Рим

Тетрархия

Посещения: 8023

 

Максимиан Херкулий

 

392px 9655 Museo Archeologico di Milano Ritratto di tetrarca ca. 300 d.C. Foto Giovanni DallOrto 12 Mar 2012Съуправителят на Диоклециан Максимиан като император носел официалното име Цезар Марк Аврелий Валерий Максимиан Август и прякора Херкулий (което означава „произхождащ от Херкулес“ — б. а.).

Подобно на Диоклециан, Максимиан Херкулий не бил глупав човек, но не притежавал неговата гъвкавост и се отличавал с по-голяма жестокост. Ако Диоклециан бил наричан „баща на златния век“, то Максимиан Херкулий бил бащата на железния.

Максимиан Херкулий имал пищна титла, за което свидетелства надписът, намерен в Рим:

„На великия, непобедим и най-храбър от всички предишни принцепси император Цезар Марк Аврелий Валерий Максимиан Благочестивия, Щастливия, Непобедимия Август, 4 пъти консул, баща на отечеството, проконсул, Септимий Валенцион, високоблагороден мъж, изпълняващ длъжността преториански префект, най-достоен мъж, предан на волята и величието му“ (ЛН, 223).

Аврелий Виктор казва за съуправителя на Диоклециан следното:

„Аврелий Максимиан, по прякор Херкулий, имал необуздан нрав, бил крайно сластолюбив и несъобразителен; произхождал от една селска местност в Панония. И днес още (в IV в. — б. а.) недалеч от Сирмий се издига хълм, където е разположен дворецът, в който родителите му са работели като надничари“ (Авр. Викт. Извл. XL).

Евтропий пише:

„Херкулий не криел природната си жестокост, бил груб и ужасното му лице изразявало свирепост“ (Евтроп. IX, 16).

А ето и мнението на Лактанций: „Тъй като Максимиан Херкулий владеел Италия, сърцето на империята, а с нея граничели богатите провинции Африка и Испания, то той не бил ревностен колкото Диоклециан в охраната на богатствата си, чийто размер му бил напълно достатъчен. А когато имал нужда от допълнителни средства, не липсвали богати сенатори, срещу които с помощта на тайни доноси се повдигали обвинения, ужким се домогвали до императорска власт; така че цветът на сената бил изтребван постоянно“ (Лакт. За см. гон. VIII).

Ако Диоклециан проявявал търпимост и преследвал християните единствено от политически съображения, то Максимиан, груб и чудовищно жесток, изпитвал към тях люта ненавист и ги подлагал на изтънчени мъчения.

На 1 май 305 г. Максимиан Херкулий се отрекъл от властта заедно с Диоклециан, но последният употребил много усилия, за да го убеди да направи това.

В 306 г. Максенций, синът на Максимиан, завзел властта в Рим и бил провъзгласен за император с титлата цезар. Максимиан веднага тръгнал за Рим, за да стане негов съуправител. Но синът не пожелал да раздели бленуваната власт с баща си. Тогава старият император напуснал столицата и отишъл при цезар Константин в Галия. Младият честолюбец го приел добре, признал го за старши август, за което съответно получил същата титла. За да затвърди съюза Максимиан дал за жена на Константин дъщеря си Фауста; сватбата се състояла на 31 март 307 г. Но тъстът и зетят не се спогодили: първият искал колкото се може по-скоро да се хвърли в битката за власт над Римската империя, докато вторият не искал да бърза и да рискува, защото желаел властта единствено за себе си. В крайна сметка неуморимият Максимиан, измъчен от очакване и бездействие, се завърнал в Рим, където направил опит да отстрани от власт сина си Максенций, но не сполучил; първоначално бил изселен от Рим, а след това въобще от Италия. Изгнаникът, пришпорван от бясна амбиция, се отправил при Диоклециан в Илирия като се надявал да го придума да се включи в борбата за власт, но онзи се наслаждавал на спокойния си живот край морския бряг и категорично му отказал. В 308 г. неудачникът Максимиан отново бил принуден да заяви за оттеглянето си от властта. Претърпял пълно поражение, той се завърнал при зет си Константин и се установил в град Августа Тревери (дн. Трир — б. а.). Въпреки че живеел в охолство и почит, старият Максимиан нямал сили да се противопостави на измъчващата го жажда за действие. Възползвайки се от отсъствието на Константин, той напуснал Августа Тревери, събрал набързо войска, превзел Арелате (дн. Арл — б. а.) и започнал да разпраща послания с цел да привлече на своя страна войниците на Константин. Когато научил за станалото, младият зет се втурнал да преследва коварния си тъст, но онзи успял да се скрие в непристъпната Масилия (дн. Марсилия — б. а.). Константин не успял да превземе града нито по суша, нито по море, но се спазарил с някои от хората на Максимиан, които предали господаря си и отворили градските порти. Войските на Константин влезли в Масилия и жизненият път на размирния Максимиан завършил: той или се самоубил, или бил убит. Тези събития станали в 310 г.