Новото време

Семейната институция в Османската империя

Посещения: 2847

 

 Илбер Ортайлъ

 

Из "Преоткриване на Османската империя", П., 2007, ИК "Жанет 45"

Превод от турски:  Хюсеин Мевсим

Публикува се с любезното разрешение на Издателството

 

aileБезспорно, можем да разнищваме тази проблематика и като „Семейството в османското общество", но има една причина, която ни възпира: става въпрос за една империя, в истинския смисъл последна сред традиционните, и повече от ясно е, че от изток на запад и от север на юг елементите, които я съставят, изповядват различни религии, говорят различни езици, но притежават и някои общи черти. Сред тях на първо място е семейството.

В тази империя заемат място от една страна Арабия (с други думи - клановете), а от друга - градовете на Балканите и по брега на Адриатика, и на първо място - една световна столица като Истанбул. Ясно е, че хората в толкова различни точки ще бъдат повлияни от много различни структури и ще демонстрират социално разнообразие. Но независимо от всичко това, в османското общество семейството показва еднообразие. Дотолкова, че представите на хората за семейството, отношенията в него от гледна точка на ролята, която то изиграва в живота на индивида където и да било - в крайдунавските паланки и градове, в басейна на Ефрат, край бреговете на Кавказ, ако пък щете - в пустинята Неджеф, няма да забележите много съществени различия. По-точно, като знаете някои правила и традиции, навсякъде ще получите референция за отправната си точка.

Прочети още...

Османските въоръжени сили през Класическия период (1300-1600)

Написана от Октай Алиев
Посещения: 10127

I. Първите османски военни корпуси и системата Капъкулу
 

Армията до 1362 г.

 

OttomanHorseArcherПрез първите десетилетия от съществуването си османците не поддържат постоянна войска. За да защитят единството на своя бейлик, мъже, жени и деца воюват заедно срещу неприятеля1. Трябва да се отбележи, че суровият полуномадски начин на живот научава още от ранна възраст хората да служат изкусно с коня и с оръжието. Военните единици в бейлика се наричат „алп“, което в превод на български език означава смел2. Но думата „алп” се използва и като прозвище, например братята по оръжие на Осман Гази са Конур Алп, Салтук Алп, Тургут Алп и т. н. Тъй като османците първоначално не разполагат с постоянна войска, при необходимост от война се събира армия от газии3, които сформират конницата4 и са били тюркмени. След походите те се връщали по домовете си и се занимавали със земеделие и животновъдство. Първите завоевания на османците се осъществяват благодарение на уджове и техните сили и части. Тези части, които оказват изключително жизненоважна помощ за османските завоевания, османският хронист Ашък паша-заде в хрониката си „История на Османовия род” разделя на четири категории: „Газиян-и Рум“ (Анадолски газии),  „Ахиян-и Рум“ (Анадолски ахии), „Абдалан-и Рум“ (Анадолски абдали) и „Баджиян-и Рум“ (Анадолски жени). Те са религиозни братства, които играят също голяма роля в ислямизацията и тюркизацията в новопревзетите земи. Част от тях имат значима роля и в конструирането на османската държава.

Прочети още...

Диван-и Хумаюн - Министерски съвет в Османската империя

Написана от Октай Алиев
Посещения: 5767

 

В памет на професор Халил Иналджък (1916-2016)

 

337px Sadrazamlik nisanlari.svgЗа благополучието на една империя като Османската са нужни добре действащи висши органи и опитни държавници, които трябва да са съсредоточени в Министерски съвет – „Диван-и Хюмаюна“ или Дивана на Османската империя. Диванът в Османската империя е висшият административен и съвещателен орган. Това е мястото, където се казва последната дума от султана и е органът, благодарение на който султаните налагат своята власт в Империята в продължение на близо шест века. Преди османците Министерски съвет (диван) са имали и други мюсюлмански държави като Абасидския халифат, Селджукския султанат, Монголския персийски илханат,  Мамелюкски Египет и анадолските бейлици1, а османците им последвали примера и създали свой министерски съвет. Диванът по всяка вероятност е създаден по времето на Орхан I Гази (1326-1362). Първоначално играе роля на висш съдебен съвет, в чийто заседания длъжностните лица изслушват тъжби на поданиците на Империята. Това е и мястото, където се обсъждат военни планове. Решенията, които се вземат в диванските заседания, се наричат „хюкюм”, а специалните тетрадки, където се пишат тези решения, се наричат „мюхимме дефтерлери”. Диванът се събира рано сутрин в сарая (след сутрешната молитва) и понякога продължавал до обед. Там се решавали важни проблеми - политически, финансови, икономически, административни, правни, религиозни и т.н. Всеки, независимо от своята религия, традиции, етнос и т.н. имал право да изложи своите тъжби пред длъжностните лица. Имали право да се оплакват от кадиите на региона, от бейовете, от управителите и общо взето от всеки, който не си върши работата подобаващо и се държи твърде зле с регионалните жители. Ето как подробно ни описва едно заседание на Дивана, лекарят на Баязид I (1389-1402), египтянинът Шамс ал-Дин:

Прочети още...

Арудж и Хайредин Барбароса

Посещения: 2534

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"


Oruc Reis captures a galleyОт кръстоносните походи насам между последователите на двете големи религии — исляма и християнството — се възцарила фанатична омраза. Оправдаващи своите действия с религиозни мотиви, те се избивали, ограбвали и заробвали един други в служба на единствено правата за всекиго вяра, а в действителност всеки застъпвал нагли политически и икономически интереси.

В 1453 година турците завладели Константинопол и разпрострели господството си над южните брегове на Средиземно море. В 1492 година маврите били прогонени от Испания в Северна Африка и подсилили там турската сфера на влияние. Наред е религиозната нетърпимост у арабите възникнало желанието да отмъщават за изгубените земевладения на Иберийския полуостров. И понеже скъперническата камениста североафриканска земя предлагала оскъден и горчив хляб само на малцина селяни и търговци, много пропъдени от Испания араби се опитвали да изкарват препитанието си от пиратство. По същото време и под предлог, че продължават „богоугодната война“ срещу мюсюлманството, испанските хидалгос започнали да нападат Северна Африка. В първото десетилетие на шестнадесетия век те завладели много градове по североафриканското крайбрежие и по островите, които се намират пред него, и ги укрепявали с фортове и гарнизони.

Прочети още...

Ролята на харема в политическия живот на Османската империя

Посещения: 10391

 

Случаите на Хюррем султан и Кьосем султан

 

Кирила Г. Атанасова

 

Jean Baptiste van Mour 010Столетия наред харемът, неговите обитатели (по-скоро обитателки) и тяхното ежедневие са обект на фантазиите на редица писатели, поети, художници и пътешественици. Обвит в тайнствена мистерия, далеч от очите и ушите на обикновените хора, отделението, в което живее семейството на султана, крие най-съкровените държавни тайни и е арена на политически, династически и любовни интриги. Западът често гледа на жените в харемите като на обикновени робини и сексуални обекти1, но всъщност на практика може да се види, че това далеч не е така.

Целта на текста е да установи ролята на харема на политическата сцена на Османската империя и влиянието му  върху развитието на страната в периода ХVІ – ХVІІ в.2  Във връзка с това се разглеждат йерархията и оформянето на институцията и се привеждат два примера – случаите на Хюррем султан (1502/4 – 1558 г.) и на Кьосем султан (ок. 1582 – 1651 г.).

Прочети още...

Османският кадия

Посещения: 3040

 

Илбер Ортайлъ

 

Из "Преоткриване на Османската империя", П., 2007, ИК "Жанет 45"

Превод от турски:  Хюсеин Мевсим

Публикува се с любезното разрешение на Издателството


Rumeli KazaskeriКадийството е много важна институция и на Османската империя, и на всички ислямски страни. Думата кадия произхожда от арабски и означава съдия. Всеизвестно е, че това е една много своеобразна институция. Същевременно и не е, защото докато съществуват човешки общества и държава на този свят, ще има съдия. Интересното тук по-скоро е, че в Османската империя кадията управлява градовете.

Османският кадия може да бъде както съдия в съда, така и нотариус, инспектор на вакъфите в града и, естествено, управник на общината. С други думи, той проверява задължените да спазват сигурността в града забити, субашии1, асесбашии2 и е техен началник. Мухтесибът (чиновникът, имащ задължението да проверява еснафа в чаршията), също е прикрепен към него и тук забелязваме съвместяването на няколко длъжности. Това е така и в другите империи. Префектът в стария Рим, номархът, наричан още епарх във Византия, и прикрепеният към него агораномос (осигуряващ реда в пазара), са точно като кадията и мухтесиба в ислямските държави.

Прочети още...

Мехмед паша Соколлу - творецът на "меката империя"

Написана от Тиберий Баръмов
Посещения: 4977

 

SokullupasaИсторията на Мехмед паша Соколович или Соколлу е един от най-драматичните моменти в историята на Османската империя, на Западните Балкани и на еничарството. Управлявал при управлението на трима султани, почти пълновластен господар на империята при Селим ІІ, Мехмед паша, не би било пресилено, става образец за верен служител, издигнал се практически от нищото със старание и даровитост, живял и загинал, служейки на султана си. Едновременно с това той не допуска да бъде забравен родния му край, не забравя и корените си, с което си спечелва любовта на три народа днес – сърби, бошняци и хървати – всеки от които претендира, че именно от него е произлязъл този талантлив управител. С това освен Мехмед паша успява да съчетае в личността си почти несъчетаемото – имперският тип чиновник, който независимо от произхода си служи вярно на владетеля, и на местния, националния герой. Забележителното в случая е, че това става в абсолютна хармония, т.е. без да имаме ние сведения днес дали в един или друг момент Мехмед паша е бил изправен пред избор между служебния си дълг и собствените си чувства.

Прочети още...

Сюлейман Великолепни

Посещения: 6817

 

Публикувано по: История на Османската империя, под редакцията на Робер Мантран, С., 1999 г.

С любезното съгласие на издателство Рива

 

Жил Венщейн

 

EmperorSuleimanСюлейман I - за нас Сюлейман Великолепни - е несъмнено най-прочутият владетел от османската династия, единственият, който безусловно се нарежда сред великите образи в световната история. В това има нещо несправедливо, защото много от неговите предшественици не са стояли по-долу от него и са допринесли в същата степен за изграждането на приказната империя, която той получава в наследство. От друга страна, сред множеството незначителни или съвсем неуравновесени личности - негови приемници - се открояват още няколко смели и предприемчиви владетели. И все пак неговото управление, внушително по своята продължителност (1520-1566), отговаря на най-блестящия период от дългата османска история: по негово време и до наши дни за Запада и за Изтока той е символ на величие, което умее да създава и използва.

Прочети още...

Героични времена. Романтиката на Македония

Посещения: 1305
 
СТЕФАН АВРАМОВ

 

ГЕРОИЧНИ ВРЕМЕНА

РОМАНТИКАТА НА МАКЕДОНИЯ

 

ТОМ I
 
СОФИЯ, 1932

Печатница П. Глушков

 

Бележки, редакция и подбор на снимки: Христо Милков

Дигитална обработка: Любомир Грозданов

 

Районен съвет, 1903 г.
Районен съвет, 1903 г.

Михаил Ганчев, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и отгоре Антон Шипков и Атанас Бабата. Алманах Македония

Четата на Боби Стойчев
Четата на Боби Стойчев
Тодор Александров
Тодор Александров

Христо Матов, Георги Мончев, Владимир Сланков и Никола Иванов в Димотика през Балканската война

Четите на Блаже Кръстев и Георги Ралев
Четите на Блаже Кръстев и Георги Ралев
Четата на Шкорнов (в средата с черния калпак).
Четата на Шкорнов (в средата с черния калпак).

Долу вдясно Константин Крачолов, над него Жечо Павлов и Петър Станев вляво.

Четата на Шкорнов
Четата на Шкорнов

с четите на Георги Мончев, Гоце Междуречки, Григор Джинджифилов, Стамен Темелков и Христо Цветков.

Сугаревата чета
Сугаревата чета
Окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г.
Окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г.
Гюрчин Петров, неизвестен, Кръсте Трайков, Никола Досев и друг.
Гюрчин Петров, неизвестен, Кръсте Трайков, Никола Досев и друг.
Четата на Кръсте Трайков
Четата на Кръсте Трайков
Четата на Тодор Оровчанов
Четата на Тодор Оровчанов
Четата на Стефан Димитров (втори легнал)
Четата на Стефан Димитров (втори легнал)
Войводите на съвет.
Войводите на съвет.

Сборната чета на Скопския конгрес, 1905 г. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други.

Четата на Панчо Константинов (седналият в средата), 1905 г.
Четата на Панчо Константинов (седналият в средата), 1905 г.
Чета на Панчо Константинов, Алманах Македония
Чета на Панчо Константинов, Алманах Македония
Четата на Петър Юруков (отпред в средата) в 1903 г.
Четата на Петър Юруков (отпред в средата) в 1903 г.

Отпред втори отляво е Тодор Дочев.

Четите на Йордан Спасов (в бяло) и Петър Юруков (в черно), 20 юни 1905 г.
Четите на Йордан Спасов (в бяло) и Петър Юруков (в черно), 20 юни 1905 г.
Сборната чета на Скопския конгрес.
Сборната чета на Скопския конгрес.

Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Коста Нунков и други. Алманах Македония

Четите на Тачо Хаджистоенчев (седнал в средата с бяла шапка) и Коста Митев.
Четите на Тачо Хаджистоенчев (седнал в средата с бяла шапка) и Коста Митев.
Четата на Деян Димитров, 1905 г.
Четата на Деян Димитров, 1905 г.
Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
Прочети още...

„Бездеятелните учители да се уволняват“

Посещения: 1384
 
ВМОРО и екзархийското образование в Македония и Одринско (1893-1912 г.)

 

 Елена Александрова

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XIV, април, 2018 г.

 

Solunska gimnaziyaДисциплиниращите действия на ВМОРО в областта на образованието, които в някои окръзи придобиват особена важност, остават неизследвани полета в българската историческа наука. Отделни бележки върху отношението на ВМОРО към учебния процес и опитите да се модернизира представата на населението за нуждата от просвета прави Воин Божинов, но те са лишени от задълбочено изясняване на проблема. Авторът се фокусира върху диспута между ВМОРО и Българската екзархия относно ръководенето на училищния живот в Македония и Одринско, без да поставя въпроса за интервенциите на Организацията във всекидневието през погледа на нейната образователна политика.1 На връзките между ВМОРО и Екзархията, както и на учителските години на отделни революционни дейци има посветени по-значими научни трудове и публикации, но не отразяват пряката намеса на Организацията в училищния живот в Македония и Одринско.2 Можем да кажем, че те по-скоро синхронизират дейността на двете институции, обединени от обща кауза.

Прочети още...

Македония под прицела на британската дипломация

Посещения: 2223

 

Интервю с д-р Илко Дренков

Югозападен университет "Неофит Рилски"

 

DrenkovД-р Илко Дренков е преподавател в Катедрата по история в Югозападен университет „Неофит Рилски”, завеждащ семинарните занятия по „Нова обща история”. Член е на Македонския научен институт и е с научни интереси в сферата на британската политика по отношение на Македонския въпрос. На тази тема е посветена и първата му монография, излязла тази година – „Великобритания и Македонският въпрос (1919-1949)”

Прочети още...
X

Right Click

No right click