ИСТОРИЯ

Одринъ падна!

Написана от Тиберий Баръмов
Посещения: 2806

 

Прелюдия към войната

 

326px Zar Ferdinand BulgarienПревземането на Одрин е една от най-забележителните победи в Балканската война, несъмнено. Тя изумила света не толкова поради непревземаемостта на крепостта – историята е показала, че непревземаеми крепости няма. Смразяващото тук е по-скоро очакванията към българската армия. Наистина, Европа след 1885 г., след Лозенград и Люлебургас не си позволява подценяване на българската армия. Никой не се съмнява в нейната възможност да бие османската, където и както свари. Неоспоримо е и нейното превъзходство пред съюзниците. Българите са най-ощетявани и знаят, че се биват за справедливо дело, а не просто за разпределение на турската баница в Европа. Минала е една успешна война, освен това разправата с доскорошния поробител е чакана и желана от цялото общество. Това е един от ония светли мигове на народно единство, които обикновено биват съпътствани от успеха. Но едва при Одрин нашата войска нашата войска започва да бъде сравнявана не с балканска мярка, а с европейска и световна. Одрин е едното от местата, където бойната ни слава няколко пъти е записвала победни страници . Нашите предци не изменят на традицията и доказват, че балканската мярка им е малка. Впрочем, това потвърждават и чуждите вестници.

Прочети още...

Обявяване на независимостта на България през 1908 година

Посещения: 2448

 

 Милен Куманов


737px Tzar Ferdinand at proclamation of Bulgarian independenceЕдна от големите неправди на Берлинския договор от 1878 г. е не само разпокъсването на току-що освободената българска държава, но и налагането на редица ограничения на самото Българско княжество, които сериозно накърняват неговата независимост. Така например, още в чл. 1 на същия диктат се изтъква, че то се поставя под сюзеренитета (върховенството) на Високата порта. В следващите членове на международния договор се определят и редица конкретни задължения, произтичащи от зависимостта на Княжеството от Османска Турция. Между тях са поемане на част от дълга на империята спрямо западноевропейските държави, спазване на режима на капитулациите, признаване на привилегированото положение на поданиците на западните велики сили, разрушаване на военните крепости, намиращи се на негова територия и пр. Особено тежък за българския народ е годишният данък, който той трябва да изплаща на своя сюзерен.

Прочети още...

Възродителният процес

Написана от Петя Павлова
Посещения: 267

 

izselvaneТурците са най-голямото национално малцинство в България. То се заселва в българските земи, посредством османската администрация, преди стотици години и е  част от сунитското крило в исляма. Отношенията между него и българската държава винаги са били сложни и силно зависещи от външнополитически фактори.

„Възродителният процес“ е тема, представляваща интерес за редица български и чуждестранни учени, сред които са Валери Стоянов, Михаил Груев, Алексей Кальонски, Стайко Трифонов, Ибрахим Ялъмов, Евгения Иванова, Паунка Гочева, Улрих Бюксеншютц и други. Наскоро излязоха и два сборника с документи на Държавна агенция „Архиви“, под съставителството на Искра Баева и Евгения Калинова, които позволяват по-критичен анализ на събитията на база на историческите източници. Поради чувствителния и силно политизиран характер на темата не липсват и многобройни публикации на хора, които не се занимават професионално с разглеждания от тях проблем.

Прочети още...

Личната кореспонденция между Живков и Тито през 1969 и 1970 г.

Написана от Петя Павлова
Посещения: 10623

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVIII, 2020 г.

 

100476513 249421139451338 6781451973938905088 nЕдин от най-важните въпроси, който стои пред българските политици вече повече от век е т. нар. ,,македонски въпрос”. Някои от тях ще се опитат да го решат чрез военни действия, други ще търсят разширяване на българското влияние във Вардарска Македония със средствата на дипломацията, трети ще виждат разрешаването му в създаването на нов държавен субект, обединяващ южните славяни. Сред политиците оставили важна следа в историята на македонския въпрос се откроява името на Тодор Живков. След като успява да съсредоточи властта в ръцете си, той  решава да промени дотогавашната политика на Народна република България по него. През 1963 г. по време на Мартенския пленум той разкритикува действията на Българската комунистическа партия след Втората световна война спрямо населението в Пиринския край, чието самосъзнание тя се опитва да промени. Той заявява, че Благоевградският окръг и хората, живеещи там са неразделна част от българската държава и нация и това е исторически доказано. Според него след 1945 г., в рамките на Народна република Македония, започва да се формира македонската нация и НРБ трябва да направи всичко възможно, за да не се изгражда тя на антибългарска основа1.

Прочети още...

Под ръка с демокрацията. 30 години "нежна революция"

Написана от Христо Милков
Посещения: 3233

 

ИСТОРИЯ НА СВЕТА

 

представя

 

ХРИСТО МИЛКОВ

 

ПОД РЪКА С ДЕМОКРАЦИЯТА

30 ГОДИНИ „НЕЖНА РЕВОЛЮЦИЯ”

 

(откъси)

 

koriza hm 1 4 za pechat

 

Художник на корицата:  Любомир Михайлов

 

 

Прочети още...

Убийството на имперския генералисимус

Посещения: 2801

 

Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка

 

422px Wallenstein Hondius 1625„Алберт Дей Граций-Дукс Фридланд Сакре Цезар Маестат Консиларий Белик Камерарий Супрем Колонел Прагенс е Евсдем Милите генерал“ — така звучи титлата под портрета на мъжа с брадичката, със строг израз, с орлов нос и проницателен поглед. Алберт Вацлав Евзебий от Валдщайн е чешки воин с несъмнено най-големи бойни успехи, наемен пълководец, кондотиер, предприемчив търговец, безогледен похитител, спекулант от най-висша класа, генералисимус на императора и на неговия противник, най-ярката фигура в Тридесетгодишната война.

Той е роден в небогато аристократично семейство в Хержманице край Яромнерж на 14 септември 1583 г., учил известно време в Падуа, след което се връща в Прага, попада в двора на император Рудолф II и поема пътя на военната кариера. На двадесет и три години той вече е полковник. След като си избира заможна невеста, не твърде красивата вдовица Лукреция Нешковна от Ландек, той захвърля униформата и започва да обработва земите си. Лукреция умира скоро и цялото богатство остава на Валдщайн. Пет години той се занимава със своите сделки, след което се връща на военна служба. Най-безсрамно и безчестно като полковник от моравската съсловна войска той дезертира във Виена, вземайки със себе си касата с деветдесет и шест хиляди талера, и предава плячката на императора.

Прочети още...

Тридесетгодишната война

Посещения: 7995

 

В  края  на ХVІ  и началото на ХVІІ в. настъпили сериозни промени в разположението на силите на международната сцена. Османската империя престанала да играе активна роля при решаването на западноевропейските проблеми. Поражението на османлиите при Лепанто през 1571 г., нанесено от обединените сили на Испания и Венеция, а заедно с това нарастващата мощ на Сефевидите в Иран принуждавали Истанбул да насочи вниманието си на изток. В Западна Европа също настъпили сериозни изменения. Испания значително отслабнала. Холандия формирала своята колониална система. Френският абсолютизъм проявявал стремежи към разширяване на владенията си. Англия също била готова да завоюва нови територии. Хабсбургите и Италия се подготвяли за нов конфликт. Център на международните противоречия станала Германия.

Прочети още...

Реформация и Контрареформация

Посещения: 3546

 

Йордан Николов



598px Il Cardinale Ercole Gonzaga presiede la seduta del Concilio di Trento in Santa Maria MaggioreУспехите на Реформацията, постигнати в Германия, Швейцария, Англия, Нидерландия, Дания, Швеция, Норвегия и редица други страни, предизвикали сериозно безпокойство в Римския папски двор. Ударът бил чувствителен, силен, но не катастрофален. Дори при понесените загуби Католическата църква останала доста стабилна институция, разполагайки с много добра политическа, религиознойерархична организация, солидна стопанска база, неизчерпаеми финансови възможности, многобройни добре подготвени служители. Това ѝ гарантирало необходимите условия да продължи своята дейност. Оставала непокътната и феодалната обществена система, която осигурявала подкрепа и стабилитет на духовенството. Като многовековна теократична система, натрупала огромен опит в борбата срещу своите противници, църквата притежавала могъщ потенциал, непокътнати позиции в различните територии на тогавашния свят, позволяващи ѝ да запази положението си на най- важен религиозен фактор в Европа. Тя била единственото по рода си учреждение в Стария континент.

Прочети още...

Реформационно движение

Посещения: 1469

 

Йордан Николов

 

95ThesenВзета в нейните широки мащабни измерения, Реформацията1 е не само и не толкова учение за преустройство, за усъвършенстване на Католическата църква, колкото комплексно социално-религиозно движение, засегнало цялостния обществено-политически, икономически и духовен живот на човешкото общество. Неслучайно модерно мислещи историци свързват Реформацията с появата на ново направление в световната цивилизация, наричано основателно протестантско2. Това заключение може да изглежда на пръв поглед недостатъчно мотивирано, но то се потвърждава както от наличната изворова база, така и от научните изследвания. Най-новите проучвания, изградени върху привлечения документален материал, доказват недвусмислено, че Реформацията извършила дълбок прелом в мисленето на хората от Европа и останалите континенти, поставила началото на нов светоглед, на нови религиозни идеи и идеали, на нова душевност. Най-големият парадокс в цялостното развитие на движението, трансформирало се в протестантизъм, е, че едно типично средновековно явление от XVI в. не успяло да надмогне средновековната мисловност, но тласнало напред интелектуалния потенциал на най-напредналите нации от Стария континент: германската, английската, френската, швейцарската и пр.

Прочети още...

Епохата на Кьопрюлиите (1656-1683 г.)

Написана от Октай Алиев
Посещения: 2751

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XV, януари, 2019 г.

 

Увод

 

Ottoman Empire 16 17th centuryОсманската империя навлиза в седемнадесетото столетие разяждана от кризи, дълбоки социални конфликти и повсеместна корупция. Управлението било обхванато от сериозни вътрешни противоречия. Импозантната имперска структура, изградена по времето на Сюлейман Великолепни, започнала бавно и мъчително да се руши.

Наред с дълбоката вътрешна криза, обхванала държавата от втората половина на XVI в., се добавили и външно – политическите неуспехи – империята започнала да търпи тежки поражения по суша и море, и разбира се, дошли и първите териториални загуби. Османската армия и флот вече сериозно изоставали от своите европейски противници. Събитията от 20-те години на XVII в. стават много динамични – при някои авторитетни султани, решени да възстановят величието на империята, както при Мурад IV (1623-1640 г.) например, османците достигат чак до Багдад и го превземат (1638 г.). При Мурад IV се наблюдава временно възстановяване на османския блясък, но след смъртта му на престола се възкачва синът му Ибрахим I (1640-1648 г.), наречен още „Дели“ („Лудия“), който бил психично болен и неспособен владетел. Така всъщност в периода 1640-1656 г. се наблюдава дестабилизация на централната власт и вътрешни междуособици. Все повече продължава да расте ролята на султанките в османския двор. Настъпва период, в който жените в двореца (валиде-султанките или любимките на султана), започват да упражняват своята роля и власт в държавнополитическите дела. След убийството на султан Ибрахим I през 1648 г., на престола се възкачва младият Мехмед IV (1648-1687 г.), който е най-големият син на Ибрахим I и Хатидже Турхан султан.  Мехмед е едва 7-годишен, когато става османски султан. Първите години от управлението на новия падишах са изключително драматични за империята. В този тежък период обаче, ще се появят „месиите“, които ще поемат здраво юздите на върховната власт и ще изведат държавата от хаоса.

Прочети още...

Българите и „другите“ в Османската империя

Написана от Октай Алиев
Посещения: 7836

 

в съавторство с Тиберий Баръмов

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XIV, април, 2018 г.

 

Увод

 

Ottoman Empire 16 17th centuryСъздаден върху руините на рушащия се Селджукски султанат, Османският бейлик, тази малка по територия държава, бързо прераства в огромна империя, под чиято власт влизат много етноси и народи. В зенита на своята мощ през XVI в. Османската империя се разпростира на три континента: Европа, Азия и Африка (предимно Северна). В етническия състав на Османската империя влизат много етноси и народи, сред които е и българският народ. Българите имат нещастието да са първият балкански народ, който изцяло попада под османска власт през 1396 г. Завладяването на България от османците слага край на средновековната българска държава. Тя изчезва от историческата карта, за да се появи след близо петвековно чуждо владичество. Така за близо пет века се прекъсва самостоятелното и независимо историческо развитие на българския народ, който вече е включен в пределите на ислямската цивилизация. В този дух трябва да се отбележи, че през късното Средновековие, когато се случва това, етническата принадлежност все още отстъпва място като значение на религиозната или на местните феодални отношения. В известна степен това себевъзприемане се запазва до Възраждането и в новата османска система.

Прочети още...
X

Right Click

No right click