Рим

Вителий

Посещения: 786

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

След самоубийството на Отон Вителий останал единственият император.

„В онези дни Италия търпяла по-големи бедствия и страдания, отколкото по време на война. Плъзналите из страната вителианци крадели, грабели, насилвали; алчни и продажни, те с всякакви средства се опитвали да плячкосат колкото се може повече; не щадели нито имота на хората, нито божиите достояния. Намирали се и такива, които се преобличали като войници, за да се разправят със своите врагове. Легионерите познавали добре околностите; избирали най-цветущите имения и най-богатите стопани, нападали ги и ги ограбвали, а ако им се окажела съпротива — убивали ги. Командирите разбирали, че самите те са в ръцете на своите войници и затова не се решавали да им забраняват каквото и да било“ (Тац. Ист. II, 56).

Авъл Вителий не бил от тези, които могат да се справят с подобен произвол.

Непостоянен и порочен той можел да бъде както много жесток, така и прекалено добродушен. На младини участвал в оргиите на Тиберий, а през следващите години се радвал на благоразположението на Калигула, Клавдий и Нерон.

След като станал император, Вителий не могъл да измисли нищо по-добро от това да избере като образец за управление Нерон (Свет. Вит. 11).

Но най-характерната черта на Вителий била неговата лакомия.

478px Rochegrosse Vitellius tran dans les rues de Rome par la populace 1883„Угощения давал по три, а понякога и по четири пъти дневно: утринна закуска, закуска през деня, обяд и гуляй. И с всички се справял лесно, понеже всеки път взимал средства за повръщане. В един и същи ден гостувал на различни домакини и на никого това не струвало по-малко от четиристотин хиляди сестерции. Най-прочута била гощавката, дадена от брат му по случай пристигането в Рим: както разправят, били поднесени две хиляди най-отбрани риби и седем хиляди птици. Но и нея надминал при посвещаването на едно блюдо, което сам наричал „щит на Минерва, закрилница на града“ поради необикновената му големина. В това блюдо били смесени дробчета от риба скар, мозъчета от фазани и пауни, езици от фламинго, мляко от мъжки мурени... Но понеже лакомията му била не само ненаситна и непрекъсната, но и неприлична, не можел да се сдържа дори по време на пътуване или жертвоприношение: пред самия олтар грабвал едва ли не от огъня парчета месо и жертвен хляб и започвал да дъвче, а в кръчмите по пътя се нахвърлял на още димящите гозби или пък на огризките от предишния ден“ (Свет. Вит. 13).

Казват, че за тези няколко месеца, когато бил император, Вителий „изял“ двеста милиона сестерции (Тац. Ист. II, 95).

През юли 69 г. легионите в Африка, Юдея и Сирия провъзгласили за император Веспасиан, към когото скоро се присъединили и легионите от Испания, Галия и други територии на Европа.

В края на ноември 69 г. войските на Вителий претърпели поражение при Кремона в Северна Италия, след което „той изпаднал в пълна апатия. Ако другите не помнели, че той е все още император, самият Вителий отдавна би забравил това“ (Тац. Ист. III, 63).

В крайна сметка той се отрекъл от властта си и през декември 69 г. бил убит.