Балканите

Героични времена. Романтиката на Македония

Посещения: 1612

 

МИХАИЛ Т. ДАИЕВ

 

(Пленяването на английския полковник Елиот)

 

12През м. Юний 1905 година в местността „Мочура” – „Мозговица” в Пирин-планина се състоя конгресът на Серския революционен окръг. Конгресът, между другите свои решения, възложи свободната драмска революционна околия на войводата Михаил Даиев.

Михаил Т. Даиев беше 28 годишен младеж, родом от гр. Балчик, син на видния търговец Тодор Даиев. Младият Даиев имаше завършено средно образование; той беше интелигентен и културен човек, с артистична душа, ползващ се с голям авторитет сред революционните среди и местното население в целия Серски окръг.

В четата на Даиева се числяха като четници: Тодор Паница1; Христо Манов – гр. Чирпан; Димитър Запрянов – с. Кара Оман, Хасковско; Тачо х. Стоенчев – Ст. Загора; Тодор Добринович – София; Тодор С. Берберов – Копривщица; Наум Терзистанев – Балчик и Еню Какачев – Казанлък.

В изпълнение на конгресното решение, Михаил Т. Даиев заема Драмската околия с четата си. По онова време духът всред българското население в Драмско беше съвършено сломен от надигащата се гръцка пропаганда, която не избираше средства, за да се наложи на българското население и да го елинизира. Изключение правеха само с. с. Скрижово, Калапот и Гюреджик2 – в които българският елемент не се страхуваше от нелегалната сила на гръцката пропаганда и с твърдост отстояваше срещу нападенията на нейните адепти. Измежду селата дотолкова се беше засилила гръцката пропаганда, щото нерядко в някоя къща се срещаше единият брат да запази своята българска националност, а другият брат да стане гръкоманин и да се ненавиждат. Вследствие на пръсканите в изобилие пари от пропагандата в Драмско, някои от селяните бяха станали агенти на пропагандата срещу заплащане и вършеха шпионаж.

Драмската чета около шест месеца преживява маса несгоди и предателства от страна на гръкоманите, но при все това Даиев не се отчайва. Той беше решил да преодолее всички трудности и да влезе в близък контакт с местното население, да се опознае добре с него и да му вдъхне вяра и надежда за по-добри бъднини. Благодарение на обстоятелството, че всички селяни от с. Скрижово предлагат своите братски услуги на Даиева, той бързо създава една добре подготвена революционна мрежа с верни и отбрани хора в селото, вследствие на което той намери най-здрава опора на своята революционна дейност. Макар че с. Скрижово беше обиколено отвред с гръкомански села, скрижовци забравиха своята полска работа и поеха тежкия кръст на революционната борба. В лицето на скрижовци Даиев намери верни другари, а в самото село най-сигурното прибежище.

Даиев беше пламенен борец, с отзивчива артистична душа; неговите пламтящи очи сковаваха на място всеки опонент. Той действаше много решително и със стремителни набези. Ако четата се появи в някое село, докато гръкоманите сполучат да я предадат, дошлият аскер не я намираше в селото, защото четата беше вече на 20-30 километра далеч от селото.

Щом Даиев се наложи в Драмско и се почувства, че е почувствал на здрава опора, първата му грижа беше да се отърве от трима агенти на пропагандата в с. Калапот, от които се боеше цялото население. В изпълнение на това, наложиха се три наказателни санкции: първи бе обесен – Неделчо, втори Тодор и трети – Чорбаджи Кръстю. Наказанието на последния се наложи, защото за да прикрие оставените му на съхранение 100 лири организационни пари, той предава на юзбашията3 в с. Карлуково четата на Драмския войвода Мирчо, който пада убит на местността „Прасалъка” заедно с куриерите от с. Калапот, а останалите му четници са се спасили. След наложената от четата с. Калапот стана революционно гнездо по подобие на с. Скрижово.

Впоследствие пък през 1906 година, когато от Зъхненската чета на Христо Манов бе наказан със смърт председателя на Гръкоманския комитет в Драмско – Васил Камбуков, от с. Егри дере, бързо селата Егри дере и Горенци навлязоха в редовете на организацията и от селяните излязоха добри революционни дейци.

През 1906 година войводата Михаил Даиев, преоблечен в местна носия, влезе в с. с. Просечен4, Кобалища, Плевня и Височен, където със своята бойкост, темперамент и себеотрицание, се наложи и в тези села, където се образуваха ръководни тела на организацията. След това вече Драмската чета започна редовно обиколката си в тях, които – макар че се намират в полето и са опъстрени с турци и гръкомани – Даиев намираше широк прием всред българщината, тъй като в тези села вече имаше здрави бойни ядра на организацията, добре екипирани и готови за борба с гръцката пропаганда.

Вследстие на тоя силен революционен подем в Драмско, бързо се разнесе между българското население в Драмско и градовете Драма и Кавала широката и плодотворна деятелност на Даиева. Живущите в Драма и Кавала българи от Ахъ-Челебийско чрез подписка тайно събират пари и изпраща в околийската каса за нуждите на четата. От друга страна те изпращат и костюми на четниците. От така събраните пари, през пролетта на 1906 година, Даиев направи покупки и стегна Скрижовската милиция с нов образец къси манлихерови пушки, а в някои села, където гръцката пропаганда имаше силни гнезда, на организационните хора изпрати по някой револвер.

Мнозина младежи из драмските и зъхненските села, виждайки бойкостта на драмската чета, навлязоха в нейните редове и по такъв начин четата се преобрази. Новите четници допринесоха много за засилването на организацията в Драмската революционна околия.

Пръв от местното население влезе в четата Георги Чауша от с. Горенци, след това: Димитър Каракузов от с. Калапот (другар на Пейо Радев Гарвалов – паднал убит в атентата в Драма), Яни Богатинов, Начо от Плевня, Анго Просеченлията (Селим Чауш) от с. Просечен, Иванчо Карлуковалията, Илия Златев от с. Клупешна, Тодор Волаклията и Георги Баталов от с. Волак.

По това време в четата дойде и така наречения от четниците и местното население бай Пейо (Пейо Радев Гарвалов), магистър на фармацията, който направи атентата в гр. Драма в гръцкото казино. Със своята положителност и праволинейност по всички революционни акции и въобще по всички въпроси, свързани с деятелността на Драмската чета, Пейо Радев Гарвалов спечели симпатиите на цялото местно население, поради което старците го наричаха „бай Пейо”. Той получи първите си четнишки познания от Даиева. Придошлите четници от селата бяха необучени за каквото и да била сериозна работа, вследствие на което Даиев се зае с тях и в едномесечно обучение по Серския Боздаг и висотите над с. Калапот той направи от тях отлични бойци и впоследствие ги разпрати в групите на Христо Манев, Г. Астраджиев, Д. Запрянов, а отпосле и при Стефан Чавдаров и Тачо х. Стоенчев.

Stefan Chavdarov IMAROБлагодарение на факта, че от местното население се попълваха кадрите на четата и че новите четници имаха влияние всред Драмските и Зъхненските села, самото местно население доби вяра и кураж да се борят с гръцката пропаганда и да бъдат винаги в услуга на организационната чета. Освен това пък новите четници познаваха кои селяни могат да бъдат в услуга на пропагандата и спрямо такива се вземаха енергични мерки да ги отклонят от това позорно дело. С тия свои действия и широк размах Даиев постигна голяма победа над пропагандата, която се изплаши и почна да държи отбранително положение и то само в силните свои гнезда, т. е. там, където по села се намираха гарнизони с турска войска.

Водената революционна борба срещу гръцката пропаганда гълташе много парични средства, които излизаха от празните джобове на и без това изтощеното българско население, което беше съвършено обедняло. За да облекчи поне отчасти местното българско население и издръжката на целия район да се снеме от плещите на народа, Даиев реши да потърси източници от другаде, най-вече с налагане на данък на състоятелните хора в Драмско и Зъхненско, от каквато народност и да бъдат те, като тия суми се събират по начини и средства, каквито организацията наложи.

Драмският атентат, извършен от Пейо Радев Гарвалов и другарите му в гръцкото казино изплаши и турци и гърци. Организацията доби авторитет всред всички народности. Нейното име се произнасяше със страхом Божий.

Цяла година Даиев търсеше източници за финансовото стабилизиране на организацията в Драмско, обаче все неуспешно.

Към средата на м. Юний 1907 година се получи известие, че в гр. Кавала е пристигнал английският полковник Елиот, за да извърши инспекционен преглед за дейността на английските жандармерийски офицери в тоя край.

Това съобщение озари лицето на пламенния борец Михаил Даиев. След дълго обмисляне, той реши на всяка цена да залови полковник Елиот и да го прикрие в Балкана като пленник и вземе голям откуп от него. С вземаните пари от откупа той искаше да стабилизира своя район във финансово отношение, като го снабди с всички необходими военни материали и снаряжение.

В изпълнение на своя предначертан план Мих. Даиев, от името на населението на с. Гюреджик, отправя до полковник Елиот колективно заявление, написано на английски език, подписано от селяните на с. Гюреджик, в което заявление се излага непоносимия терор, вършен от квартируващия аскер, за безчестията върху моми и невести от турския мюлязим и пр… С това заявление се искаше, пред вид на това, че макар досега много пъти са направени оплаквания до жандармерийските офицери, последните – заблуждавани и ласкани от богатото гръцко общество в Драма и Драмския гръкомански комитет, не са вземали под внимание тъжбите и не са ги приели и чуят истината от техните уста.

Щом полковник Елиот получил писмото, съобщил на подателя, че след няколко дни ще пристигне в с. Гюреджик, като за деня на пристигането ще съобщи на коджабашията.

Щом Даиев се научи, че полковник Елиот ще направи анкета в с. Гюреджик, той веднага дава нареждане на груповите си началници (помощник войводи) да се съберат в с. Калапот. На път за с. Гюреджик цялата чета остава на квартира в мандрата на организационния деец Мятката. В тая мандра Даиев съобщава на своите помощници плана за залавянето на полковник Елиота. От целия състав на четата, брояща 28 четници, Даиев избира най-подходящите и най-смелите за тая особена революционна акция 10 души: Мих. Т. Даиев, Паница, Ал. Буйнов, Тачо х. Стоенчев, Васил Шутенков (подофицер от флотата), Йовчо Черкезов (подофицер от флотата), Георги Маджиров, Ефр. Караджов и Иван Карлуковчето; останалите 18 души Даиев поверява на Стефан Чавдаров.

Вечерта Мих. Даиев с десетчленна чета влиза в с. Гюреджик,като настанява четата в две квартири по пет човека. По това време Ст. Чавдаров с четата стои вън от селото да чака писмени нареждания от Даиева. При пристигането на селския ръководител, Даиев му дава нареждане да приготви за квартира на полковник Елиот къщата, стояща срещу къщата, заета от Даиева. След това той съобщава с писмо на Чавдаров, щото при получаване заповед цялата чета ще слезе към казармата, понеже местността е гориста и, при даден от четата изстрел, да открие залпов огън по прозорците и по вратите на казармата, с цел да задържи аскера, за да може четата да плени полковник Елиота и излезе вън от селото, като след това Чавдаров с четата да се качи на висотата над с. Гюреджик, където да се укрепи и на сутринта да укрепи залпов огън към казармата, за да може да се замаскира отвличането на полковник Елиота към Али-Ботуш.

Коджабашията5 получава съобщение по двама кавалеристи (турски войници от жандармерията), че полковник Елиот ще пристигне вечерта.

Веднага Даиев нареди чрез ръководителя да се поставят милиционери-часови на закрито място по шосето Драма-Неврокоп, от където да следят пристигането на полковника, като тези часови бъдат поставени далече един от други, но така че да се виждат първия с втория, втория с третия, третия с четвъртия и т.н., като при задаването на полковник да се дадат последователно един на друг сигнал с фесовете, без да бъдат забелязани от коджабашията, който да даде нареждане да бият църковните камбани, камбаненият звън ще бъде знак както за Даиева, така и за Чавдарова, че Елиот пристига.

Към 2 часа след обяд полковник Елиот пристигна с едно отделение кавалеристи, посрещнат с биене на камбаните от коджабашията, свещениците, учителите, първенците на селото и мюлязима6 с квартируващия в селото аскер. След обичайното приветствие, той бе въведен в определената за него квартира.

Даиев наблюдава през прозорците на квартирата си пристигането на полковник Елиота и веднага изпраща съобщение на Чавдарова да бъде готов, който пък от своя страна към 5 часа почва да се приближава към селото и да чака сигнал за действие от Даиева.

Когато полковник Елиот останал насаме с коджабашията, той го запитал: „Не е ли в селото войводата Даиев? Аз искам да се срещна с него, защото французкият жандармерийски офицер в Серес е правил среща с него и ми го похвали, че бил много интелигентен и симпатичен войвода”. В отговор на тия похвали, коджабашията – понеже нямал нареждане от Даиева да съобщава каквото и да било за него – му заявил, че не познава такъв войвода.

След завръщането си от квартирата на полковника, коджабашията отива веднага при Даиева и му съобщава за желанието на полковник Елиот да се срещне с него. Даиев връща отново коджабашията при полковник Елиот, да му каже, че се бил научил какво има такъв войвода, но той бил към с. Волак и, ако желае, той може да изпрати хора, които го познават, да уредят срещата. Полковник Елиот възприема напълно предложенията на коджабашията. Последният се връща пак при Даиева и му съобщава решението на полковника. След около час време коджабашията отново отива при полковник Елиота и му съобщава, че Даиев е вече пристигнал в селото и че е напълно съгласен с исканата среща, обаче полковникът да отстрани старшия стражар грък, който му прислужва, та привечер в тъмнината Даиев незабелязано от никого да отиде в неговата квартира. Той възприема напълно искането на Даиева, поради което коджабашията отива при Даиева и му съобщава, че прислугата ще бъде премахната и че полковникът ще го чака в квартирата си.

Понеже планът на Даиева се напълно изменя, той дава нареждане на Ст. Чавдаров да се повърне с четата на стария си бивак и да чака ново нареждане. В това положение Даиев с нетърпение чака настъпването на нощта.

Нощта настъпи, обаче, луната осветляваше селото и всяко движение по улиците се виждаше. Даиев забелязва под сачака7 на квартирата и пред къщата на Елиота и други съседни къщи, наредени на стража аскерлии, вследствие на което той се усъмнил, че може би има предателство. Някои от четниците настояват пред Даиева да излязат от селото, докато не е пристигнал повече аскер от Драма и околните пунктове, обаче той се противопоставя и реши да остане със своите хора в селото.

На прозореца на стаята, в която квартируваше подполковник Елиот нямаше пердета. Това даваше възможност на Даиева и четниците да наблюдават как цяла нощ полковникът се разхожда из стаята и поглядва от къде ще се зададе Даиев. Четата е в боен ред, никой не спи, готови са за каквато и да била изненада. Оставеният часовой за наблюдение на аскера на разсъмване пристига и съобщава на Даиева, че аскерът се прибира в строй и минал по пътя за към казармата.

Щом се разсъмва, полковник Елиот извиква коджабашията и му заявил: „Защо ме излъгахте, та ме заставихте цяла нощ да не спя в очакване на войводата Даиев?”.

„Вие обещахте да отстраните прислугата си, пък, тъкмо напротив, охраната ви бе засилена и от местния аскер и това попречи на Даиев да дойде при вас” – му отговаря коджабашията.

(Отпосле се узна, че старшият стражар грък се усъмнил от постоянното движение на коджабашията, не изпълнил заповедта на полковник Елиот и от своя страна наредил аскер да остане на охрана).

След дълго обмисляне полковник Елиот казал на коджабашията: „Кажи на войводата, че сега няма по улицата аскер и аз ще отида при Даиева, ако ли пък забележа аскер, ще отида пред къщата, уж да пия вода”. Даиев щом чул, че полк. Елиот желае сам да дойде в неговата квартира, веднага заповед всички да слезнат в яхъра, като определя задача: Даиев, Т. х. Стоенчев и Васил Шутенков да застанат зад коритото на чешмата при пленяването на полковника, ще открият огън срещу аскера, за да могат останалите свободно да го откарат в близката гора. През дупката на вратата Даиев забелязва, че той идва към квартирата и с неприкривано вълнение съобщава, че след неговото отвличане Драмският район ще има на разположение един милион откуп. Обаче, полковник Елиот заминава вратата на къщата. Тогава Даиев отваря вратата и четниците излизат, като всеки се заема с възложената му задача. Четниците залавят полковника, обаче, той макар висок и снажен, се подмята като топка в ръцете им, ляга по земята, вика колкото му глас държи: „чауш… джандарми…” Четниците, без да го обискират, го понасят. На неговия вик се отзовават аскерлии, но от чешмата Даиев с Тачо х. Стоенчев и Шутенков посрещат аскера с залпов огън. Аскерлиите схващат, че полковник Елиот е пленен от четата, бързо залягат и започват на високо, за да не убият полковника. Последният не иска да върви след четата, вследствие на което той бе завързан за едната ръка с въже. При това положение той се съгласява да върви след четата.

Мюлязимът, виждайки, че полковникът ще бъде отведен в плен, изпраща група аскер да пресече пътя за отстъпление на четата. Групата, която водеше пленника, го оставя на свобода, за да може да се справи с аскера, който я обстрелва. В тоя момент полковник Елиот бързо изважда револвера си и убива Йовчо Черкезов, наранява тежко в главата четника Иван Карлуковчанчето и стреля върху Паница, след което с въжето на ръка, правейки зигзази, избягва зад една къща и отива при аскера.

В това време всред село се вече водеше ожесточено сражение. Местното население се беше изпокрило. Четата остава между двете крила на аскера и силно обстрелвана, но при все това четниците отбиваха атаката на аскера. В това време се чува мощно „ура…ааа” и Чавдаров с другарите си пристига, удря в тил аскера и го пръсва. След малко, обаче, аскерът, схващайки, че четата е малочислена, се окопити и започна отново атаките си. Четата със щурм си пробива път през аскера и навлезе в близките ниви, посети с царевица. Благодарение на високата царевица, четата се измъква и заема височината над селото. Там пристигна и раненият четник Иванчо Карлуковчанчето, облян в кърви и съвършено занемял. По мимическите му знаци другарите му разбират, че иска вода. Всред едни големи карпи8, четниците му намират малко застояла вода, дават му да пие и веднага той се съвършено парализира. Понеже смъртта не настъпваше, а раненият преживяваше грозни мъки, биде взето решение четникът Георги Баталов да убие своя другар, за да не се мъчи. Така завърши трагично един от смелите четници.

Даиев с цялата чета през деня следи движението на аскера в селото и около него, където по нареждане на полковник Елиота се правеха щателни обиски. Виждайки, че четата може да изпадне в много тежко положение, Даиев – поради гористата местност, която позволяваше дневен поход – се оттегля и привечер пристига в Старгач планина, Неврокопско, а на другата сутрин се озова в Али-Ботуш, без да може да й намерят дирите от многохилядния аскер, отправен от Драма, Неврокоп, Демир Хисар и Сяр.

След тази несполучлива акция на Драмската чета полковник Елиот по свое усмотрение арестува почти всички селяни, които са ходили при него в квартирата му, като хора, които са имали пръст в неговото залавяне, при все че беше напълно уверен какво само коджабашията (кметът на селото) беше във връзка с Даиева. Но при все това полковник Елиот свидетелства в съда против тях и последният осъди някои на 12 години, а друга по на 6-7 години тъмничен затвор, обаче, през 1908 години след Хуриета те излязоха от затвора, като им бе дадена амнистия.

Тая несполучлива акция на Даиева, която не ставаше със съгласието на Серския революционен окръг, реши и неговата съдба.

Житейският път на Михаил Даиев бе кратък, но той го извървя като смел революционер, със себеотрицание, без да се плаши от смъртта, която дебнеше по стъпките му.

Даиев живя и умря като артист-революционер.

 

1Паница, Тодор. Влиза в македонското движение през 1902 г. Участва във всички важни събития в Македония в началото на ХХ век – Илинденско-Преображенското въстание, Младотурският преврат, Балканската и Първата световна войни; след войните е в тъй наречената левица на македонското движение.

През 1907 г. убива Борис Сарафов и Иван Гарванов, с което се слага началото на братоубийствата в македонското движение. Тодор Паница се поставя в услуга на няколко чужди разузнавания – на Русия, Сърбия и Гърция. В тази си роля той нанася непоправими беди на македонската борба и е един от проводниците на разединението на революционното движение. Заради тази му зловредна дейност, ВМРО, ръководена от Тодор Александров, а по-късно и от Иван Михайлов, го осъжда на смърт. Убит е от Менча Кърничева на 8 май 1925 г. в Бургтеатър във Виена по време на театрален спектакъл. (Серафимов, Ц. Енциклопедичен справочник за Македония и македонските работи. София, Орбел, 2004, с. 237 ).
2В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Гюреджик има 120 български къщи. Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Гиреджик (Гюреджик) има 500 жители българи християни. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Дюреджик (Duiouredjik) се състои от 1360 българи екзархисти и в селото действа основно българско училище с един учител и 45 ученика. При избухването на Балканската война тринадесет души от Руждене са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война е опожарено от гръцката армия и остава в Гърция. В 1913 година къщите са не повече от 120. Според гръцката статистика, през 1913 година в Руждене (Γκιουρετζίκ, Гюреджик) живеят 481 души. През 1913 и 1918 година се изселват 35 български семейства в България, а останалите в 1925 година. Настанени са в Пловдив и района, Неврокоп и района, Ямболско. На негово място са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Руждене е смесено местно-бежанско село със 44 семейства и 159 души бежанци.
3Юзбаши (тур.)– ротен командир, началник на 100 души войници. От „юз”  - сто. https://www.bgjargon.com/.
4В 1879 година митрополит Герман III Драмски повежда борба с българщината в Просечен, Плевня, Волак и другите драмски села и успява да накара властите да арестуват просеченския български учител Георги Иванов. От 1880 до 1884 година български учител в Просечен е Георги Гърнев, който печели уважението на населението и на общината. В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Просочен има 25 турски къщи, 30 влашки и 270 български, от които 50 патриаршистки. Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Просѣченъ (Просоченъ) има 1600 жители българи християни и 800 турци, 480 власи и 50 цигани. Населението на селото в края на 19 и началото на XX век е разделено в конфесионално отношение. Според Кънчов: „една гъркоманска църква „Св. Архангел“ и една българска „Св. Димитър“. Българско мъжко и женско училище с 2 учителя, 1 учителка и 70 ученика, момчета и момичета. Гъркомански училища мъжко и девическо с 1 учител, 1 учителка и 65 ученика всичко. Броят на къщите е 500, между които 260 турски, а останалите български”. Както по много места във вилаетите, тъй и в Просечен има Екзархийска и Гъркоманска партия. Християните в един и същи двор притежават две църкви. Голямата е в ръцете на гъркоманското меншество, а малката – под разположението на Екзархийското болшинство. В 1900 година българският търговски агент в Сяр пише до министър-председателя Тодор Иванчов: „Между селата в Драмско, на които гръцката пропаганда е обърнала особено внимание да ги погърчи, е и селото Просечен... Това село, ако и да е изключително българско, обаче по-голямата част от жителите му признават ведомството на Патриаршията, която поддържа там десетина учители и учителки и един доктор по медидицина, грък по народност”. Към 1904 година 150 къщи от селото са на българи екзархисти и 150 – на българи патриаршисти гъркомани. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Просечен (Prossetchen) се състои от 1296 българи екзархисти и 568 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци, 378 власи и 12 албанци. В селото действат едно прогимназиално и едно основно българско училище с 5 учители и 90 ученици, както и едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с 4 учители и 100 ученици. След Младотурската революция жителите на Просечен изпращат следната телеграма до Отоманския парламент: „Селото ни, което се състои от 156 къщи български и 152 къщи гъркомански, има една черква. Гърците, ползувайки се от беззаконието на стария режим, присвоиха си черквата и днес я считат за своя собственост. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да се вземат най-справедливи решения по този въпрос, с което ще се спомогне за благоденствието на нашата държава.” По време на Балканската война 10 души от Просечен се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение. Делегация от трима души: българинът Георги Демиров, гръцкият учител Банков и един турски бей предават града на войводата Тодор Паница, който през следващите дни отбранява от напредващите турски части. Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според гръцката статистика, през 1913 година в Просечен живеят 4120 души. Антон Страшимиров пише за временното освобождение на Просечен в 1916 година по време на Първата световна война: „Българската паланка Просечен (западно от Драма, почти в полето) държи палмата на тютюневото производство... Няколко хилядното население на Просечен бе изпълнило полето пред паланката. В нея биеха тържествено камбани и клепала. А пред народа в полето два хора разливаха оди на свободата и маршове на победите ни от Чаталджа до Охрид. Генералът прегърна първенецът селянин, който го посрещна с реч и сълзи. Тогава се втурнаха хилядите жени и деца да целуват ръцете и скута на българския генерал”. В 1918 година в селото има 2020 българи и 480 власи, а според сведения на Йордан Н. Иванов населението на селото е около 4000 души, от които 3200 българи (900 от тях гъркомани), а останалите са турци и малко цигани. Българите се изселват в България на вълни – в 1913, в 1918 година и след това и се настаняват в Неврокоп и района, Пловдив, Станимака, Пазарджик и на други места. В селото остават няколко десетки гъркомански семейства и идват и българи от околните села. На мястото на изселилите се са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Просечен е смесено местно-бежанско село с 645 семейства и 2588 души бежанци.
5Коджабашия (тур.) – селски кмет, своеобразен старейшина и местен първенец в османска Румелия. https://www.bgjargon.com/.
6Мюлязим (тур.) – в късната Османска империя младши офицерски чин, еквивалентен на лейтенант, https://www.bgjargon.com/.
7Сачак (тур.) – издадена стряха на къща.
8Карпа – скала, зъбер, https://www.bgjargon.com/.

 

X

Right Click

No right click