Рим

Тетрархия

Посещения: 8953

 

Максимин Даза

 

Цезар Галерий Валерий Максимин Даза, влязъл в историята под името Максимин Даза, бил племенник на император Галерий (син на сестра му — б. а.).

„По произход и възпитание Максимин Даза бил овчар, което не му пречело обаче да се отнася с уважение към умните хора и към литераторите. Бил спокоен по характер, но много обичал виното. Понякога, когато бил пиян и с размътен разсъдък, издавал жестоки разпореждания, а след това се разкайвал; затова отлагал изпълнението на заповедите си до сутринта и до пълното си изтрезняване“ (Авр. Викт. Извл. XL).

„Даза, едва-що откъснал се от стадата и горите, бързо станал щитоносец, след това телохранител, военен трибун и най-накрая цезар; получил Изтока, за да го тъпче и терзае, понеже не бил запознат нито с военното дело, нито с управлението на държавата, а от прост овчар се превърнал във водач на войниците“ (Лакт. За см. гон. XIX).

Максимин Даза получил титлата цезар на 1 май 305 г., а в 309 г. — титлата август; управлявал Сирия и Египет.

В началото на управлението си поне външно се отнасял снизходително към християните; много от тях били освободени от тъмниците и върнати от мините. Не ги преследвали и можели свободно да се събират.

Жестокостта и суеверието били отличителните черти на Максимин Даза. Той бил обкръжен от магове и философи, които постепенно му внушили мисълта, че силата на християните е в стройната им и здрава църковна организация. Затова той се опитал да организира по подобен начин и езическата религия като учредил сходна с християнската езическа администрация. След това отново започнал да притеснява християните, но бил принуден да действа внимателно, защото знаел, че Константин покровителствал християните. Малко преди войната с август Лициний Максимин Даза издал пространен едикт за религиозната търпимост.

Той бил един от последните, враждебно настроени към християните императори, но не стигнал до крайности, тъй като по онова време християнството представлявало вече голяма реална сила и имало покровители както сред върхушката на Римската държава, така и в самия императорски дворец, а църквата разполагала с немалко материални ресурси (в това число роби и земи — б. а.), завещани ѝ от богати и знатни християни, предимно жени.

След гибелта на Максенций в 312 г. Максимин Даза замислил междуособна война с август Лициний; тръгнал с войските си от Сирия и превзел град Византий, който влизал в състава на Лициниевите владения. Максимин Даза разполагал със седемдесетхилядна армия, докато броят на Лициниевите войници бил доста по-малък, но затова пък последният проявил пълководческия си талант и разбил войските му; Максимин Даза побягнал и завършил жизнения си път при неизяснени обстоятелства: или бил убит, или се самоубил.

Това се случило през лятото на 313 г. Всички източни провинции признали властта на Лициний.

 

X

Right Click

No right click