди, се казва ифраз (отделена част). Ако ли пък възлезе на пълни шест хиляди [акчета], тогава е тезкерелю тимар и се счита за самостоятелен калъч. Даже и когато надмине шест хиляди [акчета], пак се счита за калъч от шест хиляди акчета. Всичко, което е в повече и което стига до двадесет хиляди с едно акче по-малко, счита се за ифраз (отделена част). Също така в еялет, където тезкерелю тимари са с по шест хиляди [акчета], но калъчите първоначално са с по две хиляди [акчета], наредено е, щото при тимар от две хиляди до пет хиляди деветстотин деветдесет и девет [акчета] да се считат двете хиляди акчета за калъч. Останалото в повече се нарича ифраз (отделена част). Ако ли пък възлезе на пълни шест хиляди акчета, тогава съгласно указания по-горе начин тимарът е тезкерелю и се счита за самостоятелен калъч. Всичко, което е в повече, но което е с едно акче по-малко от двадесет хиляди [акчета], се счита за ифраз (отделена част). Също така в еялети, където тезкерелю тимари са с по пет хиляди, а калъчите първоначално — с по две хиляди акчета, наредено е, щото при тимар с повече от две хиляди, но до четири хиляди деветстотин деветдесет и девет [акчета] двете хиляди акчета да се считат за калъч-тимари. Останалото в повече е ифраз (отделена част). Ако ли пък тимарът възлезе на пълни пет хиляди, тогава е тезкерелю тимар и се счита за самостоятелен калъч. Даже и когато надмине пет хиляди, счита се пак за калъч от пет хиляди акчета. Всичко, което е в повече и стигне до двадесет хиляди акчета без едно, счита се за ифраз (отделена част).

Също така и еялет, където тезкерелю тимари са с по три хиляди, и неговите калъч-тимари трябва да бъдат първоначално с по две хиляди акчета. Установено е при описаните тимари с повече от две хиляди до три хиляди двете хиляди акчета да се считат за калъч. Така щото, ако възлезе точно на три хиляди акчета, ще бъде пак тезкерелю самостоятелен калъч-тимар. Всичко, което е в повече и стига с едно акче по-малко от двадесет хиляди акчета, счита се за ифраз. Ако обаче възлезе на пълни двадесет хиляди, тогава той става иджмаллу зиамет и се счита за калъч. Това е така, защото максимумът за калъч е двадесет хиляди. Всичко, което е в повече, колкото и да е, счита се за ифраз. Даже нещо повече, ако те бъдат овакантени, както се спомена по-горе, позволено е и няма забрана, ако тезкерелю тимарите и калъч-тимарите бъдат дадени поотделно на някого, а останалите в повече — на другиго.

Въз основа на тази преценка онова, което се нарича калъч, бива шест вида. Единият вид е с двадесет хиляди, другият — с шест хиляди и третият — с пет хиляди [акчета]. Те се считат за тезкерелю тимари. [Освен тях] един вид е с три хиляди и друг с две хиляди акчета, като тези последните се считат за първоначален калъч. Например казано бе, че първоначалните калъчи и еялетите, които се намират в Румили, са с по три хиляди [акчета]. Така че ако в тези еялети един тимар бъде записан с по-малко от три хиляди [акчета], тогава този тимар, какъвто и да е, счита се за самостоятелен калъч. Това е така, защото първоначалните калъч-тимари в еялетите в Румили са поставени върху началото с по три хиляди акчета. Законът е такъв, че в тези еялети един тимар, който е записан с три хиляди акчета или с колкото и да е по-малко от три хиляди, счита се за самостоятелен калъч.

В другите еялети обаче смисълът не е такъв, защото техните първоначални калъчи са поставени на началото с по две хиляди акчета. В тези еялети и съгласно императорския регистър дефтер-и иджмал-и хакани онези тимари, които са записани точно с две хиляди или с по-малко от две хиляди акчета, каквито и да са, считат се за самостоятелни калъчи. Даже нещо повече, в тази насока смисълът на закона е такъв, че ако един тимар е заведен и прикрепен в дефтер-и иджмал, само за сто акчета той става самостоятелен калъч. По такъв начин минимумът на калъч-тимар е  станал почти по-долу от него. Целта на термина калъч е тази, че в казаните еялети калъч-тимарът първоначално е с три хиляди [акчета]. Законът е такъв, че когато владелци на тимари в тези еялети умрат, техните тимари се дават на синовете им първоначално с три хиляди акчета. Даже ако би се наложило в същите еялети да се даде на един самотен юнак, който е без нигде никого, срещу участието му [в походите], или пък на един спахийски син да влезе [в правата] на записания бащин тимар, тогава трябва пак да се дадат първоначално три хиляди акчета. Само че в онези еялети, където първоначалният калъч е две хиляди, по закон е така, че когато стане нужда да се влезе в [правата на] тимар, поради това че се касае било до спахийски син, било до някой самотен юнак, това може да стане върху базата на първоначални две хиляди акчета.

Впрочем причината да се каже първоначален калъч е тази: от гледището на закона максимумът и минимумът, началото и краят на калъча еднакво се подразбират. Ето защо тази е причината, за да се казва, че калъч-зиаметът и иджмаллу не могат да се накърняват (развалят). Така ще бъде противно на закона, ако един владелец на зиамет или тимар умишлено или непредпазливо присъедини два калъч-тимара и се сдобие с берат. Това не е позволено в никакъв случай. Разбира се, някой калъч може да се оваканти, тогава той се изземва и дава другиму. По този повод законните предпоставки при влизането в първоначален тимар на спахийските синове понастоящем са следните: не е позволено да им се отстъпва (дава) тимар,  докато бащите им са живи. Това е допустимо само ако баща им доброволно отстъпи другиму своя тимар с цел да не остане лен (дирлик) на синовете му, обаче тогава се взема под внимание пак за начало (граница) първоначалният калъч. С други думи, дава им се (на синовете) такова количество от бащиния им тимар, каквото количество е установено (като начало) за калъч в даден еялет. Друго е, когато тимарите на един спахия са повече, тогава допустимо е по закона както първоначалният, така и останалите да се дадат на сина му.

Така например: Ако един спахия владее тимар от четири хиляди акчета и го отстъпи в бъдеще на своя син или пък умре и ако първоначалният калъч на този тимар е бил три хиляди акчета, трябва да се даде същият с три хиляди акчета. А ако е бил с две хиляди (първоначалният калъч), дават се от него само двете хиляди. Ако тезкерелю тимарът е бил от три хиляди, тогава, за да не се накърни (развали) тезкерелю калъчът, позволено е да се даде заедно с онова в повече до пълни три хиляди акчета. Така се (постъпва) преценява обаче, когато умрелият [спахия] е имал един син. В случай че [синовете] са двама, тогава четирите хиляди се делят на две равни части. Даже ако тимарът е от пет хиляди и е тезкерелю, за да не се накърни калъчът, позволено е всичко, което е в повече, да се даде на двамата синове. Това е така, защото предаването на цялостен тимар на двамата синове на тимариота е закон от старо време. Примерно: ако един спахия има тимар от две хиляди или три хиляди акчета и след като умре остави двама сина, споменатият тимар трябва да се даде също така на двамата за общо (съвместно) владение. Но ако са останали трима сина, тогава третият няма тимар. За него остава (възможността) да търси друг тимар. Ако ли пък тимарите (на умрелия) са повече, тогава няма да вреди, ако по (съответния) начин се даде на тримата сина и ако им се издаде за това берат. Това е така, защото след като им се даде по благоволение височайши берат, който е валиден, докато е [жив] султанът, не може да се възразява, че за третия син няма тимар.

Ако обаче овакантеният тимар е от шест хиляди или пет хиляди акчета и е калъч, а умрелият е оставил един син, по закон този син няма право на тимара му. Той (тимарът) се дава на някой друг от тези, които са удостоени [да получат тимар]. Това е така, защото противно на закона е да се дава първоначално тимар на един спахийски син, който тимар е бил на неговия баща и който е от шест или пет хиляди акчета, освен ако се касае до сина на владелец на зиамет или ако тимарът е тезкерелю. Нещо повече, ако един спахийски син владее тимар, докато баща му е бил жив, тогава по смисъла на закона той няма право на бащиния си тимар. Последният се дава другиму, освен ако той е заслужил благоволение [да получи тимар]. [стр. 163]. Когато бащата–владелец на зиамет, умре, тимарите му се дават на двама от синовете му, [както следва]: на единия [тимар с] четири хиляди, а на другия [тимар с] три хиляди [акчета]. Ако ли пък се касае до загинал по време на поход за благото на султана, дават му се [тимари с по] пет и четири хиляди акчета. Когато се касае обаче до дворцови мютеферици, тогава [тимарът] се дава на трима техни синове. На тях се дава максимално — на един с осем, на другия със седем и на третия с шест хиляди акчета. Също така е и когато се касае до [загинали] дворцови чауши. Тимарите им се дават на трима от синовете им. Тимари [от загинали бащи] се дават и на синовете на дворцовите писари (кятиби) но същия начин, както на синовете на дворцовите чауши.

 

[За овакантените тимари и зиамети]

 

Причините, поради които се дават зиамети и тимари, техните части при овакантяването им и някои положения, отнасящи се до тях, са описани по следния начин: Понастоящем един зиамет и тимар, за да се даде другиму, необходимо е той да бъде махлюл (овакантен, без владелец) и да не е с берат във владението на никого. Иначе този зиамет и тимар не може да се счита овакантен и да се дава другиму. Ако обаче бъде изоставен от владелеца му или пък възникне някоя причина за отстраняване [на владелеца], тогава зиаметът и тимарът, както и всякакъв друг лен, става овакантен (махлюл).

Овакантените зиамети или тимари биват шест вида: 1) махлюл-и сърф, 2) махлюл-и гайр-и сърф, 3) махлюл-и дефтер, 4) махлюл-и иджмал, 5) махлюл-и муфасал и 6) махлюл-и харадж-и ез дефтер.

Според първия вид зиаметът или тимарът е овакантен, когато неговият владелец умре или пък доброволно го напусне, поради това че не е приходоносен. Такъв зиамет или тимар може да се даде другиму. Той се нарича махлюл-и сърф. Вторият вид е, когато от страна на владелеца на един зиамет или тимар настъпи една от причините, които налагат отстъпването на зиамета или тимара другиму, каквито са например: бог да пази, самоубийство, престъпно клеветничество или неизпълнение на службата, попадане в плен, закриляне безверниците, лудост и изчезване. При подобни случаи ленът (дирликът) се счита овакантен и се дава другиму. Тогава той не може да бъде махлюл-и сърф, а е махлюл-и гайр-и сърф. Това е така, защото често се случва такива зиамети или тимари да бъдат върнати наново поради някои причини. Например: спогаждане с противника си, който го е наклеветил, доказване, че е оправдан за допуснати нарушения при изпълнение на службата или пък в замяна на нарушенията, предаване имуществото му на държавата или когато се е освободил от пленничество, или след като е изпаднал в лудост, или при изчезване в скоро време е оздравял и се е завърнал. В такъв случай е обичайно зиаметите или тимарите на такива [феодали] да им бъдат наново дадени. При някои случаи това не може да стане. Остават задоволени тези, които са ги получили. Впрочем с оглед на това, че този вид от едно гледище е махлюл (овакантен), а от друго гледище гайр-и махлюл (неовакантен), то той се нарича махлюл-и гайр-и сърф.

Третият вид е, когато са овакантени някои зиамети и тимари, които са повече от калъч и от тезкерелю тимар. Когато те се дадат другиму, дава се само калъч-тимарът, а другото в повече хисетата (дяловете) остават. Също така е, когато владелците на някой хисе-тимари, докато са още в тяхно владение и с техен берат вземат други зиамети и тимари, които са се овакантили или са били изоставени, те нямат право да добият берат за всички тези тимари и зиамети. Споменатите дялове (хисета) като неотстъпими никому се изключват от бератите им. Да предположим, че това не е известно никому. Тези [стр. 164] хисета известно време, година или две, остават замразени. Някои от тях могат да се владеят изолирано. Такива хисе-тимари, които са останали според описания по-горе начин извън берата на някой владелец, се наричат махлюл-и дефтер. Това обаче не е свойствено само за хисе-тимарите. Даже и да се отнася до калъч, когато по горния път бъде изключен бератът, той става махлюл-и дефтер. Ако някои лица от заслужилите да получат тимар научат, че тимарът е овакантен, и го поискат, дава се на тях. Може да се даде и другиму. От това не значи още, че трябва да се даде на този, който се е научил за овакантения тимар. Може да се даде и на предишните владелци, ако са заслужили и искат тимар.

Освен на тях вилаетският писар може да даде тимар без [височайша] заповед и на някое от удостоените да получат тимар уволнени (отстранени) лица, тимар, образуван от появилите се ифраз-и (излишъци) по време на разпределението. И ако им връчи тезкере след вписването им в дефтер-и иджмал, установено е, щото такива тезкерета да нямат онова значение (сила), каквото имат тезкеретата, получени от останалите притежатели на тимар съгласно бератите, с които са удостоени.

Възможно е тезкеретата наново да се представят в столицата, когато настъпи времето за издаване на берати. Ако въз основа на тях не се издаде височайша заповед и не се добие берат, те също стават махлюл-и дефтер. Не е забранено, ако някои лица се снабдят с берат за подобни тимари, щом се научат, [че са махлюл] и ги поискат. Тези, които ги получат, добиват право на тях.

Четвъртият вид е следният: Да предположим, че едно село, което е описано за доход от десет хиляди акчета, по време на разпределението бъде поделено от вилаетския писар на няколко спахии, като например на Зеид четири хиляди, на Омер три хиляди и на Бекир две хиляди акчета доход, или всичко девет хиляди акчета; ако след като определи хисе (дял), ги впише в дефтер-и иджмал-а, то тогава става ясно, че на тези трима спахии споменатото село се дава само за девет хиляди акчета, а останалите, като хисе хиляда акчета, остават замразени. И така, след като вилаетският писар предаде дефтер-и иджмал-а на държавата, останалите по описания по-горе начин хисета съставляват иджмал-и махлюл. Ако се дадат на спахии, на които им е станало известно и които са поискали тимар и са добили берат, това не е противно на закона. Право над такива тимари имат тези, които са ги получили. Поради тази причина споменатите хисета (дялове) по време на разпределението не се дават никому и не се завеждат в дефтер-и иджмал-а като такъв или онакъв тимар.

Освен тези, ако по време на разпределението някои села и посевни земи се групират и се впишат в императорския дефтер-и иджмал като тимар върху три хиляди или шест хиляди акчета и се направи сбор, тогава, ако вписаното число на споменатия тимар бъде повече от направения сбор, това, което е в повече, трябва също да бъде махлюл-и иджмал. Противно на закона е обаче, ако такива хисе-тимари, преди дефтер-и иджмалът да бъде предаден в столицата, се дадат с берат на някои мирмирани (бейлербейове) или сановници от височайшия двор, защото разпределението и даването на такива (тимари) принадлежи на описвача. Докато не се предаде дефтер-и иджмалът, дяловете и остатъците, които по указания начин впоследствие биха настъпили при някого, както и излишъците, които се появят от тези вписани числа, се наричат махлюл-и иджмал. Впрочем, обичайно е в службата на писарите да бъдат завеждани точно в края на дефтер-и иджмал-а като махлюлят-и иджмал онези дялове, които биха се появили въз основа на указания по-горе начин, за да не би да им се припише като допусната грешка, глупост и непознаване вилаетското писмоводство, както и че са злоупотребили с доверието, което им е дадено, та когато настъпи нуждата за такива подобни да се сдобиват с [стр. 165] берат, да бъдат лесно намирани [в регистъра]. Тъй както е с някои умни и способни описвачи, които при неявяване на притежателите на някои села, посевни земи и дялове по време на разпределението не ги дават другиму, а ги завеждат, като махлюлят на гърба или в края на дефтер-и иджмал-а; и ако след действителното предаване на дефтер-и иджмал-а въпросните притежатели на села и посевни земи не се окажат налице, те също стават махлюл-и иджмал.

И сега с оглед на тази преценка иджмал-и махлюл е два вида. Единият се нарича махлюл-и иджмал, а другият — махлюлят-и иджмал. Между тях има разлика. И двата вида са истински. От старо време са били получавани и са били давани за тях берати. И за в бъдеще няма забрана за махлюл-и иджмал. Който от удостоените да получат тимар вземе току-що поменатите феодални владения и се сдобие с берат, те стават негов тимар.

Петият вид е следният: Ако някои села и посевни земи по време на разпределението са били описани като зиамет или тимар, съгласно старите дефтер-и иджмал и дефтер-и муфасал погрешно не бъдат дадени никому и по този начин не се впишат в дефтер-и иджмал, а останат извън, но пак бъдат вписани в новия дефтер-и муфасал, или пък, ако едно село бъде вписано в иджмал-а като зиамет и тимар самостоятелно или като допълнение и бъде примерно отстъпено за пет хиляди акчета, но в дефтер-и муфасал-а споменатото село бъде вписано с петстотин или хиляда акчета и повече, отколкото е вписано в иджмал-а, тогава появилите се горници съгласно муфасал-а в такива села и посевни земи и подобните на тях ще бъдат махлюл-и муфасал. Позволено е да се дават на желаещите да получат [зиамет и тимар]. Над тях придобиват права онези, които са ги взели и се сдобили с берат. Ето това е, което понастоящем се нарича махлюл-и муфасал. Те обаче имат различни видове, както и установени условия, от които зависи тяхната валидност. Така че, ако бъде извън поставените условия, не е позволено да се даде някому като тимар. С божа помощ трябва да се поясни по-долу.

Шестият вид е следният: Ако по време на описването и разпределението някои села и посевни земи погрешно не бъдат дадени никому, и като невписани в дефтер-и иджмал-а и муфасал-а останат извън [описването] или пък след описването останат извън границите на някои села и посевни земи, за които никой не претендира, нямащи връзка с никого като самостоятелни места, обкръжени от всички страни с пустеещи места, гори и планини; или пък някои от преселващите се от едно място на друго раи разработят земята на дадено място, посадят гори и дървета и я облагородят в ниви, или пък се заселят и станат самостоятелно село, подобни села и посевни земи се наричат харидж ез дефтер. Докато не дойде наново писар [да ги опише], те се задържат от финансовите чиновници. Не е забранено, ако такива харидж ез дефтер бъдат дадени на някои удостоени да получат тимар и са желаели такъв и се сдобили с берат. Каквито са останалите тимари, такива са и току-що поменатите.

Но по отношение на махлюл-и муфасал и на тъй наречените харадж ез дефтер съществуват множество противоречия, по които се е много разисквало дали са уместни или не. Това е така, защото от старо време носителите на името справедлив съдник и законоведец възвишените османски султани считат относно махлюл-и муфасал-а в повечето случаи, че не е уместен и дават предпочитание на дефтер-и иджмал-а пред муфасал-а. Това означава, че в случая е меродавен иджмал дефтери. Според султаните не се взема под внимание онова, което е вписано в [стр. 166] повече в муфасал-а, защото писарските тезкерета са почти като копия на иджмал-а. На всеки спахия, след като по милост му се издаде височайши свещен берат, въз основа даденото му от писаря тезкере установено е да се счита приемливо (признато) от страна на владетеля (султана). Впрочем каква нужда има от това, едно село да се впише в повече в муфасал-регистъра, отколкото е описано в иджмал-регистъра. Това единствено се дължи на недобросъвестността на писарите и тяхната непочтеност, че когато са определили в иджмал-регистъра броя [на доходите] на един тимар и след като съгласно издадените от тях тезкерета е бил издаден берат, впоследствие да нанесат в муфасал-регистъра повече и без всякакво право да добавят още и един общ [тимар], като даже присъдят, че в бъдеще махлюл-и муфасал не ще бъде позволен. И сега повечето действащи данъчни писари, служители на императорския закон, които са допуснали нередовности, следват същия път на тази професия. Наистина, ако тези писари умишлено правят това, то освен че е противно на закона, но влизат и в голям грях, когато по такъв начин поставят в объркано положение един самостоятелен тимар. Като е така, появилите се по гореуказания начин горници (в повече) не трябва да се дават като махлюл-и муфасал на тези, които биха искали [тимар], нито пък да им се издава берат. Това от старо време е забранено. Тази забрана обаче не е безусловна, защото махлюл-и муфасал-ът е няколко вида. Така че добилите истински махлюл (махлюл-и сахих) и берат са несъмнено правоимащи [става пълно тяхно право].

И сега единият вид е следният: Както се спомена по-горе, някои села и посевни земи погрешно не са били вписани в иджмал-регистъра, че не са дадени някому, а впоследствие са били описани в муфасал-регистъра. Такива села и посевни земи, които ги няма в иджмал — регистъра, а са налице в муфасал-регистъра, са истински махлюл-и муфасал. Не е противно на закона да се дадат на онези хора, които имат право и на които им се издаде берат. Това е така, защото, ако не се дадат по този начин никому, трябват да бъдат завзети от специалните финансови органи. В такъв случай при тази преценка не може и дума да става, че този вид не е истински махлюл-и муфасал.

Един друг вид също така е следният: Ако вилаетският писар, както се спомена по-горе, примерно даде едно село и го впише в иджмал-регистъра за пет хиляди акчета, но в подробния дефтер-и муфасал-регистъра подробният доход на това село се окаже в повече от това, което е записано в иджмал-регистъра, ще се наложи писарят да намали колкото е възможно дохода от същото село с поправка и на чисто в муфасал-регистъра и го уеднакви с иджмал-регистъра. Установено е по закон уеднаквяването на иджмал-регистъра с муфасал-регистъра. От това става ясно, че според вписаната горница (в повече), ако и след намаляването ѝ се окаже пак в повече и е невъзможно уеднаквяването в иджмал-регистъра, тогава с оглед на подробния доход на това село по необходимост трябва да се впише в муфасал-регистъра толкова, колкото е потребно в повече от онова, което е вписано в иджмал-регистъра. Това е така, защото има някои доходи и налози, намаляването на които е невъзможно. Едни от тях са данъците рюсум-и раийет и зимиет. Такива са и ресм-и чифлик, бащина, бенак, мюджеред и испендже, които във вилаета Анадолу наричат още и джаба, кара и екинлю. Следователно не е позволено тяхното намаляване в преписания на чисто муфасал-регистър. Поради тази причина, ако няколко чифлика или няколко бащини при уеднаквяване на числата в иджмал-регистъра бъдат намалени и вписани в новия муфасал-регистър в по-малко, тогава нивите и ливадите на тези чифлици и бащини остават извън регистъра, в какъвто случай, освен че се налага да бъдат задържани, но е и повече от противно на закона съзнателното невписване в новия дефтер на някои чифлици и бащини, които са вписани и се съдържат в стария дефтер. Или пък, ако се впишат в по-малко няколко раи и се стигне до намаляване на (налозите) бенак, мюджеред и испендже, тогава тези раи ще трябва да останат извън муфасал-регистъра. Няма закон, според който едни раи на дадено село да са включени в регистъра, а други да не са вписани. Това е така, защото целта [стр. 167] на вписването е да се включат и онези, които са извън дефтера (регистъра), а не и изключването на онези, които са били включени. Заедно с това муфасал-регистърът отблъсва (пресича) всички искове, също и спорове на раите относно налозите и земите им. Те не могат [впоследствие] да се обърнат за това към иджмал-регистъра. На това основание муфасал-регистърът съдържа всички данни [на вписването]. От това гледище той съставлява същината, а иджмал-регистърът — разклонение от него. Така или иначе, след като се вземат под внимание причините за тези необходимости, препятствията и пречките за възможните намаления от прихода на едно село, ако се впише повече в муфасал-регистъра, отколкото е вписано в иджмал-регистъра, онова в повече, на колкото и да възлиза, става истински махлюл-и муфасал.

На последно място старият закон е такъв, че според него вилаетският писар дава пак на притежателите на селото във вид на махлюл-и муфасал тези наложително настъпили излишъци от муфасал-регистъра, за да няма объркване, ако някой външен човек ги вземе (получи). Тогава той издава друго тезкере, съгласно което, след като се издаде по милост височайша високославна заповед, дава му се императорски берат и така горниците (излишъците) се прибавят към тимарите му. Противно на закона е тези излишъци от муфасал-регистъра да се дадат някому, преди муфасал-регистърът да е бил предаден на държавния мухасил. Това никак не е позволено. Не е забранено обаче след предаването на муфасал-регистъра те да се дадат на тези, които са били известени за тях и искат да им се дадат.

Един вид е и следният: Ако вилаетският писар по време на разпределението намали нещо от старото описване на едно село, примерно, ако е било три хиляди акчета доход, той прикрие хиляда акчета и го даде и заведе в иджмал-регистъра за две хиляди, а впоследствие, без да е необходимо, го свърже в муфасал-регистъра пак със старото вписване, явно е, че при споменатия начин ще се окаже в иджмал-регистъра по-малко, а в муфасал-регистъра повече. Обаче думата е дали тези прикрити хиляда акчета, които съществуват, могат да бъдат истински махлюл-и муфасал, или пък ще са от онези горници, които не са били одобрявани от предшествениците.

По време на описването и разпределенията, след като всестранно, внимателно и прецизно се проконтролира положението на раите и след разните видове проверки, (оценката) на едно село може да бъде повишавана или намалявана с оглед изискванията на доходите му; но ако за изваждане и излъчване на излишъците [писарите] са овластени да я повишават, така и да я намаляват (оценката), все пак меродавен е иджмал-регистърът. Не е меродавно вписаното в повече в муфасал-регистъра. Възможно е повечето (доходи) да са произлезли от придатъците, които по-рано са били забранени. В случай че те (писарите) не се овластени в гореказаното, не може и спор да става, че онези хиляда акчета са дял — хисе от махлюл-и муфасал, защото трябва да има някаква причина за недостига в основната оценка на селото. Даже ако тези укривания се премахнат от муфасал-регистъра, като се приспособят (пригодят) в иджмал-регистъра, пак се считат за махлюл, защото освен, че е противно на закона без заповед да се стигне по-долу от старото описване на едно село, но е и голяма злоупотреба спрямо бейтюлмала (държавното съкровище). Слушали сме многократно, т. е. неведнъж, специално от предишните тълкуватели на законите, че писарите са били овластени за увеличаване доходите на държавното съкровище да отдават едно село с оглед на неговите доходи за повече, отколкото е било старото му вписване под предлог да има един калъч-тимар повече за увеличаване на бойците, по примера на цар Александър [Велики]. Обаче те не са овластени да намаляват, освен ако бъде без доход и ако за него е пристигнала височайша заповед. Иначе противно на [стр. 168] закона е, ако вилаетският писар без заповед извърши намаление от старото описване на едно село. Ето защо на основание тази преценка и този вид следва да бъде истински махлюл-и муфасал. Понастоящем тези са трите вида муфасал-и махлюл, които са позволени. Останалите са забранени и са премахнати. Не е позволено никому да ги получава и се сдобива с берат, защото е противно на закона.

 

[Тимари харидж ез дефтер]

 

Също така и по отношение на овакантения тимар, наречен харидж ез дефтер, повечето от предшествениците ни са били с убеждението, че не е позволен. Това е така, защото многократно са били описвани жителите и земите на всички намиращи се в обширната Османска империя градове, крепости, села и посевни земи. Включени са били напълно в регистъра границите, онова, което е било придадено към тях и което им се пада, планините, възвишенията, пък може би Средиземното и Черно море с тяхната ширина и дължина, островите, станциите-конаци, жилищата и корабите, всички изразяващи могъществото и силата на султанската (османската) държава. И като така, докато не е останал извън регистъра нито един аршин необработена земя, как е възможно между две села да съществува такова място, годно за земеделско обработване, за да бъде правилно наречено махлюл-и харидж ез дефтер. Въз основа на това никак не би следвало да бъде позволен харидж ез дефтер-а, защото от гледна точка на границите всяко село и всяка посевна земя имат две положения. Или са отделени [от другите] и с определени [граници], или пък са неделими и с неопределени [граници]. В такъв случай несъмнено е, че градовете, крепостите, селата и посевните земи, които се намират в обширната османска държава, са свързани едни с други. Положението на неделимост на селата, които са с общи и неделими граници, идва специално от нуждата за земя и от тяхната пълна връзка и обединяването им. Само по себе си следва, че за да бъде харидж ез дефтер, трябва да бъде чуждо място, между две съседни села. Щом като не е възможно съществуването на чужди места между две села, които са познати от страна на населението и са с допирни граници, тогава как би било възможно да се намира между две села, неделими и с общи граници, едно самостоятелно място създадено по пътя на разделянето, и да може да се нарече харидж ез дефтер? Наистина според възприетия от предшествениците път харидж ез дефтер-ът не е позволен в никой случай. Непозволеността за това обаче не е абсолютна, защото има няколко начина, при които правилно ще бъде да се нарекат харидж ез дефтер. И сега такъв един начин е следният: Както е указано по-горе, ако някои села и посевни земи по време на разпределението поради грешка не са били дадени никому и не са били вписани в иджмал-регистъра и муфасал-регистъра са останали извън регистъра, то тези села и земи съгласно старите регистри са истински харидж ез дефтер. След предаването [стр. 169] на регистъра всеки, който научи, че има останало вън от регистъра, и иска да го получи и да се сдобие с берат, (това останало) ще бъде явен махлюл и истинско негово право. Ако по този път [това останало] не се даде никому, то следва да бъде завзето от финансовите органи като харидж ез дефтер.

Един друг начин също е следният: Помежду две села са се случили някои пустинни места, гори и планини. Понеже на тези села, които са отдалечени едно от друго, посевните земи и мерите (пасбищата) им са им повече необходими, отколкото споменатите гори и планини, то посредством тези пустинни места, гори и планини те се разделят едно от друго. Даже връзката и съединението между техните селяни, тревари-косачи, дървари и овчари е прекъсната. Тези пустинни места пречат на тяхната връзка и на обединението им и ги премахват, по-специално ги отдалечават. Ето защо няма нужда от утвърдена помежду им граница. От това гледище нуждата от граница е тази, че населението на две села трябва да знае своите ниви и пасбища, за да не навлиза в нивите едни на други. Навлизането пък произлиза от съединението и връзките на тези хора. Сами по себе си тези гори, планини и неизмерими пустинни места са причина за липса на връзка и съединение на споменатите групи (хора), освен ако вилаетският писар е вписал и поставил някакъв знак в императорския муфасал-регистър, който да дава указание за връзката и съединението на тези села. В противен случай при тази обстановка как би могла да бъде позната границата? Да предположим, че те по свое неправилно схващане са означили някои върхове, дървета, грамадни канари и мъчнопроходими долове в споменатите пустинни места, гори и планини и си определят междинни граници, не ще се вземат под внимание, щом са в повече от техните нужди. (Това е така), защото тези пустинни места, гори и планини спадат към свободните места и не принадлежат само на тези две села. Относно използването им може би цялото население, живущо в околността, и всички нуждаещи се хора да имат идеални съответни дялове.

И сега, ако помежду две такива села, които са отдалечени едно от друго, дойдат преселнически раи в средата на пустинните места, гори и планини, които са в повече от това, което им е необходимо, или пък в място, което е годно за засяване и обработване, и изкопаят кладенци, изсекат дърветата на горите и планините, като създадат ниви от подобрените места, които те са открили с брадвите си, или пък се настанят и образуват село, тогава ще бъде правилно, ако се каже, че това село и нивите са харидж ез дефтер. И ако вилаетският писар ги разпредели и ги даде като тимар харидж ез дефтер на лица, удостоени за това, то е позволено. Даже ще бъде правилно и не е забранено, ако преди описването те бъдат взети от някои притежатели на тимар, които се сдобият с берат.

Друг вид е също следният: В моретата и някои големи езера близо до брега има острови, които са годни за засяване и обработване. Населението на някои села, които се намират по крайбрежието, са засадили тези острови с лозя и градини, а някои с кораби са пренесли волове и рала и ги обработват и засяват. По отношение на такива села важи следното: Ако един от тези острови е придаден изключително само на жителите на едно село или по време на описването неговият доход е бил осчетоводен заедно с дохода на това село, ще бъде ясно от гледище на пълната принадлежност да се счете, че този остров е в границите на това село, както и че посевите, лозята и градините му са негови (на това село). Да предположим, че впоследствие този остров като харидж ез дефтер се даде на един спахия и той се сдобие с берат, това не е позволено, защото при вилаетското описване доходът от споменатия остров е отнесен и осчетоводен за казаното село [стр. 170], което означава, че те са едно цяло. Ако ли пък един от тези острови не е придаден изключително на едно село или доходите им [на острова и селата] не са осчетоводени заедно, или жителите на едно-две села са създали от този остров земеделско стопанство и го използват по пътя на общността, възприето е, щото споменатият остров да бъде обособен от тези села в самостоятелно място. [Това е така], защото общността пречи на придаваемостта и е причина за разпадането ѝ на части. Особено, ако ги разделя едно от друго море. Ако е така, невъзможно е един от островите, който е отделен и обособен, да се смята в границите на няколко села.

Щом като по време на описването споменатият остров не е бил всестранно описан в императорския регистър, че е придаден специално на едно или повече села или че приходите им (на острова и селото) заедно са осчетоводени, тогава този остров е самостоятелен и обособен и за него може да се каже, че е харидж ез дефтер. Позволено е да се даде на лица, които искат (тимар) и са се сдобили с берат.

Жителите на села, които индивидуално или в общност вършат земеделие в крайбрежието, не могат да кажат за този остров: „това са наши посеви и на нас принадлежат“, защото самата придаваемост не е достатъчна, за да се прецени като едно цяло и да се счете, че този остров е отделен. Той трябва да бъде поставен под пълна придаваемост или с някоя забележка и знак в императорския регистър. При това положение и дума не може да става относно това, че островите, които се използват по гореозначения начин, са харидж ез дефтер. Не е забранено разпределянето и даването им по системата на тимара на тези, които са заслужили да добият тимар. Даже в същото положение са и островите в големите реки, които са мъчно пребродими и за които са нужни кораби. Обаче при условие че са извън границите на селата, които се намират от двете страни на тези реки. Например, ако една голяма река тече помежду две села, тогава крайните граници на тези села са бреговете на реката; реката не се включва. Въз основа на означения по-горе начин коритото на споменатата река и находящите се в нея острови се считат чужди места, за които следва да се каже, че са истински харидж ез дефтер. Това е така, защото има някои реки, където крайните и последни граници на намиращите се от двете им страни села са надминавали тези реки. Някъде самата река се включва в границите им и на отвъдната ѝ страна се намират някои от нивите и пасбищата им. Даже някои жители на такива села преминават с кораби и пренасят волове и рала, обработват нивите и ливадите, които им се падат в границите им и вършеят върху тях. Когато през сезона на (месец) юли споменатата река намалее и стане възможно пребродяването ѝ, те пренасят всичките си добити произведения към своите селища. Ето защо островите и коритото на реки, които са включени в граници, се падат на онова село, в границите на което се намират. Даже ако дадена река по време на заливане и наводнение излезе от коритото си на другата страна и се раздвои на едно протежение от няколко мили или повече от старото си корито и започне да тече в границите на друго село, намиращо се на противната страна, и с течение [стр. 171] на времето, ако това старо корито и някои острови и места биха били годни за обработване и станат ниви, жителите на това друго село не биха могли да кажат за споменатата река: „Отвлякла е и отнесла нашите граници, ние ще обработваме споменатите ниви в замяна на отвлечените наши граници от реката.“ Нещо повече, ако някой от тези, които са удостоени с тимар, каже, че това междуречие е харидж ез дефтер и се сдобие с берат, ще направи грешка. Впоследствие не ще се вземе под внимание.

Жителите на всяко село от старо време обработват (използват) онези места, които се включват в границите му. С оглед на това не важи онова, което реките и водите са обхванали (залели), защото в повечето случаи тези реки наново се връщат в старото си корито. Противно на закона е промяната на границите, известни на населението и определени между две села. Това никак не е позволено. Впрочем, ако дадена голяма река през лятото и зимата е непребродима и както се спомена по-горе, не се включва в границите на селата, които се намират от двете ѝ страни, и не е в тяхна пълна придаваемост, установено е началото на самата казана река, нейните острови и всички ниви, които са се създали в старото ѝ корито поради изместилото се течение по протежение на другата ѝ страна, да се считат самостоятелни (отделени) места. Те стават право (владение) на тогова, който ги вземе като харидж ез дефтер и се сдобие с берат.

Един друг вид също е следният: помежду някои села се намират езера, на чиито брегове към селата са се образували ливади и тръстикови [ниви]. Понеже те са повече, отколкото са нужни на споменатите села, много външни хора идват и използват ливадите и тръстиката на тези езера, като ги окосяват. Понастоящем значението на тези езера се състои в това: Ако жителите на селата, които са по протежение на бреговете им, използват цялостно само тези езера или пък ако вилаетският писар като приходи на тези села впише в императорския дефтер-и муфасал налози от сеното, от тръстиката, тогава тези подходящи места, които от старо време са били окосявани от жителите на тези села с изключителна придаваемост към тях, било или не в повече, отколкото техните нужди са техни до самата вода и се считат като техни самостоятелни граници. Тези тръстики и камъшлъци, било, че се владеят от жителите на тези села, било, че се изкосят от някои хора извън тях, според както се спомена по-горе, десятъкът (юшурът) и налозите от прихода им се падат на спахията на онова определено село, към което се отнасят {доходите] и към което са осчетоводени. Обаче думата е дали мястото извън тръстиката и камъшлъка, където се е събрала водата и което място се счита за езеро, може ли самото то да се пада на споменатите села или пък да се счита, че е от самостоятелните и обособени места? Тъй или иначе при такива езера взема се под внимание голямото и малкото.

Така че, ако в едно от такива езера някой [стр. 172] с висок глас извика от най-отдалечената тръстика към противната страна и бъде чут от онези, които стоят там, или пък пространството между двете им страни да е от една миля, тогава това езеро се счита за малко. Както неговата тръстика и камъшлъкът, така и то самото спада към селата, които се намират по бреговете му. Каквото се получи [дохода] от това езеро, било от риболов, било от данък за тръстика и сено, спахията на селото събира от раята си във форма на данък и десятък. Дори ако в езерото не остане вода или тя се изгуби, после за известно време това място стане годно за обработване и засяване и се обърне в ниви, трябва споменатото място да се счита за място на казаните села, които ще го използват въз основа на колективния начин. Не е позволено, ако някои лица, удостоени с тимар, вземат това място, смятайки го за харидж ез дефтер, и се сдобият с берат.

Ако обаче се случи така, че се наложи обратното, което е противно на споменатия начин, тогава установено е това езеро да се счита за голямо. С оглед на съседството на жителите на тези села следва да се заключи, че на тях се падат местата от езерото, които те от старо време изключително са владели и използвали, и то само доколкото са били нуждите им. Останалите места следва да се смятат за безстопанствени и пустеещи, мъртви земи. Това е така, защото такива големи езера и тръстикови ниви са се паднали само на едно или няколко села. Нужно е тогава в императорския муфасал-регистър да е отбелязано и означено, че непременно е от изключителна придаваемост или пък, че по време на описването и разпределението техните приходи са били осчетоводени заедно с доходите на тези села, които са свързани с крайбрежието им. Иначе не може да се постигне пълна придаваемост.

Поради това селското население, намиращо се в тяхната околност, наблизо и по-далече, и много нуждаещи се хора имат свои законни дялове, тъй като те от старо време са настанени там и са започнали да ги владеят и се ползват от тях. Всичко това е станало причина за общото (задружно) ползване. А общността пречи на [изключителната] придаваемост. Като е така, тогава при езерата и тръстиковите [ниви], които се владеят и използват общо (задружно), въз основа на гореозначения начин онова, което е в повече от необходимото за жителите на селата, които са свързани с бреговете им, се считат за самостоятелни и обособени (отделени) места.

Следователно писарите могат да кажат за тези езера, че са харидж ез дефтер, и да ги дадат на удостоените [с тимар] и ако ги впишат като такива в императорския иджмал-регистър, то е позволено. Нещо повече, не е забранено, ако преди описването някои притежатели на тимари да ги получат и се сдобият с берат в качеството на харидж ез дефтер, като ги направят свои тимари. Утвърдено е обаче като правило и установен ред, щото вилаетските писари да вписват по изключение такива [езера и тръстики] в императорския регистър, за да не се предизвикват и спорове за местата, които жителите на селата, свързани с тяхното крайбрежие, изключително използват от старо време. Също така се постъпва съгласно споменатия начин по протежение на победоносните граници с оглед положението на тези харидж ез дефтер. Това означава, че не може да се преминава (прехвърля) границата, която е установена и означена с мирните спогодби и договори. С него (харидж ез дефтер-а) се постъпва съгласно обичая, съществуващ от старо време; изключват се само някои нарочни самостоятелни места, отнасящи се до раите от Османската империя, които по време на описването са останали извън регистъра или пък са в повече, отколкото им [стр. 173] е необходимо. Ако не са причина за разваляне на клаузите на договора, не може и дума да става, че тези места са харидж ез дефтер. Не е забранено, ако те се дадат като тимар в качеството на харидж ез дефтер на онези удостоени с лен жители край границата, които са се сдобили с берат, за да ги обработват и облагородят.

Понастоящем онова, което е позволено [да се счита за] харидж ез дефтер, е включено в указания по-горе способ. Следователно не е позволено за онова (извън горното), което се нарича харидж ез дефтер. Противно на закона е (такъв харидж ез дефтер) да се даде на някого и да му се издаде берат от мирмиран (бейлербей) или от султанския диван. Единствен бог знае кое е правдиво, завършено с помощта на бога-добродетеля.

 

Дата: 9 сафер година 1064, вторник, трети ден от седмицата [30 декември 1653 г.].

Написано от скромния Али от София, чауш при височайшия двор; бог да се смили над него.

 

Закон за юруците

 

Групата юруци се състои от топчии, джебеджии, духовници, чиновници, притежатели на берат и служба, притежатели на зиамет и тимар, и ако юрук се включи в какъвто и да е лен (дирлик), не излиза от юрушката си група. Излизането не е в съгласие с императорския закон.

Така е постановено и изрично изяснено в бератите на юрушките бейове.

 

Речник на турските термини

Авариз - паричен данък, събиран от държавата в замяна на облагане върху продукти и припаси. Терминът обозначава и цяла група данъци и повинности („извънредни“), налагани в полза на държавата в мирно и военно време.

Акче - най-стара монетна единица в Османската империя. Стойността ѝ била 1/3 от парата. Следователно един грош от 40 пари се равнявал на 120 акчета (към XVII в.). Сребърни акчета били в обръщение още от времето на Орхан Гази (1326 — 1359)

Акънджъ - лека конница, изпращана за разузнаване, палеж и грабеж в неприятелска страна преди настъплението на армията.

Алай -  ескадрон; полк.

Алайбей - командир на конен ескадрон или на пехотен полк.

Бадухава - група еднократно събирани такси и глоби, между които: арусане (сватбарина), тапийска такса, джюрм-ю джинает (глоби за различни престъпления) и пр.

Бейлербейи - (букв. началник на началниците), генерал-губернатор, военен и административен управител на еялет, най-голямата административна териториална единица в Османската империя.

Бейт-юл мал - държавно съкровище.

Берат - султански указ за назначаване или грамота за владетелски права върху служебно феодално владение.

Бащина - 1) селско стопанство на някои от специалните категории население (войнуци, доганджии, мартолоси), освободено от данъци към местните феодални владетели и държавата; 2) личен поземлен дял на немюсюлманската рая, над който тежала феодална зависимост от местните господари на земята и от държавата.

Войнук - немюсюлманин, натоварен със специални задължения към централната власт (гледане на султанските коне, служба в обоза на армията по време на поход). Срещу тия си задължения бил освободен от данъчната група „авариз-и дивание ве текялиф-и йорфие“ и притежавал освободена от данъци бащина.

Дефтердар - началник на финансовото ведомство, главен ковчежник в Османската империя; (отначало е бил един, а към втората половина на XV в. станали двама: един за Румили, друг за Анадола, а впоследствие — трима; след Танзимата 1839 г. първият дефтердар бил въздигнат в министър на финансите.

Дефтеремини - началник на службата по регистрацията на всички тимари, зиамети, хасове, както и всички други поземлени владения.

Дефтер-и иджмал-и хакани - султански регистър с кратки сведения за дадено феодално владение.

Дефтер-и хакани - императорски регистър, в който са отбелязани данъците, десятъците, бериите и пр., които държавната власт е отстъпвала на феодала да събира в своя полза от записаната в същия регистър рая във феодалното му владение.

Дефтер-и муфассал - султански регистър с подробни сведения за дадено феодално владение.

Дефтеркедхудасъ - началник на счетоводната служба, която се занимавала със сметководство на феодалните владения зиамет.

Джебелю - въоръжен конник (с ризница) от феодалното опълчение.

Дирлик - 1) рента или заплата, давана от държавата на поземлени владетели и чиновници за  издръжка; 2) лен.

Зиамет - служебно феодално владение, с годишен доход до 99 999 акчета.

Иджмалу тимар - тимар с доход 20 000 акчета, т. е. в пълен размер на дохода.

Иджмал дефтери - кратък регистър; регистър с кратки сведения за феодално владение.

Испенче (испендже) - поземлено-личен данък на немюсюлманската рая, събиран в размер на 25 акчета от домакинство.

Кетхуда - доверено лице на влиятелни сановници и богати люде.

Късмет - 1 Дял. 2. Делба, подялба (наследствена).

Маликяне - Поземлени владения, които били дадени със султански мюлкнамета на някои главатари на родови групи и др. заслужили сановници.

Махлюл - Още незает от наследници (недвижим имот). 2. Останал без законни наследници (недвижим имот). 3. Незаето, вакантно (феодално владение).

Мухасил - началник на данъчното управление във вилаетски административен център

Мюджерред - самец, ерген, неженен; resm-i — данък за ергенство.

Мюселем - участник в специален военно-помощен корпус. Те съставлявали най-ранната конница на Империята. В замяна на службата си получавали необвързани с фискални задължения дялове земя (мюселемски чифлици).

Ресм-и бенак - поземлен данък, който са плащали стопани със земя, по-малко от нормалния размер на един чифлик.

Ресм-и йорфие - обичайни, непредвидени по шериата данъци: арусане (сватбарина), мюджеред, бенак {поземлено-личен данък).

Салияне - годишно възнаграждение, предимно на някои генерал-губернатори като тези на Египет, Йемен и др.

Тезкере - 1. Записка. 2. Свидетелство. 3. Позволително (за пътуване, за носене на оръжие и др. п.). Тезкерелю тимар - тимар, който се е давал на заслужили бойци със султански берат въз основа на тезкере (записка) от съответния бейлербей. Тезкересиз тимар - тимар, който се е давал на заслужили бойци направо от бейлербейовете, без тезкере (записка) до върховната власт.

Тимар - ленно владение с годишен доход до 19 999 акчета, давано срещу военни задължения към централната власт.

Тимариот - държател на тимар.

Хас - 1) везирски — служебно феодално владение с годишен доход над 100 000 акчета; 2) султански — лично владение на султанското семейство.

Хисе - част, дял от наследство, тимар и др.

Черибашия - началник от спахийското опълчение. Черибашиите били избирани между заимите в казите.

Юртлук - феодално владение, давано на военачалници и главатари на племена за заслуги през време на война.

Юруци - полуномадски скотовъдни племена, числящи се към помощните корпуси на армията. Всеки оджак изпращал в армията по пет души, издържани от останалите членове на оджака. Освободени били от извънредни данъци.