Османска империя

Закони за категории зависимо население (войнуци)

Посещения: 23

 

Публикува се по Турски извори за историята на правото по българските земи, т. I, съст. Г. Гълъбов, С., 1961

 

I Закон за войнуците

 

Превод на Гълъб Д. Гълъбов

 

(л. 34-а) [На лявото празно поле написано]:

Канун-и войнуган (Закон за войнуците).

(л. 34-а) [На ред 18 написано с червено мастило]:

Сурет-и Кануннаме-и войнуган-и Истабл-и Амире

(„Препис от Закона за войнуците при султанската конюшня“).

 

Причината да се напише (настоящото) е следната: Поясняват се законите за войнуците към султанската конюшня. Войнуците служат в султанската конюшня в замяна на притежаваната от тях бащина.1 Трима войнуци-пешеходци  образуват една смяна (гюндер)2 и всяка година единият от войнуците служи по редуване; а от войнуците-конници четири души образуват една смяна (гюндер) и всяка година един от тях служи по редуване.

Те се освобождават от (плащане на данъците) харадж, испендже, юшур (десятък), рюсум-и йорфие (обичайни данъци), текялиф-и дивание (извънредни данъци), както и адет-и агнам (данък за овце) до сто овце. С една дума, те са освободени напълно от извънредните данъци. Ако обаче войнуците обработват бащини (поземлени имоти), за които се плаща поземлен данък харадж (хараджлу бащине), или земи, спадащи към земите на владелеца на тимар, или земи мюлк (в пълна собственост), или вакъфски земи, земи на мюселеми или на доганджии (соколари), те плащат юшур (десятък) на стопанина3 на земята. Те плащат също и налога харадж за бащините, за които се плаща харадж.

Закон е на мястото на умрели войнуци да бъдат записани войнушки синове, които не плащат харадж. Щом има войнуци, които не плащат харадж, записването за войнуци на хора, които плащат харадж, не ще ги направи войнуци, освободени от харадж. Щом стане необходимо, законно е да се записват и войнушките синове, които плащат харадж.

Глобите, [налагани] на войнуци, берията за встъпване в брак (ресм-и никях), както и другите даждия, като бадихава (налози, несвързани пряко със земята), се записват като приход на войнушките командири и войнушките началници по санджак.4 На конния санджакбей е забранено да влиза между войнуците (да се меси в организацията им). Но ако някой войнук заслужи да бъде обесен, не е позволено това наказание да се замени с друго.

Войнушките легатори и примикюри във всяка нахия са освободени от данъци, както другите войнуци; всяка година един от тях служи в султанската конюшня заедно с войнуците.

Щом като войнукът се отлъчи от поход (война), изчислява се хараджът, юшурът (десятъкът) и другите данъци, [които би плащал, ако не бе войнук], и това количество данъци се събира в полза на държавното съкровище. В такъв случай не е законно да се взема глоба от войнука нито за санджашкия войнушки началник, нито за войнушкия командир.

Когато войнуците са налице, забранено е да се изпраща замяна (заместник). Но когато войнукът е болен или пък е умрял и синовете му, записани да заемат мястото му, са малки, в такъв случай законно е да се изпраща в замяна друго лице. Когато някои войнуци умрат и бащините им (поземлените им имоти) останат между имотите на раята (невойнуците) и се изгубят (станат неразпознаваеми като войнушки), такива войнушки бащини не могат да се продават и отстъпват с тапия. Отпосле тези бащини се дават на всеки, който се запише за войнушка служба на мястото на умрелия войнук.

Когато войнушки синове отраснат и станат годни за войнуци, те са [смятат се за] войнуци в повече. Закон е от тях да се взема известна сума за харадж и испенче в полза на държавното съкровище. Описвачите на населените места са записвали за раи и войнушки синове, занапред забранено е да се записват. Щом се случат такива войнушки синове, хараджът и испенчето им да се събира в полза на държавното съкровище. Но даждието испенче от синове на войнуци, подведомствени на санджашкия войнушки началник на Филибе (Пловдив), последният е събирал като войнушко [за себе си], а испенчето от синове на войнуци във вилаета (покрайнината) София и Шехиркьою (Пирот) се е събирало от спахиите.

Стар закон е, когато някои войнуци умрат и се яви нужда от войнуци, да се записват месечно войнуци от войнуците в повече. Закон е войнуците да дават на държавното съкровище известна сума като даждие адет-и низе. Някои санджашки [войнушки] началници разхвърляли за вземане от войнуците трици, дърва и зоб и ги карали да им косят ливадите.

Повечето войнуци се бунтуват против това; занапред, забранено е да им се дават подобни заповеди (да се заставят да вършат подобни работи). Каквото количество войнуци от групата под управлението на войнушките командири (сераскер) умират ежегодно, кадиите по места (вилаетските кадии) събират точни сведения за смъртта им и на мястото им записват синове на войнуци, подпечатват списъка и го представят в щастливия султански двор. Ако при ежегодното довеждане на войнуци по наряд [в султанската конюшня] санджашките им войнушки началници (войнук санджак бейлери) и войнушки командири (сераскерлери) донесат, че някои войнуци са умрели, се укрили или са болни, и биха поискали да бъдат извинени [за това положение], което уврежда доста много войнушката служба, такива извинения занапред да не се изслушват (да не се вземат под внимание).

При ежегодното пристигане на войнуци по наряд [в султанската конюшня] съгласно стария закон те трябва да бъдат проверявани от страна на дефтердарите със съдействието на висши държавни служители и недостигът им да се записва спроти разпределителните им списъци заедно с всички извинителни причини [за допуснатите слабости] и като се събират сведения за числото на явилите се в повече след разпределението на войнуците [по служби], да се представят на съответните висши държавни служители за написване на строги височайши заповеди до кадиите по места за проверяване на извиненията, предявени от войнушките командири, и се донесе за извършеното. Ако (последните) са представили извинения, противни на заповедта, (провинените) да бъдат наказани.

Имотите на войнуците в недостиг и на войнуците, явили се в повече, да се събират в полза на държавното съкровище съгласно стария обичай. [Случвало се е] в провинцията (областите извън столицата) да се изпращат сарачи (седлари от султанската конюшня) в качеството им на хора по служба от страна на началника на султанската конюшня, които хора са били извън войнушките командири; тези хора противно на заповедта са вземали (събирали) пари от всяка (войнушка) къща. Занапред забранява се изпращането на подобни хора.

Щом настъпи сезонът (времето) за службата на войнуците, войнушките командири (сераскер) да довеждат войнуците си и да ги предават в [султанската конюшня]. Ако забавят довеждането, да бъдат наказвани. Ако преди сезона за коситба възникне поход (война), в такъв случай чрез вестител да се изпраща дворцов седлар (сарач), който да предупреждава войнукбея и (местните) войнушки командири да не вземат нищо от войнуците и да постъпват съгласно този закон; да не допускат също да се постъпва противно на закона и да имат доверие във височайшия ми знак (туграта].

 

II Закон за войнуците

 

Превод на Гълъб Д. Гълъбов

 

[На л. 24-а, р. 7 написано с червено мастило].

Фасл-и саби. Войнуклара мютаалик кануну беянедер —

„Дял седми. Пояснения на закона за войнуците“

 

Лицата, които се записват (подлежат на записване) за войнуци, се издирват в градовете, паланките и селата. Каквото количество войнуци и техни помощници се намерят (има налице), туря се в известност, а недостигът се попълва със синовете и братята на войнуците или от хайманата (конепасци). Ако и те не достигнат, числото на войнуците и помощници войнуци се попълва чрез записване на лица, които при по-предишното записване на войнуци са били записани за рая като явили се в повече, където ще и да живеят, на което и място да са записани. Ако войнуците, които са заминали (напуснали службата си), като умрели и изгубени, имат подходящи за службата синове и братя, които са били останали незаписани и не се знае общото положение на бащините (поземлените им имоти), превърнали се в неопределени и съмнителни, и ако добивът им е неизвестен, много да се внимава при записването на подобни войнуци и да се действа с пълна предвидливост и бдителност.

Целта, която се гони със сегашното записване за войнуци на лица, които по-преди са били записани за раи, понеже се явили в повече войнуци, е да не останат в недостатъчно количество войнуците, и още, защото има нужда от тях.

Когато синове и братя на войнуци напълно попълват [недостига от войнуци], не разрешавам (не съм заповядал) да се записват за войнуци лица, записани по-преди за раи от явилите се в повече войнуци. При записване на поменатите лица за войнуци височайшата ми заповед е следната: кадиите по места, субашиите и доверени местни хора следва да ти съдействат и помагат, както трябва, при записването на подходящи раи-немюсюлмани за войнуци, за да не бъдат записани стари, немощни, изпаднали в нищета и недъгави. В списъка [срещу името] на всеки войнук подробно да се отбелязва наименованието на селото му, махалата му и името на баща му. За прехраната на натоварения със записването заповядвам да се събират по две акчета от всяка къща на селищата, в които той записва войнуци.

(Написано) през средните десет дни от месец шабан от хиляда и дванадесета година [от Хиджра = 14 — 23 януари 1604 г.].

Ако войнуците, които служат в императорската конюшня, имат синове, братя и други роднини, незаписани за раи на другиго [на някой спахия], но които са съгласни да плащат харадж и испенче, и които бъдат записани да плащат харадж на даден спахия и последният се намеси [да събира хараджа], щом като те не са записани за раи на спахията, той не може да събира хараджа. Испенчето от подобни лица е на [събира се от] санджашкия войнушки началник.

Когато някой от останалите в повече войнуци [при предишно записване] се запише за рая на спахия, даждието ресм-и джурм-ю джинает се събира от спахията, комуто е записано като приход даждието им испендже от двадесет и пет акчета и даждието бадихава. Ако такива войнуци държат (обработват) земи в землището на тимара на някого, нему дават юшура (десятъка) и данъка за земята. Ако имат овце, данък върху овцете (адет-и агнам) плащат на тогова, комуто този данък е записан като доход. Ако имат воденици, плащат данък за воденица (ресм-и асияб). Изобщо те плащат и другите обичайни данъци (рюсум-и йорфие) на съответните правоимащи на законно основание [като обикновени раи].

Войнушките земи (войнуклук йерлери), записани на някой войнук, не е позволено да се дават на лице отвън (невойнук). Ако по някакъв начин войнушки земи са били взети от войнук, те се отнемат [от заграбителя] и се дават обратно на войнука. Не се допуска да се води съдебно дело с твърдението [от страна на заграбителя] „толкова и толкова време [тези земи] са били в мое владение“. Ако обаче войнукът ги е дал през своето време (във време на служенето си) и поиска да ги вземе обратно пак през време на службата си, важи условието, което е уговорил.

От войнушка земя, записана лично на войнука, юшур (десятък) не се взема. Но ако той владее земи извън своите, десятък взема лицето, в чието землище се намират тези земи, и ако дотогава за тях се е плащало поземлен данък, той плаща и него. Ако във войнушката бащина, записана на войнук, има лозя и овощни градини, те не влизат в наследствените имоти [които войнукът би оставил след смъртта си]; те не могат и да се продават; предават се на войнуци, които бъдат записани отпосле.

Не е позволено да се иска даждие испенче и да се възлага раятска тегоба на войнуци, останали в повече (войнук зеваиди), които се записали да плащат харадж, но не държат (не владеят) самостоятелна (своя) раятска земя (поземлени имоти) и не обработват чужда раятска бащина. С налагането харадж на войнуци, останали в повече, те не влизат в категорията на раи; от тях се попълва числото на войнуците, щом се яви недостиг. Понеже както синове, така и роднини на войнук и лица като него [останали в повече войнуци] не биват записвани за раи, то никой не може да им иска даждие испенче.

Ако някои са записани за раи в регистъра на раите и за войнуци в регистъра на войнуците, за установено се смята, че са войнуци. Ако имат други земи за войнушка служба (войнуклук ичюн) и държат земи и от владелеца на тимара, те му плащат юшур (десятък) и саларие за [от добива на] земята, която имат от него. За земята, записана на войнук, юшур (десятък) не се взема; в замяна на нея, той служи.

Ако войнушки земи на някой войнук са неразделни и общи със земите на братята му раи и между поменатите земи няма определен синор, от тези общи земи се отделя за войнушка бащина и се дава на войнука толкова земя, колкото се определя по закона, действащ в тази област, и се нарежда да не се вземат данъци и налози от тази земя. Също така се определят и отделят земите на братята, като юшурът, данъците и саларието и каквито други раятски данъци има се плащат на владетеля на тимара.

Ако мюсюлмани или неверници дойдат (започнат) да обработват със земеделие земи в синорите на войнушка бащина, записана на войнук в регистъра, и не му заплащат юшур, а влязат в спор с него (оспорват му това право), след като се установи, че земята е взета от войнук (че е войнушка), обработващите земята се осъждат да дадат на войнука юшур според закона.  Ако осъдените влязат в прение и не искат да дадат десятък, забранява им се да обработват земята, защото последната е войнушка. Той я владее, както си иска.

От войнука не се взема даждие испенче, юшур от това, което е посял и ожънал във [войнушката си] бащина, юшур от пчелен кошер и данък върху овцете (ресм-и коюн), ако има до сто овце; не му се взема и данък за свине. Но ако има повече от сто овце, взема му се данък, пресметнат по едно акче на две овце. Ако войнукът обработва със земеделие земи извън войнушката си бащина, находящи се в землището (тимара) на спахията, ако посади лозя, той дава (плаща) юшур и саларие от добива им съгласно закона, но се освобождава от плащане на извънредни данъци.

[Войнуците] служат ежегодно по редуване в императорските походи (войни). Вън от тази служба не е разрешено на санджакбейовете и на вилаетските субашии (по места) да им искат ечемик (фураж). Забранено е да ги карат да им косят ливадите и да им работят (да им служат). Но ако поменатите войнуци не се явят на султанския ми поход (война) или се отлъчат от службата в султанската конюшня, след като бъдат наказани [с бой], да им се вземат по петстотин акчета [глоба] за в полза на султанското съкровище. Ако войнукът се провини в нещо и заслужи глоба, след като това бъде установено пред кадията, черибашията изпълнява наложеното наказание и съобразно със закона той взема и наложената глоба; санджакбеят да не се меси [при налагане на наказанията]. Но ако войнукът заслужи да бъде наказан чрез обесване или чрез отрязване на някой член от тялото и това бъде установено пред кадията, със съдействието на последния черибашията предава войнука на санджакбея, който изпълнява присъдата на мястото, определено за тази цел.

Поменатите войнуци са свързани в група от по трима помощника (ямак). Закон е годишно да дават шестнадесет акчета гюндер акчеси. Комуто е ред да отиде на война, той дава акчетата; другите двама дават по пет акчета; събирането (на този налог) става в дните на събирането на данъка испенче. Заповядано е всички войнушки деца в повече да се задържат (да се вземат) за султанските служби. Ако някой от поменатите войнуци умре или заболее, или изпадне в нищета и не е вече годен за службата си, мястото му да се попълни от децата на казаните войнуци. Ако войнуците, останали в повече [от предишното събиране], са женени и живеят в отделен дом [от баща си], дават петдесет акчета в замяна на юшур-и галле (десятък от добива от храна) и дванадесет акчета ресм-и гиях (налог за сено), или всичко шестдесет и две акчета. Те дават още двадесет и пет акчета за данък испендже. Ако са женени и живеят с баща си на едно място (в един дом), дават дванадесет акчета за ресм-и гиях и тридесет акчета данък бедел ресми, което прави всичко четиридесет и две акчета; те дават също и двадесет и пет акчета за данък испенче.

Ако самец (неженен), способен да припечелва [прехраната си] войнушки син е съгласен да плаща данък испендже, дава двадесет и пет акчета испенче, нищо повече не дава.

[Войнукът], ако има пчелен кошер, плаща десятък [от добива му] като другите раи. Ако има свине, плаща данък, пресметнат по едно акче за две свине. Ако войнуците, останали в повече [от предишните събирания], вземат (обработват) земи извън бащините, записани на бащите им, плащат саларие според закона. Ако някой редовен войнук или войнук в повече донесе вино от друго селище и го продаде, ако го купи войнук, дават се петнадесет акчета на черибашията данък за бъчва (ресм-и фучу).

Ако войнуци внесат вино в друго селище и го продадат, данък за бъчва взема пак черибашията им. Данък за бъчва, данък за венчило (ресм-и арусане) и разните данъци, като джурм-ю джинает, бадихава, от войнуците в повече се събират за в полза на султанското съкровище. На войнук не се дава неразработена земя (целина).  Земите, които се отварят (се разработват) от целина, също са на спахията. Не се допуска войнуци да се отклоняват (от горното положение), казвайки: „със записването ни на мястото на умрели войнуци земите ни също стават войнушки земи [следователно не ще плащаме юшур за тях].“

 

III Закон за войнуците
 

Превод на Гълъб Д. Гълъбов

 

[На л. 75-6, р. 3 написано с червено мастило]:

Канун-у дер хаккъ войнук — „Закон за войнуците“.

 

75 b zakon voinuci 3Ако останалите в повече войнуци се запишат ]да плащат] на спахията раятски данък (ресм-и раийет), данъкът им джурм-ю джинает събира този спахия, комуто е записан като доход данъкът им бадихава; ако държат (обработват) земи в землище във владение на някое лице [спахия или друг правоимащ], нему дават десятък [от добива на тази земя]; ако имат овце, данък върху овцете (ресм-и ганем) дават на тогова [спахия или друг правоимащ], комуто е записан като доход този данък. Ако имат воденици, дават (плащат) данък и за тях. Те плащат всички други обичайни и редовни данъци (рюсум-и йорфие-и адие) според закона.

Друг закон. Записаните на войнук войнушки земи не е позволено да се дават на лица извън [войнуците]. Ако по някакъв начин те са му били отнети [и дадени на друго лице], връщат се обратно на войнука. Не е позволено (не се допуска) да се води съдебно дело [против войнука] с твърдението: „Толкова и толкова време владея земята.“ Ако обаче войнукът е дал земята в свое време (през време на службата си), може да я даде. Ако поиска да я вземе обратно през времето си (службата си), каквото условие е било уговорено, то се уважава.

От войнушка земя, записана лично на войнук, юшур не се взема. Но ако той отвори (разработи) земи [извън] своите земи и започне да ги владее, десятъка [от тях] взема лицето, чиято е земята; ако дотогава се е вземал поземлен данък (ресим) от подобни земи, закон е да се взема и този данък.

Закон за лозята на войнуците. Лозята и овощните градини, които са (съставят) войнушка бащина и са записани на войнук, не влизат (не се включват) в наследствените му имоти; наследниците му не могат да ги получат [по наследство]; предават се (дават се) на войнука, записан след това на негово място.

Закон за хараджа на войнуците. Войнуците, които служат в султанската конюшня и които имат синове, братя и други роднини, незаписани [в регистъра] на другиго, и са съгласни да плащат харадж и испендже, ако спахията, комуто са записани за харадж, се намеси (предприеме действия за получаване на други даждия), това не се допуска, защото те не са записани за раи на спахията. Само със записване на харадж не се поражда право да се меси [в получаване] на даждия. Даждието испендже на подобни лица принадлежи на (събира се от) войнушкия санджакбей; това е стар закон.

Закон [пак] за хараджа на войнуците. Ако от войнуците в повече (войнук зеваиди), записани да плащат харадж, но които не държат (не обработват) самостоятелна раятска бащина и не обработват със земеделие раятски [други] ниви, се поиска даждие испендже и им бъдат възложени други раятски служби (тегоби), това не се допуска. Със записване (налагане) харадж на войнуци в повече (войник зеваиди) те не влизат в категорията раи. С тях става попълването на войнуците, щом се яви недостиг. Били те синове или роднини на войнуци, или не били такива, понеже подобни лица не са записани за раи, даждие испендже не може да им се иска, нито може да им се възложи раятска тегоба.

Закон за данъците на войнуците. Ако войнушките земи на някой войнук са неразделни и общи със земите на братята му рая и ако между (поменатите земи) няма определен синор, то от тези земи се отделят за войнушка бащина толкова земи, колкото се полага по закона, действащ по тези вилаети (места). Нарежда се да не се вземат данъци и налози от така определената войнушка бащина. Земите, оставени на братята, също се определят и разпределят помежду им; заедно с това за притежателя на тимара се събират юшур, испендже и саларие и други раятски данъци.

Закон за войнуците. Ако мюсюлмани или неверници (немюсюлмани) дойдат [завземат] и обработват за земеделие земи в синора на войнушка бащина, записана на войнук в списъка, и не му дават юшур, а влязат в спор с него (оспорват му това право), след като се установи, че земите са войнушки, обработващите тези [войнушки] земи биват осъдени да заплатят юшур на войнука според закона. Ако осъдените влязат в прение и не искат да дадат [десятъка], забранява им се да ги обработват, защото са войнушки; те се присъждат на войнука; той ги владее, както си иска; такъв е законът.

Закон [пак] за войнуците. На войнуците не е дадена необработена земя (целина). Дадена им е само мека (обработваема) земя; закон е войнушките бащини да не се измерват наново; те се оставят тъй, както са били измерени в старо време.

Ако след описването на гористите места на спахията, находящи се извън спахийското му село, войнуци отворят с брадвата си (приспособят за обработване) земи и ако те (войнуците) обработят част от тези земи със земеделие, а друга част насадят с лозя, юшурът от гроздето на насадените лозя се присъжда по шериата на спахията и се събира от него. Юшурът (десятъкът) и саларието от храните, добити от обработените със земеделие земи, е една осма. Не се допуска войнуци да оспорват това и да не го изпълняват, казвайки: „ние сме войнуци“; закон е.

Закон [пак] за войнуците. Когато в регистъра на войнуците е записан на името на войнуци доход от войнушка бащина, находяща се в землище на спахия, те не могат да навлизат в други земи [и да ги обработват] освен в определените им бащини. Ако навлязат в земи на спахията и ги обработват със земеделие, спахията взема (събира) юшур и саларие [от добива на тези земи].

 

IV Закон за войнуците в Никополския и Силистренския санджак от 1570 г.

 

Превод на Вера П. Мутафчиева

 

Поводът за издаване на закона е този:

Излязъл е ферман да бъдат регистрирани войнуците от Никополския и Силистренския санджак (служещи в султанската конюшня) и да бъдат попълнени техните липси. А когато завърши попълването, бе написан законът, който гласи: войнуците са освободени от [плащане на] харадж, испендже, от юшура (десятъка върху посятото и пожънатото на собствените им бащини), от ресм-и кован (данък за пчелни кошери), от ресм-и гиях (данък за сено), от ресм-и ханазир (данък за свине) и от ресм-и асияб (данък за воденици), намиращи се в бащините им. Те не плащат и никакъв данък за овце до сто глави, но за повече от сто глави плащат данък върху овцете, пресметнат по едно акче на две овце.

А ако обработват спахийска земя или посадят лозе, да плащат десятък според закона. Те са освободени и от авариз-и дивание и текялиф-и йорфие (извънредни и обичайни данъци). Забранено е да се вземат от войнуците дърва, дървен материал за кораби и ечемик. Забранено е на санджакбейовете и на субашиите да вземат от войнуците кебе (груб шаяк), дърва и ечемик и да ги карат да косят ливадите им. В случай че ги карат да вършат това, местните кадии да забранят [тези действия].

Ония, които засяват войнушка бащина, да плащат юшура (десятъка) от добива ѝ на войнука. Понякога трима, а понякога четирима войнука се наричат един гюндер. Когато се случи императорски поход (война) или настъпи време за служба в султанската конюшня, войнуците служат годишно по един чрез редуване. Войнукът, който служи по реда си, плаща шест акчета ресм-и низе (данък за копие), а чийто ред не е дошъл да служи, плаща пет акчета. Този данък се събира за султанските хасове. Данъкът ресм-и низе, както и налогът испендже, се събира в началото на март. Войнушките легатори и примикюри са освободени (от данъци), както и другите войнуци.  Ежегодно един от тях отива да служи заедно с войнуците в султанските конюшни. Забранено е ония войнуци, които са налице, да изпращат заместници [да служат на тяхно място]. Това е позволено, когато са болни или имат законно оправдание.

Не се допуска войнушката бащина да се продаде или прехвърли с тапия другиму. Бащината  става притежание на оня, който се запише на негово място. Местният кятиб да не записва войнушките синове за спахийска рая, защото те са зеваид — войнуци (войнуци в повече). Съгласно закона доходът от техните (десятъци) и данъци се събира от зеваид-емините в полза на султанските хасове.

Ако войнук, чийто ред е да служи, не се яви на султанския поход (война) или се отлъчи от службата си в султанските конюшни, след като бъде наказан с бой, вземат му се и петстотин акчета в полза на султанската хазна.  Но черибашиите да не вземат по този повод нито едно акче от войнуците. Войнушките глоби са за черибашиите; санджакбейовете не могат да се месят [и събират тези глоби]. Но когато (войнуците) извършат позорно престъпление и заслужават обесване или отсичане на крайниците [от тялото], да не им се взема откуп в замяна на наказанието (бедел-и сиясет), а след като се установи престъплението им, черибашиите им със съдействието на кадията да ги предават на санджакбея. И последният да ги накаже съгласно шериата на определеното място според вината им.

Ако някой от войнуците умре или се разболее, или изпадне в несъстоятелност и стане негоден да служи, да се запише на негово място годният от синовете му или братята му или друг измежду неговите близки и да се попълни мястото му. Ако войнукът има синове, да не се записват войнуци от хайманетата. Ако зеваид-войнукът (войнук в повече) е женен и живее в отделна къща, плаща петдесет акчета откуп [в замяна] на юшура (десятък от зърнени храни) и дванадесет акчета ресм-и гиях (налог върху сеното) и химе (данък за дърва), или всичко шестдесет и две акчета. Той дава двадесет и пет акчета налог испендже и напълно всички други данъци. Синове на зеваид-войнуци или синове-зеваид войнуци, чиито бащи са войнуци, ако са женени, не живеят на едно място с бащите си (всеки с баща си), плащат по тридесет акчета откуп за ресм-и нан (хлебница) в пари и дванадесет акчета ресм-и гиях (налог върху сеното) и химе (данък за дърва), или всичко четиридесет и две акчета; те дават и двадесет и пет акчета испендже. Онези от синовете, които не са женени, но са способни да припечелват (прехраната си) и подлежат да плащат испендже, дават по два¬десет и пет акчета испендже, друго нищо не дават. Ако зеваид-войнуците притежават кошери, те плащат юшур (десятък) от [меда], както другата рая.

Ония, които имат свине, плащат данък, пресметнат по едно акче на две свине. И ако, освен бащината, записана на бащите им, имат в повече лозя или ниви, дават на сахиб-и арз десятък от тях съгласно закона. Зеваид-войнуците плащат (данък върху овцете), както другата рая. Зеваид-войнуците, след като с височайша заповед бъдат записани за войнуци, освобождават се като тях [от плащане на данъци]. На зеваид-емините вече не дават ресм-и нан (хлебница). Зеваид-емините да не изискват от новозаписаните войнуци ресм-и нан (хлебница) под предлог, че още не са ходили да служат. От деня на записването им те имат качество на войнуци. Войнук, който не е годен да служи, както и този, който е изключен от войнушката служба, плаща данъци като зеваид-войнуци. Когато войнук умре и остави дъщеря, нейният налог ресм-и арусане (данък за венчило) се плаща на черибашията до заместване на войнука с друг, а след заместването се плаща на зеваид-емина, защото войнушкият ресм-и арусане принадлежи на черибашията. Ако войнук или зеваид-войнук обработват раятски ниви или са отворили [за обработване] с брадва място и дават десятък на оня, чието е мястото, черибашиите им събират и войнушките джурм-ю джинает (глоби за престъпления), ресм-и арусане (данък за женитба), както и другите бадихава (лични данъци, несвързани със земята), както и по петдесет акчета ресм-и фучу (данък за продажба на вино) от продаденото вино, внесено в къщи отвън (от другаде), защото е записан доход за тях (черибашиите).

Но джурм-ю джинает (глоби от престъпления), ресм-и арусане, ресм-и фучу и бейтюлмал, както и другите бадихава на зеваид-войнуците, са за султанските хасове и се събират от зеваид-емините.

Джурм-ю джинает, ресм-и арусане и другите бадихава на войнуците от Силистренски санджак са на (се събират за) войнукбея. Испенджето, джурм-ю джинает, ресм-и арусане и другите бадихава на зеваид-войнуците са [също] за войнукбея, защото са записани на него като доход. Мюджегяни5 за намерени безстопанствен добитък и избягали роби, [заловени] от силистренските войнуци, са за войнукбея; но ако срокът измине,  [бериите мюждегяни] се събират от фиска.

 

V Закон за войнуците от времето на султан Сюлейман (1520 — 1566)

 

Превод на Димитър Я. Шалев

 

1. Хараджът и испенджето на войнуците, юшурът (десятъкът) от това, което е посял и ожънал в бащината си (дадената му войнушка земя), и десятъкът [от меда] от пчелен кошер, данъкът за свине, ако има овце, данъкът до сто овце са опростени. Обаче ако са повече от сто овце, взема се данък по едно акче на две овце за тия, които са в повече от сто. Но ако войнуците обработват земя на друго място в повече от бащината си или в спахийските тимари или пък посадят лозя, плащат десятък и саларие за тях според закона; но са освободени и опростени от авариз-и дивание (извънредни данъци).

2. Тия, на които идва ред да служат ежегодно, изпълняват службата си в императорския поход (война). Вън от това забранено е на санджакбейовете и на вилаетските субашии да заставят поменатите войнуци, на които идва редът да служат, да им доставят ечемик (фураж), да им косят ливадата и да ги заставят да им служат. Обаче ако поменатите не се явят на императорския поход или се отлъчат от службата в императорската конюшня, след като бъдат наказани, да им се вземат по триста акчета за [личната] императорска хазна.

3. И ако един войнук извърши престъпление, след като бъде наказан в присъствието на кадията, черибашията събира наложената му глоба съгласно закона. Санджакбеят да не се меси [в това], освен ако е заслужил обесване или отсичане на член от тялото.

4. Към всеки един от поменатите войнуци са принадени по трима помощника (ямаци). Закон е тия трима войнука да дават (да плащат) годишно шестнадесет акчета (налог) гюндер акчеси. Тоя, чийто ред е да отиде на поход (война), той дава (плаща) шест акчета, а другите двама дават (плащат) по пет акчета. Понастоящем рюсум-у гюндер се записва за доход на санджакбея, понеже от старо време е принадлежал на санджакбея. Времето [за събиране на поменатия данък] дните на испенджето, взема се, когато се събира данъкът испендже.

5. В стария регистър поменатите войнуци са били записани поотделно (разпръснати) и с оглед на това, че имат деца, събирани с тях в група от сто и петдесет села, изчислен бе доход от четиридесет и пет хиляди акчета, който е бил даден на субашията Махмуд. Поради това че те са били пръснати [из разни села], той не е бил способен (не е можал) да ги управлява и се отказал. След това [този доход] бил разделен на дялове, които били раздадени на спахиите по системата на дялове.

Понеже поменатите войнуци са били записани като разпръснати, то не е могло да се намери тимариот с доход пет хиляди акчета, [за да му се прибави друг доход в дялове]. Поради тази причина остатъкът от гореказания доход се оказа изгубен.

Понастоящем при докладване на положението на поменатите (войнуци) от войнушките села, които имат само войнуци, и селата, на които войнуците са в повече, от раята се отделят четиридесет и седем села, които заедно с техните деца и селата, които са заселени с пришелци, бидоха събрани в едно и със свещена заповед на падишаха, покровител на света, образува се хас (императорско феодално владение).

Ако някои от поменатите войнуци умрат по работата си (службата си), остареят или заболеят и станат немощни и негодни за служба, на тяхно място за войнуци биват записвани годните войнуци и те биват освободени от плащане на харадж и поземлени данъци.

[Това да се практикува], докато от попълването на тяхната липса няма загуба за тимара на спахията и докато с течение на времето това стане причина за събиране на войнуци.

Синовете на тези войнуци, които са пръснати по селата по двама-трима или в повече, отколкото е нужно, и които се смесили с останалата рая на селото и се настанили там да живеят в него, са били записани за рая на казаното село.

Отсега нататък да не се записват войнуци от поменатите синове, освен ако има синове и роднини, които не са вписани в регистъра (които са вън от регистъра на спахията).

Те (войнушките синове) биват записвани [в регистъра] на спахията, за да не се намали доходът на тимара на спахията (за да не се намалят данъкоплатците-рая).

Но ако няма синове и роднини, то, в случай че службите им и гедиците им останат навън (бъдат съкратени), да се допълват със синовете на войнуците, определени за гореспоменатия императорски хас.

6. Синовете на поменатите по-горе войнуци, ако живеят при бащите си, дават (плащат) освен хараджа само по двадесет и пет акчета испендже. Ако са женени и живеят при бащите си, плащат по двадесет и пет акчета испендже, дванадесет акчета налог гиях (за сено) и налог химе (за дърва) и тридесет акчета ресм-и нан (хлебница). Ако имат пчелен кошер, дават (плащат) юшура (десятъка му). Ако имат свине, дават (плащат) данък, пресметнат по едно акче за две свине. Ако имат (владеят) лозя в повече от записаните в бащината на името на баща им, дават юшур (десятък) според закона. Ако войнуци или зеваид-войнуци (войнуци в повече) докарат вино с бъчва отвън и го продадат, ако е войнук, дава (плаща) на черибашията си по петнадесет акчета ресм-и фучу (данък за продажба на вино). Ако е син на войнук и ако е от тия, които са отделени за феодален лен хас, данъкът ресм-и фучу се взема за хаса. Ако пък е определен за тимара, владелецът на тимара взема данъка за себе си.

7. Глобите от войнуците за престъпления и злодеяния, също тъй и другите глоби събира (взема) черибашията, а глобите от синовете им, които са определени за императорски хас, се събират за хаса, а тия, които са определени за тимара, се събират за тимара.

 

1В текста: „срещу бащината, която имат в ръце (притежават)“
Изразът „бащина“ се среща в старите османотурски архивни документи (закони, кадийски протоколи, султански фермани и др.) още от XV век.

Речниковото значение на „бащина“ е „бащин дом“, „бащиния“. Първоначално в османските държавноправни документи той може да е имал само това значение. Но с течение на времето този израз е почнал да се употребява и в законите за земите за селища в Мала Азия и др. какъвто е случаят със закона от 1583 (991) г. за окръга Трапезун (Kanunname-i liva-i Tirabzon, Ö. L. Βarkan, ibid., стр. 58—61); законът за истанбулските феодални владения „хас“ (Istanbul haslari kanunu, ibid., 89—103). В разглеждания текст изразът „бащина“ се употребява в по-широк смисъл на поземлен имот (ниви, ливади, лозя и др.) в притежание на дадено лице без оглед по какъв начин това лице е получило имота. Това разширено значение има според нас изразът .бащина“ в нашите закони за войнуците.

Заключението си извеждаме и от текстове на поменатите закони. „лозе и градина, които са войнушка бащина, ако са записани на името на войнука, не влизат в наследството, наследниците не могат да ги получат, предават се на войнука, записан отпосле на мястото му (на мястото на умрелия войнук)“.

Явно е следователно, че войнушка бащина не означава „поземлен имот, който войнукът е получил от баща си“, а „поземлен имот, който е получил вследствие смъртта на кой да е войнук за това, че се е записал да служи в султанската конюшня като войнук“, или казано по-кратко „поземлен имот в притежание на войнука срещу войнушката му служба“.
2Гюндер - дълго копие с остра брадвичка на горния край. В нашия текст тази дума е употребена като войнушки термин за означение основна съставка на войнушкия корпус, състояща се от трима или четирима войнука.
3В текста: sahib, sahip - собственик, стопанин. Този израз тук не предаваме със смисъл „собственик на земята“ защото става дума за земи (ниви, ливади и пр.) извън чертата на селищата. А както е известно, тези земи са били мирийски, на които върховен собственик е бил султанът като представител на държавното съкровище, а частните лица са имали само владението. В османските държавноправни документи тези пожизнени владелци твърде често се наричат sahib — „сайбия, стопанин, собственик“ вместо mutasarrif — „владелец“, която практика и днес още си остава в широка употреба в документите и всред населението. Но това не е изменяло юридическата същност на понятието пожизнен стопанин на поземления имот; той си оставал само владелец, а не собственик.
4Войнукбей - това е главният войнушки началник със седалище София. Той е имал ленно владение зиамет с осемдесет и три хиляди и триста акчета годишен доход.
5Müjde – „добра вест“; müjdegani – „парично възнаграждение за добра вест“. В нашия закон берия, такса, която се е давала на спахията от стопанина за добрата вест, че изгубеният му добитък или избягалият му роб е намерен.