ИСТОРИЯ

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

Към средата на IV в. пр. Хр. в Гръцкия свят се наложила една нова сила – Македонското царство. Още се водят спорове, за да се установи дали македонците са били близки в етническо отношение до гърците. Сигурно е поне това, че този народ от сурови селяни и планинци, заселили се около Термейския залив и в съседните планини, между планинската верига Пинд и долината на долния Стримон (Струма), останал дълго време настрана от гръцкия свят. Затова пък неговите наследствени владетели — династията на Аргеадите — вземали още от началото на V в. дейно участие в гръцкия живот. В края на V в. цар Архелай, който се интересувал от литература, приел в двореца си в Пела поетите Еврипид и Агатон, музиканта Тимотей от Милет и художника Зевксис. Македония играела роля в международните отношения и многократно влизала в съюз с гръцките градове. Тя разполагала с ценни богатства, по-специално с дървен материал, необходим за строежа на кораби. Царят, поддържан от своите благородници, които гордо носели прозвището „другари" на царя или хетайри, можел да разчита също и на вярната подкрепа на селячеството, което давало отлични пехотинци — пезетайрите. Тази военна монархия, изградена на дълбоко вкорененото съзнание за лична вярност към владетеля, е можела да стане мощно политическо оръдие в ръцете на енергичен и амбициозен монарх. Такъв бил случаят с Филип, син на Аминтас.

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992

I. Основаване на Принципата

C Гай Юлий Октавиан, по-късния Август, започва нова и решаваща фаза в римската история. Неговото историческо дело образува пресечна точка между господстващата дотогава републиканска форма на държавно управление и постепенно изграждащия се принципат. Като никой друг римлянин преди него, той успял да повлияе решително върху проблемите и предизвикателствата на своето време, оттук — и да положи своя отпечатък върху епохата, в която живял.

Октавиан поел по пътя на крайно необикновена политическа кариера (с кресло и право на глас в сената наред с консуларите, пропреторска власт), което в много отношения напомня на живота на Сципион Африкански или Помпей Велики (Suet. Aug. 26, I; Cass. Dio XIVI, 29), с енергични и решителни действия след убийството на Гай Юлий Цезар, малко след първата си обществена проява в Рим (на мартенските иди през 44 г. пр. н. е.).

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992

I. Държава и общество на римляните

От V. в. пр. н. е. римският народ бил управляван от малък брой фамилии, чиято власт се основавала върху богатство (предимно поземлена собственост), върху широкообхватни отношения на лична зависимост (клиентела), както и на постоянна взаимна подкрепа и контрол; често тази власт траела с векове. Имотно състояние, авторитет, влияние и обкръжение на фамилиите, придобити и стабилизирани от поколения наред, представлявали за отделния римлянин не само обещаваща предпоставка за политическа кариера; при условие, че даден човек принадлежал към някоя от големите фамилии, той вече почти не можел да мисли за упражняване на друга дейност, освен обществената.

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Стилихон

Стилихон, от племето на вандалите, бил първият германец в Римската история, който фактически оглавил Западната Римска империя във време, когато за официален император се смятал Хонорий — млад, неопитен и неспособен за държавническа дейност човек.

Отначало Стилихон бил опекун, а впоследствие станал и роднина на Хонорий, тъй като се оженил за братовчедка му Серена.

Серена била християнка. В 394 г. тя активно участвала в разгрома на езическите култове в Рим. Историкът Зосим разказва, че нахлула в светилището на богинята Веста, смъкнала от статуята ѝ ценен накит и си го сложила. Заради това светотатство весталката (жрица на богинята Веста — б. а.) проклела Серена и цялото ѝ потомство (Ф. Грегоровиус. История на средновековния Рим [Грегоровиус, Ф. История города Рима в средние века. Т. I. СПб., 1902, с. 63]).

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Теодосий, родом от Испания, бил добър пълководец и предано служил на империята, без да се домогва до висшата власт.

В 379 г., няколко месеца след смъртта на Валент, Грациан направил Теодосий август и му поверил управлението на източната част на империята.

Теодосий бил принуден да води много войни. Той успял да се споразумее с вождовете на готите и с тяхна помощ потушил многобройните вълнения по границите на империята. Теодосий подписал специален договор с готите, според който те били приети в римската армия, съставена по онова време предимно от варвари. Освен това той им разрешил да се заселят под управлението на племенните си вождове в северозападната част на Балканския полуостров. По този начин самите варвари започнали да пазят Римската империя от варвари. За императорите било изгодно да наемат на военна служба варвари, тъй като сред римляните имало много недоволни от вътрешното положение в държавата и пребиваването на подобни хора в армията криело редица опасности.

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Алексиан Басиан, братовчедът на Хелиогабал, като император се наричал Цезар Марк Аврелий Север Александър или Александър Север. Бил изцяло подчинен на баба си Меза и майка си Мамея, дори и когато получил властта.

Както разказва неговият биограф, Александър Север се ползвал с изключителното разположение на сената и на народа след убийството „на този негодник (Хелиогабал — б. а.), който не само че опетнил името на Антонините, но и покрил с безчестие цялата Римска държава“ (АЖА, Ал. Сев. II).

Александър Север отстранил напълно от делата всички съучастници на Хелиогабал, провел генерална „чистка“ в сената, сред конниците, свитата и прислугата си, като съкратил броя им до минимум. Евнусите изключил напълно от прислугата си и им наредил да служат като роби при жена му. Новият император съчетавал в себе си нравствеността с голяма твърдост; затова преторианците го нарекли „Север“.

Бил отзивчив към хората и усърдно се занимавал с държавните дела. „Прокарал голям брой разумни закони, отнасящи се до народа и императорската хазна. Имал навика, ако ставало въпрос за закони или други важни работи, да се съветва само с учени и красноречиви хора; ако ставало въпрос за военни работи се допитвал до старите заслужили воини-ветерани, които познавали добре местностите, реда за водене на война, устройството на лагерите, а също така и до всички образовани хора, най-вече онези, които били запознати с историята: питал ги как постъпвали при подобни случаи предишните римски императори или вождовете на чуждите племена“ (АЖА, Ал. Сев. XVI).