Балканите

Героични времена. Романтиката на Македония

Посещения: 1668

 

ПОДВИГЪТ НА МАРА БУНЕВА1

 

Mara Buneva 2Пет години бурни ни делят от 13 януарий 1928 година. През този ден на суровата зима една свидна рожба на кичестия Полог, разхождайки се към шумния Вардар, с бърз изстрел поваля един от най-свирепите ни и жестоки врагове на своя народ, а друг отправя в своите младенчески гърди. Тя отправя последния куршум в своите гърди, в които туптеше сърцето на идеалиста, готов да живее и твори съдбата на целокупния български народ.

Още в люлката закърмена от приспивните песни на своята майка в борбите за род и родина, преживявайки в детските години жестоките нрави на арнаути-люти, за да излезе върху пришелеца-завоевател, който в стремежа си да асимилира цял народ не избира средствата и прийомите си.

Младата и интелигентна македонка напуща своя поробен край и емигрира в България. Макар вече омъжена, нейната душа се озарява от вечния й спътник – стихийния бунт, който я изправя на изпитание: да забрави своя измъчен народ и да заживее спокойно своя съпружески живот или да се отдаде на своята заветна мечта и поеме тежкия и труден път към Македонската Голгота. И в борбата, бушуваща в нейната душа, тя избра пътя, осеян с тръне, напуща своя любим другар и с твърди крачки се запъти към своята родна земя, за да изпълни своята мисия.

Мара Бунева отиде в Скопие с оформени възгледи по отношение на поробителя. Тя пристъпи към саможертвата с висок идеализъм, безвъзвратно решена на саможертвата. Тя доказа пред света, че в борбата си за свобода и добруване, македонският народ не ще се спре пред никакви драконовски закони и че който му се изпречи на пътя, ще бъде пометен от бурята на накипялата народна мъст.

Velimir PrelicВ лицето на Прелича2 тя виждаше човека – звяр. А кой беше Прелич? – той още от турския режим беше душата на сръбската пропаганда в Скопие. Под булото на секретар на сръбската митрополия, той беше първият помощник на шефа на сръбската пропаганда Богдан Раденкович3 и на главния инспектор на „сръбските” училища в Македония Йован Киркович. Прелич, поради своя садизъм върху народа-мъченик, доби прозвището „Демонът на Скопие”. Той инсценира скопския процес на Македонската академическа младеж и една част от нея изби, а другата изпрати в Главняча4.

Доста време тя следи демонската роля на правния референт, докато чашата на търпението се преля и в нейната душа забушува мъстта на народната героиня. И тя с един сръчен изстрел отмъсти за своите поругани и измъчени братя.5

Македонката и в миналото и сега дава много жени героини, но подвигът на Мара Бунева е подвиг, който е осветен от кристален ореол и ще свети за вечни времена като най-чист македонски бисер.

Подвигът на жената-титан внесе страх и трепет всред пришлеците-завоеватели. За момент всички шумадийци се изплашиха и занемя Скопие. Последва масов терор, но при все туй жестокият джелат на македонската академическа младеж биде повален от куршума на един нежен филиз на героичното Тетово.

Това дело, извършено с голяма вяра и съзнание, с висок култ по пътя на саможертвата, вля нови струи бодра кръв в жилите на измъчения народ, вдъхвайки му вяра и надежда за по-добри бъднини.

Мара Бунева скова ума на жестокия шумадиец, който дотогава, отричащ националността на македонския българин и окачествявайки го с прозвището „южно-сърбиянец” от Дардания, изведнъж започна да пише в своята преса за Македония и македонските българи.

- Аз отдавна готвех атентата и го извърших не поради лична омраза към Прелича, а защото той постъпва зле с македонците и защото аз обичам своето отечество – са последните думи на народната героиня, след като тя има доблестта да насочи своя револвер и отправи един куршум в своите млади гърди.6

Какъв идеализъм, какви нежни струи от неземна любов се крият в нейните последни думи!

Ръката на Мара Бунева – това е македонската съвест. В нея гореше свещения огън на идеализма и себеотрицанието, които тя остави цели и неопятнени на кладата на саможертвата!

Мара Бунева на дело доказа, че има жени-титани.

GlavnjaaМакедония, от основаването на ВМРО, даде плеяда именни и безименни герои, които всред вихъра на неравната борба, слагаха в своя живот пред олтаря на свободата, но подвигът на Мара Бунева е един светъл лъч на обвера всред македонската младеж, един от примерите на идеалистите – как може да се умира с усмивка на устни за любящата родина.

Силуетът на Мара Бунева броди из хладните води на великата македонска река и е верен страж на будната македонска мисъл; нейният борчески дух и култ към саможертва плени македонския младеж и му шепне на ухото: „Македонският народ – синовете на който знаят да презират смъртта и мъжествено да умират – заслужава свободата, за която непрестанно се бори и умира”!

Духът на Мара Бунева ще се успокои само тогава, когато види родните орлета, накацали на вечноснежния Шар, окървавената Бабуна, засмяната Галичица, гордия Вич, лъчеразните Охрид, Преспа и Костур и дивната Пелагония, свободни и мощни.

Мара Бунева е жива!... Тя ще пребъде в душите и сърцата на грядущите македонски поколения!

Няколко десетилетия по-късно вождът на ВМРО Иван Михайлов ще запише в спомените си:

„Беше мъглив, влажен ден. Сякаш още виждам как по измокрената й връхна дреха се стичаха дъждовните капки. Нямаше какво повече да си кажем. Очите й ме гледаха уверено. И в ръкуването й почувствах нейната сигурност; а заедно с това и едва доловимия трепет на ръката й – знак, че искаше да ме прегърне, за сбогом с мене и с всички, които след нея отиваха в борбата.

Някаква вина и мъка чувствам и досега, че пропуснах да я прегърна. Загледан бях в очите й, за да й изразя всичко, което с думи бе неизразимо в тоя момент; а може би ме възпря подсъзнателното ми тогавашно ми – очевидно пресилено и престаромодно схващане за коректно отношение.

Ако има наистина друг свят, в което искам да вярваме, там ще поправя грешката си, мила сестро Мара!...”

(Серафимов, Ц. Енциклопедичен справочник за Македония и македонските работи.

София. Орбел, 2004, с. 54).

 

1Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града. На 13 януари 1928 г. Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“  Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Тя бива погребана на скопските гробища тайно, без присъствие на близки, от полицията. След няколко дни младежи покрили гроба й с цветя. И властите веднага заличават гроба, отнасяйки тленните й останки незнайно къде. Три дне след смъртта й панихиди в нейна памет са устроени в София и другаде из България, а след това сред емиграцията в САЩ и Канада.
2Велимир Прелич през 1904 година е изпратен в Скопие като секретар на митрополит Фармилян Скопски, но в действителност, организира сръбската пропаганда в Македония. След Младотурската революция в 1908 година е делегат на Първата сръбска конференция, провела се между 12 и 15 август 1908 г. в Скопие, на която е основана Сръбска демократическа лига в Османската империя. Прелич е полковник от сръбската полиция и юридически съветник на губернатора на Вардарска бановина (според други източници — на Скопското велико жупанство). По заповед на Велимир Прелич през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания — стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.
3Богдан Раденкович е секретар на Скопската митрополия. Поддържа сръбската пропаганда в Скопско в сътрудничество със сръбските консули. Член е на скопския комитет и главен организатор на сръбската четническа акция в империята. Посредник е между сръбското консулство и четническите войводи. Той често е в контакти със сръбския вицеконсул в Скопие Милан Ракич. В 1905 година османската полиция залавя един селянин, който след мъчения признава, че Раденкович е председател на сръбския комитет в Скопие.  След Младотурската революция в 1908 година е сред 26-те делегати на Първата сръбска конференция, провела се между 12 и 15 август 1908 г. в Скопие. Избран е Централен комитет, начело с Раденкович. Делегатите основават Сръбска демократическа лига – първата политическа партия на сърбите в Османската империя. В края на 1909 година Раденкович е замесен в Кожленската афера. Тогава след едно убийство са арестувани много изтъкнати членове на сръбските организации в Скопско. Един от заловените заявява на разпитите, че Раденкович е сред главните инициатори на убийството и той е принуден да напусне Скопие. По-късно аферата заглъхва вследствие на подкуп на властите. В 1910 година Раденкович заминава за Цариград, за да представлява сърбите в Османската империя. Прави постъпки пред турските власти да се спре терора над сърбите в Гнилянска каза. Преди Балканската война Раденкович получава задача да се опита да осъществи сътрудничество с албанските водачи против империя. През септември 1912 година е организирано голямо разузнаване в Косово, а той оглавява група от четирима офицери. В 1911 година Раденкович е инициатор за създаването на Черна ръка. Заедно с Любомир Иванович и Воислав Танкосич пише правилника на организацията „Обединение или смърт“, по подобие на немските тайни националистически сдружения и на италианските карбонари. След разгрома на Сърбия в Първата световна война в 1915 година, Раденкович е изпратен в Корча, за да организира разузнавателна служба и чрез проверени хора да установи връзка с окупираните територии. На 15 март 1917 г. сръбското главно командване издава заповед за арест на полковник Раденкович като член на Черна ръка. На Солунския процес главен обвиняем е Драгутин Димитриевич Апис, обвинен за планиран атентат срещу сръбския престолонаследник Александър Караджорджевич и министър-председателя Пашич. За Раденкович не са открити никакви конкретни доказателства за участие в плановете и е обвинен като член на нелегална организация, и че на 9 май 1911 г. е един от авторите на устава ѝ. Болният от туберкулоза Раденкович, умира в затворническата болница на 30 юли 1917 г.
4Главняча – исторически затвор, намиращ се в старото здание на Градското управление на Белград (новото е издигнато през 20-те години на ХХ век на Обличево венце), издигащо се между 1864 г. и 1953 г. (сега на негово място се намира зданието на Химическия факултет на Белградския университет). В сградата на Главното управление на Белград се разположени две полицейски отделения – административно и углавно, и затвор в подземието. Затворническите килии получават наименования от затворниците, които са били държани там. Най известните килии са:
-„Главната” или „Главняча”, по което зданието получава названието си;
-„Чорка”, която няма прозорци;
-„Женският салон” за жени-затворнички;
-„Господарските помещения” за „високопоставени” затворници.
През 1911 г. зданието придобива сред жителите на Белград прозвището „Главняча”, а самите затворнически помещения се наричат „Чорка”. Този затвор става първият, специално създаден за политически затворници: дотогава тях ги държат в Белградската крепост. През 1918 году, след образуването на Югославия, затворът става чисто политически. През декември 1920 г. е приет законът под названието „Обзнана”, през юни 1921 г.  — „Законът за защита на държавата”, а през януари 1929 г. се установява „Диктатърата от 6 януари”. На основание предприетите мерки в затвора се хвърлят както комунисти, така и националисти-сепаратисти – хървати, македонци, черногорци, албанци и пр. Адвокатът Райко Йованович в брошурата „Главняча като система” от 1928 г. пише, че през 1921 г. са лежали 15 хиляди души, подложени на жестоки мъчения. Според Йованович в затвора има ужасни условия на пребиваване: килията е разчетена за 60-70 човека, макарче в там хвърлят дори до 350 души. През 1927 година е издигната сградата на Отделението на техническата полиция. В затвора има два двора: един за криминални затворници и друг – за политически. Също така е остановено зданието на Обиличевом венце, където се намира кабинетът на градоначалника и няколко административни отделения, в това число и Общото отделение (политическата полиция). В него са държани политзатворниците.
5На 13 януари 1928 г. в 12 ч. и 15 м. на обяд в Скопие в центъра на града проехтяват изстрели. Малко преди това по крайвардарската улица Велимир Прелич се връщал от кабинета си на път за вкъщи. Той бил застигнат от млада, добре облечена жена, която изстреляла в него три куршума и го повалила на земята. Преди охраната на Прелич да доближи до нея, тя стреля в гърдите си. Пристига полиция. Мара прави опит да се хвърли във Вардар, викайки „Искам да умра!” Като разбрали, че е ранена, полицаите я отвеждат в болницата. Тя дори не мисли дали ще оцелее и, преди да издъхне, успява само да попита: „Умре ли Прелич?...” (Серафимов, Ц. Енциклопедичен справочник за Македония и македонските работи. София. Орбел, 2004, с. 53).
6„Новината за атентата край Вардар веднага се разпространява от печатните издания по целия свят – първият, че убийството на главореза Прелич изиграва своята роля. Отново се заговорва за непоносимото положение на българите в Македония и Македонският въпрос продължава да кърви” (Серафимов, Ц. Енциклопедичен справочник за Македония и македонските работи. София. Орбел, 2004, с. 53-54). Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“

 

 

X

Right Click

No right click