Германия

Съдбата на фелдмаршала

Посещения: 337

 

Василий Веденеев

"Тайните на Третия райх"


Bundesarchiv Bild 183 B24575 Friedrich PaulusВеликата трагедия на Сталинградската битка, едно от най-знаменитите сражения на Втората световна война е не само трагедия за немците, но и драматична победа за руснаците, дали за нея стотици хиляди животи. Достатъчно е да споменем, че обръчът около армията на Паулус е „стегнат“ от „наказани“ войници и всеки седми участник в Сталинградската битка е боец от наказателна рота или наказателен батальон. В множество до днес непрепогребани и вече забравени общи гробове лежат заедно костите на руски и германски войници.

Една от трагичните фигури на легендарното сражение е командващият немската 6-та армия генерал Фридрих Вилхелм Паулус.

Много факти и събития от житейския път на Фридрих Вилхелм Паулус дълго време бяха неизвестни...

 

„Той ме излъга!“

 

Както справедливо отбелязват руските и западните историци, около името на генерал Паулус, успял победоносно да преведе своята комплектувана изключително от родени в Германия войници Шеста армия от Париж и бреговете на Сена до великата руска река Волга и Сталинград, винаги се роят множество слухове. То бързо и здраво обраства с легенди и всевъзможни догадки. Кой всъщност е генерал Паулус?

Фридрих Вилхелм Паулус е роден на 23 септември 1890 г., в Брайтен, област Хайсе-Несау. След като завършва гимназия младият Фридрих постъпва в Мюнхенския университет. Изглежда, кариерата на цивилен не го привлича и през 1910 г., без да е завършил обучението си в университета, Паулус постъпва в 111-ти пехотен полк „Маркграф Лудвиг Вилхелм“, в който само след година получава първия си офицерски чин в кайзеровата армия.

Бъдещият фелдмаршал посреща Първата световна война на щабна длъжност и не стига до окопите, но получава голям опит в разработката на едромащабни военни операции. След поражението на Германия и сключването на Версайския мирен договор младият Паулус служи отначало 1919-1920 г. като началник на отдела за сигурност на Райхсвера, а след това до 1922 г. като адютант, тогава така се нарича длъжността началник-щаб, на 14-ти пехотен полк.

Способният офицер не остава незабелязан от началството и Паулус е изпратен на секретни курсове за подготовка на офицери за Генералния щаб - според условията на капитулацията Германия няма право да има свой Генерален щаб и силна армия и всичко се върши в най-строга тайна от победителите от страните от Антантата. След като завършва курсовете Паулус заема различни длъжности в министерството на Райхсвера, а през 1934 г., когато вече националсоциалистите са на власт, става командир на 3-ти моторизиран батальон, който по-късно с активната лична подкрепа на Адолф Хитлер се разраства до една от първите в германия танкови части!

През 1936-1939 г. Паулус заема длъжността началник-щаб на танковите войски на Вермахта, след което става началник-щаб на 4-та армия.

През 1940 г. му присвояват званието генерал-лейтенант, а по време на френската кампания е назначен за началник-щаб на станалата впоследствие печално известна 6-та армия. Тогава тя е славна и победоносна сред подобните части на Вермахта и никой не може да предвиди каква трагична съдба я очаква по заснежените бойни полета на далечна Русия.

Малко хора знаят, че генерал Паулус е един от главните разработващи плана „Барбароса“ - секретния план за нападението над Съветския съюз. На 30 декември 1941 г. Хитлер го назначава за командващ 6-та армия. През 1942 г. тя успешно настъпва към Сталинград. Бойният дух на германците е висок; военната техника е изправна; бойното окомплектоване е изцяло получено; не се пести гориво за танковете, самолетите, камионите и другата бойна техника и Паулус доста бързо притиска руснаците до Волга, като им оставя само тесен участък земя. Той дори изпраща бутилка с вода от Волга на Хитлер! Победата изглежда съвсем близка.

Няма смисъл да преразказваме общоизвестният ход на историческите събития по време на грандиозното сражение на Волга, което изцяло променя, както и сражението при Курската дъга, хода на Втората световна война и полага началото на краха на „хилядолетния“ Трети райх.

Когато армията на Паулус е заплашена от пълно обкръжение - опитният генерал ясно вижда и осъзнава опасността! - той се опитва да убеди фюрера да разреши лека промяна на диспозицията и временно да отстъпи, за да избегне „обръча“, но Хитлер категорично забранява.

Жертващите живота си руски „наказани“ войници, затварят обръча на обкръжението, като нанасят удари по осигуряващите флангове на армията на Паулус румънци, унгарци и други части на германските съюзници. Паулус отново се свързва спешно с Берлин и предлага на Хитлер своя план за пробив на обкръжението. Според преценките на водещи военни специалисти, разработеният от Паулус план за пробив е реален и може да се увенчае с успех.

- Ситуацията е благоприятна - сякаш не чул генерала, отговаря Хитлер. - Решението ми остава непроменено — 6-та армия трябва да удържи позициите си! Няма да се отдръпна от бреговете на Волга!

Опитите на танковия корпус на Манщайн да разкъса обръча също претърпяват пълен крах, защото руските „наказани“ войници дават живота си, но не пропускат немските танкове. Германците вече са препречили Волга и движението на товари и нефта от Баку е преустановено. Въпросът е поставен остро: кой кого!

Отговорът е добре известен. Армията на Паулус постоянно понася големи загуби и докато е в обкръжение, губи около сто хиляди души. Командването на Червената армия поставя ултиматум на генерал Паулус и той решава да се предаде. Двайсет и четири часа преди пленяването на генерала адютантът му Вилхелм Адам получава по радиостанцията съобщение от Берлин за присвояването на Паулус на званието генерал-фелдмаршал. Той веднага нанася новите данни във „войнишката книжка“, каквато има всеки немски военнослужещ независимо от званието и заеманата длъжност. Паулус няма нови пагони, които да съответстват на полученото звание, въпреки разпространената легенда, че са хвърлени от самолет по заповед на Хитлер. При арестуването си командващият 6-та армия носи пагони на генерал-полковник от Вермахта и гордо съобщава на съветските офицери:

- Фюрерът ми присвои звание генерал-фелдмаршал!

Подробностите около пленяването му и обстановката в мазето на централния универсален магазин, където е щабът му, са добре известни. Значително по-малко известно е случилото се след това.

Когато научил, че Паулус се е предал на 1 февруари 1943 г., Адолф Хитлер изпаднал в яростен пристъп:

- Той най-нагло ме излъга! - в пълно изстъпление крещял фюрерът. - беше длъжен да се самоубие с куршум в челото! Отменете заповедта за присвояване на Паулус на званието генерал-фелдмаршал!

- Това вече не е възможно - предпазливо отбелязал генерал-полковник Курт Цайтлер, началник на Генералния щаб на сухопътните войски на Източния фронт.

- Какво? - рязко се обърнал към него Хитлер.

Хората от близкото обкръжение на фюрера отбелязват, че в този момент Хитлер повече се безпокои не от факта, че Паулус и армията му са пленени, а от примера на авторитетния командващ, дълго време превъзнасян като безупречен герой на Райха, който може да бъде последван и от други бойни части изпаднали в подобна ситуация!

- Вие не разбирате - като понижава тон и почти шепнешком, казва фюрерът, - пистолетът е най-доброто решение! По-добре да се оставиш да те погребат жив! Той със сигурност е наясно, че смъртта му би била предпоставка за удържането на другите, попаднали в „обръч“!

По-късно е трудно да се установи кой от съратниците на фюрера предлага символично да бъде жив погребан генерал-фелдмаршалът! Може би идеята е на способният на подобни пропагандни трикове Гьобелс или на райхсфюрера Химлер, който добре владее изкуството на политическата интрига и дезинформация.

Скоро из Райха плъзват слухове, че генерал Паулус не се е предал, а е погълнал отрова кураре, която винаги носи със себе си и е предпочел мъчителната смърт пред позора на руския плен. Според друга разпространена версия, както обича да казва Гьобелс, по пътя на „флюстепропагандата“ - т.е. посредством слухове и прошепвания - Паулус е взет тежко ранен в плен, подложен е на нечовешки мъчения и уж умира вследствие на тях. Третата версия гласи, че прославеният генерал-фелдмаршал, верен на воинския дълг, загива на поста си, като истински рицар на Райха. Германските вестници пишат, че според свидетелството на един от летците, който прелитал над центъра на Сталинград над сградата на универсалния магазин, руснаците взривяват Паулус и щаба му през деня на 2 февруари.

Хитлер заповядал да се организира символично погребение на фелдмаршала. В присъствието на жената и сина на Паулус, той лично полага върху капака на празния ковчег на фелдмаршала жезъл, украсен с диаманти. Предполага се, че впоследствие жезълът не е заровен в гроба.

 

Кой какво успя да открадне?

 

В същото време, началникът на Абвера адмирал Канарис предлага на фюрера дързък план за секретна операция с намерението да откраднат Паулус! Спешно подготвят елитни групи от диверсанти-терористи, готови да умрат за славата на Райха.

Планът на тайната операция е старателно разработен в щабквартирата на Абвера в Берлин, след което е представен на Хитлер, който го одобрява.

- Действайте! - казва фюрерът на адмирал Канарис. - Решително! Без да губите време! Ако успеем ще знаем какво да правим!

Според сведенията на германската агентура и армейското разузнаване на Вермахта, плененият фелдмаршал с генералите и офицерите от щаба е настанен в Бекетовка. По странна и щастлива случайност тя не е засегната по време на ожесточените и кръвопролитни боеве, когато земята и водата около Волга горят.

Скоро пленниците, под усилена охрана, са извозени в малкия степен чифлик Заваригино по разпореждане на командването, охранявани от батальон от войските на НКВД.

Паулус е настанен при добри условия, ежедневно му предоставят по двеста грама водка, калорична храна и осигуряват битовите му нужди. За живота и състоянието на пленниците отговаря генерал-лейтенант Воронин. Той дори обещава на Паулус истинско кафе и съгласува с командването доставката на съветски вестници за фелдмаршала, от които може да се запознае с положението на фронта. Категорично отказват на Паулус да получава германски вестници.

По онова време в районите около чифлика Заваригино, частите на НКВД унищожават в ожесточени престрелки няколко малобройни немски десантни групи от диверсанти - адмирал Канарис опитва да осъществи авантюристичния си план с надеждата да открадне пленения фелдмаршал. Според преценката на съветските органи за държавна сигурност, диверсантите са около четирийсет души, които се придвижват към Заваригино.

Скоро противникови самолети се появяват и над чифлика. Те явно извършват ниски разузнавателни полети, правят няколко кръга и фотографират местността. В населения пункт спешно е прехвърлен още един батальон на НКВД, а след денонощие пленниците са преместени, защото има опасност от многоброен немски десант.

Според някои данни, офицерите от щаба на 6-та армия са изпратени в Саратов, но след това генералите, начело с Паулус, са прехвърлени в Суздал в помещенията на бивш манастир, преоборудван в лагер за военнопленници от висшето командване на Вермахта. Под бдителната охрана от чекисти, в бившите монашески килии са настанени не само висши германски офицери, но и унгарци, испанци, румънци и италианци.

Паулус е подготвян за сериозна фигура в голяма политическа игра, според заповедта на върховния главнокомандващ Йосиф Сталин! Съветските органи за държавна сигурност и разузнаването на Генералния щаб полагат огромни усилия. Другарят Вилхелм Пик, водач на германските комунисти, живеещ в СССР, се среща с фелдмаршала и постоянно го запознава с „политическата информация“.

Най-силното средство за въздействие е писмото от съпругата на фелдмаршала (потомка на аристократичен румънски род), предадено на пленения бивш командващ 6-та армия от началника на лагера полковник Новиков. Не е ясно как писмото от Берлин попада в Суздал - без съмнение голям успех на съветското разузнаване. Налага се не само да осъществят връзка с жената на фелдмаршала, която да запознаят с истината, но и да я убедят да повярва в нея!

След това психологическата и политическата обработка на Паулус започва с голяма скорост. На 8 август 1944 г. той се съгласява да се изкаже по радиото, предаващо за Германия, с призив към всички хора да прекратят войната, да спасят страната и се отрекат от Хитлер.

- Войната вече е загубена - казал Паулус. - Като професионален военен съм сигурен в това, което твърдя.

Съветските власти постигат замислите си и Паулус се включва в политическата игра!

След краха на Третия райх, фелдмаршалът е в ролята на специален свидетел на Нюрнбергския процес. Главният съветски обвинител генерал Роман Руденко* прочита заявлението на Паулус, а когато адвокатите настояват за явяване на свидетеля, сигурни, че Паулус отдавна не е между живите и показанията му са фалшификация, Руденко вика фелдмаршала в залата. Това се случва на 11 февруари 1946 година. Според някои данни, през същия ден е имало свиждане на Паулус с жена му, след което двамата заминават за Москва.

Предполага се, че след появата си в Нюрнберг, Паулус живее с жена си в луксозни условия в засекретена вила на НКВД-МГБ в Лунево до Москва. Като германски антифашисти им предоставят и възможността да почиват в черноморски санаториуми с чужди имена. На Паулус прислужва личен ординарец, военнопленникът Шулце, и личен готвач - военнопленникът Жорж.

Трябва да признаем дължимото на съветските органи за държавна сигурност, които неведнъж предлагат да изпратят фелдмаршала в ГДР. С тази инициатива се заема министърът на вътрешните работи Круглов.

- Скоро ще замине - в отговор на всички доклади казва Сталин през 1952 година.

Година след смъртта на вожда на всички народи, Паулус се връща в Германската демократична република, създадена в съветската окупационна зона. Избира - или му определят? - Дрезден за постоянно местожителство. Там фелдмаршалът работи като консултант на МВР на ГДР.

Населението на разделената на две Германия не му прощава, особено хората, които са загубили роднини при Сталинград - от известните стотици хиляди в съветския плен оживяват малко повече от пет процента войници и офицери! Не забравяйте и жертвите на боевете около „обръча“ на Сталинград. В Германия обвиняват Паулус, че не е спасил добре въоръжената и боеспособна армия, а себе си и сина си Александър, когото малко преди краха изпраща със самолет в Германия. В родината си фелдмаршалът е предател, продал се на руснаците. На 1 февруари 1957 г. Паулус умира. Твърди се, че не се събужда, но смъртта му е загадъчна и тайнствена. От естествена смърт ли умира 67 годишен на датата, на която преди четиринайсет години се е предал в плен?

По-късно синът му Александър издава във Франкфурт на Майн сборник документи със записки от личния архив на баща си. Фелдмаршалът не пише мемоари, но Александър нарича книгата „Изпълнявах заповедта“. Твърди се, че през целия си живот той опитва да реабилитира баща си, но не успява. През 1970 г. Паулус-младши се застрелва. Дали сам е посегнал на живота си?...

 

*Роман Андреевич Руденко (30.VII.1907 — 23.1.1981) - съветски военен деец и юрист. Генерал-лейтенант от Съветската армия. От 1929 г. работи като следовател в окръжната прокуратура в Чернигов, като още същата година става старши следовател. През 1942 г. е заместник, а през 1944–1953 г. е главен прокурор на УССР. Главен прокурор на СССР от 1953 г. до 1981 г. Главен обвинител на СССР в Нюрнбергския процес (1945-1946) и Процес 16 (1945). След 1956 г. участва в реабилитацията на жертвите от сталинските репресии. През 1960 г. е държавен обвинител в процеса срещу Франсис Пауърс. От 1951 г. е депутат във Върховния съвет на СССР. От 1956 г. е кандидат-член, а от 1961 г. член на Централния комитет на КПСС. - Б. пр.