Рим

Адриан

Посещения: 1102

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

384px Bust Hadrian Musei Capitolini MC817Публий Елий Адриан е роден на 24 януари 76 г. в Рим. Баща му бил братовчед на Траян. На десетгодишна възраст Адриан останал сирак; Траян, който нямал деца, поел грижата за неговото възпитание и с годините започнал да го приобщава към държавническата дейност — както към военната, така и към гражданската.

След като станал император, Адриан категорично и окончателно се отказал от политиката на военна агресия и се примирил с факта, че Партия и Армения отново станали независими.

„По времето на Адриан нямало големи военни походи и войните, които се водели, завършвали почти тихомълком. Войниците го обичали заради изключителните грижи, които полагал за тях и за голямата му щедрост. С партите бил в приятелски отношения, защото отстранил царя, наложен им от Траян. На арменците разрешил да имат свой цар, докато по времето на Траян ги управлявал римски легат. Народа на Месопотамия освободил от данъците, с които го бил обложил Траян. В лицето на албаките и иберите (грузинците — б. а.) имал верни съюзници, защото възнаградил богато царете им, въпреки че те отказали да му направят посещение“ (АЖА, Адр. XXI).

Но Дион Касий твърди, че по-късно царят на иберите Фарасман, заедно със семейството си посетил Рим, бил приет с големи почести и дори му издигнали конна статуя на Марсово поле (Дион Кас. 69, 15).

Адриан започнал да приема в легионите не само римски граждани, но и жители от провинциите, което способствало за варваризирането на армията.

Той проявявал голяма загриженост към държавните дела и знаел наизуст всички подробности от финансовото състояние на империята.

Адриан се стремял да е в добри отношения с различните социални групи: уважавал сената, грижел се за плебса, продължавайки традиционната политика на „хляб и зрелища“, издигнал обществения авторитет на конническото съсловие като му предоставил ръководни длъжности в императорската канцелария (заемани преди това от либертини — б. а.) и с това положил началото на формирането на висшата чиновническа прослойка, съставена от пълноправни граждани.

„Адриан забранил на господарите да убиват робите и наредил обвинителните присъди да се издават от съдиите (а не от господарите — б. а.), в случай че робите са го заслужили. Забранил да се продават без уважителни причини робите или робините на сводници или на съдържатели на гладиаторски школи. Наредил да закрият трудовите затвори за роби и свободни граждани. Съгласно заповедта му, ако господарят е бил убит в дома си, следствието не обхващало всички роби, а само онези, които се намирали наблизо и имали възможност да забележат нещо“ (АЖА, Адр. XVIII).

Адриан ознаменувал началото на своето управление с една наистина небивала дотогава в римската история щедрост. Неговият биограф казва:

„Без да подминава нищо, което би му спечелило разположението на хората, той опростил на частните длъжници на императорската хазна както в Рим, така и в дяла Италия, неизброимите суми, които следвало да платят, а на провинциите опростил огромни суми от недосъбрани постъпления. За да укрепи още повече общото спокойствие, Адриан заповядал да бъдат изгорени на форума на божествения Траян всички разписки за дължими суми. Цялото имущество на осъдените отивало в държавната, а не в личната му хазна. На момчетата и момичетата освен отпуснатите им още от Траян средства за храна, раздал допълнително щедри суми. Състоянието на сенаторите, разорили се не по своя вина, възстановил до размери, отговарящи на тяхното положение и в съответствие с броя на децата им, като на мнозина от тях отпуснал средства, които да им стигнат до края на живота. Не само на приятелите му, но и на широк кръг от хора неговата щедрост откривала път за изпълнението на почетни длъжности“ (АЖА, Адр. VII).

В началото на XIX в. на мястото на форума на Траян в Рим били открити части от каменна плоча с почетен надпис в чест на Адриан, датиращ от 118 г.:

„Сенатът и римският народ на император Цезар Траян Адриан Август, син на божествения Траян Партски, внук на божествения Нерва, върховен понтифекс, два пъти народен трибун, два пъти консул, който пръв и единствен от всички императори отмени дълга към императорската хазна в размер на 900 милиона сестерции, с което надмина не само своите съвременници, но и техните потомци, които ще живеят спокойно, благодарение на тази щедрост“ (ЛН, 198).

Адриан притежавал всички качества на отличен воин и се отличавал, подобно на Траян, с голяма физическа издръжливост. Владеел дори гладиаторските оръжия и по време на лов неведнъж собственоръчно убивал лъвове.

Адриан бил не само блестящ войник и разумен администратор, но и изтънчен интелектуалец. Още от дете толкова добре познавал и обичал гръцката култура, че на шега го наричали „гърчето“.

Преди да стане император Адриан бил управител на Атина, а по-късно полагал големи грижи за тази интелектуална столица на античния свят. Времето на Адриан било истински златен век за Атина. Там той издигнал величествения храм на Зевс Олимпийски, чиито колони стигали почти до двадесет метра.

Адриан се отличавал от своите предшественици с истинската си страст към изкуството. За цялото петвековно съществуване на Римската империя, никой от предишните императори не се наслаждавал на изкуството така, както този император.

Своеобразна дан на любовта си към гръцкото изкуство било покровителственото отношение на Адриан към гръцкия му роб Антиной, момък с изумителна красота; за императора-естет той бил живото въплъщение на идеала за чиста хармония.

Съдбата на Антиной не била щастлива: съвсем млад той се удавил в Нил.

В скръбта си за умрелия Адриан го провъзгласил официално за бог. До наши дни са достигнали многобройни изображения на Антиной.

Адриан бил и страстен пътешественик. Нито един император не бил посетил толкова страни и не бил видял толкова забележителности, колкото него.

В околностите на Рим, в Тибур (дн. Тиволи — б. а.), Адриан си построил величествена вила, в която възпроизвел различните архитектурни стилове и пресъздал културата на различни страни. „За да не пропусне нищо, направил на това място и подземно царство“ (АЖА, Адр. XXVI).

Адриан разгърнал широка строителна дейност в Рим, като същевременно проявил голяма скромност и не изписвал името си върху фасадите на сградите.

По негово време бил преустроен Пантеонът, тъй като старото здание, построено от Агрипа, съратника на Август, изпаднало в много лошо състояние. Съществуващият в днешния си вид храм с величествен купол е фактически изцяло нова постройка, но Адриан тактично оставил на фасадата името на първия строител: „Марк Агрипа, син на Луций, трикратен консул, построи“ (ЛЕ, 203). Пантеонът се оказал един от най-щастливите храмове на древния Рим; това е единствената антична постройка в Рим, която не се е превърнала в развалина и не е била преустроявана. Предполага се, че негов автор е бил прочутият архитект Аполодор от Дамаск.

1024px Internal Pantheon Light

Самият Адриан също се проявил като архитект; по негов проект бил построен монументалният храм на Венера и Рома (богинята на град Рим — б. а.), но Аполодор от Дамаск разкритикувал несъразмерните му пропорции.

Адриан бил човек със сложна психика; капризен, саркастичен, а понякога — подозрителен и жесток. Античните писатели отбелязват широката гама от психологически нюанси в личността на Адриан:

„Бил сериозен и весел, приветлив и страшен, необуздан и предпазлив, стиснат и щедър, откровен и лицемерен, жесток и милостив; във всичките прояви на своята натура бил винаги непостоянен“ (АЖА, Адр. XIV).

„Въпреки своята склонност да критикува музикантите, трагиците, комиците, граматиците, реторите, ораторите, той удостоявал всички специалисти с високи почести и ги правел богати, макар че въпросите му ги смущавали. Учените, които определено не съответствали на професията си, правел богати и удостоявал с почести, но ги отстранявал от професионалните им занимания“ (АЖА, Адр. XVI).

„Адриан така жадувал за слава, че книгите за собствения му живот, написани от него самия, предал на своите образовани либертини, за да ги издадат от тяхно име“ (АЖА, Адр. XVI).

Адриан нямал деца и дълго се колебаел, преди да си избере наследник. „Най-накрая, всичките, на които мислел да предаде властта, възненавидял като бъдещи императори. Но цялата си природна жестокост сдържал дотогава, докато не се разболял тежко“ (АЖА, Адр. XXIII). Тогава в яростта си той погубил мнозина от своето обкръжение, с което си навлякъл всеобща омраза.

Отначало Адриан осиновил Елий Вер, а след ранната му смърт — Антонин, към когото впоследствие преминала властта.

Адриан умрял на 10 юли 138 г. и бил погребан в Рим във величествения кръгъл мавзолей на брега на Тибър, който си бил издигнал приживе.

Макар че мнозина били озлобени срещу покойния император, Антонин успял да издейства от сената неговото обожествяване; заради достойното отношение към паметта на осиновителя си, Антонин бил наречен „Пий“, което означава „благочестив“.

В 141 г. по нареждане на Антонин Пий в Рим бил построен храм на божествения Адриан, от който са се запазили северната стена и 11 мраморни колони.

Мавзолеят на Адриан невъзмутимо се извисявал и през мрачното, но бурно хилядолетие на римското средновековие и въпреки че бил доста поочукан и преустроен от варварите, се превърнал в символ на несъкрушимия и вечен Рим; папите превърнали мавзолея в своя крепост и той започнал да се нарича „Замъкът на Светия Ангел“ — Кастел Сант Анджело.

1024px Castel S AngeloJanuary2004

 

 

Елий Вер

 

Елий Вер бил наследникът на императорската власт в 136–137 г.

Биографът на Адриан казва за него следното:

„Адриан решил да осинови Луций Цейоний Комод Вер; за препоръка му послужила единствено неговата красота. За всеобщо неудоволствие той го осиновил и му дал името Цезар Елий Вер (в официалните документи фигурира като Луций Елий Цезар — б. а.). По случай осиновяването му Адриан устроил игри и раздал на народа и войниците парични суми. Удостоил го със званието претор и незабавно го поставил начело на Панония (на територията на дн. Унгария — б. а.), като го назначил за консул (в 137 г. — б. а.) и му отпуснал средства, с които да покрие разходите си. Същият бил определен и за повторно консулство. Адриан виждал, че Елий Вер е човек със слабо здраве и неведнъж казвал: „Опряхме се на разклатена стена и загубихме 400 милиона сестерции, които раздадохме на народа в чест на осиновяването на Елий Вер.“ Елий Вер бил толкова изтощен, че дори не могъл да произнесе в сената благодарствената реч към Адриан за осиновяването си. Най-сетне, като взел — поради влошеното си здравословно състояние — прекалено голяма доза лекарство, той починал в съня си навръх януарските календи (на 1 януари 138 г. — б.а.). Адриан забранил да го оплакват поради наближаването на деня на добрите пожелания“ (АЖА, Адр. XXIII).

Биографът на Елий Вер му посвещава следните думи:

„Елий Вер получил добро образование и водел много весел начин на живот; злите езици говорели, че бил по-мил на Адриан с външността си, отколкото с характера си. В двора прекарал кратко време. Ако личният му живот не будел одобрение, то и не заслужавал порицание: той помнел за достойнството на своята фамилия. Отличавал се с изящество, привлекателност, царствена красота, имал благородно лице, притежавал възвишено красноречие, пишел стихове с лекота, имал своята роля и в държавното управление“ (АЖА, Ел. V).