Съвременна история

Франция – кървавата война на разузнаванията (края на 50-те – началото на 70-те години на ХХ век)

Публикувана на 18 Май 2019

Написана от Христо Милков

Посещения: 109

Студията е публикувана в списание "Времена", бр. XVI, май, 2019 г.

Константин Константинович Мелник

един православен начело на тайната служба на Франция.
Безпощадният към властимащите „Канар аншене” пише за него през тези години (1958-1962): „Сред нищожествата в Матиньонския дворец ярко свети звездата на име Мелник”.

Източник: https:/ru.wikipedia.org, http://orthodoxie.com/

Mишел Дебре

първият министър-председател на Петата република след триумфалното завръщане на Дьо Гол през 1958 г. Човекът, представил на Генерала Константин Мелник и заявил му: “Отечеството има нужда от Вас.”
Източник: Études coloniales, http://etudescoloniales.canalblog.com

Седмицата на барикадите, „Да живее Масю!”

Източник: Сreative commons, https://creativecommons.org/
Фотография: М. Маршьо

Седмицата на барикадите, 20 януари 1960 г., „Френски Алжир!”

Източник: 50 години от Алжирските барикади, http://philippepoisson-hotmail.com.over-blog.com

Обръщение на Дьо Гол от 23 април 1961 г.

по повод бунта на генералите в Алжир. В продължение на пет дни стратегическият съветник Константин Мелник фактически ръководи Франция. Плюейки на демокрацията, той два дни организира подслушване на телефоните на бунтовниците, а след още няколко дни метежните генерали са арестувани.
Източник: EU screen, http://euscreen.eu

Ричард МакГара Хелмс (1913 – 2002)

директор на ЦРУ от юни 1966 до февруари 1973 г. Хелмс започва работата си в разузнаването още от ОСС по време на Втората световна война. От създаването на ЦРУ през 1947 г. той се изкачва по стъпалата по време на администрациите на Труман, Айзенхауер и Кенеди и е негов директор по време на президентите Джонсън и Никсън.
В меморандум до президента Джонсън от 30 май 1968 г. изразява убеждението си, че Дьо Гол е готов започне гражданска война и да потопи страната в кръв само и само да запази властта.
Източник: https://www.cia.gov/csi/studies/vol46no4/art6_1.jpg

Звездата Франсоа Митеран

само две седмици след смъртта на Генерала на 22 ноември 1970 г. вече обявява, че голизмът вече е „бита карта”. Към този момент именно той е бит позорно на парламентарните избори: „Аз ще бъда кандидат и ще бъда избран". Макар и с доста голямо закъснение, той става първият президент-социалист.
Из Нота на американския посланик Дик Уотсън.
Източник: Dutch National Archives, The Hague, Fotocollectie Algemeen Nederlands Persbureau (ANeFo), 1945-1989, https://commons.wikimedia.org

Жорж Помпиду

Нота на бившия зам.-директор на ЦРУ Върнън Уолтърс до президента Ричард Никсън под заглавие „Помпиду: ако трябваше да се стреля в тълпата, той ще даде заповед!” Френският президент е „високо интелигентен, лукав, може да се възползва от благоприятните обстоятелства и да избегне декларациите, ако не желае да го направи. Той има една по-силна личност и пълно доверие отколкото изобщо можех да си помисля.” Оценката на дипломата е, че с досега до властта Помпиду се е втвърдил.
Източник: Printerest, https://www.pinterest.com

Жак Ширак, кмет на Париж, министър-председател и президент.

Нота от американския посланик Джон Ъруин от 29 май 1974 г.: „В известни правителствени кръгове, той е познат като „булдозерът” (прозвище, дадено му от Помпиду) по повод неговото борбено поведение [...] Той е груб, студен, малко дипломатичен, много откровен. [...] Той се проява на политическата сцена като интелигентен, млад технократ, на когото му липсва човешки външен вид. Един от неговите близки го посъветвал да гледа в очите хората, когато им стиска ръката, за да не създава впечатление, че е винаги забързан. [...]
Източник: Voici, https://www.voici.fr.

Валери Жискар д’Eстен, министър председател в тандем с Ширак, президент.

Давид Бен-Гурион, пръв министър-председател на Израел.

Именно той учредява през 1951 г. разузнаването на подчинение към министър-председателя. Той смята, че държавата е под обсада и определя Мосад като „първа линия на отбраната”.
На снимката обявява раждането на Израел през 1948 г. (1948-1953 и 1955-1963).
Източник: You Tube, https://www.youtube.com

Мехди Бен Барка

прославеният противник на крал Хасан II. Той е влиятелна фигура не само в Мароко, но и в целия арабски свят.Отвлечен на 29 октомври 1965 г. насред самия Париж в Латинския квартал.

Lucie Geffroy, Emmanuelle Morau. Renseignement. Comment le Mossad
a aidé le Maroc à tuer Ben Barka, https://www.courrierinternational.
Източник: Parti Anti Zionist, https://www.partiantisioniste.com

В нощта на 24 срещу 25 декември 1969 г. в пристанище Шербур:

5 бойни кораба, ракетни катери, изчезват от кея на който досега са били закотвени! И избухва тази афера: никой нищо не е чул, никой нищо не е видял…
Източник: France Inter, https://www.franceinter.fr

Димитър Кьосев, началник на разузнаването (1968-1972)

„Да изпълним указанията на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване”. 1972 г. ген. Димитър Кьосев, н-к на разузнаването.
Източник: Разузнаване.ком, http://razuznavane.com

Даниел Кон-Бендит и преди и сега все така „бесен”.

Източник: DR/Reuters, https://www.caminteresse.fr

Tavistock

Водещ агент на Червения Дани от Института Тависток в Университета в Нантер е Мишел Крозие.
Източник: MK ULTRA PROJECT: THE CIA, TAVİSTOCK INSTİTUTE, AND THE GLOBAL “INTELLİGENCE-POLİCE GESTAPO” STATE, https://teskilatimahsusa.wordpress.com

Пьотр Кошевой

командващ Групата съветски войски в Германия (1965-1969), която е трябва да „достигне за три дни до Гибралтар”. На 15 април 1968 г. му присвоено званието маршал на Съветския Съюз. На 29 май 1968 г. се среща с командващия френските окупационни сили в Гермация ген. Масю часове преди идването на ген. Дьо Гол.
Източник: Википедия, https://ru.wikipedia.org

Валериан Александрович Зорин

извънреден и пълномощен посланик в Париж. Генерал Дьо Гол изпраща емисари през майските събития през 1968 г. при посланик Зорин.
Източник: С сайта постпредства России в ООН,
http://www.un.int/russia/new/MainRootrus/fotoppru.html

Ицхак Шамир

през 1955-1965 година работи и заема ръководни длъжности в израелското разузнаване Мосад, включително във Франция и Европа. В края на 60-те години започва политическата си кариера и става председател на Кнесета (1977-1980), министър на външните работи (1980-1983) и министър-председател (1983-1984 и 1986-1992).
Източник: Newsru.co.il, http://m.newsru.co.il; IzraLove, https://isralove.org

Жорж Пак

от 1944 до 1963 е член на всички министерски кабинети на IVтата Република, на Генералния щаб на Националната отбрана, после в службата за информация на НАТО.
Източник: The Pague’s Affair, https://www.nato.int

Жак Фокар

главен съветник на френското правителство по африканската политика, както и съосновател на голистката Служба за Гражданско действие през 1959 г., която е специализирана в тайни операции в Африка.
Източник: Kein productions, https://kien.fr

Генерал Пол Гросен

от 1957 до 1962 по време на войната в Алжир ръководи френските тайни служби – Службата за външна документация и контрашпионаж (SDECE).
Източник: Chemins de mémoire, http://www.cheminsdememoire.gouv.fr

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22

Прочети още...

1968 „раздели” времето на „преди” и „след”

Публикувана на 06 Март 2019

Написана от Христо Милков

Посещения: 110

Интервю на Христо Милков с проф. Милан Миланов

(Май 1968). Карнавалът е той! Ателие на изящните изкуства. (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

(Май 1968).Държавата, това съм аз. (От шапката на Дьо Гол излиза юмрук с полицейска палка).

Народно ателие във Висшето национално училище за Декоративни изкуства.(Ар Деко). (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

(Май 1968).Бъди млад и си мълчи.

Народно ателие за изящни изкуства. (афиш). Дьо Гол запушва устата на дете. (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

(Май 1968). Афиш без думи, който представлява Лотарингския кръст на „Свободна Франция” като винт, който се забива в мозъка.

Ателие №3. (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

Полицията атакува университета

Училище за изящни изкуства. Върху книгите е положен шлем на спецчасти (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

(Май 1968). Винаги гласувайте, аз ще свърша останалото. (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

(Май 1968). Спецчастите също са мъже.

Доказателството? Те насилват момичета в комисариатите. Надписът е оформен като полицай от спецчастите. Народно ателие. (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

(Май 1968). Никога повече това! Дьо Гол с разперени ръце и крака.

(Неидентиф.). (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

(Май 1968). Да отхвърлим полицейската психиатрия.

Върху сградата: психиатрична болница. Полиция. Народно ателие в Националното училище за изящни изкуства (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

(Май 1968). НЕ на ПОЛИЦЕЙСКАТА ДЪРЖАВА.

Народно ателие в Марсилия. (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

(Май 1968). Изборите – капан за глупак. (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

Леки заплати, тежки танкове.

Народно ателие за изящни изкуства (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

(Май 1968). Няма болница. Тишина.

H на френски значи едновременно Болница и Водород – водородна бомба.

(Май 1968). Редът царува. Два силуета носят на носилка убит.

Народно ателие за изящни изкуства. (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

Май 1968). Под 21 година – това е вашата бюлетина.

13 май 1968: Мото на общата стачка и манифестация във Франция. На тази дата се обединяват за пръв път студенти и работници. (афиш).

Източник: https://gallica.bnf.fr

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

Прочети още...

Българското разузнаване и дипломация във Франция (1958-1969)

Публикувана на 10 Февруари 2019

Написана от Христо Милков

Посещения: 494

Студията е публикувана в списание "Времена", бр. XV, януари, 2019 г.

Дьо Гол, който възвърна честта на французина

Временното правителство на Френската република начело с Дьо Гол (1944-1946) се нагърбва с възстановяването на Франция.

Триумфално завръщане на 13 май 1958 г. на „най-прочутия французин”.

На пресконференция от 19 юни Генералът заявява: „Вярвате ли, че на 67 години ще започна кариера на диктатор?”

Източник: „Фондация Шарл дьо Гол”. http://www.charles-de-gaulle.org

Дьо Гол в Алжир, 4 юни 1958 г.:

“Аз ви разбрах!”

Източник: Parismatch.com, https://www.parismatch.com.

Дьо Гол представя конституцията на Петата република.

80% от французите я одобряват на референдум, 4 декември 1958 г.

Източник: АP.

Константин Мелник

потомствен контраразузнавач; съветник по сигурността, оглавил всички разузнавателни, контраразузнавателни и полицейски структури; пазител на държавните секрети; натоварен с осъществяването на водещите принципи на голистката външна политика (1958-1962).

Източник: 5ème République, https://5respublika.com

Първа среща на Дьо Гол с Никита Хрушчов

23 март 1960 г.

Великобритания – „троянският кон” на САЩ

Генералът смята Великобритания за “троянския кон” на САЩ в Европа и на два пъти отхвърля включването й в ЕИО.

Дьо Гол, британският премиер Харолд МакМилан и съпругите им

Рамбуйе, 2 декември 1960 г.

Дьо Гол за Кенеди: „разглезено хлапе”

22 ноември – смърт на Кенеди (1963), раждане на Дьо Гол (1890).

Източник: Printerest, https://www.pinterest.com

Един от най-очарователните събеседници на света

Джаки Кенеди и Дьо Гол.

Източник: Printerest, https://www.pinterest.com

Кървавият път към Евиан е извървян

Подписване на споразумения за прекратяване на огъня и за независимост на Алжир, 18 март 1962 г.

Приятелството е по-важно от протокола

Дьо Гол поздравява германския канцлер Аденауер, Париж, 27 септември 1963 г.

“Приятелството е по-важно от протокола”.

Пресконференция за НАТО

Дьо Гол обявява изтеглянето на Франция от обединеното командване на НАТО. Пресконференция от 21 февруари 1966 г.

Източник: John Menager.

Кув-дьо-Мюрвил

Кув дьо Мюрвил – трети премиер на Дьо Гол

Живков в Париж, 1966

Министър-председателят Тодор Живков и съпругата му д-р Мара Малеева с френския президент и съпругата му Ивон Вендру. Най-вляво е външният ни министър Иван Башев.

Източник: 24часа.bg, https://www.24chasa.bg

10 милионна стачка оковава Франция

След 13 май 1968 г. десетмилионна национална обща стачка парализира Франция – невиждана по своите мащаби в историята й. Само за един ден в огромното човешко море се вливат 1 милион души.

За пръв път големият играч е неспособен да реагира.

Масю – голист от „първия ден”

Старият боен другар генерал Масю, голист от „първия ден”, който дава на Дьо Гол подкрепата си във въртопа на Май, 29 май 1968 г., главна квартира на френските окупационни сили в Германия, Баден-Баден.

Едномилионно шествие пред Елисейския дворец

Едномилионна манифестация по Шан-з-Елизе в подкрепа на Дьо Гол, 30 май 1968 г.

Дьо Гол не е сам!

Тази манифестация е най-значимото събитие от май-юни 1968 г. Лозунгите и възгласите са: „Дьо Гол не е сам”, „Да се върнем на работа”, „Червения (Дани) в Сибир”.

Първият президент на преки избори

Дьо Гол става първият президент, явил се на преки общи избори.

Ивон дьо Гол – вярна опора

“Президентството е временно, но семейството е постоянно”.

Преставам да изпълнявам функциите си…

Оставка на 27 април 1969 г.

“Преставам да изпълнявам функциите на президент на Републиката...”

Франция овдовя…

Смърт в Коломбе-ле-дьо-з-Еглиз, 9 ноември 1970 г.

Жорж Помпиду: “Генерал дьо Гол е мъртъв, Франция овдовя.”

Дебре – първи премиер на Дьо Гол

Мишел Дебре, министър-председател (1958-1962).

Източник: Le Point, https://www.lepoint.fr

Помпиду – наследник на престола

Жорж Помпиду, министър-председател (1962-1968), заемал този пост най-продължително време в историята на страната и президент на Франция (1969-1974).

Иван Башев

Иван Башев - министър на външните работи (1916-1971).

Източник: в. Десант, http://www.desant.net/

Владимир Топенчаров

Акад. Владимир Топенчаров, наш посланик в Париж.

Източник: www.fotoarchiv.todorslavchev.com

Павел Писарев

Павел Писарев: журналист от в. „Работническо дело” и кореспондент във Франция, свидетел на събитията от 1968 г. Автор на „Подир изгубеното време: Спомени” и „От нашия кореспондент…”

Източник: в. „Борба”, https://www.borbabg.com

Димо Станков – резидент в Лондон и Париж

Полк. Димо Станков, резидент в Лондон и Париж, началник отдел за психологически операции към ПГУ-ДС.

Източник: Телевизия „Скат”, http://www.skat.bg

Димитър Вандов – 8 години в Париж

Дипломат и разузнавач, полк. Димитър Вандов (1927) работи 40 години в ПГУ-ДС от които 26 години на територията на чужди държави – 15 години е под прикритие на нашите дипломатически мисии в Турция като преводач, консул и културен аташе, 8 години в българското посолство в Париж, 3 години е акредитиран за аташе по печата в Хага.

Източник: Епицентър.бг, http://epicenter.bg.

Дино Динев – командир на барикада през май

Дино Динев, троен агент на ПГУ-ДС, КГБ и ДСТ – френското контраразузнаване; лежал в продължение на 3 години и половина във френски затвор; в разгара на събитията от 1968 г. заснема два пълнометражни документални филма.

Източник: actualno.com, https://www.actualno.com

"Аз,макиавелист!"

"Дьо Гол = СРС"

"Свободна информация"

"Гласувайте свободно"

Атентатът в Пти-Кламар

Атентат на ОАС срещу Дьо Гол в Пти Кламар под кодовото название операция „Шарлот Кордей”, 22 август 1962 г. Президентът оцелява като по чудо. Срещу Генерала има общо 31 атентата.

Неговият оранизатор, ръководителят на военното крило подполк. Бастиен-Тиери получава смъртна присъда, а генералите Салан и Жуо със задочни смъртни присъди избягват в Швейцария.

Атентатът в Пти-Кламар

След атентата продажбите от марката Ситроен DS19 рязко скачат.

Стилът “Дьо Гол” ще бележи и президентския автомобил. Ситроенът DS е наричан шеговито “черна богиня” (на фр. déessе).

„Неизбежният” Дани Червения

Даниел Кон-Бендит, „неизбежният” Дани, в разгара на всички събития от май 1968. Агент на ЦРУ. Водещ офицер от Института „Тависток” му е маоистът Мишел Крозие, с когото се познават още от социологическия факултет в Нантер. Получава британска стипендия. От 18-те водачи, философи и говорители на младежки движения 17 са от еврейски произход. Поради това се прави паралел между майската и болшевишката революция. Наложена му е десетгодишна забрана за достъп на френска територия, която се изпълнява изцяло. На снимката е с войник от силите за борба с

Авторът с последния адютант на Дьо Гол полк. Жан д’Eкриен

Отбелязване на 25-годишнината от смъртта на Генерала,

Френски институт в София, 13 ноември 1995 г.

Личен архив: доц. д-р Христо Милков

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38

Прочети още...

Диалогът между България и ФРГ - мост между Изтока и Запада

Публикувана на 09 Януари 2017

Посещения: 1681

Мирена Митова

В средата на 60-те години на XX в. в международната политика започват процеси, който благоприятстват осъществяването на контакти между двата противопоставящи се военнополитически и икономически блока в периода на Студената война. Положително влияние оказва активизирането на френската политика на Изток и на съветско-френските консултации на високо равнище през 1963-1966 г. Решаването на редица проблеми като Германския въпрос и проблемът със статута на Западен Берлин предшестват и допринасят за свикването на Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), в края на което е подписан Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г. Това дава началото на период на разведряване между двете системи. Особено важна роля изиграва също формулирането на новата източна политика на западногерманското правителство в края на 60-те години. С идването на власт на коалиционното правителство на ГСДП/СВДП (Германска социалдемократическа партия/Свободна демократическа партия) през 1969 г. на канцлера Вили Брандт започва процес на постепенно преосмисляне на външнополитическото поведение на Федералната Република Германия (ФРГ). Издига се идеята за постигане на доверие между ФРГ и държавите от Източна Европа. Тя е свързана с новата възприета тактика на западните държави - „прехвърляне на мостовете”.

Прочети още...

Корейската война от 1950 - 1953 г.

Публикувана на 06 Декември 2016

Посещения: 6267

Илиян Михов

Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950 до 27 юли 1953 г. Това е първият горещ конфликт в рамките на Студената война, като сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР. Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, въпреки че и много други държави изпращат свои войски. Съюзници на Северна Корея са Китай, който предоставя военни сили, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.

Прочети още...