Съвременна история

Франция – мишена на българското външно разузнаване (1958-1969)

Написана от Христо Милков
Посещения: 197

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

Снимка на корицата на книгата „Дьо Гол”, 1890-1970,
Снимка на корицата на книгата „Дьо Гол”, 1890-1970,

на Жерар Кайе, изд. „Дьоноел”, 1980

www.gallica.bnf.fr

Снимка на корицата на моногра- фията на Мишел Казнав и Пиер Солие,
Снимка на корицата на моногра- фията на Мишел Казнав и Пиер Солие,

„Аз, Дьо Гол: от героя до стария крал”, изд. „Имаго”, 1984.

https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k3331947z.texteImage

 

Подписът на Шарл дьо Гол
Подписът на Шарл дьо Гол
Портрет на Дьо Гол от Доналд Шеридан.
Портрет на Дьо Гол от Доналд Шеридан.

https://en.wikipedia.org/wiki/Charles_de_Gaulle

Първата среща между Давид Бен-Гурион и Шарл дьо Гол в Елисейския дворец, 1960.
Първата среща между Давид Бен-Гурион и Шарл дьо Гол в Елисейския дворец, 1960.
Дьо Гол и Аденауер през 1961
Дьо Гол и Аденауер през 1961

Bundesarchiv, B 145 Bild-F011021-0002 / Steiner, Egon / CC-BY-SA 3.0

Среща между френския и аржентинския президент Артуро Фрондизи, неуточнена дата.
Среща между френския и аржентинския президент Артуро Фрондизи, неуточнена дата.
Кортежът на Дьо Гол преминава през Исл-сюр-Сюип (Mарна).
Кортежът на Дьо Гол преминава през Исл-сюр-Сюип (Mарна).

Президентът приветства тълпата от неговия славен Ситроен DS.
Колите от тази марка са наричани “черните богини” (превод от фр. език).

Снимка: Gnotype Лиценз: CC BY-SA 3.0

Иранската императрица Фара Пахлави се среща с Дьо Гол, 1961
Иранската императрица Фара Пахлави се среща с Дьо Гол, 1961
Президентите Кенеди и Дьо Гол
Президентите Кенеди и Дьо Гол

след приключване на разговорите им в Елисейския дворец, 1961.

Дьо Гол и Линдън Джонсън във Вашингтон, 1963
Дьо Гол и Линдън Джонсън във Вашингтон, 1963
Дьо Гол и Джонсън на погребението на Конрад Аденауер,
Дьо Гол и Джонсън на погребението на Конрад Аденауер,

с президента на Западна Германия Хайнрих Любке (в центъра), Бон, 1967.

Bundesarchiv, B 145 Bild-F024624-0004 / Gräfingholt, Detlef / CC-BY-SA 3.0

Ричард Никсън и Дьо Гол месец преди оставката на френския президент през април 1969 г.
Ричард Никсън и Дьо Гол месец преди оставката на френския президент през април 1969 г.
Никсън и Дьо Гол позират за медиите,
Никсън и Дьо Гол позират за медиите,

31 март 1969 г. пред западната врата на Белия дом след погребението на американския президент Дуайт Айзенхауер.
Източник: Илюстративно приложение към монографията „Дьо Гол
е Историята”, Христо Милков, Фабер, 2010 г.

Кръвта на народа.
Кръвта на народа.

Ръкостискането Никсън-Дьо Гол. Акционен комитет. 4-ти парижки район. Афиш. Неидентифициран. 1969.

www.gallica.bnf.fr

Май 1968. Дьо Гол - не, Митеран - не. Народна власт – да.
Май 1968. Дьо Гол - не, Митеран - не. Народна власт – да.

(афиш-текст). Неидентифициран.

www.gallica.bnf.fr

Дьо Гол и командващия френските окупационни сили
Дьо Гол и командващия френските окупационни сили

в Западна Германия генерал Масю, 29 май 1968 г.
Източник: Илюстративно приложение към монографията „Дьо Гол
е Историята”, Христо Милков, Фабер, 2010 г.

Дьо Гол: Да живее свободен Квебек!, 24 юли 1967 г.
Дьо Гол: Да живее свободен Квебек!, 24 юли 1967 г.
Домът на Дьо Гол, Ла Боасьори, в Коломбе-ле-дьо-з-Еглиз.
Домът на Дьо Гол, Ла Боасьори, в Коломбе-ле-дьо-з-Еглиз.
Гробът на Шарл дьо Гол в Коломбе-ле-дьо-з-Еглиз.
Гробът на Шарл дьо Гол в Коломбе-ле-дьо-з-Еглиз.
Конкорд, първият свръхзвуков самолет, произвеждан между 1958 и 1972 г.
Конкорд, първият свръхзвуков самолет, произвеждан между 1958 и 1972 г.

Снимка: Eduard Marmet Лиценз: CC BY-SA 3.0

Каравел, произведен в авиационния гигант „Сюд Авиасион”.
Каравел, произведен в авиационния гигант „Сюд Авиасион”.

https://abpic.co.uk/pictures/view/1141316/

Рено 8 Гордини, първият спортен модел, тип « GTi », 1964.
Рено 8 Гордини, първият спортен модел, тип « GTi », 1964.

Снимка: Gwafton Лиценз: Creative Commons Uznanie autorstwa – Na tych samych
warunkach 3.0.

Рено 16, завоювала европейския трофей за кола на годината, 1966 г.
Рено 16, завоювала европейския трофей за кола на годината, 1966 г.

Снимка: Andrew Bone from Weymouth, England
Лиценз: CC BY 2.0

Арселор Митал, Дюнкерк, Северна Франция, дата на откриване 1963 г.,
Арселор Митал, Дюнкерк, Северна Франция, дата на откриване 1963 г.,

Изглед на част от металургическия завод с три товарни крана.

AN-11, първата френска операционна атомна бомба,
AN-11, първата френска операционна атомна бомба,

носена от „Мираж-IV” между 1964 - 1967.

Автор: Tzar on en.wikipedia

„Рьодутабл”, първата френска ядрена подводница с балистични ракети.
„Рьодутабл”, първата френска ядрена подводница с балистични ракети.

Guillaume Rueda -
http://www.netmarine.net/bat/smarins/redoutab/photo12.htm

Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27
Прочети още...

Дьо Гол е Историята

Написана от Христо Милков
Посещения: 483
 
 
ХРИСТО МИЛКОВ

 

ДЬО ГОЛ Е

ИСТОРИЯТА

 

 

Родна къща в Лил. Ражда се на 22 ноември 1890 г.
Родна къща в Лил. Ражда се на 22 ноември 1890 г.
Шарл на 12 години
Шарл на 12 години
Дьо Гол на 15 години, 1906. 1909: още тогава той пише за себе си като за Генерала.
Дьо Гол на 15 години, 1906. 1909: още тогава той пише за себе си като за Генерала.
Във военното училище Сен-Сир.
Във военното училище Сен-Сир.
В плен в Германия, 1916.
В плен в Германия, 1916.

След тежко раняване при Вердюн попада в плен.
Прави пет неуспешни опита за бягство.

Полковник “Мотор” - обещаващият полковник. С президента Льобран, 1939 г.
Полковник “Мотор” - обещаващият полковник. С президента Льобран, 1939 г.
Дьо Гол и дъщеря му Ан, болна от болестта на Даун.
Дьо Гол и дъщеря му Ан, болна от болестта на Даун.
Aн като малка.
Aн като малка.
Филип Петен, човека, който прави възможна кариерата на Дьо Гол.
Филип Петен, човека, който прави възможна кариерата на Дьо Гол.

На него е наречен синът на бъдещия Генерал.

17 юни 1940 г.: Франция е на ръба на катастрофата.
17 юни 1940 г.: Франция е на ръба на катастрофата.

Филип Петен се обръща с призив за примирие към германците.

Първият призив на Дьо Гол към французите за борба до победен край.
Първият призив на Дьо Гол към французите за борба до победен край.

И до днес неслучайно той е наричан Човекът от 18 юни.
Лондон, 18 юни 1940 г.

Афиш от 3 август 1940 г.,
Афиш от 3 август 1940 г.,

последвал първия призив, е разлепен из всички големи английски градове.

На 28 юни 1940 г. Дьо Гол e признат от англичаните за водач на свободните френски сили.
На 28 юни 1940 г. Дьо Гол e признат от англичаните за водач на свободните френски сили.
Дьо Гол възстановява френската армия.
Дьо Гол възстановява френската армия.

Тогава около него са шепа хора.
Лондон, 1 юли 1940 г.

Конференцията в Казабланка, януари 1943 г.
Конференцията в Казабланка, януари 1943 г.

Генерал Жиро, Рузвелт, Дьо Гол и Чърчил.

Семеен живот в изгнание със съпругата му Ивон дьо Гол.
Семеен живот в изгнание със съпругата му Ивон дьо Гол.
Филип и баща му през войната.
Филип и баща му през войната.
Бъдещият адмирал Филип дьо Гол, 1941 г.
Бъдещият адмирал Филип дьо Гол, 1941 г.
Адмирал Филип дьо Гол на фона на Логарингския кръст – емблема на “Свободна Франция”.
Адмирал Филип дьо Гол на фона на Логарингския кръст – емблема на “Свободна Франция”.
Среща с кралица Елизабет ІІ в изгнание, 1941 г.
Среща с кралица Елизабет ІІ в изгнание, 1941 г.
Президентът на френската република и кралица Елизабет ІІ, 1960
Президентът на френската република и кралица Елизабет ІІ, 1960
Дьо Гол – “нежеланият” съюзник.
Дьо Гол – “нежеланият” съюзник.

С Уинстън Чърчил в Париж, 11 ноември 1944.

Първият преглед на свободните френски сили от Дьо Гол. Лондон, 14 юли 1940 г.
Първият преглед на свободните френски сили от Дьо Гол. Лондон, 14 юли 1940 г.
Дьо Гол и Сталин, Москва
Дьо Гол и Сталин, Москва
Освобождаването на Париж, 26 aвгуст 1944 г.
Освобождаването на Париж, 26 aвгуст 1944 г.

Триумф на Дьо Гол по Шан-з-Елизе

Дьо Гол и Рузвелт, заедно с дъщерята на президента и държавния секретар Кордъл Хъл
Дьо Гол и Рузвелт, заедно с дъщерята на президента и държавния секретар Кордъл Хъл
Дьо Гол на фона на Триумфалната арка
Дьо Гол на фона на Триумфалната арка
Дьо Гол пред Триумфалната арка.
Дьо Гол пред Триумфалната арка.

На 23 юни 1940 на фона на Айфеловата кула се снима Хитлер.
На 26 април 1944 Дьо Гол е пред Триумфалната арка.

Хитлер на фона на Айфеловата кула. 23 юни 1940 .
Хитлер на фона на Айфеловата кула. 23 юни 1940 .
Временното правителство начело с Дьо Гол /1944-1946/ се нагърбва с възстановяването на Франция
Временното правителство начело с Дьо Гол /1944-1946/ се нагърбва с възстановяването на Франция
На Форума в Алжир, 13 май 1958 г.
На Форума в Алжир, 13 май 1958 г.

Генералите Масю и Салан обявяват създаването на Комитет за обществено спасение и се обявяват за “Френски Алжир”

Призив през 1958. Да призовем отново Дьо Гол и Франция ще бъде Франция
Призив през 1958. Да призовем отново Дьо Гол и Франция ще бъде Франция
Дьо Гол в Алжир, 4 юни 1958 г.: “Аз ви разбрах!”
Дьо Гол в Алжир, 4 юни 1958 г.: “Аз ви разбрах!”
Героите на алжирската драма: Дьо Гол и генералите Салан и Масю
Героите на алжирската драма: Дьо Гол и генералите Салан и Масю
Дьо Гол представя конституцията на Петата република.
Дьо Гол представя конституцията на Петата република.

80% от французите я одобряват на референдум, 4 декември 1958 г.

Първият президент на Петата република, избран на 21 декември 1958 г.
Първият президент на Петата република, избран на 21 декември 1958 г.
Оставка на 27 април 1969 г.
Оставка на 27 април 1969 г.

“Преставам да изпълнявам функциите на президент на Републиката...”

Дуайт Айзенхауер се покланя на Дьо Гол, 2 септември 1959, летище Бурже, Париж
Дуайт Айзенхауер се покланя на Дьо Гол, 2 септември 1959, летище Бурже, Париж

На международната сцена Генералът е известен като човекът, който каза “не” най-вече на САЩ.

Среща на върха в Елисейския дворец
Среща на върха в Елисейския дворец

Отляво на дясно: британският премиер Харолд МакМилан, американският президент Дуайт Айзенхауер, френският президент Шарл Дьо Гол и западногерманският канцлер Конрад Аденауер.

Седмицата на барикадите в Алжир, януари 1960 г.
Седмицата на барикадите в Алжир, януари 1960 г.
Бунт на генералите Шал, Жуо, Зелер и Салан.
Бунт на генералите Шал, Жуо, Зелер и Салан.

В реч от 29 януари 1960 г. Дьо Гол нарежда на армията да не им се подчинява.

Кървавият път към Евиан е извървян.
Кървавият път към Евиан е извървян.

Подписване на споразумения за прекратяване на огъня и за независимост на Алжир, 18 март 1962 г.

Подписване на споразумения за прекратяване на огъня и за независимост на Алжир, 18 март 1962 г.
Подписване на споразумения за прекратяване на огъня и за независимост на Алжир, 18 март 1962 г.
Атентат на ОАС срещу Дьо Гол, Пти Кламар, 22 август 1962 г.
Атентат на ОАС срещу Дьо Гол, Пти Кламар, 22 август 1962 г.

Президентът оцелява като по чудо.

Генералът смята Великобритания за “троянския кон” на САЩ в Европа.
Генералът смята Великобритания за “троянския кон” на САЩ в Европа.

Дьо Гол, британският премиер Харолд МакМилан и съпругите им
Рамбуйе, 2 декември 1960 г.

Дьо Гол поздравява Аденауер, Париж, 27.09.1963. “Приятелството е по-важно от протокола”.
Дьо Гол поздравява Аденауер, Париж, 27.09.1963. “Приятелството е по-важно от протокола”.
Американският и френският президент със съпругите им Жаклин и Ивон, 1961 г.
Американският и френският президент със съпругите им Жаклин и Ивон, 1961 г.
Френският президент и Линдън Джонсън, Белият дом, 25 ноември 1963 г.
Френският президент и Линдън Джонсън, Белият дом, 25 ноември 1963 г.
Първа среща на Дьо Гол с Никита Хрушчов, 23 март 1960 г.
Първа среща на Дьо Гол с Никита Хрушчов, 23 март 1960 г.
Посрещане на Хрушчов на летище Орли, 1966.
Посрещане на Хрушчов на летище Орли, 1966.
Дьо Гол обявява изтеглянето на Франция от обединеното командване на НАТО.
Дьо Гол обявява изтеглянето на Франция от обединеното командване на НАТО.

Пресконференция от 21 февруари 1966

След 13 май 1968 г. десетмилионна обща стачка парализира Франция.
След 13 май 1968 г. десетмилионна обща стачка парализира Франция.

За пръв път големият играч е неспособен да реагира.

Генерал Масю
Генерал Масю

Старият боен другар, който дава на Дьо Гол подкрепата си във въртопа на Май, 29 май 1968 г., главна квартира на френските сили, Баден-Баден

Едномилионна манифестация по Шан-з-Елизе в подкрепа на Дьо Гол, 30 май 1968 г.
Едномилионна манифестация по Шан-з-Елизе в подкрепа на Дьо Гол, 30 май 1968 г.
Дьо Гол и Никсън пред Белия дом, 31 март 1969 г.
Дьо Гол и Никсън пред Белия дом, 31 март 1969 г.
В президентския кабинет.
В президентския кабинет.
Семейната къща “Боасьори”, в която Генералът намира покой от битките.
Семейната къща “Боасьори”, в която Генералът намира покой от битките.
Стилът “Дьо Гол” ще бележи и президентския автомобил.
Стилът “Дьо Гол” ще бележи и президентския автомобил.

Ситроенът DS е наричан шеговито “черна богиня” /на фр. déessе/.

Ивон дьо Гол: “Президентството е временно, но семейството е постоянно”.
Ивон дьо Гол: “Президентството е временно, но семейството е постоянно”.
Президентът сред французи, 1965.
Президентът сред французи, 1965.
9 ноември 1970 г.: смърт в Коломбе-ле-дьо-з-Еглиз Жорж Помпиду: “Франция овдовя.”
9 ноември 1970 г.: смърт в Коломбе-ле-дьо-з-Еглиз Жорж Помпиду: “Франция овдовя.”
Авторът с последния адютант на Дьо Гол Жан д’Eкриен
Авторът с последния адютант на Дьо Гол Жан д’Eкриен

Отбелязване на 25-годишнината от смъртта на Генерала,
Френски институт в София, 13 ноември 1995 г.

"Дьо Гол е Историята" - корица
Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63

 

Прочети още...

Франция – кървавата война на разузнаванията (края на 50-те – началото на 70-те години на ХХ век)

Написана от Христо Милков
Посещения: 846

 

Студията е публикувана в списание "Времена", бр. XVI, май, 2019 г.

 

Константин Константинович Мелник
Константин Константинович Мелник

един православен начело на тайната служба на Франция.

Безпощадният към властимащите „Канар аншене” пише за него през тези години (1958-1962): „Сред нищожествата в Матиньонския дворец ярко свети звездата на име Мелник”.

Източник: https:/ru.wikipedia.org, http://orthodoxie.com/

Mишел Дебре
Mишел Дебре

първият министър-председател на Петата република след триумфалното завръщане на Дьо Гол през 1958 г. Човекът, представил на Генерала Константин Мелник и заявил му: “Отечеството има нужда от Вас.”

Източник: Études coloniales, http://etudescoloniales.canalblog.com

Седмицата на барикадите, „Да живее Масю!”
Седмицата на барикадите, „Да живее Масю!”

Източник: Сreative commons, https://creativecommons.org/
Фотография: М. Маршьо

Седмицата на барикадите, 20 януари 1960 г., „Френски Алжир!”
Седмицата на барикадите, 20 януари 1960 г., „Френски Алжир!”

Източник: 50 години от Алжирските барикади, http://philippepoisson-hotmail.com.over-blog.com

Обръщение на Дьо Гол от 23 април 1961 г.
Обръщение на Дьо Гол от 23 април 1961 г.

по повод бунта на генералите в Алжир. В продължение на пет дни стратегическият съветник Константин Мелник фактически ръководи Франция. Плюейки на демокрацията, той два дни организира подслушване на телефоните на бунтовниците, а след още няколко дни метежните генерали са арестувани.

Източник: EU screen, http://euscreen.eu

Ричард МакГара Хелмс (1913 – 2002)
Ричард МакГара Хелмс (1913 – 2002)

директор на ЦРУ от юни 1966 до февруари 1973 г. 
В меморандум до президента Джонсън от 30 май 1968 г. изразява убеждението си, че Дьо Гол е готов започне гражданска война и да потопи страната в кръв само и само да запази властта.
Източник: https://www.cia.gov/csi/studies/vol46no4/art6_1.jpg

Дьо Гол и американския посланик Чарлз Болън (1962-1967)
Дьо Гол и американския посланик Чарлз Болън (1962-1967)

Източник: Historic Images, Vintage photos, 1962, https://www.amazon.com

Звездата Франсоа Митеран
Звездата Франсоа Митеран

само две седмици след смъртта на Генерала на 22 ноември 1970 г. вече обявява, че голизмът вече е „бита карта”. Към този момент именно той е бит позорно на парламентарните избори: „Аз ще бъда кандидат и ще бъда избран". Макар и с доста голямо закъснение, той става първият президент-социалист.

Източник: Dutch National Archives, The Hague, Fotocollectie Algemeen Nederlands Persbureau (ANeFo), 1945-1989, https://commons.wikimedia.org

Жорж Помпиду
Жорж Помпиду

Нота на бившия зам.-директор на ЦРУ Върнън Уолтърс до президента Ричард Никсън под заглавие „Помпиду: ако трябваше да се стреля в тълпата, той ще даде заповед!” Френският президент е „високо интелигентен, лукав, може да се възползва от благоприятните обстоятелства и да избегне декларациите, ако не желае да го направи. Той има една по-силна личност и пълно доверие отколкото изобщо можех да си помисля.” Оценката на дипломата е, че с досега до властта Помпиду се е втвърдил.

Източник: Printerest, https://www.pinterest.com

Жак Ширак, кмет на Париж, министър-председател и президент.
Жак Ширак, кмет на Париж, министър-председател и президент.

Нота от американския посланик Джон Ъруин от 29 май 1974 г.: „В известни правителствени кръгове, той е познат като „булдозерът” (прозвище, дадено му от Помпиду) по повод неговото борбено поведение [...] Той е груб, студен, малко дипломатичен, много откровен. [...] Той се проява на политическата сцена като интелигентен, млад технократ, на когото му липсва човешки външен вид. Един от неговите близки го посъветвал да гледа в очите хората, когато им стиска ръката, за да не създава впечатление, че е винаги забързан. [...]
Източник: Voici, https://www.voici.fr.

Валери Жискар д’Eстен, министър председател в тандем с Ширак, президент.
Валери Жискар д’Eстен, министър председател в тандем с Ширак, президент.
Давид Бен-Гурион, пръв министър-председател на Израел
Давид Бен-Гурион, пръв министър-председател на Израел

Именно той учредява през 1951 г. разузнаването на подчинение към министър-председателя. Той смята, че държавата е под обсада и определя Мосад като „първа линия на отбраната”.

На снимката обявява раждането на Израел през 1948 г. (1948-1953 и 1955-1963).

Видео, показано по Френската телевизия през 1958 г. по повод десетгодишнината от създаването на държавата Израел.

Източник: You Tube, https://www.youtube.com

Мехди Бен Барка
Мехди Бен Барка

прославеният противник на крал Хасан II. Той е влиятелна фигура не само в Мароко, но и в целия арабски свят.Отвлечен на 29 октомври 1965 г. насред самия Париж в Латинския квартал.
Lucie Geffroy, Emmanuelle Morau. Renseignement. Comment le Mossad
a aidé le Maroc à tuer Ben Barka, https://www.courrierinternational.
Източник: Parti Anti Zionist, https://www.partiantisioniste.com

В нощта на 24 срещу 25 декември 1969 г. в пристанище Шербур:
В нощта на 24 срещу 25 декември 1969 г. в пристанище Шербур:

5 бойни кораба, ракетни катери, изчезват от кея на който досега са били закотвени! И избухва тази афера: никой нищо не е чул, никой нищо не е видял…
Източник: France Inter, https://www.franceinter.fr

Димитър Кьосев, началник на разузнаването (1968-1972)
Димитър Кьосев, началник на разузнаването (1968-1972)

„Да изпълним указанията на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване”. 1972 г. ген. Димитър Кьосев, н-к на разузнаването.
Източник: Разузнаване.ком, http://razuznavane.com

Даниел Кон-Бендит и преди и сега все така „бесен”.
Даниел Кон-Бендит и преди и сега все така „бесен”.

Източник: DR/Reuters, https://www.caminteresse.fr

Водещ агент на Червения Дани от Института Тависток в Университета в Нантер е Мишел Крозие.
Водещ агент на Червения Дани от Института Тависток в Университета в Нантер е Мишел Крозие.

Източник: MK ULTRA PROJECT: THE CIA, TAVİSTOCK INSTİTUTE, AND THE GLOBAL “INTELLİGENCE-POLİCE GESTAPO” STATE, https://teskilatimahsusa.wordpress.com

Пьотр Кошевой
Пьотр Кошевой

командващ Групата съветски войски в Германия (1965-1969), която е трябва да „достигне за три дни до Гибралтар”. На 15 април 1968 г. му присвоено званието маршал на Съветския Съюз. На 29 май 1968 г. се среща с командващия френските окупационни сили в Гермация ген. Масю часове преди идването на ген. Дьо Гол.
Източник: Википедия, https://ru.wikipedia.org

Валериан Александрович Зорин
Валериан Александрович Зорин

извънреден и пълномощен посланик в Париж. Генерал Дьо Гол изпраща емисари през майските събития през 1968 г. при посланик Зорин.
Източник: С сайта постпредства России в ООН,
http://www.un.int/russia/new/MainRootrus/fotoppru.html

Ицхак Шамир
Ицхак Шамир

през 1955-1965 година работи и заема ръководни длъжности в израелското разузнаване Мосад, включително във Франция и Европа. В края на 60-те години започва политическата си кариера и става председател на Кнесета (1977-1980), министър на външните работи (1980-1983) и министър-председател (1983-1984 и 1986-1992).
Източник: Newsru.co.il, http://m.newsru.co.il; IzraLove, https://isralove.org

Жорж Пак
Жорж Пак

от 1944 до 1963 е член на всички министерски кабинети на IVтата Република, на Генералния щаб на Националната отбрана, после в службата за информация на НАТО.
Източник: The Pague’s Affair, https://www.nato.int

Жак Фокар
Жак Фокар

главен съветник на френското правителство по африканската политика, както и съосновател на голистката Служба за Гражданско действие през 1959 г., която е специализирана в тайни операции в Африка.
Източник: Kein productions, https://kien.fr

Генерал Пол Гросен
Генерал Пол Гросен

от 1957 до 1962 по време на войната в Алжир ръководи френските тайни служби – Службата за външна документация и контрашпионаж (SDECE).
Източник: Chemins de mémoire, http://www.cheminsdememoire.gouv.fr

Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23
 
Прочети още...

1968 „раздели” времето на „преди” и „след”

Написана от Христо Милков
Посещения: 412

 

Интервю на Христо Милков с проф. Милан Миланов

 

 

(Май 1968). Карнавалът е той! Ателие на изящните изкуства. (афиш).
(Май 1968). Карнавалът е той! Ателие на изящните изкуства. (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

(Май 1968). Полицията атакува Университета.
(Май 1968). Полицията атакува Университета.

Училище за изящни изкуства. Върху книгите е положен шлем на спецчасти (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

(Май 1968).Държавата, това съм аз.
(Май 1968).Държавата, това съм аз.

(От шапката на Дьо Гол излиза юмрук с полицейска палка). Народно ателие във Висшето национално училище за Декоративни изкуства.(Ар Деко). (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

(Май 1968).Бъди млад и си мълчи.
(Май 1968).Бъди млад и си мълчи.

Народно ателие за изящни изкуства. (афиш). Дьо Гол запушва устата на дете. (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

(Май 1968). Афиш без думи, който представлява Лотарингския кръст на „Свободна Франция” като винт, който се забива в мозъка. Ателие №3. (афиш).
(Май 1968). Афиш без думи, който представлява Лотарингския кръст на „Свободна Франция” като винт, който се забива в мозъка. Ателие №3. (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

(Май 1968). Винаги гласувайте, аз ще свърша останалото. (афиш).
(Май 1968). Винаги гласувайте, аз ще свърша останалото. (афиш).

Инициативен комитет за революционно движение. Временен адрес. Ул. Етиен Марсел №22, 2 район. (Дьо Гол тупка като топка Шестоъгълника. Държи зад гърба си полицейска палка с френския трицвет.). (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

(Май 1968). Спецчастите също са мъже.
(Май 1968). Спецчастите също са мъже.

Доказателството? Те насилват момичета в комисариатите. Надписът е оформен като полицай от спецчастите. Народно ателие. (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

(Май 1968). Под 21 година – това е вашата бюлетина.
(Май 1968). Под 21 година – това е вашата бюлетина.

13 май 1968: Мото на общата стачка и манифестация във Франция. На тази дата се обединяват за пръв път студенти и работници. (Според конституцията на Петата република лицата до 21 години нямат право на глас. Това е причината именно те да се включат първи в движението от май-юни 1968 г.). (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

(Май 1968). Никога повече това! Дьо Гол с разперени ръце и крака. (Неидентиф.). (афиш).
(Май 1968). Никога повече това! Дьо Гол с разперени ръце и крака. (Неидентиф.). (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

(Май 1968). Да отхвърлим полицейската психиатрия.
(Май 1968). Да отхвърлим полицейската психиатрия.

Върху сградата: психиатрична болница. Полиция. Народно ателие в Националното училище за изящни изкуства (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

(Май 1968). НЕ на ПОЛИЦЕЙСКАТА ДЪРЖАВА.
(Май 1968). НЕ на ПОЛИЦЕЙСКАТА ДЪРЖАВА.

(Буквите са оформени като Лотарингски кръст, който се забива в гърба на младеж, проснат по лице). Пред него надпис: Срещу тихата репресия. Да се организираме в квартални организационни комитети. Народно ателие в Марсилия. (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

(Май 1968). Изборите – капан за глупак. (афиш).
(Май 1968). Изборите – капан за глупак. (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

Леки заплати, тежки танкове. Народно ателие за изящни изкуства (афиш).
Леки заплати, тежки танкове. Народно ателие за изящни изкуства (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

(Май 1968). Няма болница. Тишина. H на френски значи едновременно Болница и Водород – водородна бомба.
(Май 1968). Няма болница. Тишина. H на френски значи едновременно Болница и Водород – водородна бомба.
(Май 1968). Редът царува. Два силуета носят на носилка убит. Народно ателие за изящни изкуства. (афиш).
(Май 1968). Редът царува. Два силуета носят на носилка убит. Народно ателие за изящни изкуства. (афиш).

Източник: gallica.bnf.fr.

Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
 
Прочети още...

Българското разузнаване и дипломация във Франция (1958-1969)

Написана от Христо Милков
Посещения: 1050

 

Студията е публикувана в списание "Времена", бр. XV, януари, 2019 г.

 

Дьо Гол, който възвърна честта на французина
Дьо Гол, който възвърна честта на французина

Временното правителство на Френската република начело с Дьо Гол (1944-1946) се нагърбва с възстановяването на Франция.

Триумфално завръщане на 13 май 1958 г. на „най-прочутия французин”.
Триумфално завръщане на 13 май 1958 г. на „най-прочутия французин”.

На пресконференция от 19 юни Генералът заявява: „Вярвате ли, че на 67 години ще започна кариера на диктатор?”

Източник: „Фондация Шарл дьо Гол”. http://www.charles-de-gaulle.org

Дьо Гол в Алжир, 4 юни 1958 г.:
Дьо Гол в Алжир, 4 юни 1958 г.:

“Аз ви разбрах!”

Източник: Parismatch.com, https://www.parismatch.com.

Дьо Гол представя конституцията на Петата република.
Дьо Гол представя конституцията на Петата република.

80% от французите я одобряват на референдум, 4 декември 1958 г.

Източник: АP.

Константин Мелник
Константин Мелник

потомствен контраразузнавач; съветник по сигурността, оглавил всички разузнавателни, контраразузнавателни и полицейски структури; пазител на държавните секрети; натоварен с осъществяването на водещите принципи на голистката външна политика (1958-1962).

Източник: 5ème République, https://5respublika.com

Първа среща на Дьо Гол с Никита Хрушчов
Първа среща на Дьо Гол с Никита Хрушчов

23 март 1960 г.

Великобритания – „троянският кон” на САЩ
Великобритания – „троянският кон” на САЩ

Генералът смята Великобритания за “троянския кон” на САЩ в Европа и на два пъти отхвърля включването й в ЕИО.

Дьо Гол, британският премиер Харолд МакМилан и съпругите им

Рамбуйе, 2 декември 1960 г.

Дьо Гол за Кенеди: „разглезено хлапе”
Дьо Гол за Кенеди: „разглезено хлапе”

22 ноември – смърт на Кенеди (1963), раждане на Дьо Гол (1890).

Източник: Printerest, https://www.pinterest.com

Един от най-очарователните събеседници на света
Един от най-очарователните събеседници на света

Джаки Кенеди и Дьо Гол.

Източник: Printerest, https://www.pinterest.com

Кървавият път към Евиан е извървян
Кървавият път към Евиан е извървян

Подписване на споразумения за прекратяване на огъня и за независимост на Алжир, 18 март 1962 г.

Приятелството е по-важно от протокола
Приятелството е по-важно от протокола

Дьо Гол поздравява германския канцлер Аденауер, Париж, 27 септември 1963 г.

“Приятелството е по-важно от протокола”.

Пресконференция за НАТО
Пресконференция за НАТО

Дьо Гол обявява изтеглянето на Франция от обединеното командване на НАТО. Пресконференция от 21 февруари 1966 г.

Източник: John Menager.

Кув-дьо-Мюрвил
Кув-дьо-Мюрвил

Кув дьо Мюрвил – трети премиер на Дьо Гол

Живков в Париж, 1966
Живков в Париж, 1966

Министър-председателят Тодор Живков и съпругата му д-р Мара Малеева с френския президент и съпругата му Ивон Вендру. Най-вляво е външният ни министър Иван Башев.

Източник: 24часа.bg, https://www.24chasa.bg

10 милионна стачка оковава Франция
10 милионна стачка оковава Франция

След 13 май 1968 г. десетмилионна национална обща стачка парализира Франция – невиждана по своите мащаби в историята й. Само за един ден в огромното човешко море се вливат 1 милион души.

За пръв път големият играч е неспособен да реагира.

Масю – голист от „първия ден”
Масю – голист от „първия ден”

Старият боен другар генерал Масю, голист от „първия ден”, който дава на Дьо Гол подкрепата си във въртопа на Май, 29 май 1968 г., главна квартира на френските окупационни сили в Германия, Баден-Баден.

Едномилионно шествие пред Елисейския дворец
Едномилионно шествие пред Елисейския дворец

Едномилионна манифестация по Шан-з-Елизе в подкрепа на Дьо Гол, 30 май 1968 г.

Дьо Гол не е сам!
Дьо Гол не е сам!

Тази манифестация е най-значимото събитие от май-юни 1968 г. Лозунгите и възгласите са: „Дьо Гол не е сам”, „Да се върнем на работа”, „Червения (Дани) в Сибир”.

Първият президент на преки избори
Първият президент на преки избори

Дьо Гол става първият президент, явил се на преки общи избори.

Ивон дьо Гол – вярна опора
Ивон дьо Гол – вярна опора

“Президентството е временно, но семейството е постоянно”.

Преставам да изпълнявам функциите си…
Преставам да изпълнявам функциите си…

Оставка на 27 април 1969 г.

“Преставам да изпълнявам функциите на президент на Републиката...”

Франция овдовя…
Франция овдовя…

Смърт в Коломбе-ле-дьо-з-Еглиз, 9 ноември 1970 г.

Жорж Помпиду: “Генерал дьо Гол е мъртъв, Франция овдовя.”

Дебре – първи премиер на Дьо Гол
Дебре – първи премиер на Дьо Гол

Мишел Дебре, министър-председател (1958-1962).

Източник: Le Point, https://www.lepoint.fr

Помпиду – наследник на престола
Помпиду – наследник на престола

Жорж Помпиду, министър-председател (1962-1968), заемал този пост най-продължително време в историята на страната и президент на Франция (1969-1974).

Иван Башев
Иван Башев

Иван Башев - министър на външните работи (1916-1971).

Източник: в. Десант, http://www.desant.net/

Владимир Топенчаров
Владимир Топенчаров

Акад. Владимир Топенчаров, наш посланик в Париж.

Източник: www.fotoarchiv.todorslavchev.com

Павел Писарев
Павел Писарев

Павел Писарев: журналист от в. „Работническо дело” и кореспондент във Франция, свидетел на събитията от 1968 г. Автор на „Подир изгубеното време: Спомени” и „От нашия кореспондент…”

Източник: в. „Борба”, https://www.borbabg.com

Димо Станков – резидент в Лондон и Париж
Димо Станков – резидент в Лондон и Париж

Полк. Димо Станков, резидент в Лондон и Париж, началник отдел за психологически операции към ПГУ-ДС.

Източник: Телевизия „Скат”, http://www.skat.bg

Димитър Вандов – 8 години в Париж
Димитър Вандов – 8 години в Париж

Дипломат и разузнавач, полк. Димитър Вандов (1927) работи 40 години в ПГУ-ДС от които 26 години на територията на чужди държави – 15 години е под прикритие на нашите дипломатически мисии в Турция като преводач, консул и културен аташе, 8 години в българското посолство в Париж, 3 години е акредитиран за аташе по печата в Хага.

Източник: Епицентър.бг, http://epicenter.bg.

Дино Динев – командир на барикада през май
Дино Динев – командир на барикада през май

Дино Динев, троен агент на ПГУ-ДС, КГБ и ДСТ – френското контраразузнаване; лежал в продължение на 3 години и половина във френски затвор; в разгара на събитията от 1968 г. заснема два пълнометражни документални филма.

Източник: actualno.com, https://www.actualno.com

"Аз,макиавелист!"
"Дьо Гол = СРС"
"Свободна информация"
"Гласувайте свободно"
Атентатът в Пти-Кламар
Атентатът в Пти-Кламар

Атентат на ОАС срещу Дьо Гол в Пти Кламар под кодовото название операция „Шарлот Кордей”, 22 август 1962 г. Президентът оцелява като по чудо. Срещу Генерала има общо 31 атентата.

Неговият оранизатор, ръководителят на военното крило подполк. Бастиен-Тиери получава смъртна присъда, а генералите Салан и Жуо със задочни смъртни присъди избягват в Швейцария.

Атентатът в Пти-Кламар
Атентатът в Пти-Кламар

След атентата продажбите от марката Ситроен DS19 рязко скачат.

Стилът “Дьо Гол” ще бележи и президентския автомобил. Ситроенът DS е наричан шеговито “черна богиня” (на фр. déessе).

„Неизбежният” Дани Червения
„Неизбежният” Дани Червения

Даниел Кон-Бендит, „неизбежният” Дани, в разгара на всички събития от май 1968. Агент на ЦРУ.

Наложена му е десетгодишна забрана за достъп на френска територия, която се изпълнява изцяло. На снимката е с войник от силите за борба с безредиците. Той е издирен и участва заедно с Кон-Бендит в телевизионно предаване, посветено на 40 годишнината от 1968 г.

Източник: The New York Review of Books, https://www.nybooks.com

Авторът с последния адютант на Дьо Гол полк. Жан д’Eкриен
Авторът с последния адютант на Дьо Гол полк. Жан д’Eкриен

Отбелязване на 25-годишнината от смъртта на Генерала,

Френски институт в София, 13 ноември 1995 г.

Личен архив: доц. д-р Христо Милков

Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38
Прочети още...

Диалогът между България и ФРГ - мост между Изтока и Запада

Посещения: 2208

 

Мирена Митова

 

В средата на 60-те години на XX в. в международната политика започват процеси, който благоприятстват осъществяването на контакти между двата противопоставящи се военнополитически и икономически блока в периода на Студената война. Положително влияние оказва активизирането на френската политика на Изток и на съветско-френските консултации на високо равнище през 1963-1966 г. Решаването на редица проблеми като Германския въпрос и  проблемът със статута на Западен Берлин предшестват и допринасят за  свикването на Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), в края на което е подписан Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г. Това дава началото на период на разведряване между двете системи. Особено важна роля изиграва също формулирането на новата източна политика на западногерманското правителство в края на 60-те години. С идването на власт на коалиционното правителство на ГСДП/СВДП (Германска социалдемократическа партия/Свободна демократическа партия) през 1969 г. на канцлера Вили Брандт започва процес на постепенно преосмисляне на външнополитическото поведение на Федералната Република Германия (ФРГ). Издига се идеята за постигане на доверие между ФРГ и държавите от Източна Европа. Тя е свързана с новата възприета тактика на западните държави -  „прехвърляне на мостовете”.

Прочети още...

Корейската война от 1950 - 1953 г.

Посещения: 7655

 

Илиян Михов

 

Divided KoreaКорейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950 до 27 юли 1953 г. Това е първият горещ конфликт в рамките на Студената война, като сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР. Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, въпреки че и много други държави изпращат свои войски. Съюзници на Северна Корея са Китай, който предоставя военни сили, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.

Прочети още...