Германия

“Die wacht am Rhein” - пропагандните послания на една германска песен от Първата световна война

Посещения: 166

 

Милен Петров


Lorenz Clasen 1860 Germania auf der Wacht am RheinНа 11.11.2018 се навършиха 100 години от края на Първата световна война. Конфликт, който променя безвъзвратно съдбата не само на милионите участващи, но и на целия свят.

Не една или две песни са се носели над калните окопи във Фландрия, в горите на Източна Прусия или над заснежените върхове на Алпите. Френската „Не ще преминат!“, британската „Дълъг е пътят към Типърери“, американската „Ето там!“, както и безброй други мелодии са се запазили в съзнанието на хората и днес те ги свързват с този конфликт. Но някак песните на другата страна, на Централните сили, остават забравени или в най-добрия случай малко познати. Една от тези песни е неофициалният химн на Германската империя (1871 – 1918) “Die Wacht am Rhein” – „Стражът на Рейн“. В този текст ще коментирам създаването на текста и музиката, тяхното разпространение, трансформации и съдба днес. Преводите от немски са непрофесионални и потенциално с грешки, но все пак текстовете в случая са нужни за ролята на това кратко изследване,а не за публикуване в стихосбирка. Считам за правилно първо да приложа текста на песента и превод на английски (тъй като все още не съм открил професионален цял превод на български). Английската версия е взета от книгата Die Wacht am Rhein, das deutsche Volks- und Soldatenlied des Jahres 1870, за която ще стане въпрос в настоящия материал.

 

"Стражът на Рейн" в оригинал и превод на англ. ез.:

Es braust ein Ruf wie Donnerhall
wie Schwertgeklirr und Wogenprall
zum Rhein, zum Rhein zum deutschen Rhein
Wer will des Stromes Hüter sein?

Lieb Vaterland magst ruhig sein:
Fest steht und treu die Wacht
die Wacht am Rhein!

Durch hunderttausend zuckt es schnell,
und aller Augen blitzen hell;
der deutsche Jüngling, fromm und stark,
beschirmt die heil'ge Landesmark.

Er blickt hinauf in Himmels Au'n
da Heldenväter niederschau'n
und schwört mit stolzer Kampfeslust
du Rhein bleibst deutsch wie meine Brust!

Solang ein Tropfen Blut noch glüht,
noch eine Faust den Degen zieht
und noch ein Arm die Büchse spannt,
betritt kein Feind hier deinen Strand!

Und ob mein Herz im Tode bricht,
wirst du noch drum ein Welscher nicht.
Reich, wie an Wasser deine Flut
ist Deutschland ja an Heldenblut!

Der Schwur erschallt, die Woge rinnt,
die Fahnen flattern hoch im Wind
am Rhein, am Rhein, am deutschen Rhein,
wir alle wollen Hüter sein.

A peal like thunder calls the brave
With clash of sword and sound of wave
The Rhine, the Rhine, the German Rhine
Who now will guard the river’s line?

Dear Fatherland, no fear be thine
Firm stands thy guard
Along the Rhine!

A hundred thousand hearts beat high,
The answer flames from eye to eye
The German youth devoted stand
To shield the holy border-land

He sees above him Heaven’s blue dome
Whence souls of heroes watch their home
And vows, with battle’s pride possessed
Be German Rhine, as is my breat!

So long as blood shall warm our veins
While for the sword one hand remains
One arm to bear a gun, - no more)
Shall foot of foeman tread thy shore!

And though my heart in death be dumb
Still thou shalt not a Frank become
Rich, as in water thy fair flood
Is Germany in hero-blood!

The oath resounds, the wave rolls by
The banners wave, advanced on high
To the Rhine, the Rhine the German Rhine
We will all guard the river’s line

 

Написване на текста и създаване на мелодията.

От Рейнската криза до Френско-пруската война

 

640px Die Gartenlaube 1870 b 667Корените на песента ни връщат 74 години преди фаталното лято на 1914 и са свързани с поредната криза в Османската империя, сепаратизма на египетския управител Мехмед Али и позицията на Франция в този конфликт.1 Нейната дипломатическа загуба в Източната криза от 1840 е приета от външения министър Адолф Тиер като обида към французите. Търсейки начин да измие позора и да смекчи народното недоволство, той прибягва до това да заплаши с нападение Германския съюз. Целта е окупация на левия бряг на Рейн, под предлог че това са естествените граници на Франция и по този начин ревизирайки решенията на Виенския конгрес от 1814/1815. За да се засили заканата, френското правителство мобилизира 480 000 души, започва да укрепява Париж и подсилва гарнизоните.

Германската реакция не закъснява – общественото мнение, все още подсилено от анти-френските настроения на Наполеоновите войни, се настройва крайно националистически и в резултат се раждат така наречените „Рейнски песни“ – “Rheinlieder”. Това е поредица от песни и стихове, които възпяват Рейн и историята на реката, като по време на кризата, най-известна несъмнено е „Немският Рейн“ - “Der deutsche Rhein” на Николаус Бекер.2 Вдъхновен от патриотичната вълна един швабски търговец на име Макс Шнекенбургер през декември същата година написва поемата „Стражът на Рейн“. Все пак Рейнската криза преминава без да се стигне до военен конфликт,3 а поемата на Шнекенбургер остава в сянка на по-известните произведения „Der deutsche Rhein“, „Deutschlandlied“4 и други. Музиката е написана от шмалкалденския композитор и диригент Карл Вилхелм през 1854 г., пет години след смъртта на Макс Шнекенбургер. Първоначално е предназначена за изпълнение от мъжки хор,като започва се радва на все по-широка популярност – през 1860 художникът Лоренц Класен създава картината „Стражът на Рейн“, която представя персонифицираната Германия, застанала на пост до реката. Този образ става изключително популярен по време на революциите от 1848, като оттогава присъства в различни картини,а по-късно и плакати/пощенски картички. Отразен е и в друго много известно платно на художника Херман Вислиценус. Картината му е създадена през 1873, носи същото име като тази на Класен и по подобен начин изобразява Германия застанала на пост до реката. Това добиване на известност кулминира през 1870 година, когато започва последната война за обединение на Германия – Френско-пруската. По време на конфликта песента става символ на националната борба и усилията за съюз на всички германски държави.

 

„Стражът“ прекосява Рейн - войната от 1870-1871

 

На 19 юли 1870г. френският император Наполеон III обявява война на Северногерманския съюз. Огромната5, бързо мобилизираната немска армия навлиза във Франция и под вещото командване на  генерал Хелмут фон Молтке, нанася поражение след поражение на французите. В този пруски победоносен  марш „Стражът на Рейн“ придобива известност от невероятно голям мащаб. В своите спомени немският войник Карл Рюкерт пише – „Пристигането на резервистите през следващите няколко дена беше вълнуващо. Все още цивилно облечени, те маршируваха с хиляди, във военни формации към казармите, водени от техните по-висшестоящи, които ги чакаха. Те бяха съпроводени от барабани, както и от пеенето на „Стражът на рейн“, която бързо беше избрана за военния химн.“6 За песента пише и в мемоарите на зъболекаря на Наполеон III доктор Томас Еванс, където откриваме следния пасаж – „На първи март, 1871, тридесет хиляди германски войници маршируваха в Париж и Бисмарк дойде на Звездния площад7, за да чуе как оркестрите свирят „Стражът на Рейн“ под Триумфалната арка.“8 Изглежда творбата се е превърнала в истинска „сензация“. В годината, когато се появява Германската империя, излиза книгата Франц Липерхайде и Георг Шерер „Die Wacht am Rhein. Das deutsche Volks und Soldatenlied”. В нея са представени различни факти около историята на песента, а също са включени и нотите за нея. Интересена част от този труд представлява разделът с преводи на текста – има по 2 превода на иврит, гръцки и латински, 3 на френски, 3 на холандски, 1 на полски, 1 на литовски и 7 на английски.9 Композицията започва да се появява и в различни, дори чуждестранни, сборници с военна музика.10 Най-явното преклонение пред творбата на Шнекенбургер се „случва“ на 28 септември 1883 г., когато е открит паметникът Niederwalddenkmal. Посветен на обединението на Германия, в основата му стои нейният текст, а тя е изпълнена на откриването. Над текста са изваяни релефи на най-видните личности в Империята – кайзер Вилхелм I, Ото фон Бисмарк, Хелмут фон Молтке и др. Стъпила върху тях е персонификацията на Германия. Образът на паметника, който може да приемем като тъждествен със „стражът на Рейн“ ще бъде основна част от пропагандните изображения на Германската империя, особено в периода 1914-1918.

Wernerprokla

 

Стражът на Рейн, Дунав и Изток

 

По време на Първата световна война песента е силно отразена в спомените на участниците, както и в пощенските картички и пропагандата. Върнат е и седмият куплет, оригинално написан по време на Френско-пруската война, в който е отразено водачеството на кайзер Вилхелм (в оригинала става въпрос за дядо му – Вилхелм I), което напълно отговаря на силната про-кайзерова кампания във войната – „So führe uns, du bist bewährt; In Gottvertrau'n greif' zu dem Schwert, Hoch Wilhelm! Nieder mit der Brut! Und tilg' die Schmach mit Feindesblut!“11 Самите войници пишат неведнъж за песента, ето няколко спомена от лятото на 1914 г.: „Проникна до мозъка на костите...и изведнъж, докато се усетиш, се създаде едно особено състояние – никой не познаваше никого, но всички бяха обхванати от сериозното чувство: война, война и тя се отнася до всички нас...и тогава се издигна сериозен и празничен глас към вечерното небе: „Един зов ехти като гръмотевица, като непрестанен звън на мечове и разбиване на вълни, към Рейн, към германския Рейн!“12 Последното изречение всъщност е началото на „Стражът на Рейн“ - така хората посрещат войната, с песни и масово въодушевление. Надежда, че отиват на справедлива борба за тяхното „място под Слънцето“ с вечните им противници. Дори Адолф Хитлер споменава за „Стражът на Рейн“ в „Моята борба“ - цитирам – „Най-накрая дойде бленувания ден, когато напуснахме Мюнхен, за да се отправим натам, накъдето ни зовеше дълга. За последен път гледах брега на Рейн и се прощавах с нашата велика река, за чиято защита всички сега станаха синове на нашия народ. Не, няма да позволим на стария враг да оскверни водите на тази река! Сутрешната мъгла се беше разсеяла, показа се слънцето и освети околността, и ето от всички гърди гръмна великата стара песен „Вахт ам Рейн“. Пяха всички до един в дългото ни безкрайно пътуване. Сърцето ми трептеше като на уловена птичка“.13

Нужно е да се обърне внимание на самия текст на песента, на това какво послание носи той и как се вписва в общото настроение през август 1914 г. Няма как да остане незабелязан призивът, отправен от него – отечеството да се пази независимо от всичко, дори с цената на живота. Централен е мотивът за отбраната, а не за нападението. Това ще може да се види във всички вариации на текста. Ето един пример – „Жителите на Шнайдемюл, както и по-голямата част от останалите германци, гледат на войната изключително като на неизбежна отбрана – една наложена им война, която те са принудени да водят“.14 Гледайки от този ъгъл, е съвсем разбираемо, че песен като “Die Wacht am Rhein” става толкова популярна сред населението, което отъждествява своята борба с думи като „Er blickt hinauf in Himmelsau’n wo Heldenvaeter niederschau’n, und schwört mit stolzer Kampfeslust: Du Rhein bleibst deutsch wie meine Brust!“.15 Този мотив за защитата виждаме и в спомена на Хитлер – „И се прощавах с нашата велика река, за чиято защита всички сега станаха синове на нашия народ“. Почти винаги, когато стане въпрос за „Стражът“, независимо дали в спомени, пропаганда или преработки на текста, ще присъства тази идея за запазване и борба на своето, а не за нападение на чуждото, което напълно отговаря на самия текст и замисъл на песента. Също така в нея се говори за пазителите на Рейн като събирателен образ на немския народ, а не като един човек, създавйки усещането за общо дело и цел – в началото се пита „Wer will des Stromes Hüter sein?“16, а в последните редове четем – „Wir alle wollen Hüter sein“17.  В допълнение към всичко това трябва да се отчете и откритата анти-френска насоченост18, което допълнително увеличава популярността на песента.

Днес в историческия музей в Берлин, има запазени над 2500 различни модела картички от Първата световна война. Разглеждайки пощенските картички и пропагандните плакати се забелязва силното присъствие на текстове на военни песни. “Die Wacht am Rhein” несъмнено става един от най-познатите символи на имперската пропаганда, макар далеч да не е единствената песен, която ще бъде ползвана за такива цели.  Самите пощенските картички са изключително важни – те са средството за връзка с дома и поне за кратко - забравяне на фронтовите несгоди. При анализ на пощенските картички в онлайн архивите Historische Bildpostkarten19 към университета Оснабрюк и Deutsche digitale Bibliothek20, се вижда кои са някои от най-използваните войнишки песни – в Historische Bildpostkarten: “Vaterlandslied”21 –  в 10 картички, “Deutschland hoch in Ehren”22 – в 29, “Das Lied der Deutschen” – в 62, „Heil dir im Siegerkranz”23 със 17 и “Die Wacht am Rhein” – 147 в Deutsche digitale Bibliothek, като от тях 103 са изпратени в периода на войната, 19 преди, 3 след и 27 са без дата, като няколко от различните илюстрации се срещат повече от веднъж; в Historische Bildpostkarten са 132 модела, от които 92 са от периода на войната. В тях се забелязват някои основни изображения и части на текста. Най-често се среща споменатият вече паметник Niederwalddenkmal, който присъства в почти 1/3 от изображенията. Често под него или около него се изобразяват групи войници, застанали в героични пози. В комбинация с паметника, както и самостоятелно се среща и споменатата вече персофиникация на Германия – като жена с изваден меч, символизираща целия немски народ и застанала на пост до брега на реката. Интересно е да се спомене, че на една от картичките (изпратена на 22.08.1915) можем да видим паметникът Niederwalddenkmal, а до него, застанал до брега на реката, е застанал самият кайзер Вилхелм II, с пушка в ръка, военна униформа и класическата (непокрита) каска Pickelhaube. За сравнение, в почти всички случаи войниците са традиционно изобразявани с каските Pickelhaube24, но покрития с плат вариант, използван от 1892г. и с изписан номер на полка, кoето се въвежда от 1897 г. По-интересното в случая е това как сякаш самият император е готов да пази реката, дори с цената на живота си. Подобно преклонение пред кайзера, създадено на основа на „Die Wacht am Rhein“, можем да открием в първата пълна трансформация на текста от периода на войната, която ще коментирам. Картичката е без дата, но очевидно е от периода 1914-1918 и носи заглавие „Nationallied für die Ostarmee“25. Целият текст е изменен и посветен на Източния фронт, като особено впечатление прави последният куплет, който е в чест на Вилхелм II – „Germanentreue, hehres Wort, Germanentreue fort und fort, Heil Wilhelm, Hohenzollernsohn,Wir schützen deinen Kaiserthron. Der Schwur der Treu’, er werde heut, Im Ost wie einst im West erneut, Fest steh’n wir Hand in Hand Am Weichselstrand!“26 Предвид широката популярност на песента, това е идеален начин за разпространение на различни послания, като в случая - вярност към Кайзера. Подзаглавието на песента от своя страна отново съдържа мотива за защитата на отечеството – „Auf der Ostwacht“.27

Чест обект на пропагандата стават и съюзниците на Германската империя, в повечето случаи това е Австро-Унгария, донякъде Османската империя и по-рядко България. Във времето на т.нар. Zweibund28 (а и след това) се появяват картички и плакати изобразяващи съюза на двете империи. Във връзка с това се наблюдава една нова промяна в текста. Добавен е нов образ - „Die Donauwacht” – „Стражът на Дунав“, символизиращ Австро-Унгарската империя. Изключително интересна е една картичка от 1916 г., изобразяваща гербовете на Дунавската монархия и на Германската империя, като съответно до тях, в доста по-малък мащаб, са нарисувани знамената на Османската империя (до Германия) и на България (до Австро-Унгария),а под тях е записано „Die Donauwacht, Die Wacht am Rhein, sie sollen unsre Hüter sein“29. В контраст с това привидно умаловажаващо ролята на България и на Османската империя изображение, можем да видим как през 1915г. се появява още една oт пълните транфосрмации на текста на „Die Wacht am Rhein“, представяща съюза на тримата „кайзери“. Картичката е кръстена “Drei Heldenkaiser grimm bewehrt“30 и е изпратена на 29 юли 1915 г. На нея виждаме портрети на водачите на Централните сили (преди влизането на България във войната) – в центъра е кайзер Вилхелм II, вляво е султан Мехмед V, а в дясно е император Франц Йосиф. Под тях е написан изцяло нов текст по мелодията на песента. В него откриваме следния пасаж, показващ тяхната борба – „Der Morster kracht, das Schlachthorn gellt, In Flammen steht die alte Welt. Im Osten, Westen, Süd und Nord’. Umlauert unse der Meuchelmord! Drei Heldenkaiser, grimm bewehrt, Beschirmen uns’ren Heimatherd”.31 От една страна, едва ли авторът на текста32 е знаел колко прав е пишейки, че в пламъци си отива стария свят. От друга и тук, както и в „Nationallied für die Ostarmee“ присъства мотивът за защитата на дома и отечеството.

Споменавайки Източната армия, нужно е да обърна внимание на значението на песента на Източния фронт. Макар и „Die Wacht am Rhein“ да е „предназначена“ за защита от Франция, това не означава, че тя е по-малко позната в далечните източни краища на Империята. Ето един пример – спомен на 12-годишно  момиче за заминаването на 149-полк от Шайдемюл33 към Западния фронт – „Една след друга се задават редици от войници в сиви униформи, с къси ботуши от светла, необработена кожа, големи раници и островърхи каски, покрити със сиви платнени калъфи. Предвожда ги военен оркестър и щом наближават гарата насъбралия се отпред народ, те подемат онази мелодия, която е добре позната на всички. Войниците пеят, а щом стигат до припева, публиката наоколо веднага се присъединява към тях. Песента кънти силно и мощно в августовската вечер: Отечество мое, спокойно бъди, твърда и вярна стражата бди, стража на Рейн!“34

След победата си при Таненберг от 29 август 1914 г. и спасяването на Източна Прусия35, пенсионираният генерал Пол фон Хинденбург става истински национален герой. Името и образът му се появяват буквално навсякъде – плакати, картички, статуи, малки негови фигурки, поеми, песни, чаши, чайници. Този символ на „тевтонската мощ“, участвал във войните за обединение (1864-1871), се появява сякаш в моментът на най-голяма нужда, за да спаси Германия от надвисналата опасност. Легендата за Хинденбург няма как да не се срещне със славата на „Die Wacht am Rhein“. Тази „среща“ ражда нови промени в текста на песента, нагаждайки го към прославения генерал и Източния фронт. Сред тях се открояват „Die Ostwacht“36 и „Sieges-Sonne im Osten“37. На първата от тях, която за съжаление е без конкретна дата38, виждаме всички „атрибути“ характерни за „Стражът на Рейн“ – присъства персонификацията на Германия, подпряна на щит с нарисуван имперски орел на него. Тя говори на група деца, старец и жена, а над тях е портретът на Хинденбург. Под тях е подмененият текст, като той завършва с това как докато Хинденбург е водач, никой руснак няма да стъпи на немска земя,а стражата на изток е вярна като тази на Запад.39 На другата картичка, е изобразен Хинденбург, а зад него карта на Източния фронт. Текстът отново комбинира основните идеи на „Стражът на Рейн“ с военна пропаганда, издигайки образа на Хинденбург и казвайки ясно, че ще се води борба до край, като тук дори е добавен и религозен мотив – Der Siegeszug zeigt offenbar,Dass unser Herrgott mit uns war, Mit uns und unserm Hindenburg,Wir halten bis zum Ende durch! Lieb Vaterland, vom Sturm umweht,Treu wir im West die Wacht im Osten steht.“40 Независимо, че няма дата на картичката, тя може да бъде отнесена някъде в период между включването на Османската империя във войната и включването на България, тъй като началото на втория куплет е пренаписано по следния начин – „Nur Österreich und der Türken Schar, Stehn treu und fest zum deutsche Aar!“41 Друга подобна „източна“ трансформация е споменатата вече “Nationallied fur die Ostarmee”. Умело се преплитат най-познатите образи в Райха, като по този начин много по-лесно се „усвоява“ посланието.

В това твърде лаконично заключение ще спомена за една друга, последна, трансформация на текста.Днес поемата на Шнекенбургер може да е малко или много забравена, а и едва ли е нужна. Враждите между Франция и Германия са забравени и песента остава само като спомен за една отминала епоха. Но музиката написана от Карл Вилхелм живее и до днес под формата на химна Bright college years на университета Йейл през 1881, химнът на гимназия Хотчкис “Fair Hotchkiss” и дори в японския университет Дошиша. Така може да  как пропагандната песен става химн на знанието и прогреса.

 

1Повече по темата можете да прочетете в Първев, И. Балканите и Източният въпрос (1688 – 1878), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София. 2017. 162 – 178 с.
2Sie sollen ihn nicht haben, (Никога не ще го имат)
Den freien deutschen Rhein, (Свободният немски Рейн)
Bis seine Fluth begraben (Дорде водите му приемат)
Des letzten Mann’s Gebein. (Останките на последний човек)
Част от текста на песента.
3На 29 октомври Тиер е заменен с Франсоа Гизо, което премахва риска от войната – повече в Brophy, J. The Rhine Crisis of 1840 and German Nationalism: Chauvinism, Skepticism, and Regional Reception в The Journal of Modern  History, vol 85, No 1, The Chicago University Press, 2013, 1-35 с.
4Днешният химн на Германия, написан оригинално през 1841.
5Според Allgemeine Geschichte der Neuzeit (Колектив, Берлин, 1986, 375 с.) Северногерманският съюз разполага с 908 000 войници, от които 330 000 са разгърнати и готови са поход,а  170 000 са в резерв. За французите се дават данни за 600 000 души, но само 240 000 – 260 000 от тях са разположени по немската граница. Според Война и мир. Кризи, конфликти и дипломация в Европа (Гаврилов, Б. София, 2016, 476 с.) французите в началото на войната имат до 300 000 души активна армия, а немците – 384 000.
6Kelly, A. Carl Rückert's Memoirs of the Franco-Prussian War, Palgrave Macmilan, 2018, 13 с.
7Днес „Шарл дьо Гол“
8Thomas, E. Memoirs of Dr. Thomas W. Evans : recollections of the second French Empire,  T Fisher Unwin, London, 1905, 572 с. Можете да четете книгата на https://archive.org/details/memoirsofdrthoma02evanuoft
9Lipperheide, F. Scherer, G. Die Wacht am Rhein, das deutsche Volks- und Soldatenlied des Jahres 1870 : mit Portraits, Facsimiles, Musikbeilage, Uebersetzungen etc. Berlin, 1871, 37-56 с. Книгата можете да четете  на адрес https://archive.org/details/diewachtamrheind00sche, 23.10.2018.  Нужно е да се отбележи, че на страница 57 е отпечатан и друг текст, създаден върху основата на песента. Такова „пренаписване“ ще бъде често повтарящо се явление по-късно, в годините на Световната война. Тук конректно е преработен в „Die Wacht am Rhein bei Châteaudun” („Стражът на Рейн при Шатодън“) и е посветена на битката/защитата на град Шатодън по време на Френско-пруската война. Повече за обсадата на http://www.cheminsdememoire.gouv.fr/en/chateaudun-0, 23.10.2018
10Ето няколко книги с военна музика, в които песента присъства – „Immortal songs of camp and field“ (1898),  „The World’s collection of patriotic songs“ (1903), „A collection of patriotic and folklore songs“ (1914), „Soldatenliederbuch“ (1914). Всички могат да бъдат намерени на адрес https://archive.org, 24.10.2018
11Оригинал: http://www-old.bildpostkarten.uni-osnabrueck.de/displayimage.php?album=26&pos=23, 24.10.2018
„Така че води ни, ти си избран.
С Божията воля и с меч в ръка.  
Приветстваме те Вилхелм, долу вражеския род.
Отмий срама с противникова кръв“
12Раф, Д. История на Германия, Кама, 2000, с. 204.
13Хитлер, А. Моята борба, Веси, София, 2016, 160 с.
14Енглунд, П. Битката: Красота и печал (Първата световна война в 212 кратки глави), Университетско издателство „Св. Климент охридски“, София, 2015, 20 с.
15„Поглежда към синьото небе, откъдето предците му надолу гледат и кълне се с плам горещ – ти, Рейн, немски ще останеш, кат‘ моята гръд!“
16„Кой иска да стане пазител на реката?“
17„Всички искаме да бъдем пазители“
18„Und ob mein Herz im Tode bricht, Wirst du doch drum ein Welscher nicht“ – “Дори сърцето ми да не издържи, не ще бъдеш френски ти“
19https://bildpostkarten.uni-osnabrueck.de, 25.10.2018
20https://www.deutsche-digitale-bibliothek.de, 25.10.2018
21„Песен на отечеството“ още позната и като „Der Gott der Eisen wachsen liess”. Написана е от Ернст Арндт, през 1812.
22„О, Германия, с чест голяма“, написана през 1859 от Лудвиг Бауер, музика от Пиер Пиерсон.
23„Приветстваме те, с корона на победител“, химнът на Германската империя от 1871 до 1918.
24През 1916 се заменят старите каски Pickelhaube, тъй като са направени от кожа, която не предоставя адекватна защита. Поради това на войниците започва  да се раздава новият Stahlhelm – „стоманен шлем“.
25„Национална песен за източната армия“
26Оригинал: http://www-old.bildpostkarten.uni-osnabrueck.de/displayimage.php?album=search&cat=0&pos=31 , 28.10.2018
“Германска вярност - честна дума. Германска вярност, пак и пак. Приветстваме те Вилхелм, син на Хоенцолерн! Ние пазим твоя императорски трон. Клетвата на верните ще бъде днес на изток подновена, както някога на запад. Стоим ръка за ръка, на брега на Волга!”
27„На източния страж“
28„Двоен съюз“ – до включването на Османската империя и след това България
29“Стражът на Дунав. Стражът на Рейн. Те ще трябва да бъдат наши пазители”.
30„Трима кайзери герои с гняв въоражени“ – картичката е достъпна на адрес:
www-old.bildpostkarten.uos.de/displayimage.php?album=seach&cat=0%pos=0, 30.10.2018
31“Мортирата шуми, бойния рог зове, в пламъци старият свят е. От изток, запад, север, юг, със смърт заобиколени сме. Трима кайзери-герои, с гняв въоражени, пазят нашия дом“.
32Споменат само като K. Koesching. Отделно под заглавието стои надпис, който определя творбата като „Weltkriegs-Marschlied” – „Маршова песен от Световната война“
33Днес град Пила в Полша, а тогава в провинция Позен
34Енглунд, П. пос. съч. 20-21 с.
35Повече за битката при Таненберг и състоянието на Източния фронт в началото на войната можете да четете  в Ернандес, Х. Всичко, което трябва да се знае за Първата световна война. Сиела, София, 2012, 58 – 63 с. Лидъл Харт, Б. История на Първата световна война, Труд, София, 2014, 128- 139 с. Westwell, I. The complete illustrated history of World war I. Hermes House, London, 2014, 50-52 с.
36“Източният страж“; Картичката е достъпна на адрес http://www-old.bildpostkarten.uni-osnabrueck.de/displayimage.php?album=search&cat=0&pos=1 , 01.11.2018
37“Победното слънце на Изтока“; Картичката е достъпна на адрес http://www-old.bildpostkarten.uni-osnabrueck.de/displayimage.php?album=search&cat=0&pos=0 , 01.11.2018
38Има само добавена година върху самата рисунка – 1915.
39Solang’ der Hindenburg uns führt,
Uns Mut und Tapferkeit noch ziert ;
Solang’ ein Arm die Büchse spannt,
Betritt kein Russe deutsches Land.
Lieb Vaterland magst ruhig sein,
Die Ostwacht gleicht der Wacht am Rhein!”
40„Маршът триумфален показа, че с нас е наший Бог. С нас и Хинденбург е, докрай ще издържим. Отечество любимо, от бурята отнесено- Вярна е източната стража, както тази на Рейн.“
41„Само австрсийки и турски отряди вярно до немския орел стоят“

 

Библиография:

Гаврилов, Б. Война и мир. Кризи конфликти и дипломация в Европа, 1559 – 1918. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2016
Гаврилов, Б. История на новото време. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2011
Енглунд, П. Битката: Красота и печал|Първата световна война в 212 кратки глави, Университетско издателство „Св. Климент охридски“, София, 2015
Ернандес, Х. Всичко, което трябва да се знае за Първата световна война 1914-1918. Сиела, София, 2012.
Кереотре, М. История на Прусия, Рива, София, 2006
Лидъл Харт, Б. История на Първата световна война, Труд, София, 2014
Пантев, А. Глушков, Х. Мишев, Р. История на Модерния свят, Абагар, Велико Търново, 2010
Петков, П. Деветнадесетият век на Европа. От Френската революция до Първата световна война. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2012
Първев, И. Балканите и Източният въпрос (1688 – 1878), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София. 2017
Раф, Д. История на Германия. Кама, София, 2000
Стивънсън, Д. Историята на Първата световна война 1914-1918, Рива, София, 2008
Хитлер, А. Моята борба, Веси, София, 2016
Blackie, J. War songs of the Germans. With historical illustrations  of the Liberation war and the Rhine boundary question, Edmonston and Douglas, Edinburgh , 1870
Brophy, J. The  Rhine Crisis of 1840 and German Nationalism: Chauvinism, Skepticism, and
Kelly, A. Carl Rückert's Memoirs of the Franco-Prussian War, Palgrave Macmilan, 2018
The Rhine Crisis of 1840: Rheinlieder, German Nationalism, and the Masses.”, в Searching for Common Ground: Diskurse zur deutschen Identität 1750-1871, под редакцията на Nicholas Vazsonyi. Weimar: Böhlau, 2000
Regional Reception в The Journal of Modern  History, vol 85, No 1, The Chicago University Press, 2013
Thomas, E. Memoirs of Dr. Thomas W. Evans : recollections of the second French Empire,  T Fisher Unwin, London, 1905
Westwell, I. The complete illustrated history of World war I. Hermes House, London, 2014
Колектив, Allgemeine Geschichte der Neuzeit 1500-1917, Deutsche Verlag der Wissenschaften, Berlin, 1986
Lipperheide, F. Scherer, G. Die Wacht am Rhein, das deutsche Volks- und Soldatenlied des Jahres 1870: mit Portraits, Facsimiles, Musikbeilage, Uebersetzungen etc, Berlin, 1871