ИСТОРИЯ

Пазачът на царските фенери

Посещения: 2658

 

Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка

 

Mikola IIТой бе най-заможният помешчик в света и неограничен владетел на една шеста от Земята. Притежаваше над един милион квадратни километри земя, т.е. колкото Франция, Федерална република Германия, Белгия, Люксембург, Швейцария и Австрия, взети заедно. В железните си каси криеше седемстотин милиона златни рубли, тлъсти бяха и сметките му в някои европейски и други чуждестранни банки.

Името му бе Николай Александрович Романов, по божия милост император и самодържец на Велика Русия, московски, киевски, владимировски, новгородски, астрахански, казански, полски и сибирски цар и литовски, волински, подолски и финландски ерцхерцог. Тази роля никак не му прилягаше — за това се искаше ум, — но затова пък той беше вероломен, коварен и жесток.* Страхуваше се за живота си и за наследения трон. И имаше защо. Не един от неговите предци е загивал от ръката на покушител или на твърде нетърпелив престолонаследник. Николай II бе последният руски цар.

Прочети още...

Почти безсмъртният Александър

Посещения: 2432

 

Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка

 

Alexander II by Ivan Tyurin 1860s GIMПремазали са от бой Боголюбов!
По чия заповед?
— На оня негодяй Трепов.
— Но нали Боголюбов е студент, политически затворник, а не някакъв злодейски плъх, по закон те нямат право…
По закон! Законът е царската охранка, а охранката — генерал Трепов.
Този кучи син!
Ще отмъстим за Боголюбов.
— Но как?
Що накажем Трепов.
За да ги сплашим?
Нека треперят от страх.
Смърт на Трепов!
— Смърт на тираните!

Прочети още...

Швеция в Новото време

Посещения: 3524

 

Йордан Николов

 

640px Sweden Flag 1562.svgЕпохата на униите на Скандинавския полуостров и произтичащите от тях събития не могла да прекъсне самостоятелното развитие на Швеция, тръгнала неудържимо по пътя на независимостта. В началото Швеция била активната страна, защото аристокрацията се надявала да поеме в свои ръце управлението на обединението. Диктатурата на датската монархия разочаровала магнатите и те, обхванати от негодувание и гняв, започнали да търсят начини да излязат от унията. В заседанията на Риксдага, общосъсловното събрание на Швеция, продължили да се обсъждат вътрешнополитическите и стопанските въпроси на страната. Депутатите — светски магнати, епископи и абати — разисквали не само размерите на данъците, но и насоката на борбата за отхвърляне на зависимостта от датската държава. След сключването на Калмарската уния през 1397 г., две главни тенденции движели политическия живот на Швеция. Едната била идеята да се отхвърли унията и успяла да възтържествува през 1521–1523 г., а другата — за изграждане на централизирана държава чрез налагане на абсолютизма.

Прочети още...

Източната криза (1875 – 1878 г.) – геополитически Рубикон за Балканите между XIX и XX в.

Написана от Кирил Алексиев
Посещения: 5790

 

Цариградската посланическа конференция – последен опит за мирно урегулиране на Парижкото статукво

 

Constantinople ConferenceДинамиката на международните отношения от 70-те години на ХIX в. бележи навлизането на света в една нова и наситена със събития и конфликти епоха. Все повече засилващото се противопоставяне между Великите сили за суровинни източници и пазари, както и за политическо надмощие, води до постепенно оформяне на военно-политически групировки. Разклаща се съществуващото дотогава статукво в Европа. На сцената на голямата политика „изгрява звездата“  нa Втория Германски Райх, който не крие амбициите си да заеме челно място в „Европейския концерт”. Победената и унизена във Френско-пруската война от 1870 г. Франция се стреми да си върне статута на водеща сила в международната политика. Русия вижда шанса си да се измъкне от политическата изолация, в която изпада след Кримската война (1853-1856 г.) и да затвърди позициите си на Балканите. Великобритания е в зенита на своето могъщество и въпреки политиката на „Блестяща изолация” следи за запазването на равновесието между Великите сили. Наскоро обединената Италия също не крие амбициите си да навакса  изоставането си от другите големи играчи на световната политическа сцена. Австро-Унгария се съвзема след поражението от Прусия през 1866 г. и насочва експанзията  си на Югоизток към Солун и Егейско море1.

Прочети още...

Балканите след Кримската война

Посещения: 3135

 

1024px Edouard Dubufe Congrs de ParisКримската война не довежда до разрешаването на Източния въпрос. Намесата на Запада в подкрепа на Турция осуетява намеренията на Северната империя да разгроми “болния човек” и да установи надмощие на Балканите и Близкия изток. След Парижкия договор отново възтържествува принципът за баланс на силите в международните отношения. Това означава, че нито една европейска сила не ще си позволи сама в своя полза да наложи решение по проблемите, засягащи Турция и Балканите.

Прочети още...

Кримската война

Посещения: 8091

 

Изостряне на противоречията между Великите сили. Източният въпрос

 

Negotiation of the peace of KarlowitzИзточният въпрос възниква през XVIII в., след  Карловацкия и Пожаревацкия мирни договори, когато става ясно, че Османската империя е обхваната от прогресиращ упадък и е неизбежно нейното изтласкване от Югоизточна Европа и Средиземноморието. Предстоящата подялба обаче поражда сериозни съперничества. Западът не може да допусне османските владения да преминат към Русия или Австрия, които в продължителни кръвопролитни войни  изтласкват османците от Балканите и Причерноморието. За да спрат подобна подялба и засилването на Австрия и Русия, не само Франция, но и Англия през XIX в. прегръща  идеята, че Османската империя е важен компонент на европейското равновесие на силите и за да не се нарушава това равновесие следва да се пази статуквото, т.е. да се съблюдава целостта на империята.

Прочети още...

Испанска империя

Посещения: 3379

 

 Йордан Николов


The return of Columbus in Spain 1493По степен тя била и си останала кралство, но по огромните мащаби на своите владения се превърнала в истинска колониална империя — първата, единствена по рода си в историята на човечеството. Географи и историци изчисляват, че земите на кралството в Европа се простирали на 2 000 000, а в Америка — на 6 000 000 кв. км. Не по-малко от 100 000 испанци пресекли Атлантическия океан и се разпръснали в Новия свят, за да търсят своето щастие. Това преселение било същинска демографска експанзия.

Причините за превръщането на кралство Испания в световна колониална империя са отдавна изяснени в научната литература. Те се търсят и откриват в особените условия, при които се развива и укрепва Испания, и на първо място — в силната кралска власт, придобила неограничен характер. Решаващото събитие, обявено за преломно, е бракът през 1469 г. на кралицата на Кастилия Изабела с наследника на Арагон Фернандо, който само след 10 години станал крал на Арагон и успял да обедини най-големите кралства на Пиренейския полуостров. Опрян на гражданството, крал Фернандо се наложил над непокорните магнати и установил силна абсолютистична власт. Немалка опора той намерил и в църквата, превърнала се чрез Инквизиционния трибунал в могъща духовна и материална опора на испанската абсолютна монархия. Значителна била ролята и на император Карл V, който не само разширил границите на Испания, но и укрепил нейния международен престиж.

Прочети още...

Филип II (1556 - 1598)

Посещения: 4578

 

Хосе Перес

 

История на Испания, С, 2005 г.

Изд. "Кама", превод: Катерина Добрева

 

1. Предпазливият крал

 

488px Portrait of Philip II of Spain by Sofonisba Anguissola 002b„Филип II е нещо ужасно" (Виктор Юго). Наследникът на Карл Пети е обгърнат от мистериозен ореол. Още през XVI в. протестантите виждат в него „демонът на Юга", фанатик, който настървено ги преследва из цяла Европа. Романтиците го представят като студено чудовище, удушило с ръцете си собствения си син дон Карлос и затворило се в мрачен манастир, сред труповете на семейството си. Дори испанците често се отричат от него. „Този крал, представян ни като прототип на испанец, си е чист германец", заявява Мануел Асаня през 1918 г. пред неговия портрет от Пантоха в Ескориал. Дори в името му няма нищо испанско. Кръстили са го на дядо му, фламандеца Филип Хубави. Херцог Алба, както и много други кастилци, биха предпочели да се казва Фернандо като прадядо си, Краля Католик. И така, кой е Филип II?

Прочети още...

Ернан Кортес де Монрой и Писаро (1485 - 2.XII.1547)

Посещения: 4093

 

Александър Динев

408px Retrato de Hernn CortsКортес е роден в  Меделин, което се намира в днешна Екстремадура – северна Испания, през 1485 година, като точната дата на рождението му е неизвестна. Негов баща е Мартин Кортес де Монрой, който е бил пехотен капитан. Неговото родословно дърво е доста известно с постиженията си, но самият Мартин Кортес не е много богат и не се слави със същите подвизи както предците си. Негова майка е Каталина Писаро Алтамирано. Името на Кортес на испански се пише така: Hernán Cortés de Monroy y Pizarro. Важно е да  се отбележи, че при превод от испански на български звукът ‘H’ в началото на името не се пише, тъй като в испанския език той не се произнася. Самият Кортес започва се подписва с имената Ернан, Ернандо или Фернандо. Следователно използването на трите имена, когато говорим за неговата личност е абсолютно коректно, но е важно да се отбележи за да не обърка читателя.

Прочети още...

"Топът още не е изгърмял по бреговете на Рейн"

Написана от Милен Петров
Посещения: 355

 

Увод

 

Untitled 1Темата за Френско-пруската война и германското обединение е разглеждана от българите още по времето на самите конфликти. Това не бива да ни учудва по никакъв начин. Нашите предци също са част от Европа и независимо от сянката на падишаха са писали и издавали вестници, интересували са се за това, което се случва не само на континента, но и по целия свят. В настоящия текст са разгледани месеците преди юли 1871 г., когато избухва войната между Втората френска империя и Северногерманския съюз, подкрепян от южногерманските държави (кралство Вюртемберг, кралство Бавария, велико херцогство Баден и велико херцогство Хесен) и как те са отразени в нашия печат. Този конфликт несъмнено е един от най-важните в историята на деветнадесети век – с неговия край на картата се появява обединена и силна Германия, под водачеството на династията Хоенцолерн и канцлера Ото фон Бисмарк. Влиянието, което войната оказва върху Източния въпрос е добре изследвано от акад. Константин Косев в неговите монографии „България и княз Бисмарк“, „Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение 1856-1878“, „Княз Бисмарк – създателят на модерна Германия“ и „Двубоят Горчаков-Бисмарк и съдбата на България“. За съжаление почти не е разглеждана темата за това как самите българи виждат сблъсъка между двете сили. До момента образа на европейските държави и народи почти не е засягнат в по-обстойно и мащабно изследване или поне авторът на този текст не откри почти нищо в тази насока. Нужно е да се разгледа българският печат, за да се опознаят по-добре нашите сънародници от онази епоха, техните представи за Европа и за нейните държавници. Тук е обърнато внимание на това колко често се пише за едната или другата държава, как са представени държавниците (император Наполеон III/крал Вилхелм I/канцлерът Ото фон Бисмарк) в различните вестници, кой автор е техен противник и кой ги подкрепя. Обърнато е внимание на въпроса за испанската корона и как той е представен от възрожденските вестници. Събитията след юли 1870 г. (началото на самата война) са оставени извън тази статия, тъй като те са отделна и огромна тема, която не би било възможно да се опише в тази публикация – нужни биха били няколко, като авторът се надява да успее да ги реализира и това да е само първата част от поредица статии за представите на българите за Германия и германския народ.

Прочети още...

Рицарството в Свещената римска империя и ранната Реформация

Написана от Милен Петров
Посещения: 749

 

 Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

601px Duerer Ritter Tod und Teufel Der ReutherВ това изследване е разгледана темата за развитието на германското рицарство на прага на Новото време, като се акцентира върху три основни аспекта – тяхното икономическо и социално положение, военната им служба и развитието на военното дело към началото на XVI век, както и отношението им към Реформацията – рицари-реформатори, Рицарският бунт от 1522 – 1523 г. и рицарското участие в Селската война в Германия от 1524 – 1526 г. В началото е обърнато специално внимание на българската историография и темата за Свещената римска империя – изследователи и основни проблеми, с които са се занимавали, като са разгледани от университетски учебници, до конкретни монографии. Обърнато е внимание на някои от настоящите университетски учебници и интерпретацията на събитията в тях. Разгледани са и малкото монографии посветени на вътрешните проблеми на Свещената римска империя в периода XVI-XVII век.

Положението на рицарството е разгледано през документи в сборници посветени на Предреформацията и Реформацията (Manifestations of discontent in Germany on the eve of the Reformation: a collection of documents, Под. ред. на Gerald Strauss; Original sources of European History. Period of Early Reformation in Germany, Под ред. на Robinson, J.H. и Whitcomb, M,), класически сборници с документи за Селската война (Beiträge zur Geschichte des Bauernkrieges in den Schwäbisch-fränkischen Grenzlanden, Под ред. на Ferdinand Friedrich Oechsle; Quellen zur Geschichte des Bauernkriegs in Oberschwaben, Под ред. на д-р. Franz Ludwig Baumann), текстовете на Лутер, както и авторови произведения на различни рицари – спомени и други текстове на представители от въпросната епоха.

Прочети още...
X

Right Click

No right click