Балканите

Героични времена. Романтиката на Македония

Посещения: 1671

 

ГЕМИДЖИИТЕ

ДИМИТЪР МЕЧЕВ (МЕЧЕТО)

(1870-1903)

 

Град Велес и в тъмната епоха на робството и в близкото минало излъчи из своите пазви буйни и ентусиазирани младежи, които, било като народни будители, учители, войводи, четници, организатори или терористи, се пръснаха низ поробената родина, за да се борят, кой как може, със слово или меч, за свободата или светлината. Смело може да се каже, че Велес в това отношение заема едно от най-първите места. Дали плачът на великата македонска река, която кърми велешани и омайва със своя жалобен повик за свобода и добруване или пък горещото слънце, пръскайки своите животворни лъчи в амфитеатрално разположените градски къщи от двете страни на Вардара, влива ведри струи и в тъй кипящата буйна кръв на тия повардарци, та още от крехката възраст се проявяват със своя висок бунтовнически дух или пък по атавизъм носят по нещо от непримиримия дух на богомилите – бабуни, това остава тайна на майката-земя. Но все пак има нещо отличително във велешанина, което тика младежта към стихийния бунт, което кара тия хора още в най-мрачната епоха да не бъдат рая покорна на раи и бегове.

Велес откърми плеяда борци, които, изкачвайки се по стръмната голгота, поднасяха своя живот пред жертвеника на свободата, без ни най-малко да мислят за земните блага. Между тия деца на Вардара, със своята чистота и идеализъм към саможертва, блещи смелият подвиг на Солунските съзаклятници, които през 1903 г. със своята рицарска смърт изпъкнаха пред поробения македонски народ и всяха страх и трепет всред поробителя и смут в европейския капитал.

2Революционният кръжок „Гемиджии” е основан през 1899 г. от велешаните: Йордан п. Йорданов (Орце)1, Коста Ив. Кирков2, Димитър Мечев3, Тодор Органджиев4, Илия Тръчков5, Тодор Богданов, Георги Богданов, Илия п. Йорданов и Милан Арсов6, а впоследствие в кръжока влизат П. Шатев, Марко Бошнаков7, Владимир Генджов и др.

Димитър Мечев е душата на съзаклятието и касиер на „Гемиджиите”. Той е роден във Велес през 1870 г. Първоначалното си образование получил в родния си град и, оставайки сирак, той завинаги се прощава с училището. Той имаше висок ръст, изпито лице, малки очи, черна къдрава тук-там прошарена коса. Неговото особено чело показваше, че той е човек със здрав ум и с висок морал. Детинството и юношеството си е изживял в крайна мизерия, която завинаги беше отпечатала своя образ по лицето му. Като дете той е продавал специален разтеглив шекер на прът, който постоянно е трябвало да го дърпа с пръстите и от тегленето пръстите на дясната ръка в края бяха съвършено надебелени. Вследствие изживяната мизерия, неговият инстинкт го караше да бъде крайно пестелив.

Макар и невръстен младеж, още при основаването на ВМОРО той става неин член и назначен за терорист. Поради изпълнението на една смъртна присъда, той напуща родния си град и става четник. Мечето беше извънредно мълчалив, краен песимист и отбягваше да влиза в разговори, но беше наблюдателен и прозорлив ум. Към интелигенцията той дълго време питаеше недоверие, смятайки, че интелигентът не е способен към саможертва. Той изслушва всекиго с особено внимание, запечатваше в ума си всичкия разговор и след това насаме правеше анализ и даваше своето заключение: дали му вярва и ли не.

3За да не бъде товар на когото и да било, след всяко завръщане от Македония на почивка, той постъпваше като работник било в мината Перник, било другаде, за да изкара с чер труд насъщния си хляб.

В началото на 1902 г., завръщайки се от Швейцария, Орце п. Йорданов сполучва да привлече отново в кръжока Мечето, в когото е имал сляпа вяра, като на положителен и смел конспиратор. На първо време изпраща Мечето в Одрин, където да прокопае подземен канал за разрушаване на Австрийската поща, обаче поради независящи от кръжока причини, тая акция се изоставя и Мечев се прибира в София и, като представител на групата, изпълнява своята мисия, особено по препращането на взривни и др. материали в Солун.

Крайно недоверчив и резервиран, той работи предпазливо и не възлага никому работа без обстойно проучване, поради което „Гемиджиите” го иронизираха с думите: Диме не стъпва на чурук8 дъска. Той ревниво пази касата на кръжока и постоянно влиза в конфликт с някои от другарите, ако искат добре да се нахранят, защото той се задоволяваше само с 5 стотинки хляб и 5 стотинки кисело мляко. Той не можеше да си прости разкоша, ако похарчи за храни повече от 2 гроша, защото съзнаваше, че тези пари са народни и че те трябва да се пестят, а не да се пръскат без сметка.

В началото на м. март 1903 г., понеже хората-къртици бяха приготвили канала под Банк Отоман, взривът поставен и можел да се възпламени само с цигара, Мечето пристига в Солун, за да вземе участие в акциите.

Iliya TrachkovНа 16 април през нощта Мечето с Илия Тръчков и Милан Арсов поставят взрив на моста върху ж.п. линия Солун-Деде-Агач, но от взрива се поврежда само един локомотив.

На 17 април Мечето и Тръчков отишли да запалят инсталацията за светителен газ, но били открити и прогонени със стрелба. Те отиват в своята квартира, близо до хотел „Салоник”, затварят желязната врата е от терасата почват да хвърлят бомби. След жестоко сражение, останали без бойни припаси, Мечето и Тръчков се самоубиват.

Димитър Мечев беше дете на народа; той живя с неговите мъки, изпита всички горчивини на живота, но запази до последния си момент своя горд дух, знаейки, че попрището на революционера е придружено с тежки страдания и че спокойствие за революционера ще настъпи само след смъртта.

Така изживя Мечето своя нерадостен път.

 

ЙОРДАН ПОП ЙОРДАНОВ (ОРЦЕТО)
(1881-1903)

 

Йордан п. Йорданов е роден в гр. Велес през 1881 г. Първоначалното си образование получил във Велес, а гимназиалното продължил в Солунската гимназия.

На пръв поглед, със своя висок ръст и сухо мургаво лице, Орцето изглеждаше кротък и смирен младеж. Всъщност, обаче, неговият темперамент не му позволяваше да се задържи повече от 5-10 минути на едно място. Неговата неспокойна душа търсеше отдушник. Още от ученическата скамейка той се проявява като водач. Недоволен от държанието на един учител в гимназията, той увлича всички ученици към бунт. Някои от тях, сплашени от директора, веднага прекланят глава, а други – по-късно. Възмутен от държанието на своите съученици, незавършил още VІ клас, Орцето се прощава с гимназията и се впуска в бурния революционен живот, с целия свой чиличен дух и нескончаема енергия.

Природно скрит в себе си и крайно недоверчив, със своята проницателност той подбира другарите си, проучва ги обстойно и ги подготвя за конспиратори. Любящ силните духом, той питае органическа омраза към несериозните и податливите. Не случайно издигналите се и смятащи себе си за народни водачи, той гледа с ирония. Във всички спорове той поддържа винаги практическата страна – реалното в живота. Само с един – два разговора Орцето опознаваше сериозните хора. Като вещ познавач на революционните движения в света, особено французката революция, той с ярки примери подкрепя своите доводи по актюелни въпроси с ясна, кратка и убедителна реч. Като конспиратор, той учело се съобразява с мястото и наличните условия. По изражението на неговото лице се четеше вяра към делото и непокорен дух на убеден революционер. Във всички спорове Орцето умееше да се налага със своя висок дух. Той живя и умря, без да се подчини на каквато и да била дисциплина, защото бе краен индивидуалист.

Той посрещаше нерадостите и пречките в живота безропотно и, щом ги преодолееше, на лицето му се отпечатваше усмивка, тъй дълго очаквана от „гемиджиите”9. От омраза към суетността той не искаше да се фотографира и остави своя портрет, смятайки, че истинският революционер не трябва да търси след смъртта си.

Орцето заедно с неразделния си другар Коста Ив. Кирков са основателите на революционния кръжок „Гемиджиите”. Руските революционери са първите техни вдъхновители и учители, а задграничната руска литература, излизаща в Швейцария се чете с ентусиазъм и обстойно обсъжда и разяснява от кръжока. Тя им определя тактиката и методите за борба против турската тирания в Македония, която представляваше най-главния обект в борбата. Те не се интересуваха от дребните за тях сражение с турските войски от страна на организационните чети, а се стремяха да направят големи революционни акции, от което да се почувства и в самия султански дворец стихийната мощ на Македонското освободително движение.

Поради липса на парични средства, макар и двата канали-лагъми в Цариград и Солун под зданията на Банк Отоман да бяха почти окончателно готови, бяха изоставени. За да започнат своята дейност, трябваше да намерят средства за работа и взривни материали. През 1901 г. Орце п. Йорданов заминава за Швейцария, където се среща с емигранти руски революционери. Там той вече, от постоянния контакт с тях, напълно се оформява като индивидуалист-терорист и с възторг възприема теорията на безогледния и систематичен терор, като средство, чрез което ще се постигнат що-годе правдини на поробения народ. През време на пребиваването си в Париж, Орцето се среща с Борис Сарафова, който от своя страна напълно възприема неговата теза и финансира кръжока.

В началото на 1902 г. Орцето напуща Швейцария и пристига в София. С големи усили той сполучва да привлече в кръжока самоотвержения и безукорно предания на революцията Димитър Мечев, работящ по това време като работник в мината Перник., комуто възлага тежката задача по пренасянето на взривните материали в Солун, след което заминава в Македонската столица и пристъпва към осъществяването на Солунските акции.

6Орцето си остава фанатик в своите убеждения. Благодарение на своята силна воля и проницателен ум, вместо да бъде разколебан от ежедневните препятствия, той преодолява всички препятствия, работейки безспир и умора и запазвайки в пълна тайна удара, който трябваше да се нанесе над поробителя. За илюстрация може да се изтъкне следният факт: Б. Сарафов, в изпълнение на своето обещание, изпраща хилядо килограма динамит, поставен в 12 бурета като химикалии, чрез свои приятели в Марсилия за Деде-Агач, според както са уговорили с Орцето. Пратката се адресирала до Деде-Агач, защото в Солунската митница контролът бил много щателен. Пратката минала благополучно и Орцето ангажирал един търговец грък срещу 100 лири възнаграждение да освободи „стоката” от Деде-Агачката митница и да му я донесе в Солун, като му дал разноските по митото и 50 лири от възнаграждението, а останалите 50 лири да му предаде при получаването на „стоката”. По една случайност Иван Гарванов влиза в разбирателство с гърка и го убедил, че тая стока е лично за него и да я предаде на посоченото от него лице след като я освободи и си получи останалото възнаграждение. Гъркът се съгласил и я предал на посоченото от Гарванова лице. Орцето чака няколко дни и не получава никакви сведения от гърка. Той веднага заминава за Деде-Агач, но никаква следа от гърка, който, след като предал стоката на Гарванова, заминал за Атина. За да узнае истината, Орцето писмено запитва Сарафова, който нарежда да се провери и параходната компания „Фресине” от Марсилия съобщава, какво 12 бурета химическо производство са били експедирани от Марсилия и на 14.ІІ.1903 г. стоката е била изтеглена от митницата в Деде-Агач. Узнавайки играта на Гарванова, Отчето се възмущава и заявява: „Ако Гарванов не е член на Централния комитет на ВМОРО, то не бих пожалил неговия живот за нищо, защото той разби нашите надежди за една дейност от един по-голям мащаб., но няма да посегнем на него, за да не напакостим на Организацията”. От този момент Орцето прекъсва всякакви сношения с Гарванова.

Макар и убеден индивидуалист, той влагаше в методите и тактиката на терористическата група „Гемиджии” своите лични и непосредствени разбирания”. Понеже турската власт със своите многобройни пълчища беше неуязвима, той насочи борбата си срещу европейските капитали, които поддържаха тиранията на султан Абдул-Хамида.

Орцето имаше големи заложби на идеен водач и мъчно може да се даде една правилна преценка на неговия революционен гений. Той живя и се бори за народа, без нито за момент да помисли за своето лично съществуване.

След подпалването на французкия параход „Гвадалквивир” и след разрушаване инсталацията на светилен газ от Кирков, Орце п. Йорданов лично запалва фитила на подготвения взрив в канала под Банк Отоман и хвърля зданието във въздуха; след това Орцето пресреща Коста Кирков на уреченото място, качват се двамата на файтон, преминават пред театър „Еден” и хотел „Египет”, хвърляйки няколко бомби, промъква се в своята квартира от където почва да хвърля бомби срещу турските войници, докато пада убит. Гледайки смелостта на убития Орце, Хюсни ефенди-Араб бинбаши не позволява на турските войници да намушкат тялото на убития Орце, заявявайки: „Нека тоя герой ви служи за пример, как трябва да се жертвате и умирате за народните идеали”.

Така живя и умря Орцето със своите разбирания, давайки своя живот за свободата и поробения народ, без даже да остави своя лик за спомен, защото той беше далеч от мисълта за слава и почести.

Силуетът на непоколебимия Орце витае около Банк Отоман и, бродейки македонската столица нагазва сините води на Егея, за да не гледа новото робство на своите братя.

 

Константин Ив. Кирков
(1882-1903)

 

Kostadin KirkovКонстантин Ив. Кирков е роден през 1882 г. във Велес, а гимназиалното в Солунската българска гимназия. Младеж с естествена красота и физически добре развит. Като ученик той е крайно внимателен към всички свои другари. Със своя беззаветен идеализъм, скромност и благодушие, той става най-любимия другар в кръжока. Обичащ силните духом и презиращ малодушните, той е смятал отчаянието за порок. По време на спорове в групата, неговите отмерени горещи слова се забивали като гвоздеи по челата на „гемиджиите”. Той питаеше органическа омраза към суетните хора. Към близките си другари се обръщаше с усмивка на уста. В кръжока не е търпял полумерки и винаги с хумор подлага на критика своите другари, налагайки своите лични разбирания по дадени въпроси.

Под неговия женствен образ се е криела стихията на бунта и една страшна по замисъл идея – тая на безпощадното разрушение. Решителен и смел във всички прояви на групата, той гледа на смъртта като нещо обикновено, стига само да се извърши подвиг и да умре. Като човек и съзаклятник Кирков представлява от себе си образец на подражание. Той беше начетен младеж и, познаващ основно всички социално-революционни движения, всред кръжока се налага със своята компетентност като теоретик наравно с Орцето. Благодарение на неговата силна памет Кирков е правил пред кръжока устен анализ на цели епизоди от французката революция от където е черпил своите вдъхновения. Той вървеше по пътя на своя учител Слави Мерджанов.

Като индивидуалист, той не подлежеше на дисциплина и не можеше да търпи никакви авторитети. Според неговите лични разбирания, революционер може да бъде само този, който се откаже завинаги от всички земни блага и възприеме революцията като професия. И той, както Орцето, не иска да се фотографира. На горещите молби на домашните си да им изпрати поне един портрет за спомен в къщи, той отказва да стори това.

Неговите първи вдъхновители и учители са руските революционери. Той с ентусиазъм чете и обстойно обсъжда в кръжока задграничната им литература.

Кирков чака с нетърпение последния час, в който ще пристъпи към страхотните атентати. Намирайки се прага на смъртта, в последните беседи на своите другари, той настоятелно поддържа своята теза, щото всички до един след извършването на акциите, ако не бъдат избити от турските войски, да се самоубият, но жив човек от „гемиджиите” да не остане. Със своя фанатизъм той е безподобен в историята на Македонското освободително движение в тоя период.

След разрушаването на инсталацията за въздушен газ лично от него и след разрушаването на Банк Отоман от Орцето, възползвани от настъпилия мрак и паника в града, на предварително уговореното място Кирков и Орцето се срещат, качват се на файтон, преминават край театър „Еден” и хотел „Египет”, хвърлят няколко бомби и внасят още повече смут сред властта, след което едва сполучват да си отидат до квартирите.

На 18 април, рано сутринта, Коста Кирков, облечен изящно, с нов пискюллия фес, излиза от квартирата си и отива да изпълни последния свой революционен и другарски дълг. Той пристига на улица „Сабри паша” пред централната поща, за да постави вътре в помещението взрив. Опитва се да влезе в станцията, но часовоят поискал да го обискира. Виждайки, че не може да влезе в станцията, Кирков бързо се отдръпва и се готви да възпламени една бомба, обаче в това време бил промушен от часовоя.

Коста Кирков умря, но даде жив пример как умира идеалистът революционер, как със своята смърт той окончателно изпълни своя другарски зов: „Винаги делата стоят по-високо от думите”.

 

ВЛАДИМИР ПИНГОВ10
(1883-1903)

 

Владимир Пингов е роден през 1883 г. във Велес. Той бе с нисък ръст, здрава структура и жизнерадостен темперамент. Възпитаник е на българската гимназия в Солун. Веселяк до голяма степен. В свободното си време със своя искрен предразполагащ хумор, макар и в най-опасни минути, той заразява другарите си и внася веселост. При изпълнение на възложената му работа той е бил извънредно спокоен и предпазлив. И като ученик и като конспиратор, Пингов прекарва повече от времето си уединено, занимавайки се с реализирането на възложените му задачи от кръжока.

Пингов има голям дял в Солунското съзаклятие. Нему лично до голяма степен се дължи сполучливото завършване на подземния канал. През 1900 г., той наема един дюкян непосредствено до зданието на Банк-Отоман и отваря бръснарница, без някога изобщо да е имал понятие от бръснарски занаят. Той е „стопанинът” на бръснарницата, а Илия Тръчков му става чирак. Понеже освен близки хора за клиенти почнали да прииждат и непознати хора и за да не се компрометира акцията, Слави Мерджанов, по препоръката на Арменския революционен комитет, изпраща от Цариград в Солун арменчето Кристи, което, за да не буди съмнение, под гръцкото име Кьосе Аристиди, става съдружник на Пингов и бръснарницата взема друг облик. В един ъгъл на магазина, зад едно перде се намирал входът на мазето, където Орце п. Йорданов, Владо Пингов, Димитър Кощанов, Павел Шатев и Димитър Генджев (от Велес) копаят канал под Банк Отоман, обаче поради липса на средства го изоставят.

През лятото на 1902 г., когато Орце се завръща от Швейцария и пристига в Солун, той наема друг магазин (защото първият бил вече зает от други наематели), в който Марко Ив. Бошнаков, родом от гр. Охрид (умрял като заточеник във Фезан), продава бакалски стоки. От този бакалски магазин отново се започва прокопаването на канала, в който Пингов взема голямо участие и който канал най-после послужи за разрушаването на Банк-Отоман.

През тригодишния период на подготовката на атентатите, на Пингова се възлагат много опасни задачи, които той безукорно ги изпълнява, без да загуби своята жизнерадост. Той, като фаталист, е смятал, че което му е предопределено от съдбата, не може да се избегне и ни най-малко не мислил за запазването на своя живот.

На 17 април, след разрушаването на Банк-Отоман, Пингов запали съседното здание „Бошнак хан” и се отправя към квартирата на Мечето и Тръчков, които водели сражение с войската и, опитвайки се да мине входната врата на „Топхането”, бил застрелян от часовоя.

Така завърши своя жизнен път Владимир Пингов, който и в най-критическите минути със своята жизнерадостна натура е внасял ведри струи сред живота на „Гемиджиите”.

 

ИВАН НАУМОВ АБЛЯКА
(1878-1907)

 

Иван Наумов е роден в 1878 г. в с. Ораовец, Велешко, където е преживял детинството си. Още в най-крехото си юношество, като син на бедни родители, той отива на гурбет в Солун. В престолния град на Македония той дълги години изнемогва от тежка физическа работа за насъщния корав залък. Благодарение на своята желязна структура и ентусиазъм за борба през 1898 г. той влиза в очите на Михаил Попето, който го посветил в тайния кръжок на ВМОРО в Солун. След редица смели акции, в Иван Наумова се оформи бъдещия безстрашен и смел войвода.

Той беше висок, широкоплещест и здравеняк, с мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавър, поради което получи прякора „Абляк”. Неговият орлов поглед, войнствен дух, походка, смелост, вяра в делото и пристъп към саможертва го издигаха пред очите на другари и противници. Него го вълнуваше една-едничка мисъл – свободата на родината. Във време на сраженията и с турци, и със сърби, той налиташе като разярен лъв, увличайки със себе си четниците. Във Велешко, Прилепско и Поречието той бе единственият войвода, който бе вселил страх в редовете на сръбската пропаганда, агентите на която го смятаха за неуязвим.

През 1901 и 1902 г. той взема активно участие като войвода в Одринско. През време на Илинденската епопея в сражението при казармите в гр. Крушово, като секторен войвода, пеейки Ботйовата безсмъртна балада: „Тоз който падне в бой за свобода, той не умира…” Аблякът с развято знаме зае своя обект – казармите, за което народът го възпя като звездалия (белязан със звезда на челото).

9

След злополучния край на въстанието той не се отчая, а през 1904 г. обикаля Велешко, Крушевско, Кичевско и Поречието. През 1904 и 1905 г., в редица ожесточени сражения с четите на сръбската пропаганда Алблякът на Григор Соколов Лямев да заеме „Азот”, която местност бе стратегически пункт за владението на цялата Бабуния.

Абляка участва в редица сражения, между които: в селата Оморане и Вир със сръбски чети; през 1905 г. със сръбска потеря в с. Палишевци, Кумановско, и с Ореше, Велешко; в 1907 г. при Ножът – Попадийски чукари.

През есента на 1907 г. той пристига в Белица, Кичевско. По бърза и неотложна работа от организационнен характер той се отдалечава от четата си, но на връщане бил съгледан от минаващия случайно аскер, който му предлага да се предаде. Отстъпвайки към четата си, Аблака завежда сражение с аскера и след ожесточена престрелка загина в разцвета на младостта си, когато в него бликаше ентусиазъм за борба и освобождение.

Неговата загуба най-много се почувства в Бабуна планина. Присъствието му в този край принуждаваше Григор Соколова да държи сметка за произволите си, знаейки, че Абляка не прощава.

Щом Абляка загина, виждайки се с развързани ръце, пропагандата в края на 1907 година съвършено се настани в „Азот”.

Аблякът падна на бранно поле, но неговият горд и безстрашен вихрен полет витае из непристъпните скали на майка Бабуна и при еднообразния напев на трепетликите и шумния плисък на ручеите. Още се носи басовият напев на Абляка: „Тоз който падне в бой за свобода, той не умира…”.

 

1„Първо място в съзаклятието се пада на Орцето. Той беше млад, на двадесет и две години, висок, сух, с кестеняви коси и мургаво лице, интелигентен, начетен и пропит с общочовешки чувства и крайни, присъщи на възрастта му и обясними с тежкия хамидовски ярем над родината му възгледи върху живота и света. Орце беше живо олицетворение на извънредно силна воля, упорита твърдост и непоколебимо постоянство.
Както през време на подготвителния период на атентатите, така и при изпълнението им, Орце беше душата на съзаклятието. Само неговата пламенна вяра в правотата на избрания път, твърдостта му, неговият трезвен и практичен ум както и неизчерпаемата му енергия и желязна воля можаха да преодолеят невероятните пречки за успеха на започнатото дело.
Той не можеше да търпи светотатството с делото. Разправят, че в едно солунско кафене, гдето хората на кръжока често отиваха да пият кафе, група българи спорили в присъствието на кръжока, заемащ едно от кюшетата на кафенето, върху разногласията между върховисти и централисти. Орце, след като се вслушал в спора, станал от местото си, ударил по една плесница на спорещите, заявявайки им, че в кафене не могат да се водят подобни спорове, и се върнал на местото си. Спорещите българи навели глави без да реагират, признавайки правотата на искането на Орце.
Предупреждаването на семейството на директора на отоманската банка да се спаси от явна смърт, за което поменахме на друго место, издава една високо благородна душа у Орцето.
Орце беше и крайно брутален и дори нахален, когато някой от другарите му разсеяно изпълняваше възложената му задача. Той се нахвърли брутално срещу най-верния си другар, Коста Кирков, и то в деня, когато започваха атентатите, за гдето на време не е била занесена храна на Мечето, който беше на стража в подземието на банката, и за гдето Коста се е вгледал в мазето на банката през решетката на улицата и с това можал да хвърли съмнение между случайните минувачи за готвения атентат. Това издава началнически качества у незабравимия герой.
Някои от другарите сравняват Орцето с динамита; той имаше сродни качества с динамита: има ли препятствия, Орце избухваше с цялата си душа, няма ли препятствия, той беше тих и миловиден като същинско момиче.
Орце, не вярвайки на силите и добрата воля на някои от съзаклятниците, се държеше крайно арогантно спрямо тях Това отнемаше много усилия на останалите другари за да подържат необходимата сдушеност за успеха на акцията.
Ръководството на цялото съзаклятие бъше в ръцете на Орце. Той поддържаше външните връзки с София и Цариград писмено и лично. Той вземаше паричните суми и ги разпределяше между другарите. Впрочем всичко това ставаше без всякакви формалности, защото верните до фанатизъм едни към други съзаклятници никога не помисляха даже да дирят сметка за поверените им и изразходвани суми. Посещенията в Швейцария и София бяха шлифовали доста груби черти от характера на Орце. Той беше индиферентен към живота и нуждите му. Цялото му същество беше обзето от намислената идея. Нищо не беше в състояние да го отклони от строго начертания план.
Няколко седмици преди атентатите родителите на Орце, тежко загрижени за милото си чедо, особено след убийството в Велес на по-големия му брат Милан, пак във връзка с революцията на поробените българи в Македония, изпратиха един доверен свой сродник да увещава Орцето, щото последният да се откаже от плановете си и да се смили над своите родители. Орце отклони всичко това с един внушителен жест заявявайки, те той не иска да живее робски живот." (Психологическите портрети на Гемиджиите, включени тук, са от брошурата на Ст. Симеонов, "Солунското съзаклятие" (София, 1921).
2„Вторият по величина герой е Костадин Иван Василев Кирков, именуван от другарите Коста. Той беше млад и хубавец. У него интелигентността и красотата взаимно си съперничеха. Тоя млад момък беше олицетворение на възвишен идеализъм, свойствен само на лица, израснали в среда, гдето фамилните традиции и общият морал са най-голямата ценност.
И Коста, както Орцето, беше пропит с крайно възвишени и общочовешки идеи и чувства. Той беше високо благороден, крайно учтив в отношенията си и никога не мислеше за себе си, а всичко оставаше за своите другари, идеята и отечеството. Ако Орце беше материалната връзка на съзаклятническия кръжок, Коста представляваше духовното звено, което обединяваше и огряваше душите на всички съзаклятници и съчувственици.
Коста беше най-цялостна натура, способен както за умозрителна наука тъй и за практическа революционна борба. Тези негови качества не представляваха един парадокс, защото характерната черта в обикновения му живот беше извънредната нежност в чувства и мисли, а в време на борба Коста беше смел и великодушен.” (Психологическите портрети на Гемиджиите, включени тук, са от брошурата на Ст. Симеонов, "Солунското съзаклятие" (София, 1921).
3Павел Шатев: „Димитър Мечев със своята пестеливост стана пословичен. Когато забележеше, че някой от нас харчи повече от обичайното, било за храна, било за жилище или облекло, той с часове не можеше да се успокои, ядосваше се, което се отразяваше на нервите му, без туй изострени от дългите страдания и безпокойства. Сам Мечев живееше много скромно и щадеше народната пара."
"Третият по ред герой е Димитър Мечев, наричан от другарите си Мечето. Той бeше корав и смeл революционер и дългогодишен сподвижник по Перистер и Бабуна на Гоце Делчев и Дамян Груев и техен личен приятел. Той имаше средна възраст. Най-вече от всички той беше изпил чашата на разочарованието в революционните борби и беше изтърпял извънредно големи физически и морални терзания. Това беше го хвърлило в особено голям песимизъм за всичко в живота.
На глед Мечето не беше тъй красив и приветлив, обаче по душа той беше извънредно нежен, благороден и отзивчив. Всички, които еж имали случай да се запознаят отблизо с него, са оставали смаяни от неговия ум, характер, воля и чувства. „Няма да кажа голям, а ще река велик безсребреник беше Мечето!", заявява един от живите му другари.
В моменти на почивка любимото занятие на Мечето беше черната работа в мината „Перник". Само там той можеше да намери спокойствие и мир на всички мисли, които го занимаваха за робска Македония. В разрез с мнозинството от тогавашните деятели на революционната организация той избягваше да тежи на ръководните фактори и на народа, и по тоя начин според своите разбирания той успяваше да запази сво-бодата си и да избегне всякакви ангажименти, които биха спънали действията му и биха му наложили ком-промиси в живота.” (Психологическите портрети на Гемиджиите, включени тук, са от брошурата на Ст. Симеонов, "Солунското съзаклятие" (София, 1921).
4Тодор Органджиев - български инженер и революционер в Македония. Учи в Солунската българска гимназия и същевременно под прикритието, че изпълнява търговски поръчки на баща си прехвърля динамит от Кочани през Велес за Солун. Привлечен от Слави Мерджанов в анархистичен революционен кръжок, който подготвя Солунските атентати. След тях бяга от Велес в Скопие при чичо си Лазар, който е екзархийски свещеник и му помага да се прехвърли в България. Заминава за Дрезден, където завършва Техническия университет в 1911 година. В началото на Балканската война Тодор Органджиев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в неговата Инженерно-техническата част. По време на Първата световна война Тодор Органджиев участва в строителството на теснолинейката от Градско до Прилеп. След края на войната работи в София като инженер. Поддържа връзки с Павел Шатев, когото свързва с комунистите, и е близък приятел на Георги Занков.
5„Илия Тръчков беше най-мълчаливият от всички, ала, в замяна на това, той беше най-изпълнителният и делови герой. Както общата работа на Орце не можеше да върви без сътрудничеството на Коста, защото двамата взаимно се допълваха, така и в отделната конкретна акция Илия Тръчков допълваше Мечето.
Илия, макар и много по-млад от Мечето, беше храбър и експанзивен по природа. Тези качества на Илия ярко го отличаваха от останалите съзаклятници, макар да притежаваше и той повечето от качествата на останалите свои другари.
Илия беше млад, връстник на Коста и Орце, образован, физически достатъчно развит, колкото атлет, толкова и левент по душа и външност. Като венец на всички в характера на Илия беше свойствената му дързост при появата на опасности и беззаветна преданост към другарите и делото." (Психологическите портрети на Гемиджиите, включени тук, са от брошурата на Ст. Симеонов, "Солунското съзаклятие" (София, 1921).
6Милан Арсов - по време на атентатите хвърля бомба в летния театър Алхамбра. По-късно е заловен, съден и изпратен на заточение във Фезан, където умира от туберкулозна ангина на 8 юни 1908 г.
7Марко Бошняков -  преди атентатите наема дюкян срещу Отоманската банка, от който е прокопан тунела до основите на банката. След атаките е арестуван и съден на смърт. В последствие е изпратен на заточение във Фезан, където умира на 15.02.1908 г.
8Чурук (тур.) – гнил; нещо нездраво; нехранимайко, некачествен или неблагонадежден човек; изгнил, развален, болен.
9„Гемиджии” – група хора, простили се вече с живота и отпуснали своята лодка в бурното житейско море, която, или ще изкарат благополучно на брега, или ще я разбият в скалите.
10Владимир Пингов е петият по ред герой. Той беше също така връстник на останалите съзаклятници и любимец на целия кръжок поради веселия си характер. Владо, в противовес на Орце и Мечето, беше олицетворение на епикуреизма.
В най-трудните и трагични моменти, при многобройните пречки, когато съмнението на Мечето го тровеше до болезненост, а умът на Орцето изнемогваше, Владо с своя флегматизъм увличаше всички и им въздействуваше насърчително. Владо правеше всичко това по инстинкт и несъзнателно. Обаче неговите вeрни другари се ползуваха твърде много от това му качество и високо го ценяха.
Скромен, на глед спокоен, Владо беше горещо предан на делото и винаги беше готов да умре за него. Ала и последната си минута от живота той искаше да изживее така, както е присъщо на мнозина велешани." (Психологическите портрети на Гемиджиите, включени тук, са от брошурата на Ст. Симеонов, "Солунското съзаклятие" (София, 1921).

 

X

Right Click

No right click