Османска империя

Лорд Палмерстон за реформите в Османската империя. 22. IX. 1838 г.

Посещения: 218

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по  К. Bourne. The Foreign Policy of Victorian England, 1830 - 1902. Oxford, 1970, p. 233—234.

 

3rd Viscount Palmerston youngПонастоящем съм склонен да мисля, че нашата политика трябва да бъде основана върху стремежа да запазим султана и да поддържаме целостта на турската империя. Да градим системата на бъдещата си политика на Изток върху случайното положение на един седемдесетгодишен старец би значило да строим върху пясък. При това никой не знае какво ще стане, след като си отиде Мехмед Али. Малко повече ред, организация и сила от страна на султана и малко по-малко мъдрост, умствена сила и административни способности от страна на узурпиращото египетско правителство ще върнат отново Сирия под властта на султана. Отдалечеността на Сирия или Египет от Цариград не е пречка за ефективната им администрация от страна на Портата. Много от провинциите на други империи са също така раздалечени от седалището на правителството. Няма съмнение, че е в интерес на Англия султанът да бъде силен, а очевидно е, че той ще бъде по-силен със Сирия и с Египет, отколкото без тях. Ето защо аз съм за това да продължаваме да се стремим към запазване на целостта на империята; що се отнася до принципа „Това ще направя, когато съм загубил всичко“, можем да помислим относно една конференция, когато единството се окаже невъзможно.

Хората продължават да говорят за неизбежното и последователно разлагане на Турската империя, която, казват те, се разпада на парчета.

На първо място, никоя империя не се разпада, ако е оставена сама на себе си и някои благопожелателни съседи не я разкъсат насила на парчета. На второ място, аз бих се усъмнил, че съществува процес на разлагане на турската империя; по-склонен съм да смятам, че онези, които казват, че турската империя върви все по-на зле, би трябвало по-скоро да казват, че другите европейски страни от година на година все по-добре се запознават с очевидните и многобройни недостатъци в организацията на Турция. Склонен съм също така да вярвам, че през последните няколко години са положени поне основите на едно подобрение. Сигурното е, че ежедневно растящите връзки на Турция с другите европейски страни би трябвало в продължение на няколко години и при условие, че бъде съхранен мирът, да хвърлят допълнителна светлина върху недостатъците и слабостите на турската система и да я поведат към различни подобрения.