ИСТОРИЯ

Босна: укрепване на държавността

Посещения: 339

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

587px BobovacВтората половина на XIV в. представлява един от най-зле документираните и объркани периоди от босненската средновековна история. В оскъдните извори от това време се споменават две Босни. Едната била унгарската босненска бановина в северните части на страната и в областите Усора и Соли, а другата - същинската босненска бановина, управлявана от един от роднините на бан Матей Нинослав - бан Приезда. Родът на бан Приезда, който водел потеклото си от първите банове на Босна, положил началото на босненската династия Котроманичи. Тъкмо управляваната от тях свободна територия на Централна Босна се превърнала в ядро, около което се консолидирала босненската средновековна бановина през последните два века на своето съществуване. Унгарската част от Босна, която също се наричала босненска бановина, била управлявана самостоятелно или в комбинация с други области (най-често заедно с Мачва) от банове, назначавани от унгарския крал. Тя била част от унгарската система от погранични бановини, възникнала след средата на XIII в. За продължителен период от време в края на XIII и началото на XIV в. тази бановина била част от държавата на „сремския крал“ Драгутин.

Прочети още...

Хърватските земи на кръстопът: между унгарската корона и независимостта

Посещения: 231

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Coa Hungary Country History Charles I 1310 1342Във времето между 1270 г. (смъртта на крал Бела IV) и 1308 г. (началото на реалното управление на крал Шарл Роберт) унгарската монархия изживяла продължителен период на анархия. На престола се изредили последните трима представители на династията Арпади: Ищван V (1270-1272 г.), Ласло IV, известен повече като Ласло IV Куманин (1272-1290 г.) и Андраш III (1290-1301 г.). Последните Арпади били безсилни да обуздаят всевластието на унгарските барони, които се обособявали в своите области като практически независими владетели. С известно закъснение по отношение на западноевропейските региони в унгарската монархия се възцарила феодална анархия, която продължила сравнително кратко - не няколко века, както например в германските или френските земи, а само няколко десетилетия. Тогавашните унгарски извори наричали всевластните унгарски благородници от края на XIII и началото на XIV в. олигарси. Те се редували на най-важните длъжности в държавата и от техните среди се излъчвали воеводата на Трансилвания, бановете на Славония, Хърватско и Далмация и др. Тези господари имали частни войски, съставени от техни васали, наричани фамилиари. Между тях припламвали истински войни, които кралете не можели да предотвратят. Започнала да се разпада системата от погранични бановини, а васалите на унгарската корона засилили своята самостоятелност. Предпоследният арпадски крал Ласло IV успявал да се задържи на престола само благодарение на подкрепата на живеещите на унгарска територия кумани, заради което получил и прозвището Куманин. Това предизвикало конфликт с папата, който го укорявал заради връзките му с това все още езическо население. Впрочем въпреки разразилата се криза Унгария все още играела важна роля в живота на Централна Европа. Това се проявило особено ярко тогава, когато с подкрепата на куманската войска на унгарския крал Ласло IV австрийският херцог Рудолф Хабсбургски успял да победи чешкия крал Отокар II в 1280 г. и да консолидира владенията си като самостоятелна държава. Така в пространството между Щирия и Среден Дунав, западно от основните територии на унгарската монархия, се родила една нова държава с голямо бъдеще - Австрия.

Прочети още...

Далмация и далматинските градове в края на XIII - средата на XIV в.

Посещения: 217

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

643px Bribir6 2В края на XIII и през първите десетилетия на XIV в. развитието на Далмация и на далматинските градове се определяло от няколко фактора. На първо място, това било състоянието на основните политически сили с владения в региона: Унгария и Венеция. През този период унгарската държава изживява период на упадък и анархия при управлението на последните Арпади, а след това - укрепване и разцвет при управлението на кралете от Анжуйската династия. Венеция продължавала да упражнява силно влияние по адриатическия бряг и не пропущала случая да го затвърди - било със сила, било чрез дипломация. Между двете големи сили - Унгария и Венеция, пламнала ожесточена борба за надмощие, която въвлякла далматинските градове и съседните на Далмация балкански държави и владения. Към края на XIII в. за известно време жестокото съперничество между Венеция и Генуа достигнало и до адриатическите брегове. През 1298 г. в акваторията между далматинския бряг и остров Корчула се разиграла голяма морска битка между двете морски сили, която завършила с победа за генуезците. Това принудило Венеция да започне преговори за мир, които приключили на следващата 1299 г. с подписването на мирен договор. Той затвърдил генуезкото присъствие на Босфора, по черноморските брегове и в Мала Азия и довел до временен баланс на силите на враждуващите италиански морски републики.

Прочети още...

Възходът на Сърбия в края на XIII и през първите три десетилетия на XIV в.

Посещения: 307

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Fresco of young Stefan Dragutin and Stefan Milutin SopoaniОт гледна точка на бурните събития, разтърсили Балканския полуостров в двете десетилетия след възстановяването на Византия, краткото управление на крал Драгутин (1274-1282 г.) преминало почти незабележимо. Сърбия била редовен участник в антивизантийските коалиции, но не и активен участник в ставащите на юг от нейните територии събития. При Драгутиновото управление изворите са регистрирали само два случая на по-остри сръбско-византийски сблъсъци. Преминалият на сръбска страна византийски велможа Котеаница нахлул със сръбски отряд в началото на 80-те години на XIII в. дълбоко във византийска територия до град Сяр, а в отговор византийците организирали ответен поход до околностите на крепостта Липлян, разположена по горното течение на р. Ситница.

Прочети още...

Византия: второстепенна балканска сила

Посещения: 6577

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Palaiologos Dynasty emblem.svgПоследният период от историята на Византия, който започнал в 1261 г., съвпадал изцяло с управлението на последната византийска императорска династия Палеолози. Най-кратката характеристика на Палеологова Византия може да бъде дадена с формулата „политически упадък, съчетан с културен разцвет“. Кризата на византийската държавност, придружена от фрапираща военна и икономическа немощ, отворила опасен политически вакуум в района на Проливите, който щял да бъде запълнен от османската експанзия. За пръв път в своята хилядолетна история Византия не се оказала способна да играе ролята на бариера срещу прииждащи от Мала Азия нашественици. По този начин нейният колапс щял да се превърне в смъртна опасност и за останалите балкански държави и народи. Основната причина за кризата на византийския политически модел в епохата на Палеолозите била неговата неспособност да се адаптира към реалностите и да „европеизира“ социалните и държавните структури на империята. Във времето, когато най-напредналите европейски региони скъсвали с някои от ретроградните черти на феодализма и давали простор на свободния градски живот и на развитието на централизираните монархии от нов тип, във Византия се наблюдавал процес на „уродлива феодализация“. Той се изразявал в усилване на властта на поземлената аристокрация, в обедняване на селското и градското население, в появата на особен византийски сепаратизъм, който императорската власт туширала посредством създаване на разклонена система от роднински връзки. В същото време продължавала да липсва изградена и стройна феодална субординация, йерархично структурирана обществена организация, свободни градове от комунален тип. Вече не можело да се каже, както в предишните периоди, че византийското развитие страдало само от „липса на феодализъм“. То страдало в още по-голяма степен от липса на „качествен феодализъм“ от европейски тип. Развитието на феодални елементи в късновизантийското общество идвало прекалено късно, поради което те не можели да функционират нормално и да приближат Византия до общото европейско развитие. Византийското политическо мислене продължавало да робува на стари шаблони и не било в състояние да предложи нова „политическа рамка“, която да даде простор за икономическо и социално развитие. В периода на византийския политически упадък неговата задача била по-скоро да адаптира симптомите на кризата към византийските представи за държавност. С течение на времето единственият сериозен коз на византийската политика било стратегическото разположение на нейната столица, която продължавала да се радва на интерес от страна на останалия свят. Това превръщало късна Византия в средоточие на много политически интереси и увеличавало нейното политическо значение до степен, която не съответствала на нейните реални политически възможности.

Прочети още...

Унгария и северозападните балкански земи преди и след татарското нашествие

Посещения: 305

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Aranybulla1Въпреки своята привързаност към Апостолическия престол унгарската монархия не взела участие в Четвъртия кръстоносен поход, макар че името на унгарския крал епизодично се споменавало в числото на потенциалните кръстоносци. Причините за това били основно две: враждебните действия на кръстоносците срещу унгарския град Задар в Адриатика и жестоката борба за власт, избухнала между наследниците на крал Бела III след 1196 г. Когато тя завършила през 1205 г. и на унгарския престол се възкачил крал Андраш II (1205-1235 г.), предишната система на управление била безвъзвратно разложена. В страната господствали практически неограничено едрите поземлени магнати. Те притежавали огромни имения и непрекъснато враждували помежду си. Връх на тяхното безочие били събитията от 1213 г., когато някои от тях си позволили в отсъствието на краля да убият кралицата, която била от немски произход, и целия ѝ антураж от немски рицари. При това кралят успял да накаже подобаващо само един от участниците в това престъпление. Кралската хазна била празна, а монетите били непрекъснато обезценявани. Папа Инокентий III си позволявал безпардонно да определя политиката на унгарската държава, без да взема предвид нейните интереси. С особена арогантност се отличавала намесата в унгарските дела на неговия наследник Хонорий III, който принудил унгарския крал Андраш II да участва в Петия кръстоносен поход (1217-1219 г.). Неуспехът на похода задълбочил кризата и предизвикал загубата на Белградската и Браничевската област, които преминали към България. Кулминацията на кризата в Унгария настъпила през 1222 г., когато унгарските дворяни принудили краля да издаде т. нар. „Златна була“. Това бил документ, който защитавал съсловните права на едрото и дребното дворянство и му позволявал, в случай че короната ги нарушавала, да се опълчи срещу нея. Унгарските аристократи малко се вълнували от обстоятелството, че на източните граници на кралството вече се била появила неотразимата татарска конница. В Унгария нахлули и потърсили убежище десетки хиляди кумани, бягащи от татарските опустошения.

Прочети още...

Неовизантийските държави и борбата за византийското наследство

Посещения: 402

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



Balkansafter1204 bgВъпреки усилията си кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход не успели да овладеят всички византийски територии. Извън техния контрол останали обширни пространства във византийска Мала Азия. Труден за завладяване бил и теренът западно от планината Пинд в Континентална Гърция. Всъщност Епир бил теоретична част от Венецианска Романия, върху която обаче републиката никога сериозно не се опитала да сложи ръка. Тъкмо там, в Северозападна Мала Азия и в Епир, възникнали двете най-важни неовизантийски държави, които претендирали да бъдат истински наследници на загиналата Византия: Епир и Никея. И двете се опитвали по своему да възпроизведат византийските реалии. Те все пак не били в пълна степен точни копия на бившата империя. Развитието им било повлияно от условията на средата, в която те възникнали, и от концепциите за държавно развитие на управляващия в тях византийско-гръцки елит. Поради тази причина за тях е по-подходящо названието неовизантийски държави. Едната от тези неовизантийски държави - епирската държава - от началото до края на своето съществуване била чисто балканска. Другата - Никея - възникнала и съществувала в Северозападна Мала Азия, но много скоро стъпила на балканска земя и също се превърнала частично в балканска държава. Двете неовизантийски държави били вплетени в жестока борба за „византийското наследство“. Всяка една от тях се опитвала да прогони латинците от Константинопол и да възстанови Византия. Около тази борба гравитирали повечето от важните събития в южните и централните балкански области през първите шест десетилетия на XIII в. Пряко или непряко тя ангажирала също така Папството и много западноевропейски владетели, с които Латинската империя и латино-венецианските владения на Балканите били в постоянна връзка. Тази борба се отразявала сравнително слабо в северните и северозападните части на полуострова, които били в унгарската сфера на влияние и върху които се стоварили опустошителните татарски нашествия от 40-те години на XIII в.

Прочети още...

Възникване, характер и развитие на Латинска Романия

Посещения: 403

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



Crusaders attack ConstantinopleТежката криза, в която изпаднала Византия в края на XII и началото на XIII в., съвпадала по време с организирането на Четвъртия кръстоносен поход. Едно от първите действия на енергичния и амбициозен папа Инокентий III (1198-1216 г.) след издигането му на Апостолическия престол било да обяви началото на нов кръстоносен поход, чиято цел била повторното освобождаване на Йерусалим. На най-голяма популярност идеята за кръстоносния поход се радвала във Франция, Фландрия и в Северна Италия. През ноември 1190 г. цветът на европейското благородничество и рицарство от тези области, събрани на турнир във фамилния замък на граф Тибалд в Шампания, обявили участието си в планираното богоугодно начинание. Водач на похода трябвало да бъде графът на Шампания Тибалд. В него трябвало да участват още братовчедът на граф Тибалд Бодуен (Балдуин), граф на Фландрия, граф Луи дьо Блоа, Жофроа дьо Вилардуен, маршал на Шампания и летописец на похода, неговият едноименен племенник, маркизът на Монфера Бонифачо (Бонифаций) и много други.

Прочети още...

Новите балкански държави

Посещения: 420

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 


Сърбия: от автономия към самостоятелност

 

705px През втората половина на XI в. сръбските земи в Рашка отново се появили на историческата сцена, този път под егидата на владетелите на Зета. Поставеният от тях за жупан на областта Вукан положил началото на династия от велики жупани, които с променлив успех се опитвали да извоюват своята независимост от Византия. Тяхната голяма заслуга била, че дори в условията на очевидно византийско превъзходство успели да запазят автономията на своята област и да очертаят насоките на бъдещата териториална експанзия на възникващата сръбска средновековна държава: към Косово, Липлян и долината на р. Морава.

Прочети още...

Унгария, Хърватия и далматинските градове (кр. на XI - XII в.)

Посещения: 235

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

658px A Szent Korona ellrl 2През втората и третата четвърт на XI в. унгарската държава преболедувала от всички „детски болести“, характерни за началния период от развитието на „варварските“ средновековни общества. В страната бушувала жестока борба между кралската власт и църквата с все още живото езичество. Езическите вярвания получили нов импулс с проникването на унгарска територия на езичници печенеги. Династията Арпади все още не се чувствала стабилно на кралския престол, макар че борбите за власт повече се водели между отделните нейни представители. В Унгария все още нямало строги правила за наследяване на престола по низходяща мъжка линия и това предизвиквало продължителни междуособици между наследниците на краля светец Стефан (Ищван) I. Тази „унгарска специфика“ по-късно ще се пренесе на босненска почва, където по сходен начин местната династия не могла дълго време да наложи правила за престолонаследие.

Прочети още...

Византия: От възстановено величие към упадък

Посещения: 402

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Alexios1komnenosПрез април 1081 г. в Константинопол бил извършен поредният преврат и на власт дошъл император Алексий I Комнин. Това не учудило никого. Ромеите, на които съдбата била отредила да живеят след смъртта на император Василий II, вече били свикнали с дворцовата въртележка. Освен това и фамилията Комнини била добре известна в дворцовите среди. В социален смисъл тя била от числото на поземлено-военните фамилии, които се издигнали във византийските провинции към края на X и началото на XI в. Фамилното си име - напълно в духа на средновековната европейска традиция - фамилията Комнини дължала на селото Комни в Тракия, което било ядро на поземлените им владения. Иначе предците ѝ произхождали от областта Кастамон в Северна Витиния, Мала Азия. Един неин представител - Исак Комнин - вече бил коронясван за василевс на ромеите. Към времето на интронизацията на Алексий I Комнин в дворцовите и в провинциално-аристократичните среди във Византия царяла по-скоро апатия, отколкото надежда, че новият император - племенник на Исак Комнин - ще промени коренно съдбата на империята. Тя била заобиколена от всички страни от врагове. В Мала Азия били селджукските турци, които били достигнали до родното място на първите Комнини във Витиния. Норманите в Южна Италия и Сицилия открито се готвели да дебаркират на албанското крайбрежие. Отношенията в Адриатика били напрегнати. Освен набиращата мощ Венеция и други италиански градове като Генуа и Пиза заявявали своите амбиции да се намесят в преразпределянето на сферите на търговски интереси. На север от Дунав печенеги и кумани представлявали голяма опасност, тъй като, освен да осъществяват грабителски походи, те започнали все по-уверено и агресивно да участват в системите от антивизантийски съюзи. На Балканския полуостров укрепвала независимостта на Зетското кралство и автономията на Рашка. Положението било толкова отчайващо, че към времето на идването на Алексий I Комнин на власт никой не вярвал, че той ще се закрепи на престола, ще постави началото на нова династия и ще разкъса вражеския обръч около империята. Той обаче - донякъде поради безспорния си политически и военен талант, донякъде поради това, че представлявал най-силната социална група сред византийската аристокрация - осъществил и трите задачи. Като се опирал на провинциално-военната аристокрация, той се стабилизирал на престола и останал на него близо четирийсет години (1081-1118 г.) - нечувано дълъг период на управление за времето след 1025 г. Към края на това успешно управление независимо от обичайните за Византия интриги около престолонаследието никой не могъл сериозно да оспори предаването на властта от баща на син. Алексий I Комнин поставил началото на династия, чиито представители управлявали империята близо един век. Всеки един от Комнини: Алексий I Комнин, Йоан II Комнин (1118-1143 г.), Мануил I Комнин (1143-1180 г.) и Андроник I Комнин (1183-1185 г.), притежавал ярка индивидуалност. Политиката на първите трима съчетавала в себе си имперската традиция с интересите на провинциално-поземлената аристокрация. При управлението им Византия изживяла своя последен продължителен период на величие.

Прочети още...
X

Right Click

No right click