Рим

Епоха на войнишките императори (235 - 284)

Посещения: 15778

 

Зенобия

 

Зенобия била съпруга на Оденат, който завладял значителна част от източните владения на Римската империя и бил признат от Галиен за император на Изтока. Оденат си приписвал като заслуга факта, че не позволил на персите и партите да заграбят римския Изток. Столица на Оденатовите владения бил град Палмира в Сирия.

В 267 г. Оденат загинал, а в 270 г. властта над Изтока преминала официално в ръцете на сина му Вабалат, който приел римското име император Цезар Луций Юлий Аврелий Септимий Вабалат Атенодор Август, но фактически управлявала майка му, носеща официалното име Септимия Зенобия Августа.

Зенобия била умна, енергична, красива, нравствена, образована, решителна и безкрайно честолюбива жена. Тя категорично отказала да признае Аврелиан за император, привлякла на своя страна персите и другите източни народи и тръгнала по пътя на завоевателната политика; отначало палмирските войски нахлули в Мала Азия, а след това в Египет, където превзели Александрия.

Аврелиан повел изнурителна война със Зенобия и в крайна сметка се приближил до Палмира.

За по-нататъшните събития неговият биограф разказва:

„Най-сетне, измъчен и уморен от военните несгоди, Аврелиан изпратил на Зенобия следното писмо:

„Аврелиан, император на Римската държава, покорил Изтока, до Зенобия и до всички, воюващи на нейна страна.

Вие трябваше сами да направите това, което сега искам от вас в моето писмо.

Заповядвам ви да се предадете и обещавам да запазя живота ви, а ти, Зенобия, ще живееш заедно с близките си там, където ти посоча, съгласно решението на великия сенат. Скъпоценните камъни, златото, среброто, коприната, конете и камилите сте длъжни да предадете в римската държавна хазна. Жителите на Палмира ще запазят правата си.“

Когато получила писмото, Зенобия отговорила с по-голяма гордост и високомерие, отколкото ѝ позволявало положението, очевидно с цел да уплаши врага:

„Зенобия, царица на Изтока, до Аврелиан Август.

Никой досега, освен тебе, не е искал в писмо това, което искаш ти. На война доблестта решава всичко. Ти ми предлагаш да се предам, сякаш не знаеш, че царица Клеопатра предпочете да умре, но не и да живее в безчестие. Персите не са ми отказали подкрепата си и ние вече ги чакаме; зад нас стоят сарацините, зад нас са и арменците, а твоята войска, Аврелиане, бе победена от сирийски разбойници. И какво? Ако се съберат въоръжените сили, които очакваме да дойдат от всички страни, ще трябва да се откажеш от високомерието си, с което сега ми предлагаш да се предам, сякаш си пълен победител.“

Това писмо, продиктувано от самата Зенобия, Никомах, според собствените му думи, превел от сирийски на гръцки, тъй като писмото на Аврелиан също било написано на гръцки.

Когато получил писмото, Аврелиан не се смутил, напротив, дори се разгневил.

Събрал незабавно войските си и обсадил Палмира от всички страни; нищо не пропуснал решителният пълководец, всичко довел докрай, за всичко се погрижил. Прехванал отредите, изпратени на помощ от персите, подкупил конните отреди на сарацините и арменците и било с жестокост, било с човещина, ги привлякъл на своя страна. Най-накрая, пуснал в ход големи сили и победил тази могъща жена.

Победената Зенобия се опитала да избяга и яхнала камила се насочила към персите, но била заловена от пратената подире ѝ конница и предадена в ръцете на Аврелиан.

Победителят и вече владетел на целия Изток, който държал окована Зенобия, започнал да проявява прекалено голямо високомерие и надменност в преговорите с персите, арменците и сарацините.

Сред римските войници се вдигнал необикновен шум: всички искали смъртта на Зенобия.

Аврелиан обаче смятал за недостойно да убие една жена; след като наказал със смърт по-голямата част от онези, които я подстрекавали да започне, подготви и поведе войната, той решил да я запази за триумфа си и да я покаже пред очите на римския народ. От убитите най-тежка била, както казват, загубата на философа Лонгин, под чието ръководство Зенобия изучавала гръцката литература. Аврелиан, казват, го наказал със смърт заради гордото писмо на Зенобия, написано по негов съвет, въпреки че било на сирийски език.

И така, след като установил мир в целия Изток, Аврелиан се завърнал в Европа като победител“ (АЖА, Авр. XXVI — XXX).

В Рим Аврелиан отпразнувал триумфа си, чието описание ни предава неговият биограф:

Herbert Schmalz Zenobia„Триумфът на Аврелиан бил изключително пищен. Отначало преминали три царски колесници: първата — на Оденат, обкована и украсена със сребро, злато и скъпоценни камъни; втората — изпратена като подарък на Аврелиан от персийския цар и със същата майсторска изработка; третата — тази, която самата Зенобия си поръчала, надявайки се да шества върху нея в Рим. И не се излъгала: тя влязла в Рим заедно с колесницата, но победена и с чужд триумф. Имало и още една колесница, теглена от четири елена, която по-рано принадлежала, както казват, на царя на готите. Върху нея Аврелиан се изкачил на Капитолия, за да принесе там в жертва елените; казват, че заедно с колесницата ги принесъл в жертва на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ.

В триумфалната процесия водели отпред двадесет слона и двеста най-различни опитомени диви животни от Либия и Палестина (след триумфа Аврелиан незабавно ги раздал на частни лица, за да не обременява държавната хазна с изхранването им — б. а.); водели четири тигъра, жирафи, лосове и други подобни животни; следвали ги осемстотин гладиаторски двойки, без да се смятат пленените варвари; след тях вървели блемии, аксомити, араби, индийци, бактри, ибери, сарацини, перси; след тях — готи, алани, роксолани, сармати, франки, свеби, вандали, германци с вързани като на пленници ръце; после преминали най-знатните от оцелелите жители на Палмира, а също и египтяни — като наказание за вдигнатото въстание.

В триумфалната процесия водели и десет жени, които попаднали в плен, понеже, преоблечени в мъжки дрехи, участвали в боя заедно с готите; много други такива жени били убити. Надписите гласяли, че това са амазонки (отпред носели надписи с имената на племената — б. а.).

Тук вървял и победеният Тетрик, самозваният император на Галия, облечен в алена хламида, в жълто-зелена туника и галски панталони. Редом с него вървял синът му, когото той обявил в Галия за император.

Вървяла и Зенобия, украсена с накити от скъпоценни камъни и окована в златни вериги, поддържани от хората до нея.

Носели златни венци от всички градове, чиито имена били обозначени върху високо вдигнати надписи.

Допълнителен блясък на цялото това тържествено шествие придавал самият римски народ, знамената на колегиите и лагерите, доспехите на воините, съкровищата на царете, цялата войска и сенатът, въпреки че последният бил малко тъжен, защото сенаторите разбирали, че триумфът засяга и тях.

Най-сетне, в девет часа Аврелиан стигнал до Капитолия, а късно вечерта пристигнал в Палатинския дворец.

В следващите дни за народа били устроени развлечения: театрални представления, циркови и ловни игри, гладиаторски битки и морски сражения“ (АЖА, Авр. XXXIII).

Аврелиан запазил живота на Зенобия и ѝ подарил имение в околностите на Рим, близо до Тибур (дн. Тиволи — б. а.).

Зенобия не живяла дълго, но потомците ѝ останали в Италия и се ползвали с известност.

В Палмира, в центъра на града, върху конзолите на колоните от Голямата Колонада стояли статуите на Оденат и Зенобия. След превземането на Палмира от римляните през 272 г. статуята на Зенобия била разрушена, а конзолата, където стояла — изкъртена; статуята на Оденат по-късно била претопена. До наши дни са се запазили почетните гръцки и палмирски надписи с имената на Зенобия (върху ствола на колоната — б. а.) и Оденат (върху конзолата — б. а.), направени в 271 г.

 

X

Right Click

No right click