Балканите

Героични времена. Романтиката на Македония. Том II

Написана от Христо Милков
Посещения: 241

 

СТЕФАН АВРАМОВ

 

ГЕРОИЧНИ ВРЕМЕНА

РОМАНТИКАТА НА МАКЕДОНИЯ

 

Том II
СОФИЯ, 1942

 

Бележки, редакция и подбор на снимки: Христо Милков

Дигитална обработка: Любомир Грозданов

 

Последната снимка на Даме Груев
Последната снимка на Даме Груев

направена малко след смъртта му на 23 декември 1906 г. от първия фотограф в Малешевско - Гаврил Атанасов Зограф

На гърба на последната снимка на Даме Груев
На гърба на последната снимка на Даме Груев

текст за последните дни от живота на войводата.

Скопският вилаетски затвор
Скопският вилаетски затвор
Подрум или Бодрум кале, Бодрумска крепост „Св. Петър“
Подрум или Бодрум кале, Бодрумска крепост „Св. Петър“

в края на 19 и началото на 20 век в крепостта са заточвани редица българи – църковни и революционни дейци, сред които Христо Татарчев, Дамян Груев, Пере Тошев, Христо Матов, Йосиф Даскалов и други.

Паметник на лобното място на Даме Груев
Паметник на лобното място на Даме Груев
Село Смилево в началото на 20 век.
Село Смилево в началото на 20 век.

"Македония в образи", 1919, page 29, https://mk.wikipedia.org/wiki/

С. Смилево, Северна Македония
С. Смилево, Северна Македония
Всенародна панихида при гроба на Дамян Груев
Всенародна панихида при гроба на Дамян Груев

в църквата „Света Петка“ в Русиново през 1916 година в с. Русиново през 1916 г. Илюстрация Илинден, 1935, бр.67-68, стр.18

Старата училищна сграда на с. Русиново, общ. Берово.
Старата училищна сграда на с. Русиново, общ. Берово.

Държавен архив на Република Македония.

Църквата „Св. Богородица“ в с. Маргари, Прилепско
Църквата „Св. Богородица“ в с. Маргари, Прилепско
Даутица-планина
Даутица-планина
Бабуна-планина
Бабуна-планина
Войводата Апостол Петков Терзиев Ениджевардарското слънце.
Войводата Апостол Петков Терзиев Ениджевардарското слънце.

Автор: американският журналист Алберт Сониксен (1878-1931), https://commons.wikimedia.org/

Апостол войвода и Тане Николов
Апостол войвода и Тане Николов
Четата на Апостол Петков
Четата на Апостол Петков

прав най-вляво, до него е Павел Граматиков

Четата на Апостол войвода, ок. 1905 г.
Четата на Апостол войвода, ок. 1905 г.
Портрет на войводата поручик Лука Иванов
Портрет на войводата поручик Лука Иванов
Войводата Апостол, славният защитник на раята в Енидже-Вардар.
Войводата Апостол, славният защитник на раята в Енидже-Вардар.

За спомен и приятелство. Енидже-Вардарски Войвота Апостол. Господин Т. Николов. София. 3.V.1910. Българска пощенска картичка със снимка на Петков, подписана и подпечатана от него и изпратена на неговия другар Тане Николов Български държавен архив, https://en.wikipedia.org/

Алберт Сониксен
Алберт Сониксен
„Изповедта на един македонски четник“, 1909
„Изповедта на един македонски четник“, 1909
Григор Манасиев
Григор Манасиев
Христо Силянов
Христо Силянов

български революционер, поет, историк и мемоарист деец на ВМОРО

Кратово, старият град
Кратово, старият град
Мостът от който се е хвърлил Йосиф Даскалов
Мостът от който се е хвърлил Йосиф Даскалов
Йосиф Даскалов
Йосиф Даскалов
Портрет на войводата Петър Христов Германчето
Портрет на войводата Петър Христов Германчето
Портрет на Петър Германчето
Портрет на Петър Германчето
Чета на Петър Христов – Германчето
Чета на Петър Христов – Германчето

снимка Христо Руков. Държавна агенция „Архиви"

Членове от агитационната група от четата на Петър Христов - Германчето.
Членове от агитационната група от четата на Петър Христов - Германчето.
Чета на Петър Христов - Германчето
Чета на Петър Христов - Германчето
Поклонение на братската могила на загиналите дейци на ВМОРО при Апоскеп, 1908 г.
Поклонение на братската могила на загиналите дейци на ВМОРО при Апоскеп, 1908 г.

В центъра в лявата част на снимката е костурският екзархийски архиерейски наместник архимандрит Иларион. Присъстват костурските войводи Васил Чекаларов и Пандо Сидов, свещеникът Герман Чиковски от Черешница, представители на младотурската власт, духовници, роднини на убитите и друг. "Илюстрация Илинден", година ІІ, кн. 1 (11), София, септември 1928, с. 8-9

Христо Руков, официален фотограф на ВМОРО
Христо Руков, официален фотограф на ВМОРО
Пандо Кляшев, виден деец на ВМОРО
Пандо Кляшев, виден деец на ВМОРО
Гьорче Петров
Гьорче Петров

Портрет от Димитър Карастоянов, един от първите военни български фотокореспонденти.

Свидетелство на Гьорче Петров, православен българин
Свидетелство на Гьорче Петров, православен българин
Учители и ученици в Битолската българска прогимназия
Учители и ученици в Битолската българска прогимназия
Гьорче Със съпругата му Йорданка в деня на венчаването им
Гьорче Със съпругата му Йорданка в деня на венчаването им
Четата на Г. Петров
Четата на Г. Петров

Държавна агенция „Архиви“

Четата на Гьорче Петров (пети от ляво надясно) през 1903 година
Четата на Гьорче Петров (пети от ляво надясно) през 1903 година
Портрет на Пере Тошев
Портрет на Пере Тошев

Държавна агенция „Архиви“

Македонски бежанци към България, 1903 г.
Македонски бежанци към България, 1903 г.
Подпис на Гьорче Петров
Подпис на Гьорче Петров
Яне Сандански, наричан Пиринския орел, Пиринския цар, Сандан паша, Старика
Яне Сандански, наричан Пиринския орел, Пиринския цар, Сандан паша, Старика

Henry Charles Wood: The danger zone of Europe. London 1911

Сандански като войник в 13 пехотен полк в Кюстендил
Сандански като войник в 13 пехотен полк в Кюстендил
Стойо Костов Скрижовски
Стойо Костов Скрижовски

Държавна агенция Архиви

Войводите Иванчо Атанасов, Кръстьо Захариев , Кочо Муструка с легалните дейци Никола Малешевски, Георги Христов, Михал Христов и неизвестен в Дупница.
Войводите Иванчо Атанасов, Кръстьо Захариев , Кочо Муструка с легалните дейци Никола Малешевски, Георги Христов, Михал Христов и неизвестен в Дупница.
Никола Малешевски
Никола Малешевски

Снимка, предоставена от Историческия музей в Дупница и е включена в албума: „Дупница през вековете“. Община Дупница, Исторически музей – Дупница. ISBN 978-954-8187-89-3.

Димитър Лазаров
Димитър Лазаров
Христо Чернопеев и Сандански. Снимка на Димитър Карастоянов, 1904
Христо Чернопеев и Сандански. Снимка на Димитър Карастоянов, 1904

Пощенска картичка

Мария Стоун и Екатерина Цилка
Мария Стоун и Екатерина Цилка
Аферата „Мис Стоун“
Аферата „Мис Стоун“

Христо Чернопеев, Яне Сандански и Кръстьо Асенов-Българията.

Сандански с група сподвижници
Сандански с група сподвижници
Снимка от фонда на Христо Силянов
Снимка от фонда на Христо Силянов

Отзад: Петко Пенчев, Яне Сандански, Георги Моаджирчето. Отпред: Михаил Даев, Лопово, януари 1905 г. Държавна агенция „Архиви“

Павел Делирадев, Яне Сандански и Тодор Паница, 1908 г.
Павел Делирадев, Яне Сандански и Тодор Паница, 1908 г.

FOR FREEDOM AND PERFECTION. The Life of Yané Sandansky from Mercia Macdermott

Снимка от времето на Хуриета, лятото на 1908 г. Банско.
Снимка от времето на Хуриета, лятото на 1908 г. Банско.

Прави: Мицо Врански, неизвестен турски чиновник, Таската Серски, д-р Авди бей и Димо Хаджидимов, седнали: Л. Козарев, Ахмед Ниязи бей, Сандански, Тодор Паница и Георги Казепов

Чета във ВМОРО
Чета във ВМОРО
Манифест на Народната федеративна партия (българска секция)
Манифест на Народната федеративна партия (българска секция)
Сандански (II) с български офицери в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия).
Сандански (II) с български офицери в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия).

FOR FREEDOM AND PERFECTION. The Life of Yané Sandansky, Mercia MacDermott

Лобното място на Яне Сандански
Лобното място на Яне Сандански

по пътя между Петрич и Гоце Делчев Снимка: Божидар Христев

Яне Сандански
Яне Сандански
Мис Стоун
Мис Стоун
Христо Чернопеев
Христо Чернопеев

Снимка: Димитър Карастоянов, един от първите български военни фотокореспонденти.

Щабът на четата на Чернопеев
Щабът на четата на Чернопеев
Чернопеев сред селяни
Чернопеев сред селяни

Албум Алманах Македония, София, 1931

Войводата Чернопеев сам
Войводата Чернопеев сам

Albert Sonnichsen (died 1931) - Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 7

Апостол Петков, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Георги Занков, Стефан Чавдаров, Константин Самарджиев - Джемото, Антон Бузуков и други
Апостол Петков, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Георги Занков, Стефан Чавдаров, Константин Самарджиев - Джемото, Антон Бузуков и други
Войводите на съвещание в Осоговската планина
Войводите на съвещание в Осоговската планина

седнали от ляво на дясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави, от ляво на дясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов, 24 март 1903 г.

Церемония при освещаване на знамето и полагане на клетва от четите на Христо Чернопеев, Никола Жеков, Петър Самарджиев и Панайот Байчев, 2 септември 1903 г.
Церемония при освещаване на знамето и полагане на клетва от четите на Христо Чернопеев, Никола Жеков, Петър Самарджиев и Панайот Байчев, 2 септември 1903 г.

Димитър Карастоянов - Almanach Macedonia, page 578

Четата на Чернопеев, 1903 г.
Четата на Чернопеев, 1903 г.
Войводите: Христо Чернопеев (в ляво), Михаил Чаков (в средата) и Никола Божков (в дясно)
Войводите: Христо Чернопеев (в ляво), Михаил Чаков (в средата) и Никола Божков (в дясно)
Седнали от ляво надясно: Костадин Самарджиев, Христо Чернопеев, Петър Китанов. Прави: Мирчо Икономов, Пандо Попманушев, Михаил Шкартов и Методи Алексиев, 1908 г.
Седнали от ляво надясно: Костадин Самарджиев, Христо Чернопеев, Петър Китанов. Прави: Мирчо Икономов, Пандо Попманушев, Михаил Шкартов и Методи Алексиев, 1908 г.

Държавна агенция ”Архиви”

Втора отделна партизанска рота на МОО, начело с Христо Чернопеев
Втора отделна партизанска рота на МОО, начело с Христо Чернопеев
Никола Божков, Михаил Чаков, Христо Чернопеев, Панайот Байчев и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов (от Долна баня) в освободения Кавала, 1912
Никола Божков, Михаил Чаков, Христо Чернопеев, Панайот Байчев и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов (от Долна баня) в освободения Кавала, 1912

Албум Алманах Македония, София, 1931.

Настъплението на българските войски срещу Англо-френците при Криволак, 1915 г.
Настъплението на българските войски срещу Англо-френците при Криволак, 1915 г.

Пощенска картичка

Битка при Криволак, 1915 г.
Битка при Криволак, 1915 г.

На изхода при Кавадарци, френски лагер в снега и калта

Портрет на опълченеца Атанас Янков с Георгиевския кръст
Портрет на опълченеца Атанас Янков с Георгиевския кръст
Загоричане, родно село на опълченеца Атанас Янков
Загоричане, родно село на опълченеца Атанас Янков
Полковник Анастас Янков, наричан още Македонския Гарибалди и Янко паша
Полковник Анастас Янков, наричан още Македонския Гарибалди и Янко паша
Четата на Янко Полковник, 1903 г.
Четата на Янко Полковник, 1903 г.
Михаил Николов Розов
Михаил Николов Розов
Мишо Розов
Мишо Розов
Знамето на Загоричанци през Илинден
Знамето на Загоричанци през Илинден
Гръцка пощенска картичка с девиза на Павлос Мелас, 1904: „Българин де не остане“
Гръцка пощенска картичка с девиза на Павлос Мелас, 1904: „Българин де не остане“
Руините на Загоричани
Руините на Загоричани
Български момичета в руините на Загоричани след андартското клане от 1905
Български момичета в руините на Загоричани след андартското клане от 1905
Пощенска картичка „Помнете Загоричани“ (25 март 1905 г., „Благовец“)
Пощенска картичка „Помнете Загоричани“ (25 март 1905 г., „Благовец“)
Текст от Алманах Македония:
Текст от Алманах Македония:

„Костурскиятъ гръцки митрополитъ, каймакаминътъ и воен. комендантъ при топа, насоченъ срещу български села“. Almanach "Macedonia", page 559

Полковник Янков
Полковник Янков
Портрет на Никола Карев
Портрет на Никола Карев

Албум Алманах Македония, София, 1931.

Българската гимназия в Битоля
Българската гимназия в Битоля

Македония в образи

Училище в с. Горно Дивяци, където преподава Н. Карев
Училище в с. Горно Дивяци, където преподава Н. Карев

The State Archives of the Republic of Macedonia (DARM)

Крушевският ръководен щаб.
Крушевският ръководен щаб.

Отпред: Тодор Павлов, Антиноген Хаджов, Тодор Христов, Тома Никлев, Никола Карев

Къщата на семейство Томалевски, седалище и музей на Крушевската република
Къщата на семейство Томалевски, седалище и музей на Крушевската република
Местноста Куличе, сборен пункт на четите.
Местноста Куличе, сборен пункт на четите.
Гумене, откъдето е ръководено въстанието в Крушево
Гумене, откъдето е ръководено въстанието в Крушево
Въстаник от Крушево със знамето на четата на Питу Гули
Въстаник от Крушево със знамето на четата на Питу Гули

Българска пощенска картичка

Крушево
Крушево
Крушево след бомбардировката от Бактияр-паша
Крушево след бомбардировката от Бактияр-паша
Никола Карев в четнически дрехи
Никола Карев в четнически дрехи
Андрей Докурчев, Андон Кьосето и Марко Христов
Андрей Докурчев, Андон Кьосето и Марко Христов

Almanach "Macedonia", page 448

Портрет на Андон Кьосето
Портрет на Андон Кьосето
Портрет на Андрей (Андрея) Димков (Димов, Димитров) Докурчев с псевдоним Осман Бегович
Портрет на Андрей (Андрея) Димков (Димов, Димитров) Докурчев с псевдоним Осман Бегович

Almanach "Macedonia", page 448

Четата на Андрей Докурчев по време на Илинденското въстание в Крушевско
Четата на Андрей Докурчев по време на Илинденското въстание в Крушевско

Album Krushevo, 1928, p.32

„Възстанието в с. Крушово, 1903 г. Четата на П. Гулев“, с. Бирино
„Възстанието в с. Крушово, 1903 г. Четата на П. Гулев“, с. Бирино

Album Krushevo, 1928, p. 50

Държавна агенция „Архиви“

Войводата Христо Димитров – Кутруля
Войводата Христо Димитров – Кутруля

Илюстрация Илинден, година 1, книжка 3, 1927

Пехчевската чета на Христо Кутруля
Пехчевската чета на Христо Кутруля
Питу Гули, водачът на ВМОРО от Крушево
Питу Гули, водачът на ВМОРО от Крушево
Атанас Бабата и негови четници реквизират храна от селяни в Кратовско
Атанас Бабата и негови четници реквизират храна от селяни в Кратовско

Източник: Илюстрация Илинден, 1930, бр. 28, стр.2

Четата на Атанас Бабата
Четата на Атанас Бабата

Държавна агенция „Архиви“

“Четата на Бабата“, 1903 г.
“Четата на Бабата“, 1903 г.

Държавна агенция „Архиви“

Даме Груев, Мише Развигоров, Ефрем Чучков, Атанас Бабата на воеводски съвет в Балкана. Снимката е от времето след Скопския конгрес
Даме Груев, Мише Развигоров, Ефрем Чучков, Атанас Бабата на воеводски съвет в Балкана. Снимката е от времето след Скопския конгрес

Almanach Macedonia

Сборната чета на войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Коста Нунков и други на Скопския конгрес, 1905
Сборната чета на войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Коста Нунков и други на Скопския конгрес, 1905

Аlmanach Macedonia

Първи ред: Дончо Щипянчето, Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата. Втори ред: Славчо Абазов (трети), Марко Секулички (четвърти). Делегати на Скопския конгрес, 1905 г.
Първи ред: Дончо Щипянчето, Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата. Втори ред: Славчо Абазов (трети), Марко Секулички (четвърти). Делегати на Скопския конгрес, 1905 г.

Almanach Macedonia

Обединените чети водени от Даме Груев (четвърти от дясно на ляво), Атанас Бабата (първи), Мише Развигоров (шести), Михаил Чаков (седми) и Андон Кьосето (двадесет и първи)
Обединените чети водени от Даме Груев (четвърти от дясно на ляво), Атанас Бабата (първи), Мише Развигоров (шести), Михаил Чаков (седми) и Андон Кьосето (двадесет и първи)

Скопски конгрес, 1905 г.

Четата на Мише Развигоров (третият на втория ред), Ефрем Чучков (четвъртият на втория ред) и Атанас Бабата (четвъртият на първия ред).
Четата на Мише Развигоров (третият на втория ред), Ефрем Чучков (четвъртият на втория ред) и Атанас Бабата (четвъртият на първия ред).

Снимката е от времето на Скопския конгрес. Almanach Macedonia, page 472

Atanas Ivanoff Dimitroff (*1875,†1905)
Atanas Ivanoff Dimitroff (*1875,†1905)

Thomoff, Bajdaroff –"Le mouvement revolutionnaire en Macedonie", Sofia, 1918

Портрет на Лазар Поптрайков
Портрет на Лазар Поптрайков
Село Дъмбени, родно село на Лазар Поптрайков
Село Дъмбени, родно село на Лазар Поптрайков
Костурски революционни ръководители, картичка с портретите на Пандо Кляшев, Васил Чакаларови Лазар Поптрайков, надписана от Кляшев на Георги Ковачев, 16 ноември 1904
Костурски революционни ръководители, картичка с портретите на Пандо Кляшев, Васил Чакаларови Лазар Поптрайков, надписана от Кляшев на Георги Ковачев, 16 ноември 1904
Статия за убийството на Л. Поптрайков
Статия за убийството на Л. Поптрайков
Пандо Кляшев
Пандо Кляшев
Костурските войводи Чекаларов, Кляшев и другари
Костурските войводи Чекаларов, Кляшев и другари
Чета на Пандо Кляшев, заедно с Атанас Кършаков
Чета на Пандо Кляшев, заедно с Атанас Кършаков
Previous Next Play Pause
 
Прочети още...

Героични времена. Романтиката на Македония

Написана от Христо Милков
Посещения: 2507
 
СТЕФАН АВРАМОВ

 

ГЕРОИЧНИ ВРЕМЕНА

РОМАНТИКАТА НА МАКЕДОНИЯ

 

ТОМ I
 
СОФИЯ, 1932

Печатница П. Глушков

 

Бележки, редакция и подбор на снимки: Христо Милков

Дигитална обработка: Любомир Грозданов

 

Районен съвет, 1903 г.
Районен съвет, 1903 г.

Михаил Ганчев, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и отгоре Антон Шипков и Атанас Бабата. Алманах Македония

Четата на Боби Стойчев
Четата на Боби Стойчев
Тодор Александров
Тодор Александров

Христо Матов, Георги Мончев, Владимир Сланков и Никола Иванов в Димотика през Балканската война

Четите на Блаже Кръстев и Георги Ралев
Четите на Блаже Кръстев и Георги Ралев
Четата на Шкорнов (в средата с черния калпак).
Четата на Шкорнов (в средата с черния калпак).

Долу вдясно Константин Крачолов, над него Жечо Павлов и Петър Станев вляво.

Четата на Шкорнов
Четата на Шкорнов

с четите на Георги Мончев, Гоце Междуречки, Григор Джинджифилов, Стамен Темелков и Христо Цветков.

Сугаревата чета
Сугаревата чета
Окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г.
Окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г.
Гюрчин Петров, неизвестен, Кръсте Трайков, Никола Досев и друг.
Гюрчин Петров, неизвестен, Кръсте Трайков, Никола Досев и друг.
Четата на Кръсте Трайков
Четата на Кръсте Трайков
Четата на Тодор Оровчанов
Четата на Тодор Оровчанов
Четата на Стефан Димитров (втори легнал)
Четата на Стефан Димитров (втори легнал)
Войводите на съвет.
Войводите на съвет.

Сборната чета на Скопския конгрес, 1905 г. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други.

Четата на Панчо Константинов (седналият в средата), 1905 г.
Четата на Панчо Константинов (седналият в средата), 1905 г.
Чета на Панчо Константинов, Алманах Македония
Чета на Панчо Константинов, Алманах Македония
Четата на Петър Юруков (отпред в средата) в 1903 г.
Четата на Петър Юруков (отпред в средата) в 1903 г.

Отпред втори отляво е Тодор Дочев.

Четите на Йордан Спасов (в бяло) и Петър Юруков (в черно), 20 юни 1905 г.
Четите на Йордан Спасов (в бяло) и Петър Юруков (в черно), 20 юни 1905 г.
Сборната чета на Скопския конгрес.
Сборната чета на Скопския конгрес.

Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Коста Нунков и други. Алманах Македония

Четите на Тачо Хаджистоенчев (седнал в средата с бяла шапка) и Коста Митев.
Четите на Тачо Хаджистоенчев (седнал в средата с бяла шапка) и Коста Митев.
Четата на Деян Димитров, 1905 г.
Четата на Деян Димитров, 1905 г.
Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
Прочети още...

„Бездеятелните учители да се уволняват“

Посещения: 1678
 
ВМОРО и екзархийското образование в Македония и Одринско (1893-1912 г.)

 

 Елена Александрова

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XIV, април, 2018 г.

 

Solunska gimnaziyaДисциплиниращите действия на ВМОРО в областта на образованието, които в някои окръзи придобиват особена важност, остават неизследвани полета в българската историческа наука. Отделни бележки върху отношението на ВМОРО към учебния процес и опитите да се модернизира представата на населението за нуждата от просвета прави Воин Божинов, но те са лишени от задълбочено изясняване на проблема. Авторът се фокусира върху диспута между ВМОРО и Българската екзархия относно ръководенето на училищния живот в Македония и Одринско, без да поставя въпроса за интервенциите на Организацията във всекидневието през погледа на нейната образователна политика.1 На връзките между ВМОРО и Екзархията, както и на учителските години на отделни революционни дейци има посветени по-значими научни трудове и публикации, но не отразяват пряката намеса на Организацията в училищния живот в Македония и Одринско.2 Можем да кажем, че те по-скоро синхронизират дейността на двете институции, обединени от обща кауза.

Прочети още...

Македония под прицела на британската дипломация

Посещения: 2412

 

Интервю с д-р Илко Дренков

Югозападен университет "Неофит Рилски"

 

DrenkovД-р Илко Дренков е преподавател в Катедрата по история в Югозападен университет „Неофит Рилски”, завеждащ семинарните занятия по „Нова обща история”. Член е на Македонския научен институт и е с научни интереси в сферата на британската политика по отношение на Македонския въпрос. На тази тема е посветена и първата му монография, излязла тази година – „Великобритания и Македонският въпрос (1919-1949)”

Прочети още...

Голямата война и ролята на Балканите в нея (1914 – 1918 г.)

Написана от Кирил Алексиев
Посещения: 4549

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. VII, 2015 г.

 

 

Началото – от наказателна акция и локална война към глобален конфликт

 

Краят на Балканските войни от 1912 – 1913 г. очертава окончателно стратегическите интереси и направления сред малките и големи играчи в геополитиката в региона. Времето на равновесието на силите окончателно е загубено. Цикличните кризи, носещи взривоопасен заряд зачестяват, което затруднява все повече политиците да намерят дипломатическо разрешение на конфликтните ситуации. Започва дори да се наблюдава опасната тенденция самите дипломати да гледат все по-благосклонно към разрешаване на споровете чрез силата на оръжието. В световен план непрекъснато нарастващото напрежение между двете основни военно-политически групировки намира израз в зачестяващи кризи и конфликти. Едно десетилетие на съперничества и кризиси наближава своя предизвестен край в пожарите на колосален конфликт, който - замислен като локална разправа с непокорен и проблемен съсед, се превръща в световна война, отнела живота на милиони и заплашваща съществуването на самата европейска цивилизация.

Прочети още...

Междусъюзническата война 1913 г. Пренареждане на геополитическите пионки

Написана от Кирил Алексиев
Посещения: 3548

 

 

443px Balkan troubles1Създаването на Балканския съюз безспорно е от изключително значение за международните отношения от началото на ХХ в. За пръв път балканските нации успяват да намерят достатъчно аргументи и политическа воля, за да обединят сили срещу един общ противник. Съюзът е изграден по подобие на големите военно-политически блокове – Антантата и Тройния съюз. Самото негово създаване се случва под егидата и особената благосклонност на една от Великите сили. Естествено е, че в изграждането на военно-политическо обединение между балканските славянски държави Русия вижда проводник и защитник на своите имперски амбиции в региона, но от значение е прецедентът за образуване и действие на общобалкански съюз. Още от самото начало България и Сърбия изместват основния замисъл на Петербург. Вместо да бъде преграда за австро-унгарската експанзия по посока на Солун Балканският съюз веднага насочва своите усилия към ликвидирането на османската власт в Румелия. В първоначалните планове на руската дипломация не влизат нито привличането на Гърция към съюза, нито започването на война срещу Османската империя. Въпреки това Русия остава твърдо зад Балканския съюз. Пример за това е подкрепата, която руската дипломация дава на България по отношение на румънските претенции в Добруджа по време на Балканската война 1912 – 1913 г. Разнопосочните интереси и припокриващите се претенции на балканските държави, обаче заплашват сериозно целостта на този крехък военен съюз. Нарастващото напрежение между българи от една страна и сърби и гърци от друга по отношение на териториалното преразпределение след победата над Османската империя предвещава кървав край на Балканския съюз. Петербург действа мудно по отношение на туширане на зреещия конфликт. От една страна руската дипломация предпочита да запази по-голям брой балкански държави като свои съюзници, от друга страна централното положение на България би я превърнало в сериозен съперник за руските интереси към зоната на Проливите.

Прочети още...

Четири дни срам. Крал Милан и Сръбско-българската война

Написана от Тиберий Баръмов
Посещения: 11922

 

Публикува се по "Политикин забавник" - "Четири дана срамоте", Душко Лопандић

 

„На тази война отидохме като селяни на сватба”, отбелязва маршал Живоин Мишич1, тогава поручик. А първият сръбски крал след Неманичите „подготвяше събитията в пълна тайна, като театрална изненада, която трябваше да изненада света”. И тогава, след поражението при Сливница, побягна...

Прочети още...
X

Right Click

No right click