Рим

Епоха на войнишките императори (235 - 284)

Посещения: 14593

 

Гордиан III

 

359px Gordian III Musei Capitolini MC995Гордиан III (син на дъщерята на Гордиан I или син на Гордиан II — не се знае със сигурност — б. а.) станал император на дванадесетгодишна възраст.

„Гордиан III бил жизнерадостен, красив и любезен младеж, всички го харесвали, бил приятен за общуване, отличавал се с образованост — с една дума, притежавал всички качества, за да бъде император, освен възрастта“ (АЖА, Горд. Тр. XXXI).

В 241 г. римляните започнали война с Персия. Преди да тръгне на поход, Гордиан III се оженил и започнал да се съветва за всичко с тъста си, когото направил преториански префект. „Оттогава управлението на Гордиан не изглеждало вече момчешко и достойно за презрение, тъй като уважаваният му тъст го съветвал за всичко; самият император, проникнат от чувство на дълбока преданост, станал по-разумен и не позволявал на евнусите и на придворните прислужници на майка си да си играят с волята му, използвайки неговата неопитност и снизходителност“ (АЖА, Горд. Тр. ХХIII).

В 242 г. Гордиан III тръгнал сам на поход срещу персите. Походът се увенчал с успех. Персите се оттеглили в своите земи, а целият Изток преминал във властта на римляните.

След смъртта на тъста на Гордиан III в 243 г. преториански префект станал Филип Арабина, „човек с нисък произход, но надменен, който веднага започнал да плете интриги срещу императора“ (АЖА, Горд. Тр. XXIX).

Покойният тъст на Гордиан управлявал толкова разумно държавата, че всички градове на Римската империя били добре снабдени с храни и имали запаси за дълго време — почти за цяла година — затова войниците не ги застрашавал глад.

В желанието си да привлече легионерите на своя страна Филип Арабина направил всичко възможно в градовете да не постъпва храна в необходимото количество; изпращал натоварените с хляб кораби не там, където трябвало, а войниците премествал в градове, където запасите били вече изчерпани.

„Това веднага настроило войниците срещу Гордиан III, тъй като те не разбирали, че младият император бил коварно излъган от Филип. Но Филип не спрял дотук: започнал да пуска сред легионерите слухове, че Гордиан е твърде млад, за да управлява империята, че по-добре е да управлява онзи, който е в състояние да ръководи войниците и държавата. Освен това Филип подкупил военачалниците и те започнали открито да го предлагат за император.

Отначало приятелите на Гордиан III оказвали силна съпротива, но тъй като гладът започнал да измъчва легионерите, властта била предадена в ръцете на Филип. Войниците поискали Филип да управлява наравно с Гордиан III и да бъде един вид негов опекун.

Когато поел императорската власт, Филип започнал да се държи надменно с Гордиан III, а последният, осъзнавайки, че е император и потомък на императори и че произхожда от много знатно семейство, не можел да понася наглостта на този човек с нисък произход.

Веднъж Гордиан III се качил на трибуната и започнал да се жалва пред военачалниците и легионерите с надеждата да отнеме властта от Филип. Обвинил го, че е забравил за благодеянията му и е проявил неблагодарност, но не успял да постигне нищо с жалбите си. Отправял молби към войниците, обръщал се направо към военачалниците, но привържениците на Филип се оказали по-силни. Най-сетне, когато Гордиан III видял, че го поставят по-ниско от Филип, започнал да моли да не го смятат за август, а само за цезар, но и това не получил; молел даже да го назначат за префект на Филип — отказали му. Последната молба на Гордиан III била Филип да го вземе за военачалник и да му запази живота. Филип почти се съгласил (самият той пазел мълчание, но действал чрез други като им давал знаци и указания — б. а.), но когато останал сам и се замислил, че все някога Гордиан III може да си възвърне симпатиите на легионерите, решил да се възползва от все още нестихналия гняв на войниците към последния, затова дал заповед да отведат младия император и без да обръщат внимание на виковете му, да свалят всичките му дрехи и да го убият. Отначало делото било отложено за известно време, но по-късно — изпълнено съгласно заповедта. Така Филип взел властта — не по право, а по безчестен начин“ (АЖА, Горд. Тр. XXIX — XXX).

Войниците погребали Гордиан III на персийска земя, близо до Цирцезийското укрепление и издълбали на гроба му надпис на гръцки, латински, персийски, еврейски и египетски език: „На божествения Гордиан, победителя на персите, победителя на готите, победителя на сарматите, пресякъл заплахата от междуособици в Римската държава, победителя на германците, но не и победител на Филиповците“.

„Тези последни думи били добавени явно поради факта, че Гордиан отстъпил на Филиповите полета, победен в хаотична битка с аланите, и заради това, че бил убит от Филиповците (баща и син - б. а.)“ (АЖА, Горд. Тр. XXXIV).

След убийството на Гордиан III Филип Арабина „пратил в Рим писмо, в което казвал, че Гордиан III умрял от болест, а той самият бил провъзгласен за император от всички легионери. Сенатът бил вкаран в заблуждение: той признал Филип за август, а младия Гордиан III причислил към боговете“ (АЖА, Горд. Тр. XXXI).

„След като умъртвил Гордиан III, Филип Арабина не посмял нито да премахне неговите изображения, нито да събори статуите му, нито да заличи името му; сериозно и с неримско лицемерие почитал паметта му и винаги го наричал божествен“ (АЖА, Горд. Тр. XXXI).

 

X

Right Click

No right click