Германия

"Топът още не е изгърмял по бреговете на Рейн"

Написана от Милен Петров
Посещения: 301

 

Увод

 

Untitled 1Темата за Френско-пруската война и германското обединение е разглеждана от българите още по времето на самите конфликти. Това не бива да ни учудва по никакъв начин. Нашите предци също са част от Европа и независимо от сянката на падишаха са писали и издавали вестници, интересували са се за това, което се случва не само на континента, но и по целия свят. В настоящия текст са разгледани месеците преди юли 1871 г., когато избухва войната между Втората френска империя и Северногерманския съюз, подкрепян от южногерманските държави (кралство Вюртемберг, кралство Бавария, велико херцогство Баден и велико херцогство Хесен) и как те са отразени в нашия печат. Този конфликт несъмнено е един от най-важните в историята на деветнадесети век – с неговия край на картата се появява обединена и силна Германия, под водачеството на династията Хоенцолерн и канцлера Ото фон Бисмарк. Влиянието, което войната оказва върху Източния въпрос е добре изследвано от акад. Константин Косев в неговите монографии „България и княз Бисмарк“, „Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение 1856-1878“, „Княз Бисмарк – създателят на модерна Германия“ и „Двубоят Горчаков-Бисмарк и съдбата на България“. За съжаление почти не е разглеждана темата за това как самите българи виждат сблъсъка между двете сили. До момента образа на европейските държави и народи почти не е засягнат в по-обстойно и мащабно изследване или поне авторът на този текст не откри почти нищо в тази насока. Нужно е да се разгледа българският печат, за да се опознаят по-добре нашите сънародници от онази епоха, техните представи за Европа и за нейните държавници. Тук е обърнато внимание на това колко често се пише за едната или другата държава, как са представени държавниците (император Наполеон III/крал Вилхелм I/канцлерът Ото фон Бисмарк) в различните вестници, кой автор е техен противник и кой ги подкрепя. Обърнато е внимание на въпроса за испанската корона и как той е представен от възрожденските вестници. Събитията след юли 1870 г. (началото на самата война) са оставени извън тази статия, тъй като те са отделна и огромна тема, която не би било възможно да се опише в тази публикация – нужни биха били няколко, като авторът се надява да успее да ги реализира и това да е само първата част от поредица статии за представите на българите за Германия и германския народ.

 

Българските вестници и 1870 г. – идеи, печат и назряващият конфликт:
„Дунав“, „Дунавска зора“ и „Право“

 

LeopoldHSЗа приготовленията за войната, за нейния ход и за събитията около нея се пише широко в българския легален и нелегален печат на епохата – „Отечество“, „Свобода“, „Право“, „Дунав“, „Дунавска зора“ и „Мирозрение“/„Инвалид“, „Съветник“. Печатът с интерес следи развитието на кризата около кандидатурата на принц Леополд фон Хоенцолерн Зигмаринген за трона на Испания1. Например, вестник  „Дунавска зора“2 разказва: „Испанската корона са предложили на княза Фредерик Хохенцолерн; една депутация тръгна от Мадрид за в Прусия, за да му я поднесе, князът прие... По границите на Франца3 са готвят, казват, бунтовнически действия.“. Темата за проблематичната кандидатура занимава всички български вестници, които предоставят новини за международните отношения. Появяват се статии разглеждащи положението в Испания, евентуалното възкачване на Леополд и напрежението, което то предизвиква във френско-пруските отношения.

Протурският вилаетски вестник „Дунав“4, в броевете си през месец май 1870 г., активно следи положението на император Наполеон III, обществената подкрепа за него и събитията във Франция – „От много места на Франция и от другите държави са изпратили сърадователни писма до Н. В. император Наполеона, с който го ублажявали за сполуката му в потъпкването на бунтовните намерения на противниците, които искаха да направят едно покушение на живота му и за благоприятното гласоподавание на народът, който подтвърдил самият него и наследниците му върху императорския трон.“5 Внимание привличат и няколко кратки новини, написани преди започването на войната и свързани с Прусия, говорещи, че крал Вилхелм I (1797-1888, крал на Прусия 1861-1871; император 1871-1888) планирал да се обяви за „Германски император“6 – „Някоя вестници известяват, че Пруският крал щял да поиска общо гласоподавание, за да се назова Германски император7; „От едно време насам и Пруският крал с желание за да замести титлата си крал с Германски император, намислил е да ся отнесе до общето гласоподавание на жителите, които ся намират под собственото му управление и до ония, които ся намират в съюзът8. Споряд расказванието на някои вестници, кралят, ако спечели удобрението и гласоподаванието на народа, в тоя случай, рзумява са, че няма кой да си обади против това желание на Пруския крал.“9. Редно е да се спомене, че този вестник, като правителствен и под зоркия надзор на Мидхат Паша, застава, ако може да го кажем така, на промонархически позиции и не осъжда монархическата власт във Франция и Прусия, както например революционният „Свобода“ на Любен Каравелов, който ще бъде коментиран по-късно.

С наближаването на войната и нажежаването на международната обстановка, започва да пишат все по-често за френско-пруските/германските отношения. Печатаният в Цариград вестник „Право“, свързван със „старите“10 и като такъв, откровено консервативно настроен, което му придава дух на здрав разум, за разлика от революционните вестници, в които основно се сипят обиди и обвинения към този или онзи монарх11.  Ето част от материал, написан дни преди да се обяви войната –„Топът още не е изгърмял при бреговете на Рейн, нито още се е чул отвратителният глас на разорението и опустошението, в което блъснаха двата велики западни народа причини повидимому малки и маловажни, но съществено съпернически и пълни от желание за надмаляване, а кажи и за завладяване. А колкото повече закъснява почването на неприятелските действия, толкова по-силно трябва да очакваме сбиването и по многочислено съсредоточаване на военните в бой сили и на разорителните средства и по дълговременно продължението на тази кървава борба!“12. Във вилаетския „Дунав“ е пространно коментирано дипломатическото уреждане на отказа от испанската корона – „Аугсбургският вест. Allgemeinen Zeitung обнародва една депешя от Емс13 с дата от вторий того (четвъртък), в която казва, че Францускят посланик в Берлин, г-н. Беведети, отишъл при Пурския крал Гулелма [Вилхелм, бел. ав.] и му искал някои изяснения, дали наистина князът ся е отрекъл от кандидаторството или не, за да може да извести на правителството си...След малко посланикът поискал да се яви втори път пред крала и да му иска последен отговор, но той му отговорил чрез адютантина си, че неможе да го приеме на ауденция и че нямал какво друго повече да му каже.“ Разбира се, когато са писани тези текстове все още не е известно вмешателството на канцлера Бисмарк в текста на депешата и общественото мнение (в Европа) разглежда Франция като агресор, а Прусия – като нападната държава, която се защитава от „бонапартизма“. Общественото мнение ще се промени след започването на обсадата на Париж през септември 1870 г. и все по-разпространените слухове, че Бисмарк иска анексията на френските територии Елзас и Лотарингия. Прусия вече ще започне да се разглежда като агресор, който преминава границите на „допустимото“ и вече води завоевателна война14.

 

В противоборство – вестниците „Отечество“ и „Свобода“ –
„млади“ и „стари“ в подхода към Френско-пруската война

 

По-различно стои ситуацията с вестник „Отечество (Patria). Вестник политически и книжевни“, издаван в Букурещ от Добродетелната дружина. По ориентация вестникът застава срещу революционното движение и подобно на „Право“ е консервативен, но и русофилски15. За целия период от началото на 1870 г., до юли с.г., има само няколко уведомления, в графата „Различни“, винаги помествана на последната, четвърта, страница, засягащи въпросите за Франция и/или отношенията и с Прусия16, като  само едно от тях се отнася до въпроса за наследството на трона на Испания17. Основните теми, които вълнуват авторите са положението на славяните в Австро-Унгария, бунтовете в Далмация, политическия живот в Румъния, Турция, Русия, Черна Гора и Гърция, както и църковните работи. В началото на юли започва активизиране – в броевете 46 (02/14 юли 1870) и 47 (05/17 юли 1870) първата новина (във външните новини) е за избора на Леополд. Все повече се усеща мирисът на барут, като според авторите на „Отечество“, изборът на принца спасил Европа от тази опасност и дори евентуалното избухване на Европейска война: „Изборът на Леополда Хохенцолерн за Испански цар смути не малко и развълнува кабинетите на запад и най повече тйлерския кабинет [става въпрос за Тюйлери, Франция, бел. ав.]... И тъй Леополд Хохенцолерн, един сам человек, избави тишината на Европа от опасността на всеобщий бой съ великодушното си самоотвржение от да ся тури основател на нова династия в Испания. От реските думи на француските вестници и на депутатите в камерата върху туй избрание, в което виждаха пръста на Прусия и на Бисмарка18, и по следствие на това държаха го за нарочно оправено срещу честта и политиката на Франция, сякои забелязваше че не ще измини туй събитие без едно кърваво стълкновение при Реин между двете съседни държави, па може и по Пиринеите, което щеше да възима сигнала на страшната Европейска война, от която сякой държава има право да се бои колкото и да я желае.“19

Най-критичен към империята на Наполеон III несъмнено е Любен Каравелов (1834-1879). Видният революционер, убеден републиканец20 и привърженик на идеите за балканска федерация неведнъж пише против Наполеон  III и неговите авторитарни методи на управление. Негова платформа по това време е вестник – „Свобода. Вестник политически и книжовен“21. В него той отразява най-вече проблемите в Османската империя, присмива се на неуспешните опити за реформи, както и описва тежкото положение на българите в империята. Постоянни са и нападките спрямо „старите“ (както и те пишат против Каравелов на страниците на „Отечество“), било то чрез статии или чрез литературни произведения22. Външната политика се коментира на седмата (предпоследна) или осмата (последна) страница на вестника, като основно се обръща внимание на борбите на различни народи (особено балканските) за свобода и независимост, нетърпимост към монарсите и критика към църквата (особено към Папството).

В графата „Най-нови известия“ на брой Х, от 8/20 януари 1870 г., се споменава възможността да бъде обявена Испанска република – „Застава“ казва, че Испанският министер на правдата Зорила са изяснил, че ако са не намери за кратко време кандидат за испанският престол, то правителството е намерено да прогласи република.“23 Вариантът „република“ не се коментира от другите вестници. По-късно, когато бъде свален Наполеон III (септември 1870), Каравелов активно ще подкрепя републиканците и ще пише остро и за прусаците, и за френските монархисти, така че известието за възможната република в Испания не е просто споделяне на информация, но и част от политическите идеи, излагани във вестника. За Франция и самия император Наполеон се споменава накратко през февруари 1870 г. (бр. ХV, 12/24 февруари), след като е направен опит за покушение върху него, но не коментира подробно личността му. Това се прави в друг материал, наречен „Кратки съвети на българете“, публикуван в бр. XVII (26 феврауари/10 март 1870) на страници 2 и 3, в който се обосновава идеята на автора, че „ние не трябва да бъдем сляпо оръдие на ни на една европейска политика, която ни веднаш докаже, с каквото и да е, че има кам нас някакви си егоистически цели...“24. По-нататък в текста се коментира и личността на Наполеон III, като можем да видим какви са наблюденията и мнението на Каравелов за него –  „Съединението на Италия е противно на французските интереси и за това французските зуаве вардат и до днес светата особа на Пия IX. Ами излъганните маджаре, поляци, кандиоти и други? Ами мексиканската война?25 Кой не види, че побудителните причини, които са накарале парижският кабинет, или Наполеона III. да извади ножът из ножницата не са биле ни човеколюбиви, ни прогресивни, а чиста търговия?26. Не по-добро е и мнението му за немския народ, когато смята за противник на славянството, особено в Австро-Унгария. В брой XVI (19 февруари/3 март 1870) е цитиран откъс от вестник „Турция“, в който се говори за националните борби в Двуединната монархия. Те са представени като борба между славянството и германците/маджарите, които потискат „покорените“ славянски народи и ги „експлоатират“27 – „...Борбата, която днес съществува между славянските народи в Австрия, е една такава борба, която ще са продължава на живот и на смърт. Немците и маджарете желаят да отнемат сичките права от славянете и да ги направят свои слепи орудия. Борбата е мъчна и тежка, но славянските народи твърде добре знаят, че тя ще им донесе свобода и напредак, и за това, без никакво съмнение, тие ще намерат средства за да победат своите противници28. Авторът, разбира се, не прави разлика между немците от Австрийската империя и тези, които остават в независимите (след 1867 г.) южногермански държави и Северногерманския съюз, като по този начин можем да предположим, че той говори за немците като цяло, а не само за тези в Хабсбургската монархия, което е и нормалното разбиране на епохата.

С няколко думи можем да направим следното обобщение – във вестника се отразява гледната точка, че народите имат право на самоопределение и самостоятелно съществуване, като могат да се борят против своите потисници, все пак неведнъж  се говори за възможността да избухне въстание в Османската империя или как това е на път всеки момент да се случи, коментират се борбите на черногорците и други народи. Правата на италианците за обединение или на унгарците за независимост (макар че отношението към тях е двуполюсно – понякога са представяни като потисници на славяните, но и като потиснати от австрийците) са над имперските интереси на Франция и Австро-Унгария, както и над стремежите на техните владетели. По време на войната бившият френски император ще бъде оплюван по всякакъв възможен начин на страниците на вестника, а покрай него и пруският министър-президент Ото фон Бисмарк, но се проявява известна симпатия към желанието на немския народ за обединение.

OttovonbismarckПо-трезва (и подробна) гледна точка за германските работи дава вилаетският„Дунав“. В навечерието на самата война там е публикувана статията „Поглед върху днешният политик“, която разглежда международните отношения в Европа след създаването на Северногерманският съюз през 1867 г. и перспективите за обединение на Германия под егидата на Прусия. Макар текстът да не е с български автор (подписан е като „Хайреддин“), на българските читатели се предоставя един от най-компетентните анализи на положението в Европа. След кратък преглед на събитията и структурата на Германската конфедерация (1815-1866) са изведени причините, според които ще се стигне пруската доминация в Германия, като текстът е изключително интересен и един от най-прогерманските в българския печат през периода: „Делата, чрез които Прусия ся е усилила са: остроумието и способността на жителите й; добрата уреденост и дисциплина на войската; доброто управление на финанциите, и успехите и развитието в индустрията и промишлеността. Всичко това прави всичките вън от съюза Германци, да бъдат наклонни към съюзът.“29 Нататък се коментира възможността засилването на Прусия/Германия да доведе до война между нея и Австрия/Франция/Русия, които виждат заплаха в новата европейска сила, още повече пред възможността тя да се обедини с четирите южногермански държави: „Прочее увеличението, силата и влиянието на Прусия и съставлението на едно Германско императорство, я правят да попада под твърде големи съперници. Първият от тях е Франция, която зима за причина на слабостта си: появението на Европейския горизонт на една държава, състояща се от 30, 000, 000 жители, а вторият е Русия, която освен, че си е намислила от страхт на Франция, и твърде си припомнува да не би да изгуби и хвърли в ръцете на Прусия местата, които владее по крайбрежията на Балтийското може, с изгубването на които, може да ся лиши от мореплавателна сила. Един още от тия съперници е и Австрия, която не малко мисли, че с появяването на едно Германско императорство, не ще може да упази 14-те милиона Германци, които са днес под властта й.“30 Несъмнено фактите са поднесени по впечатляващ начин и анализът до голяма степен се оказва верен – Франция остава заклет противник на обединена Германия, Русия след 1878 г. започва плавно отдръпване от Берлин, като само Австрия има различна съдба - след 1879 г.  се свързва силно с Германската империя, но сред немското й население наистина има желание за обединение с по-богатия и мощен съсед.

 

Заключение

 

Изглежда, че през 1870 г. почти всички вестници отразяват под една или друга форма събитията в Европа, както и все по-засилващото се напрежение по Рейн. Най-често коментираната държава в графите за „политически новини“ или „външни новини“ е Франция, като повечето от разглежданите вестници пишат за проблемите с печата и цензурата, опитът за покушение над Наполеон III или неговият референдум. По-малко внимание е обърнато на Прусия, но тя е представяна като силна държава, с развита икономика, която може в близкото бъдеще да обедини последните германски държави и да се обяви за империя, под водачеството на династията Хоенцолерн. През лятото на 1870 г. основна тема става Леополд фон Хоенцолерн-Зигмаринген, като мненията за кризата в Испания варират от Каравеловото желание за република, до споменатото „избавление“ на Европа от ужасите на войната, което било възможно чрез тази кандидатура, във вестник „Отечество“. На читателите се дава информация от най-различни гледни точки – консервативни, либерални, дори революционни, макар те да са повече след началото на войната. Със сигурност плурализъм в мненията има, което не бива и да ни учудва. Колкото повече наближава лятото на 1870 г., толкова повече се пише за тези теми, а след като „топът изгърми на Рейн“ на първите страници ще се появят материали за кървавият конфликт. Темата за българското обществено мнение и самите бойни действия ще бъде разгледана в бъдещи статии, като ще се обърне внимание на отделните периоди на войната – от юли 1870 г. до битката при Седан и краят на Втората империя (септември 1870), както и след това – създаването на републиката, обединението на Германия и Парижката комуна.

 

1През септември 1868 г. испанската кралица Изабела (1830-1904) е свалена от трона чрез революция. Нейният син (Алфонсо) не е добре приет от революционерите, а португалският крал отказва короната - испанците са принудени да търсят друг кандидат. През април 1869 г. за пръв път се установяват контакти с католическия клон на династията Хоенцолерн, Хоенцолерн-Зигмаринген и неговият глава Карл Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1811-1885), както и със сина му Леополд фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1835-1905) с евентуалната възможност представител на династията да седне на трона на Испания. Повече по темата за немската кандидатура и корените на Френско-пруската война вж. Carr, W. The Origins of the Wars of German Unification, Longman, London & New York, 1991, с. 183-203; Pflanze, O. Bismarck and the Development of Germany. The Period of Unification, 1815 – 1871, Princeton University Press, Princeton, 1963, с. 433-458; Halperin, S.,The Origins of the Franco-Prussian War Revisited: Bismarck and the Hohenzollern Candidature for the Spanish Throne, В: The Journal of Modern History, т. 45, бр. 1, 1973, с. 83–91.
2Вестник „Дунавска зора“ излиза в Браила, от 13.11.1867 г. до 1870 г., след това 4 броя през 1871 г. и още 2 броя през 1877 г. Редактор на вестника е известният писател Добри Войников (1833-1877). Боршуков, Г. История на българската журналистика 1844-1877. 1878-1885, УИ. „Св. Климент Охридски“, София, 2003, с.  207-210
3Уточнение – навсякъде е запазен автентичният текст, като само буквите са осъвременени - премахнати са „ят“ и „юс“. Целта е да се придаде възможно най-голяма автентичност на текста и да се запази неговият дух.
4Издаването на вестник „Дунав“ се свързва с Мидхат паша (1822-1884) и неговата широка реформаторска дейност, която е пропагандирана в него. Редактори са Исмаил Кемал и Ахмед Мидхат ефенди. Печата се в Русенската вилаетска печатница и се разпространява безплатно на български и турски език. Половината от всеки брой е написана на османски-турски, а другата половина е на български. Боршуков, Г. Пос.съч. с 164-165
5Дунав. Лист на вътрешни и външни новини и всякакви разсъждения, бр. 476, 20 май/01 юни 1870, с. 3
6В крайна сметка, вестникът ще се окаже прав поне за титлата на бъдещия император. Както е добре известно, след безкрайни спорове между краля и Бисмарк дали титлата да бъде „император на Германия“ (както настоява Вилхелм) или „Германски император“ (както искат Бисмарк и принцовете), включително ожесточен скандал в деня преди коронацията на крал Вилхелм във Версай (18.01.1871), титлата ще остане „Германски император“.
7Дунав..., бр. 475, 17/29 май 1870, с. 3
8Става въпрос за Северногерманския съюз (Norddeutscher Bund), създаден  през 1867 г. в резултат на Австро-пруската война (1866) и съществувал до провъзгласяването на Германската империя (1871). В него влизат всички германски държави без великото херцогство Баден, кралство Бавария, кралство Вюртемберг и херцогство Хесен. Подобно на Германия, в него също Прусия има голямо влияние, а канцлер на съюза е отново Ото фон Бисмарк.
9Дунав..., бр. 478, 27 май/8 юни 1870, с. 3.
10За разликите между „старите“ (по-консервативните дейци на Възраждането, членовете на Добродетелната дружина и Одеското настоятелство) и „младите“ (най-вече революционерите), както и за развитието на техните организации вж. Митев, П. Българското възраждане. Лекционен курс, Стандарт, София, 2012, с. 134-163.
11„Право“ се печата от Ив. С. Дочков и се смята, поне от създателите си, за наследник на издавания от Петко Славейков „Гайда“ (издаван в период 1863-5; 1866-7). Редактор е Иван Найденов (1834-1910), а основната идея на вестника е да се пише по Църковния въпрос. Боршуков, Г. Пос.съч., с. 213-217
12Право. Вестник за народни политически и книжевни новини, бр. 21, Цариград, 20 юли 1870, с. 4. Във вестника често се коментира политиката на Наполеон III, като той и неговата империя заемат главно място в частта на политическите новини, а понякога (напр. бр. 9/10/11 1870 г.) се пише само или почти изцяло за Франция и нейните проблеми.
13Става въпрос за документа, в който крал Вилхелм I изразява отказа от претенциите на династията Хоенцолерн-Зигмаринген върху испанския престол. След като получава оригинала, Бисмарк разговаря с генерал Хелмут фон Молтке (1800-1891) относно шансовете за победна война срещу Франция. Получавайки положителен отговор, той решава да редактира депешата и така да я предаде за печат, разчитайки на отрицателния ефект, който тя ще има върху император Наполеон и евентуалната възможност той да обяви война на Северногерманския съюз. В своите мемоари, Бисмарк описва по следния начин събитията: „С това убеждение се възползвах от даденото ми чрез Абекен кралско пълномощие да публикувам съдържанието на телеграмата и в присъствието на моите двама гости сведох телеграмата чрез зачерквания, без да прибавя или да променя и една дума, до следната редакция: „След като известията за отказа на наследника на престола Фон Хоенцолерн бяха официално съобщени на императорското френско правителство от кралското испанско правителство, френският посланик в Емс е предявил на негово величество краля и искането да го оторизира да телеграфира в Париж, че негово величество завинаги се задължава никога повече да не дава съгласието си, ако Хоенцолерните се върнат отново на своята кандидатура. По-късно негово величество кралят е отказал да приеме още веднъж френския посланик и е наредил да му бъде съобщено чрез дежурния адютант, че негово величество няма какво повече да каже на посланика.“, Фон Бисмарк, О. Спомени и размисли, Т.1, ИК. „Христо Ботев, София, 1994, с. 354.
14По-подробно за общественото мнение и Френско-пруската война вж. Гаврилов, Б. С Желязо и кръв. Английското обществено мнение и войните за обединение на Германия 1862-1871, УИ. „Св. Климент Охридски“, София, 1995, с. 143-189; Martin, M. Conflictual Imaginaries: Victorian Illustrated Periodicals and the Franco-Prussian War (1870-71), В: Victorian Periodicals Review, Т. 36, бр. 1, 2003, с. 41–58; Pratt, M. A Fallen Idol: The Impact of the Franco-Prussian War on the Perception of Germany by British Intellectuals, В: The International History Review, Т. 7, бр. 4, 1985, с. 543–575. Относно представите на самите участници за войната, вж. монографията Mehrkens, H. Statuswechsel. Kriegserfahrung und nationale Wahrnehmung im Deutsch-Französichen Krieg 1870/71, Klartext Verlag, Essen, 2008.
15„Отечество“ излизал за срок от две години и е печатан в печатницата на К. Н. Радулеску, а по-късно и от собствена печатница на „старите“. Текстовете са паралелно на български и румънски. Боршуков Г. Пос.съч., с. 217-219.
16В бр. 23 (1/13 януари 1870) се говори за евентуален съюзи между Русия и Прусия, съответно между Австрия и Русия („И тази година ще тежат военните приуготовления връх съдбата на народите и никой не ще знае пак къде ще да пукне първата пушка...“), както и промени в кабинета на Франция. В бр. 27 (30 януари/11 февруари 1870) се коментира спирането на вестник „Марсилеза“ поради лош език срещу императора.  Наполеон III отново е коментиран в бр. 38 (24 април/05 май 1870), по случай заговор за убийството му. През май (бр. 39, 01/13 май 1870) са дадени резултатите от плебисцита „за“ или „против“ него.
17Отново в бр. 23 пише, че „Испания еще не може да си намери цар. Мирна е по настоащен страната обаче в онуй волканическо  положение, дето тишината повече плаши.“
18В своите мемоари, Бисмарк прехвърля вината за кризата с Леополд върху Франция, която искала да се бърка във вътрешните дела на Испания и същевременно търсела повод да обяви война на Прусия: „При вярата в превъзходството на френското оръжие поводът за война бе, може да се каже, изсмукан от пръстите и вместо Испания да бъде държана за нейния, както се приемаше, насочен против, Франция избор на крал, във Франция се хванаха за германския принц, който не бе отказал да удоволетвори потребността на испанците по тяхно желание, като представи годен и иащ шансова да бъде гледан в Париж като persona grata кандидат за крал, и за пруския крал, който нямаше нищо общо с този испански проблем освен фамилното име и германското поданство.“ Фон Бисмарк, О. Пос.съч., с. 346-347. В известен смисъл и Наполеон III, и Бисмарк са прави. От една страна, династията Хоенцолерн-Зигмаринген вече има свой представител на един европейски трон – князът на Румъния Карол I (1839-1914),а възкачването на германски принц в Испания би навявало лоши спомени за империята на Карл V. От друга страна, войната не е първа грижа на Наполеон. Чрез нея той се надява да затвърди позициите си в страната и да събере по-голяма подкрепа за властта си. Не бива обаче да се забравя, че по-рано има преговори за антипруски съюз между Австро-Унгария и Франция, а по-рано, по време на войната от 1866 г., Наполеон се надява да получи териториално разширение в Рейнска област. 19Отечество (Patria). Вестник политически и книжевни, Букурещ, бр. 47, 05/17 юли 1870, с. 4.
20Повече за неговите политически възгледи и тяхното формиране вж. Шарова, К. Любен Каравелов и българското освободително движение 1860-1867, Наука и изкуство, София, 1970; Боршуков, Г. Пос.съч., с. 221-261.
21Началото на вестника е поставено на 7.11.1869 г. в Букурещ. Издаването му продължава до 1872 г., когато, по настояване на турското правителство, румънските власти забранили печатането му. След спирането му негов наследник става вестник „Независимост“. По-подробно за вестник „Свобода“ вж. Боршуков, Г. Пос.съч., с. 232-243; Мирчева, К. Вестникът на Любен Каравелов „Свобода-Независимост“ и организационната структура на БРЦК в Османската империя (абонати и кореспонденти), В: Българско възраждане. Идеи-личности-събития, УИ. „Св. Климент Охридски“, София, 1995, 129-155 с.
22Относно художествената литература, като поле за борба между възрожденските дейци, вж. Шарова, К. Любен Каравелов и Христо Георгиев. Каравеловата повест „Хаджи Ничо“ като исторически извор и политически дипсут, В: Исторически преглед, кн. 5, 1994-1995, с. 3-33.
23Свобода, бр. Х, Букурещ, 08/20 януари 1870, с. 7.
24Свобода, бр. XVII, Букурещ, 26 февруари/10 март 1870, с. 2
25Става въпрос за Втората френска интервенция в Мексико (1861-1867), завършила с неуспех и със смъртта на Максимилиан фон Хабсбург (1832-1867), по-малкият брат на австрийския император Франц Йосиф (1830-1916), поканен от Наполеон за монарх на  Втората мексиканска империя (1864-1867). По-подробно в Мишев, Р. История на Австро-Унгария, Абагар, Велико Търново, 2005, 69-83 с.
26Свобода, бр. XVII, Букурещ, 26 февруари/10 март 1870, с. 2
27Относно етническите конфликти в Австро-Унгария вж. Sked, A. The Decline & Fall of the Habsburg Empire 1815-1918, Longman, New York, 1991, с. 208-238.
28Свобода, бр. XVI, Букурещ, 19 февруари/3 март 1870, с. 8
29Дунав, бр. 488, 1/13 юли 1870, с. 3.
30Пак там.

 

Библиография:

Боршуков, Г. История на българската журналистика 1844-1877. 1878-1885, УИ. „Св. Климент Охридски“, София, 2003
Гаврилов, Б. Война и мир. Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559-1918), УИ. „Св. Климент Охридски“, София, 2016
Гаврилов, Б. С Желязо и кръв. Английското обществено мнение и войните за обединение на Германия 1862-1871, УИ. „Св. Климент Охридски“, София, 1995
Косев, К. Бисмарк - създателят на модерна Германия, АИ. „Проф. Марин Дринов“, София, 1955
Маркс, К. Гражданската война във Франция, Партиздат, София, 1971.
Мирчева, К. Вестникът на Любен Каравелов „Свобода-Независимост“ и организационната структура на БРЦК в Османската империя (абонати и кореспонденти), В: Българско възраждане. Идеи-личности-събития, УИ. „Св. Климент Охридски“, София, 1995, 129-155 с.
Митев, П. Българското възраждане. Лекционен курс, Стандарт, София, 2012
Мишев, Р. История на Австро-Унгария, Абагар, Велико Търново, 2005
Раф, Д. История на Германия. От старата империя към обединена Германия, Кама, София, 2000
Фон Бисмарк, О. Спомени и размисли, Т.1, ИК. „Христо Ботев“, София, 1994
Спиридонов, В. Германия през XIX век: от съюз към империя, Ай анд Би, Велико Търново, 2015
Шарова, К. Любен Каравелов и българското освободително движение 1860-1867, Наука и изкуство, София, 1970
Шарова, К. Любен Каравелов и Христо Георгиев. Каравеловата повест „Хаджи Ничо“ като исторически извор и политически дипсут, В: Исторически преглед, кн. 5, 1994-1995, с. 3-33
Carr, W. The Origins of the Wars of German Unification, Longman, London & New York, 1991
Halperin, S.,The Origins of the Franco-Prussian War Revisited: Bismarck and the Hohenzollern Candidature for the Spanish Throne. The Journal of Modern History, т. 45, бр. 1, 1973, с. 83–91
Mann, G. Deutsche Geschichte des 19. und 20. Jahrhunderts, Fischer Taschenbuch, 1992
Martin, M. Conflictual Imaginaries: Victorian Illustrated Periodicals and the Franco-Prussian War (1870-71), В: Victorian Periodicals Review, Т. 36, бр. 1, 2003, с. 41–58
Mehrkens, H. Statuswechsel. Kriegserfahrung und nationale Wahrnehmung im Deutsch-Französichen Krieg 1870/71, Klartext Verlag, Essen, 2008
Pratt, M. A Fallen Idol: The Impact of the Franco-Prussian War on the Perception of Germany by British Intellectuals, В: The International History Review, Т. 7, бр. 4, 1985, с. 543–575
Pflanze, O. Bismarck and the Development of Germany. The Period of Unification, 1815 – 1871, Princeton University Press, Princeton, 1963
Sked, A. The Decline & Fall of the Habsburg Empire 1815-1918, Longman, New York, 1991
Wolfrum, E. Krieg und Frieden in der Neuzeit: vom Westfälischen Frieden bis zum Zweiten Weltkrieg, Wissenschaftliche Buchgesellschaft, 2012

 

X

Right Click

No right click