Рим

Тетрархия

Посещения: 8024

 

Лициний

 

480px Licinius gold multiple CdM Beistegui 232Цезар Валерий Лициниан Лициний Август, влязъл в историята под името Лициний, получил титлата август от император Галерий на 11 ноември 308 г.

След победата над Максимин Даза през юни 313 г. Лициний провъзгласил от Никомедия свобода на вероизповеданието, но политиката му спрямо християните не се отличавала с последователност и в 320 г. той ги подложил на гонения.

След смъртта на Максимин Даза Лициний и Константин останали единствените господари на Римската империя и се вкопчили един в друг в борба за власт. Лициний претърпял поражение и в двете си сражения с Константин и започнал да го моли за мир.

В 314 г. съперниците се помирили и се споразумели за подялбата на властта: Константин присъединил към владенията си Панония, Далмация, Дакия, Македония и Гърция, а Лициний запазил Тракия, Мала Азия, Сирия и Египет.

Мирът се оказал нетраен и в 324 г. Константин и Лициний отново изправили една срещу друга войските си.

Лициний разполагал със 150 000 пехотинци, 15 000 конници, а флотата му наброявала 350 галери с по три реда весла; Константин имал над 120 000 конници и пехотинци и 200 неголеми кораба.

Решителното сражение станало близо до тракийския град Адрианопол. Лициний бил разбит, но успял да избяга във Византий (град, на чието място бил построен впоследствие Константинопол — дн. Истанбул — б. а.). Константин обсадил Византий, докато в същото време синът му Крисп удържал победа над флотата на Лициний.

Но битката не била завършена. Лициний успял да избяга в Мала Азия и да събере нова голяма армия. Константин настигнал Лициний в Мала Азия и през есента на 324 г. разгромил войските му.

След като претърпял окончателно поражение, Лициний избягал в Никомедия. Константин обещал да му запази живота, ако се отрече от властта.

Лициний приел условията на победителя и на 18 септември 324 г. в тържествена обстановка свалил от раменете си пурпурната мантия и паднал в нозете на Константин. Външно победителят се отнесъл милосърдно към победения. Лициний бил закаран в Тесалоники (дн. Солун — б. а.) и там — тихомълком убит.

Аврелий Виктор казва за Лициний следното:

„Лициний завършил живота си в Тесалоники, достигнал почти шестдесетгодишна възраст. Със своята алчност за пари надминал всички, бил прекомерно властолюбив, много суров и раздразнителен, към науките се отнасял враждебно и поради безкрайното си невежество ги наричал отрова и чума за обществото, особено ораторското изкуство. Като човек, роден и отраснал на село, бил полезен за земеделците и въобще — за селските жители, а във военното дело най-строго се придържал към старата дисциплина. Решително пресичал своеволията на евнусите и другите придворни служители, които наричал дворцови червеи и мишки“ (Авр. Викт. Извл. XLI).