Рим

Галба

Посещения: 552

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков


galbaСвалянето на Нерон и провъзгласяването на Галба за император отворило нова страница в историята на Римската империя.

Ето какво разказва Тацит за онези години: „Пристъпвам към разказ за времена, изпълнени с нещастия, изобилстващи от жестоки битки, смутове и разпри, за времена диви и свирепи, дори и в мирно време...

Отначало смъртта на Нерон била посрещната с бурна радост и всеобщо ликуване, но скоро сенаторите, народът и преторианците, от една страна, и легионите и пълководците — от друга, били обзети от съвсем различни чувства, защото някой разгласил тайната, която обвивала идването на новия принцепс на власт, и станало ясно, че изборът на император можел да стане и извън Рим“ (Тац. Ист. I, 2 — 4).

Сервий Сулпиций Галба, човек богат и от много знатен произход, управител на Испания, бил провъзгласен за император от испанските и галските легиони през юни 68 г., а в Рим сенатът и преторианците изразили своето съгласие за избора му.

Галба пристигнал от Испания в Рим едва през есента и не могъл да се задържи дълго на власт, защото в Римската държава се разразил такъв произвол, че един от сенаторите остроумно забелязал: „Боя се да не започнем скоро да съжаляваме за Нерон“ (Плут. Галб. VIII).

„Всеобщата продажност, всемогъществото на либертините, алчността на робите, издигнали се неочаквано и бързащи да устроят живота си, докато старецът Галба бил все още жив, — всички тези пороци на предишния двор се развихрили и при новия, но снизхождението към тях било много по-малко“ (Тац. Ист. I, 7).

Галба, човек суров и с лишен от гъвкавост характер, отказал да плати на войниците за своето избиране, като заявил твърдо, че „имал обичай да набира, а не да откупва войниците си“ (Свет. Галб. 16). Това го и погубило. На 15 януари 69 г. той бил убит в Рим от разярените преторианци, които в желанието да си получат парите провъзгласили нов император — Отон, а няколко дни по-рано (на 2 януари) германските легиони обявили за свой император Вителий. Надигала се гражданска война.

Тацит казва за Галба следното:

„През своите 73 години надживял благополучно петима императори (от Август до Нерон — б. а.) и бил по-щастлив по време на чуждото управление, отколкото при своето. Семейството му водело началото си от древен и знатен род и се славело с богатствата си. Самият той не би могъл да бъде наречен нито добър, нито лош; по-скоро бил лишен от пороци, отколкото имал някакви достойнства; не бил безразличен към славата, но не я преследвал; чужди пари не вземал, към своите бил пестелив, а за държавните — стиснат. Ако сред приятелите и либертините му се срещали порядъчни хора, бил снизходителен към тях и не им пречел в нищо, но и на лошите прощавал всичко по най-недопустим начин. Въпреки това всички приемали неговата слабост и нерешителност за мъдрост — отчасти заради знатния му произход, отчасти поради страха, който в онези времена сковавал всички.

В разцвета на своите сили си спечелил гръмка военна слава в германските провинции; като проконсул предпазливо и умерено управлявал Африка, а вече като старец принудил Тараконска (североизточна — б. а.) Испания да уважава законите на Рим. Когато бил частно лице, всички смятали, че заслужава нещо повече и че е способен да бъде император, докато не станал такъв“ (Тац. Ист, I, 49).