Османска империя

Стопанското положение на Османската империя през 70-те години на XIX в.

Посещения: 38

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Докладна записка на В. Пресел „Нашите интереси в Източния въпрос“. Септември 1877 г.

Печата се по Извори за българската история. Τ. XVIII. Немски извори за българската история. Τ. I (1875 — 1877). С., 1973, стр. 151 — 154.



Индустрия. Както при гореотбелязаните отрасли на националния труд, в индустрията е настъпил застой или регрес, и то в още по-голям размер, вместо старанието и похвалната изява на сила по времето на разцвета на османизма.

Ако понастоящем съществуват все още влачещи се останки на промишленост, то те са се запазили, било защото последната доставя за страната някои видове манифактурни стоки за ежедневна употреба, които не са изтикани и до днес още от европейската машинна изработка, било защото тя произвежда стоките си в обичайната за страната форма, която Европа е пропуснала досега да копира, било най-сетне, защото е изгодно да се даде на някои произведения в страната първична преработка преди изпращането им в европейските фабрики.

Трябва да се споменат:

Разпространението в цялата страна на производството на обикновено сукно (аба) за употреба от селското население, фабрикацията на килими, копринени, полукопринени или обикновени памучни тъкани, памучни кърпи за лице и хавлии.

Тази индустрия е предимно домашна.

Килими се произвеждат предимно в околността на Смирна на стойност средно около 2 500 000 франка годишно. Девет десети се изнасят.

Копринени или полукопринени материи се произвеждат в Сирия, в Смирна и Бруса, отчасти също в чужбина, обаче тази по-рано силно развита индустрия е намаляла, откакто във Франция се проучи насоката на вкуса на ориенталците и се нагодиха за експорт в Леванта. Сега най-голямата част от турската сурова коприна се изнася във Франция и се преработва в Лион и Сент Етиен в определени за Ориента тъкани. Обикновени памучни изделия се приготовляват в Смирна и Сирия и оттук се изнасят за Триест годишно на стойност 1 250 000 франка.

В най-ново време се прави в Сирия успешен опит да се имитират швейцарските памучни кърпи. Обаче този фабричен отрасъл се развива тепърва и не е причинил никаква особена щета на швейцарската фабрична дейност.

Значителен отрасъл на индустрията представлява произвеждането на кърпи за лице и хавлии от памук. Те биват изработени по особен начин и не се намират равни на тях. По всички пазари на Азия и Цариград се търсят тези кърпи и хавлии въпреки тяхната сравнително висока цена: английските кърпи, изработени по същия начин, не са в състояние въпреки тяхната евтина цена да изтикат от пазара турските произведения. Това производство достига размер до 51/2 милиона франка в годината.

Към индустрията, преработваща суровини, спадат копринените предачници, в които коприната се размотава от пашкулите и се изприда. Тази индустрия, която доставя на Европа тъй много сурова коприна, е значителна във всички по-големи градове на областите, в които вирее черницата. Така например само Бруса притежава 60 подобни предачници, във всяка от които работят 40 — 60 работници.

Държавни предприятия. Освен копринените предачници останалата фабрична дейност е равна на нула, защото само правителството е създало няколко по-големи индустриални предприятия, от които по-значителни са: леярницата за топове в Топхане, оръжейната фабрика в Сейтин Бурну, кожената фабрика в Бейкос, фабриката за фесове в Еюб, копринените тъкачници в Ерекли и няколко фабрики за сукно в Диарбекир, Багдад и на други места.

Всички тези организирани от правителството и управлявани от него показни фабрики работят естествено с дефицит.

Невъзможно е също да се запази или даже да се развие индустриална дейност при съществуващата система на управление и е даже вече много, щом е могла да се запази домашната индустрия тъй дълго. Правителството се отвращава в своята неразумност от местната частна индустрия и в малкото случаи, където такава се създава, то се опитва да я унищожи посредством всевъзможен тормоз. То иска да попречи на едно ограничаване на доходите му от митата чрез развитие на местното производство. За тази цел натоварва и онези малко местни предприятия с непоносими данъци.

Аз не мога да не спомена тук един случай, който стана преди три години (1874) в Бруса. От турската империя се изнасят големи количества парцали, срещу които се внася много хартия. Един предприемчив французин искаше да се възползва от това обстоятелство и да организира в Бруса, където водната сила е в голямо изобилие, една фабрика за хартия. При преговорите относно това в Бруса и Цариград му се предложи той да заплати за вноса в Бруса на закупените в страната парцали 8% и за вноса на хартията в Цариград още 8% от стойността. Въпреки че французинът доказваше, че по съществуващите закони трябва да плати мито само от 1% за износа на парцали от Цариград и най-малкото още един път вносно мито в Бруса, органите на правителството не отстъпиха от своето разпореждане и проектът се провали.

Такива случаи стават много често и обясняват мизерното състояние на индустрията.

Constantinople1878 New Picture 37Занаяти. За обикновените нужди на населението работи многобройно почтено и предприемчиво местно занаятчийско съсловие, което държи твърдо на унаследените производствени методи.

То е разбрало отдавна изгодата от разделението на труда и е дало на своята организация едно доста обширно разчленение. С това се обяснява голямата сръчност, понякога даже изкусност на тези почтени хора в изработката на по-фини изделия.

Цеховата организация. При всички занаяти са се запазили до днес старите изпитани цехови организации. Последните си схождат, общо взето, с тези, съществуващи по-рано у нас, обаче те не са дегенерирали от злоупотреби и затвореност, които вкамениха и задушиха живота на нашите цехове. Те са останали добре и просто организирани крепки корпорации, в които членовете са задължени взаимно да се подпомагат. Новотурското правителство мрази всичко почтено и всичко стоящо извън неговото побратимство, то вижда в цеховете след кървавото унищожаване на феодалите и изтребването на еничарите единственото останало още олицетворение на старотурската народна енергия — една сила, която стои на пътя на неговите унификаторски и експлоаторски апетити. След отстраняването на феодалната и военната аристокрация на еничарите то иска да посегне отдавна на съществуването на демократично организираното градско съсловие и на независимостта на занаятчийските кооперации. То изисква цеховите каси и дюкяни да бъдат заведени на отчетност пред държавата, обаче това изискване, както въобще всяко въздействие на правителството върху стопанските работи на цеховете, беше енергично отхвърляно от последните и те можаха да запазят и до днес своето напълно независимо положение.

Търговия. Благоприятното разположение на турската империя стимулираше тъй процъфтяващото някога производство на различни ръчни изделия във връзка с транзита на източноиндийските произведения и благодарение на собственото богатство на земята участваше в голямото някога търговско движение в страните на Леванта, към което се стремяха всички крайбрежни народи на Средиземно море и предимно ония на италианските морски градове, въпреки че османските владетели до преди приблизително 50 години позволяваха само в две пристанища на империята — Смирна и Цариград — достъпа на европейския търговски свят.

Въпреки че откриването на морски път за Източна Индия насочи индийската търговия към други пътища, макар че в резултат на подема на индустрията на Запад и в резултат на нарастващото потискане производствената дейност на народа (в Турция) намаля, търговският обмен остана обаче винаги твърде оживен, понеже голямото богатство на производството благоприятства стоковия обмен.

Движението на търговията би получило голям подем, след като турското правителство допусна чуждите търговци до всички пристанища на империята, обаче за съжаление това либерално разпореждане съвпадна с новата епоха за обединяването на страната, на отслабването на националния труд и следователно не можа да донесе очакваните плодове.

Никога не ще се стигне дотам обемът на търговския обмен в цялата Турска империя да се отрази точно в цифри. Официални статистически данни не съществуват. Ръководим се от сведенията и от докладите на чуждите консули и от собствените проучвания сред търговския свят.