Рим

Тетрархия

Посещения: 8019

 

Максенций

 

Максенций, синът на император Максимин Херкулий, бил женен за дъщерята на император Галерий — Максимила. Галерий обаче не направил Максенций цезар и той се принудил да живее известно време като частно лице във вилата си край Рим.

В 306 г. в града започнали вълнения; за повод послужили слуховете, че властите имат намерение да си възвърнат от гражданите средствата, изразходвани за построяването на Диоклециановите терми. Максенций съумял да се възползва от създалата се ситуация и на 28 октомври бил провъзгласен за император с титлата цезар, а в 307 г. станал август. Изведнъж в Римската империя се появили едновременно петима августи: Галерий — на Изток, Флавий Север — на Запад, Максенций, Максимиан Херкулий (който веднага след като синът му превзел Рим се завърнал на власт — б. а.) и Константин.

В 306 г. август Флавий Север извършил неуспешен поход срещу Максенций и Максимиан Херкулий в Рим. В 307 г. подобен опит предприел и август Галерий, но също се провалил.

Максенций бил груб, жесток и некултурен човек и скоро се скарал с баща си, който го напуснал.

За да си спечели разположението на римляните, Максенций отначало се престорил, че симпатизира на християните, които вече представлявали значителна сила в Рим.

Той твърде бързо свалил от себе си маската на благоприличието и управлението му се изродило в такава откровена тирания, че римляните встъпили в тайни преговори с август Константин, който откликнал на молбите им и тръгнал с войски през Северна Италия към Рим. Това станало през есента на 312 г.

Лактанций разказва за последвалите събития:

„Започнала междуособна война. Максенций останал в Рим, тъй като оракулът му предсказал, че ако напусне града, ще загине. Военните действия срещу Константин поверил в ръцете на опитни пълководци. Максенций разполагал с повече сили, защото получил от Флавий Север войските на баща си, а имал и собствена войска, съставена от маври и италийци. В стълкновенията побеждавали войниците на Максенций. Най-сетне Константин събрал кураж и решен на всичко, повел войските си към Рим и ги разположил близо до Мулвийския мост. Настъпил денят, в който преди пет години Максенций получил властта — пет дена преди ноемврийските календи (28 октомври — б.а.)...

Войската на Константин грабва оръжието. Врагът тръгва насреща и преминава моста. Двете армии влизат в сражение и се бият с еднаква сила, никой не отстъпва. В града възниква вълнение и започват да порицават Максенций, че е пълководец, пренебрегващ общественото благо. Изведнъж всички хора, намиращи се в цирка, където Максенций устроил игри в чест на рождения си ден, единодушно заявяват, че е невъзможно Константин да бъде победен. Максенций, объркан от това, се втурва в двореца, свиква неколцина сенатори и им заповядва да погледнат в Сибилинските книги; в тях откриват предсказанието, че уж в този ден ще загине врагът на римляните. Обнадежден от това пророчество, Максенций напуска двореца и се появява на бойното поле. Мостът зад гърба му се срутва. Това прави битката още по-ожесточена... Страхът обзема войските на Максенций; самият той побягва назад и бърза към падналия мост, но бива пометен от обезумялата тълпа и пада в Тибър“ (Лакт. За см. гон. XLIV).

За разигралите се събития Аврелий Виктор казва следното: „Максенций бил жесток и безчовечен и ставал все по-лош, предавайки се изцяло на страстите си. Освен това бил толкова страхлив, невойнствен и потънал в бездействие, че когато в Италия вече бушувала война и войските му били разбити при Верона, той не променил обичайния си начин на живот и дори вестта за смъртта на баща му не го развълнувала. От ден на ден ставал все по-мрачен; най-накрая, с големи усилия се измъкнал от Рим и стигнал до Червените Скали, някъде около деветата миля. След поражението на войските си, Максенций побягнал към Рим, но попаднал в засада, която сам бил поставил за врага недалеч от Мулвийския мост на Тибър и загинал на шестата година от своето управление.

Като разбрали за гибелта му сенатът и народът се отдали на неописуема радост, защото жестокостта му нямала граници: веднъж дал разрешение на преторианците да избиват хората и пръв установил срамния обичай сенаторите и земеделците да му дават под формата на подарък пари, за да може да ги прахосва“ (Авр. Викт. Цез. XL).

Паметник на управлението на Максенций в Рим е монументалната базилика, която била завършена от Константин. Внушителните ѝ развалини са се запазили и до наши дни.