Съвременна история

Йоан Павел II - първият папа славянин и първият римски папа, посетил България

Посещения: 108

 

(по случай 100 – годишнината от рождението на Светия отец)

 

Виктор Рогозенски

 

John Paul II Medal of Freedom 2004Не чак толкова отдавна, на 27 април 2014 г. от Папа Франциск за светци са канонизирани двама бивши папи — Йоан XXIII и Йоан Павел II. Преди това от Средновековието до наши дни само двама папи са били беатифицирани. На 27 април техният брой се удвоява. Двамата „нови светци” Йоан XXIII и Йоан Павел II са най-бележитите папи на двадесети век и едни от най-изтъкнатите в цялата история на християнството поради реформите, които те извършиха за Католическата църква, които имат фундаментално значение не само за него, но и за световния мир. За милиони католици тези свети водачи са знаменити духовни пастири. За милиони некатолици са морални авторитети и посланици на мира. Те са и най-близки до България, повече отколкото всеки друг техен предшественик. Йоан XXIII още като папски нунций пребивава у нас близо десет години и е духовно свързан с народа ни чак до края на дните си, поради което е наричан „Българският папа”. Йоан Павел II пък остава в историята като първия папа, посетил България. Единият е свързан с нашата страна главно със своя живот преди да бъде интронизиран, а другият - със своя понтификат.

Настоящата студия има две цели. Първо, че Йоан Павел II е един от най-бележитите наследници на Свети Петър в историята на Католическата църква, и второ, че именно този значим водач, оглавявал 26 години Светия престол, е папата, който най-силно е свързан с България, повече отколкото всички останали негови предшественици. Авторът се обоснова върху по-известни и по-малко известни факти от неговия понтификат. Папата ще остане в историята на Католическата църква и на света с реформите, които провежда, целящи световен мир, с многобройните си визити, с воденето на политика за междурелигиозен диалог, които никой негов предшественик не бе осъществил, с общуването с младите хора. Но най-вече ще бъде запомнен със своята добрина и сърдечност. Що се отнася до втората си цел, авторът се спира на няколко факта.

Йоан Павел II е много тясно свързан с България поради редица причини. Той е папата, обявил смятаните за едни от най-големите светила в българската история, светите братя равноапостоли Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Приел е най-много български делегации. Той е първият папа беатифицирал български духовници за блажени. Той е папата, протягал най-много пъти ръка за диалог с Православната църква — преобладаващата вяра сред българското население. С него ние, българите, имаме общи славянски корени тъй като той е първият и единствен досега славянски папа. И най-важното, че той е първият римски папа, посетил България в цялата ни повече от тринадесетвековна история. По време на историческото посещение от май 2002 г, той посети места, значими за историята ни, почете празника на писмеността на 24 май, срещна се с представители на политическия, културния и духовния елит на България, както и с обикновени хора, и изрече много топли думи за България и българския народ.

В началото ще бъдат представени някои най-важни и основни сведения за папската институция. В следващия раздел се разгледат връзките на Папа Йоан Павел с родината ни преди историческото му посещение. В тази част ще бъде цитирана монографията на проф. Светлозар Елдъров „България и Ватикана 1944-1989”, която, както заглавието подсказва, е посветена на взаимоотношенията между София и Апостолическата столица в периода на социализма. Ще бъдат представени и откъси от книгата „Ронкали и Босилков за Нова България” (Съст. Фернандо Таконе, Пловдив, 2002). Тя представлява разказ за живота на двамата видни духовници. Ще бъдат отбелязани моменти, които се отнасят към беатификацията на Босилков. Авторът се спира и на книгата „Кирил и Методий. Благовестие и икуменизъм” (София, Нов ден, 1996). В нея са подбрани слова на Светия отец за Солунските братя, написано е кога и как те са обявени за съпокровители на Европа.

Следващата част е посветена на понтификата на Йоан Павел, смятан от мнозина за един от най-бележитите в историята на папството. Тя се основава върху следните книги: „Войтила” на Адам Буяк и Михал Рожек, за живота на главния ни герой за годините, когато още не е бил папа и носил рожденото си име и фамилия Карол Войтила. Томаш Крулак, под интригуващото заглавие „1001 неща, които си заслужава да се знаят за Йоан Павел II”, излага малко известни моменти от живота на Светия отец, както докато оглавява Църквата, така и преди това. В монографията на свещеник Миечислав Малински „Йоан Павел — папа, какъвто не е имало”, издадена през 2002 г. в София в предстоящото посещение на епископа на Рим в нашата столица, авторът отговаря на въпроси на български журналисти, засягащи знаменития понтификат. Подбрал съм и текстове от полското научно списание „Фокус”, от април 2014 г., по случай предстоящата канонизация на Папа Йоан Павел II, където са споменати значими факти от неговият понтификат.

Последният раздел е отделен на историческото посещение на Папа Йоан Павел II в България, състояло се през май 2002 г. (23-26 май). Първото от избраните заглавия е „БЛАГОСЛАВЯМ ВИ С ЛЮБОВ. Йоан Павел II в България 23-26 май”. То представлява илюстриран албум, където са описани най-важните моменти от визитата на Светия отец в страната. Друга книга, посветена на посещението, съдържаща най-вече речи на папата, и приветствия към него, е „Апостолическо пътуване на Негово Светейшествo Йоан Павел II в България 23-26 май 2002, София, 2002”. То представлява сборник, издаден от Католическата църква у нас. Този раздел е цитиран и абзац, свързан с историческото посещение на отеца от книгата на Божидар Димитров, Пламен Павлов, Асен Марчевски „Българи Италианци Ватикана”. В тази монография е изследвана историята на взаимоотношенията между България, Италия и Ватикана през вековете. Същата тематика разглежда  Асен Марчевски в книгата си „Италиански потайности”. За личността на Папа Йоан Павел II е писано доста в полското научно списание „Фокус”. Добавено и представянето от страна на българските медии на този изтъкнат водач.

 

Институцията на Папството

 

Както е известно, папата е най-висшата длъжност в църковната йерархия на Римокатолическата църква. Като наследник на Св. Петър, епископът на Рим е за католиците „Свят Отец“, а престолът му - „Светият престол“. За тях той е наместник на Бога на земята, затова и неговата власт е еднолична, централизирана и върховна. В институцията на Католическата църква той взима решенията по най-важните религиозни дела.

Времето, в което избраният епископ на Рим управлява Западната църква, се нарича понтификат. Властта на папата е изпълнявана доживотно, като той има право доброволно да напусне престола си. Отбелязани са два случая, когато папи се отказват от поста си - Целестин V през 1296 г. и Бенедикт XVI през 2013 г.1 Освен, че е върховен глава на църквата, той е държавен глава на Ватикана - най-малката държава в света.

Светият отец бива избиран в Сикстинската капела на Апостолическия дворец във Ватикана от Колегията на кардиналите /Конклав/. Теоретично всеки духовник, дори и да не е кардинал, може да бъде избиран начело на Католическата църква, ако изпълнява изискванията за епископ. Практиката показва друго. Последният случай, когато на Светия престол се възкачвал човек, който не бил кардинал, бил през 1378 г. — Папа Урбан VI.2

Сред най-дългите понтификати са този на Свети Петър – апостолът, управлявал църквата след разпъването на Исус Христос (около 30-64 г.), на папа Пий IX (32 г.), на Йоан Павел II (27 г.) и на Леон XIII (25 г. .). Най-краткият понтификат бил на Папа Урбан VII през 1590 г. и продължил едва 12 дни.3

 

Папа Йоан Павел II и България преди 2002 година

 

Този раздел ще бъде посветен на връзките на Папа Йоан Павел с България от началото на неговия понтификат до историческата 2002 г., когато посещава страната ни. Първият високопоставен гост от България при Йоан Павел II е външният министър на НРБ Петър Младенов, който го посещава на 13 декември 1978 г. Нека подчертаем, че това е първата визита на представител на страните от Източна Европа от такъв висок ранг, който гостува на тогава наскоро избрания папа.4

През 1980 г. следва друго важно събитие в българо-ватиканските отношения – срещата на Йоан Павел II с българските  католически духовници. Тогава Светият отец прие архимандрит Георги Елдъров, епископ Методий Стратиев, отец Христо Пройков и отец Георги Йовчев.5

Също през 1980 г., ден преди настъпването на Новата година, Папа Йоан Павел II официално обявява Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Това стори с писмото Egregiae Virtutis.6 През следващите години по случай Денят на славянската писменост и на българската просвета и култура на 24 май, Папа Йоан Павел II дава аудиенции на български делегации. Така неговите контактите с наши делегации на тази дата стават ежегодни. През 1985 г. папата посвещава на Солунските братя една от своите енциклики „Славянските апостоли”7. Години по-късно, по времето на посещението си в София през май 2002 г., Йоан Павел II приветства идеята в Рим да бъде създаден институт за изследване и популяризиране на делото на Кирил и Методий.8

През 1995 г. по повод 15 годишнината от обявяването на Кирил и Методий за съпокровители на Европа и 10 годишнината от написването на енцикликата за славянските апостоли, е учреден специален Инициативен Комитет с председател проф. Иван Калчев, под патронажа на Президента на България Желю Желев.9

 През 1998 г. за първи път български духовник е беатифициран за блажен на Католическата Църква. Церемонята за беатификация на покойния свещеник Монсеньор Евгений Босилков, водена от Папа Йоан Павел, се състои в базиликата „Свети Петър” на 15 март в Рим. На следващия ден папата се среща с представители на българското католическо духовенство.10

По време на понтификата му, през януари 2001 г., под егидата на Папския Пасторален Институт в Рим се провежда научен симпозиум посветен на Евгений Босилков и на „българският папа” Папа Йоан XXII.11 За тях двамата Йоан Павел II казва: „Техният пример ни сочи и ни проправя пътя към бъдещето. Остава и ние, с Божията помощ да поемем по техните стъпки.”12

Редно е да отбележим, че трима са българските президенти, които са били на официално посещение при Папа Йоан Павел II по времето на неговия понтификат - Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. Папата е посещаван и от други представители на политическия ни елит.

Едно от най-значимите събития във взаимоотношенията между България и Ватикана по времето на понтификата на славянския папа е визитата на Атлантическия клуб в България при Папа Йоан Павел, състояла се през ноември 1994. Освен с атлантици, с папата се срещат политици, интелектуалци, космонавти. Сред гостите е и легендата на българския спорт Христо Стоичков, за когото Светият отец каза, че следи неговите изяви и му стиска палци. За да се стигне до историческата визита, когато първият папа славянин, стъпва на българска земя, след като записва името си като първия най-висш представител на Ватикана, посетил православния свят.

Преди да я представим, нека изложим основните факти от биографията на Йоан Павел II.

 

Йоан Павел II -

един от най-бележитите римски папи

в историята на Католическата църква

 

1Той е роден под името Карол Войтила на 18 май 1920 г. в малкия полски град Вадовицe в близост до Краков, в семейството на Емилия Качоровска и офицерът Карол Войтила.13 След завършването на гимназията с отличен успех през 1938 г., бъдещият папа започва да учи полска филология във Философския факултет на Ягелонския университет в Краков.14 Като студент участва в театрални представления на академична актьорска трупа.

Със започването на Втората световна война година по-късно, Войтила прекратява следването си. Именно тогава осъзнава, че неговото призвание е да бъде католически свещеник. Въпреки, че в тези тежки времена студентството, особено за духовник, е било при много трудни условия, през есента на 1942 г., той се записва в краковската духовна семинария. Своето обучение завършва на 1 ноември 1946 г., когато е ръкоположен за свещеник.15 Записва докторантура в Папския Университет на Доминиканците в Рим и по-късно защитава дисертация на тема „Доктрина на вярата на Свети Йоан”16.

През 1964 г. е ръкоположен за Архиепископ на Краков, три години по-късно за Кардинал, получавайки номинация от Папа Павел VI.17 Като кардинал преподава етика в Католическия Университет в гр. Люблин. Той не само води лекции, но активно общува със студентите си, стреми се да ги възпита в моралните ценности и като любител на природата ходи заедно с тях на походи в планината. В свободното време си пише стихове.

Изборът на Карол Войтила му на 16 октомври 1978 г. се равнява на сензация в католическия свят. За първи път от 455 години Светият престол е зает от папа, който не е италианец по народност. 264-тият наследник на Свети Петър е и първият папа славянин.18 Официалната му интронизация настъпва няколко дена след избора, на 22 октомври. На церемонията присъстват високопоставени лица от различни страни, сред които и посланикът на България в Рим Венелин Коцев, трима служители на посолството и няколко духовни лица от православната и католическата църква в България.19

3Веднага след възкачването си на Светия престол, Йоан Павел II заявява пред кардиналите, че един от основните фундаменти на неговата служба ще е „в подкрепа на инвалидите, бедните, болните и страдащите хора”20. И изпълнява думата си - по времето на понтификата си води активен диалог с тези хора. Неведнъж посещава болните в италианските болници и ги утешава. Наличието на бездомни хора в апостолическата столица дълбоко го натъжава. Затова и лично моли Майка Тереза да се погрижи за построяване на приют за тях, което е изпълнено.21 През 1988 посещава няколкостотин болни и бедни от ватиканския хоспис „Св. Марта“, където обядва с тях и споделя: „Обядвал съм с министри, президенти, кардинали и епископи. Но Христос може да ме попита, дали съм намерил време да се срещна с бедните и нуждаещите се? И именно тази среща може да се окаже най-важна, повече от всички останали срещи”22.

През 1992 на 11 февруари по инициатива на Светия отец в календара е въведен Световнен Ден на Болния. В словото си тогава той казва, че болните са особен дар за църквата.23 Оттогава този ден е отбелязван всяка година. Както в Италия, така и по време на задграничните си пътувания, многократно посещава болни и страдащи. Трогателна е историята, когато в една италианска болница сяда до болно момиче, което развълнувано и разплакано от радост се хвърля в прегръдките на папата. Охранителите се опитали да се намесят, но Светият отец ги спрял. Момичето казва на Йоан Павел, че е прекрасен, на което той отговаря, че и тя е прекрасна. Бялата папска дреха почервенява от червилото.24 Тази човечност идва и от неговата дълбока вяра. Понякога във Ватикана е забелязван посред нощ да не спи, а да се моли в храма.25

През 2000 година, разочарован от голямата социална несправедливост, която цари по света, папата апелира към международната общност да бъдат редуцирани или дори ликвидирани финансовите дългове на най-бедните държави в света. Призивът е отразен от световните медии.26

Едни от най-значимите речи на Йоан Павел II, с международен отглас, които папата провъзгласява, са тези в седалището на ООН през 1979 и 1995 г. Основните им теми са зачитането на достойнството на човека като фундамент за устойчив мир, значимостта на духовните ценности и морала, спазването на човешките права, необходимостта от диалог между хората.27

4Папа Йоан Павел II е твърд противник на аборта, евтаназията и смъртното наказание. Още от самото начало на своя понтификат активно говори за зачитането правото на човешки живот и достойнството на хората, спазването на човешки права и толерантност към другите религиозни вероизповедания. Бори се и за религиозните свободи на католиците по света. През 1980 г. във връзка с предстоящото Съвещание за сигурност и сътрудничество в Мадрид, подписва послание в защита на човешките права и религиозни свободи, където апелира да не се възпрепятства практикуването на култа, да се дава възможност за религиозно възпитание на децата, да се допуска религиозна дейност в училища, болници, казарми, затвори и пр.28

Най-черният ден в живота на Йоан Павел II е 13 май 1981 г. когато на площад „Свети Петър” в Рим е прострелян с няколко куршума и ранен тежко.29 По време на триседмичния си престой в болница, той посещава пациенти и общува най-вече с деца. Две години след трагичната случка, отива при атентатора Мехмед Али Акдджа в затвора, като лично опрощава греха му.

Диалогът с младите хора е основен приоритет за папата, още от влизането му във Ватикана. На 22 октомври 1978 г. по време на официалната церемония за възкачването му на Светия престол той нарича младежите „надеждата за Църквата и за света, моя надежда”30. Светият отец общува с тях и на аудиенции във Ватикана и по време на задграничните си пътувания, на организирани специални срещи с тях. Нещо повече - по идея на Йоан Павел II e организиран Световен Ден на Младежта. На срещите на християнската католическа младеж от цял свят присъствал лично и папата. Срещите, станали традиция, продължава и след смъртта на Св. Отец. Първото събитие от подобен род е проведено в през 1985 г. в Рим, а последното - през 2019 г. в Панама. Предпоследното през 2016 г. е проведено в Краков, в града, където Йоан Павел II прекарал по-голямата част от живота си.

5Йоан Павел II е папата, дал най-много аудиенции (общо над хиляда), срещал се с най-много държавни глави(общо 738) и провъзгласил най-много блажени (1343 човека) и светци (482 човека) в историята на Католическата църква.31 Сред блажените е българският католически свещеник Евгений Босилков и тримата български свещеници, канонизирани в Пловдив на 26 май 2002 г. Славянският папа отправя повече беатификации и канонизации, отколкото всички негови предшественици взети заедно.32 Сред най-известните личности, които той изнася до олтарите са Максимилиан Колбе (кан. 1982 г.), Михаил Козал (беат. 1987 г.), Йежи Кашира (беат. 1999 г.), Папа Йоан XXIII (беат. 2000 .), Павел Гойдич (беат. 2001 г.), Отец Пио от Пиетрелчина (кан. 2002г.), Майка Тереза от Калкута (беат. 2003г.).33

Освен, че активно приема гости във Ватикана, сред които са и миряни и официални лица, папа Йоан Павел II отива при своите вярващи, посещавайки ги в различните точки на планетата. Заради многобройните си пътувания бил наричан „Пътуващия папа“. Родната си страна Полша посещава 9 пъти. Държавите, в които най-често е гостувал са Италия, Испания, Франция, САЩ и Мексико (в Мексико през 1979 е и първото му апостолическо пътуване). Той ще остане в историята като Светия отец, посетил най-много държави. По времето на своя почти 27 годишен понтификат, той осъществява 104 апостолически пътувания в 135 държави на различни континенти и изминава общо 1 700 000 км.34 Ще посочим за сравнение, че неговият предшественик Павел VI, който е за 15 години на Светия престол, прави 9 апостолически пътувания35. Славянският папа прекарва повече от две години извън Ватикана, като по-голямата част от страните, в които гостува, дотогава не са били никога посещавани от глава на Римокатолическата църква.36 По времето на почти всичките си визити, особено когато посещава страни с преобладаващо католическо население, бил посрещан от тълпи от десетки или стотици хиляди хора. Има случаи и когато това число прераства в милион. Те широко са отразявани от световните медии. Папата активно пътува дори в последните години на своя понтификат, когато вече бил възрастен, немощен и с влошено здраве.

7Освен страни с преобладаващо католическо население, той посещава и народи от други религиозни деноминации и изповедания: на Протестантизма, Православието, Исляма, Индуизма, Будизма и Юдаизма. В някои от държавите съществува етническо напрежение и Светият отец в обръщенията си подчертава, че за да има траен мир не е достатъчна само взаимната търпимост, а е нужно да се отнасяме и с обич към другия човек, независимо от обстоятелството, че той е различен от самите нас. През 1995 г. излиза и първата в историята папска адорация (документ, адресиран от папата официално към дадена група хора), подписана извън Рим. Това се случва по времето на визитата на Светия отец в Камерун. Заедно с това, тогава са очертани и перспективите на сравнително младата Католическа църква в Африка. Тя трябва да се стреми към „инкултуризацията“, т.е. да разпространява Евангелието, като зачита идентичността и традициите на местните култури.37

Славянският папа си спечелва световно уважение с това, че винаги и безусловно отхвърля войната като средство за решаване на проблеми. Той твърдо се обявява против американските бомбардировки срещу Ирак през 2003 г. и въпреки това, президентът Джордж Буш запазил възхитата си към Светия Отец, наричайки го след години „Духовен пастир и защитник на свободата”38.

Йоан Павел II остава в историята и като инициатор на една важна крачка към световен мир и разбирателство посредством междурелигиозен диалог. На 27 октомври 1986 г. по негова идея в  Аcизи е организиран Световен Ден за Молитва за Мир. На призива „Заедно за да се помолим” в италианския град се събират 47 религиозни делегации от различни краища на света, представители на католици, православни, лютерани, методисти, баптисти, мюсюлмани, евреи, будисти, хиндуисти, сикхи.39 Никога преди това представители на толкова вярвания не са се събирали на едно място. На 27 октомври 1986 г. всички те се молят заедно, всеки по свой начин и съгласно своите вярвания. Като по чудо на този ден в целия свят е спокойно,  затихнали боеве, няма бомбени атентати...

През целия си понтификат се старае да води диалог с представителите на Православието. През 1979 г. по времето на визитата си в Истанбул, заедно с Вселенския Патриарх Димитрий I, слага подписа си върху официална декларация, в която и двамата изразяват надежда да бъдат прекрачени границите, делящи двете християнски църкви.40 Отново в Истанбул, но през 1989 г. Йоан Павел става първият действащ римски папа, присъствал на Светата литургия на Православния патриарх.41 По случай хиляда години от покръстването на Киевска Рус, през 1988 г, заявява, че това е голямо събитие не само за Източната църква, но и за целия християнски свят.42 Наред с това е и първият, посетил страни с преобладаващо население, изповядващо православната религия (посетил Румъния, Гърция, Грузия, Украйна и България).

Светият отец отделя голямо значение на диалога между монотеистичните религии и поради това общувал и с верните на Исляма. Освен Палестинската Автономия, той посещава и редица мюсюлмански държави в Европа, Азия и Африка (Египет, Мароко, Тунис, Казахстан, Сирия, Йордания, Азърбейджан, Турция, Албания, Босна и Херцеговина). В „черния континент“ славянският папа е 14 пъти, посещавайки по няколко страни.43 По времето на една от тези визити, когато е в Нигерия, се обръща към изповядващите Исляма с думите: „Всички ние, и християни и мюсюлмани, живеем под слънцето на един милосърден Бог”44. Докато е в Мароко, през 1985 г., се среща с тълпа от мюсюлмански младежи, които ентусиазирано го приветстват. Той им казва, че идва при тях като вярващ сред вярващи.45

Историческа и за християни и за евреи, е неговата визита в Израел през 2000 г. В Ерусалим, това свято и за евреи, и за християни и за мюсюлмани място, Светият отец се среща с представители на различните религии и изразява надеждите си за по-добро бъдещо разбирателство между хората в този тъй размирен регион.46 Йоан Павел II е първият римски папа, стъпил в джамия и първият римски папа, влязъл в синагога.

Йоан Павел II ще остане в историята и като папата, който намира смелост да се извини на света за историческите прегрешения, които са допускали католиците по времето на многовековната история на Римокатолическата църква. В редица свои публични изказвания, от името на църквата, той се извинява и изразява съжаление за Инквизицията, религиозните войни, кръстоносните походи, изгарянето на Ян Хус и репресиите спрямо индианското население от Южна Америка.47

9

Папата е известен като мислител и философ, автор на мъдри житейски сентенции, в основата на които стои любовта. Сред тях ще останат: „Насилието и омразата може да победим единствено с любовта, която е по-силна от смъртта”, „Няма щастие, няма бъдеще за човека и народа без любовта”, „Обичта, която е готова да пожертва и живота, няма да загине”, „Чувстваш ли се самотен, постарай се да посетиш някого, който е още по-самотен”, „Човек е велик не заради това, което притежава, а заради това, което дели с останалите хора”, „Няма мир без справедливост, няма справедливост без прошка” и мн. др“.48

Славянският папа, по времето на своя понтификат написва 14 християнски енциклики (научен труд, засягащ въпросите на католическата вяра и е отправен към духовенството и миряните).

Първата енциклика на Папа Йоан Павел е Redemptor hominis (Изкупителят на човека). Издадена е през 1979 г. и е посветена на Исус Христос, който е представен като  най-големия изкупител на човешкия грях, заради което е разпънат на кръста.49 Втората е под заглавие Dives in misericordia (Богат в своето милосърдие). Тя е издадена през 1980 г. и потвърждава тезата, че Бог е в три лица. Другата тема е Божието милосърдие и влиянието на тази проблематика върху християнския морал и етика. Папата твърди, че Бог е милосърден и човеколюбив.50 Основната тема на третата енциклика е Laborem exercens (Извършвайки труд), от 1981 г. е значението на труда в живота на човека. Папата категорично се обявява против всякаква неправомерна трудова експлоатация.51

10Четвъртата си енциклика от 1985 г. Йоан Павел е посветил на хилядната годишнина от смъртта на Методий. Тя е озаглавена е Slavorum apostoli (Славянските апостоли). В нея той подчертава значението на просветителската мисия на славянските братя Кирил и Методий. Според папата те са допринесли много за екуменизма и за духовния мост между Изтока и Запада, който касае културните и религиозни традиции.52 Светият отец посвещава петата си енциклика под заглавие Dominum et Vivificantem (Господът Животворящ), от 1986 г., на ролята на Светия дух в живота на християнската църква. Състои се от три раздела.53 Основната тема на шестата е ролята на Светата Дева в живота на Католическата църква. Тя е наречена Redemptoris Mater (Майката на Изкупителя), и е издадена през 1987 г.54 Същата година излиза и седмата енциклика. В нея е изложено мястото на Католическата църква в социалния и политическия живот. Озаглавена е Sollicitudo Rei Socialis (Обществената грижа).55 Три години по-късно Светият отец в осмата си енциклика, озаглавена Redemptoris missio (Мисията на Изкупителя), говори за огромното мисионерско значение на църквата и нейните духовници.56 Деветата, от 1991 г., Centesimus annus (Стотната годишнина), публикувана по случай 100-годишнината от издаването на енцикликата Rerum novarum (Права и задължения на капитала и труда), съдържа послания към вярващите от социален характер. Основните теми й са човекът, обществото, държавата, културата и частната собственост.57 Десетата енциклика на Йоан Павел II e под заглавие Veritatis splendor (Сиянието на истината). Издадена е две години по-късно. Посветена е на най-значимите проблеми, свързани с нравственото учение на Католическата църква — свободата, съвестта, нравствеността и др.58  Евтаназията, абортите, смъртното наказание, човешкото достойнство и др. са основи теми на следващата енциклика, озаглавена Evangelium Vitæ (Евангелието на живота), от 1995 г.59 Идеята на екуменизма (обединението на християните), от същата година, вдъхновява дванадесетата енциклика. В нея е подчертан стремежът на църквата към единство.60 Предпоследната, през 1998 г., озаглавена Fides et ratio (Вяра и разум), е посветена на взаимоотношенията между вярата и разума от гледна точка на Римокатолическата църква.61 Последната е Ecclesia de Eucharistia (За Евхаристията в живота на църквата), от 2003 г. и засяга проблемите на Евхаристията. Според Светия отец, чрез причастието вярващите приемат Христос в себе си. Посредством хляба те приемат неговото тяло, посредством виното - неговата кръв.62

 

Посещението на Папа Йоан Павел II в България 23-26 май 2002 г.

Първата официална визита на римски папа в страната

 

papa patriafh23 май 2002 г. е исторически ден за България. За първи път в своята история нашата страна е посетена от действащ римски папа. Визитата в София става след еднодневна визита в столицата на Азербайджан Баку и е част от 96-то му апостолическо пътуване. По традиция първото нещо, което той извършвал след слизането си от самолета, било целуването на земята на посетената страна, като в началото на понтификата си при този жест дори коленичил. С напредването на възрастта и влошаването на здравето, пръстта му била поднасяна. На летище София българска земя му поднасят две облечени в народни носии деца, а министърът на външните работи Соломон Паси топло го приветства с думите: „Добре дошли в градината на Източна Европа”.63

Официалната церемония по посрещането на височайшия гост е организирана на пл. „Св. Александър Невски“ и на нея присъстват най-висшите български държавни представители: президентът Георги Първанов, министър-председателят Симеон Сакскобурготски, председателят на Народното Събрание Огнян Герджиков, министърът на външните работи Соломон Паси, столичният кмет Стефан Софиянски, главата на Българската Православна Църква Патриарх Максим.64 С приветствието: „Добре дошъл“ церемонията открива държавният глава, като подчертава значимостта на визитата. Първите думи на папата са: „С вълнение и дълбока радост идвам днес в България и отправям към вас моя сърдечен поздрав. Благодарен съм на Всемогъщия Бог, че ме удостои с честта да осъществя това свое желание, което нося от дълго време в сърцето си. Всяка година по случай празника на светите братя Кирил и Методий, апостоли на славянските народи, приемам представителите на Държавната власт и на Църквата в България. И така, аз идвам днес, за да върна по някакъв начин вашата визита и да се срещна с българския народ в неговата прекрасна страна”.65

По-нататък в словото си, Йоан Павел II поздравява представителите на държавната власт, Негово Светейшество Патриарх Максим, митрополитите и епископите на Светия синод, целия български народ. Не са пропуснати и представителите на другите църковни общности, приветствани с думите: „Поздравявам християните от другите Църковни общности, членовете на Еврейската общност с техния Предстоятел, верните на Исляма, предвождани от Главния мюфтия. Подчертавам тук убеждението си, че всяка религия е призвана да работи за справедливост, мир, прошка, живот и любов между народите.”66 Поради влошеното си здраве, по време на визитата си в България, Светият отец чете само началото на своите речи, останалата част от тях била довършвана от други лица.
На церемонията папата благославя венец с цветовете от държавния флаг на Ватикана бяло и жълто, който е положен пред паметника на Незнайния воин. С помощта на двама кардинали, Светият Отец сам се покланя пред паметника в знак на почит.67

24 май 2002 г. е вторият и най-тържествен ден от папската визита. Както е известно, още през 1980 г. Йоан Павел II обявява Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа и в годините след това на този празник в Рим славянският папа ежегодно приема български делегации. Сега през 2002 г. той отбелязва големия празник в София.

Денят започва в Президентството с визита при българския държавен глава в присъствието и на други високопоставени лица. Срещата има исторически характер не само поради значението на празника. Йоан Павел II използва предоставената му възможност да направи още едно историческо за България изявление, като заявява недвусмислено: „Никога не съм вярвал в българската следа в атентата срещу мен”68. Нека припомним, че въпреки, че обвиненият за това престъпление български гражданин бе оневинен от италианския съд още през 1986 г., международният имидж на България все още беше обременен от обвинението. Думите на папата окончателно слагат край на тези съмнения. Но Йоан Павел изразява съмнения в българската следа и в по-ранните години. Заявява неведнъж пред български делегати, че не вярва в нея.69

След визитата в президентството, папата присъства на православна литургия в храм-паметника „Св. Ал. Невски”, като изразява почитта си пред иконата на Светите братя Кирил и Методий и пред мощите на Св. Александър Невски. Той получава дар от името на Българската Православна Църква - икона на Св. Петър и Св. Павел.70

Литургията в централната софийска катедрала не е първо посещение на Йоан Павел II в православна църква. Независимо от това, тя е поредната немаловажна съвместна крачка по пътя към икуменизма, т.е. световното движение за диалог и сближение на всички християнски църкви.

Следващ момент в историческата визита е честването пред Народната Библиотека в София. Папата благославя паметника на Кирил и Методий и под звуците на държавните химни на двете страни, от името на Ватикана пред монумента са поднесени цветя. След това в Синодалната палата Йоан Павел II е гост на Патриарх Максим. Двамата религиозни водачи подчертават значимостта на сближаването на източната и западната християнска църква. Разговорът е повече от сърдечен – двамата си разменят целувка, наречена от медиите „целувка на мира”71. С право тя може да се определи по този начин, защото диалогът между глави в християнството е една голяма стъпка към световен мир. Също така, пред Патриарх Максим, папата изрече за България следните думи: „България е мост между Източна и Западна Европа, на духовен кръстопът и земя на взаимно разбирателство”.72

След посещението на Светия Синод, папата има тържествен обяд с представители на католическата общност в България, а след това и среща с представителите на еврейската общност. В края на деня, височайшият гост присъства на националното честване на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура в НДК и на празнична среща с представители на българската наука, изкуство и културата. С приветствено слово към Светия Отец се обръща писателят Йордан Радичков: „Позволете ми на края Ваше Светейшество, да Ви се поклоня и да Ви кажа нашето най-сърдечно „Добре дошли на българска земя“. Земята ни е малка по територия, но сърцето ни е голямо и в него винаги има място за всеки един изпратен от Бога човек.”73 На спонтанно изпятата „Многая лета” гостът от Ватикана отвръща развълнувано: „Благодаря Ви за вашата прекрасна култура. Бог да Ви благослови.”74

Третият ден от папската визита е посветен на Рилския манастир. Там е посрещнат от премиера Симеон Сакскобургготски и цялото му семейство. Папата почете паметта на Св. Иван Рилски, изтъкна голямото дело на Рилския светец, поклони се на гроба на Цар Борис III и проведе малък разговор с министър-председателя на четири очи.75

След посещението на най-големия манастир в страната, в Апостолическата нунциатура в София се състоя официална среща на Светия отец с Главния мюфтия и останалите представителите на мюсюлманската вяра в България. След това папата се срещна и с представителите на евангелистките църкви в България. За тях са характерни моменти за целия понтификат на Йоан Павел II и те представляват неизменна черта, както на апостолическите му пътувания, така и във Ватикана. Никой друг негов предшественик не е провеждал толкова активен и отворен диалог с останалите вероизповедания по света. Тези срещи в продължение на години спомагат за опазването на световния мир и доказват, че мирните междукултурни диалози са възможни и не нарушават различните религиозни убеждения и традиции.

Последната важна точка в програмата на 25 май е посветена на католическата общност в София. Папата посещава катедралата с латински обред „Свети Йосиф”, след това се отправя към католическата катедрала с източен (Византийско-славянски) обред „Успение Богородично”. Там освен миряните и духовниците, го очакваха болни и инвалиди, които нямаха възможност да присъстват на литургията на следващия ден, а са близки на сърцето му.76

Последният ден от визитата на Йоан Павел II в нашата страна започва с неделна литургия на папата на централния площад в Пловдив. Мястото не е избрано случайно: в този район процентното число на католиците е най-високо. Освен в Пловдив, те са съсредоточени и в други селища като Раковски, Житница, Белозем и Калояново. Светата литургия продължава повече от три часа. Поради влошеното здраве на Светия отец тя е отслужвана както от него, така и от главата на католическа общност в страната Негово Преосвещенство епископ Георги Йовчев. В дългата си проповед, в която основния акцент е въпросът за духовното обединение на християните по целия свят, Йоан Павел II заявява: „Никога не съм преставал да обичам българския народ, представяйки го постоянно пред трона на Всевишния. Нека присъствието ми днес сред вас бъде красноречив израз на почитта и обичта, които храня към тази благородна нация и нейните чеда.”77

По време на литургията 350 деца от цяла България получават своето първо причастие, а трима покойни български католически свещеници - Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков са провъзгласени за блажени.78 На края папата приема дарове от католическата общност в България. На месата присъстват над 10 хиляди човека, не само католици, но и изповядващи и другите религии.79

Както вече подчертах в изложението, диалогът с младите хора е сред основните приоритети в понтификата на Папа Йоан Павел II. Към него той се стреми както във Ватикана, така и по време на апостолическите си пътувания. На него той отделя време и в България. След Светата литургия, следобедът на същия ден, в католическата катедрала „Свети Лудвиг“ в Пловдив е организирана среща на папата с младежи. Още с влизането си той е приветстван възторжено с „Viva Papa”, а Светият отец отговаря с думите: „Особено се радвам, че се срещам с вас тази вечер. Поздравявам всички с любов и благодаря на тези от вас, които отправиха към мен при посрещането най-сърдечни думи. Точно поради свежестта на вашите години и сърдечността на вашето гостоприемство в края на моето пребиваване в страната на розите тази наша среща се превръща в своеобразно възвестяване на пролетта, която ни прокарва път към бъдещето”80. Изпълнена с много емоции и дори сълзи от възторг, срещата на папата с младите католици продължава около час.

На 26 май от пловдивското летище в присъствието на представители на политическия ни елит папата напуска страната ни. На българска земя той е посрещнат много топло, сърдечно  и гостоприемно - съгласно ценностите, които самият той е проповядвал.

12Папа Йоан Павел II умира на 2 април 2005 г. във Ватикана. Национален траур е обявен в десетки страни по света. Веднага след кончината му, за неговата личност и понтификата му, правят изявления почти всички световни лидери. Ето някои от тях. Според президента на Русия Владимир Путин, „Папа Йоан Павел II бе една изключителна личност живяла в нашите времена, с която бе свързана цяла епоха. Неговата всестранна и неуморна пастирска личност му донесе любовта сред милионите католици и огромно уважение сред представителите на различните вероизповедания по света.”81 Президентът на САЩ Джордж Буш с прискърбие заявява, че „светът загуби защитник на свободата. Починалият папа бе инспирация за милиони американци”.82 За секретаря на ООН Кофи Анан „Светият отец бе неуморен посланик на мира. Той изключително много се грижи за света в който ние живеем.”83

Председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е убеден, че „Папа Йоан Павел II ще остане в историята като личност, която изиграва съществена роля за обединението на Европа и за развитието на идеите за свобода и демокрация на нашия континент.”84 Духовният водач Тибет Далай лама вярва, че ”Негово светейшество Йоан Павел беше една изключително детерминирана и одухотворена личност към която винаги съм изпитвал огромно уважение и възхищение.”85 Канцлерът на Германия Герхард Шрьодер е категоричен в оценката си за него: „Този папа промени света и изигра съществена роля за мирното развитие на Европа”.86 Президентът на Италия Карло Чампи: „Цяла Италия е потънала в скръб и сълзи след като научи за смъртта на Папа Йоан Павел II.”87 Вицепрезидентът на Израел Шимон Перес: „Йоан Павел беше човек с огромно сърце. Благодарение на таланта на личността му, той допринесе за глобално партньорство по света.”88 За личността на славянския папа, след неговата смърт, становище изразява и българският президент Георги Първанов: „Историята ще запише неговото име с ярки букви, ще свърже делата му с каузата на мира по света и с неговите усилия за диалог и разбирателство между религиите по света.”89

На многолюдното му погребално шествие (едно от най-многобройните в историята) присъстват над 4 милиона човека, повече от 70 държавни глави и много известни знаменитости. Още по време на опелото се разнася възгласът: „Санто Субито!” (от лат. „Светец веднага”). Беатификационен процес, т.е. канонизация за светец, според католическата традиция освен доказани чудеса и знамения, изисква и изминаването на минимум 5 години от смъртта. При славянския папа, обаче, той започва от Папа Бенедикт XVI още на 13 май 2005 г., тоест малко повече от месец след смъртта– факт, достатъчно красноречив за светостта на неговата личност.90 Йоан Павел II е обявен за блажен от наследника си на 1 май 2011 г., и на 27 април 2014 г. за светец от Папа Франциск.

Папа Йоан Павел II е човекът, който отваря за Ватикана вратата към света. Преди да встъпи в длъжност, католическата минидържава поддържа дипломатически контакти с 96 държави. След смъртта на бележития папа Ватикана поддържа дипломатически връзки със 174 страни. Той ще бъде запомнен и с това, че от името на Католическата църква се извинява на света за грешките, които тя е допускала в дългата си история.

 

1Сп „Focus”, бр.2, април-юни 2014, с. 33-34.
2Пак там.
3Пак там.
4Елдъров, С. България и Ватикана 1944-1989. София, 2002,  с.196.
5Пак там, с. 210.
6Папа Йоан Павел II- Кирил и Методий Благовестие и екуменизъм. София, 1996. „Нов век”, редактор Проф.Иван Калчев). с. 9.
7Пак там.
8Димитров, Б., Павлов, П., Марчевски, А. Българи Италианци Ватикана. София,  2002. с. 134.
9Кирил и Методий. Благовестие и икуменизъм. Цит. съч, с. 7.
10Ронкали и Босилков за Нова България. Съст. Фернандо Таконе, Пловдив, 2002, с. 177.
11Пак там, с.117.
12Пак там
13Bujak, А., Rożek, М,. Wojtyła. Wrocław, 1997, s. 8.
14Пак там, с. 27.
15Jan Pawel II. Dar I Tajemnica. Krakow, 1996, 15-17.
16Bujak,А., Rożek,М.,. Op.сit, 61-62.
17Пак там, с. 115, 139.
18Królak,Т. 1001 rzeczy które warto wiedzieć o Janie Pawle II. Kraków, 2010, s. 50,
19Елдъров,С. Цит. съч, с. 193.
20Królak,Т. Op. cit., s. 120.
21Пак там, c. 90.
22Пак там, с. 94.
23Пак там, с. 123.
24Пак там, с. 120.
25Пак там, с. 134.
26Пак там, с. 91.
27Papieze na forum ONZ, https://www.gosc.pl/doc/2722275.Papieze-na-forum-ONZ.
28Елдъров, С. Цит. съч, с. 211.
29Guz, E. Zamach napapieża. Warszawa, 1983, s. 5.
30Królak, Т. Op.cit., s. 187.
31Пак там, c. 197.
32Пак там.
33Kарагьозов, П. Славянските свети мъченици. София, 2006, с.267, 270, 274, 277, 283.
34„Focus” Op.cit., s. 22,23
35Królak, T.  Op. сit., s. 68.
36„Focus” Op. cit., s. 22, 23
37Królak, Т. Op.cit,. s. 71.
38В-к Стандарт, 4 април 2005, с. 3.
39„Focus”. Op.cit., с. 53
40Пак там. с. 23.
41Малински, M. Йоан Павел II- папа какъвто не е имало. София, 2002, с. 14-15.
42Пак там
43„Focus”. Op. cit., s. 22, 23.
44Малински, М. Цит. съч, с. 39.
45Пак там, с.41.
46Królak, Т.  Op. сit., s. 220
47Accattoly, L. Kiedy papież prosi o przebaczenie. Kraków, 1999, s.89,145,149,162
48Cytaty Jana Pawla II, https://www.cytaty.info/jan-pawel-ii.html.
49Jan Paweł II, Redemptor hominis, Watykan 1979.
50Jan Paweł II, Dives in misericordia, Watykan 1980.
51Jan Paweł II, Laborem exercens.
52Jan Paweł II, Slavorum apostoli, Watykan 1985.
53Jan Paweł II. Dominum et Vivificantem, Watykan 1986.
54Jan Paweł II. Redemptoris Mater, Watykan 1987.
55Jan Paweł II.  Sollicitudo Rei Socialis, Watykan 1987.
56Jan Paweł II.  Redemptoris missio, Watykan 1990.
57Jan Paweł II. Centesimus annus, Watykan 1991.
58Jan Paweł II. Veritatis Splendor, Watykan 1993.
59Jan Paweł II. Evangelium Vitæ, Watykan 1995.
60Jan Pawеł II.  Ut unum sint, Watykan 1995.
61Jan Paweł II. Fides et ratio, Watykan 1998.
62Jan Paweł II. Ecclesia de Eucharistia, Watykan 2003.
63В-к „Труд”, 24 май 2002, с. 1-3.
64Пак там.
65Апостолическо пътуване на Негово Светейшествo Йоан Павел II в България 23-26 май 2002, София 2002. Сборник на Католическата църква в България, с. 7-8.
66Пак там.
67В-к „Труд”. Цит. съч., 1-3.
68В-к „Труд”, 25 май 2002, с. 1, 2.
69Марчевски, А. Италиански потайности. София, 1997, с.94.
70„БЛАГОСЛАВЯМ ВИ С ЛЮБОВ. Йоан Павел II в България 23-26 май”, София, Краков, 2003, с. 21.
71В-к „Труд”, Цит. съч, с. 5.
72Димитров, Б., Павлов, П., Марчевски, А,. Цит. съч, с. 134.
73„БЛАГОСЛАВЯМ ВИ С ЛЮБОВ. Йоан Павел II в България 23-26 май” Цит. съч, с. 37.
74Пак там.
75Пак там, с.50, 55.
76Пак там, 58, 59.
77Пак там, 97-112.
78Пак там.
79В-к „24 часа” 27 май 2002, с.2-3
80Апостолическо пътуване на Негово Светейшествo Йоан Павел II в България. Цит.съч, с. 50.
81Polska Agencja Prasowa SA: Putin wspomina papieża jako wyjątkową postać naszych czasów, https://www.pb.pl/putin-wspomina-papieza-jako-wyjatkowa-postac-naszych-czasow-256573.
82Świat o papieżu, https://www.wprost.pl/swiat/75253/Swiat-o-papiezu.html.
83Пак там.
84Пак там
85Пак там
86Пак там
87Пак там
88Пак там
89в-к „Труд” 4 април 2005, с.8
90Kарагьозов,  П. Цит.съч., с.117.

 

X

Right Click

No right click