Ренесансът

Сикст ІV (1471-1484 г.) – понтификат между сянката на заговори и блясъка на Ренесанса

Посещения: 265

 

Октай Стефанов

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XV, януари, 2019 г.

 

Увод

 

502px Titian Sixtus IV UffiziВечният град, Рим, който крие в себе си хилядолетни тайни и историята на отдавана отминали епохи. Градът, някога център на една от най-обширните империи в историята на човечеството, е осеян с неизброими паметници на културата. Един от тези архитектурни шедьоври е Сикстинската капела.

Кой не е чувал за тази неповторима църква, абсолютен символ на Ренесанса. А питаме ли се на кого дължим тя да изглежда по начина, по който я познаваме и до днес? Задаваме ли си въпроса защо е наречена точно „Сикстинска“?

Дължим реновирането на тази великолепна църква на един римски понтифекс - папа Сикст ІV, който стои на трона на Свети Петър от 1471 до 1484 г.

И не само нея. Много от най-известните забележителности на Рим са също свързани с този папа. Капитолийският музей и неговите филиали в града, мостът на Сикст над река Тибър и световноизвестната Ватиканска библиотека.

Но макар и такъв покровител на изкуствата и понтифик с ренесансови възгледи, Сикст ІV е една доста противоречива личност.

Някои от важните моменти на неговия понтификат са свързани с факта, че този папа преобразява Рим, чисто архитектурно, и публично изразява силната си подкрепа за семейството си, неслучайно името му се свързва с един от върховете на непотизма1 в Папството и Италия.

Особен етап от управлението му заема и ролята му в кървавата разправа - конспирация срещу аристократичния и влиятелен род Медичи във Флоренция. Подобрението на живота в Рим, архитектурното му обновление  и някои културно-религиозни постижения бележат периода на Сикст IV.

За съжаление, на български език почти няма издания и публикувани статии, свързани пряко или косвено с понтификата на Сикст ІV. С изключение на няколко преводни книги, в това число „История на Италия“ от Пиер Милза.

Основната литература, която ни дава по-ясни и задълбочени сведения за този римски първосвещеник е англоезична, в много случаи също преводна, но от немски език, като най-значимото изследване за Сикст ІV дължим на професор Ludwig von Pastor, немски историк от втората половина на XIX в. и първата половина на XX, посветил близо 40 години от живота си на това да издаде фундаменталния си и многотомен труд „The History of the popes“ ("История на папите"), базиран на дългогодишните изследвания на историка във Ватиканските архиви и архивите на Италия.

Други сведения откриваме и в две издания „Chronicle of the popes“ на Maxwell-Stuart от 1997 г. и „The Chronicle of the popes“ от McKillian, писана през 1912 г.

 

Непотизъм на Сикст ІV

 

481px GdellarovereНепосредствено след официалната интронизация на Сикст IV за папа, той дава да се разбере, че неговото управление ще бъде силно обвързано с най-близките му роднини и ще гласува именно на тях доверието, което е необходимо при контрола над Католическата църква. За целта назначава племенниците си на високи постове – от кардинали до управители на различни градове в Италия.

От свидетелствата, които са достигнали до нас, а и от естеството на политиката, провеждана от папата, може да се направи заключението, че той е изключително привързан към своите племенници. Става ясно също така и, че самите те му остават лоялни по време на неговия над тринайсетгодишен понтификат и не само – те се учат от действията, политиките и възгледите му.

Неслучайно именно най-възрастният папски племенник, назначен за кардинал на 28-годишна възраст,2 е Джулиано дела Ровере – бъдещият папа Юлий II (1503-1513), известен с прозвището „Воинът-папа“ или „Страховитият папа“. Политиката, която той прокарва в началото на XVI век е естествено продължение на амбициите на Сикст IV и принципите, наложени от него.

Сикст IV назначава друг свой племенник -  Пиетро Риарио, за кардинал през 1471 г., а през 1473 г. и за архиепископ на Флоренция. Любопитен факт е, че бащата на Пиетро Риарио – Паоло Риарио се жени за сестрата на Франческо дела Ровере (папа Сикст IV) – Бианка дела Ровере, като този брак реално обединява двете фамилии и ги сродява. И двете фамилии – Ровере и Риарио са от областта Лигурия, в близост до града Савона.

Пиетро Риарио става кардинал на 26-годишна възраст и умира едва две години по-късно, като се предполага, че причини за смъртта му са развратът, екстравагантността и невъздържаността на младия папски племенник.3 Ненавременната му кончина хвърля папа Сикст IV в дълбока скръб и като резултат се сочи, че понтифексът издава строги правила и рестрикции спрямо разточителството на всички кардинали, съгласно които на трапезата на всеки от тях не трябва да има повече от два подноса с месо, една кана с вино, както и че им се забранява да ловуват за удоволствие.4

Друг родственик на папата – Рафаел Риарио пък бива назначен за папски легат в Перуджа, едва осемнайсетгодишен.

През лятото на 1476 г. в Рим се разразява чумна епидемия и папата е принуден да напусне града като някъде до декември същата година резидира в различни по-малки градчета в района на Северна Италия.5

Piero Pollaiuolo Portrait of Galeazzo Maria SforzaЕдва завърнал се в Рим през късната есен на 1476 г., до ушите на папата достига ужасяваща новина – най-богатият и влиятелен аристократ от италианските градове-държави, поддържащ статуквото и относителния мир в региона, както и близък приятел на Сикст – дукът на Милано, Галацио Сфорца, е жестоко убит при заговор.

Реакцията на папата: „Мирът в Италия приключи!“6 е достатъчно показателна и от части подсказва за последвалите събития на Апенините до края на понтификата на Сикст.

След това покушение, балансът на сили в региона се променя безвъзвратно. В своята прочута „История на папите“, проф. Лудвиг Пастор пише, че именно херцогът на Милано – Галацио Сфорца е бил единственият италиански принц, достатъчно заможен и влиятелен, за да балансира в отношенията с амбициозния крал на Неапол – Феранте (Фернандо I Неаполитански).

Сикст не желае кръвопролитни разправи на Италийския п-в. За това свидетелстват изпратените от него т.нар. прокламации или „бреве“ (кратки, неофициални папски заръки и постановления)7, кратки папски заръки, до всички принцове и аристократи в региона, с послание за спазване на крехкия мир. Освен това изпраща и доближени свои хора като легати в Милано и Ломбардия.

 

Обтягане на отношенията с Флорентинската република

 

Събитията в Милано са внимателно следени от Лоренцо Медичи, владетел на Флоренция. За момента мирът бива съхранен, но овдовялата херцогиня Сфорца, регент на непълнолетния си син, не може да разчита на солидна политическа подкрепа, а запазването на относителния баланс изисквало точно това. Учудващо е, че въпреки несигурността в Милано, традиционен съюзник на Флоренция, именно Лоренцо Медичи е този, който всячески се старае да разпространи непопулярността на херцогинята сред съседите на Милано. И въпреки че самите те не крият неприязънта си към владетеля на Флоренция, той не се свени, нито за миг, да насочи вниманието им към иначе своя верен партньор – Милано, действия, които просто нямат логика.8

Lorenzo de MediciОт друга гледна точка, може би подобни интриги не са чак толкова необясними, имайки предвид пълната липса на популярност и авторитет на Лоренцо Медичи, съществува вероятността по този начин той да се опитва да отклони вниманието от себе си, насочвайки го към проблемите в Милано. Но отново остава отворен въпросът защо той жертва най-лоялния си съюзник. Възможен отговор ни дава отново професор Пастор, който, позовавайки се на различни документи и писма, излага тезата, че Медичите, традиционно не биха допуснали никоя фамилия да се издигне твърде много, пък било то и в съюзен на тях град.

В този контекст съществува вероятността, Лоренцо Медичи да е виждал заплаха в твърде големия авторитет на херцога на Милано, а убийството му и слабата подкрепа за овдовялата херцогиня да са от полза за Медичите и техния опит трайно да подкопаят авторитета на Милано, още повече, че дъщерята на вече мъртвия херцог е омъжена за племенник на папа Сикст.

В началото на своя понтификат, Сикст IV е благоразположен към фамилията Медичи. Проф. Л. Пастор твърди, че папата никога не е искал тези приятелски отношения да се променят. Но, както посочва изследователят, ако има някаква причина за това, то тя се крие в откритите словесни нападки и неблагодарност от страна на Лоренцо Медичи към Папската курия.

Множество причини могат да бъдат посочени за крайното обтягане на отношенията между Флоренция и Рим, мотиви, които имат своята предистория.

Така например, през 1472 г., когато флорентинците обсаждат малкия град Волтера, папа Сикст изпраща войници в подкрепа на Лоренцо Медичи. След като градът пада, той е подложен на разграбване, а жителите му избивани и унижавани. Нечути остават молбите на военачалника, изпратен от папата, който апелира към недисциплинираните войници на Флоренция да спрат издевателствата над други християни-католици. Самият папа Сикст, в крайна сметка осъзнава, че с приятелството му е злоупотребено и, че самият той е станал съучастник в това кощунство над италиански жители. Неговите ръце са оцапани с кръвта им.9

Спорно е дали папата не е бил наясно с реалните цели и евентуални действия на Лоренцо Медичи в тази ситуация.

Като други причини за внезапната отрицателна промяна в отношенията Рим-Флоренция се сочат данъчното облагане над духовенството и, че папа Сикст отказал да издигне за кардинал брата на Лоренцо Медичи – Джулиано.

Така или иначе, на политическата сцена се появява и братът на Пиетро Риарио, другият племенник на Сикст IV – Джироламо Риарио, който също бива назначен на висок пост в Църквата – т.нар. „капитан-генерал на Светата Църква“. Този човек ще бъде ключова фигура по време на целия понтификат на папата и дори ще стане причина самият Сикст IV да променя курса в политиката си. Именно поради това свое огромно влияние в Рим, Джироламо Риарио дори бива сочен като незаконен син на папа Сикст, спекулации, които няма как да бъдат доказани.

662px Caterina SforzaПрез 1472 г. Джироламо Риарио е сгоден за Катерина Сфорца, представител на влиятелната италианска фамилия Сфорца и дъщеря на херцога на Милано – Галацио Сфорца. Този брак не само, че ще обедини фамилиите Дела Ровере – Риарио – Сфорца, но и сам по себе си носи символиката на скрепяване на могъщи родове или както самата Катерина Сфорца заявява: „Аз не съм дъщеря на херцог Галацио по случайност, аз нося неговите интелект и решителност!“10

Като зестра, през 1473 г., папата купува от Галацио Сфорца града Имола и точно тук се крият причините за окончателния срив между Рим и Флоренция на Медичите.

За да откупи Имола, Сикст IV се нуждае от заем в размер на 30 000 дуката.11 Като ковчежник на Папството, роля традиционно възлагана на фамилията Медичи, понтификът иска сумата от Лоренцо Медичи. Но получава отказ по две причини: Сикст вече е отхвърлил по-рано, кандидатурата на брата на Лоренцо – Джулиано Медичи,12 за кардинал, и по-важната причина – Лоренцо Медичи отдавна  има амбиции да разшири владенията на Тосканската република със седалище Флоренция на изток към Имола, а интересите на папа Сикст и племенника му – Джироламо, са в остро противоречие с подобни стремежи.13

В резултат на тези конфликти, Сикст освобождава от длъжност Лоренцо Медичи, като се отказва от финансовите му услуги спрямо Папството и прехвърля на семейство Паци всички финансови привилегии, свързани с управлението на финансите на Светия престол и монопола върху стипцата14 добивана в мините на Толфа.15 А по-конкретно, папата назначава Франческо де Паци, банкер от Флоренция, член на конкурентна на Медичите, фамилия - тази на Паци. Освен това той е и близък приятел на самия Джироламо Риарио.16

Обстановката се усложнява, когато през 1474 г. умира архиепископът на Пиза, също член на фамилията Медичи. Папа Сикст назначава Франческо Салвиати (от друг род, конкурент на Медичите) за архиепископ на Пиза, което предизвиква широко негодувание не само у Лоренцо Медичи, но и у жителите на Флоренция и останалата част на Тосканската република. Безсмислените опити на папата и Джироламо Риарио да утвърдят новия клирик  водят до още по-голямо задълбочаване на конфликта. Така, през 1477 г., Лоренцо Медичи се обръща към наемник – генерал-капитан Карло Фортебрачио, който има претенции и амбиции към град Перуджа. Провокиран от Лоренцо Медичи, Фортебрачио напада Сиена, което води до яростен отпор от страна на Папството и краля на Неапол – Феранте (Фернандо I).

В крайна сметка, въпросният Карло Фортебрачио прави опит за обсада на няколко други града, но е отблъснат от обединените сили на Сикст IV и крал Феранте. В тази ситуация, Лоренцо Медичи се оказва фактически в състояние на война – от една страна стои той, Венеция (друг традиционен съюзник на Флоренция) и отслабеното херцогство Милано, а от друга – Сикст IV, Джироламо Риарио, крал Феранте и Сиена.

 

Флоренция и конспирацията на семейство Паци

 

Giuliano MediciВ откъс от едно свое писмо, писано на 1.II.1477 г., самият Лоренцо Медичи дава достатъчно красноречив отговор на въпроса каква е нагласата му спрямо Римската църква и Папството по принцип: „…трима или четирима папи ще са много по-добър вариант от един, който да държи цялата власт…“17

Колкото до другите „силни на деня“, Джироламо Риарио, папският галеник, добре съзнава, че докато Медичите са силни във Флоренция, той ще бъде слаб в Имола (а по-късно и във Форли, владение, което също му е предоставено от неговия влиятелен чичо – папа Сикст IV). Казано с други думи – владенията му в този регион са застрашени и несигурни.

От друга страна Лоренцо Медичи става доста непопулярен и сред жителите на Флоренция, защото буквално се опитва да обсеби социалния и политическия живот на града и региона на Тоскана. Винаги  иска да бъде пръв на всевъзможни градски състезания и турнири, меси се е дори и в семейните взаимоотношения на отделни граждани и дори при сключването на брака им.

Както вече бе споменато, Медичите следват стриктна политика, непозволяваща на други фамилии от региона да се издигнат твърде високо. А и вземайки предвид желанието на Лоренцо Медичи да бъде абсолютен господар на Флоренция, не е учудващо, че той изключва семейство Паци от всички по-важни административни позиции във Флоренция, което самите те възприемат като тежък удар върху авторитета си. По всяка вероятност този конфликт е породен от по-ранния спор между Медичите и родът Паци за отпускането на папския заем при откупуването на града Имола.

По тези причини се формират две групи от заговорници, гравитиращи около Франческо де Паци и неговият приятел – Джироламо Риарио.

Конспираторите умело се възползват от недоволството на богатите аристократи във Флоренция  срещу тираничното отношение на Лоренцо ди Медичи спрямо тях и практиката му да издига на високи постове хора от по-скромно потекло. Тази политика е провеждана от Медичите, за да си подсигурят лоялността на хора от по-бедни семейства за сметка на отнемане на големите привилегии, които имат по-старите и богати родове.

Но най-важният въпрос, който стои пред заговорниците е на чия страна би застанал папата и каква позиция би заел, ако те решат да свалят Лоренцо Медичи?

За професор Л. Пастор няма неоспорими доказателства дали Сикст IV е бил наясно с плановете на Джироламо ди Риарио и Франческо Паци и дали е подкрепял последвалите им действия. Изследователят изразява позицията, че самият Джироламо добре е съзнавал факта, че неговият чичо – папата, не би допуснал, по никакъв начин, името и авторитетът на Папството да бъдат намесени и опетнени от евентуално сваляне от власт на Лоренцо Медичи и/или неговото убийство.

Осъществяването на замисъла е поверено на един от приближените васали на Джироламо Риарио – Джан Батиста дел Монтесеко.

Francesco Salviati RiarioВ едно свое писмо до Джироламо Риарио и архиепископ Салвиати, в което Монтесеко пита какво е мнението на папата по целия въпрос, получава доста озадачаващ отговор: „Разбира се, че сме разговаряли с него. Гарантираме, че и ще уредим и ти да говориш с него. Нашият Отец, Папата, ще приеме това, в което го убедим. Самият той храни неприязън към Лоренцо Медичи…“18

Доста интересен отговор, който ни навежда на мисълта, че самият Джироламо Риарио има увереност в своето голямо влияние над папата – „…той ще приеме това, в което го убедим…“ Изхождайки от факта, че самият папа  му купува Имола, а по-късно дава и владенията във Форли, дава да се разбере, че двамата имат особено деликатни взаимоотношения. По всяка вероятност, именно тази близост поражда по-късните спекулации как самият Сикст е бил баща на Джироламо Риарио от инцеста му със собствената му сестра. Твърдение, което е невъзможно да бъде потвърдено или отхвърлено с категоричност, но имайки предвид това, че именно английски автори са тези, които прокламират подобни твърдения, а Англия, след XVI в., целенасочено и поетапно се е стремяла да изгради собствена църква – това противопоставяне с Папството добива и сериозни пропагандни измерения, както би могло да бъде и по този въпрос.

Явно отговорът не задоволява Монтесеко. Той отправя лично писмо към папата, в което заявява, че смяната на властта във Флоренция може да се случи без да е необходимо да се пролива кръвта на Лоренцо Медичи и брат му – Джулиано.

Монтесеко получава следния отговор от наместника на Свети Петър: „При никакви обстоятелства аз не желая смъртта на никой човек. Не е във властта ми да определям кой да живее и кой не. И ако Лоренцо е злодей и не ми желае доброто, то дори тогава не мога да искам смъртта му. Единственото, което искам е смяна на управата във Флоренция…“19

Папата изпраща отговор и до Джироламо Риарио, в което потвърждава същото, което вече е писал на Монтесеко, с допълнението, че властта във Флоренция трябва да бъде свалена, но без да бъде проливана кръвта на никого: „…Лоренцо Медичи няма значение за нас, защото той е зъл човек и е важно Републиката да бъде изтръгната от ръцете му, защото така ще осъществим контрол над нея, което би било голямо предимство за Църквата ни…“

В отговора си към папата, Салвиати и Риарио заявяват, че ако властта във Флоренция бъде променена, папата ще има влияние над републиката и над половин Италия, като така ще се наложи всички да се съобразяват с него и да подсигуряват приятелството си с Рим. Джироламо отново иска разрешение от Сикст IV да му даде правомощия да направи всичко необходимо, за да осъществи амбициозната цел.

В повторен отговор към Джироламо и Салвиати, папата заявява, за пореден път, че не желае смъртта на никого. Но и точно тук е любопитният, дори парадоксален момент, който дори навежда на мисълта, че тези писма всъщност са спекулативни и папата никога не е давал отговори на подобни въпроси, защото дори не е знаел за готвения заговор срещу Медичите и в действителност всичко е част от тайната конспирация на Джироламо Риарио и семейство Паци да въвлекат и папата в пъклените си планове, макар и неволно (може би?), използвайки името му като авторитет...

В продължението на отговора, папата дава съгласие за въоръжаването на определен брой мъже, а в обръщение на архиепископ Салвиати към него: „Отче, дайте ни благословията си да насочим тази мисия, ние ще я опазим внимателно…“, папата дава отговор, че дава благословията си.20

Точно тук, на базата на внимателния прочит и контекста на подобни писма, се опира тезата на много историци, че Сикст е бил наясно със заговора, бил е наясно с готвеното убийство и на практика дава съгласието си.

Но и историците, които са в другата крайност, имат силни аргументи. Те заявяват, че подобни документи са достатъчно красноречиви и ясни, и няма как историк, четейки ги, да даде "присъда" на папа Сикст, че е виновен. Още повече, че не работа на историка е да дава оценки, неговата работа е да изложи фактите, такива, каквито са, обективно, без лични симпатии или изводи, правени на повърхността на емоциите и пристрастията.

Факт е, че ние никога няма да разберем със сигурност дали папа Сикст IV е знаел за готвеното покушение над братята Медичи. Но е и факт, че Папството никога не би рискувало да се въвлече в подобен заговор, защото това би унищожило, буквално, неговия авторитет, който и без друго е разклатен точно в тези години.

И така, на 26.ІV.1478 г., в катедралата във Флоренция – „Санта Мария дел Фиоре“, щяло да се обслужи великденското богослужение. На него Монтесеко се появява заобиколен от трийсетина войници, въоръжени с арбалети, и петдесет пехотинци, които трябвало официално да съпровождат младия кардинал Рафаело Риарио, друг племенник на папа Сикст, назначен за легат в Перуджа. Атентатът започва веднага след приключването на службата, когато двамата Медичи се приготвят да напуснат храма. Джулиано е жестоко прободен от Франческо Паци, докато Лоренцо, леко ранен, успява да се скрие в сакристията21 с някои от своите приближени. Оттам той се добрал до двореца си, а междувременно, сеньорията, вярна на Медичите, призовавала народа на оръжие.22

Leonardo da Vinci Hanging of Bernardo Baroncelli 1479Разплатата не закъснява. Всички участници в заговора са открити и екзекутирани. Архиепископ Салвиати е хвърлен от прозореца на собствения си дворец, Франческо Паци е брутално пребит и накрая обезглавен, а същата съдба сполетява и Монтесеко.

Започнало още по-тиранично управление на Медичите във Флоренция. Лоренцо, познат по-късно като Лоренцо Великолепни23 бил решен да задържи властта си. Той пленява папския роднина – Рафаело Риарио и отказва да го пусне, което става причина Сикст IV да отлъчи Лоренцо ди Медичи от Църквата и да наложи на Флоренция интердикт24 (изолация).

Самият Макиавели обвинява Сикст ІV, че взема дейно участие в заговора, а и не само. От думите му може да се направи изводът, че за Макиавели, папата е движещият ум на цялата конспирация: „…Той бе първият (първосвещеник на Рим), който показа колко далеч може да стигне един понтифик (в жаждата си за власт) и как нещо, считано за принципно греховно, се обезсмисля и остава ненаказано, когато папата го стори…“25

По-късно, тези събития, както и неуспешният опит за сваляне на Медичите от властта във Флоренция, стават причина за избухването на Тосканската война и война с Венеция. Има един кратък промеждутък между двете войни, за около година, в който е сключено повсеместно, но краткотрайно примирие в Италия, но единствената причина е огромната заплаха, която представлявали османците в лицето на султан Мехмед II и необходимостта от общи действия срещу тях при превземането на крайбрежния град Отранто.

 

Сикст ІV и въвеждането на Инквизицията в Испания

 

По отношение на Иберийския п-в, Сикст IV има нужда да е в добри отношения с кралствата, които се намират там и които все повече набират политическа мощ на територията на Западна Европа. Това са Кастилия на кралица Изабела и Арагон на крал Фердинанд  (Фернандо ІІ Арагонски). Сикст ІV, също както и своите предшественици, подкрепя напълно съюза между двете държави, скрепен от брак между владетелите още през 1469 г.

Fernando e IsabelСравнително по едно и също време – 1471-72 г. започват усилени дипломатически отношения между Кастилия, Арагон и Светия престол. Причините – нуждата от назначаване на нови архиепископи в два града, единият съответно в Кастилия, а другият, в Арагон. Интересното в случая е, че и в двата града, назначените епископи, в крайна сметка, са фаворити на Изабела и Фернандо, а не хората, спрягани от папата. Очевидно и двамата владетели осъзнават политиката, която Сикст води. А тя е ясна за всички не само в Италия и Иберийския п-в, но и в цяла Европа – папска супремация, политическа и каноническа, над държавите.

И Изабела, и Фернандо, осъзнават добре, че опозицията в техните държави е изключително силна и на този етап, ако се запази статуквото, няма как да бъде осъществено реалното обединение, което те желаят, на двете държави под скиптъра на една силна и централизирана, монархическа власт. Казано с други думи – сключването на брак е било първата стъпка в тази посока, но дори и с непрестанната подкрепа на Светия престол, бракът не само, че не е достатъчен за силната кралска власт, но и се обезсмисля, ако не се намери трайно решение за преодоляване на институционалната опозиция в Кастилия и Арагон – в крайна сметка нито Кортесите26, нито влиятелните и стари фамилии в Кастилия и Арагон имат интерес от засилване и утвърждаване на еднолична кралска власт.

Следвайки тази политика, владетелите се обръщат към папа Сикст, който на 1.XI.1478 г. издава булата „Exigit sincerae devotionis”27 (в превод от латински: „Задължение за истинска/чиста преданост“), събитие, чийто отзвук не само, че ще бележи понтификата на папа Сикст IV, управлението на Изабела Кастилска и Фернандо Арагонски, но и ще окаже влияние, за векове напред, върху новосъздадената Испанска империя, откриването на Новия свят и религиозните и политически събития в самата Европа.

Тази була легитимира създаването на т.нар. Втора инквизиция в пределите на Кастилия и Арагон.

Причините, поради които Изабела и Фернандо настояват за подобно разрешение от Римската курия, са много и имат най-различен характер. Основната – провежданата антисемитска политика спрямо евреите. В земите на Кастилия и Арагон е имало много юдеи, които са променили религията си и са се обърнали към християнството. Те са познати като т.нар. „конверсос“28 – евреи, които са се отказали от собствената си вяра и са се обърнали към Христа.

Escudo inquisicionИма множество хипотези за това какво точно е подтикнало владетелите на Кастилия и Арагон да въведат Инквизицията. За едни, това е бил начин, чрез насилствени методи, едно малцинство, което се е смятало за заплаха и на него се е гледало с резерви, защото са новопокръстени евреи, да бъде претопено и приобщено напълно към католицизма, за да създаде необходимата спойка в иначе крайно разделеното общество.

За други, Инквизицията е просто удачен метод за разправа с неудобните хора и политически противници, най-вече богатите и влиятелни евреи, от страна на Изабел и Фернандо, които всячески се стараят не само да укрепят, но и да абсолютизират властта си.

Като доказателство за това бихме могли да посочим положението в Арагон по времето, когато Фернандо настоява за въвеждане на Инквизицията в кралството му.

И тук е ключът защо кралят настоява за официално разрешение от Папството. Суверенът на Арагон е задължен да се съобразява с известен брой юридически актове и разпоредби, които ограничават правата и пълномощията му. Тези привилегии се наричат „фуерос“. Поданиците на Арагонската корона, които възразяват срещу действията на Инквизицията, която реално се е превърнала в политически инструмент на краля на Арагон и кралицата на Кастилия, имат две основания за протест. Първо, самата процедура на инквизиционния съд, както и някои от наложените санкции, като например конфискацията на имоти и земи, противоречат на „фуерос“.

Второ, назначаването на чужденци, в случая кастилци, на високи постове, в това число и на инквизитори, също противоречи на „фуерос“.

В крайна сметка, резултатът е следният: Крал Фернандо Арагонски успява да наложи схващането, че никой еретик не може да бъде спасен, в това число и чрез позоваване на „фуерос“. Ясно е, от действията на монарха до момента, а и в последвалите, че под „еретик“  реално се разбира всеки враг на Короната. А Инквизицията, вече утвърдена с папското решение, става основен инструмент в ръцете на владетеля, защото той се позовава на факта, че новата институция е създадена с решение на Светия престол и националното право не може да измести каноничното.

По-късно, този аргумент ще бъде излаган във всеки един момент, когато арагонците се позоват на своите „фуерос“, за да ограничат прерогативите на Инквизиторския съд. Така, самата Инквизиция е представена, едва ли не, като институция на божественото право, стояща над създадените от човека институции.29

На територията на Кастилия и Арагон започват повсеместни процеси, като големия трибунал в Севиля от 1481 г. Издадени са множество смъртни присъди, конфискувани са имоти, богатства, хиляди хора са подлагани на жестоки мъчения.

Всичко това достига до ушите на Сикст IV, който в свое официално бреве от 29.І.1481 г., отправя директни възражения към краля и кралицата. Той заявява, че в тъмницата се хвърлят верни католици, подлагат ги на жестоки мъчения и за да присвоят имотите им, ги обявяват за еретици и ги погубват. Самият папа горещо препоръчва на краля и кралицата да отстранят тези инквизитори. Той също така заявява, че инквизиторите злоупотребяват с правата си и не би трябвало да преследват или осъждат човек, оправдан от обикновения съд. В края ни писмото си, папата изразява искреното си възмущение, че някои инквизитори дори отказвали правото на осъдените да обжалват пред съда в Рим.

Тук се крие парадоксалната ситуация, в която самият понтифик се въвлича. Давайки официалното си разрешение за създаване на Инквизицията в Кастилия и Арагон, Сикст IV е имал намерение на възстанови тази институция във вида, в който тя е съществувала през XIII век, т.е. под пълния контрол на Рим и на епископи, назначени от папата. Но, за да запази добри отношения с Кастилия и Арагон, той бива принуден да отстъпи пред исканията на Изабела и Фернандо, които не само настояват лично да представят фаворити за епископалните катедри в кралствата си, но и изискват лично да назначават и инквизиторите по региони.

Интересен е въпросът дали папа Сикст реално бива поставен пред свършен факт и неговата була за учредяване на Испанската инквизиция е просто формалност, казано с други думи - владетелите на Кастилия и Арагон така или иначе са били решени да го сторят, или той действително е желаел точно това? Въпрос, който сам по себе си поражда друг - бил ли е в крайна сметка, папа Сикст ІV, пионка в ръцете на свръхамбициозните владетели Изабел и Фернандо , или самият понтифик става жертва на собствените си амбиции (а и в крайна сметка традиционни за Папството) да разпростре и утвърди властта на Рим в този регион? А може би и двете...

TorquemadaИспанската инквизиция от 1481 г. изведнъж показва тенденция да се превърне в оръдие на правителството, т.е. средство да се отстранява от пътя му всичко, което би могло да пречи на тази власт, без да се взема под внимание кой представлява съответната опозиция – дали евреи, дали маври (така са наричани арабите на полуострова), или пък упорити католици и дори епископи.30

Връх в самовластието на владетелите на Кастилия и Арагон се достига, когато техният фаворит, Томас де Торквемада, е провъзгласен за Главен инквизитор, през 1483 г., на Кастилия и Арагон. Фактът, че този човек е член на Доминиканския орден – орденът, опониращ на Францисканския орден, от който пък произхожда самият папа Сикст, е достатъчно показателен за безсилието на Рим. Папата вече няма пряк контрол над Инквизицията в Кастилия и Арагон – обективно погледнато, никога не е и имал.

 

Меценат и покровител на науките

 

Папа Сикст IV реновира и разширява Ватиканската библиотека. По време на неговия понтификат в Рим пристигат ръкописи на книги от старогръцки, латински и на други автори от целия европейски континент. Пак на него, Папството дължи създаването на специализиран Архив, където ръкописите, т.е. книгите, биват отделени от различните документи, които до момента са били съхранявани на едно място, което налагало трудности при използването им. Пак той възлага строг контрол върху съхранението на непрекъснато растящия брой ценни и редки издания, като отпуска немалко финансов ресурс за опазването, консервирането им и за заплащането на библиотекарите.31

По време на неговия понтификат, улиците на Рим биват разширени и павирани, старите къщи са реновирани и реставрирани, канализацията е добре почистена и доусъвършенствана, построени са нови пътища и улици, както и нов мост, който все още носи името на папата – „Ponte Sisto“ („Мостът на Сикст“) – първият мост над река Тибър още от времето на Античността. Построени са нови параклиси и църкви, а старата болница „Санте Спирито“ (също  и дом за изоставени деца) е реновирана и преструктурирана.32

Ponte Sisto Rome

"Мостът на Сикст" Снимка: Leo-setä Лиценз: CC BY 2.0

 

Старите църкви – „Сан Витале“ и „Санта Мария дел Пополо“ са значително разширени, преустроени и за тях са отпуснати немалки средства за поддръжка.

Акведуктите на Рим също се подлагат на ремонтни дейности.

Мелоцо де Форли, прочут художник и архитект, съвременник на папата казва: „Ти даде на Рим храмове, улици, площади, ремонтира укрепленията и главния акведукт на града…“33

Папата също така прокарва път „Via Sistina“ („Пътят на Сикст“) водещ директно от Св. Петър към Мавзолея на Хадриан, по-известен като крепостта „Сант Анжело“.

Но най-яркият символ на папа Сикст IV без съмнение е прочутата Сикстинска капела, носеща и неговото име, реновирана и разширена по негова заповед от Бачио Понтели.

 

Сикстинската капела34

 

На тържествена церемония, на 15.VIII.1483 г., папа Сикст посвещава храма на Дева Мария и на празника „Успение Богородично“.

През 1471 г., понтификът открива и забележителния Капитолийски музей, където по лична негова заповед се съхраняват редки антични произведения на изкуството, включително и бронзови предмети.

На папа Сикст IV се дължи  и създаването на Ватиканския хор.

Като покровител на науките, още преди да стане папа, той прекарва известно време в университета на Падуа. А със специална була от 1473 г., дава възможност на местните епископи да даряват телата на осъдени и екзекутирани престъпници, за дисекции и научни цели, осъществявани от медици, лекари и други учени.

Папа Сикст, като забележителен меценат, бива и покровител на извести художници като Перуджино, Ботичели, Пинтуричио, Мелоцо де Форли и много други.35

12

На една известна фреска на Мелоцо де Форли, във Ватиканската библиотека, която изобразява папа Сикст IV и племенниците му, в присъствието на новия префект на Ватиканската библиотека и архив – Бартоломео Платина, може да бъде направен кратък анализ, показващ интересната символика, заложена в изображението.

Ако се обърне внимание, от крайно ляво и крайно дясно са изобразени дъбови клонки, в син цвят. Дъбовите клонки, заедно със синия цвят се превръщат в индивидуалния папски герб и печат на Сикст ІV. Дъбовите клонки носят символиката на древна мъдрост, дълголетие и духовна сила. Докато в съчетанието си със синия цвят – друг древен атрибут, олицетворяващ властта, носи ясното послание за папска супремация и за политиката, която Сикст ще провежда.

Същото важи и за начина, по който е изобразен самият папа. Червени обувки, отново символизиращи политическата власт, стоящ върху трон, също червен на цвят, със златиста орнаментика – все символи на власт и аристократичност.

Любопитно е да се отбележи, че другата ярка фигура, която се откроява в стенописа, заедно с изображението на понтифика, е тази на неговия най-възрастен племенник, Джулиано дела Ровере, облечен в яркочервени дрехи: "...На фреската е изобразен във висок ръст, с големи, черни очи, гледащ право към чичо си - папата. Очи, изпълнени с дълбочина и достойнство..."36 Може би той е бил духовният наследник, готвен от Сикст. Така или иначе – историята показва, че действително е уместно да се направи подобен извод, имайки предвид, че именно той ще се превърне в папата-воин, една от най-ярките личности в цялата история на Папството - папа Юлий ІІ (1503-1513 г.).               

                
646px Melozzo da Forl 001

Фреска на Морецо ди Форли, във Ватиканската библиотека, изобразяваща встъпването в длъжност на Бартоломео Платина като префект на Архивите.37

Отдясно наляво:

Папа Сикст ІV,

до него (зад престола, до дясната му ръка – Рафаел Риарио),

Джулиано дела Ровере (пред него, с пищната червена роба; бъдещият папа Юлий ІІ),

Бартоломео Платина (коленичилият),

Джироламо Риарио (високият, със синьото облекло)

и Джовани дела Ровере (най-крайно ляво, облечен в лилаво)


 

 
 

 

Заключение

 

Папа Сикст провежда активна външна политика, във всяко едно направление. На първо място бихме могли да упоменем, че още с встъпването си в длъжност, той добре осъзнава сложното международно положение – османските турци са огромна заплаха, надвиснала не само над Италия и района на Адриатика, но и над цяла Западна Европа. Още неговият предшественик – папа Павел II (1464-1471) е разбирал това, поради което провежда активна дипломатическа дейност, опитвайки се да предизвика кръстоносен поход срещу Османската империя. Друга ключовата цел на Павел II е била да обедини Папството в Рим с Московското княжество, като Рим по всякакъв начин лавира за сключване на брак между Зоя Палеологина, племенница на последния византийски василевс и княз Иван III. Внезапната смърт на папа Павел II е причината именно на Сикст IV да падне нелеката задача да продължи тази линия на политика на Папската курия. След известен успех и събирането на сравнително слаба флотилия през 1472 г., опитът за осъществяване на кръстоносен поход е обречен на провал главно по две причини: Европа не е готова, нито военно, нито социално-политически, да се изправи срещу османците. На второ място – Папството и Франция са в традиционни, крайно обтегнати отношения (още от времето на т.нар. Авиньонски плен) и Рим не може да разчита на никаква, още по-малко военна, подкрепа от страна френските крале, които пък следват стриктна политика на абсолютен контрол спрямо църквата във Франция. Въпреки усилията на папата за успешното сключване на брака между Зоя Палеологина и Иван III, тази женитба не осъществява реалните амбиции на Католическата църква за съюз между Рим и Москва.38 Нещо повече – получава се обратен ефект, защото именно този брак ще стане причина за последвалите амбиции на Москва да се възприеме в ролята на „Трети Рим“ и стожер на православието – наследник на Византия. Факт, който сам по себе си е в крайно противоречие с амбициите и очакванията на Сикст IV, а и на наследниците му на апостолическия престол.

В подобна линия на отношения, отново тясно свързани с Византия, се дава доста интересно сведение за това как Андреа Палеолог, спряган за последния мъжки представител на династията Палеолог и племенник на последния император – Константин XI намира убежище в Рим, при папа Сикст IV. Професор Л. Пастор дава интересно сведение за това как папата смятал да помогне на принца да се завърне в родните си земи, през Пелопонес и да му помогне, военно, да се опита да отвоюва Морея, където преди това бил деспот. Така или иначе до подобни действия не се стига и Андрей (Андреа) Пелеолог умира в Рим, където Папството му оказва голяма чест, дарявайки го със солидна доживотна пенсия, ползващ се и с всеобщо уважение.39

Понтификатът на папа Сикст ІV (1471-1484 г.) е изпълнен с множество събития, както във вътрешен, така и във външнополитически аспект.

Трудно е да се оцени ролята му в историята на Западната църква и Европа, имайки предвид, че историците, през вековете, са давали крайни оценки за него.

Но изхождайки от фактите, влиянието, което оказва, без значение дали е целенасочено, или стечение на обстоятелствата и без да даваме оценки дали е отрицателно, или положително, е огромно.

Утвърждаването на Испанската инквизиция, чието легитимиране принадлежи именно на Сикст ІV, ще изиграе основна роля в обединението на Кастилия и Арагон под знака на абсолютната монархическа власт и яростния католицизъм, чийто главен стожер е именно Инквизицията.

Укрепването и разширението на Испания, откриването на Новия свят, в самия край на XV век, създаването на мощна Испанска империя, една от най-големите, съществували в историята, е осъществено главно чрез един инструмент – властта и силата на католицизма в Испания, институционално регламентиран от Инквизицията.

Макар да е обвиняван за участие в редица кръвопролитни заговори и главен виновник за повечето войни в Италия, в това число и конспирацията на семейство Паци, вън от всякакво съмнение е, че папа Сикст ІV прави много за Рим. Издига нови църкви, създава прочутата Сикстинска капела, носеща неговото име и освещава Ватиканската библиотека – една от най-ценните в света. Те се извисяват като безмълвни стожери над Вечния град, а с блясъка си ни нашепват за едни отдавна отминали времена на заговори, жажда за власт и войни.

 

1Непотизъм - Немалко папи издигат своите племенници и роднини на ключови постове, най-често като кардинали. Подобни назначения могат да бъдат възприемани в смисъла на вид средство за продължаване на една своеобразна папска династия. (Виж Court and politics in Papal Rome, 1492-1700, edited by Gianvittorio Signorotto and Maria Antonietta Visceglia, Cambridge University Press, стр. 114-116.)
2A Chronicle of the popes, 1912 г., стр. 395
3Chronicle of the popes, 1997 г., стр. 150
4A Chronicle of the popes, 1912 г., стр. 395
5The History of the popes, L. Pastor, 1900 г., Vol. ІV, стр. 288
6Пак там, стр. 290
7Виж "papal brief", Britannica.com.
8The History of the popes, L. Pastor, 1900 г., Vol. ІV, стр. 292
9Пак там, стр. 293
10Пак там, стр. 301
11Пиер Милза, История на Италия, стр. 373
12A Chronicle of the popes, 1912 г., стр. 396
13The History of the popes, L. Pastor, 1900 г., Vol. ІV, стр. 293
14Стипца - вид минерал; Има разностранчиво приложение. Бил е използван често и за фиксиране   на цветовете (най-вече червеното багрило) върху текстила. (Виж Britannica.com)
15Пиер Милза, История на Италия, стр. 373
16Chronicle of the popes, 1997 г., стр. 150
17The History of the popes, L. Pastor, 1900 г., Vol. ІV, стр. 300
18Пак там, стр. 304
19Пак там, стр. 306
20Пак там, стр. 307
21„Сакристия“ – място в църквата, където се съхранява храмовата утвар. (Виж "Vestry". English Oxford Living Dictionaries. Oxford University Press.)
22Пиер Милза, История на Италия, стр. 373
23Пак там, стр. 374-375
24Интердикт - форма на наказание в католическата църква, свързана с пълно или частично запрещение на църковното богослужение и други религиозни обреди на територията, подложена на наказание. Интердиктът се произнася от папата. (Виж "България и световната история", Йордан Андреев, Велико Търново, 1998 г., стр. 238.)
25The History of Florence by Niccolo Machiavelli, стр. 370
26„Кортеси“ – Народно събрание в Кастилия и Арагон. (Виж Кортасар, Фернандо Гарсия. Кратка история на Испания. Рива, 2005 г., стр. 175)
27Хосе Перес, Кратка история на Инквизицията в Испания, стр. 24
28Пак там, стр. 24
29Пак там, стр. 35
30Михаил Барро, История на Инквизицията. Великият инквизитор Торквемада, стр. 34
31Chronicle of the popes, 1997 г., стр. 150
32Пак там, стр. 151
33The History of the popes, L. Pastor, 1900 г., Vol. ІV, стр. 453
34Виж: museivaticani.va
35A Chronicle of the popes, 1912 г., стр. 397
36Виж The History of the popes, L. Pastor, 1900 г., Vol. ІV., стр. 238
37Виж: Chronicle of the popes, 1997, стр. 151
38Chronicle of the popes, стр. 149
39The History of the popes, L. Pastor, 1900 г., Vol. ІV, стр. 346

 

Използвана литература:

Англоезични книги, достъпни в публичното онлайн пространство – онлайн библиотека „Internet Archive“:

1. Dr. Ludwig Pastor, The History of the popes, from the close of the Middle ages. Drawn from the secret archives of the Vatican and other original sources; Volume IV; London, 1900

2. M. Colbby, History of Florence from the earliest times to the death of Lorenzo the Magnificent by Niccolo Machiaevelli; London, 1901

3. A. E. McKillian, A Chronicle of the popes from St. Peter to Pius X; London, 1912

4. P. G. Maxwell-Stuart, Chronicle of the popes, The Reign-by-reign Record of the Papacy from St. Peter to the Present; “Thames and Hudson”, 1997

Чуждоезични книги, преведени на български език:

5. Михаил Барро, История на Инквизицията. Великият инквизитор Торквемада; изд. „Асеневци“, 2006 г.

6. Хосе Перес, Кратка история на Инквизицията в Испания; изд. „Кама“, 2005 г.

7. Пиер Милза, История на Италия; изд. „Рива“, 2007 г.

Български издания:

8. Колектив, Светът след Иисус (І в. пр. Хр. – до І световна война); Велико Търново