Е. В. Фьодорова
Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997
Превод: Юлиян Божков
След смъртта на Тит властта преминала към по-малкия му брат Тит Флавий Домициан, който не наследил нито ума, нито добродетелите на своя баща и на по-големия си брат.
Подражавайки на баща си и брат си, той устройвал парични раздавания и бляскави зрелища, разгърнал широко строителство и се опитвал да води завоевателна политика.
По времето на Домициан римските войски за пръв път в историята си достигнали бреговете на Каспийско море в района на Баку; паметник на тяхното пребиваване там е един латински надпис (най-източният от досега известните на науката надписи — б. а.), издълбан в скала в подножието на планината Беюк-Даш в Кобистан: „По време на управлението на император Домициан Цезар Август Германик Луций Юлий Максим, центурион от Дванадесети Мълниеносен легион“ (ЛЕ, 277—288).
Разностранната дейност на Домициан изисквала големи разходи, но за да можел да ги покрие той трябвало да притежава изобретателността на Веспасиан и здравомислието на Тит.