Рим

Епоха на войнишките императори (235 - 284)

Посещения: 14465

 

Гордиан I

 

319px Gordian I Musei Capitolini MC475Биографът на Гордиан казва за него:

„По бащина линия Гордиан произлизал от Гракхите, а по майчина — от император Траян. Баща му, дядо му и прадядо му били консули; тъстът му, бащите на тъста и тъщата и двамата дядовци на последните също били консули. Самият той бил консул, притежавал много голямо състояние и се ползвал с огромно влияние. Владеел Помпеевия дом в Рим, а в провинциите имал толкова земи, колкото нямало нито едно частно лице“ (АЖА, Тр. Горд. II).

Гордиан бил високообразован човек, дори написал няколко поеми в младостта си, сред тях и една епическа поема от 30 песни — „Антониниада“ — за императорите Антонин Пий и Марк Аврелий (АЖА, Тр. Горд. III).

„Като едил Гордиан устроил за римския народ дванадесет зрелища на собствени разноски, по едно зрелище в месеца; понякога пускал на арената по петстотин гладиаторски двойки, но никога по-малко от сто и петдесет. Веднъж пуснал на арената сто диви животни, докарани от Либия, а друг път — хиляда мечки“ (АЖА, Тр. Горд. III).

„Отличавал се с толкова уравновесен характер, че не можел да бъде упрекнат в нито една постъпка, предизвикана от гняв, нескромност или неумереност“ (АЖА, Тр. Горд. VI).

„Добрите нрави обаче не му донесли никаква полза. При такъв почтен начин на живот, четейки постоянно Платон, Аристотел, Цицерон, Вергилий и други древни писатели, завършил дните си не както заслужавал“ (АЖА, Тр. Горд. VII).

В 238 г., когато прехвърлял вече осемдесетте, Гордиан бил проконсул на провинция Африка.

Африканците, възмутени от жестокостта на един финансов чиновник на император Максимин, го убили, вдигнали се на бунт срещу самия Максимин и решили да провъзгласят за император Гордиан, без дори да са поискали съгласието му.

Въстаниците тръгнали незабавно към град Тиздра и „там открили почтения старец Гордиан, който след целодневно разглеждане на съдебни дела, си почивал в постелята. Когато му наметнали порфирата, той паднал на земята, но го вдигнали въпреки съпротивата му. За да избегне надвисналата както от страна на Максимин, така и от страна на собствените му благожелатели опасност, почтеният старец се съгласил да бъде провъзгласен за император, тъй като нямал друг избор“ (АЖА, Тр. Горд. IX).

Гордиан I пристигнал много бързо в Картаген заедно със сина си, който също носел името Гордиан и когото веднага взел за съуправител.

Римският сенат посрещнал с възторг вестта за африканските събития.

„Срещу двамата Гордиани в Африка се изправил някой си Капелиан, който в частния си живот бил вечен противник на Гордиан и когото последния, след като станал император, отстранил от длъжността началник на маврите, на която бил назначен от Максимин в качеството си на ветеран. Капелиан събрал една тълпа от маври и се устремил към Картаген. Местните жители с присъщото им пуническо вероломство застанали на негова страна.“ Гордиан пратил срещу Капелиан сина си Гордиан II; в завързалото се сражение младият Гордиан бил убит. „Когато старият Гордиан разбрал, че е останал без никаква защита в Африка, в страха си от Максимин и при вестта за пуническото вероломство паднал духом и, сломен от мъка, сложил край на живота си като се обесил“ (АЖА, Тр. Горд. XV — XVI).

 

X

Right Click

No right click