ИСТОРИЯ

Хърватия от края на X до последната четвърт на XI в.

Посещения: 3154

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



548px Hrvatski skolski muzej Petar Kresimir IV 300109Променената обстановка в Далмация и в Панония, а и на Балканския полуостров като цяло в края на X и началото на XI в. поставила хърватската държава в трудна и деликатна ситуация. В Далмация тя се сблъскала с растящата венецианска мощ и претенциите на Републиката на Св. Марко за хегемония в региона. Откъм Панония били унгарците и укрепващата унгарска държава. На Балканите пламтяла жестока борба между Византия и България. В тази обстановка хърватският княз Степан Държислав (969-997 г.), коронясан за крал в 988 г., постъпил по начин, който наподобявал политическото поведение на Дубровник след 1024 г. Той укрепил връзките на Хърватия с Византия, която била несъмнено най-мощната сила в региона и в същото време нямала преки завоевателни амбиции в хърватските земи. Византийският император Василий II проявил разбиране към политическото поведение на крал Степан Държислав, тъй като от своя страна повеждал политика на обкръжаване на България с верни на империята държави и владетели. Крал Степан Държислав получил византийската почетна титла „патриций“ и бил признат от империята за „епарх на Далмация“. Смисълът на тази титла не е съвсем ясен. Някои хърватски изследователи я тълкуват като свидетелство, че хърватският крал бил признат от Византия за неин представител в тема Далмация, но по-късно тези функции били прехвърлени на венецианския дож. Други са на мнение, че тя отразявала признанието от византийска страна на властта на хърватския крал върху неговата част от далматинските градове, които впрочем скоро щели да станат обект на венецианската експанзия.

Прочети още...

Новите реалности в Далмация (X-XI в.)

Посещения: 331

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



Balkans925Докато в края на X и първата половина на XI в. събитията в по-голямата част от Балканския полуостров гравитирали около византийската реконкиста и нахлуването на нови варварски племена откъм Долен Дунав, развитието на Далмация се подчинявало повече на новата обстановка в Адриатическия басейн. Променената ситуация по бреговете на Адриатическо море се дължала на няколко фактора. На първо място, това било издигането на Венеция като мощна и независима морска сила с експанзионистични амбиции към Далмация, а по-късно и към Източното Средиземноморие. На второ място, това били появата и закрепването на норманите в Южна Италия и Сицилия, създаването на норманска държава там и опитите на италианските нормани да стъпят на балканска земя по бреговете на Йонийско и Адриатическо море. На трето място, макар и не най-маловажно като явление, трябва да се спомене особеното развитие на далматинските градове, които в условията на бързо променяща се политическа конюнктура съумели да запазят и да укрепят своята автономия.

Прочети още...

Балканският север и „второто Велико преселение“

Посещения: 560

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



 От края на VII до към средата и края на IX в. в областта на понтийските степи, в Северен Кавказ и по долните течения на реките Днепър, Днестър, Дон и Волга царяло относително спокойствие. В този иначе невралгичен район, където по-рано периодично се появявали номадски племена от Централна Азия, укрепили своята власт българската държава и Хазарският хаганат. Тези две големи политически и военни сили в ранното Средновековие въпреки периодичните конфликти помежду си съумели да спрат притока на нови номадски групи към Северното Черноморие, Долен Дунав и Влашката низина. Особено важна била ролята на Хазарския хаганат, чиито владетели в стремежа си да осигурят спокойствие по северното разклонение на важния търговски „Път на коприната“ и да укрепят своята власт там изградили верига от крепости по теченията на реките Дон и Донец. Поради това, че те били изградени от дялани блокове от бял варовик, съвременните очевидци ги нарекли бели крепости. Между тях изпъквали с важното си стратегическо и търговско значение Саркел и Киев. На няколко пъти хазарите спирали походи на арабите, които в завоевателния си устрем се опитвали да преодолеят Кавказката верига и да сложат ръка на търговските пътища в Северното Приазовие и Прикаспие. Не по-малка била и ролята на България, която контролирала обширни пространства от Трансилвания и Среден Дунав до черноморските степи. Така двете държави осигурили спокойствие за обширен регион, който обхващал Балканския полуостров, Карпатско-Дунавския регион и стигал на изток до теченията на Дон и Волга.

Прочети още...

Дуклянската държава и жупаните на Рашка

Посещения: 2996

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



518px Kraljevina Duklja za vrijeme BodinaЕдна от особеностите на византийската власт на Балканския полуостров през ХI-ХII в. се състояла в това, че империята никога не могла да наложи реално своята власт във всички кътчета на полуострова. Формално под управлението на Константинопол след 1018 г. се намирали земите в Босна, Рашка и Дукля (Диоклея). Те всъщност попаднали под византийска власт поради обстоятелството, че в края на X и началото на XI в. били включени в българската държава. В тези земи обаче поради труднодостъпния им планински характер византийската власт никога не успяла да се наложи стабилно и трайно. В тях почти непрекъснато съществували островчета на политическа автономия. Най-изявен бил този процес в Дукля. Тази населена от сърби област била поредната „славиния“, която се събудила за самостоятелен държавен живот в края на X и през XI в. През по-голямата част на единайсетото столетие Дукля се управлявала от свои князе и се консолидирала като самостоятелна държава. В определени периоди дуклянските князе владеели - реално или теоретично - Захълмие, Требине, Рашка и Босна. Поради тази причина времето на съществуване на Дуклянското княжество може да се определи като период на „дуклянската хегемония“ в средновековната история на сърбите.

Прочети още...

Византийската реконкиста и Балканите

Посещения: 7679

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 


Византия: ограниченият триумф

 

Byzantine Macedonia 1045CE.svgУспоредно с укрепването на византийската монархия и с изграждането на нейните институции, към средата на Х в. империята - за пръв път от бурната епоха на Великото преселение - почувствала отслабване на външния натиск. Византия устояла на амбициозната политика на българския цар Симеон и успяла да подобри отношенията си с неговия наследник цар Петър. Голям успех за нея било окончателното ликвидиране на арабската опасност, която векове наред изсмуквала по-голямата част от имперския военен и икономически потенциал. На азиатските си граници Византия получила близо едновековна мирна пауза, която нейните управляващи използвали, за да укрепят позициите на империята на Балканите. Преведено на езика на византийската политическа доктрина, това означавало настъпление срещу българската държава, която символизирала ограничаването на византийските сфери на влияние по Долен Дунав. В Константинопол помнели добре униженията, които ромейската политика е трябвало да преглътне с признаването на България и с плащането на данък на нейните владетели. Със самочувствието на потенциални владетели на християнското икумене, византийските василевси изчаквали търпеливо времето, когато са можели да получат реванш. Възстановяването на имперските владения по Среден и Долен Дунав за ромеите символизирало връщане към времето отпреди масовото нахлуване на славяните и възстановяване на нормалното за тях статукво.

Прочети още...

Ранносредновековните балкански държави (VII-Х в.)

Посещения: 7071

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



Византия: обновеното наследство

 

Byzantiumby650AD ruПрез първата половина на VII в. Византия била подложена на тежки изпитания. Освен масовото славянско заселване на юг от Дунав и унищожаването на византийските държавни, църковни и обществени структури на Балканите, империята трябвало да води тежки войни с перси и араби по източните си граници. Те също довели до тежки загуби. Мощният арабски завоевателен устрем отнел на Византия най-богатите ѝ източни територии: Египет, Сирия, Палестина, Месопотамия. Основните защитни усилия на ромеите били насочени към Мала Азия и несъмнен техен успех бил нейното трайно задържане под скиптъра на ромейските василевси. Векове наред тъкмо този азиатски полуостров ще бъде основен резервоар на икономически и човешки ресурси за империята.

Прочети още...

От Античност към Средновековие. Нашествия и етнически промени през VI-VII в.

Посещения: 1275

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Славяни, прабългари, авари и
Източната Римска империя до началото на VII в.

 

Slavjane na Balkanah 1Източната Римска империя, наричана в научната литература с условното название Византия, пострадала по-малко от варварските нашествия, отколкото Западната Римска империя. Въпреки това и тя трябвало да устоява на огромния натиск на различни варварски племена. В борбата на живот и смърт Източната Римска империя понесла големи загуби, но благодарение на благоприятното си географско положение и богатите си източни провинции успяла да се съхрани като държавен организъм. Нейното оцеляване било събитие с решаващо значение за съдбата на Балканите и Предна Азия, както и за окончателното оформяне на облика на европейско-азиатския средновековен свят.

Прочети още...

Балканският полуостров в периода на късната Античност

Посещения: 886

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Население

 

371px Balkan Fires Earth from Aqua EOS PM 1 2007 07 25Когато Римската империя сложила ръка на Балканския полуостров през Ι-II в. сл. X., неговите територии били населени от няколко значителни етнически масива. В южните части на полуострова до линията Южна Тракия - Южна Македония - Южен Епир живеели основно гърци. Гръцката колонизация по бреговете на Черно и Адриатическо море създала гръцка крайбрежна диаспора практически по всички балкански морски брегове от Далмация до Северното Черноморие. Чрез нея се осъществявало широкомащабно културно и икономическо влияние на високоразвитата гръцка цивилизация върху останалите народи на полуострова.

Северозападните Балкани от бреговете на р. Дунав до бреговете на Адриатика били населени от илирийските племена. Някои от тях живеели и в югоизточните части на Апенинския полуостров. Археологическите разкопки показват, че в средата на илирийските племена съществували сериозни различия в материалната култура. Поради това някои изследователи смятат, е под събирателното название илири са се криели отделни племенни групи със сходен език и с разнообразни традиции в областта на материалния живот и културата.

Прочети още...

Македония през погледа на един византийски учен

Написана от Кристиян Ковачев
Посещения: 1400
 
Откриването на един „нов” и „непознат” свят:
географската област Македония през погледа на Никифор Григора

 

Тази статия цели да запознае читателите с една личност, склонна да обобщава като всеки византийски пътешественик видяното, но и да изпитва типичното за средновековния човек чувство на страх. Това е една личност, която преоткрива един „нов” и „непознат” свят в географската област Македония. Става въпрос за Никифор Григора (ок. 1295-1360) и за това, което той ни е оставил като описание на пътя си към сръбския монархически двор.

Прочети още...

Многообразие и съперничество. Избрани студии за обществото и културата във Византия и средновековна България

Посещения: 10105

 

ЦЕНТЪР ЗА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ "ИВАН ДУЙЧЕВ"

КЪМ СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

 

STUDIA SLAVICO-BYZANTINA ET MEDIAEVALIA EUROPENSIA

VOL. IX

 

shrainer large

 

ПЕТЕР ШРАЙНЕР

 

МНОГООБРАЗИЕ И СЪПЕРНИЧЕСТВО

 
Избрани студии за обществото и културата
във Византия и средновековна България

 

Научен редактор:

доц. д-р Милияна Каймакамова

 

Превод: Вася Велинова

 

Прочети още...

Възникване на воеводствата Влашко и Молдова

Посещения: 6041

 

Христо Матанов

 

356px Basarab I of WallachiaПрез целия XIII в. обстановката в Карпатско-Дунавския регион оставала динамична и сложна. Развитието му зависело от сложно преплитане на политически фактори и от непредсказуемостта на номадския свят, който продължавал да господства в района на Северното Черноморие. В Трансилвания, където Първата българска държава имала силни позиции, в разглеждания период господството на унгарската монархия било неоспоримо, макар че властта на унгарските крале тук невинаги била пряка и стабилна. Областта била със статут на „воеводство", което имало значителна автономия, а населението й било доста пъстро. Освен власи и унгарски колонисти тук били заселени още саксонци (саси) от Южна Германия и от поречието на Рейн, които се занимавали с разработването на рудните богатства. От Трансилвания много от тях извършвали „вторична миграция" към Балканите и се установявали в България, Сърбия и в Босна. Развитието на рударството в балканските земи дължало много на тези европейски преселници, които освен рударска технология донасяли със себе си идеята и практиката на автономния градски живот.

Прочети още...
X

Right Click

No right click