ИСТОРИЯ

Този бог на име Юлий Цезар

Посещения: 1674

 

Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка

 


384px Caesar Altes Museum BerlinРим е република, претендираща, че е демократична. За кратко време се превръща във велика сила, която обхваща голяма част от света. През шестдесетте години преди новата ера Италия, Сардиния, Сицилия, Корсика, Илирия, Македония, Гърция, Испания, Мала Азия и голяма част от Северна Африка са римски владения.

Обратната страна на медала обаче е, че докато римските легиони разширяват границите, в страната се появяват пукнатини в държавното устройство. Това, което е добро за малките гръцки държави, не е достатъчно за световната империя. В общественото управление се разрастват бюрокрацията и корупцията. Кризите една след друга разтърсват голямата империя.

Появява се Цезар.

Триумвиратът е правителство от трима. Помпей, Крас и Цезар сключват съюз на принципа, че не ще се предприема нищо, което един от тримата не одобрява. Честна игра, но ако се играе по договорените правила.

Прочети още...

Пирати застрашават световната мощ на Рим

Посещения: 1908

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

D473 birme romaine Liv2 ch10Пълното покоряване на Гърция от Рим във II столетие преди нашата ера донесло края на гръцкото мореплаване. Римското господство по море се ограничило отначало само върху част от Средиземноморието. Другата, по-голяма част се владеела от Картаген, финикийско поселище на африканския бряг. Едва след разрушаването на Картаген (146 г. пр.н.е.) в Пуническите войни Рим изцяло поел картагено-гръцката морска хегемония.

От Рим изхождали трайни морски пътища за превоз на стоки, оръжия, граждани и войници към всички крайбрежни провинции на империята. Без някакъв що-годе значителен собствен износ Рим изтръгвал от подчинените народи данъци и ги разпращал за изхранване на населението си и за задоволяване на жаждата за лукс на робовладелците. Данъците обхващали най-различни неща: хранителни продукти, съхранявани най-често в амфори, зърнени храни, дървен материал, добитък, луксозни стоки като скъпоценни камъни, бисери, злато, слонова кост, подправки и, разбира се, роби, и пак роби. Римските аристократи нареждали дори да се разглобяват гръцки вили и египетски обелиски и камък по камък да се транспортират в Рим.

Прочети още...

Победителят, който не поиска да покори света или провалената мечта за единна Индия

Посещения: 2021

 

Публикувано с разрешението на Древен Изтокemblem indiaSarnath Lion Capital of Ashoka

 

1. Защо най-богатата страна на света не успя като империя?

 

Древна Индия винаги е впечатлявала пътешественици и завоеватели не само с развитата си цивилизация, но и с приказните си богатства и отлично организираното общество.

Прочети още...

Римски град в Поднебесната империя?

Посещения: 4161

 

Публикувано с разрешението на Древен Изток

 

1. Как се привличат двата полюса на Евразия

 

PtomelyAsiaDetailПериодът I в. пр. н. е. - III в. от н.е. безспорно може да бъде наречен Епоха на полярните империи. В двата края на Евразия две огромни държави създават блестящи  цивилизации - Рим на Августите (принципат - 27 г. пр. н. е. - 284 н. е.) и Китай на династията Хан (206 г. пр. н. е. - 220 г. от н. е.). Макар и отдалечени от безкрайни пространства те поддържат връзка помежду си и по пътищата на керваните и морските маршрути се осъществява обмен на стоки, технологии и идеи между тези две толкова различни култури.

Разстоянията и трудностите правят изгодна обмяната най-вече на луксозни стоки: от Китай пристига коприна, а от Рим стъклени изделия, геми, тъкани от азбест и други подобни предмети. На Китай средиземноморското земеделие дължи усвояването на овощните култури: ябълки, сливи и т.н. чрез сложната техника на присаждане. Един вероятен, но този път нежелан подарък на Далечния Изток е първата мащабна чумна епидемия, покосила Римската империя през II в. - след като е донесена от Месопотамия от участвалите в кампанията срещу партите (165 г.) легиони.

Прочети още...

Средновековните градове

Посещения: 2667

 

Йордан Николов



Les Trs Riches Heures du duc de Berry juinОбикновено град се нарича селище, заобиколено с крепостни стени. За град, ограден със стена, се говори в Библията, кн. Левит, 25, 29. Древните евреи не само опасвали града със стени, издигали в тях кули, но го превръщали в религиозно, стопанско и културно средище, възвисявали го в град-майка (2 кн. Царства, 20, 19; Числа, 21, 32). В понятието „полис“, „град“ Омир влагал триаспектно съдържание: първо, градско селище, второ, политическа единица и трето, гражданска общност, образуваща едно цяло. За историците и писателите на Елада градът бил социален организъм, върху който се изграждал светът. Аристотел обяснявал зараждането на полиса като резултат от обединяването на няколко селища, желаещи да живеят общо.

Прочети още...

Инквизицията

Посещения: 12446

 

 

Възникване на Инквизицията

 

Защитници на инквизицията - Веротърпимостта в първите векове на християнството - Начало на гоненията и първите закони против еретиците - Августин и неговата проповед за насърчаване на веротърпимостта-Порастване силата на папството и кръстоносните войни като причина за пораждане на инквизицията - Лангедок и тулузките графове - Албигойци-катари и албигойци-валденси - Произходът на катаризма - Учението на Манес - Появяването на манихеите в Европа - Богомили - Тяхното движение на Запад - Догмата на катарите и валденсите - Първите гонения на еретици - Вълнението в Рим - Трети Латерански събор - Първият поход против албигойците - Несполука на начинанието - Веронският събор - Новите мерки против ереста - Инокентий III - Новата политика в Рим - Легатите и мисионерите - Св. Доминик - Разрешителните грамоти на Доминик - Петър Кастелно - Отлъчването на Раймонд VI -    Убийството на Кастелно - Промяна на римската политика - Четвърти Латерански събор - Падането на Лангедок - Тулузкият събор - Първата инквизиция - Фридрих II като слуга на нетърпимостта - Мерките на папа Григорий IX - Доминиканци-инквизитори.

 

Juanes Juan de St Vincent FerrerТози, който посети петербургския Ермитаж, обръща внимание на картината на Хуанес, изложена в залата за испанска живопис. Бледи са и не изпъкват нейните бои, не е духовит и грандиозен нейният сюжет. Тя прилича повече на икона, нежели на картина. Едва очертаният на нея къс от земя е безжизнен и сух. Художникът, като че нарочно, е отдалечил от своята картина всичко, което напомня за земното, за суетното - всичко, което може да отвлече вниманието на зрителя от главния център на картината. А този център е католически монах. Гърбът му е покрит с черна мантия върху бяла сутана*. Лицето на монаха е строго. Много бръчки с дълбоки бразди са легнали около ъглите на устата му и безстрастно гледат нито сиви, нито гълъбови у него очи. "Суета на суетите и всичко е суета", като че иска да каже техният притежател... Лявата му ръка, държаща книга с червена подвързия, е спусната надолу, а дясната е повдигната и сочи към извиващия се над главата му свитък, на който се чете латинският надпис: Timete Deum et date ille honorem, quia veniet hora judicii ejus (Бойте се от Бога и въздавайте му хвала, защото се приближава часът на неговия съд). Този монах е Св. Доминик, а латинският надпис - девизът на инквизицията.

Прочети още...

Куликовската битка

Посещения: 3572

 

532px Kulikovo05Куликовската битка през 1380 г.  играе решаваща роля в историята на руския народ. Тогава руските ратници и пълководци, начело с  княз Дмитри Иванович, си спечелват вечна слава в очите на съвременници и потомци. 1380 г. обединява много събития от голямо историческо значение за Русия – от появата на монголо-татарите в Древна Рус до окончателното ѝ освобождение от тяхното владичество. От една страна Куликовската победа увенчава усилията на няколко поколения, въставащи и предизвикващи завоевателите от Изтока. От друга страна тя оповестява началото на бъдещата решителна победа над Ордата (монголо-татарите) и нейните приемници. Историческата съдба дава на славяно-руските племена обширни територии за заселване и стопанисване - причерноморските и приазовските степи, на север от тях – горските степи, а още по-на север – храсталаците и блатата, простиращи се до Варяжско (Балтийско) море и Дишуче море (на Северния Ледовит океан).

Прочети още...

Швейцария — до и след Реформацията

Посещения: 2313

 

Йордан Николов

 

434px Swiss RtlischwurВтората страна в Европа, където възникнало и се разпространило мощно реформационно движение, е Швейцария. Причините за това се коренят както в традициите на швейцарците, така и в сложната международна обстановка, която породила недоволство сред населението и го предизвикала да се вдигне на борба за отстояване на своята свобода и независимост, нарушена от династията на Хабсбургите.

Земите, върху които възникнала и укрепнала швейцарската държава, били привлекателен обект, където се сблъсквали интересите на Изтока и Запада, на Севера и Юга. Това обстоятелство превърнало старата Хелвеция, а също така и средновековната Швейцария, в средище, където ехтели разногласията на Европа. Поради опасния, несигурен исторически кръстопът, тук дълго време не могла да бъде създадена самостоятелна държава и земите били присъединявани ту към една, ту към друга съседна политическа общност. Едва в условията на възходящото Средновековие възникнали възможности горските кантони да се обединят в едно цяло и да образуват единна съюзна държава. Появила се в центъра на Стария континент, новата държава била поставена, общо взето, при трудни условия на съществуване, поради което трябвало да води мъчителни борби за свобода. Свещената римска империя на германската нация, в организационната структура на която била включена древната Хелвеция, не могла да смаже неукротимия стремеж на швейцарците да живеят свободни, и страната с тежки и мъчителни борби извоювала своето право на свободен живот.

Прочети още...

Свещена Римска империя

Посещения: 3631

 

Йордан Николов

 

Die deutschen Kaiser Otto der Groe„Природата не търпи празно пространство.“ Такъв е един от изводите на естествоизпитателите. Ако това е валидно за природната действителност, още по-валидно е то за политическия живот. След залеза на Франкската империя възникнала Немската империя, която заела свое място на континента. Основал я крал Ото I Велики (962 — 973), един от значимите монарси в историята на германската народност, забележителен държавник, тънък дипломат. Изградил Свещената Римска империя, той оставил дълбок отпечатък не само в живота на Германия, но и на Европа.

Основоположникът на Свещената Римска империя крал Ото I Велики бил един от най-видните представители на Саксонската династия (919 — 1024), чийто първи крал бил Хенрих I (919 — 936), бащата на Ото. В атмосферата на династията той израснал като самостоятелно мислещ интелектуалец и обществено активен държавник. Младият Ото наблюдавал усилията на баща си да утвърди централизацията, да превърне кралската власт в първостепенен фактор за управлението на държавата. Учел се от умението на баща си да разширява границите на Германия, използвайки слабостта на съседните страни. Останал запленен от качествата му на пълководец, проявени в битката с унгарците недалеч от Мерзебург през 933 г., където маджарите претърпели катастрофално поражение.

Прочети още...

Империята на Карл Велики

Посещения: 6252

 

Йордан Николов


Louis Flix Amiel Charlemagne empereur dOccident 742 814От свалянето на последния император на Западната Римска империя Ромул Августул от престола и въдворяването му в околностите на Неапол изминали 324 години. В периода между тази година и появата на новата императорска институция настъпили дълбоки промени в цялостния живот на обществото. Европа придобила етническия и политическия си облик и направила гигантски крачки напред по пътя на социалния напредък, но споменът за миналото величие на Рим и за неговото устройство не избледнял. Рухването на Западната Римска империя издълбало пропаст не само в политическата система на Европа, но и в нейните обществени, етнически и религиозни структури. Наистина Източната Римска империя, Византия, продължила традициите на Рим, но тя била пространствено отдалечена от западната част на континента и по същество представлявала друг свят, неотговарящ на духовността на романо-германския народностен комплекс. Кралствата, които възникнали, притежавали локален характер и имали ограничен териториален обхват. Обективната потребност от империя, „която носи вече не партикуларен, а универсален характер“, започнала да се усеща остро, особено след като франкската държава се утвърдила на историческата сцена. Необходимостта от възстановяването на Римската империя (renovatio imperii) извикала на живот империята на Карл Велики, която отговаряла на историческия момент, на закономерното развитие на епохата.

Прочети още...