ИСТОРИЯ

Крахът на Версайската система и промените в геополитическата значимост на Балканите до средата на ХХ век.

Написана от Кирил Алексиев
Посещения: 4034

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XII, 2017 г.

 

Little EntenteПървата световна война оставя след себе си една разрушена и разорена икономически Европа. Резултатът от сблъсъка на двете военно-политически коалиции определя следвоенен модел за Европа с победители и победени както в “ядрото”, така и в “периферията”. Подписаните мирни договори създават не само ново териториално, политическо и икономическо статукво, но и поставят началото на следвоенната схема на споразумения и съюзи за неговото запазване.

Междувоенният период в политиката на Великобритания е подчинен на внимателно балансиране и преценяване на европейското равновесие на силите. Вниманието се насочва към Франция и към нейните амбиции за лидерска роля на континента. Стремежът на Париж към система от  военни съюзи се преценява от британските лидери като опит за установяване на хегемония над континента1. Недоверието спрямо Франция нараства по време окупацията на Рейнската област през 1924 г., която се разглежда като прелюдия към по-нататъшна френска експанзия в Централна Европа и заплаха за английските интереси. Британското поведение е продиктувано от традиционната мнителност на Форин офис и от желанието му да запази равновесието на силите. Не е рядкост за дипломатическите среди мнението, че Великобритания трябва да поддържа Германия като противовес на Франция2. Избраната от Великобритания европейска политика е съответстваща на геополитическия фактор, даващ й възможност за участие в европейските събития като страничен, но не толкова отдалечен (като САЩ) наблюдател, с възможности за по-голямо икономическо и политическо влияние в тях.

Прочети още...

Основни проблеми на югославската идея от гледна точка на хърватската идентичност

Написана от Тиберий Баръмов
Посещения: 2858

Увод

 

362px Coat of arms of Croatia.svgТази работа е посветена на една страна, която дори 20 години след разпада си остава загадка за нас, макар доскоро да беше на западната ни граница. Струва ми се, че много малко хора днес я виждат отвъд Македония и Западните покрайнини – безспорно важни теми за българската душа, но дори тяхното познаване изисква изследване на средата, в която са били и в която, особено Македония, са се формирали в съвременния си вид.

В този смисъл патриотизмът изисква лишаване от емоция и поглеждане с трезв поглед. С риск да направя обобщение, но рядко на Балканите народите се учат от своите грешки (и почти никога – от чуждите), тъй щото опознаването на историята на Югославия почти сигурно може да ни даде знаци как ще протече бъдещето на тази територия. Това беше на първо място поводът да се поинтересувам от бившата ни западна съседка, защото за времето си, както и да го погледнем, е уникална за Европа – социалистическа страна, обединила шест народа извън орбитата на Москва, заиграваща се умело и със Запада, и с Изтока, и в същото време разпаднала се в един миг и то по ужасяващ начин, а заедно с нея в кръв е удавена цяла култура, начин на мислене и поведение. Nastala, da bi nestala. Появи се, за да изчезне. Може би това изречение събира най-пълно в себе си цялата трагедия.

Прочети още...

Фашизмът и идеята за „новия тип“ държава

Написана от Илиян Карабойчев
Посещения: 2021

 

 Fascist Eagle

 
УВОД

 

Първата световна война (1914-1918) не е просто първият широкомащабен, глобален конфликт, който превръща европейския континент в сцена на масови кръвопролития в стремежа за достигане до национални идеали на отделните страни, а нещо повече – тя е световен пожар, характеризиран като първата тотална война в историята на човечеството1. За много хора, в това число и за самите историци, понякога историята губи своя „човешки“ облик, с което се обезсмисля и нейната основна специфика – да поучава. В стремежа си да наблюдаваме мащабите, да видим големите събития, забравяме, че под лупата на историята се крие същественото, което, както се изразява Екзюпери – „остава невидимо за очите2. И така, в разгара на този световен конфликт, в борбата за амбициите на европейските лидери, у човека се обезценява човешкото. Месеци и години милиони мъже са откъснати от домашните си огнища, а техният живот в окопите е подвластен на заповедите отгоре (Цветков 2000: 32). На този праг между живота и смъртта, когато последното става единствена възможност, макар и успехът често да изглежда илюзорен; на този праг между чуждата амбиция и човешката реалност се изгубва човешкото и човекът се превръща в машина на войната, в оръдие за един невъзможен или безсмислен успех, чиято стойност е несъизмерима с безчетно погубените съдби на войниците и техните семейства.

Прочети още...

Утрото над Анатолия: тайната на Гьобекли тепе

Посещения: 11733

 

Публикувано с разрешението на Древен Изток

 

gobeklitepe nov08 11Представата  за Плодородния Полумесец (дъгата,  образувана от долината на Нил, Палестина-Сирия и поречието на Тигър и Ефрат)  като люлка на цивилизацията е трайно утвърдена и общоприета както  в академичните среди, така и сред широката аудитория.  За масовото съзнание понятието се асоциира с блестящия разцвет на Шумер, Акад и Древен Египет, а с праисторическия град Йерихон (9400 г. пр, н.е.) са запознати малцина. В края на миналия и началото на нашия век обаче серия от открития отново изтегля рождената дата  на сложно организираните общества  още по-назад във времето и кара учените за пореден път да преправят хронологията на региона.  Фокусът на  вниманието този път не е насочен към традиционните райони  на интерес, а към Анадола на територията на днешна Турция – район асоцииран до момента най-вече с далеч по-късната Хетска империя (или Хати – XVIII-XII  в. пр. н.е.).

Прочети още...

Мраморни идоли от неолита и енеолита

Посещения: 3860

 

Величка Костова

 

По археологически път е трудно да се намерят достатъчно сигурни сведения за духовния живот на праисторическото население. Това е така, защото материалните данни за тази сфера от живота не могат да ни дадат цялостна информация от една страна, а от друга, защото може да бъде преувеличено с тяхната интерпретация.

Прочети още...

Селищна система в Угарит през късната бронзова епоха

Написана от Мария Аврамова
Посещения: 2802

 

fig1В днешна Северна Сирия, недалеко от брега на Средиземно море, на 11 км северно от древна Лаодикея (дн. Латакия) се намира селищната могила Рас Шамра (фиг.1). Археологическите разкопки, започнати на това място през 1928 г. от френски археолози под ръководството на Клод Шефер, откриват останките от град, унищожен през късната бронзова епоха. С натрупването на материали Шефер успява да идентифицира селището като Угарит – известен ни от древните текстове търговски град, разположен на брега на Средиземно море, който подържал оживени контакти с разположения недалеко остров Кипър и егейския свят, както и с Египет. Градът е споменат в т. нар. писма от Амарна, които в голямата си част представляват дипломатическа кореспонденция между египетската администрация и посланиците ѝ в Ханаан и аморитското царството Амуру. Писмата обхващат период от 15 до 30 години и датировката им е спорна, предлагани са дати между 1388-1332 г. пр. Хр.1

Прочети още...

Цветовете на гръцките скулптури, или за белите мрамори, които някога не са били бели

Написана от Мария Аврамова
Посещения: 4808

 

При споменаването на гръцката скулптура в съзнанието на повечето от нас изниква бяла фигура, чиито черти са изящно изваяни от ръката на древния майстор. Статуите впечатляват не само с художествените си качества, но и с материала, от който са изработени – сияен бял мрамор, който по неповторим начин улавя светлината. Тези идеални фигури – остатък от Античността, от славните времена на философи и знаменити държавници – пленяват със своето изящество и красота и разпалват въображението на хората от Ренесанса, които издигат в култ гръцкото изкуство и неговата изящна простота.

Прочети още...

Маите

Посещения: 9615

 

Мирослав Стингъл, Индианци без томахавки, С., 1985

Превод: Румяна Кокаличева

 

chichen icaВ Америка съществувала една изключителна култура, най-блестящата и оригиналната — културата на маите. В доколумбова Америка маите живеели без особени контакти със своите индиански съседи. Испанските конкистадори се срещнали с маите още в 1502 година, почти 20 години по-рано, отколкото с ацтеките, и 30 години по-рано отколкото с инките. И въпреки това последният град на маите — Тайасал, бил превзет от испанците едва след 195 години.

С първите маи се срещнал още Колумб. По време на своето четвърто американско плаване спрял на малък остров, разположен на бреговете на днешната република Хондурас. Тук Колумб срещнал индиански търговци, плаващи на голям кораб. Той попитал откъде са, а те, както Колумб е записал, отговорили, че са „от провинция Маиан". Така и общоупотребяваното име „майа" също както и названието „индианец" се оказва изобретение на великия адмирал.

Прочети още...

Как се рушат индиански империи

Посещения: 5493

 

Мирослав Стингъл, Индианци без томахавки, С., 1985

Превод: Румяна Кокаличева

 

Francisco Pizarro um1540Да тръгнем от Франциско Писаро. Докато Кортес трябвало да стане гордостта на фамилията и родителите му още отрано го пратили в университета на Саламанка. то младият Писаро бил изоставен от всички. Той се родил като извънбрачно дете, а в тогавашна Испания това се считало за много по-голям грях от избиванетο на сто души индианци. Бащата, висш офицер, не признал сина си, детето било кръстено на майката — Франциска Гонзалес, но и тя се отрекла от него. Така че за разлика от Кортес Писаро изобщо не бил принуден да ходи на училище, защото трябвало сам да се грижи за хляба си. Той станал свинар (един от по-късните му биографи казал за него, без да подозира комизма на думите си: „Той бил способно и храбро момче и затова не обичал своя занаят"). И понеже Писаро наистина "не обичал своя занаят", скоро избягал в Севиля. Още от времето на първите Колумбови експедиции Севиля била междинното звено между Испания и новооткритите земи. Първото пътешествие на Писаро преминало по обичайния вече ред Севиля — Еспаньола. Остров Еспаньола бил следващото звено, оттам Писаро потеглил за Панама по времето, когато Васко Нунес де Балбоа пресякъл Панамския провлак и открил Тихия океан. Писаро жадно поглъщал всичко, което се отнасяло до по-нататъшните планове на Де Балбоа за поход към „Пиру" — тайнствената златна страна, намираща се южно от Панама.

Прочети още...

Тауантинсуйо - империята на инките

Посещения: 7703

 

Мирослав Стингъл, Индианци без томахавки, С., 1985

Превод: Румяна Кокаличева

 

ViracochaТауантинсуйо! Приказна страна, златисто чудо, чудо на организацията и реда, на социалната справедливост, олицетворение на великолепните организаторски способности на индианците – това е индианския Юг – легендарната империя на инките.

Още в началото сме длъжни да кажем, че инките не са племе или народ. „Инка” означава преди всичко владетелят на тази империя. В страната са живели и много други привилегировани членове на т. нар. Capac aullu , близки роднини на инка, имащи общи предци, произхождащи от царствения род.

Прочети още...

Завръщането на белите богове

Посещения: 3018

 

Мирослав Стингъл, Индианци без томахавки, С., 1985

Превод: Ирина Херакова

 

Cortes y moctezumaДа, златото, истинските златни градове, златните индиански култури не посрещнали своите завоеватели на Антилските острови, а на твърда земя — в Андите и в Мексико. В тези области процъфтявали двете най-големи индиански държави — ацтекската конфедерация и Тауантинсуйо. Тези две държави били толкова силни и толкова огромни, че можели да бъдат завоювани единствено чрез лудост или чрез безмерна алчност. Но Испания, основният участник в завоюването на Америка, имала такива синове: ужасно смели мъже, обичащи свръх всякаква мярка славата, силата и най-вече златото.

Прочети още...
X

Right Click

No right click