Османска империя

Закон за земите. 1858 г.

Посещения: 267

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по Документи за българската история. Τ. IV, с. I. Под ред. на Хр. Гандев и Г. Гълъбов. С., 1959, стр. 14 — 24.

 

Член I. Земите в Османската империя са пет категории:

Първа категория са земите, които се владеят в пълна частна собственост (араз-и мемлюке).

Втора категория са държавните земи (мирийе).

Трета категория са вакъфските земи (араз-и мевкуфе).

Четвърта категория са земите, оставени за общо ползване (араз-и метруке).

Пета категория са (държавните) мъртви (пустеещи) земи (араз-и меват).

Член II. Земите в пълна собственост (мюлк) са четири вида:

Първи вид са дворните места (арсалар), намиращи се във вътрешността на селата и градовете и местата по краищата им; те се считат за допълнение на жилищата и имат най-много до половин дюнюм.

Втори вид са земите, които са били отделени от мирийските земи и на шериатско основание са били дадени в собственост с истинско прехвърляне в собственост, за да се владеят в пълна собственост по разни начини.

Трети вид са земите юшурие (земи, от произведенията на които се дава десятък).

Четвърти вид са земите хараджие (земи, за които се плаща определен паричен данък годишно).

Земи юшурие се наричат земите, които са били разделени и дадени в собственост на победителите по време на завоеванието [на чужди територии]; а земи хараджие са земите, които през същото време са били оставени и утвърдени в притежание на заварените местни жители немюсюлмани.

Поземленият харадж е два вида: Единият вид е харадж-и мукасеме, сиреч онова, което се взема в размер от една десета до половината от произведенията на земята според податната ѝ сила.

Другият вид е харадж-и мувазаф, сиреч определена сума пари [за събиране] от земята ежегодно.

Пълната собственост на тези зами принадлежи на лицето, което е техен стопанин (сахиб) и собственик (малик); както другите имущества и вещи, тези земи преминават в наследство; към тях се прилагат разпорежданията за вакъфа, залога, дарението и правото на предпочитане.

Ако собственикът на земите юшурие, както и на земите хараджие, умре без наследници, тези земи преминават към държавното съкровище и придобиват качеството на мирийски земи.