ИСТОРИЯ

Високоуважаемият сър Хенри Морган

Посещения: 2543

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

MorganHenryНаред с Тортуга Ямайка била главна база на флибустиерите, преди всичко англичани. В 1655 година те завладели острова, а четири години по-късно испанците официално го отстъпили на Англия, По това време коренното индианско население било вече изтребено и заменено от роби-негри. Поради благоприятното си положение Ямайка станала трамплин за всички морски акции на англичаните срещу испанските владения в Америка. Значително влияние върху историята на острова и на главното му пристанище Порт Роял във втората половина на седемнадесетия век упражнила една от най-съмнителните личности в летописа на пиратството, въздигнатият по-късно от английския крал в дворянски сан сър Хенри Морган. Хенри бил роден като син на уелски земевладелец. Още в ранната си младост заминал за Западна Индия и започнал точно както Лолонуа, като буканиер на Тортуга. Тук той се присъединявал към множество пиратски начинания, преди всичко нападения върху Куба. След реставрацията на монархията в Англия през 1660 година, когато вуйчото сър Едуард Морган бил назначен за вицегубернатор на Ямайка, Морган, вече тридесетгодишен, вероятно заминал за острова. На губернатора на Ямайка била подчинена флота от единадесет фрегати общо с осемдесет и един топа и 740 души екипаж. Командир на тази флота с ранг адмирал бил Едуард Менсфилд, за условията в Карибско море един несъмнено надарен флотоводец. Хенри Морган станал заместник на Менсфилд. В 1666 година Менсфилд предприел с флотата една експедиция, при която завладял остров Каталина, за да създаде там укрепена база. Когато испанците сполучили да си възвърнат острова, Менсфилд попаднал в плен. Според испански сведения той бил откаран в Портобело и екзекутиран, други източници говорят за успешно бягство. Негов приемник като командуващ флотата на Ямайка станал Хенри Морган, набързо произведен в чин адмирал.

Прочети още...

Жестокият Лолонуа

Посещения: 2008

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"


i5Омразата към Испания и всичко испанско обединявала безусловно всички флибустиери, безразлично дали се отнасяло за французи, англичани, холандци или индианци. Испанците почти изтребили индианците, безчинствували в Нидерландия с жестокост, каквато трудно човек може да си представи, с благословията на папата се одързостявали да си приписват правото на единствени господари на цял неизмеримо богат континент. По тези причини много флибустиери чувствували морално право да се борят с испанците, за да им отнемат заграбеното злато и сребро и като собствена справедлива плячка да го отнесат у дома. Строго морални мотиви имала например дейността на Даниел Монбар, наричан Изтребителя. Още като ученик в Южна Франция той прочел писанията на Лас Касас, епископ и застъпник на индианците, дошъл в Тортуга да отмъщава на испанските убийци за смъртта на много хиляди индианци. „Не го привличаше нито плячката, нито свободният живот по море, възпламеняваше го само отмъщението“, пише за него Ексквемелин. При нападенията си върху испански кораби и поселища той не прощавал на нито един испанец. Неговият собствен край е неизвестен.

Прочети още...

Буканиери и флибустиери

Посещения: 3491

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

491px Pyle pirate handsomeКогато испанците започнали да се разпръскват из американския континент, те постепенно изоставили островите пред него. Почти напълно изтребили коренните жители на Хиспаньола (Хаити), един от първите острови, открити от Колумб. Испанските завоеватели държали още само града и форта Доминго. Гигантските стада от говеда и свини, а също и много коне подивели и препускали волно по безкрайните равнини на острова.

Френски пирати от Диеп и Сен Мало, от Брест и Байон се настанили по пътищата на испанските морски транспорти на сребро и по напуснатия северен бряг на Хиспаньола установили трайна оперативна база за своите грабителски походи. Снабдявали се с месо от изобилното животинско царство на острова. Неколцина членове на екипажа оставили на сушата, за да гонят подивелия добитък. Режели на ивици месото, сушели го на жаркото южно слънце или го опуш-вали върху скари на открит огън. По името на така опушеното месо, на френски „букан“, започнали да назовават ловците, а сетне и действащите в тая зона пирати — „буканиери“.

Прочети още...

Кораби, тактика и статут на прочути английски пирати

Посещения: 3892

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

General History of the Robberies and Murders of the Most Notorious Pyrates Captain Bartholomew Roberts with two ShipsЕдин от най-интелигентните и с най-блестящи успехи английски морски разбойници бил пиратският капитан Бартоломю Робъртс. За три години от своята дейност, от 1719-а до 1722-ра, той плячкосал няколкостотин кораба, които паднали в ръцете му, без да пролива много кръв. Робъртс не близвал алкохол и не пушел, но обичал дрехи с фантастична кройка и украса. В последния си бой носел кител от ярко червена дамаска, извезан със златни цветя, на шапката червено перо, а на шията златна огърлица с кръст от брилянти.

Робъртс бил роден в английската провинция Пемброук. Малко се знае за произхода, детството и младостта му. Преди да се присъедини към пиратския капитан Дейвис, той дълги години плавал по море, дори на военни и каперски кораби. Само след шест седмици Дейвис загинал в сражение. За това кратко време Робъртс спечелил на борда такъв авторитет, че екипажът го избрал за капитан.

Прочети още...

Пирати в Индийския океан и Китайско море

Посещения: 2101

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

Индийският океан и моретата по западния край на Тихия океан са не само люлка на мореплаването, а и на морското разбойничество. Но и до днес познанията ни за пиратството по тези краища са все още ограничени. Хилядолетия Арабско море, Бенгалският залив, Малайско и не на последно място Китайско море са били плодоносна област за местните морски разбойници. Когато с Великите географски открития европейците дошли в тези води, португалски, холандски и английски пирати се смесили с местните и заедно — а понякога и в бясна конкуренция — преследвали богатата плячка, която била транспортирана по морските пътища между Европа, Индия и Китай.

Прочети още...

Унгария между Хабсбургите и Османската империя, 1526 — 1711 г.

Посещения: 4310

 

Публикува се по: Матиаш Унгер/Ото Саболч, История на Унгария, С., 1968

Превод: Марта Бур


След Мохач

 

Orlai perenyineВестта за голямото поражение стигнала до всички кътове на страната чрез летящите конници вестители и изплашените бегълци. Тя дълбоко потресла всички и всеки посвоему реагирал на събитието в зависимост от класовата си и съсловна принадлежност.

В будимския дворец узнали за случилото се на полето Мохач на другия ден след поражението, след църковната вечерня. Започнало паническо бягство и търсене на убежище. Омразната кралица (Мария Хабсбург) на един дъх стигнала до Пожон. За да спасят богатствата си, още в същата нощ на бягството изоставили града и богатите немски патриции. При светлината на треперещи факли стотици каруци и натоварени със скъпоценности дунавски кораби се движели на запад.

Прочети още...

Холандска република

Посещения: 3026

 

 Йордан Николов

 

450px Statenvlag.svgНа заседанието на Генералните щати на Севера от 26 юли 1581 г. в Хага бил приет едикт за сваляне на крал Фелипе II и за отхвърляне на испанското господство. Националният съвет, доминиран от аристокрацията и търговската олигархия, поел управлението. Северната част на Нидерландия, фигурираща в изворите под названието „Северни провинции“, или „Холандия“, извоювала своята свобода. Настъпил качествено нов период в живота на холандците.

Прочети още...

Италия на прага на Новото време

Посещения: 2543

 

 Йордан Николов

 

640px Petersdom von Engelsburg gesehenВ заника на Средновековието Италия преминала през един от най-необикновените драматични периоди на историческото си битие. В условията на административна разпокъсаност, на изостаналост, в страната било установено двувековно чуждоземно господство. Икономическата стагнация, настъпила в самия край на XV в., продължила и през следващите столетия. Ренесансовият подем през XVI в. бил заменен през следващия XVII в. с упадък. Това било време на дълбоки промени, на трансформации, на социални сътресения, на етнически изпитания, които италианската нация била принудена да изживее, за да запази своята народностна идентичност. Епоха на конфликти и поражения, на изключително бавно възстановяване.

Прочети още...

Президентската реконструкция в САЩ – от проект към реална политика

Посещения: 1796

 

Мария Лазарова

 

Waud 1867 The First VoteДжонсън вярва, че поддържа доктрините на Линкълн: че сецесията е дело на малка част от белите; че южните щати никога не са напускали законно Съюза и че трябва да бъдат бързо възстановени в него. Всъщност Джонсън предпочита думата „реставрация“ пред думата „реконструкция“.“1

Съединените американски щати влизат във „века на национализма“ не само като свободна държава, а и като една от световните сили. Извоювала независимостта си от метрополията едва преди по-малко от две десетилетия, младата страна успява да се превърне в един от световните арбитри за отрицателно кратко време. Благодарение на Доктрината Монро и влизането ѝ в сила под девиза „Америка за американците“ през декември 1823 г., Съединените щати си осигуряват ролята на „протекционист“ на целия американски континент.2 Нещо повече, управленческите кръгове във Вашингтон не само успяват да изтласкат европейското влияние в Латинска Америка като приемат и приветстват независимостта на испанските и португалски колонии там,3 но и грубо се намесват във вътрешната политика на новите държави като ги обвързват с неизгодни за тях търговски и териториални договори4.

Прочети още...

Велики географски открития

Посещения: 15341

 

Йордан Николов

 

Gustav Adolf Closs Die Schiffe des Columbus 1892Събитието, което довело до прелом в историята на човечеството, станало преди 5 столетия. Било два часа след полунощ на 12 октомври 1492 г. Матросът Родриго Триана, застанал на палубата на кораба „Пинта“, видял в сумрака очертанията на дълго чаканата суша. Радостният му вик „Земя! Земя!“ (Tierra! Tierra!), изтръгнал се от гърдите след 33-дневно рисковано и напрегнато плаване, ознаменувал края на едно съдбовно начинание. Поставило се фактическото начало на цяла поредица от географски открития, ненапразно наричани „велики“. Прославената флотилия на Христофор Колумб1 (1451 — 1506) стъпила на един малък остров от архипелага на Бахамските острови. Местното население наричало острова Гуанахани, но Колумб го назовал „Сан Салвадор“ (Свети Спасител).

Прочети още...
X

Right Click

No right click