Балканите

Героични времена. Романтиката на Македония

Посещения: 1614

 

ИЛИНДЕН!

 

423px Dame Gruev by Dimitar KarastoyanovПървоапостолите на Вътрешната-Македоно-Одринска революционна организация, преди още да поставят основите на това народно дело, са се вдъхновявали от мисълта, че с постигане на първата задача – организирането на учителския кадър – потиснатият народ ще се пробуди и бързо ще поникнат първите филизи на оня ръководен център, който със своите невидими нишки, ще обхване пръснатите селца и градове по планини и долини низ цялата поробена страна. Те налучкаха правия път и надеждите им се оправдаха: учителството изигра възложената му организаторска роля и в скоро време млади сили, отърсени от личен егоизъм за благоденствие, поеха стръмния път към свещения бунт; страната бе осеяна с революционни гнезда, които в едно десетилетие вдъхнаха вяра всред жизнените сили на народа-мъченик, който на Илинден с голи ръце се изправи като титан и си премери силите с турските пълчища – подвиг, какъвто рядко се среща в историята на народите.

Бъдещият безпристрастен историк правилно ще прецени бунта на раята срещу феодалния режим и тиранията на бегове и спахии, заедно с актива и пасива на величавата Илинденска епопея, но при все това Илинден ще си остане най-скъпата рожба на приказно-красивата романтична епопея на всенародния устрем на македонското общежитие към свобода и благоденствие.

Провидението бе отредило на загнездилото се всред усоите на Бигла-планина с. Смилево, излъчило от своето общежитие любимия вожд на Илинденската епопея – Дамян Груева, да изиграе историческа роля в подготовката и изпълнението на въстанието и стане за през вековете искрящ факел на Балканите.

Georgi ChuranovЕдин от първите между първите бунтовници е и Георги Чуранов – ръководител на Смилево от основаването на ВМОРО, а през самото въстание горски секторен началник. Той е от оная фаланга самоотвержени скромни ратници, които всред вихъра на неравната борба с османските пълчища на Бахтияр-паша, сложиха на кладата на революционната Смилевска република всички свои морални и материални ценности. Един негов подвиг най-добре характеризира и откри на показ пред народа широката душа на този горд син на племето мияци.

Илинден – ден първий. Привечер. Турските войници излязоха на открито за вечерна молитва. В това време щабът на въстаниците: Груев, Сарафов и Лозанчев заедно с четите на дякон Евстатий и Георги Чуранов заеха центъра на селото, четата на горския началник Георги Сугарев зае пътя към Гявато, а смилевските чети на Стоян Донски, Даме Мисков1, Пере Жабчев и др. обсадиха селото.

Миг на радост и тревога, миг на радостно очакване.

В миг екна първия залп от огнеблъвките на почувствалите се вече свободни републиканци, последван от громко ура!...

Неочакваният пушечен залп внесе пълна суматоха всред войската. Войниците се огънаха и на групи се изпокриха из селските къщи. Скоро от хана на Чуранов започнаха да се обаждат с чести залпове турските войници, давайки подкрепа на ония от казармата. В съседство с хана, Чуранов имаше друго, още по-хубаво здание. За да не бъде заето от войската, щабът реши да се опожари това здание, а от там да се разпространи пожарът и изгони войската от хана. Сам собственикът Г. Чуранов достави тенекия газ, запалиха зданието под град от куршуми.

Stoyan donskiЛумнаха огнени езици в тъмната нощ и след малко стихийният пожар се пренесе и в хана, който бе напуснат веднага от войската.

Горят!... бачо Георги… горят!.... – викна Даме Груев и прегърна Чуранов.

- Нека изгорят, Даме!... Не ме жалете, бре, братя!... Когато изгоним от нашата земя агата, по-нови и по-хубави ще направя, се провикна Чуранов, запявайки революционната песен: „Не щем ний богатство, не щем ний пари, но искаме свобода, човешки правдини…”, последван от громкия бас на Даме Мискова, а след това бе поета от всички въстаници.

Тоя революционен жест на Смилевския ръководител и войвода, пропит с идеализъм и презрение към материалните блага, внесе ентусиазъм всред въстаниците. Така гордият мияк посрещна унищожението на единственото свое стопанство, изградено с труд и пот, и то в миг, когато цялото му домочадие от жена и невръстни деца скитаха низ усоите на Бигла-планина, а още твърде младият му първенец участваше в четата на Даме Мискова, за да изпита своята буйна стихия в прогон с вековния враг.

След 25-дневно просъществуване на свободната Смилевска република, пред бесния напор на турските пълчища, желязната броня на 500-те илинденци се скъса и победителят се отдаде на кървави изстъпления върху беззащитните жени и деца.

Мнозина загубиха вярата в борбата, но дядо Георги остана твърд на своя мияшки род, утешавайки по-слабите духом с бодрите слова: „Сега ни биха, но друг път пак ще ги бием и ще се освободим”.

BASA 1782K 3 210 1 Dame GruevИлинден свети като неугасим факел на свещения бунт за свобода и добруване, факел, който осветлява неувяхващите страници на приказно красивата и идилична романтична епоха на илинденци, които, със секири и лопати, образуваха чиличена броня против грамадните пълчища на Бактиар-пашовата армия.

Илинден ще остане светлото знаме на балканските народи, върху което илинденци със собствената си кръв написаха незаличимите от вековете лозунги на поробените народи: „Свобода и братство”.

През чиличените редици на революционните кадри в Македонското освободително движение преминаха хиляди знайни и незнайни, именни и безименни бранници, които, изкачвайки се по стръмната Голгота с факела на бунта, драговолно слагаха своя живот пред жертвената клада на Свободата. Имената на мнозина се запечатаха с огнени знаци на скрижалите на Македония, станаха легендарни и будят култ на идеализъм и себеотрицание.

Във вихъра на неравната борба за свобода и добруване, една двойка от тези бранници, фрапиращи със своя устрем към саможертва, са Мерджанов – Соколов. Съдбата събра тия младежи в неразривни братски връзки, приобщи ги, живяха неразделно всред бури и несгоди, докато намериха своя жизнен край в разгара на стихийната си мощ. В своята революционна дейност те се допълняха и образуваха едно единно неделимо Мерджанов – Соколов. За да се говори за единия, без друго трябва да се говори и за другия.

Динамичният дух на Светослав Мерджанов имаше естествения си съюзник в кроткия, мълчалив и наблюдателен реалист Петър Соколов. В моменти на възторг, когато Мерджанов се възпламеняваше и почваше да развива своите планове за големи терористически акции, погледът на Соколов го заставяше да се спре и обсъди с последния по-обстойно всяка своя проява и да прецени всяко свое действие. По такъв начин Петър Соколов се явяваше като регулатор на неспокойния дух на Мерджанова.

Светослав Мерджанов е рожба на южнобългарския градец Карнобат през 1875 год. Строен, мургав, със живи черти и малка брада. Макар и със средно образование, но, по подготовка и интелект стърчеше над мнозина свои съвременници. Изобщо взето от Мерджанова лъхаше олицетворение на мъжественост и смелост. Горещ темперамент, ентусиазъм и твърде много сантименталност бликаше от неспокойната душа на тоя бунтовник. За момент се възпламеняваше, бързо изпадаше в разочарование, но никога духом не падаше. Неговите мисли се рояха и не му даваха спокойствие. Енергия и воля бликаше от стройната му фигура.

През периода на своята четнишка дейност Мерджанов се убеждава, че не ще бъде полезен на делото, защото четнишкият институт му се виждаше идиличен. Той не искаше да преследва с пушка в ръка турския войник и да го убива, а се стремеше да смаже корена на злото – феодалният режим в Турция. Той отдавна беше вече застанал на становището, че трябва да се извършат големи терористически акции, които по-осезаемо да засегнат Отоманската империя и да я изложат пред чуждия свят. Било като четник, било като терорист, Мерджанов винаги се стремеше да бъде сред първите редици на борбата за свободата на робите.

Той се среща с мнозина от водачите на ВМОРО и е в постоянен контакт с тях, обаче, нуждата от много парични средства отлагаха изпълнението на разработените от него в големи детайли терористически планове, макар че се възприемаха по принцип от отговорните фактори на ВМОРО. Но всички тия отлагания не го отчайваха. Работейки в това направление, той заминава за Женева. В постоянните беседи с руските емигрантски революционни кръжоци, той напълно се оформи като индивидуалист и възприе теорията на безогледния и систематичен терор.

Petar Sokolov Svetoslav MerdzhanovПетър Соколов е роден в 1870 година в гр. Кюстендил. Той имаше висок ръст и здрава структура, мургаво лице, черна коса и брада. По природа мълчалив, спокоен, тих, съобразителен и прямолинеен, но внимателен и наблюдателен. Макар да беше фанатик индивидуалист, в неговата душа растеше и се развиваше усет с изящното и красивото. Той имаше художествени дарби като портретист.

Соколов беше син на бедни родители и през целия си живот не беше видял радост, а само неволи и несгоди, което се беше отпечатало по неговото сурово лице с печата на грубата действителност. Едва завършил средното си образование той се впуска в бурния революционен живот и в кратко време сполучи да заеме подобающе място всред другарите си. Неговата прямота, искреност и смелост са едничката причина, за да бъде обичан от другарите си.

Докато Мерджанов беше човек, който бързо се възпламеняваше, Соколов, като по-спокойна натура, коригираше своя другар и го заставяше да гледа по-реално на всяко начинание.

Перспективата, която се очертаваше пред мирогледа на основателите и идеолозите на ВМОРО, т.е. тяхното становище за голямата роля, която обезателно трябваше да изиграят градските и най-важно селските маси в едно добре организирано и подготвено всенародно въстание, по разбиранията на Соколов и Мерджанов се виждаше неправдоподобно. При все това, те – като мнозина други техни съмишленици – се отдадоха в услуга на македонското освободително движение, с единствената мисъл да бъдат полезни на това дело.

По това време Македония представляваше: център на Балканите и кръстопът на важни железопътни и морски пътища; обект на съперничества не само на всички балкански държави, но и на Великите Сили, които имаха грамадни политически интереси, свързани с владеенето на Средиземното море, което беше главна база за техните морски сили и пряк път за техните колонии, от една страна, а от друга – те бяха пласирали в Македония много капитали в банкови и други големи предприятия. Всичко това даваше повод на Мерджанов и Соколов да замислят един по-чувствителен удар върху тия жизнени интереси на Великите Сили, за да може по тоя начин да се постави пред чуждия свят на разглеждане проблема на Македония и се обърне по-голямо внимание върху борбите на македонския народ за неговото освобождение.

След завръщането си от Женева, мисълта на Мерджанова изцяло е вече заета с македонската проблема. Всички разговори, които водеше, той все за динамит и бомби разправяше. В неговото революционно поприще най-голяма пречка се явяваха паричните средства.

Boris SarafovРаботейки упорито, за да може да реализира някои от своите планове, през 1899 год. Мерджанов влиза в разбирателство с Борис Сарафов2, който му обещава своята безрезервна подкрепа. Без паричната подкрепа на Борис Сарафова, групата на Мерджанова не можеше да се прояви. Веднъж снабден с парични средства, Мерджанов започна своята дейност. По това време пристига от Велес анархистът Йордан Шурков. Последният убеждава Мерджанова да отидат да посетят градовете: Скопие, Велес и Солун. В Солун Мерджанов и Шурков влизат във връзка с учениците Орце поп Йорданов3, Константин Кирков, Владимир Пингов, Илия Тръчков и Тодор Богданов, всички от гр. Велес, членове на революционния кръжок „Гемиджии”.

След размяна на мисли „гемиджиите” възприемат напълно тактиката и методите на действия на Мерджанова. Но, за да се пристъпи към една по-голяма терористическа дейност в Цариград, Солун, Скопие и Битоля, са били необходими грамадни парични средства. Мерджанов настоява пред Орце поп Йорданов и К. Кирков на всяка цена да намерят пари по конспиративен начин. В една беседа, Йордан Шурков предлага на Константин Кирков и Тодор Богданов, като синове на богати търговски семейства, да бъдат скрити от групата „Гемиджии” и се поиска откуп от бащите им, за да бъдат пуснати на свобода. Това „пленяване” се възприема от цялата група и „гемиджиите” К. Кирков и Т. Богданов се скриват в квартирата на Мерджанов в Солун, находяща се във французкия квартал, която той държал под наем в дома на една французойка. Кирков и Богданов пишат писма на своите бащи и им съобщават за своето пленяване, молейки ги да внесат откупа. След дълго водене на преговорите, виждайки, че тази акция не ще се получи, Йордан Шурков – за да може да се излезе от това инсценирано „пленяване” с успех – предава „самозаловилите” се Кирков и Богданов в ръцете на ВМОРО и тогава бащата на Кирков внася 300 лири турски откуп, обаче, през време на дълго водените преговори се изразходва голяма част от откупа.

През същата 1899 година, с паричната подкрепа и поддръжка на Борис Сарафов, „гемиджиите” почват своята работа за прокопаване на канал под Банк-Отоман, а Мерджанов, Соколов и Петър Манджуков заминават за Цариград. Групата дълго време се мъчи да подготви атентат против султан Абдул Хамид, обаче, поради силната охрана, тая акция се изоставя, защото по никакъв начин не са могли да се приближат към султанската каляска при отиването в джамията. Впоследствие групата възприема плана за разрушението на Банк-Отоман в Цариград в Цариград, с единствената цел да се обърне вниманието на „хуманна” Европа към робството в Македония. В тяхна помощ е бил изпратен от групата „Гемиджии”, членът от последната група Павел Шатев.

gemijii

Със съдействието на печатаря Нанчо Стоянов, родом от гр. Ресен, който настанява групата в своя печатарски склад, намиращ се срещу самата Банк-Отоман, групата започва своята дейност. Самата няколкомесечна къртовска работа под земята, работейки на две смени: една седмица Мерджанов и Соколов, друга седмица Манджуков4 и Шатев, те сполучили да прокопаят един канал под земята – минаващ под улицата и навлизащ под основите на самото банково здание – дълбок около 4 метра под нивото на улицата. Каналът е бил окончателно завършен, оставало само да се постави взривът и да се възпламени. Групата е разполагала с малко взривни материали. В услуга се явява членът от Арменския революционен комитет Козаков, като им обещава да достави необходимото количество взрив. Той чрез свои идейни другари доставил динамит от Батум. Динамитът пристигнал, той го освободил по контрабанден начин от пристанището, след което го предал на арменци хамали, за да го отнесат в една негова конспиративна квартира. Случайно един полицай забелязал, че хамалите, носейки тежките куфари, пъшкали от тежестта. Той ги проследил и, когато отнесли куфарите в къщата, извикал други полицаи и блокирал къщата. Арменците хамали били заловени от полицаите, обаче, те не са знаели какво носят. Не подозирайки, че хамалите са арестувани, Козаков влиза в двора на къщата и полицаите го залавят. Подложен на разпит, Козаков не издал групата на Мерджанова. Като руски поданик, Руското посолство го изискало и изпратило в Одеса, където бил осъден на заточение. След Козаковата афера, веднага Цариградската полиция тръгва на лов за подозрителни лица. Между многото арестувани българи и арменци, били заловени Мерджанов, Соколов, Манджуков и Шатев.

Pavel ShatevПрез време на тримесечния затвор в Цариград, Мерджанов се проявява със своята смелост и находчивост, като съумява – макар и разделени в четири отделни килии – да влезе в преписка със своите другари и им диктува какво да говорят пред следствената власт. Благодарение на тая негова смелост, нищо не е разкрито по отношение на прокопания канал под Банк-Отоман. След това по застъпничеството на Българското правителство, те били освободени и екстернирани.

Няколко месеци след тези събития, в Цариград пристигнал Александър Кипров да проучи и да види изработения канал от Мерджановата група. Той влязъл във връзка с Нанчо Стоянов, който го завел в своя склади Кипров видял прокопания канал. Кипров след туй изпраща шифровано писмо до ЦК на ВМОРО, в което описва подробно извършената работа от групата Мерджанов. Това писмо попада в ръцете на Цариградската полиция, която сполучва да го дешифрира и намира канала. Кипров, щом научил, че каналът е открит, веднага сполучил да избяга, а Нанчо Стоянов и баща му Калчо Стоянов били заловени и осъдени на доживотен затвор и умрели в гр. Синоп - Мала Азия.

Виждайки, че с откриването на канала в Цариград, акцията вече е компрометирана, Мерджанов отново започва да крои планове за нови акции. През 1901 г. Мерджанов и Соколов заедно с арменския революционер Бедрос Серемджиян организират чета, състояща се от българи и арменци, с която навлизат в Одринско. Четата поставила взрив на ж.п. линия срещу идещия Ориент-Експрес, обаче атентатът излязъл несполучлив. Четата сполучила да се оттегли без жертви.

Тая несполука силно въздействала на Мерджанова, който, за да снабди четата със средства за други атентати, заловил Нури бей (син на голям чифликсайбия Мустафа бей в Одринско), за да получи голям откуп. Съобщават на Мустафа бей да внесе искания откуп за сина си, обаче, той веднага съобщил на властта в Одрин. Силни войскови отделения се отправили по дирите на четата, като при с. Фикел (Свиленградско) войските обсадили четата от всички страни. Завежда се сражение, в което падат убити Петър Соколов и Татул Зармарян от гр. Малгара, а Светослав Мерджанов и др. четници тежко ранени.

Виждайки, че всичко е изгубено и че бегчето ще му се изплъзне из ръцете, от една страна, и от друга – разярен от смъртта на Соколова, Мерджанов пред очите на турската войска застрелва пленения Нури бей.

Ottoman bank thessalonikiТурската войска залавя ранените, Мерджанов, Бедрос Серемджиян и Оник Торосиян и ги отвеждат в Одрин.5 Там ранените били излекувани, след което бяха осъдени от военния съд на смърт чрез обесване. Присъдата била изпълнена на 9. Декемврий 1901 година пред вратата на „Ески джамия” в Одрин.

Когато е отивал към бесилката, Светослав Мерджанов е бил съвършено спокоен. В момента към пристъпване на екзекуцията, той вдига глава нагоре и почва да държи пламенна реч, заклеймявайки политическия феодален строй и властниците в Турция. По заповед, стражата се нахвърля върху Мерджанова и му забранила повече да говори. Тогава Мерджанов блъснал джелата, който се тъкмял да му постави въжето на врата, и извиква: „Да живее революцията! Долу кървавата тирания!” – бързо прехвърля през мускулестата си шия въжето и увисва на бесилката.

Неговият безстрашен пристъп към смъртта поразява и самите екзекутори и местното турско население в града Одрин.Така се пръснаха между суеверното турско население легенди за тоя сербез гяур.

Соколов и Мерджанов умряха на бранното поле, но техните ученици-гемиджии след две години продължиха тяхното дело и извършиха своя подвиг – атентатът върху Банк-Отоман в Солун и изгарянето на французкия параход „Гвадалкивир”.

Guadal2

1Дамян (Даме) Павлов Мисков е български революционер, деец на ВМОРО.
2Иван Вазов пише стихотворението „Борис Сарафов“ от цикъла „Радостта на сенките“:
О, Македоньо, майко свята,
за теб борих се и живях;
от смърт не плашех се в борбата,
но аз от свои я приех.
Отидох жертва аз безплодна
на братска злоба, но простих,
че днеска виждам те свободна -
о, майко красна, що любих!”
Песни за Македония, 1916 г.
3Йордан Георгиев (Гьошев) Попйорданов, известен като Орце, е български революционер - анархист, ръководител на солунските атентатори. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. Като шестокласник прекъсва образованието си и заминава в София, откъдето се прехвърля в Солун. Там става основен член на кръга на „Гемиджиите“. На 16 април 1903 г. взривява динамита в прокопания тунел под Банк Отоман в Солун и я вдига във въздуха. Загива на 17 април 1903 г., хвърляйки последните си бомби върху обсаждащите го турски войници.
4Петър Георгиев Манджуков с псевдоними Ал-Манджук, Брут, Илия Дуров е български революционер анархист, деец на ВМОРО и ВМОК.
5Турците успяват да заловят останалите ранени, но все още живи Мерджанов, Христо Хаджиилиев,Георги Фотев, Бедрос Сиремджиян и Оник Торосян. Те отсичат главите на загиналите българи и арменци и ги дават да ги носят до Одрин на техните другари. Главата на Соколов се паднала на Мерджанов.

 

X

Right Click

No right click