Иран

Гръко-персийските войни

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 5984

 

dvuboiВ средата на VI в. пр. Хр., персите, под водачеството на знаменития пълководец и държавник Кир II от рода на Ахеменидите, тръгват в победоносен марш, за да създадат най-голямата империя позната в древността. Първа пада мощната Мидия (559 г. пр. Хр.), следва Лидия (546 г. пр. Хр.), след което цяла Мала Азия става персийско владение; подчинени са гръцките градове по крайбрежието и множество егейски острови. В 539 г. пр. Хр. победните персийски бойци маршируват по улиците на Вавилон. За кратко време цяла Предна Азия и Месопотамия са под властта на могъщия персийски цар. На изток Бактрия, Согдиана, Хорезмия стават провинции на новата империя. В 525 г. пр. Хр., наследникът на Кир II, Камбиз, покорява Египет. Синът възнамерява да покори Африка, така както бащата е подчинил Азия. Войските му достигат Барка, Кирена, Либия и Киренайка, а след това потеглят срещу Етиопия. Не знаем как е завършила етиопската кампания. Но африканския поход е триумф за Камбиз - крайбрежните народи на Северна Африка до Тунис и част от Етиопия признават властта му.

През 522 г. пр. Хр. на персийския трон се качва Дарий, най-прославения представител на Ахеменидите. Блестящ администратор, държавник и пълководец. Той разширява още повече границите на Персия. Армиите му завладяват част от Индия, достигайки до р. Инд. След това Великият цар решава да се разправи със скитските племена, които от години безпокоят средноазиатските граници на империята. Персите предприемат грандиозен обходен поход през Балканите с цел да ги ударят в гръб. Армиите им навлизат в Тракия, преминават Балкана и през Дунава продължават марша си към степите на север от Черно море. Скитите обаче се изплъзват, избягвайки сблъсъка с имперските сили. Дарий се отказва да ги преследва - степите са необятни. Царят разбира, че не ще може да превърне скитските племена в свои поданици и през 512 г. пр. Хр. се оттегля. Но тази гигантска кампания може да се счита за успешна - част от Балканския полуостров вече е персийско владение, а македонската държава признава върховната власт на Дарий.

Империята достига колосални размери, неизмерима мощ и слава. На север опира в Черно море, Кавказ и Каспийско море. На запад границите ѝ се мият от водите на Средиземно море и Егея; на юг - от Персийския залив; на изток достига р. Инд. Над седемдесет народи обитават огромната държава, разделена на 20 сатрапии. Ксенофонт казва за персите, че са "господари на цяла Азия и Европа, чак до Македония" и "притежават най-голямата мощ и престиж сред тогавашните народи, освен това са извършили и прекрасни подвизи".

empire

 Ахеменидската империя в края на VI в. пр. Хр. Източник:  https://commons.wikimedia.org

 

Дарий I се смята за световен владетел, „Цар на четирите краища на света“. Но за да бъде пълен господар на света, трябвало да включи в империята си и малките гръцки полиси, които лежали на пътя му, между азиатските и европейските му владения. Изненадващо скоро, на Великия цар е предоставен и поводът за интервенция.

 

Бунтът на Йония

 

През 499 г. пр. Хр. тиранинът на Милет Аристагор, предлага на персите да завладеят о. Наксос. Персите се съгласяват и дори назначават Аристагор за командващ експедицията срещу острова. Атаката обаче завършва с неуспех. Страхувайки се от царския гняв, Аристагор отхвърля персийската власт и вдига гръцките полиси в Йония на въстание.

Йонийските гърци без колебание приемат предложението на Аристагор. Въпреки относителната автономия, която имат под властта на Великия цар, у тях винаги е жив поривът към пълна независимост и стремежът към свободата, с която разполагат техните братя от континентална Гърция. Въстанието се разраства бързо. Пристигналият от неуспешната си мисия персийски флот е атакуван от привържениците на Аристагор и завладян. В повечето градове на Йония назначените от персийската администрация тирани са свалени и е възстановено народното самоуправление. Сам Аристагор се отказва от властта и обявява Милет за свободен град. Знаейки много добре, че персийската реакция няма да закъснее, той незабавно се отправя към Европейска Гърция с молба за помощ. Първо посещава Спарта, но там получава отказ. Спартанците не желаели да си развалят отношенията с Империята.

Атина обаче заема съвсем друга позиция. Народното събрание постановява да се изпратят в помощ на въстаналите събратя ескадра от 20 триери. Еретрия също оказва помощ.

През лятото на 499 г. въстаническите сили поемат към Сарди, бившата лидийска столица, където резидира персийският сатрап. Градът е превзет и опожарен, но цитаделата, където се укрива имперския наместник устоява на атаката. С опожаряването на града гърците допускат тактическа грешка – с това те настройват лидийците срещу себе си. Със съвместни усилия перси и лидийци успяват да отблъснат нападателите от града. След това настигат въстаническите войски край Ефес и им нанасят разгром. Но тези временни неуспехи не повлияват върху бунтовническия подем – въстанието се разраства бързо и скоро след Йония пламват Пропонтида и Кипър.

Реакцията на Империята е бърза. За потушаването на бунта от Персия потеглят големи сили. Дарий I нарежда на финикийци, киликийци и египтяни да изпратят кораби. Първо е атакуван Кипър. Въпреки действията на гръцкия флот, персите извършват десант и въстанието на острова е подавено. След това персийската армия смазва бунта на градовете в Пропонтида и Хелеспонт. Скъпо заплащат борбата си за свобода градовете Абидос, Лампсак, Кима и йонийският град Клазомена – те са превзети и плячкосани. Но Йония, начело с Милет продължава да се държи. Сред въстаниците обаче започват разногласия, избухват раздори. Изгубил всяка надежда за успех, Аристагор заминава за Тракия и скоро след това загива. Йонийците все пак успяват да съоръжат нов военен флот за борба с персите, но единството и дисциплината във въстаническия лагер вече не са на висота. За това твърде много допринасят и персийските агенти, които си вършат чудесно  работата - къде със заплахи, къде с обещания засилват дезорганизацията и сред част от гърците започва да витае пораженчески дух. През есента на 497 г. пр. Хр. имперският флот атакува йонийската ескадра край о. Лада и я унищожава. Същевременно сухопътната персийска армия обсажда богатия и многолюден  Милет. Героичната защита продължава повече от година. Накрая, през 495 г. пр. Хр., след като сриват стените, персите нахлуват в града. Разправата е страшна. Милет е опожарен и разграбен, голяма част от населението е избито по време на съпротивата, а останалите жители са отведени на изток и разпродадени по робските пазари на Империята. Падането на Милет слага край на йонийския бунт. Персийската армия без особени усилия завзема останалите градове в Йония, както и островите Лесбос, Хиос и Тенедос.

Въстанието на йонийските гърци има гибелни последствия за процъфтяващата преди това област. Персите ѝ нанасят жесток погром – градовете са сринати, опожарени, разграбени. Голяма част от населението загива, множество гърци – мъже, жени, деца са отведени като добитък по различни краища на грамадната империя, където ги очаква тежка робска орисия. Със статута на Йония като водеща в стопанско и културно отношение област е свършено завинаги. Ще трябва да изминат дълги години за да възстанови поне част от предишното си състояние.

Но по-страшното предстои. На Дарий І с щедра ръка му е предоставен поводът за дългоочакваното нашествие и главния удар срещу континентална Гърция. Със завладяването на тази малка, но богата, гъстонаселена и напреднала страна Империята ще може да наложи окончателно властта си над Запада, тъй както бе направила с Изтока. Изглежда, че за могъщата Персия, която е на върха на мощта и възможностите си,  това е лесна работа.

Над Гърция надвисва смъртна опасност. В епопеята на Гръко-персийските войни ще има да се решава съдбата на независимата гръцка демокрация. И тук не става въпрос само за свободата и независимостта на един народ а за оцеляването и бъдещето на цяла една цивилизация. В тази епична битка ще видим да се сблъскат Европа и Азия, демокрацията и абсолютизмът, национализмът и универсализмът. Гърците ще воюват срещу една съвсем чужда политическа философия – философията на абсолютната персийска монархия, където под властта на суверена живеят не граждани, а поданици, една маса, в която личността се губи, и където волята на монарха е закон. Е, такава съдба гърците категорично отказват да приемат за себе си и за своите потомци. И мъжествено се изправят срещу огромните армии на Великия цар. Но от всички гръцки полиси, най-голяма е заслугата на Атина, защото тя първа разбира опасността и решително се изправя срещу нея.

Тук е мястото да отбележа, за да не подхожда читателят с предубеждение, четейки нашето повествование, че персите коренно се различават от онзи страховит облик, облик на варвари,  представян от част от историографията, както и в художествената литература и киноизкуството (пародии на исторични филми, които за съжаление младите възприемат за чиста монета). Напротив! Персите имат великолепна култура, бляскава религия и  много благородна етика. Да, Гърция и Персия са два различни свята, две различни ценностни системи, но възвеличаването на гръцката цивилизация не бива да е за сметка на величествената персийска империя. Тя съвсем не е мракобесническа "източна деспотия", както дълго време бе представяна в учебниците и това клише незаслужено тегнеше върху нея, а една доста толерантна държавнополитическа система. Персийските монарси, въпреки, че разполагат с голяма власт, никога не се превръщат в необуздани деспоти и тирани. Да не забравяме, че персите са възхвалявани от самите гърци, а Есхил казва за Дарий I: "златороден, богоравен мъж е той!" ("Персите") - какво по-ярко доказателство от устата на един враг? А сега нека проследим титаничния сблъсък на тези "два свята".

 

Началото на войната

 

В 493 г. пр. Хр. пълководецът Мардоний, зет на Дарий I, начело на големи сухопътни сили и мощен флот преминава Хелеспонт. Армията подчинява всички гръцки колонии по егейското крайбрежие, налага персийската власт и над околните тракийски племена. Царят на Македония отново засвидетелства васалитета си към Дарий І. Флотилията превзема о. Тасос, но край нос Акте е връхлетяна от силна буря и повечето персийски кораби сe разбиват в скалите. Мардоний оставя силни гарнизони в превзетите градове и се връща в Персия.

Година след това, започва подготовката за нов поход. Великият цар нарежда на финикийци и египтяни да построят нови бойни и транспортни кораби и да ги изпратят към Мала Азия. В същото време пратеници на шаха посещават градовете на Гърция с искане за „земя и вода” – т.е. доброволно да се подчинят на Империята. Островите, както и много от градовете на континента признават властта на царя. Атина и Спарта обаче, смело отказват да се покорят. В Атина Милтиад и Темистокъл обявяват това искане за оскърбително и атиняните хвърлят персийските пратеници от една скала. В Спарта пък хвърлили персите в кладенец с думите нека те там „сами си вземат земя и вода”.

Спартанците обаче разбират, че са отишли твърде далеч и решават да изпратят пратеници при Великия цар, за да смекчат гнева му. Заедно с пратениците, за Персия заминават и група знатни граждани, които доброволно се съгласяват на евентуална гибел, с която да изкупят смъртта на персийските посланици. Дарий дори не приема спартанското посолство.

В 490 г. пр. Хр. започва вторият поход. Двадесет и пет хилядна армия, пехота и кавалерия, начело с генералите Датис и Артаферн, потегля срещу Гърция. Армията е пренесена през морето под защитата на боен флот. С персите тръгва и изгоненият атински тиран Хипий, който силно се надява с тяхна помощ да възстанови властта си над Атика.

Персите превземат о. Наксос, опустошават го и отвеждат населението в плен. Цикладите им се покоряват без съпротива.  От там флотът се насочва към о. Евбея, където стоварва десантни части. След като подчиняват Каристос, персийските сили потеглят срещу Еретрея. В очакване на атаката на имперската армия, сред гражданите на Еретрия започват разногласия. Някои смятат съпротивата за безполезна и предлагат да отворят вратите на града, други настояват за решителна борба. Виждайки тези раздори, 4000 клерухии, преселници от Атина, напускат града. Персийската армия достига Еретрия и след шестдневен щурм я превзема. Разправата е жестока – градът е разграбен и  подпален, а жителите му са депортирани в Ардерика, северно от Суза, в областта Луристан, където персите експлоатирали един петролен кладенец.

След разгрома на Евбея, имперските сили по съвет на Хипий преминават протока и дебаркират в равнината край селището Маратон. От тук десантните части се насочват към близките райони на Атика и ги подлагат на страшно разорение.

Изправена под тази непосредствена заплаха, Атина веднага изпраща бързоходец в Спарта с искане за незабавна помощ. Но по това време спартанците изпълнявали древен религиозен обичай и ефорите обещали да изпратят армия след като приключат с обредите - т.е. едва след 10 дни!

Явно е, че атиняните трябва да разчитат на собствените си сили. При този неблагоприятен отговор те са принудени да вземат бързи решения за противодействие на нашественика. Мненията на атинските стратези са различни. Бившият херсонски тиран Милтиад, който преди това си имал работа с персите, настоява незабавно да се настъпи срещу врага. Темистокъл и още четирима пълководци предлагат да се изчака нападението на имперската армия зад стените на града. Окончателното решение принадлежи на главнокомандващия армията, архонта-полемарх Калимах. Той се изказва за приемане на битката в открито поле без отлагане. Народното събрание потвърждава това решение и атинските хоплити поемат към Маратон.

През септември 490 г. пр. Хр. атинската армия, състояща се от 10 000 хоплити и няколко хиляди лековъоръжени бойци преминава планинските масиви и се разполага срещу персийските позиции. Стратезите, които трябва да поемат командването по ред по един ден отстъпват ръководенето на битката на Милтиад, който най-добре от всички познава персийските бойни похвати. Когато хоплитите се строяват в боен ред, неочаквано на помощ пристига отряд от 1000 бойци от Платея - вярна съюзница на Атина.

maraton

 Схема на битката при Маратон. Автор: Kaidor  Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

Битката започва призори в един септемврийски ден на 490 г. пр. Хр. За да не бъдат обкръжени от поне два пъти по-многобройната персийска армия, Милтиад разтегля фронтовата линия, като отслабва центъра, но пък засилва двата фланга. След това, по заповед на стратега, хоплитите се втурват срещу врага с бърз марш, почти тичешком, за да не ги засипят персийските стрели. Двете армии се сблъскват със страшно ожесточение. Първоначално персите пробиват слабия гръцки център, но двете крила от тежковъоръжени хоплити яростно притискат фланговете на имперската армия и след жесток ръкопашен бой ги обръщат в бягство. Това решава изхода на сражението. Персите започват да тичат към корабите си, преследвани по петите от атинските бойци. Жестоката схватка продължава и край корабите. Все пак флотът успява да прибере остатъците от разбитата армия и вдига котва.

На бойното поле остават архонтът-полемарх Калимах и ок. 200 атински бойци. Загиналите са погребани в обща могила на мястото на сражението, която се издига и до днес на крайбрежието на Маратонския залив. Персите губят около 6500 войници.

Радостта от победата е неописуема. Един атински боец пробягва разстоянието от 42 км. до Атина и  след като се провиква пред множеството на атинската агора: "Радвайте се, атиняни - ние победихме!", пада мъртъв. В негова чест по-късно на Олимпийските игри е въведено състезанието по бягане, равно на разстоянието от Маратон до Атина.

След като погребват убитите си другари, атинските бойци по заповед на Милтиад веднага потеглят обратно към Атина. Великият стратег се опасява от възможна персийска атака срещу града. И наистина когато пристигат, те виждат имперския флот да приближава бреговете. Но щом Датис и Артаферн забелязват очакващите ги атински хоплити, те се отказват от по-нататъшни действия и се връщат в Азия. Малко след това в Атика пристига спартанската армия, но всичко вече е свършено - тя няма с кого да воюва.

За Персия тази военна експедиция се явява полууспех. Наистина Атина избягва наказанието, но Еретрея жестоко заплаща заради помощта си, оказана на въстаналите йонийски градове. Наксос и Евбея също изпитват яростта на Великия цар. Големият брой пленници, с които имперската флота се завръща в Персия, може да се отчете като положителен резултат за персийската инвазия. На Дарий I обаче му става ясно, че за да се подчини Гърция съвсем не е достатъчна една десантна армия подкрепяна от военна ескадра. И замисля нов, мащабен план за завладяването на тази малка и непокорна страна. Избухването на египетския бунт прекъсва плановете му, а скоро, през 486 г. пр. Хр. Дарий умира. На трона на Персийската империя се възкачва синът му Ксеркс.

 

Кампанията на Ксеркс

 

В Гърция си дават сметка, че решителният сблъсък тепърва предстои. Рано или късно Империята ще отговори подобаващо и ще стовари цялата си мощ върху непокорната страна.

След един несполучлив опит за атака срещу о. Парос Милтиад е даден под съд в Атина, но малко след това умира. След смъртта му най-влиятелен политически водач става Темистокъл. Той предвижда опасността и взема необходимите мерки за да ѝ се противопостави. По негово настояване Народното събрание решава всички приходи от сребърните рудници в Лаврион да се предназначат за построяването на боен флот от 200 триери. Спарта също разбира опасността и този път, опираща се на древната си бойна слава, застава начело на гръцките градове, решили да се борят за свободата си. Сложен е край на междуособиците. Но не цяла Гърция е единна. Аргос, Ахея, Етолия и Крит запазват неутралитет. Гелон, тиранинът на Сиракуза е поканен да участва в коалицията, но той отказва.

През есента на 481 г. пр. Хр. представителите на обединените гръцки градове се събират в Истъм (Коринтския провлак), където подлагат на обсъждане бъдещата стратегия. Командването на съюзните военни сили е поверено на спартански пълководци. Готова за борба, Гърция очаква нашествието...

Персите обаче имат да се справят с вътрешните си проблеми – избухва бунтът в Египет, Дарий І умира, наследява го синът му Ксеркс. А смените на властта в Империята обикновено са съпроводени със сътресения. Така неусетно изминава десетилетието между двете гръко-персийски войни.

Новият повелител на Персия, Ксеркс, се оказва пълна противоположност на баща си и дядо си. Той въобще не е настроен войнствено. Предпочита удоволствията на дворцовия живот пред изпълнените с трудности и лишения дълги военни походи. Пировете и пищните забави са далеч по-привлекателни от рисковете на войната. Той не е роден за войник. Но тънък ценител на женската красота, прекарва много време в харема, отдавайки се на сладострастни удоволствия. Толкова е влюбен в съпругата си Естир, че  ѝ позволява да се намесва в политиката - нещо недопустимо според традициите в Персийската монархия. Но идилията и красотата на дворцовия живот скоро приключват. Империята е изправена пред проблеми и Ксеркс като суверен носи своята отговорност. Освен това дължи на поданиците си реванш за неуспеха в Гърция. Но Гърция трябва да почака. Властта на монарха е застрашена - при почти всички смени на трона избухват бунтове. Ксеркс ги потушава безпощадно. През 486 г. пр. Хр. персите усмиряват Египет, а година след това - Вавилон. След като потушава бунтовете и успокоява държавата, през 483 г. пр. Хр. Ксеркс започва грандиозната подготовка за война с Гърция.

 

Военните сили на Империята

 

Невероятни са силите, които Великият цар насочва срещу Гърция. Древните говорят за многомилионна сухопътна армия и гигантска флотилия. Днес ние се съмняваме в достоверността на тези цифри, но пък те се потвърждават във всички писания на съвременниците. Есхил казва: "Великият цар задвижва хиляди кораби, задейства милиони ръце"; "Всички народи на Азия се въоръжиха, като чуха страшния глас на своя суверен... Цяла Азия доведе всичките си сили". Сведенията на Херодот са най-внушителни - според него пехотата наброява 1 700 000 души, кавалерията - 80 000, флотилията се състои от 1207 бойни кораба и 3000 транспортни съда. Общо целия личен състав, включващ редовни пехотни войници, конници, моряци, инженерни войски, обслужващ персонал, роби, слуги, жени и др. възлиза на 5 283 220 души. От цялата тази импозантна армия боеспособните части са 2 641 610 души. Самият Ксеркс, според Херодот, казва: "Ако предположим, че те (гърците) са 5000, ние сме повече от 1000 на един" - т.е 5 000 000. Ктезий, Ефор и Диодор са по-скромни - според тях персийската армия брои 800 000 войници; други автори сочат числото 700 000.

amtrak

Бойци от "Гвардията на безсмъртните". Пергамон музеум, Берлин. Снимка: Mohammed Shamma Лиценз: CC BY 2.0

 

Съвременните историци, както и военните специалисти са убедени, че в древността подобни грамадни армии не могат да се рекрутират, управляват, транспортират и снабдяват. Да не забравяме съотношението между демографските стойности и числеността на армиите. Науката свежда екстравагантните числа, посочени от древните,  до 50 000 - 100 000 души.

pers armyВ състава на имперските сили участват представители на 46 народности, които Херодот описва надълго и нашироко: бактрийци, саки, индийци, негри, араби, каспийци, либийци... За които трудно можем да кажем, че са с необходимите екипировка и снаряжение - облечени в народностните си носии и въоръжени с най-различни оръжия. Едно многолико множество от хора, които не се познават, говорят на различни езици, хора със съмнителна военна подготовка. А и какъв жар в битките ще проявят тези мъже, докарани насила от хиляди километри, събрани от различните краища на огромната империя?

Ядрото на имперската армия, се състои от редовните персийски корпуси - пехота и кавалерия. Най-боеспособната част е  "Гвардията на безсмъртните", амтрак - тя наброява 10 000 бойци. Нарича се така, защото веднага след смъртта на един войник веднага друг застава на негово място. Друга елитна част е личният царски корпус, включващ два полка от 1000 копиеносци и  кавалерийска част от 2000 конни телохранители и бойни колесници.

xerx armyОсновното подразделение на персийската армия е полкът - хазарабам, състоящ се от 1000 войници. Командир на полка е хазарапатиш – хилядник. Полкът е в състав от десет сатабам – стотни, начело със стотник – сатапатиш. Стотните от своя страна се делят на датабам (десетки), командвани от датапатиш (десетници). Десет полка формират най-голямото подразделение в имперската армия, байварабам, в състав от 10 000 души, начело с байварапатиш.

В състава на флотата влизат  финикийски, египетски, киликийски и кипърски ескадри, както и 300 гръцки кораба, съоръжени от йонийците и подчинените на Империята острови.

Командването на огромната армия е поверено на 29 генерали, а главнокомандващ е Мардоний - зет на Дарий I  и роднина и съветник на Ксеркс.

През 481 г. пр. Хр. персийската армия се съсредоточава в Кападокия, а през есента на същата година се придвижва до бившата лидийска столица Сарди, Западна Мала Азия. Същевременно подвластните провинции в Тракия и васална Македония получават заповед да строят складове за хранителни припаси и фураж, както и да събират стада. През Хелеспонт инженерните части започват строежа на понтонни мостове, охранявани от бойните ескадри на Империята. Още от 483 г. пр. Хр. започва прокопаването на канала през нос Акте, откъдето ще премине персийският флот, без да бъде заплашен от яростта на морето.  Шах-ин-шаха никак не се съмнява в успеха на кампанията  и не крие намеренията си. Когато в Сарди персите залавят атински шпиони, Ксеркс не само не ги наказва, но и нарежда да им покажат становете на огромната армия.

Стратегическият план на персийското командване е превъзходен - гигантската флота ще съпровожда армията, която ще се движи покрай бреговете и ще я осигурява с продоволствия, като същевременно ще я пази от възможен гръцки десант в тила ѝ.

 

Нашествието

 

Преди да потегли, Великият цар изпраща посланици в Гърция с искането за „земя и вода”, като им нарежда да не посещават Атина и Спарта.

Страховитите слухове за неизброимите пълчища, които Великия цар води срещу Гърция, хвърлят в ужас множество от градовете. Когато посланиците се явяват в тях, полисите проявяват нерешителност и склонност към подчинение. Тесалийците веднага признават властта на Ксеркс. Тива, Аргос и Ахея се колебаят. Страхът от персите, както и колебанията и разногласията значително разстройват общогръцката отбрана. У повечето гърци се изгубва всяка воля за борба и отпор на нашествениците, в редица области на Елада надделява мнението, че е безсмислено да се съпротивляват на Великия цар и колосалната му мощ. Двусмислените, неясни предсказания на Делфийския оракул допълнително подхранват тези настроения, още повече хвърлят в тревога изплашените граждани на Гърция. Нима нищо не може да спаси елинския свят? Нима на свободните граждани на Елада им е съдено да станат поданици на шах-ин-шаха? Не! Гърция има своите достойни синове, своите герои, които непоколебимо ще застанат на пътя на грозната заплаха и с живота си ще защитят свободата и честта на родината. Когато Делфийският оракул прави своите зловещи предзнаменования и съветва критяните да не участват в борбата, Спарта да капитулира а атиняните да се спасяват с бягство, гърците решават да се обърнат към него втори път. И тогава Оракулът дава следния, не много ясен отговор:

„Гнева на Олимпиеца да смекчи, не е по силите на Атина Палада;
Да убеди Зевс - напразни са молби и хитри съвети.
Пак ти повтарям — и думата е твърда  като стомана:
помни — когато се заграби всичко останало, което крият
недрата на Кекроп планина и свещените долини на Китерон,
на Тритогенея Зевс дава дървена стена:
само тя ще те запази и потомците ти ще скрие ..."

Атиняните тълкуват тези думи на Оракула като нареждане да се построят около Атина дървени стени. Темистокъл обаче схваща по друг начин отговора - че, всъщност Оракула има предвид укрепването на бойния флот; че под "Дървени стени" трябва да се разбират бордовете на корабите. Атиняните единодушно възприемат тълкуванието на Темистокъл. Тяхната сила е флотата. А спартанците застават начело на сухопътните сили на обединените градове.

През пролетта на 480 г. пр. Хр. имперската армия потегля към Европа. В началото на юни персийските войски се съсредоточават в северозападна Мала Азия, а инженерните им подразделения построяват два понтонни моста над Хелеспонт под охраната на бойни кораби.

Прехвърлянето на персийската армия през Хелеспонт продължава цяла седмица, като по единия мост преминава армията, а през другия - товарните животни и обозът. От там персите настъпват в три колони, движейки се по егейското крайбрежие. Флота от 1200 кораба се грижи за снабдяването и охраната на сухопътните сили.

Първоначално планът на гръцкото командване предвижда да не се допусне нахлуването на персите на гръцка територия. През пролетта на 480 г. пр. Хр. една 10 000-на армия под командването на спартанеца Евенет и Темистокъл се явява в Тесалия със задачата да защити планинските проходи. Научавайки обаче за подчинението на тесалийците на Ксеркс, тези войски се връщат обратно.

Имперската армия прекосява Тракия и гръцките колонии, превърнати вече в персийска провинция, преминава Македония - съюзница на Персия, и в края на лятото 480 г. пр. Хр. прехвърля планинските масиви на Тесалия. В същото време флотилията преминава през канала при нос Акте и хвърля котва в Термейския залив.

hoplitiПред лицето на настъпващата персийска вълна, която залива всичко, в гръцкото командване започват разногласия относно стратегията. Въпросът е къде да се даде отпор на нашественика. Атина настоява за генерално сражение при Термопилите, проходът, който отделя Средна от Северна Гърция, като сухопътната армия и флотата действат заедно. Флотилията щяла да има задачата да не допуска десант в тила на защитаващата Термопилите армия.

Спарта обаче има друг план. Тя предлага всички сили  да се изтеглят към Истъм (Коринтския провлак) и там да се даде решително сражение, като Средна Гърция бъде оставена на персите. В крайна сметка надделява предложението на Атина. Спартанците обаче задържат основните си сили в Лакония, а за отбраната на Термопилите изпращат цар Леонид с 300 ветерани, 1000 периеки, и няколко отряда, събрани от съюзниците в Пелопонес - всичко ок. 4000 души. По пътя към спартанската армия се присъединяват още няколко отряда и Леонид пристига при Термопилите със 7200 бойци.

Спартанецът изпраща 1000 фокейци да блокират един тесен и труднопроходим път, който водел в тила на прохода и започва да укрепва позицията, като построява каменна стена и кула. Не след дълго гърците забелязват авангарда на персийската армия.

Преданието разказва, че след като вижда малобройните защитници на прохода,  Ксеркс изпраща вестител при тях с предложение да се предадат. Леонид отговаря на царя: "Ела и превземи!". Когато пратеникът заплашително заявява, че войските на царя са толкова многобройни, че ако пуснат стрели ще закрият слънцето, друг спартанец казва: "Толкова по-добре! Тъкмо ще се бием на сянка!".

Четири дни изчаква Ксеркс гърците да се предадат и накрая дава заповед за нападение. Леонид разделя армията си на три отряда, които поред пуска в контраатаки. Щом персите се покажат на тесния път, спартанските бойци се нахвърлят яростно върху им и ги изтласкват назад. Два дни гърците отбиват персийските атаки.

В края на втория ден, при Ксеркс се явява един тесалиец и предлага срещу скромно възнаграждение да преведе персите през обходен път. През нощта няколко персийски полка се придвижват по този път, изненадват фокийците, разпръсват ги, и се насочват към тила на спартанците. Научил за обхода, Леонид преценява, че е невъзможно да се опази прохода и е безсмислено да излага на явна гибел цялата си армия. И решава веднага да върне на юг съюзните отряди и изпраща в Спарта вестител със съобщение за пробива на персите в Средна Гърция. Той остава на позицията си със своите 300 спартанци и с доброволци от другите отряди, които предпочитат смъртта пред отстъплението.

Задържайки персийската армия, докато останалите гръцки отряди успеят да се изтеглят на безопасно разстояние, на другия ден Леонид и неговите герои влизат в последен бой. Леонид загива още в началото на сражението. Около тялото му започва да кипи жестока ръкопашна схватка, докато спартанците не успяват да го спасят от ръцете на врага. Притиснати плътно от многобройната персийска пехота, гърците отстъпват към теснината, преминават през стената и се изкачват на хълма. Обградени от всички страни те се бият яростно до последния човек. "Тук спартанците се защитавали с мечове, у когото мечовете все още били здрави, с ръце и зъби, докато накрая не ги погребали под стрелите." Вбесен, Ксеркс заповядва да се намери тялото на Леонид и да бъде разпънато на кръст.

По-късно гърците събират костите на загиналите герои при Термопилите и ги погребват в общ гроб. Над него издигат паметник в който издълбават думите на поета Симонид: "Пътниче, съобщи на спартанците, че тук лежим, подчинявайки се на техните закони".

Подвигът на Леонид и неговите бойци е възприет като общогръцки символ на патриотизъм и тяхната саможертва въодушевява гърците за борба в името на свободата на отечеството.

От съвременна гледна точка бихме могли да се запитаме - защо е тази безсмислена саможертва? Защо Леонид отпращайки съюзните отряди с цел да ги спаси от гибел, съзнавайки цялата безнадеждност на защитата на прохода, не е тръгнал с тях? Той е нямал право на това. Положението му в Спарта е твърде деликатно и напускането на Термопилите би могло до му коства живота. Леонид предпочита геройската смърт в една, макар и безсмислена битка, отколкото евентуална екзекуция в Спарта като пораженец. Херодот ни дава твърде интересно тълкувание за геройската постъпка на Леонид:

"Разказват също, че сам Леонид пуснал съюзниците, за да ги спаси от гибел. На него самия и на неговите спартанци не подобава, мислел той, да напуснат мястото, което били изпратени да защитават. И това негово мнение аз решително споделям. И даже освен това, аз именно твърдя, че Леонид си е давал сметка за недоволство сред съюзниците, и че те няма да споделят охотно опасностите заедно с тях, и затова им е наредил да се оттеглят. А самият той е считал за срамно да отстъпи. Ако, мислел Леонид, той остане на позицията, него го очаква безсмъртна слава и щастието на Спарта няма да бъде помрачено. Защото когато спартанците попитали бога за тази война (още в самото ѝ начало), то Пития им дала следния отговор: или Лакедемон ще бъде разрушен от варварите или техния цар ще загине. Този оракул Пития им дала отговора в следните стихове:

Днес пък ще ви изрека, о жители на Спарта обширна:
Понеже великият славен ваш град заради мъже персеиди
Ще се превърне в прах, или от рода Хераклов
Сълзи за смъртта на царя ще пролее Лакедемонска област
Не ще победи врага нито сила на бик, нито тази на лъв
Понеже в отбраната е Зевсова мощ и самата отбрана е в него,
той няма да спре
Преди да разнищи изцяло града или царя на парчета разкъса.

Така вероятно разсъждавал Леонид. И тъй като той желаел със слава да се окичат само спартанците, то според мен, царят сам е пуснал съюзниците, а не че те са го напуснали след разногласия, нарушаващи военната дисциплина."

В същото време съюзният гръцки флот от 721 триери, приближава северния край на о. Евбея и край нос Артемизион  за пръв път се сблъсква с ескадрите на Великия цар. След като персийският флот претърпява големи загуби от разразилия се ураган, който разбива над 400 кораба в скалите на полуостров Магнезия, гърците атакуват. Сражението се води два дни с променлив успех, но когато до гръцката флота достига вестта за персийския пробив при Термопилите, тя се оттегля на юг и хвърля котва край о. Саламин.

Model of a greek trireme

Модел на гръцка трирема, Deutsches Museum, Мюнхен. Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

Персийската армия нахлува в Средна Гърция и подлага на страшен погром Фокида, чието население се спасява с бягство в близките планини. Тиванците обаче посрещат Ксеркс като съюзник. От там персите се насочват към Атика. Пламват градовете Тестия и Платея, които оказват съпротива на агресора. При вестта за приближаващата към Атина персийска армия Темистокъл нарежда евакуация. Корабите прехвърлят атинските граждани на островите Саламин и Евбея и в пелопонеския град Трезея. В Атина остава една група доброволци от ок. 500 души, които при защитата на Акропола са избити до един. Атина е разграбена и изгорена.

Докато Атика е подложена на разорение, Спарта и съюзните им пелопонески градове усилено укрепват отбранителната линия при Истъм. Те дори настояват флотата, съсредоточена при о. Саламин, да отплава незабавно към Коринтския провлак, като с това обаче обричат на гибел евакуираните на острова атиняни. Темистокъл енергично настоява новото генерално морско сражение да се даде в Саламинския залив, чието тясно пространство ще попречи на персите да разгърнат целия си флот и да се възползват от численото превъзходство. Освен това, заливът се слави с множество подводни камъни и плитчини, които гърците познават добре, но са неизвестни за персийските флотски командири.

Пелопонесците обаче не скланят и настояват за изтегляне към Истъм. Тогава Темистокъл решава да действа на своя глава. Той изпраща човек при Ксеркс, който преструвайки се на предател, съобщава на царя за намерението на гърците да се изтеглят към Истъм. Великия цар придвижва флота през нощта и блокира гръцките ескадри в Саламинския залив. На гърците не остава нищо друго, освен да приемат сражението. Уверен в победата, Ксеркс заповядва да му направят трон на склоновете на планината Айгалеос, откъдето да наблюдава сражението. На 20 септември 480 г. пр. Хр. леките и маневрени 370 гръцки триери атакуват гъсто разположените тежки имперски кораби, които си пречат взаимно. Ето как Есхил, участник в сражението, описва боя, видян през персийски поглед в трагедията "Перси":

... сред елините се понесе гръмък вик
като че ли тържествен химн, а ехото
на островните канари повтаряше вика им.
Страх обхвана всички варвари,
измамени в надеждите им. Не за бяг
тържествен химн запели бяха гърците,
а за да влязат с дързък дух в сражение.
Тръба възпламеняваше сърцата им.
Веднага те по заповед удариха
шумящата солена шир с веслата си
и подир малко бяха ясно видими.
Начело, във отличен строй, бе дясното
крило след него идеше и цялата
военна флота и навред се носеше
неспирен вик: „Напред, деца на Гърция!
Освободете своето отечество,
децата и жените си, олтарите
на боговете бащини, гробовете
на прадедите! В бой върховен влизаме!"

salaminГръцките хоплити, по-добре въоръжени и екипирани от персите, надделяват в абордажния бой. Атиняни и егинци, чиито корпуси са най-многобройни във флотата, показват чудеса от храброст. Яростното сражение продължава почти целия ден. Блокирани от собствената си огромна численост, без възможности за маневриране, засядащи в плитчините, персийските кораби гинат под ударите на леките и маневрени гръцки триери. Към вечерта оцелялата част от имперската флота се оттегля в безредие и отплава към Фалерон. Претърпелите корабокрушение перси са изклани от гръцките хоплити "като риби-тонове", както се изказва Есхил.

Въпреки тази голяма загуба, персийската флота все още е страшен противник. Сухопътните имперски сили са непокътнати. Но Ксеркс преценява, че това вече е достатъчно, а и зимата наближава. Царят дава заповед за отстъпление. Флотата е изпратена към Хелеспонт, в Тесалия е оставен голям корпус под командването на Мардоний, със задачата да поднови военните операции през пролетта, а Ксеркс с останалата част от армията се връща в Суза.

В началото на юли, 479 г. пр. Хр. Мардоний започва настъпление в Атика. Атиняните отново се евакуират на. о. Саламин. При това положение, спартанецът Павзаний, брат на загиналия при Термопилите Леонид, мобилизира гръцките сили и с 40 000-на армия, която включва 10 000 спартански хоплити и 8 000  атиняни, бързо се насочва на север. При вестта за наближаването на крупни гръцки сили към Атика, Мардоний се изтегля в Беотия. Той разполага армията си на проходите на Китерон, в близост до р. Азоп. Към персийската армия се присъединяват съюзнически беотийски и тивански корпуси. Конницата е подсилена с тесалийски и македонски ескадрони.

Армията на Павзаний преминава Китерон и се разполага в подножието на планината, близо до гр. Платея, срещу персийските позиции. Около три седмици двете армии стоят една срещу друга, като персийската кавалерия извършва внезапни набези срещу гръцките войски.

Накрая кавалерията на Мардоний предприема масирана атака срещу гръцките редици. Павзаний дава заповед за отстъпление, но тя е зле изпълнена от подчинените му - сред гърците настъпва пълна дезорганизация. Виждайки това, Мардоний настъпва с цялата си армия. Гърците обаче се прегрупират и устояват на удара. Докато спартанските хоплити смилат персийската пехота, атиняните се заемат със съюзните корпуси на персите. Нашествениците побягват от бойното поле. Поражението на персите е пълно, в боя загива и Мардоний. Атиняните завземат персийския лагер и го плячкосват. Гърците не вземат пленници. Остатъците от разбитата персийска армия бързо отстъпва на север.

Същия ден, в който се разиграва битката при Платея, гръцкият флот под командването на спартанеца Леотихид и атинянина Ксантип печели още една голяма победа. Повикан от йонийците, флотът отплава към нос Микале, където се намират имперските ескадри. Персите се отказват от морско сражение и изтеглят корабите си на сушата. Екипажите се присъединяват към сухопътните сили и заедно изграждат укрепен лагер.  Гърците извършват десант, превземат с пристъп лагера и изгарят персийските кораби.

Трите грандиозни сражения при о. Саламин, Платея и нос Микале отстраняват завинаги персийската заплаха, тегнеща над Гърция в продължение на 15 години. Морските победи осигуряват на гърците хегемонията им в Егея.

Войната обаче още не е приключила. Нейният край ще настъпи през 449 г. пр. Хр. с т. нар. Калиев мир, по името на атинския пълномощник Калий, който подписва мирния договор в Суза. Но инициативата вече е в ръцете на гърците, или по-точно в ръцете на Атинския морски съюз, чиято мощ от тук насетне се разраства, превръщайки се в истинска империя.

 

Литература

Блаватский, В.  Д. и колектив, История на Древна Гърция, С., 1974
Дандамаев, М.А., Политическая история Ахеменидской державы. М.: Главная редакция восточной литературы издательства «Наука», 1985. http://oldevrasia.ru/library/M-A--Dandamaev_Politicheskaya-istoriya--Akhemenidskoy-derzhavy/
Есхил, Персите, https://chitanka.info/text/30726-persite
Ксенофонт, Исторически съчинения, С., 1984
Паневин К. В., Ионийское восстание и его последствия: http://www.roman-glory.com/panevin-ionijskoe-vosstanie
Попов, Вл., История на стария свят, В. Търново, 2008
Ру, Жан-Пол, История на Иран и иранския народ. От самото начало до наши дни, С., 2008
Stecchini, Livio C., The Persian Wars, http://www.iranchamber.com/history/articles/persian_wars1.php
Херодот, История (в девяти томах), Библиотека «Вехи» http://www.vehi.net/istoriya/grecia/gerodot/index.shtml
Шаму, Фр., Гръцката цивилизация, С., 1979