Древният свят

Гръко-персийските войни

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 6070

 

dvuboiВ средата на VI в. пр. Хр., персите, под водачеството на знаменития пълководец и държавник Кир II от рода на Ахеменидите, тръгват в победоносен марш, за да създадат най-голямата империя позната в древността. Първа пада мощната Мидия (559 г. пр. Хр.), следва Лидия (546 г. пр. Хр.), след което цяла Мала Азия става персийско владение; подчинени са гръцките градове по крайбрежието и множество егейски острови. В 539 г. пр. Хр. победните персийски бойци маршируват по улиците на Вавилон. За кратко време цяла Предна Азия и Месопотамия са под властта на могъщия персийски цар. На изток Бактрия, Согдиана, Хорезмия стават провинции на новата империя. В 525 г. пр. Хр., наследникът на Кир II, Камбиз, покорява Египет. Синът възнамерява да покори Африка, така както бащата е подчинил Азия. Войските му достигат Барка, Кирена, Либия и Киренайка, а след това потеглят срещу Етиопия. Не знаем как е завършила етиопската кампания. Но африканския поход е триумф за Камбиз - крайбрежните народи на Северна Африка до Тунис и част от Етиопия признават властта му.

Прочети още...

Кир Велики - благородният завоевател

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 5370

Под сянката на Мидия

 

cyrus portraitВ средата на VI в. пр. Хр. един ирански народ, който дотогава не влизал в сметките на "силните на деня", започва своя буен възход. Персите, под водачеството на знаменития пълководец и държавник Кир II от рода на Ахеменидите, тръгват в победоносен марш, за да създадат най-голямата империя позната в древността. Ахеменидската империя – колосален, пъстър конгломерат от народи, култури, бит, религии… Държава на толерантност, в която липсват каквито и да било расови, национални и религиозни предразсъдъци. Феномен, непознат  дотогава, и който не е повторен никога вече в историята. Простираща се от бреговете на Средиземно море до долината на р. Инд и от Причерноморските степи до Персийския залив, тази огромна монархия включва в състава си над 70 народи и племена. Под властта на шаховете се раждат, живеят и следват своите съдби милиони хора. Новата световна империя осигурява мир и просперитет на обитаващите я народи в течение на близо две столетия – до момента в който от запад се появява армията на Александър Велики.

Прочети още...

Древногръцки мислители и поети

Посещения: 1729

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

638px Jean Auguste Dominique Ingres Apotheosis of Homer 1827Известни са ни имената на около две хиляди древногръцки писатели. Дори като имаме пред вид дългия период, който дели Омир от възтържествуването на християнството, този брой е значителен и показва необикновената плодовитост на гръцката литература. Много голяма част от тази литература е изчезнала по време на големи бедствия, сполетели античното наследство — пожарът на библиотеката в Александрия, заменянето на папирусовия волумен („руло“, „свитък“) с пергаментовия кодекс („тетрадка“) и, най-после, кризата във Византийската империя по времето на иконоборството през VII и VIII в. от н. е. Все пак това, което е останало било случайно, било като резултат от подбора, направен от учени или учители, са огромен брой произведения от всякакъв вид, твърде често фрагментарни или недобре запазени, които обаче винаги са служили за образец на западните литератури. Най-големите от тези писатели и мислители са живели през архаичната и класическата епоха, чието богатство е несравнимо. Тук не бихме могли да си поставим за цел да очертаем историята на тази литература, макар и бегло и представена само от шедьоврите, така както не бихме могли да разгледаме и историята на изкуството. Но поне бихме искали да отбележим накратко един голям принос за цивилизацията — възникването на основните литературни видове, които дължим на гърците.

Прочети още...

Гражданинът в държавата-град

Посещения: 1763

 

 Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Akropolis by Leo von KlenzeАко, гъркът през архаичната и класическата епоха е бил войник, то е за да отговори на призива на своя град. Ако е участвал в религиозните обреди на предците си, това ставало преди всичко в рамките на града. Тази форма на обществена организация е била за гръцките мислители от класическата епоха (с изключение на някои софисти) отличителен белег на цивилизования човек. Това схващане е най-добре изразено в увода на Аристотеловата „Политика“, където философът в залеза на своя живот, голям дял от който е посветил на проучване на политическите системи в гръцкия свят, определя човека като „същество, което живее в град“, и казва, че „ако градът е създаден, за да му даде възможност да живее, веднъж организиран, той му позволява да живее добре“, давайки му възможност да бъде независим. Това е без съмнение теоретична постановка, но тя има за цел да обясни една действителност, която Аристотел, дори по-добре от учителя си Платон, познавал прекрасно в цялата ѝ конкретна сложност. Понятието град, самобитно и дълготрайно творение на гръцкия народ, е заемало челно място в цялата му история и цялата му мисъл. Пренесено в Рим, изменено там и обогатено според неговите изисквания, то било завещано на цяла Европа, която в голяма степен извлякла от него съвременното схващане за държавата. Това е достатъчно, за да се разбере значението на това понятие в историята на нашата цивилизация.

Прочети още...

Полемос

Посещения: 3754

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Значение на войната в гръцкия свят.

Сухопътна войска; хоплити. Въоръжение на тежкия пехотинец. Лековъоръжени части. Въоръжение. Роля на пелтастите през IV в. Конница. Архаични колесници. Гръцкият конник и неговата екипировка. Аристократичен характер на гръцката конница. Организация на военните сили. Атина. Атинската ефебия.

 

Hoplit„Полемос — казва Хераклит — е сътворил света, Полемос владее света." Ефеският философ, който пише в началото на V в.,  разбира под това, че космосът е арена на безкрайна борба между противоположни елементи, което е причина за непрекъсната промяна: Полемос, войната (гръцката дума е в мъжки род), му се струва като основен закон на вселената. Тази песимистична мисъл трябва да е била внушена на Хераклит от действителността на неговото време, защото за гърците от архаичната и класическата епоха войната е била непрестанна грижа. Неслучайно в предхождащото историческо изложение се описват толкова много военни действия: пресметнато е, че в продължение на век и половина, от персийските войни до битката при Херонея, през повече от две години на всеки три Атина се е намирала в положение на война и никога не е живяла в мир през десет последователни години. Наистина други градове, чиито отговорности и претенции са били по-малки, не са имали толкова войнствена участ. Но никой от тях не е могъл да се държи съвсем настрана от въоръжените конфликти, ако е искал да оцелее; войната наистина е била железният закон на гръцкия свят.

Прочети още...

Класическа Гърция (V - IV в.)

Посещения: 2470

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Thucydides bust cutout ROM„От Гръко-персийските войни до Пелопонеската война — ни разказва Тукидид — спартанците и атиняните ту воюваха едни срещу други, ту срещу собствените си съюзници, които искаха да се освободят от тяхното влияние, ту, сключвайки примирие, непрекъснато подобряваха военните си средства и обогатяваха опита си в сраженията." Гледан ретроспективно, този петдесетгодишен период, пентеконтаетия, се възприема от историка като подготовка за конфликта, до който неизбежно трябвало да доведе съперничеството между двата големи гръцки града. Спарта, чийто авторитет дотогава бил неоспорван, гледала с тревога как мощта на Атина се разраства дотам, че разклаща собственото ѝ влияние дори в самия Пелопонес. Този възход е факт с огромно значение не само за историята на Гърция, но и за цялата наша цивилизация, защото именно издигайки се до челна роля в политическата и военната сфера, Атина могла да разгърне целия си гений в областта на мисълта, литературата и изкуството. Половината столетие от 480 до 430 г. с основание е останало в паметта на хората под името „Периклов век": той дал на гръцката цивилизация решителен тласък и я озарил с блясък, който не е престанал да сияе до ден-днешен.

Прочети още...

Архаична Гърция (от VIII до VI в.)

Посещения: 2932

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Социалната криза и колонизацията. Примерът с Тера: основаване на Кирена. Фалант и основаването на Тарент. Хероси-основатели на градове.

Колонизацията на север от Егейско море. Халкидическият полуостров и Тракия. Пропонтида и Евксинският Понт. Милетчани и мегарци в Черно море.

Колонизацията в Италия и Сицилия. Колониите по Адриатика  Колонизацията в крайния Запад. Испания, Прованс, Корсика

Колонизацията в Африка: Кирена. Гърците в Египет. Гърците в Кипър

Прочети още...

Геометричната цивилизация или Омирова епоха

Посещения: 3796

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Колонизиране на Йония. Разпределение на гръцките диалекти. Геометричната керамика. Първенството на Атина. Възприемане на алфабетичната писменост. Омир и гръцката цивилизация през VIII в. Селска Гърция по времето на Хезиод.

Прочети още...

Микенската цивилизация

Посещения: 3805

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Agamemnon mask NAMA Athens GreeceПрез последните години ние станахме свидетели на едно събитие, което имаше голямо значение за изучаването на гръцката история: писмеността, наречена линеар Б, която до този момент си оставаше загадка, бе разчетена през 1953 г. от англичаните Вентрис и Чадуик, а успехите, постигнати оттогава насам, потвърдиха онова, което двамата английски учени бяха установили от самото начало: че транскрибираният на тази писменост език е гръцки. Това откритие има огромно значение може би не толкова поради съдържанието на текстовете, които вече разбираме, колкото поради новите перспективи, които то ни разкрива върху наченките на гръцката цивилизация. Наистина добре известно бе от легендарните предания, събрани в Омировите поеми, от историци и митографи, че индоевропейските народи, предшественици и близки родственици на гърците от героическите времена, са проникнали на полуострова през II хилядолетие пр.н.ера.

Прочети още...

Тирани срещу тирани

Посещения: 2174

 

Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка

 

505px Philip II of Macedon CdMИсторията на царските родове е богата на злодеяния. Синовете не са се гнусели от отцеубийството, бащите без угризение на съвестта са се избавяли от неподходящите си синове, братът е убивал брата.

Семейството на Филип II Македонски не прави изключение.

Филип II (382—336 пр. н. е.) е основател на Македонската империя, забележителен пълководец, умен държавник, изкусен дипломат, талантлив и интелигентен мъж. Той завладява Северна Македония, завзема пангайските златни мини, печели богатства и политическа мощ, побеждава в безброй битки и дори установява хегемония над федерацията на гръцките градове държави.

Прочети още...

Александър Велики

Посещения: 13358

 

 

bust aleksНа 10 октомври 336 г. пр. н. е., с акламациите на народа и армията Александър става цар на Македония. Той е двадесетгодишен и красив като бог. Начетен и блестящо образован, с отлична политическа и военна подготовка, той е достоен продължител на делото на своя баща.

Продължавайки политиката на Филип, той сурово потушил избухналите вълнения. Политическите противници на Александър и дори роднините, които изглеждали опасни, били арестувани и екзекутирани.

Известието за смъртта на Филип раздвижило цяла Гърция. Отново в Атина се надигнала антимакедонската партия начело с Демостен, който по този повод принесъл благодарствена жертва на боговете. Младостта на Александър породила всред гърците надеждата за избавление от македонската хегемония. Александър обаче минал начело на войските си през Тесалия и Термопилите и нахлул в Беотия. Атина не само не открила военни действия, но изпратила пратеници при Александър с поздравления. В Коринт бил потвърден Общоелинският съюз начело с Александър.

Прочети още...