Балканите

„Бездеятелните учители да се уволняват“

Посещения: 908
 
ВМОРО и екзархийското образование в Македония и Одринско (1893-1912 г.)

 

 Елена Александрова

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XIV, април, 2018 г.

 

Solunska gimnaziyaДисциплиниращите действия на ВМОРО в областта на образованието, които в някои окръзи придобиват особена важност, остават неизследвани полета в българската историческа наука. Отделни бележки върху отношението на ВМОРО към учебния процес и опитите да се модернизира представата на населението за нуждата от просвета прави Воин Божинов, но те са лишени от задълбочено изясняване на проблема. Авторът се фокусира върху диспута между ВМОРО и Българската екзархия относно ръководенето на училищния живот в Македония и Одринско, без да поставя въпроса за интервенциите на Организацията във всекидневието през погледа на нейната образователна политика.1 На връзките между ВМОРО и Екзархията, както и на учителските години на отделни революционни дейци има посветени по-значими научни трудове и публикации, но не отразяват пряката намеса на Организацията в училищния живот в Македония и Одринско.2 Можем да кажем, че те по-скоро синхронизират дейността на двете институции, обединени от обща кауза.

Западната историография от последните две десетилетия засяга въпроса за лоялността към каузата в организации с военизирана ориентация, каквато е ВМОРО.  Автори като Дънкън Пери и Кийт Браун се насочват към онзи спектър на обществените отношения, който засяга националната чувствителност. За разлика от липсата на интерес у българските автори, тук въпросът за образованието и изискванията на Организацията към него е поставен като дискусионен.3 Освен това, трябва да се подчертае, че в противовес на българските историци, които увенчават с революционен патос действията на Организацията, чуждата историография е доста по-нерезервирана в критиката си за отношението на ВМОРО към населението.

В контраст с историографията, където дискусиите относно ролята на ВМОРО  за моделиране на всекидневието присъстват твърде схематично, документалните материали по темата изобилстват от примери и се очертават като богато поле за анализ. На първо място трябва да обърнем внимание на документите от редовните и извънредни конгреси в различните революционни окръзи, които илюстрират новите приоритети в политиката на ВМОРО по посока всекидневието на населението в Македония и Одринско. Наред с чисто организационните въпроси, в тях намира място и проблемът за нуждата от масово просвещение на християнските деца, което Организацията се ангажира да осъществи.

На следващо място трябва да обърнем внимание на спомените като документални свидетелства, в които са посочени вече конкретните прояви на ВМОРО в сферата на образованието. Някои са дело на местни войводи и илюстрират тяхната собствена роля за изграждане на училищната база или за набиране на учителски персонал. Други произлизат от населението и се отнасят в по-общ план за повишаване на образователната квалификация по посока на професионалната ориентация на бъдещите елити. Като цяло, те не са преобладаващата част от изворовата база, което доказва, че за голяма част от дейците, поне на местно ниво, образователната политика остава в периферията на другите революционни изяви. Настоящето изложение се базира преди всичко на програмните документи на ВМОРО, което доказва, че за ръководните кадри образованието не е маловажен лост в дисциплинирането на населението.

 

1. Нашето училище „беше най-достославно“.

Учебното дело в Македония и Одринско до 1893 г.

 

Времето на Танзимата4 дава импулс за ускорено развитие на учебното дело в европейските провинции на Империята. През 50-70-те години на ХIХ в. се забелязва тенденция за откриване на нови светски училища и в различни части на Македония и Одринско. Доказателство за този процес е фактът, че все по-често в българския периодичен печат, и най-вече в „Цариградски вестник“, вестниците „Дунавски лебед”, „Македония”, „Свобода” и „Независимост” се появяват дописки, в които се съобщава за нови училища, дори в селата на Македония. Разбира се, по-голям е процентът на грамотността в по-издигнатите в стопанско отношение градове, в които са открити повече от едно училища.

1През 50-те години на ХIХ в. в унисон с реформите в Империята, стремеж към ново просвещение обхваща градовете Скопие, Битоля, Велес, Прилеп, Дойран, Кукуш, Горна Джумая, Охрид.5 Не закъснява израстването в просветно отношение и на Одринска Тракия. В  Одрин основен тласък за изграждането на начални училища във всяка една от трите християнски махали дава българската община. Продължават да бъдат поддържани училищата в Лозенград, Мустафа Паша (Свиленград), Малко Търново и в близките села.6

Успоредно с модернизацията на държавно ниво, през 60-те години на ХIХ в. се масовизира дейността по откриване на училища в Македония и Одринско, за което свидетелстват големият брой дописки във възрожденския печат.7 Към края на периода новооткрити славянски училища има в градовете Велес, Прилеп, Охрид (тук има и девическо училище), Битоля (също има и девическо училище), Струга, Скопие, Драма, Кукуш, Воден, Струмица.8 По това време и училищата в Банско, Разлог и Белица достигат своя възход.9 Трябва да отбележим и активността на Неврокопската българска община, която в края на 60-те години на XIX в. се заема с уреждането на селските училища в района. През 1871 г. в града е основано учителско дружество, което ръководи учебната дейност, както в Неврокопско, така и в Драмско и Кавалско.10 През 1875 г. дружеството прераства в Серско-Мелничко-Драмско-Неврокопско учителско дружество „Просвещение“ с по-обширна регионална насоченост на дейността, регламентирана в собствен Устав.11 Мелнишкото екзархийско училище също умножава броя на децата си, а Екзархията увеличава възнаграждението на мелнишките учители.12

2Като най-силно развит икономически център в Македония, в Солун през същия период функционират няколко училища, от които и две български - мъжко и девическо. По-късно те стават база за основаването на двете български гимназии в града. Внимание заслужава училището на Славка Динкова, открито в града през 1865 г. като девическо, но по-късно в него започват да се обучават и момчета.13
Не трябва да се забравя, че просветата на голяма част от християнското екзархийско население в Македония и Одринска Тракия, както и в други европейски балкански провинции се поддържа от общините, еснафските сдружения и частни лица. За издръжката и функционирането на гръцките училища специални грижи полага Патриаршията. След учредяването на Българската екзархия през 1870 г., за епархиите, които се самоопределят като част от нея, учебното дело попада в нейните прерогативи на дейност. До уреждането на Екзархията, по някои сведения, съществуват 163 училища на населението, което определяме като българско.14 В навечерието на Руско-турската война от 1877-78 г. в Македония има около 250 училища.15

Съгласно султанския ферман за учредяване на Екзархията, в нейния териториален обхват е включена само Велешка епархия, но след плебисцита от 1873 г. се присъединяват още Скопска и Охридска, а през 90-те години, под натиска на българските правителства, и Неврокопска (1894 г.), Битолска, Дебърска и Струмишка (1897 г.).16 Според чл. 64 от екзархийския устав, „църковно-училищните работи“ в Македония и Одринско се ръководят от един смесен съвет, който се състои от три духовни лица и от пет до седем граждани. Такъв съвещателен орган се свиква в главния град на всяка каза или нахия.17 През 1886 г. „Училищното попечителство” при Българската екзархия е преустроено в  „Училищен отдел”, който поема ръководството и контрола на цялата учебна мрежа и въвежда за първоначалните училища в Македония и Одринска Тракия единни учебни програми и планове.18 Учебници и учебни помагала се получават от издателствата на Христо Г. Данов и Димитър Минчев в България, а по-късно и от Солун – от новооткритата печатница на Коне Самарджиев.19

702px Bulgarian high school in Solun teachers and studentsНе може да се говори за просветното дело в Македония след времето на реформите в Империята, без да обърнем внимание и на едно от най-забележителните и първостепенни учебни заведения в областта - Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Учредена е през октомври 1880 г. по инициатива на екзарх Йосиф I, със съдействието на архимандрит Методи Кусев и със специална Окръжна заповед, издадена от Българската община в града. За пръв главен учител и организатор е назначен уважаваният просветител от Охрид Кузман Шапкарев. С особени заслуги за развитието на гимназията трябва да споменем директорите Божил Райнов, Георги Кандиларов, Михаил Сарафов, Васил Кънчов, Антон Попстоилов, Димитър Хаджииванов. Сред учителите се открояват имената на Григор Пърличев, Иван Гарванов, Константин Величков и др.20 През учебната 1887-1888 г. са открити педагогически курсове като паралелки на V-и  и VI-и класове, които просъществуват успешно до откриването на Серското и Скопското български педагогически училища през 1896-1897 г.21 През 1900 г. по решение на Екзархията класическите паралелки са отделени и учениците им заминават за Битоля, където е открита Класическа гимназия.22 Солунската гимназия остава само реална, като към нея се открива търговски курс.23 Той функционира до 1903 г., когато от него се обособява търговска гимназия.24

Решаваща роля за развитието на просветата на по-голямата част от християнското екзархийско население в Одринска Тракия играе Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“, открита през 1891 г. на основата на гимназиалния клас на началното училище. През учебната 1896-1897 т. към учебното заведение е въведен педагогически VI-и клас за подготовка на учители за селищата в Тракия. Подобно на Солун, в Одрин действа и девическа гимназия, както и Българо-католическа гимназия.25 Според една статистика на Петко Каравелов, към 1888 г. в Одрин има 4 мъжки училища, от които 3 класни български и 1 четирикласно. Пак по сведения на Каравелов, в Лозенградската каза действат 19 мъжки и 2 девически училища, в Малко-търновско съществуват 15 мъжки училища, а девически няма, Мустафапашалийска каза наброява 70 мъжки училища, а девическото наскоро е закрито.26

Трябва да се отбележи, че въпреки усилията на Екзархията да се наложи като централизиран и координиращ образованието орган, все пак присъствието на децата в училище остава в сферата на добрата воля и интелигентност на родителите. За сравнение може да се каже, че в България първоначалното образование е задължително и безплатно според закона на министър Георги Живков от 1891 г.27 В Македония и Одринско все още няма обособени и специални прогимназиални училища, каквито в Княжеството се откриват вследствие реформата на министър Никола Мушанов от 1909 г.28 Наред с Екзархията, сериозно отношение към образованието продължават да имат църковните общини по места, на чиято отговорност остават по-голяма част от училищата в Македония и Одринско. От една статистика от 1885 г. става ясно, че екзархът изплаща заплатите само на 147 учители и настоятели, което съставлява една ¼ от броя на всичките 516 учители в двете области. Заплатите на останалите преподаватели, както и поддръжката на сградния фонд на училищата се поемат от българските църковни общини във вилаетите. Те на този етап понасят главната тежест от разходите за образование.29 Тук трябва да се обърне внимание, че османската държава не заделя средства за образованието на немюсюлманите, въпреки че училищният данък, който съставлява 1/10 от данъчните постъпления въобще, се плаща от всички училища в Империята. Освен това държавата упражнява надзор над училищната система с въвеждането на „училищни комисии“, в които участва по един член на всяка народност.30

 

2. „Мерки за подобряване на учебното дело“

Политиката на ВМОРО в сферата на образованието

 

Известен е фактът, че ВМОРО е замислена и реализирана като действаща организация от няколко младежи със солидно образование за времето и мястото, в което са родени и израстват.31 От средите на македонската интелигенция са първите привлечени към идеологията членове - учители и книжари. Ядрото, от което се рекрутира членският състав е Солунската българска мъжка гимназия, в която действа ученически революционен кръжок, подпомаган от учителския състав. Тези факти не са новост, но обясняват в някаква степен политиката на ВМОРО към образованието в Македония и Одринско.

Belitsa bulgarian schoolОт целесъобразност по делото, някои ръководители на революционните окръзи прилагат практиката да налагат на общините и екзархийските представители такива учители, които са организационни членове или обвързани с Организацията. Според някои автори, такъв е подходът на Яне Сандански в Мелнишко и Горноджумайско, както и на Стойо Хаджиев в Демирхисарско. Големият брой учители – членове или ръководители на ВМОРО, ни дава право да предположим, че тези два примера никак не са изолирани случаи.32 Разбира се, учителите са и хората, наред със свещениците, най-близо до населението и е логично ВМОРО да настоява пред екзарха да се назначават такива хора, които са лоялни и отговорни към нея.33 За много от лидерите на революционната организация нуждата от по-качественото образование е свързана с необходимостта от промяна в социалния контакт сред населението. Освен това то дава възможност да се посрещат по-лесно социалните задължения при бъдеща промяна в политическата ситуация в Македония и Одринско.34

Сериозен ангажимент на Организацията е да направи първоначалното образование (до IV отделение) задължително и безплатно, чийто курс да се разшири до шест години.35 Екзархията прави известни усилия в тази посока, но очевидно, при незаинтересоваността на държавата от образованието на нейните християнски поданици и при липсата на санкции, посещаемостта на децата в училище остава да зависи единствено от волята на родителите им. Поради тези причини ВМОРО, от позицията на утвърдил се сред населението властимащ орган, поставя под известен контрол и учебното дело. В селата, в които все още няма училища, се предприемат възможните мерки да бъдат открити. По настояване на комитетските дейци, за да се образоват и безпросветни възрастни, се уреждат вечерни и неделни училища.36 С протекциите на Организацията са назначавани редовни учители с добри препоръки. Освен това, с пари от организационните каси се извършва строеж на нови училищни сгради на някои места, а старите са ремонтирани. Като елемент на реформаторската дейност трябва да се отчете и, че се обръща внимание и на материалната база за по-ефективно провеждане на обучението.37 В резултат от всички тези инвестиции в образованието, Комитетът задължава и следи ангажиментите на всички родители да изпращат децата си на училище.38 Под надзора на институционалната власт на ВМОРО са родителите, спрямо които функционира също така система от изисквания, забрани и наказания.

634px Bulgarian school in TsapariМакар на пръв поглед да изглежда, че тези действия са твърде отдалечени от непосредствената революционна политика на ВМОРО, те имат пряко отношение към един от основните проблеми, които се изострят особено след Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 г. – сръбската и гръцката национални пропаганди в Македония. За дейците на ВМОРО разгръщането на мрежата от училища, дори в най-малките села в областта, задължителното начално образование и преподаването от учители – екзархисти, са важна мярка като отпор на тези пропаганди, които си служат с училището и религията, като лост за проникване сред християнското славянско население. Още от средата на XIX в. в славянските училища в Македония се преподава преди всичко по сръбски учебници поради липса на други.39 В тази дейност сръбската и гръцката национална политика в Македония се ползва с подкрепата на официалните власти. Тук може да отбележим, че през 1904 г.  леринският каймакамин изпраща разпореждане да бъдат затворени българските училища в селата, които преминават към Екзархията.40 През същата година от доклад на БТА в Сяр до българският дипломатически агент в Цариград Григор Начович става ясна антибългарската дейност на гръцките архиереи и учители, покровителствани от османските власти.41 В тази посока можем да заключим, че ВМОРО е важен съюзник на Екзархията и между тях не съществува ценностен конфликт, въпреки че някои дейци я обвиняват в „архаизъм“. Още повече, че ВМОРО няма претенциите да реформира учебните програми, които екзархът одобрява, от което следва, че за организационната политика те са достатъчно приемливи. В последната четвърт на XIX в. по линия на Екзархията в подведомствените ѝ училища се изпращат учебници, книги и помагала, отпечатани в Княжество България на тогавашната българска правописна норма.42

Важна мярка със социален характер е училищната издръжка на по-будни деца от организационните каси. С цел подобряване на учебния процес, се правят опити за откриване на училищни библиотеки в по-големите училища.43 Охридският околийски комитет разпространява съобщение до районните, селските и градски ръководни тела в околията да изпращат повече селски ученици в градския пансион, а най-добрите от тях да постъпят в средните училища. За финансовото обезпечаване на бедните ученици се предвижда отпускане на средства от спомоществователните черковни каси.44 В Серски окръг лично Сандански контролира изпращането на по-ученолюбиви деца за продължаващо специализирано обучение в по-големите градове, като Солун и Сяр. Прави впечатление професионалната ориентация, към която са насочени тези деца съвсем тенденциозно и целесъобразно, подготвяни за бъдещо интелектуално ядро на българската народност в Македония. Преди всичко, това са бъдещи юристи, агрономи и други стопански и социални професии, които да легитимират интелектуалния елит и модернизацията на областта.45 С тази политика се цели, когато Македония и Одринско получат политическа автономия, вече да има подготвени кадри, които да заемат овакантените административни постове.

page1 436px Debar teachers list 1903 1904.pdfСериозно внимание на състоянието на учебното дело обръща Вторият редовен Скопски конгрес от юли 1906 г. Тази политика се дължи на усърдието на войводата Мише Развигоров, който след Илинденско-Преображенското въстание се фокусира върху редица социални и образователни инициативи.46 Освен това в Скопски окръг е най-силно сръбското проникване по линия на образованието. Подложени на обстойно обсъждане са „мерки за подобряване на учебното дело в окръга“.47 От изложението на делегатите за състоянието на обучението става ясно, че то е твърде неудовлетворително. Представителите на отделните околии са единодушни, че причините се коренят в недостатъчния учителския персонал, незадоволителната подготовка на учителските кадри и отсъствието на училищни инспектори, и не на последно място – неизбистрена политика на ВМОРО в Скопско по отношение на учебното дело. Тук проблемът идва от липсата на единна, цялостна програма за всички окръзи, на която да се опре ВМОРО. Отделни райони предприемат сходни или идентични мерки относно интервенциите в областта на образованието, но те не стъпват на обща платформа, а се определят от далновидността на отделните ръководители. За решаване на съществуващите проблеми в сферата на образованието скопските дейци очертават редица задачи, като някои от тях съдържат известни социални елементи. Като приоритетни действия делегатите приемат отварянето на нови училища и подобряване състоянието на вече съществуващите чрез финансова подкрепа от Екзархията, от доброволни помощи и „социални налози“ (събиране на пари от населението за нуждите на ВМОРО) или от приходите на черковно-училищните и общинските имоти. Очаква се повишаване на квалификацията на учителския персонал чрез изисквания за по-висок образователен ценз, като пропорционално се предвижда увеличаване на учителската заплата. Важна част от дебата за модернизирането на образованието в Скопския окръг се оказва проблемът за нуждата от създаване на училищни библиотеки, читалища и основаване на учителски дружества и съюзи. ВМОРО предвижда поставяне на учебното дело в Окръга под нейна, макар и неофициална юрисдикция, както и „нареждането на целия учителски персонал за целия окръг да става от окръжния конгрес по представление на околиите; лични ходатайства и нареждания се запретяват. В замяна на своята услуга към учителското тяло, Окръга ще изисква най-активна деятелност от неговите членове. Бездеятелните учители ще се уволняват и наказват.“48 Така на практика учителите са поставени под прекия контрол на ВМОРО. От тях се изисква лоялност, каквато отдават всички останали членове, дори и в случай, че някой учител не е член на Комитета.

640px Bulgarian teachers in KrushevoС тези интервенции в образованието, на практика ВМОРО иззема функциите на Екзархията и общините, които като официално признати институции от османската власт, имат правомощията да уреждат учебния процес, да подбират и назначават учители, да поддържат училищния сграден фонд. Следвайки тази политика, ВМОРО цели да подчини още една сфера на всекидневния живот. В кадровия подбор предимство имат членове на ВМОРО. Самите организационни лидери дават препоръки пред екзархийските комисии и директно изпращат учители по места. Разбира се, не трябва да се остава с впечатление, че това са неподготвени хора и получават назначение единствено заради лоялност към Организацията. За да не уронва авторитета си сред населението и, за да покаже компетентност пред Екзарха, за кандидати са подбирани хора с образование, придобито най-малко в Солунската българска мъжка гимназия, а дори и във висши училища.49 През школовката на училищни инспектори и екзархийски учители преминават повечето от ръководителите на ВМОРО, като самите те имат стабилно образование.50 Не трябва обаче да се остава с убеждението, че Екзархията безропотно приема всяка намеса на ВМОРО в нейните дела. При възможност тя отстоява самостоятелност в избора на учители и по други въпроси.51

 

Заключение

 

BASA 1935K 1 60 3 Bulgarian high school SolunПолитиката на ВМОРО в сферата на образованието е продиктувана по целесъобразност от необходимостта от просветени кадри за попълнения в членския състав. По тази причина една от задачите на Организацията е да съдейства за повишаване на грамотността сред християнското екзархийско население в Македония и Одринско. Трябва да се отчете, че с тези действия ВМОРО подпомага модернизацията на двете области. От друга страна, като благодетелка и покровителка в процеса на обучението на деца и младежи, тя си гарантира тяхната бъдеща лоялност. Отново във връзка с революционните прояви, се внедряват учители-членове, които да извършват организационно-агитационни дейности, наред с професионалните си отговорности, като хора с най-голям авторитет сред населението. Ръководителите на районите и окръзите често се налагат над председателите на църковните общини и над духовните лица при назначаването на учители, като им изпращат списъци с имената на тези, които трябва да бъдат назначени.52 Въпреки някои разминавания с Екзархията по отношение на начина на действие, ВМОРО на практика оказва морална подкрепа на църковната институция като задължава родителите да изпращат децата си в училище. Наред с това, подпомага материалната поддръжка на училищната база. Тъй като липсват данни за съпротива у населението срещу решението за задължително първоначално образование, вероятно мнозинството вече приема идеята като нещо полезно за развитието на децата. Разбира се, не трябва да се пренебрегва и ролята на заплахата от наказание при неизпълнение. В други случаи нарушенията се санкционират с глоба или физическо наказание. Би могло да се предположи, че при неизпълнение на разпоредбите за изпращане на децата в училище, наказанията не са по-различни. Освен това, продължителността на учебната година е съобразена със земеделския трудов цикъл – от късна есен до ранна пролет, така че децата да не бъдат отделяни от общата ангажираност на семействата. В тази връзка трябва да се отбележи, че ВМОРО не се намесва по посока на промяна в продължителността на учебния процес, с което не нарушава трудовия ритъм на населението. Тук може да се отчете популярността и престижа, който печели Солунската българска мъжка гимназия сред християнското славянско население. Децата, които показват, старание, прилежание и висока успеваемост в началното училище, без съпротива на родителите, с тяхната „благословия“ продължават образованието си в Солун.53

Трябва да се обърне внимание, че към учебните програми за началното и гимназиално образование ВМОРО няма отношение и не влиза в конфликт с Екзархията. Тя не се намесва в подбора на учебното съдържание, а само финансира отпечатването на учебници. В тази посока можем да се каже, че по-скоро Организацията се доверява на опита на екзархийските комисии, които умеят да използват образованието като лост и инструмент за национално възпитание. Фактът, че на второ място след „Закон Божи“ Училищният отдел на Българската екзархия поставя изучаването на „Български език“ (някъде „Български език и литература“), илюстрира лоялност към българската кауза в Македония и Одринско. Следват учебните предмети: „турски език (като официален в държавата), френски език, математика, физика, химия, естествена история, история и география“. Свидетелствата за зрялост освен за учебните дисциплини, дават и информация за народностната принадлежност на учениците и религиозната на семействата, от които произлизат.54

Водещият мотив на ВМОРО за интервенции в областта на образованието е осъзнатата нужда от подготовка на кадри при бъдещото автономно развитие на Македония и Одринска Тракия в различните сфери на обществения живот. За целта се предвижда устройването на професионални курсове и се държи на специализираното образование в областта на стопанството - винарство, лесовъдство, лозарство скотовъдство, пчеларство, агрономия.55 Тази профилирана ориентация е съобразена с природните и географски особености на двете области и с традициите, които тези стопански отрасли имат вече сред населението. Голяма част от ръководителите на ВМОРО завършват педагогическия или класическия отдел на Солунската гимназия като подготвени кадри в областта на хуманитарните науки.56 В тази връзка се търси повишаване на професионалната квалификация на учителския персонал, който да може да отговаря на новите по-високи изисквания. На практика се препоръчва и очаква нагаждане на учебното дело към целите на Организацията за бъдещата автономия на Македония и Одринско. Образователната политика на ВМОРО е още една демонстрация на държавнотворческите ѝ намерения и проекция на нейната власт и влияние във всекидневието на населението.

Навлизането на ВМОРО в сферата на образованието е с цел да го направи достъпно за всички християни - екзархисти, като вменява в задължение на родителите да изпращат децата си в училище, а не да ги възпрепятстват. ВМОРО „инвестира“ в по-будните и любознателните, като заплаща училищните такси за гимназистите и осигурява стипендии. В резултат, тя очаква от тях бъдеща лоялност към нейната кауза. Без радикалната намеса на Организацията Българската екзархия не успява да „убеди“ селяните в необходимостта децата им да получат образование, тъй като голяма част от населението, особено селското, вижда в децата преди всичко работна ръка във всекидневието. В тази посока може да се заключи, че ВМОРО променя в известна степен ценностната нагласа към децата, поне за част от населението, за които се осъзнава, че е полезно да бъдат образовани.

 

1Божинов, В. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. С., 1982, с. 99-100, 122-152
2Михов, М. С кръст и меч. Българската екзархия, ВМОРО и освободителните борби на българите в Македония и Одринско (1902-1912 г.). Велико Търново, 2002; Кайчев, Н. Българската екзархия и просветното дело в Костурско. – Македонски преглед, кн. 3, 1991, с. 90; Божинов, В. Даме Груев и българската просвета в Македония (1902-1903 г.). -  Исторически преглед, кн. 3, 1983, с. 38; Дяконова, Е. дейността на Евтим Спространов като училищен инспектор на българските училища в Солун и Солунско – В: Гласовете Ви чувам. Личностите на Гимназията и България. Благоевград, 2011, с. 139. Славов, Сл. Иван Гарванов между учителстването и революционната борба за освобождение на Македония -  В: Гласовете Ви чувам. Личностите на Гимназията и България. Благоевград, 2011, с. 171
3Perry, D. The politics of terror. The Macedonian liberation movements 1893-1903. Duke university Press. Durham and London. 1988. p.143; Brown, K. Loyal unto death. Trust and terror in revolutionary Macedonia. Indiana university Press. Bloomington and Indianapolis, 2012, p.104
4Времето между приемането на първите закони на султан Абдул Меджид от 1839 г. и въвеждането на Конституцията през 1876 г.
5РИМ-Бл-д, 2.3/1273, Цариградски вестник, 3 ноември 1851, с.3; РИМ-Бл-д, 2.3/1274, Цариградски вестник, №139, 19 септември 1853, с.3-4 РИМ-Бл-д, .23/ 1276,  Цариградски вестник, № 210, 29 януари 1855, с.3. РИМ-Бл-д, 2.3/1279, Цариградски вестник, №348, 28 септември 1857, с.3; РИМ-Бл-д, 2.3/ 1276, ,Цариградски вестник, № 208, 15 януари 1855, с.3, №211, 5 февруари 1855, с.3, №214, 26 февруари 1855, с. 3-4; По сведение на „Цариградски вестник” през 1851 г. в Скопие отваря врати голямо светско училище, което може да събере градските деца, както и онези от околните села и градища. Като един от най-развитите в просветно отношение градове в Македония Йордан Хаджиконстантинов определя Битоля, с голямо училище, „което беше най-достославно“ с действаща библиотека към него. За издигането на учебното дело в Джумая (Благоевград) подтик дава руският пътешественик Александър Фьодорович Гилфердинг, който идва в града през 1857 г. и предлага на местните общественици да образуват училищна каса, за да се създаде фонд за подпомагане на училището. Трябва да се отчете обаче, че като цяло в началото на 50-те години на ХIХ в. в много от селата в Македония и Одринско, за разлика от по-големите градове, преподаването е все още по църковно-славянски книги, най-вече часослов и псалтир; Апостоловски, И. Отваряне на първото българско училище в с. Киречкьой, Солунско. – македонски преглед, кн. 2, 1930, с. 87
6Божинов, В. Цит. съч., с. 17
7РИМ-Бл-д, 2.3/1281, Цариградски вестник, № 475, 19 март 1860 с.2 ; РИМ-Бл-д, 2.3/ 1281 Цариградски вестник №472, 27 февруари 1860, с.3 От страниците на „Цариградски вестник“ научаваме, че през 1860 г. в „българското училище“ в Охрид учат 300 деца с „българска писменост“, за което много спомага даскал Георги. В дописка в същия вестник Димитър Миладинов отбелязва, че за откритото училище в града много охридчани даряват средства. Няколко години по-късно, през 1868 г., в Охрид е открито българско взаимно училище, в което за преподавател е привлечен уважаваният възрожденски просветител Григор Пърличев, който по това време живее в Цариград.
8РИМ-Бл-д, 2.3/ 1286, Македония, № 40, 27 август 1869 г.; Македония, № 58, 15 ноември 1870; Турция,  № 2, 17 юли 1865; Турция, № 46, 29 май 1866; Влахов, Т. Кукуш и неговото минало. С., 1969, с. 159
9РИМ-Бл-д, 2.3/ 1286, Македония, № 42, 16 септември 1867 и №34, 15 август 1867; Тренчев, Г. Учебното дело в Разлог и Разложкия край през Възраждането. С., 1999, с. 106; Попов, В. Устремени по пътя към знание и наука. – Пиринско дело, №85, 11 април 1987, с.4; Стаменов, Й. Сто години училище в Белица. – Родопи № 5, 1978, с. 8-9
10Божинов, В. Цит. съч., с. 16-17
11Ванчев, Й. Просветното дело в Неврокоп (Гоце Делчев) и Неврокопско през Възраждането. С., 1979, с. 131-135; Марков, И. 100 години Учителско дружество „Просвещение“ – Родопи, кн. 2, 1974, с. 30
12Тасев, Хр. Борба за национална просвета в мелнишкия край. С., 1987, с. 106
13Периодическо списание на Българското книжовно дружество, г. IV, кн. XVII, 1885, с. 446; Бобчев, Ил. Македонските българи и българската народна просвета. С., 1922, с. 17
14Шилегаров, Ил. Българските училища в Македония преди учредяването на Екзархията – Македония, бр. 744, 4 април 1929
15РИМ-Бл-д, 2.3/1272, Цариградски вестник, 9 юли 1851, с.2; РИМ-Бл-д, 2.3/1275, Цариградски вестник, № 204, 18 декември 1854, с.3; РИМ-Бл-д, 2.3/1276, Цариградски вестник, № 205, 25 декември 1854, с.3 РИМ-Бл-д, 2.3/ 1276;  Цариградски вестник, № 218, 26 март 1855, с.3; Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. С., 1987, с. 92, 97
16Маркова, З. Българската екзархия 1870-1879 г. С., 1989, с. 30-31
17А. К. Екзархията и църковно-училищното дело в Македония и Одринско. С., 1907, с. 10; РИМ-Бл-д, 2.3/ 1023; Атанасов, Ж. Българската екзархия и учебното дело в Македония след Берлинския конгрес 1878 г. – Педагогика, кн. 1, 1994, с. 82-94
18ЦДА, Ф.246, оп.1, а.е.137, л. 4-7 (Фонд „Българска екзархия“)
19Тренчев, Г. Цит. съч., с. 171
20Райнов, Б. Преди половин век. С., 1934 (Божил Райнов е първият директор на Солунската гимназия 1881-1883 г.); Райнов, Б. Спомени от Солун (1881-1883). – Македонски преглед, №1, 1931, с. 117; Кандиларов, Г. Българските гимназии и основни училища в Солун. С., 1930 (Георги Кандиларов е един от основателите на Солунската гимназия и неин директор 1883-1888 г.); Иванов, Ил. Македонската Алма матер. – Сб. Илинден 1903-1927, № 6. С., 1927, с.96; Димитров, Бл. Общ поглед върху Солунските български гимназии. – В: Сб. Солун. С., 1934, с. 365; Неколцина от многото възпитатели-учители в Солунските гимназии – мъжка и девическа (издава Временна комисия на Македонските благотворителни братства). С., 1937; Стрезов, Г. Първи стъпки на Солунската гимназия. – В: Сб. Солун. С., 1934, с.283; Дървингов, П. Кабинетът по естествена история при Солунската гимназия. – В: Сб. Солун. С., 1934, с.315; Карамфилов, Вл. Един спомен от Солунската гимназия. – В: Илинден, № 5. С., 1925, с.78; Баждаров, Г. Два революционни комитета в Солун. – В: Вардар, № 21, 5 януари 1930, с. 2; Снегаров, Ив. Солун в българската духовна култура. С., 1937, с. 165-166; Ванчев, Й. Солунската гимназия от 1880 до 1913 г. – В: Пламъкът на солунския светилник. С., 1970, с. 63; Тасев, Хр. Горноджумайската гимназия „Кирил и Методий” (бивша Солунска) през 1920-1944 г. – В: Пламъкът на солунския светилник. С., 1970, с. 163; Трайков, В. Просветата в Македония – активен фактор за консолидирането на българската нация. – В: Светилник. С., 1980, с. 24;  Дончев, Д.  Българската гимназия „Кирил и Методий” в Солун. – В: Светилник, С., 1980, с. 78; Пандев, К. Солунската гимназия и националноосвободителното движение в Македония и Одринско. – В: Светилник. С., 1980, с. 90; Панайотов Л. Македония в научното творчество на Васил Кънчов. – В: Светилник. С., 1980, с. 107; Динчев, К. За  изследователските интереси на учители от Солунската гимназия „Кирил и Методий” (Кузман Шапкарев и Антон Попстоилов). – В: Светилник. С., 1980, с.130; Божинов, В. Солунската гимназия „Св. св Кирил и Методий” и обществено-политическия живот на българското население (1880-1913). – Исторически преглед, № 4, 1971;  Тренчев, Г. Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.). – Исторически преглед, № 1-2, 2004, с. 40;  Жечев, Н. Спомени от Димитър Цухлев за българската гимназия в Солун. – Македонски преглед, № 4, 2007, с.141; Александрова, Е. Развитието на „прославената Българска солунска мъжка гимназия през 1880-1925 г. в спомените на учителя Борис Янишлиев – В: Гласовете Ви чувам. Личностите на Гимназията и България. Благоевград, 2001, с. 82; Конева, Р. Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” и подготовката на военни елити. – ВИСб, № 1, 2008, с.28; Пасков, И. Кузман Шапкарев и развитието на църковно-училищното дело в Солун и Солунско (1880-1881, 1883). – Известия на Държавните архиви, № 51, 1986, с. 176-180; Yosmaogly, I. Blood ties. Religion, violence and politiks of nationhood in Ottoman Macedonia 1878-1908. Cornell University Press, Sage House, New York, 2013, p.p. 65-66, 71
21Димитров, Бл. Цит. съч., с.365, РИМ-Бл-д, 2.3/690; РИМ-Бл-д, 2.7  3 (Л.Ф. „Борис Янишлиев“)
22Шатев, П. Център на просвета и революционна дейност. – В: Пламъкът на солунския светилник. С., 1970, с 108; Ванчев, Й. Цит. съч., с. 80, Карамфилов, Вл. Цит. съч., с.78
23ЦДА, Ф. 246, Оп. 1, , а.е. 217, л. 20 (фонд „Българска екзархия“)
24РИМ-Бл-д, 2.7/ 11 (Л.Ф. „Борис Янишлиев“)
25Темелски, Хр. Тържествувай българский народ“. - Македонски преглед, кн. 2, 2010, с. 19; Божинов, В. Цит. съч., с. 127, 151, 185; РИМ-Бл-д, 2.2/ 2209; РИМ-Бл-д, 2.2/ 2211
26Каравелов, П. Българското учебно дело в Турско. С., 1888, с. 33-37; РИМ-Бл-д, 2.3/ 1059
27Радева, М. Просветно-културната политика на българската държава след Освобождението (1879-1900). – Исторически преглед,, кн. 4, 1980, с. 20
28Даскалов, Р. Българското общество. Т. 2. С., 2005, с. 353
29Божинов, В. Цит. съч., с. 45; Тренчев, Г. Развитие на първоначалните училища в Разлог и Разложко (188-1912) – Исторически преглед, кн. 5-6, 1998,п с. 171
30Лельова, Р. Българските общини в Македония – безценните войни на тихия фронт.  – В: В търсене на националния идеал. Благоевград, 2009, с. 122
31Петров, Т. Ц. Билярски. ВМОРО през погледа на нейните основатели. С., 2002, с. 13, 45, 87, 133, 201, 209; Даме Груев учи в Солунската българска мъжка гимназия, след това гимназия в Белград и Великата школа в сръбската столица. Напуска и записва „История“ във висшето училище в София. Д-р Христо Татарчев учи гимназия в Пловдив. През 1887 г. заминава да учи медицина в Цюрих и Берлин. Иван Хаджиниколов учи в Пловдив и Свищов. Записва университет във Виена. Завършва Търговска академия в гр. Линц, Австрия. Андон Димитров учи в солунската българска мъжка гимназия, а след това „Право“ в Цариград. Петър Попарсов учи в Солунската българска мъжка гимназия и в Белград. През 1892 г. завършва „Литература“ във Висшето училище в София. За ученическите години на Христо Батанджиев сведения не се откриват. Знае се, че е учител в Солунската българска мъжка гимназия, което предполага, че е имал нужното за тази длъжност образование.
32Божинов, В. Цит. съч., с. 248
33Brown, K. Loyal unto death. Trust and terror in revolutionary Macedonia. Indiana university Press. Bloomington and Indianapolis, 2012, p.104
34Perry, D. The politics of terror. The Macedonian liberation movements 1893-1903. Duke university Press. Durham and London. 1988. p.143
35РИМ-Бл-д, 2.2/ 481 (Циркуляр № 2); РИМ-Бл-д, 2.2/ 485 – Резолюция от Втория редовен конгрес на Серски революционен окръг; Билярски, Ц. Спомени на Яне Сандански. С., 2007, с. 175; РИМ.Бл-д, 2.3/ 2447 – Решения на учредителния конгрес на НФП (българска секция). Солун, 1909, с. 13
36РИМ- Бл-д, 2.2/ 481
37РИМ-Бл-д, 2.2/ 485
38Държавен архив – Благоевград (ДА-Бл-д), Ф. 1573, Оп. 1, а.е. 1, л. 3-4  (Л.Ф. „Ичко Бойчев”); Александров, Т. Първият редовен окръжен конгрес на Скопски революционен окръг в 1905 г. – Илинден (1903-1925). С., 1925, с. 11
39РИМ-Бл-д, 2.3/ 1276, Цариградски вестник, № 441, 25 юли 1859, с. 2; Џамбазовски, К. Културно-обществените врзки на македонците со Србиjа во текот на XIX век. Скопje, 1960; Скерлић, J. История нове српска книжовности. Београд, 1912, с. 52, РИМ-Бл-д, 8.2.1/ 900; Остоjић, Т. История српске книжовности. Београд, 1923, с. 206; РИМ-Бл-д, 8.2.1/ 1043; Конески, Б. Кон македонската преродба. Македонските учебници од XIX век. Скопjе, ИНИ, 1959, с- 26-43
40Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. С., 1995, с. 45; Елдъров, Св. Борбата на ВМОРО със сръбската въоръжена пропаганда в Македония 1904 г. – ВИСб, кн. 6, 1987, с. 51
41Георгиев, В. Ст.Трифонов, Цит. съч., с. 91
42РИМ-Бл-д, 2.3/ 1683, 2.3/ 1695, 2.3/ 1699, 2.3/ 1704, 2.3/ 1706, 2.3/ 1707. За нуждите на Солунската българска мъжка гимназия е използвана е литература от печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив, от печатница „Труд“ в Пловдив, книгоиздателство „Ив. Г. Игнатов и Синове“ –София, книгоиздателство „ Ал. Паскалев“ - София, печатница „Вълков“ – София, печатница „Беловеждов“ в Пловдив
43РМ-Бл-д, 2.2/ 485
44Николов, Б. Цит. съч., с. 125
45РИМ-Бл-д, НА, Вр. Инв. № 13 (спомени на Иван Киров от с. Горна Сушица, Светиврачко)
46Мирчев, Б. Мише Развигоров. – Илюстрация Илинден, кн. 10, 1931, с. 3-4
47Билярски, Ц. Т. Петров. Документи от конгресите на ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание. – Известия на БИД, т. ХХХVIII, 1986, с. 335, 338, 341, 352, 402-403
48НБКМ – БИА, Ф. 840, Оп.1, а.е. 33, л. 8-9 (фонд „ВМОРО“)
49Марков, Г. и колектив. Алманах на българските национални движения след 1878 г. С., 2005, с. 263, 266, 278, 304, 307, 309, 318, 343, 344; Кръстьо Асенов, племенник на Хаджи Димитър, завършва гимназия във Варна и Висшето училище в София, учител по настояване на Гоце Делчев в с. Лешко, Горноджумайско; Георги Баждаров завършва Солунската българска мъжка гимназия и „История“ във Висшето училище в София, учител в Солунската гимназия;  Иван Гарванов, завършва „Физико-математическият отдел“ на Висшето училище в София, учител в солунската българска мъжка гимназия; Иван Караджов – завършва Солунската българска мъжка гимназия и Санктпетербургската императорска певческа школа, учител в Солунската гимназия; никола Карев – завършва гимназия в Битоля, учителства в с. Дивянци, Крушовско и в Крушово; Пандо Кляшев .- завършва Солунската българска мъжка гимназия и Битолската гимназия, учител в родното си с. Смърдеш, Костурско; Стоян Мълчанков – завършва Солунската българска мъжка гимназия, учител в Неврокопско; Лазар Поптрайков – завършва Солунската гимназия, учител в Дъмбени, Костурско; Никола Пушкаров завършва „Естествени науки“ в Софийския университет (1901 г.), учител по насотяване на Гоце Делчев в  Българското педагогическо училище в Скопие; Анастас Разбойников – завършва Одринската българска мъжка гимназия и „История“ в Софийския университет (1908 г.), специализира в Лозана, учител в Педагогическото училище в Сяр и др.
50Пак там, с. 287, 321, 337; Гоце Делчев учи в Солунската българска мъжка гимназия и във Висшето училище в София, учител и училищен инспектор в Щип и Щипско, в Банско; Анастас Лозанчев учи в Солунската българска мъжка гимназия и „Философия“ във Висшето училище в София, учител в Битолските села Смилево и Могила; Гьорче Петров учи в Солунската българска мъжка гимназия и гимназия в Пловдив. Назначен за училищен инспектор в Македония; Христо Матов учи в Солунската българска мъжка гимназия и Висшето училище в София със специалност „Славянска филология и литература“. Учител и директор на българските училища в Сяр и Скопие. За Даме Груев виж бел. 29
51Китанов, В. Ц. Билярски. Иван Гарванов. Спомени, документи, материали. С., 2005, с. 198, 206
52Страшимиров, Ан. Кръстьо Асенов.С.,1906, с.33; Китанов, В. Ц. Билярски. Цит. съч., с. 191; Божинов. В. Цит. съч., с. 248
53РИМ-БЛ-д, 2.7/ 3 (Л.Ф. „Борис Янишлиев“). Прилагам са сравнение някои статистически данни за нарастването броя на учениците в Солунската българска мъжка гимназия, по спомените на Борис Янишлиев – ученик и в последствие учител гимназията: 1894-95 учебна година – 186 ученика и 28 в педагогическите курсове; 1895-96 учебна година – 231 ученика; 1986-97 учебна година – 255 ученика, от които 106 в реалните паралелки и 49 в класическия отдел.
54РИМ-Бл-д, 2.2/2112, 2.2/ 1969, 2.2/ 2190, 2.2/ 1995, 2.2/ 743, 2.2/ 2209, 2.2/ 2330, 2.2/ 2001, 2.2/ 2208, 2.2/ 2207, 2.2/ 2111, 6.7/ 14; „Свидетелство за зрялост на Васил Даков, издадено от Българска мъжка гимназия „Д-р П. Берон“ в Одрин, роден в Лозенград, по народност „българин“, от „православни родители“; „Свидетелство за зрялост на Василка Кочова, издадено от Българската девическа гимназия „Св. Благовещение“ в Солун, родена в гр. Прилеп, Битолски вилает, по народност „българка“, от „източно-православни родители“; „Свидетелство за зрелост на Григор Ангелов, завършил Българската мъжка класическа гимназия в Битоля, по народност „българин“, от „източно-православни родители“; „Свидетелство за зрелост, на Милан Тодоров от Кукуш, издадено от Българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Солун, по народност „българин“, от „източно-православни родители“
55РИМ-Бл-д, 8.2.1/ 549 – Баждаров, Г. Областно самоуправление. Солун, 1909, с. 29
56РИМ-БЛ-д, 2.7/ 3 (Л.Ф. „Борис Янишлиев“)