Новото време

Филип II (1556 - 1598)

Посещения: 2984

 

Хосе Перес

 

История на Испания, С, 2005 г.

Изд. "Кама", превод: Катерина Добрева

 

1. Предпазливият крал

 

488px Portrait of Philip II of Spain by Sofonisba Anguissola 002b„Филип II е нещо ужасно" (Виктор Юго). Наследникът на Карл Пети е обгърнат от мистериозен ореол. Още през XVI в. протестантите виждат в него „демонът на Юга", фанатик, който настървено ги преследва из цяла Европа. Романтиците го представят като студено чудовище, удушило с ръцете си собствения си син дон Карлос и затворило се в мрачен манастир, сред труповете на семейството си. Дори испанците често се отричат от него. „Този крал, представян ни като прототип на испанец, си е чист германец", заявява Мануел Асаня през 1918 г. пред неговия портрет от Пантоха в Ескориал. Дори в името му няма нищо испанско. Кръстили са го на дядо му, фламандеца Филип Хубави. Херцог Алба, както и много други кастилци, биха предпочели да се казва Фернандо като прадядо си, Краля Католик. И така, кой е Филип II?

Прочети още...

Ернан Кортес де Монрой и Писаро (1485 - 2.XII.1547)

Посещения: 2618

 

Александър Динев

408px Retrato de Hernn CortsКортес е роден в  Меделин, което се намира в днешна Екстремадура – северна Испания, през 1485 година, като точната дата на рождението му е неизвестна. Негов баща е Мартин Кортес де Монрой, който е бил пехотен капитан. Неговото родословно дърво е доста известно с постиженията си, но самият Мартин Кортес не е много богат и не се слави със същите подвизи както предците си. Негова майка е Каталина Писаро Алтамирано. Името на Кортес на испански се пише така: Hernán Cortés de Monroy y Pizarro. Важно е да  се отбележи, че при превод от испански на български звукът ‘H’ в началото на името не се пише, тъй като в испанския език той не се произнася. Самият Кортес започва се подписва с имената Ернан, Ернандо или Фернандо. Следователно използването на трите имена, когато говорим за неговата личност е абсолютно коректно, но е важно да се отбележи за да не обърка читателя.

Прочети още...

“Die wacht am Rhein” - пропагандните послания на една германска песен от Първата световна война

Написана от Милен Петров
Посещения: 434

 


Lorenz Clasen 1860 Germania auf der Wacht am RheinНа 11.11.2018 се навършиха 100 години от края на Първата световна война. Конфликт, който променя безвъзвратно съдбата не само на милионите участващи, но и на целия свят.

Не една или две песни са се носели над калните окопи във Фландрия, в горите на Източна Прусия или над заснежените върхове на Алпите. Френската „Не ще преминат!“, британската „Дълъг е пътят към Типърери“, американската „Ето там!“, както и безброй други мелодии са се запазили в съзнанието на хората и днес те ги свързват с този конфликт. Но някак песните на другата страна, на Централните сили, остават забравени или в най-добрия случай малко познати. Една от тези песни е неофициалният химн на Германската империя (1871 – 1918) “Die Wacht am Rhein” – „Стражът на Рейн“. В този текст ще коментирам създаването на текста и музиката, тяхното разпространение, трансформации и съдба днес. Преводите от немски са непрофесионални и потенциално с грешки, но все пак текстовете в случая са нужни за ролята на това кратко изследване,а не за публикуване в стихосбирка. Считам за правилно първо да приложа текста на песента и превод на английски (тъй като все още не съм открил професионален цял превод на български). Английската версия е взета от книгата Die Wacht am Rhein, das deutsche Volks- und Soldatenlied des Jahres 1870, за която ще стане въпрос в настоящия материал.

Прочети още...

Свещена римска империя на германската нация

Посещения: 738

 

Йордан Николов



617px Quaterionenadler David de NegkerСвещената римска империя на германската нация била най-голямата и най-силната политическа коалиция, съюз, уния на монархически държави в средновековна Европа. При цялото си организационно несъвършенство, при всичката си тромавост и мъчноподвижност като обединение на кралства, княжества, херцогства, тя образувала единствена по рода си междудържавна и същевременно наддържавна система за защита целостта на континента от вътрешните сили на децентрализацията и от външната инвазия. Това определяло нейната значимост като обществено явление в разединения Средновековен свят.

Прочети още...

Германия в периода на Реформацията

Посещения: 1793

 

Йордан Николов


Историческа обстановка

 

Kaiser im Kreis der KurfrstenГермания излязла от XV и навлязла в XVI столетие в забележителна за човечеството, но неблагоприятна за страната международна обстановка. Великите географски открития предизвикали основна предислокация на междуконтиненталните и междудържавните пътища, оказали върху нейната икономика отрицателно въздействие. В резултат от възникналите нови търговски връзки старите икономически центрове загубили своето значение, а вниманието било насочено по крайбрежието на Пиренейския полуостров, на Нидерландия и Англия. Градовете на Северозападна Германия поддържали връзки с новооткритите земи през океана и с пътищата към тях, но пристанищата по Балтийско море ограничили взаимоотношенията си с големите средища на световната търговия. Преустановени били контактите с италианските градове-републики. Изолирана от традиционните маршрути, Ханзата прекъснала възходящото си развитие. Откъсната от новите центрове на международната търговия, Германия започнала да запада.

Прочети още...

Ото фон Бисмарк. Обединителят на Германия

Написана от Тиберий Баръмов
Посещения: 5072


OttovonbismarckДа се каже, че Ото фон Бисмарк е фигура от световна величина –държавнотворчески и дипломатически гений – само по себе си не значи нищо. Всички суперлативи, които могат да се кажат за Железния канцлер, вече са казани, всички пороци вече са му приписани1. Неговият активен живот прилича на една непрекъсната борба за Германия, в която той не жали желязо, кръв, пари и изобретателност. Към върха на политическата си кариера Бисмарк достига до онова състояние, граничещо със заболяването, в което обвързва съдбата на Родината със своята лична съдба. И наистина, Вторият Райх, неговото най-скъпо творение, се оказва въпреки цялата си мощ колос на глинени крака. И във вътрешен, и във външен план може да се забележи, че Германия е една твърде сложна структура – крехък уред, който не би могъл да оцелее без внимателните грижи на своя създател. Поради тази причина и тази фигура, известна на Европа със своята тягостна властност, ще се опитва да нареди околния свят, да го обезопаси така, че нищо да не застрашава германския орел, който в своя имперски вид, на Бисмаркланд, едва ли ще полети.

Прочети още...

Кралство Англия ХVI — XVII в.

Посещения: 3172

 

 Йордан Николов

 

1024px Flag of England.svgПо това време управляващите династии, които възглавявали политическия живот на Англия, били две: Тюдори (1485 — 1603) и Стюарти (1603 — 1688). От Тюдорите управлявали кралете Хенри VII (1485 — 1509), Хенри VIII (1509-1547), Едуард VI (1547-1553) и кралиците Мария I (1553-1558) и Елизабет I (1558-1603). Династията на Стюартите пък била представлявана от кралете Джеймз I (1603 — 1625), Чарлз I (1625-1649), Чарлз II (1660-1685), Джеймз II (1685-1688). След това линията била съчетана между Стюарти и Оранския дом: Вилхелм III Орански (1689 — 1702) и Мария II Стюарт (починала през 1694 г.).

Прочети още...

Хоукинз и Дрейк, пирати в служба на Елизабет Първа

Посещения: 1836

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

352px 1590 or later Marcus Gheeraerts Sir Francis Drake Buckland Abbey DevonНяма никакво съмнение, че Хоукинз и Дрейк, както мнозина други британски мореплаватели, посветени в дворянски сан, честно са заслужили прозвището морски разбойници, понеже — без сянка от някакво право — грабели наред чуждите кораби, плячкосвали градове и черкви, изтезавали, убивали и насилвали както по време на война, така и в най-дълбок мир. Тези престъпления, извършени в такъв голям размер, не закарали авторите пред съда, понеже едновременно те търсели нови морски пътища, откривали нови земи и острови, създавали картографски материал и съзнателно или несъзнателно помогнали за изграждането на британската колониална империя. И едно нещо те никога и при никакви обстоятелства не забравяли: дали са действали със или без знанието на короната — винаги част от плячката, понякога половината, отивала в кралския двор.

Прочети още...

Забележителни мъже и жени пирати

Посещения: 1741

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

BonnetЗабележително явление в историята на пиратството бил без съмнение майор Стид Бонит, който известно време живял на борда на пиратския кораб на Тийч като съучастник и другар на Чернобрадия. Това странно съдружие продължило почти година, докато Бонит, след като бил изоставен с измама на брега на остров Топсейл, се качил пак на свой собствен кораб.

Бонит, чийто произход е неизвестен, се отличил по европейските бойни полета във войните между Франция и Англия и стигнал до чин майор. След като напуснал военната служба, той отишъл в Западна Индия и се заселил на Барбадос като плантатор. Бил богат и образован и на острова се ползвал с добро име. Неизвестни са също така причините, поради които Бонит — по всяка вероятност в 1717 година — напуснал плантацията си и станал пират. Неколцина негови съвременници го описват като събуден човек със свободен дух, други го смятат за умопобъркан, а трети твърдят, че свадливостта на жена му го накарала да стане морски разбойник.

Прочети още...

Историята на Тийч Черната брада

Посещения: 2175

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

362px Blackbeard the PirateПодобно на Кид, морският разбойник Едуард Тийч, наричан най-често Черната брада, бил един от най-прочутите и с най-мрачна слава пиратски главатари. Капитан Джонсън, който описва в книгата си подробно живота и смъртта на Тийч, представя външността на този пират така:

„Лицето му от очите надолу било скрито от гъсти черни косми, които покривали и гърдите му. Облеклото му било покрито с петна от напитки и кръв и забодено с игли там, където е било разкъсано. Тялото му било немито и воняло на пот и на смес от ром и барут, която представлявала обичайното му питие. Имал навик да сплита с панделки брадата си на малки плитки, които окачал на ушите си. В боя носел на раменете си нещо като шарф, в чиито клупове от всяка страна пъхал по три пистолета. Преди сражение закрепял под шапката си два горящи фитила, които висели отстрани на лицето му. Очите му по природа гледали диво и жестоко. Цялото му одеяние го превръщало във фигура, която изглеждала ужасна като фурия от пъкъла.“

Прочети още...

Бахамските пирати и кралската милост

Посещения: 1323

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

541px King George I by Sir Godfrey Kneller Bt 3Около 1703 година морски разбойници се промъкнали на Бахамските острови, тъй както по-рано на Тортуга и Ямайка. В лабиринта от хиляди острова, повечето ненаселени и често само стърчащи от вълните малки остри скали или рифове, островът Ню Провидънс станал главна база предимно на английските пирати. Той бил два пъти превземан от Англия. Колумб открил Бахамския архипелаг в 1492 година, но за испанците той си останал „безполезен“, та нали те извлекли в Хиспаньола цялото му коренно население индианци като роби в плантациите. От 1629 година на островите се загнездили англичани и започнали да използват роби-негри, най-евтината работна ръка. В 1677-ма испанците прогонили англичаните от островите, ала после ония отново се върнали. По време на войната за испанското наследство французи и испанци в 1703 година нападнали Бахама, изгорили града и пристанището на Ню Провидънс—Насау и пак се изтеглили, като заедно с плантаторите и робите-негри замъкнали като пленник със себе си и английския губернатор. На острова останали само неколцина от жителите му, които по време на нападението се укрили в горите. Островът Ню Провидънс и пристанището му Насау били идеални за морски разбойници. Търговията и корабоплаването все по-интензивно се премествали по североамериканските брегове и северното местоположение на Бахамските острови било географски по-благоприятно, отколкото всички предишни пиратски свърталища. Пристанището Насау предлагало сигурна защита за достатъчно голям брой плавателни съдове. Достъпът до него през една плитчина бил възможен за всички кораби под 500 тона. По-големите трябвало да заобикалят и да се промъкват през два тесни протока отляво или отдясно на разположеното пред него островче. Един форт на същото островче с леснина контролирал двата протока.

Прочети още...