Рим

Епоха на войнишките императори (235 - 284)

Посещения: 15695

 

Галиен

 

Mainz0223Галиен, синът на Валериан, бил образован човек; славата на неговото управление се съдържала в дружбата му с Плотин, един от последните големи философи на езическия свят. Галиен бил добър оратор и поет, но както справедливо отбелязва неговият биограф, „на императора са необходими едни качества, а на оратора и поета — други“ (АЖА, Дв. Гал. XI).

Галиен проявил решителност и храброст при защитата на римските владения и постигнал известни успехи в борбата с външните врагове; затова пък с вътрешните врагове не успял да се справи.

В различни части на държавата се появили едновременно няколко императори и Римската империя започнала да се разпада: властта над Изтока поел Оденат, Валент се обявил за император в Гърция, източното крайбрежие на Адриатика попаднало под властта на Авреол, Емилиан взел Египет, а Галия провъзгласила за император Постум; междувременно скитите нахлули чак във Витиния.

„Най-сетне, когато всички части на земния кръг били разтърсени сякаш вследствие на световен заговор, в Сицилия започнала някаква война с робите: там бродели разбойници, които били разгромени с големи усилия“ (АЖА, Дв. Гал. IV).

Като финал на всички беди в 262 г. станало много силно земетресение, а в Рим и в Гърция започнала да върлува чума.

Галиен сключил съюз с Авреол срещу Постум и удържал победа, но да събере отново в едно цяло разпадналата се империя се оказало свръх силите му.

В 265 г. Галиен поделил властта с Оденат като го признал за август. След убийството на Оденат властта преминала към вдовицата му Зенобия, която управлявала Изтока в продължение на няколко години.

Под властта на Галиен фактически се намирала само Италия.

Годините на самостоятелното управление на Галиен (259 — 268 — б. а.) са време, когато политическата криза, поразила Римската държава, достигнала своя апогей.

И сякаш от отчаяние той се хвърлил във водовъртежа на удоволствията и „сърцето му се втвърдило от наслажденията“ (АЖА, Дв. Гал. IX). Неговият биограф казва:

„Роден единствено за да угажда на стомаха си и за наслади, Галиен прахосвал дни и нощи в пиянство и разврат и изглеждало сякаш тридесетте тирани опустошавали целия свят; дори жените управлявали по-добре от него. За да не отмина с мълчание жалките му хрумвания, ще спомена, че правел спални от рози и строял укрепления от плодове. Върху масите слагал винаги златотъкани покривки. Косите си посипвал със златен прашец. Често се движел, обкръжен от сияние. В Рим, където императорите винаги ходели облечени в тоги, той се разхождал в пурпурна хламида със златни закопчалки и цялата украсена със скъпоценни камъни“ (АЖА, Дв. Гал. XVI).

„Сега да преминем към тридесетте тирани, които се появили по времето на Галиен, тъй като лошият император будел единствено презрение. За тях ще кажем малко и накратко: повечето не заслужават имената им да запълват книгите, въпреки че някои от тях притежавали немалка доблест и дори донесли голяма полза на държавата“ (АЖА, Дв. Гал. XXI).

„Тези хора, нахвърлили се от различни части на света върху императорската власт, били толкова малко известни, че дори и най-учените мъже не могли нито много да разберат, нито да разкажат за тях“ (АЖА, Тр. тир. I).

„Така ѝ било писано на Римската държава, че по времето на Галиен всеки, който искал, ставал император“ (АЖА, Тр. тир. X).

„Съдбата запазила Галиен за държавата повече от необходимото“ (АЖА, Тр. тир. X).

В 268 г. Галиен бил убит в резултат на заговор.

 

X

Right Click

No right click