Гърция

Управлението на Перикъл

Написана от Николай Николов
Посещения: 279

 

 

Discurso funebre periclesНастоящата тема е посветена на атинския държавник Перикъл, като в хода на нейното изложение са засегнати отделни аспекти от неговия живот, с основно внимание – неговата политическа дейност. Въпреки това на фона на политиката е обърнато внимание и на неговите качества и изяви като военен предводител и умел оратор, за да може да бъде представен по-възможно най-пълен начин образът на тази знаменита за историята на Атина личност.

Първата част от съдържанието на темата представлява преглед на сведенията на античните автори за Перикъл, като е обърнато внимание освен на произведенията, които засягат неговите политически мероприятия, така и на тези, които са насочени по-скоро към личния му живот и анализ на неговите качества като държавник и оратор. В съдържанието на същата точка са посочени и основните научни трудове, които са използвани в хода на изложението.

Втора част, озаглавена “Политическа дейност”, проследява началото на политическата кариера на Перикъл – от първите му стъпки на политическата арена до отстраняването неговите опоненти Кимон и Тукидид, което довежда до превръщането му в най-влиятелната личност в Атина.

В трета част – “Атина до началото на Пелопонеската война” е проследено историческото развитие на полиса през този период, като основното внимание е насочено върху конфликтите и колонизационната дейност на Атина. В тази връзка е отделено специално внимание на заслугите на Перикъл към вътрешната политика на полиса през този период, особено на неговите реформи, които съдействат за разцвета на атинската демокрация.

Последните години от управлението на Перикъл за представени в следващата част – “Перикъл и Пелопонеската война”, където на фона на военните сблъсъци и епидемия, които се стоварват върху Атина в началото на конфликта, са представени речите на Перикъл, предадени от Тукидид, благодарение на които се допълва представата ни за неговите качества като политик. Краят на тази част приключва със смъртта на атинския държавник, покосен от върлуващата из полиса епидемия.

Заключителната част – “Личността на Перикъл” представлява преглед на мненията на античните автори за управлението, качествата и наследството на Перикъл. В нея са разгледани и интересни моменти от живота на атинския държавник, неговото семейство, както и неговия характер.

 

1. Извори и историография

 

Перикъл е личност, която се ползва с огромна популярност и не бива да предизвиква изненада фактът, че още приживе той предизвиква интереса на тогавашните автори. Неговото име е споменато още от Херодот, който в книга VI от своята “История” предава историята на рода на неговата майка – Алкмеониди, както и съновидението, което тя получава малко преди да го роди.

Значително по-голямо внимание на неговото управление обръща Тукидид, което е засегнато в първите две книги на “История на Пелопонеската война”. От огромно значение са настоящото изложение са и речите на Перикъл, предадени из техните редове, благодарение на които може да се изгради добра представа за ситуацията в Атина през този период, за състоянието на нейния държавен строй, а не на последно място и за авторитета, с който се ползва Перикъл сред своите съграждани.

Името на Перикъл се среща и в комедията “Ахарнците” на Аристофан, която въпреки че не е с качеството си на един исторически труд, като този на Тукидид например, също е ценна, тъй като на практика отразява настроенията в Атина през периода на управление на сина на Ксантип.

Сведения за Перикъл, за неговото управление, за ораторските му умения и пр. могат да се почерпят и от съчиненията на Платон – “Горгий”, “Алкивиад”, “Федър”, “Менексен”, както и в трудовете на Платоновия ученик Аристотел – “Политика” и “Атинска полития”, в които е отразена политическата дейност на атинския държавник. Своеобразен анализ на качествата на Перикъл като оратор прави и Марк Тулий Цицерон, в съчинението си “За оратора”.

Историята на Атина през периода на управление на Перикъл е засегната и в книги XI и XII от “Историческата библиотека” на Диодор Сицилийски, където са отбелязани някои от кампаниите, начело на които стои атинския държавник.

Друг изключително ценен автор, който предоставя информация за Перикъл, особено за неговия живот, е Плутарх. В своите “Успоредни животописи” той представя биографията както на самия атински стратег, така и на неговия баща Ксантип, благодарение на които се научават нови интересни моменти от живота и личността на Перикъл.

Основните научни трудове, които са използвани и на които се позовава изложението са свързани с книгата “Атинската демокрация. Практики и институции” на Ст. Монева1, в която е поместена специална част за дейността на Перикъл, както и монографията на Ст. ТрейсиPericles: A Sourcebook and Reader2, посветена на живота и политическата кариера на атинския държавник.

 

2. Ранни години

 

Перикъл е сред знаменателните личности в историята на Атина и на древна Елада изобщо. Критикуван от едни и възхваляван от други, безспорно неговите качества като държавник му отреждат една огромна популярност и неугасваща слава. Потвърждение на тези мисли може да се открие още във времето, непосредствено преди раждането на атинския ръководител. Според разказа на Херодот в книга VI от неговата “История”, както и според предаденото от Плутарх в “Успоредни животописи”, няколко дни преди той да бъде роден, майка му Агаристе сънува как ражда лъв3. Подобни мотиви са често срещани в историите около раждането на велики личности, и явно сред атиняните се разпространява подобен разказ, който цели да създаде определени настроения сред хората. Става дума за отъждествяването на Перикъл с лъв, при което символиката е повече от ясна – детето, на което Агаристе дава живот ще притежава качествата на лъва, сред които повече от всичко се откроява ролята му на лидер. В този дух сякаш и е значението на името, което получава той – “περι” (“свръх”, “превъзхождащ всичко” и пр.) и “κλἐος” (“славен”, “известен” и пр.), което от старогръцки се превежда като преславен, изключително славен, знаменит4.

Раждането на Перикъл се поставя ок. 494 г. пр.н.е.5, като той произхожда от филата Акамантида и дема Холарг. Баща му Ксантип е известен като победител на персите в битката при Микале, а майка му Агаристе е внучка на атинянина Клистен. И двамата му родители са представители на известни родове. Баща му произхожда от жреческия род Бузиги, който контролира култа на основоположника на рода, като дори се предполага, че има елевзински произход, докато майка му произлиза от рода на Алкмеонидите, който се ползва с огромна почит в Атина6. Известно е, че Перикъл има и по-голям брат – Арифрон, както и по-малка сестра7.

Една от характерните особености във външния вид на Перикъл, която нерядко става обект на коментари, е формата на неговата глава – тя била несъразмерна и продълговата, поради което навсякъде е изобразяван в скулптури с шлем, за да се прикрие недъга му. Плутарх разказва още, че комическите поети го наричат схинокефал (лукоглав), като цитира Кратин и комедията му Хироновците – “Прастарий Кронос и Разколът се сродили и най-великия тиран родили, а боговете го нарекли Главоем”, Телеклид го описва как седи на Акропола, “ту с натежала глава, ту изтръгващ силно бучене от главата си, огромна като стая с единайсет легла8.

Към 484 г. пр.н.е. Перикъл е неговото семейство са принудени да напуснат Атина. Две години по-рано същата съдба спохожда и вуйчо му Мегакъл, като причините се коренят в растящите обвинения срещу рода на Алкмеонидите относно т.нар. “Килоново петно”, както и за измяна с персите и за връзки с тираните. Семейството се завръща обратно у дома през 481 г. пр.н.е., когато новата инвазия на персите принуждава полиса да потърси услугите на Ксантип9.

 

3. Политическа дейност

 

3.1. Първи стъпки в политиката

 

Плутарх пише, че на млади години поведението на Перикъл доста напомняло на това на Пизистрат – “гласът му бил приятен, езикът чевръст и бързорек, така че по-възрастните хора били поразени от тая прилика”. Това поражда опасение у Перикъл, провокирано от обстоятелството, че притежава богатство и произлиза от известен род, поради което народът може да реши да го остракизира. В резултат на това в началото Перикъл избягва да се занимава с политика и се отдава на военни походи, където, както пише Плутарх, “бил храбър и неустрашим10.

Първата изява на Перикъл пред обществото е като хорег и се отнася към 472 г. пр.н.е. във връзка с представянето на драмата “Перси” на Есхил11. Чрез нея се предполага, че се поставя началото на заниманията на атинянина с политиката. През 60-те години той вече е избран за първи път и за стратег заедно със своя приятел Ефиалт12. Длъжността, която заема Перикъл е сред най-важните в управлението на полиса. Стратезите разполагат с редица правомощия – предвождат войската, притежават юридически функции, сключват мирни договори, поддържат постоянен контакт със Съвета на 500-те и имат право да свикват Народното събрание. По правило един от стратезите получава главна роля в ръководството, с което на практика останалите стратези се намират в зависимо от него положение13. Именно в качеството му на главен стратег ще виждаме Перикъл в следващите години, чрез което той ще си осигури влияние в управлението на Атина.

В резултат на това Перикъл застава начело на “мнозинството на бедните”, въпреки че, както пише Плутарх “природата му ни най-малко не била демократична14. Веднъж станал политик, според думите на същия автор, Перикъл започва да води особен начин на живот – ходи единствено по улицата, която води до агората и булевтерион; отказва покани за вечеря и каквито и да е било събирания; през периода на политическата си кариера не посещава нито един свой приятел на вечеря, като присъства единствено на сватбата на роднината си Евриптолем и то само до края на официалната церемония; избягва да се явява често пред народа, за да не му досажда с присъствието си; изказва се и се намесва единствено, когато имало наистина нужда, докато останалите дела предоставя на своите приятели15.

 

3.2. Реформите на Перикъл и остракизирането на Кимон и Тукидид

 

Тъй като политическият опонент на Перикъл – Кимон, в началото го превъзхожда по слава и богатство, синът на Ксантип предприема мерки, с които да спечели мнозинството, съставено предимно от средните слоеве на демоса. Една от първите негови мерки е да постанови заплащането на съдиите16 и прави опит да натрупа популярност сред съгражданите си, като си съперничи с богатството на Кимон. Но тъй като Перикъл не притежава такива средства, той се вслушва в думите на Дамон – за когото се предполага, че е негов съветник – “да раздаде на тълпата от собствените й средства и да определи заплати на съдиите”. Тази мярка е посрещната с немалко критика, тъй като Аристотел ни съобщава, че тя довежда до нечестиви практики, тъй като “много повече към избора чрез жребий се стремели случайните хора, а не – знатните”, а по-късно “започнало и вземането на подкупи”. Подходящ пример в тази връзка е  Анит, който е подведен под обвинение, че по време на неговото стратегство над Пилос, градът е бил загубен. В крайна сметка обаче, обвиняемият е оправдан “защото подкупил съда17.

Перикловите мерки имат за цел да допуснат в управлението и в съда целия народ, без значение от неговия имуществен ценз. През 451/450 г. пр.н.е. той прокарва закон, според който атинско гражданско се предоставя единствено на лица, чийто и двама родители са атиняни18. Друга ключова реформа на атинянина е въвеждането на системата на паричното възнаграждение, благодарение на която се осигурява заплащане на хелиастите, членовете на Съвета, войската и флота. Перикъл въвежда също така и т.нар. “пари за зрелища”, известни още и като “теорикон”, които представляват сумата от 2 обола на ден, раздавани на хората, за да посещават театъра19. В резултат на това, чрез парите за театър и редица помощи, Перикъл съумява да спечели хората на своя страна и да ги поведе в борба със съвета на Ареопага. Не след дълго, благодарение на дейността на своя приятел Ефиалт, влиянието на Ареопага намалява, тъй като неговият съвет е лишен от съдебните си функции. В допълнение към това, Кимон е остракизиран по обвинение в симпатии към Спарта, с което се отваря пътя на Перикъл към управленческия връх20.

Обвиненията към Кимон в пристрастия към Спарта датират още от 464 г. пр.н.е., когато лакедемонците са сполетени от тежко земетресение, което дава възможност на илотите и периеките да се разбунтуват. Тогава Кимон призовава атиняни да изпратят хоплити в помощ на Спарта, за да не допуснат: “Елада да бъде отслабена, нито техния град да бъде разграбен от робите им21.

През 457 г. пр.н.е. спартанците нахлуват в Танагра22, което предизвиква реакцията на Атина. Именно тогава Кимон е викнат обратно от съгражданите си, за да вземе участие в борбата срещу лакедемонците, с което да отхвърли веднъж завинаги обвиненията в проспартански настроения. Приближените на Перикъл обаче изгонили Кимон от строя, под предлога, че той е остракизиран. Неговите приятели обаче вземат участие в битката и както ни съобщава Плутарх, те “загинали до един”, докато в същото време Перикъл се отличил “повече от всеки друг”. Поражението в близост до Атика предизвиква опасенията на атиняни, че скоро спартанците ще нападнат полиса, поради което пожелали да върнат Кимон. В този момент Перикъл показва изключителен политически нюх и усет към ситуацията, тъй като приема желанието на народа и лично подписва указ за връщането в полиса на своя голям политически опонент. Кимон се завръща и съдейства за сключването на мир между Атина и Спарта.  Плутарх съобщава, че този акт е предшестван от тайна уговорка между двамата чрез посредническото на Кимоновата сестра – Елпиника. Съгласно нея, Кимон заедно с 200 кораба трябва покори Персия, докато Перикъл поема управлението на града. Плутарх съобщава, че и преди това, през 463 г. пр.н.е., когато Кимон е обвинен в углавно престъпление поради поредица от неуспехи в Тракия, Елпиника се застъпва за него пред Перикъл, който е сред състава на неговите обвинители. В резултат на това Плутарх пише, че Перикъл “взел думата само веднъж, изпълнил поръчението съвсем формално и си тръгнал, след като навредил на Кимон най-малко от всички обвинители23.

След смъртта на Кимон аристократите издигат като политически опонент на Перикъл – Тукидид от Алопека24. Между тях настъпват разногласия във връзка с отношението на Атина спрямо своите съюзници от Морския съюз. Всичко започва с преместването на съюзната хазна от о. Делос в Атина през 454 г. пр.н.е.25. Тукидид веднага отправя обвинения към Перикъл, че с този акт нарушава принципа на равноправие на съюзниците, докато последният отвръща на тези обвинения в своя красноречив стил, като казва, че “парите не принадлежат на даващите, а на получаващите, стига да изпълняват нещата26. В резултат на това, през 442 г. пр.н.е. се стига до остракизирането на Тукидид, с което Перикъл отстранява още един политически опонент или както пише Плутарх успява “да премахне вражеската групировка27, с което си осигурява стабилността на властта до края на живота си през 429 г. пр.н.е.

Оттук нататък Плутарх пише, че настъпва значителна промяна в поведението на Перикъл, който “вече не бил предишният човек – послушен пред народа и охотно поддаващ се и отстъпващ пред желанията му, като пред повея на вятъра.”. Утвърдил се веднъж над опонентите си, Перикъл концентрира в ръцете си контрола над основните сектори от развитието на полиса – данъци, войска, триери, острови, море, съюзници, т.е. цялата вътрешна и външна политика на Атина сега се ръководи по негово усмотрение28. Авторитеттът на Перикъл довежда до това неговите сподвижници да бъдат наричани “нови Пизистратиди”, което ясно показва какво отношение имат някои атиняни за неговата власт. Плутарх пише, че след прогонването на Тукидид, Перикъл е непрекъснато избиран за стратег на Атина29.

 

4. Атина до началото на Пелопонеската война

 

4.1. Конфликти и колонизационна дейност

 

Въпреки, че вече се е утвърдил в полиса, проблемите и задачите пред Перикъл тепърва предстоят. Най-сериозното изпитание, пред което е поставена Атина при неговото управление, се свързва със събитията около избухването и началните години на Пелопонеската война. Въпреки че нейното начало се помества в последните години от живота на атинянина, политическият курс, който той налага е показателен за нивото и качествата му на държавник. Но още във времето преди началото на военните действия между военнополитическите съюзи на Атина (Атинския морски съюз) и Спарта (Пелопонеския съюз), Атина начело с Перикъл се намесва в поредица и конфликти, в които прозира военният и политически гений на атинянина.

Атинският полис прави неуспешен опит да върне Орест (син на тесалийския владетел Ехекратид) в Тесалия, с което най-вероятно от полиса са очаквали, че при благоприятно развитие на нещата ще могат да очакват подкрепа от страна на Тесалия. При архонтството на Сосистратос, т.е. 455/454 г. пр.н.е.30, Перикъл е избран за стратег от атиняните и е изпратен заедно с 50 триреми и 1 000 души срещу Сикион31, където те извършват десант, в резултат на който сикионците са победени. Непосредствено след това Перикъл взима със себе си ахейци и се насочва към отсрещния бряг, където обсажда Ойниада в Акарнания, но без успех, поради което е принуден да се изтегли обратно към Атина32.

Скоро след тези събития се сключва примирие за 5 години между Атина и Пелопонеския съюз, което обаче не трае дълго, тъй като през 448 г. пр.н.е. избухва т.нар. Втора свещена война, в която атинските и спартанските интереси отново се сблъскват. Спартанците подемат акции срещу Делфи, в резултат на които храма е овладян и предаден на делфийците. Скоро след това обаче, Атина също се намесва в конфликта и непосредствено след изтеглянето на спартанските части, изпраща свой отряд, който връща храма обратно в ръцете на фокидците33.

Междувременно Перикъл предприема редица мероприятия – урежда тържества в града; пуска кораби в морето срещу заплащане за 8 месеца, през които екипажа изучава корабоплаването. Също така той изпраща колонисти в Тракийския Херсонес през 447 г. пр.н.е., където опасва полуострова с нова стена и заселва 1 000 атински колонисти. Колонисти са изпратени и в Наксос, в Андрос, в Тракия, в Турии. Несъмнено това е умел стратегически ход, тъй като Плутарх правилно отбелязва, че по този начин той “облекчил града от ленивата и разхайтена от безделие тълпа, разрешил проблемите на бедните и настанил при съюзниците вдъхваща страх охрана, която да предотвратява бъдещите бунтове34.

Към 446/445 г. пр.н.е., поради поражението на атиняни в Беотия при Коронея, много от градовете правят опит да излязат от техния съюз. Сред тях се откроява о. Евбея, срещу когото е изпратена войска, начело Перикъл. Действията срещу евбейци обаче са временно прекратени, а армията му е принудена да се изтегли обратно, защото разбират, че по същото време Мегара също се е разбунтувала и подпомагана от Спарта и Коринт, нахлува с войски, начело със спартанския архегет Плейстоанакт в Атика. В последвалите набези са опустошени Елевзина и Триасийското поле, но Перикъл отново предприема умел политически ход35.

Плутарх пише, че атинският държавник се възползва от младостта на лакедемонеца и подкупва придружаващия го ефор, за да изтегли войските си от територията на Атика. В тази връзка същият автор пише, че Перикъл записва разход от 10 таланта, похарчени “по предназначение”, която сума той изпращал на Спарта всяка година след това, за да ги възпира от военни действия спрямо Атина. Плутарх коментира този ход не като купуване на мир, а на “времето през което щял да се подготви на спокойствие, за да може да воюва по-добре36.

След като опасността за Атина отминава, през 445/444 г. пр.н.е., Перикъл отново се завръща в Евбея. Островът отново е подчинен на Атина след като атиняни превземат гр. Хестиея и изселват жителите на острова, а в него са заселени атински колонисти и е наложен нов обществен ред, установен спрямо атинските интереси. Действията на Перикъл служат като предупреждение и към останалите градове, които имат помисли да излязат от съюза, благодарение на което те продължават да се подчиняват на Атина37.

През 445 г. пр.н.е. се сключва 30-годишен мир между Атина и Пелопонеския съюз38, като съгласно него атиняни връщат окупираните от тях селища – Нисея, Пеги, Троизен и Ахея. През 441/440 г. пр.н.е. обаче избухва нов конфликт, който настройва двата лагера един срещу друг, този път между Самос и Милет, в резултат на който последните са победени. Милетци се обръщат за помощ към Атина, където Перикъл предлага за гласуване организирането на морски поход срещу Самос39.

Плутарх пише, че зад този ход стои любовницата на Перикъл Аспазия. Аспазия е милетчанка, която живее в Атина и е имала таланта “да покорява най-влиятелните държавни мъже”, сред които е и Перикъл. Въпреки че се занимава с не много почтена работа, тъй като държи дом за млади хетери, тя се ползва с огромна популярност сред политическия и културен елит на Атина, който често я посещава заради “мъдростта и вещината й в държавните дела40.

Атина изпраща отряди заедно с 40 кораба, които овладяват Самос и установяват демократичен строй на острова. След това атиняните оставят гарнизон и се оттеглят, от което се възползват избягалите самосци, които подпомагани от Писутън от Сарди успяват да се завърнат в Самос, да свалят лидерите на демократическата фракция и да изкарат Самос вън от Атинския морски съюз. Ситуацията за Атина става още по-тежка, тъй като от нейния съюз излиза и гр. Бизантион41.

Атина веднага предприема мерки за действие и изпраща 60 кораба, от които 44 начело с Перикъл влизат в морско сражение срещу 70 самоски кораба при о. Трагия, където постигат успех. След победата атинските сили получават подкрепление от още 40 атински кораба и 25 морски съда от островите Хиос и Лесбос, с които извършват десант над Самос и подлагат града на обсада. Междувременно Перикъл, заедно с 60 кораба, се отправя към Кавнос и Кария, тъй като получава информация, че срещу тях се насочват финикийски морски съдове. От отсъствието на атинския държавник веднага се възползват самосци, които организират изненадващ удар над атиняни и установяват отново контрол над морето около Самос, което според Тукидид продължава около 40 дни. Последната дума обаче отново има Атина, в лицето на Перикъл, който се завръща и поставя нова блокада на острова, като след 9 месеца съпротива самосци са принудени да капитулират. След края на военните действия се сключва споразумение, съгласно което Самос разрушава крепостните си стени, дава заложници и се задължава да изплати на срокове направените разходи. Не много време след връщането на Самос в сферата на Атинския морски съюз, Бизантион също решава да се върне обратно в неговата сфера42.

Във връзка с тези събития е необходимо да се отбележат и сведенията, които Плутарх предава чрез разказа на Дурик от Самос, в който се описва произвола на Перикъл и атиняни спрямо самосци, който съдържа изключително жестоки моменти – самоските триерарси и войници били държани приковани на стълбове за 10 дни, след което са довършени като главите им са разбити с тояги. Този момент обаче е коментиран от Плутарх като недостоверен и го обяснява като следствие от обстоятелството, че самият Дурис е от Самос и логично изкривява истината43.

След успеха си над Самос, Перикъл се връща в Атина, където организира погребението на падналите войни в битката. Атинският ръководител произнася реч, след която Пултарх пише, че “жените го приветствали и обкичвали с ленти и венци, сякаш бил атлет-победител”. Изглежда, че Перикъл се радва на период на огромна популярност и слава сред своите съграждани, ако изключим Елпиника. Сестрата на Кимон единствена си позволява да провокира Перикъл, като му казва: “Удивително и достойно за венци, Перикле, е това, че погуби много от доблестните граждани не в битка срещу финикийци и мидийци, както брат ми Кимон, а за да завладееш съюзнически и родствен град”, на което обаче Перикъл отвръща, в духа на своето красноречие, с: “Не подобава на старица да се маже с миро44.

 

4.2. Благоустройство на полиса

 

Между отделните военни сблъсъци атинският държавник разгръща и сериозна строителна дейност на територията на Атина. През 449 г. пр.н.е. той внася в Народното събрание проект за реконструкция на Акропола45, като именно през този период, ок. 440 г. пр.н.е., е построена нова трета стена между двете стени свързващи Пирея и Фалерум с Атина46. Делата около строителството Перикъл поверява на Фидий, който ръководи дейността на редица качествени творци от тази епоха, които от своя страна вдъхват живот на Партенона (строен между 447 и 438 г. пр.н.е. от Каликрат и Иктин), светилището в Елевзин (дело на Кореб и Метаген), Дългата крепостна стена (издигната от Каликрат), Одеонът, Пропилеите (построени в периода 437 – 432 г. пр.н.е. от Мнезикъл), златната статуя на Атина (на Фидий). Относно строежа на Пропилеите Плутарх ни съобщава един интересен момент, свързан с разказ за знамение, според което самата богиня Атина взема участие в строителната дейност и се явява в съня на Перикъл, за да му каже как да излекува един от ранилите се по време на работа строители47. Подобно предание сякаш идва, за да покаже, че управлението на Перикъл е “подкрепяно” и от самата богиня и защитница на полиса.

Перикъл е активен и по отношение на външната политика на Атина. Той изпраща пратеници до всички елини, за да се съберат в Атина на събрание, което да обсъди “изгорените от варварите гръцки светилища, жертвоприношенията, обречени на боговете за благото на Гърция по време на войната срещу варварите, морето и мирното и безопасно корабоплаване”. На призива отвръщат повечето елини, с изключение на спартанците, поради което организирането на събранието е осуетено48.

Към 437 г. пр.н.е. политиката на Перикъл постига още един успех за Атина, тъй като през тази година атиняните най-накрая успяват да основат колония при долното течение на р. Стримон, наречена Амфиполис. Колонията е особено ценна от стратегическа гледна точка, тъй като дава възможност да Атина да следи отблизо действията на местните варвари от Македония и Югозападна Тракия49.

Около 436 г. пр.н.е. Перикъл организира морска експедиция и към Евксинския Понт, в хода на която предоставя на Синоп 13 кораба и войници, които да помогнат на местните жители в борбата им с тирана Тимесилеон. По-късно, когато тиранът е отстранен, Перикъл изпраща 600 атиняни, които да се заселят в Синоп. Чрез експедицията Перикъл показал атинската военна мощ и на чужденците “на околните варварски племена, на техните царе и владетели, показал както огромната си мощ, така и спокойствието и дързостта, с която атиняните плавали където пожелаят и властвали над цялото море50.

Въпреки мощта на Атина, Перикъл се показва като реалист, който правилно преценява силите и възможностите на полиса. В резултат на това той удържа настроенията сред някои атиняни полисът да организира кампании срещу Египет, Сицилия, Етрурия и Картаген.51.

 

5. Перикъл и Пелопонеската война

 

5.1. Атинската (Перикловата) политика в навечерието на войната

 

Малко преди избухването на Пелопонеската война напрежението в Елада расте, полисите се настройват един срещу друг, което принуждава и малкото градове-държави, които се стремят към неутралитет, да се ориентират към сближаване с един от двата съюза сред елините – Пелопонеския и Атинския морски съюз. Подобни разногласия раздират Керкира и Коринт в борбата им за контрол над Епидамн, поради което и от двете страни са изпратени пратеници до Атина, всяка от които желае да сключи съюз с полиса. Атиняни избират Керкира, с която сключват отбранителен съюз, който скоро влиза в действие, тъй като Коринт предприема агресивни мерки срещу Керкира. Последва морско сражение, при което Коринт търпи поражение, като на страната на керкирците вземат участие и кораби, изпратени от Атина52.

Относно тези събития е интересно да се отбележат някои подробности, предадени ни от Плутарх. Първоначално Перикъл изпраща в помощ на Керкира 10 кораба начело с Лакедемоний, сина на Кимон. С този ход атинския държавник иска първо да провокира Лакедемоний и изобщо целия му род, на който му се носи слава, че има проспартанска ориентация, да се изправи срещу спартанците, а от друга пък, ако атинската флота претърпи поражение, то Перикъл ще може да стовари цялата вина и отговорност върху Лакедемоний. Впоследствие обаче Перикъл е принуден да изпрати още кораби, които пристигат едва след края на битката53.

Провокирани от действията на Атина, спартанците решават, че те нарушават клаузите на сключения мир. В резултат на това се свиква събрание на съюзниците от Пелопонеския съюз, в което се обсъжда въпросът дали да бъде обявена война на атиняните. Взема се решението за война, но тъй като пелопонесците все още не са готови да започнат военните действия, те все още не обявяват открито война на Атина. През това време от Спарта са изпращани пратеници до Атина с различни оплаквания, като по този начин спартанците се надяват атиняни да отхвърлят някоя от жалбите им, с което да си намерят повод да им обявят война. Пример за това е искането за очищение от светотатството към богинята, като те визират случая с убийствата около действията на Килон в миналото, тъй като светотатците са предшественици по майчина линия на Перикъл. Причината за това искане, както правилно отбелязва и Тукидид, се корени не толкова в почитта към боговете, колкото в желанието да бъде компрометиран самия Перикъл, тъй като: “В този момент Перикъл бил най-влиятелният човек в Атина. Той ръководел политиката и се противопоставял във всяко отношение на лакедемонците и без да допуска отстъпки тласкал атиняните към война54.

Именно във връзка с пратеничествата на спартанците до Атина се свързва и една от речите на Перикъл, предадени ни от Тукидид. Няма как да се знае дали думите, които са ни предадени в “История на Пелопонеската война” напълно се припокриват с това, което е казал атинският държавник, но както пише нейния автор Тукидид, той се е “придържал колкото се може по-близо до общата мисъл и действително казаното55. Именно те са ценен източник на информация, освен за историческата обстановка, също така и за самата личност на атинянина – неговото мислене, стил на изразяване, поведение към народа и т.н.

Първата реч, която е поместена в съдържанието на книга I на “Историята на Пелопонеската война”. Тя е предшествана от едно от пратеничествата на Спарта до Атина, което поставя като искане от атиняните да отзоват войските си при Потидея, да възстановят автономията на Егина и да отменят решението на народното събрание за забрана на мегарците за достъп до пристанищата на Атинския морски съюз и пазарите в Атика. В резултат на това в Атина се свиква народно събрание, в което се изказват противоречиви мнения – едни са склонни на отстъпки, а други приемат позицията, че единственото решение се крие във войната. Именно в този момент изразява своето мнение и Перикъл, който се ползва с най-голям авторитет в полиса по това време56.

В речта си Перикъл категорично застава на позицията, че войната срещу Спарта е неизбежна и че жителите на Атина не бива да проявяват компромиси и отстъпки спрямо исканията на Пелопонеския съюз. Атинският ръководител правилно преценява желанието на пелопонесци да воюват и открито заявява на своите граждани, че дори и да отстъпят пред сегашните искания на Спарта, то рано или късно те ще бъдат вкарани в конфликт с тях. Перикъл настоява пред народа да не приема тези искания, защото това ще бъде проява на слабост и страх от тяхна страна спрямо лакедемонците и техните съюзници. Той набляга на това, че Атина трябва да бъде третирана с уважение от Спарта, като една равна на нея сила, в което изказване може да се потърси един силен психологически ефект, чрез който се цели атиняните да бъдат провокирани за активни действия57.

Перикъл изтъква още една причина, поради която Атина не бива да се страхува от война с Пелопонеския съюз. Той признава, че в един-единствен директен сблъсък успехът ще бъде на страната на пелопонесците, но в същото време правилно преценява същността на предстоящия конфликт. Тази война няма да се решава чрез едно сражение, а напротив, тя ще отнеме един сериозен период от време, което накланя везните в полза на атиняни, тъй като те разполагат със средствата и знанията как да водят именно продължителни войни. В същото време лидерите на Пелопонеския съюз от Спарта досега никога не са водели продължителни военни действия и не разполагат с ресурси за поддръжката на войска за по-голям времеви интервал58.

Атина има предимство и от стратегическа гледна точка. Познанията на атиняни в морското дело превъзхождат тези на Спарта и нейните съюзници, което ще позволи на атиняни да нанасят сериозни удари върху отделните укрепления на пелопонесци, чрез които ще могат да парализират част от техните източници на ресурси и сили59. Перикъл излага и самите шансове за успех в такава война, като посочва, че дори и пелопонесците да ги нападнат по суша, то Атина може да отвърне като ги атакува по море. Той излага пред съгражданите си способността на двете фракции да издържат при опустошение на техните земи и посочва, че засегнати ще бъдат само пелопонесците, тъй като атиняни могат да си позволят в такава ситуация, благодарение на своя флот, да използват богатите земи на своите съюзници, поради което неслучайно казва: “господството по море е фактор с неимоверно голямо значение60.

Увереността на Перикъл, че Атина и нейния съюз са в състояние успешно да се противопоставят на пелопонеските сили проличава и от обстоятелството, че той не се притеснява толкова от евентуалните действия на техните врагове, колкото от потенциалните грешки, които атиняни могат да извършат, водени от амбициите си да използват войната като средство за разширяване на владенията си: “Аз впрочем се боя повече от нашите собствени слабости, отколкото от замислите на противника”. Атинският държавник предлага на съгражданите си да разрешат на Мегара да използва техните пристанища, но само при условие, че и Спарта разреши подобно право на Атина и нейните съюзници. Той им казва, че Атина може да се съгласи да предостави автономия на останалите полиси, стига те да са били независими при сключването на мирния договор, но само ако и спартанците позволят на техните съюзни полиси да се управляват самостоятелно, без да им налагат удобен на тях режим. Перикъл е склонен Атина да се яви и на арбитражен съд, като заявява, че той и съгражданите му трябва ясно да покажат, че не се стремят към война, но че са готови да се защитават, ако се стигне до такава61.

Атиняни приемат предложението на Перикъл и отговарят именно по този начин на спартанските пратеници. Естествено, че с този отговор и с условията, които са поставени от Перикъл, Атина ясно показва на Спарта, че няма да приеме техните искания и неслучайно Тукидид пише, че “пратениците се върнали в родината си и след това вече не идвали други пратеници62.

Плутарх предава няколко събития, които се разиграват непосредствено преди началото на Пелопонеската война, които тълкува като причина за желанието на Перикъл да вкара Атина във война. Става дума за обвиненията, които се повдигат срещу Перикъл и неговите близки. Аспазия е съдена за неблагочестие, като Перикъл успява да издейства снизхождение за нея, като дори се твърди, че той пролива сълзи по време на процеса. Диопит пък внася предложение за публичен съд на хората, които не почитат божествата и разпространяват учения, свързани с небесните явления, с което се цели компрометирането на Перикъл заради познанството му с Анаксагор. Атинският държавник помага на своя приятел да напусне града, тъй като се бои за неговата безопасност. Самият Перикъл пък, по предложение на Драконтид, трябвало да даде пред пританите паричен отчет. В резултат на всички тези събития, Плутарх пише, че Перикъл насочва атиняните по пътя на войната, като се надява, че по този начин “обвиненията ще се разсеят, завистта ще стихне и изправен пред големи събития и опасност, градът ще повери спасението си единствено на Перикъл, достойния и силен мъж63.

 

5.2. Атина в първата година от войната

 

През 431/0 г. пр.н.е., при архонтството на Евтидим, избухва Пелопонеската война64. В този момент Перикъл отново се обръща към съгражданите си. Атинянинът е наясно, че е близък по силата на гостоприемството със спартанския архегет Архидам и поради тази причина се опасява, че е възможно, когато пелопонеските войски връхлетят Атика и започнат да опустошават нейната територия, да пощадят неговите имоти. Проблемът се усложнява и от обстоятелството, че в същото време атинският държавник приканва народа да се скрие зад крепостните стени и да остави земите си незащитени пред връхлитащия неприятел. Перикъл се страхува, че при подобен развой на събитията атинските жители може да го заподозрат в някакви взаимоотношения с противника. Но в този момент той отново показва качества на умел политик, тъй като казва пред съгражданите си, че ако неговите имоти наистина бъдат пощадени, той ще ги отдаде на държавата, с което успява да изведе полза от един потенциален проблем65.

Перикъл обръща внимание и на състоянието на Атина в този момент. Той заявява пред съгражданите си, че не бива да се страхуват от недостиг на финансови средства, тъй като Атина има достатъчно постъпления и допълнителни източници на средства. Що се отнася до войската, Перикъл казва, че полисът разполага в този момент с 13 000 хоплити, още войски в гарнизоните и 16 000 воини, разположени по крепостните стени, 1 200 конника, 1 500 стрелци и 300 годни за плаване триери66.

След началото на войната обаче, особено при масовото опустошение на земите покрай Атина от страна на Архидам, атиняните в полиса започват да негодуват срещу огромните загуби, които търпят и липсата на ответни действия спрямо тях. В резултат на това нараства недоволството срещу Перикъл, който именно налага този модел на воденето на война или както казва според Плутарх: “Окастрените и отсечени дървета бързо поникват отново, но погубените хора не се възстановяват лесно”. Атинският държавник обаче не свиква народно събрание, което да дискутира този въпрос, тъй като се опасява, че е възможно да бъдат приети мерки, които да доведат до пагубен резултат за полиса. Вмество това Перикъл предприема други действия и изпраща конници, които да пречат на врага да опустошава земите в близост до града и 100 кораба към Пелопонес. Не след дълго пелопонеските войски се изтеглят обратно по домовете, поради привършека на хранителните запаси, а и най-вероятно обезпокоени от морската експедиция на Атина към техните брегове. По този начин, Диодор пише, Перикъл успява да си върне одобрението на народа67.

Атинските кораби, подкрепени и от техни съюзници, нападат последователно Метона в Лакония, Фейя в Елида. В същото време жителите на Егина са изселени, тъй като са обявени от Атина за виновници за избухването на войната. Друга причина се крие в обстоятелството, че атиняни смятат за по-добре от стратегическа гледна точка, ако в Егина, която се намира близо до Пелопонес, бъдат разположени техни колонисти68.

Засилват се и дипломатическите акции на Атина. През това време именно се прави опит за установяването на съюз между полиса и Одриската базилея на Ситалк, като в хода на преговори, като посредник е използван Нимфодор, който е обявен за проксен на Атина. Нимфодор е жител на град Абдера и е женен за сестрата на одриския владетел, поради което атиняни сметнали него за подходящ избор при осъществяването на този дипломатически ход. Целта е постигната, като съюза между Атина и Одриската държава е допълнен с предоставянето на атинско гражданство на сина на Ситалк – Садок. Нимфодор постига още един успех на дипломатическата сцена, след като успява да издейства сключването на съюз между полиса и Македонската базилея на Пердика. В резултат на това Атина изгражда един стабилен съюз със севернобалканските монархии, който да й осигури стабилност в предстоящите сблъсъци с пелопонесците69.

Атина продължава с активните действия и по море, като опустошава крайбрежните области на Пелопонес. В резултат да това се стига до овладяването на коринтския форт Солиан, на Астак и на о. Кефалония. Междувременно, през септември 431 г. пр.н.е.70, атински войски начело с Перикъл се насочват към Мегара, чиято област е подложена на опустошение71.

По този начин приключва първата година от Пелопонеската война. В нейния край в Атина се организира официалното погребение на загиналите до момента техни войници, като в тяхна почит Перикъл произнася още реч, с която да почете тяхната памет72. Речта е безценна в качеството си на извор за състоянието на Атина през този период – “в началото аз ще посоча обаче как и чрез каква насоченост на нашите стремежи и начин на живот ние постигнахме това могъщество и чрез какъв обществен строй издигнахме това могъщество до сегашните му върхове, а след това ще премина към прославата на падналите73.

Своето слово Перикъл започва с похвала за делата на предците на атиняни, за техните подвизи, които благоприятстват за превръщането на полиса в това, което е сега. По-нататък той обръща внимание на държавния строй в Атина, който откъс от текста е своеобразно описание на разцвета на атинската демокрация, поради което ще бъде представен в пълен вид:

И тъй нашият държавен строй е такъв, че той не подражава на чуждите порядки, а, напротив, ние самите повече служим за образец на другите, отколкото да подражаваме на когото и да било. Нашият държавен строй се нарича демокрация, защото той държи сметка не за малцинството, а се съобразява с интересите на мнозинството. При споровете между частни лица всички имат според закона еднакви права. Що се отнася пък до зачитането в обществения живот, почит се отдава само на оня, който се отличил в едно или друго отношение, и то не поради някакъв произход, а поради своите способности. По същия начин онзи човек, който е способен да принесе полза на държавата, не е лишен от възможността да стори това било вследствие на своята бедност, било пък поради своето принизено обществено положение. И с обществените работи ние се занимаваме, както това подобава на свободни граждани, пък и във всекидневните си отношения не храним недоверие едни към други. И ако някой си позволи някаква волност, то той се отървава само с парична глоба, без да бъде подлаган на някакви унизителни наказания. Въпреки тази толерантност, която е характерна за частните ни отношения, в сферата на обществените работи боязънта ни въздържа да не извършваме никакви беззакония, понеже ние се отнасяме с уважение и към лицата, които са облечени за даден период от време във власт, и към законите, но особено към онези от тях, които са издадени в защита на онеправданите, пък и на ония, които макар и неписани, носят като санкция на нарушителите сигурно опетняване74.

По-нататък Перикъл продължава речта си като обръща внимание на благоприятните условия за живот, които предлага Атина, като устройването на различни състезания и тържества, които служат за развлечение на гражданите. Също така той отбелязва и огромното богатство на страната, което е представено по един красноречив начин с думите: “у нас се внася абсолютно всичко от всички страни и ние можем да се ползваме еднакво удобно както от онези блага, които се произвеждат у нас, така и от благата, които се произвеждат от други народи75.

От думите на атинския ръководител се разбира и нивото на военна подготовка в Атина. Той твърди, че въпреки липсата на подготовка каквато има например в Спарта, атиняните не отстъпват по мъжество от лакедемонците и са не по-слаби воини от тях. Перикъл изтъква и културния дух, който предоставя живота в Атина, където образованието е на висока почит. Според него всеки от атинските жители е запознат добре с обществения живот и има качествата да се занимава с него, защото както казва той: “единствено онзи човек у нас, който се държи настрана от обществените работи, се смята не само за празен, но и за безполезен”. Именно поради тази причина за атиняните е характерно да обсъждат даден въпрос преди да вземат каквито и да е било крайни решения76.

Несъмнено Перикъл има високо мнение за Атина и за установената в нея демокрация. Неслучайно той заявява: “аз смея да твърдя, че цялата наша държава е школа за Гърция77. В края на речта си Перикъл отправя призив към атиняни да почетат паметта на загиналите и да не забравят техните действия и изобщо постъпките на техните предшественици, с което той за пореден път показва, че неотлъчно държи на позицията за продължаване на военните действия срещу Спарта по начина, по който те се водят досега. Атинският ръководител постановява също така, че децата на загиналите войници ще бъдат издържани от държавата до достигането на пълнолетие78.

 

5.3. Атина във втората година от войната и смъртта на Перикъл

 

Войната продължава с ново нахлуване на пелопонески войски начело със спартанския архегет Архидам. Проблемите за Атина обаче се увеличават, тъй като по това време избухва чумна епидемия в полиса, която покосява голяма част от неговото население. Тукидид дава подробно описание на протичането на заболяването, на неговото симптоми и на паниката, която поражда сред атиняни, което естествено довежда до допълнителен спад на морала в полиса. Спартанците пък извършват набези към областта Паралос и стигат до Лаврион, където се намират сребърните рудници на атиняни. Всичко това провокира още повече недоволството на жителите в Атина, но Перикъл продължавал да следва зададения курс атинските сили да не влизат в директно сражение със спартанците79.

Перикъл предприема нови действия и подготвя морска експедиция, с която да нападне Пелопонес, като в нея участват 100 кораба, натоварени с 4 000 хоплити и 300 конници, подпомагани от 50 кораба, изпратени от островите Хиос и Лесбос. Атинската експедиция се насочва първоначално към Епидавър в Пелопонес, чиято територия е подложена на опустошение, а града на обсада, която все пак не довежда до успех за Атина. След това атинските морски сили опустошават земите на Трезенида, Халиада и Хермионида (области в Арголида), за да достигнат до Прасия, градче в Лакония, което е превзето и разрушено. Акциите на атиняните довеждат до разграбването на редица градове по полуострова, което принуждава пелопонесците да се завърнат обратно у дома80. Скоро след това стратезите Хагнон и Клеопомт потеглят с войска срещу халкидците и Потидея, която е обсадена. Акцията обаче търпи пълен провал, тъй като те не успяват да превземат града поради избухналата и в техния лагер епидемия. В резултат на това Хагнон се завръща в Атина81.

По това време се отнася следващата реч на Перикъл, която е изнесена пред свиканото от него народно събрание и е предизвикана от растящото недоволство спрямо него от страна на съгражданите му. В нея той изтъква, че благополучието на държавата е по-важно, отколкото временните изпитания, пред които са поставени атиняни – “една държава служи по-добре на интересите на отделните хора, когато тя като цяло стои здраво на своите нозе, отколкото една държава, която облагодетелства своите граждани, но като цяло е разклатена.” По този начин той провокира атиняните, тъй като казва, че: “щом като държавата е в състояние да понася злополуките на отделните хора, а отделните лица са неспособни да понасят нейните злополуки, как е възможно ние всички да не я отбраняваме, а вместо това да се държим така, както вие се държите днес: разстроени от несретите, които са сполетели домовете ви, вие се отказвате да отстоявате общите интереси и едновременно с това отправяте оплаквания срещу мен, загдето ви посъветвах да воювате82.

В тази реч Перикъл в много по-директен тон критикува малодушието и деморализацията, която се наблюдава сред атинското население. Той все така силно продължава да отстоява позицията, че войната е правилният избор и че каквито и кризи да сполетяват атиняни, те имат потенциала и възможностите да я доведат до успешен край, ако следват неговите наставления – “необходимо е обаче, гражданите на една голяма и мощна държава, които са отгледани при подходящи възпитателни принципи, да са готови да понесат най-тежките изпитания и да не допуснат да се замътни техният престиж83.

Перикъл се опитва да вдигне духа на атиняни, като им изтъква морското господство, което притежава Атина и което тя е в състояние да разшири – “аз твърдя, че от двата простора – земята и морето – които са предоставени за свободно ползване, вие господствате изцяло над единия от тях, и то не само върху онзи простор, който контролираме, но ако пожелаете, и над още по-голям. И в днешно време не съществува никой – нито персийският цар, нито някой народ, - който може да възпрепятства вашите начинания по море”. Атинският ръководител използва това обстоятелство, за да покаже на атинските граждани, че е безсмислено да се притесняват за имотите, които те са загубили, губят и ще загубят поради опустошителните набези на пелопонеските войски или както той казва – “не си струва да скърбите за тях повече, отколкото за някаква градинка84. Той привежда и спомена за подвизите на техните предци, чиято памет не бива сега да бъде поругана, като се предприемат преговори с противника, които ще представляват на практика поражение. По този начин Перикъл убеждава своите съграждани да не се огъват в този труден за цяла Атина момент като влязат в контакт със спартанците, тъй като това ще значи загуба за тях85.

Речта на Перикъл постига желания ефект и атиняни се отказват от преговори с врага. Но недоволството срещу него продължава да витае и не след дълго той е свален като стратег и на база съмнителни обвинения е принуден да заплати глоба от 8 таланта, като на някои места в изворите се посочват и сумите между 15 и 50 таланта86. Проблемите за Перикъл се увеличават и от ситуацията в самото му семейство. Неговият син Ксантип, който според Плутарх е “прахосник по природа” се жени за капризна млада жена. Двойката трудно търпи пестеливостта на Перикъл и поради тази причина Ксантип се обръща за пари от един негов приятел, “уж било по заръка на Перикъл”. Скоро обаче човекът идва да си иска парите от Перикъл, а последният повдига срещу него съдебен процес. Недоволството на Ксантип към държанието на баща му расте и той лично започнал да злослови против него, като дори се казва, че именно Ксантип дал началото на слуха за интимните отношения на неговата съпруга с Перикъл. Тази вражда продължава до смъртта на Ксантип, който умира вследствие на епидемията87. Перикъл губи още много роднини и приятели, включително сестра си, но Плутарх пише, че това не пречупва нито за миг неговия дух и характер – “не бил забелязан да плаче, нито когато погребвал близките си, нито когато ходел на гробовете им, докато не загубил Парал, втория от двамата си законни синове88.

През това време, ок. 429 г. пр.н.е., народът отново избира Перикъл за свой стратег. Плутарх пише, че едно от първите неща, които направил тогава е да отмени закона, който сам прокарал през 451/450 г. пр.н.е.89, за да не изчезне неговия род поради липса на наследници. Атиняни приемат да отменят закона, с което незаконният син на Перикъл е записан във фратрията и получава бащиното си име. По-късно той ще постигне успех срещу пелопонесци в битката при Аргинутските острови, но вместо слава ще получи гибел, тъй като ще бъде осъден на смърт заедно с останалите стратези90.

Не след дълго, по време на архонтството на Епаменион (429/428 г. пр.н.е.), след две години и половина от началото на войната, Перикъл – един от най-умелите държавници на Атина – умира вследствие на вилнеещата епидемията. Относно последните му дни съществува една интересна история, която сякаш идва, за да обобщи с едно изречение неговата личност. Накрая на смъртния си одър, Перикъл е посетен от своите приятели, които започват да си припомнят и да разказват неговите успехи. Те си мислели, че поради болестта той не могъл да ги чуе, докато по едно време не ги прекъснал с думите: “Нито един атински гражданин не е облякъл черен траурен плащ по моя вина”, с което показал, че за него това е по-важно от който и да е военен или политически успех в живота му91.

 

6. Личността на Перикъл

 

Последната глава от нашето изложение е посветена на “човека” Перикъл или по-точно на това, което античните автори оставят като сведения, чрез които може да се изгради представа за неговия характер и мислене, както и тяхната оценка за управлението на атинянина.

Тукидид посвещава специално внимание за значението на дейността на Перикъл, като казва, че по време на неговото управление Атина “станала велика държава”, а самият Перикъл разполагал с огромен авторитет сред съгражданите си. Атинският ръководител се слави като интелигентна и неподкупна личност, което именно му печели симпатиите на хората. Всичко това позволява на Перикъл да упражнява влияние сред атиняни, тъй като Тукидид ясно казва: “той (Перикъл), макар и да се отнасяше към народните маси либерално, ги държеше в свои ръце и вместо да се остави да бъде направляван от тях, в същност той ги водеше”. Според мнението на автора на “История на Пелопонеската война” при управлението на Перикъл “демокрация съществуваше само на думи, а всъщност това беше власт на първия гражданин в държавата92. Диодор Сицилийски, в своята “Историческа библиотека”, също се изказва положително за Перикъл, като пише, че е “мъж, който не само по произход и благосъстояние, но и по красноречие и качества на държавник, надминаваше своите съграждани93.

Не всички обаче се изказват така ласкаво, когато стане дума за управлението на Перикъл и изобщо за неговата личност. Логично, като всяка прочута историческа личност, и той има своите критици, като са налице случаи, в които противниците на Перикъл го обвиняват в тирания. В тази връзка е необходимо да се припомни обстоятелството, че сподвижниците на Перикъл са наричани от някои “нови Пизистратиди”.

Независимо от мненията за характера на неговото управление, безспорно Перикъл е сред най-качествените държавници, които Атина и изобщо Елада познава. Още от речите на Тукидид е видно, че става дума за високообразована личност, която притежава необходимата проницателност, за да се ориентира правилно в дадена обстановка. Голяма част от интелектуалните си качества той дължи на едни от най-мъдрите жители в Атина по това време, които са негови учители и съветници – музиканта Питоклид, Зенон от Елея, музиканта-софист Дамон, но преди всичко, най-големи заслуги за изграждането на неговата личност има Анаксагор от Клазомена94.

Знанията, които получава Перикъл го превръщат в човек, който съумява да запазва присъствие на духа в различни ситуации. За него Плутарх пише следното: “Той придобил, както изглежда, не само гордост на духа и възвишен стил на изразяване, изчистен от пустословията на лукавата тълпа, но и лицето му било сериозно и недостъпно за смеха, походката му лека. Обличал се спретнато и никаква емоция по време на реч не можела да раздвижи дрехата му, имал спокоен глас. С тези и други подобни качества Перикъл предизвиквал всеобщо удивление.”95.

От думите, които различни антични автори привеждат във връзка с речите на Перикъл, човек неминуемо се убеждава в неговите завидни качества като оратор. Добър пример в тази връзка са словата, които произнася в памет на загиналите атиняни в битката при Самос – “Ние не виждаме самите богове, но съдим, че са безсмъртни, по почестите, които получават, и по благата, с които ни даряват. Това важи и за загиналите в полза на родината96.

Ораторските му умения стават част от сюжета на “Ахарнците” на Аристофан, където той нарича Перикъл “Олимпиецът”, понеже сравнява неговите действия с тези на Зевс:

Затуй със гняв Перикъл, Олимпиецът,
засвятка, затрещя, разбърка Гърция,
закон издаде сякаш лека песничка –
от суша, от морета и пазарища –
отвред да бъдат гонени мегарците.97

Плутарх също пише, че атинянинът е известен сред съгражданите си с този прякор. Предполага се, че той се дължи на редица фактори от неговото управление, но най-вече на словесната му дарба. Известно е, че преди реч атинският държавник изпитва притеснение и поради тази причина се молел на боговете да не забрави някоя дума. Впечатляващо е, че според думите на Плутарх, Перикъл “не е оставил нищо в писмен вид”, което говори за изключително силна памет98.

За качествата на Перикъл като оратор се изказва и Платон, който в своето съчинение “Федър” пише, че Сократ го нарича “най-съвършеният оратор”. Според него атинският ръководител притежава по природа всички необходими качества, които изграждат личността на добрия оратор99. Когато става дума за политическата дейност на Перикъл обаче, Платон също е с негативно мнение. В друг от своите диалози – “Горгий”, той предава отново думи на Сократ, според когото Перикъл “не е добър държавник”, тъй като той “превръща атиняните в мързеливи, страхливи и бъбриви скъперници чрез практиката на публичните възнаграждения100. Плутарх отбелязва още и твърденията, че при управлението на Перикъл “народът за първи път бил съблазнен с раздаване на публични земи, пари за посещение на театър и надници за обществени услуги. Вследствие на този вид държавно управление народът придобил лоши навици и станал разточителен и невъздържан, вместо да бъде благоразумен и самозадоволяващ се с труда си.”101.

Марк Тулий Цицерон също проявява интерес към личността на Перикъл и особено качествата му на оратор. В съчинението си “За оратора” той нарича атинския държавник “най-добрият оратор в Атина102. Той определя ораторския стил на хора като Перикъл като “проницателен, подчертан, стегнат, изобилстващ повече с мисли, отколкото с думи103. В трета книга от същото съчинение Цицерон отново се изказва ласкаво за атинския ръководител с думите си, че: “Съществуват хора, и то не малко, които или са изтъкнати личности в обществените дела благодарение на техните добродетели откъм поведение и красноречие, добродетели, които настина са неразделни като Темистокъл, Перикъл, Терамен; или ако не са ангажирани с обществените дела, то те обучават други в това изкуство, като Горгий, Тразимах, Исократ104.

Внимание върху личността на Перикъл обръща и Плутарх. В своите “Успоредни животописи” той сравнява живота на атинския ръководител с този на Квинт Фабий Максим, като още в началото на изложението дава оценка за техните качества като ръководители с думите: “Тези двама мъже притежавали много сходни достойнства, а най-вече кротост и справедливост. Способността им да понасят безразсъдството на своите народи и съуправници принесла огромна полза на страните им105. В тази връзка е необходимо да се споменат и думите на поета Ион, приведени също от Плутарх, където се твърди, че Перикъл “се изразявал дръзко и помпозно, а гордостта му била примесена с надменност и презрение към околните”. Авторът на “Успоредни животописи” обаче допълва тези сведения с бележката, че Ион в същото време не пропуска да хвали неговия политически опонент Кимон, за когото пише, че има “умението да общува приятно, гъвкаво и хармонично106, което показва до каква степен Ион е обективен в оценката си за Перикъл.

Перикъл се проявява като изключително разумна личност и когато става дума за воденето на военни действия. Както пише Плутарх, той “не започвал по своя воля сражения, свързани с много неясноти и опасности, нито се стремял да подражава на пълководците, които будели голямо възхищение, предприемайки рисковани действия и разчитайки на бляскавия си късмет107.

Атинският ръководител на практика отглежда и една от бъдещите водещи личности в Атина – Алкивиад, на когото дори му поставя за учител своя слуга Зопир Тракиеца108. Диодор допълва това сведение на Платон като споменава, че Алкивиад е племенник на Перикъл, който, тъй като е сирак, е отгледан в дома на атинския държавник.109

Налице са и сведения, свързани с личния живот на Перикъл. Една част от тях е продукт на неговите политически опоненти и тяхната достоверност е съмнителна, но все пак ще бъдат отбелязани, за да се извърши възможно по-пълен преглед. В “Менексен” на Платон се твърди, че атинският стратег има любовница на име Аспазия, която обучава Перикъл в ораторското изкуство, както и че композира някои от неговите речи, сред които се откроява тази, която атинският ръководител произнася пред съгражданите при погребението на загиналите след първата година от началото на Пелопонеската война110.

Перикъл има съпруга, която му ражда Ксантип и Парал. След известно време обаче той я прехвърля по законов път на друг съпруг и взема за жена Аспазия. От нея се ражда другият му син, който също се казва Перикъл и е след време също е избран за стратег на Атина111. За него се знае, че подобно на баща си, също е наричан “Олимпиеца”112. Аспазия е любима тема за комедиографите, като Кратин, който директно я нарича “наложница кучеока113. Плутарх съобщава за слухове, разпространени от противници на Перикъл, съгласно които той води доста разюздан начин на живот. Атинският държавник е обвиняван в интимни отношения с различни жени, като жената на своя приятел Менип и съпругата на своя син114. Обвиненията срещу атинския стратег са от всякакво естество. Плутарх привежда допълнителна информация, като пише, че Идоменей обвинява Перикъл в убийството на Ефиалт, тъй като завиждал на неговата слава, но самият автор не приема това твърдение и по-нататък казва, че зад ликвидирането на Ефиалт стоят неговите врагове, подпомагани от Аристодик от Танагра115.

Като своеобразен завършек на настоящата тема и на значението на личността на Перикъл за атинския народ след неговата смърт, ще бъдат поместени думите, които Плутарх посвещава на този атински държавник в края на своето изложение от “Успоредни животописи”, тъй като те описват по красноречив начин огромната роля, която той има за полиса: “Тези, които се чувствали обременени от властта му, когато бил жив, защото ги засенчвала, след като вече го нямало, наблюдавали останалите оратори и народни водачи и признавали, че не се е родил друг човек, така умерен в своето величие и така горд в кротостта си. Завидната му мощ, която преди наричали единовластие и тирания, сега им изглеждала като спасителна крепост за държавното устройство. Защото в държавата имало толкова огромна поквара и толкова много злини, които той успявал да смекчи и умали, така че да ги скрие и да им попречи да останат неизлечимо мощни.”116.

 

1Монева, Ст. Атинската демокрация. Практики и институции. В. Търново. 2009.
2Tracy, St. Pericles. A sourcebook and Reader. Univ. of California Press. 2009.
3Hdt. VI, 131; Plut. Per. 3.
4Монева, Ст. Атинската демокрация… с. 104.
5За дат. виж – пак там с. 103.
6Суриков, И. Е. – Перикл и Алкмеониды – ВДИ, 1997, 4, с. 16.
7Монева, Ст. Атинската демокрация… с. 103; Plut. Per. 36.
8Hdt. VI, 125-131; Plut. Per. 3.
9Монева, Ст. Атинската демокрация… с. 106
10Plut. Per. 7.
11IG II2 2318.
12Монева, Ст. Атинската демокрация…  с. 110; Tracy, St. Pericles. A sourcebook and Reader… p. 59
13Монева, Ст. Атинската демокрация… с. 111
14Plut. Per. 7.
15Пак там.
16Aristot. Pol. 2.1274a.
17Aristot. Const. Ath. 27. 3-5.
18Aristot. Const. Ath. 26.
19Монева, Ст. Атинската демокрация… с. 113
20Aristot. Const. Ath. 27. 1; Plut. Per. 7; 9.
21Plut. Cim. 15-16.
22За дат. виж – Плутарх. Успоредни животописи (превод от старогръцки Драгомира Вълчева). София. 2008. с. 158, бел. 37
23Thuc. I. 107-108; Plut. Cim. 17-18; Plut. Per. 10; Plut. Per. 9.
24Plut. Per. 11.
25Монева, Ст. Атинската демокрация… с. 110
26Plut. Per. 12.
27Plut. Per. 14.
28Plut. Per. 15.
29Plut. Per. 16.
30За дат. виж – http://my.raex.com/~obsidian/Archons.html
31Град в Пелопонес на южния бряг на Коринтския залив.
32Thuc. I. 111; Diod. 11. 85; Plut. Per. 19.
33Thuc. I. 112; Plut. Per. 11; 20-21.
34Plut. Per. 11; 19.
35Thuc. I. 114; Diod. 12. 7; Plut. Per. 18.
36Plut. Per. 22-23.
37Thuc. I. 114; Diod. 12. 7; 22; Plut. Per. 23.
38Thuc. I. 114; Diod. 12. 7.
39Thuc. I. 114; Diod. 12.28-29.
40Plut. Per. 24.
41Thuc. I. 114; Diod. 12.28-29.
42Thuc. I. 116-117; Diod. 12.28-29.
43Plut. Per. 28.
44Пак там.
45Монева, Ст. Атинската демокрация… с. 117.
46Plat. Gorg. 455e.
47Plut. Per. 13.
48Plut. Per. 17.
49Монева, Ст. Атинската демокрация… с. 116.
50Plut. Per. 20.
51Plut. Per. 20-21.
52Thuc. I. 31-54.
53Plut. Per. 29.
54Thuc. I. 118-127.
55Thuc. I. 22.
56Thuc. I. 139.
57Thuc. I. 140.
58Thuc. I. 141.
59Thuc. I. 142.
60Thuc. I. 143.
61Thuc. I. 144.
62Thuc. I. 145.
63Plut. Per. 32.
64Diod. 12. 38.
65Thuc. II. 13.
66Пак там.
67Thuc. II. 22-23; Diod. 12. 42; Plut. Per. 33.
68Thuc. II. 23-27; Plut. Per. 34.
69Thuc. II. 29.
70За дат. виж. Тукидид. История на Пелопонеската война (превод от старогръцки Милко Милчев). София. 1979. с. 122, бел. 65.
71Thuc. II. 31.
72Thuc. II. 34.
73Thuc. II. 36.
74Thuc. II. 37.
75Thuc. II. 38.
76Thuc. II. 39-40.
77Thuc. II. 41.
78Thuc. II. 42-46.
79Thuc. II. 47-55.
80Thuc. II. 56.
81Thuc. II. 58.
82Thuc. II. 60.
83Thuc. II. 61.
84Thuc. II. 62.
85Thuc. II. 63-64.
86Thuc. II. 65; Diod. 12. 46; Plut. Per. 35.
87Plut. Per. 36.
88Пак там.
89За дат. виж – Плутарх. Успоредни животописи (превод от старогръцки Драгомира Вълчева). София. 2008. с. 162, бел. 105.
90Plut. Per. 37.
91Thuc. II. 65; Diod. 12. 45-46;Plut. Per. 38.
92Thuc. II. 65.
93Diod. 12. 46.
94Plat. Alc. 1 118c; Cic. de Orat. 3.138; Plut. Per. 4.
95Plut. Per. 5.
96Plut. Per. 8.
97Aristoph. Ach. 1.
98Plut. Per. 8.
99Plat. Phaedrus 269e – 270a.
100Става дума за заплащането на дейността на съдиите - Plat. Gorg. 515e – 516d.
101Plut. Per. 8.
102Cic. de Orat. 1. 216.
103Cic. de Orat. 2. 93.
104Cic. de Orat. 3. 59.
105Plut. Per. 2.
106Plut. Per. 5.
107Plut. Per. 5.
108Plat. Alc. 122а – 122b.
109Diod. 12. 38.
110Plat. Menex. 235e – 236b.
111Diod. 13. 74.
112Diod. 13. 98.
113Plut. Per. 24.
114Plut. Per. 13.
115Plut. Per. 10.
116Plut. Per. 39.

 

X

Right Click

No right click