ИСТОРИЯ

Средновековна Италия

Посещения: 5804

 

Йордан Николов


Alboins Italy itТрите самостоятелни части на Италия — южната, средната и северната, обособили се още през изминалите столетия, продължили да се развиват като автономни, независими обществени системи. Още от времето на Римската империя централната територия не успяла да превъзмогне разединението. При ранносредновековното общество положението не се променило. В новите условия на Възходящо средновековие политическата раздробеност и разпокъсаност се превърнали в характерно своеобразие на обществените отношения в Италия, свързано с полицентризма на градовете. Поради неравномерното развитие на страната, обусловено от изключително сложни вътрешни и външни причини, разнороден модел на утвърждаване бил установен в Ломбардия, Средна Италия, Папската област и Южна Италия. Така в италианските земи било изградено многообразно устройство на икономиката, респективно на аграрния живот, занаятите и търговията, на взаимоотношения в обществото. В териториите, подвластни на Византия, господствала друга административна структура.

Прочети още...

Грабителски и завоевателски плавания на готи, вандали и викинги

Посещения: 3425

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

407px Ancient German FamilyЮлий Цезар писал за германите, че те не смятали за позор грабежа, ако той бил извършван извън техния племенен съюз. Първото описание за пиратство в района на Северно море произхожда от перото на римския летописец Корнелий Тацит. В биографията „Животът на Агрикола“, излязла през 98 г. от нашето летоброене, той разказва как германи, взети насилствено в римската армия, при една военна акция в Британия през 83 година от н.е. пребили римския капитан и римляните, които ги обучавали, и избягали. На брега те овладели три лодки. Принудили водача на едната да им служи за пилот, а другите умъртвили. С трите плавателни съда германите се провирали надлъж по британския бряг и опитвали щастието си като морски разбойници. Изглежда, че то не било твърде благосклонно, защото Тацит пише как те убивали и изяждали по-слабите помежду си, а сетне и онези, върху които паднел жребият, за да не измрат всички от глад. На края, когато напуснали корабите си, били пленени от фризите като пирати и продадени за роби.

Прочети още...

Кралство Испания

Посещения: 5678

 

 Йордан Николов


Escudo Corona de CastillaВече през XI в. християнска Испания, противостояща на арабските завоеватели, започнала динамично да се консолидира и укрепва. Действително в края на столетието Реконкистата срещнала противодействието на алморавиди, през XII в. — на алмохади, но в началото на следващото XIII столетие обстановката се променила. Победата на коалицията на Кастилия, Навара и Арагон под командването на кастилския крал Алфонс VIII (1158 — 1214) над алмохадите при Лac Навас де Толоса променила коренно съотношението на воюващите сили. Под победоносното знаме на Реконкистата се наредили нови територии. През 1236 г. била освободена Кордова, 1248 г. — Севиля, 1262 г. — Кадис.

Прочети още...

Франция през XI - XV в.

Посещения: 10125

 

А. Д. Люблинская157px Arms of the Kingdom of France Ancien.svg

 

I. Франция през XI — XIII век

 

През XI в. Франция навлязла в периода на развития феодализъм. Най-важно значение в нейната история през XI — XII в. имало развитието на селското стопанство, появяването на градовете и развитието на занаятите и търговията. По това време започва да се формира във Франция централизираната феодална държава.

Прочети още...

Жана д'Арк — героиня, „магьосница“, светица

Посещения: 5850

 

По "Инквизицията", Й. Р. Григулевич

 

jana miniatМоже би нито една от жертвите на инквизицията не е била удостоена с такова внимание от страна на историците и богословите като знаменитата национална героиня на френския народ — Орлеанската дева, загинала на кладата в Руан по решение на инквизиционния трибунал на 30 май 1431 година.

Волтер, Шилер, Анатол Франс, Марк Твен, Бърнар Шоу, Ана Зегерс и други известни писатели са ѝ посветили много вдъхновени страници. Живописците, скулпторите, композиторите, артистите от театъра и киното са увековечили нейния образ, всеки посвоему. До нас са достигнали много документи от нейния процес, включително протоколите от разпитите, на които са я подлагали инквизиторите. В дадения случай богинята Клио действително се е погрижила да запази за бъдещите поколения всички факти, хвърлящи светлина върху историята на Жана д'Арк. Тази история, пише един от съвременните американски философи — Б. Данъм, „е поразителна, защото при цялата си привидна невероятност тя действително се е случила; тъжна е, защото тогава хората са унищожили нещо, пред което трябвало да се прекланят; поучителна е, защото ни учи да се съмняваме във всичко, в което вярваме — във всичко, с изключение на великата сила на основните човешки идеали“.1

Прочети още...

Процесът срещу Ордена на тамплиерите

Посещения: 4476

 

Из "Инквизицията", Й. Р. Григулевич

 

 

Bernhard von Clairvaux Initiale B1Орденът на тамплиерите, или храмовниците – официално той се наричал Орден на бедните рицари на Христа и Соломоновия храм – бил основан в началото на 1118 г. от френски кръстоносци в Ерусалим. Това бил рицарски орден, в който влизали представители на най-богатите аристократични родове на Франция. Орденът бил построен на военен принцип  - по-младшият по чин се подчинявал безпрекословно на по-старшия. Главата на ордена – Великият магистър, имал неограничена власт. Неговите заповеди се смятали за божи повели. Щедрите дарения, данъците и обилната  “милостиня”, която се стичала  в хазната на ордена от всички кътчета на християнския свят, превърнали с течение на времето тамплиерите  в един от най-могъщите и най-богатите ордени на католическата църква. Във Франция тамплиерите изпълнявали ролята на кралски банкери – кралското съкровище се пазело в тяхната резиденция  - Тампл-Храм. През ХІІІ в. орденът владеел 9 000 замъка, принадлежал му остров Кипър. От тамплиерите се страхували църковните йерарси и светските управници.

Прочети още...

Битката на Косово поле. Балканският полуостров към края на XIV в.

Посещения: 5726

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

1389 BalkanУспоредно с действията срещу „новата империя“ на Мануил Палеолог, в Южна Македония и албанските земи, продължавало настъплението на османския удж по трасето на Диагоналния път към София, Ниш и Сърбия. Той всъщност нанасял главния удар и представлявал основната опасност за повечето все още независими балкански държави. Успехите на османските военачалници на това направление в перспектива отваряли пътя за завоевания в земите на унгарската монархия.

Прочети още...

Ранните антиосмански коалиции и тяхната съдба

Посещения: 5539

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Byzantine Empire 1355Стъпването на османските турци на балканска земя през 50-те години на XIV в. поставило с цялата му острота проблема за търсене на антиосманско единство. Опитът в това отношение не бил особено насърчителен, тъй като още преди това всички антиосмански балкански коалиции завършили с провал. Във Византия, която най-пряко страдала от турското стъпване на Галиполския полуостров, обсъждали създаването на антивизантийски коалиции още преди абдикацията на император Йоан Кантакузин през декември 1354 г. Тогава било взето решение да не се пристъпва към действия, ако не се намерят пари, сигурни съюзници и кораби, които да патрулират в Проливите. И тъй като всички тези неща били трудни за намиране в балканската действителност от средата на XIV в., византийските управляващи предпочели да изчакат по благоприятни времена. А те все и не идвали.

Прочети още...

Разпадането на Душанова Сърбия и съдбата на бившите ѝ територии до края на XIV в.

Посещения: 6713

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

500px Srbsko XIV ru.svg1. От смъртта на цар Стефан Душан до края на 1371 г.

 

Трайното стъпване на османските турци на балканска земя съвпадало по време с последните месеци от живота на сръбския цар Стефан Душан. Той склопил очи на 20 декември 1355 г., малко повече от година и половина след като османците завладели крепостта Галиполи. Смъртта на цар Стефан Душан отприщила стаяваните преди сепаратистични тенденции, чиито носители били сръбските наместници и властели в новите земи на юг. Оказало се, че личността на първия сръбски владетел с царска титла от династията Неманичи била един от основните фактори, които задържали целостта на голямата, но разнородна и без вътрешно сцепление сръбска държавна структура. Разпадането на държавата, създадена от Стефан Душан, на отделни владения с най-причудлив и нетрадиционен за балканската държавна традиция характер наложило траен отпечатък върху политическото развитие на обширни територии от Моравска Сърбия, Косово и Зета до албанското крайбрежие, Македония и Северна Гърция през цялата втора половина на XIV в.

Прочети още...

Кризата във Византия и първите набези на османските турци на балканска земя

Посещения: 8736

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

beiliciСлед края на първата гражданска война и по време на управлението на император Андроник III Палеолог (1328-1341 г.) завършил процесът на превръщане на Византия в балканска държава. Ромейските управляващи направили анемични опити да отвоюват някои завладени от османските турци земи във Витиния. Това като че ли било направено по силата на инерцията от имперското минало, когато се смятало, че византийските територии задължително трябвало да се простират на два континента. След като претърпели неуспех, ромеите окончателно се отказали от подобни амбиции и оставили Мала Азия в ръцете на османския и на другите мюсюлмански бейлици. Те концентрирали своето внимание на Балканския полуостров и се опитали да „съберат“ остатъците от все още разпиляното византийско наследство на полуострова. Заедно с това обкръжението на новия император, сред което изпъквал аристократът Йоан Кантакузин, положило усилия да възстанови византийския флот, който трябвало да защитава Проливите от турски нашествия. Предприети били стъпки за стабилизиране на държавните финанси и за укрепване на съдебната система. Първоначалният успех на тези мерки показвал, че Византия имала шансове да се стабилизира в качеството си на малка балканска държава с имперско минало и с имперско название, но без имперско бъдеще.

Прочети още...

Балканите в контекста на европейското развитие от първата половина на XIV в.

Посещения: 1712

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Gravures Moyen Age1През първите десетилетия на четиринайсетото столетие Европейският континент навлязъл в нова фаза на своето развитие. Тъкмо тогава приключил един от най-успешните периоди в средновековната история на Стария континент. В периода от XI до началото на XIV в. населението на Европа се увеличило три пъти и достигнало до 75-80 млн. души. Възникнали и укрепнали средновековните градове, установени били основните търговски пътища, разцъфтявала европейската средновековна култура. В някои европейски региони започнало преодоляването на политическата раздробеност и се положили основите на централизираните европейски съсловни монархии.

Прочети още...
X

Right Click

No right click