Родна история

Севастократор Стрез

Посещения: 3089

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Стрез — бълг. севастократор, самостоятелен владетел в Македония през 1207 — 1214 г. Вероятно е брат на цар Борил (1207 — 1218), макар някои сведения да сочат, че е само негов сродник. С. бил племенник на цар Калоян (1197 — 1207) по женска линия и първи братовчед на друг могъщ български феодал — деспот Алексий Слав.

Прочети още...

Деспот Алексий Слав

Посещения: 2179

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Алексий Слав — деспот, самостоятелен бълг. владетел (1207 — 30-те години на XIII в.). Асеневец — племенник на царете Петър (1186 -1196), Асен I (1186 - 1195/1196) и Калоян (1196 — 1207). Син на тяхна неизвестна по име сестра. Първи братовчед на цар Борил (1207 — 1218) и севастократор Стрез.

Прочети още...

Василий — архиепископ (1186 - 1204) и примас (1204 - 1227(?)) на България.

Посещения: 1542

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

360px PatriarshiaСветителстването на този бълг. архиерей било бурно и изпълнено с много превратности и полит. борби. Времето, в което застанал начело на бълг. църква, било жестоко и страшно. През пролетта на 1186 г. търновските боляри Теодор и Асен вдигнали въстание за възстановяване на бълг. царство. По-големият Теодор бил коронясан за цар и приел името Петър. По силата на древния принцип „царство без патриарх не бива" братята се погрижили да намерят подходящ пастир на въстаналия народ. Такъв се оказал В., монах в някой от местните манастири. Петър и Асен довели насила в Търново митрополита на Видин и някои други гр. духовници, за да ръкоположат В. за епископ. Църк. канони били нарушени, но събитията налагали час по-скоро да се избере духовен водач. Въпреки оказаната от гр. духовници съпротива В. бил ръкоположен за църк. глава на възстановената бълг. държава. Началото на неговото архиерейство било белязано с кръв - гр. видински митрополит се разкаял за стореното, опитал се да избяга, но бил заловен и посечен.

Прочети още...

Цар Теодор Светослав (1300 - 1322)

Посещения: 2495

 

Петър Мутафчиев


Silver coin of Theodore SvetoslavЗаедно с търновската корона младият и енергичен син на Тертерия поел и едно извънредно тежко политическо наследство. Вътрешно държавата си оставала разпокъсана. Освен Видинското и Добруджанското княжества съществувало вече и Крънско деспотство. Средногорското княжество на Смилеца наистина било унищожено, но затова пък двамата братя на бившия цар избягали във Византия, гдето се турили на разположение на неприятелите на своето отечество. Освен тях явил се бил и нов претендент за българския престол: Михаил, синът на някогашната царица Мария и Константин Асеня. Свръх всичко това, крайно намаленото царство се раздирало от вътрешни противоречия. Натрупаните през периода на татарското господство страсти избухнали сега с неудържима сила. Търсели се и отговорните за миналите нещастия. Един от тях бил и тогавашният търновски патриарх Йоаким. Върху тоя върховен представител на Българската църква тежало страшното обвинение, че предал страната и народа си на татарите. Какво е било всъщност прегрешението му, не се знае: може би от омразата към Георгия Тертерий той бил един от виновниците за татарското нашествие, което в 1292 г. довело Смилеца на престола, а заедно с това и поробването на България от Ногая.

Прочети още...

Татарска хегемония (1280 - 1300)

Посещения: 2739

 

 Петър Мутафчиев

 

Царуване на Георги I Тертерий (1280 — 1292 г.)

 

20160507040512Bulgaria second half of the 13th centuryЗаел престола след Иван Асеня III, чието бягство сам предизвикал, Георги Тертерий не можел да бъде в добри отношения с Византия. Нейното международно положение по онова време отново се влошило, макар Михаил Палеолог формално да оставал верен на провъзгласената в Лион уния, но и на Запад вече не си правели никакви илюзии относно значението ѝ. С отделни и много редки изключения цялото византийско общество не искало и да чува за сближение с омразните му латинци. По тази причина и папството вече се отказало да пречи на завоевателните планове на неаполитанския крал. Той подновил неприятелствата си с империята и войските му през 1281 г. настъпили в Албания. При обсада на гр. Берат обаче те претърпели тежки поражения от византийците. Тогава Карл I потърсил отново начин да поведе преговори с държавните неприятели на Византия за съюз срещу ѝ.

Прочети още...

Гражданската война в България (1277 - 1280)

Посещения: 1713

 

 Петър Мутафчиев


1. Управлението на царица Мария

 

G bogdanov marijaПрез течение на близо двадесетгодишното си царуване Константин Асен давал все повече доказателства за това, че му липсвали способности не само на пълководец, но и на държавник. Външната политика на България била определяна тогава не от международното положение на страната или от нейните вътрешни средства и възможности, а от роднинските чувства и сляпата омраза на българските царици. Поради внушенията на жена си, дъщеря на Теодора II Ласкарис, която горяла от жаждата да отмъсти за престъплението, извършено над нейния брат, Константин до самата ѝ смърт останал враг на Михаила VIII Палеолог. След като по-късно се примирил с него и се оженил за племенницата на императора, неприятелството му с него, предизвикано поради спора за южнобългарските черноморски градове, се превърнало в непримирима омраза само защото под влиянието на новата си съпруга и като пренебрегвал истинските интереси на царството, се намесил в един спор, който за Византия поне в началото си бил чисто домашен — спорът около църковната уния с Рим. Отдавна е сложено убеждението, че тази черта у Константин Асен се е проявила по-късно, през последните години на царуването му, и се дължала на физически недъг. При един нещастен случай той си бил счупил крака, болестта му се усилвала, докато му отнела напълно възможността да се занимава с държавните работи. Това обяснение е съвсем погрешно. Нещастието е сполетяло Константина много рано, още докато била жива царица Ирина и преди похода за освобождението на султан Изедина. Но това обстоятелство не му попречило да поеме тогава лично началството над войските си. Вярното е само, че с течение на времето неговата некадърност на владетел става все по-очевидна; растяла и незаинтересоваността му към управлението на държавата, докато най-сетне цялото ѝ ръководство минало в ръцете на жена му, царица Мария.

Прочети още...

Последните Асеневци. Константин Асен (1257 — 1277 г.)

Посещения: 1995

 

Петър Мутафчиев

 

Konstantin i IrinaКакво положение е заемал новоизбрания цар преди да получи българската корона не знаем; известно е само, че баща му се наричал Тих, а по майка сам той бил внук на някогашния сръбски велик жупан Стефан Неман. Но основаното върху тоя факт предположение, че произхождал от югозападните български земи, гдето се намирали и неговите родови владения, мъчно може да бъде доказано.

Мицо, който основавал правата си над българския престол върху близкото си родство с Асеневския дом, не мислел да се откаже от тях и Константин тепърва имал да дири средства, за да закрепи положението си. По съвета на болярите той се оженил за една от дъщерите на императора Теодор II Ласкарис, Ирина, внучка на Иван Асеня II, и изпратил първата си жена в Никея. За да покаже, че по тоя начин е добил и наследствено право на престола, той взел и името Асен. Всичко това обаче не отбило претенциите на Мицо, който сега проявил неочаквана упоритост, тъй като навярно имал на страната си значителна част от болярството, главно привържениците на своята тъща, майка на убития Михаил Асен. В настъпилата междуособица Константин по едно време до такава степен бил застрашен от противника си, че трябвало да се спасява в крепостта Станимака, владяна тогава от никейците. Борбата траяла още няколко години. Но в нея щастието все повече изоставяло Мицо. Принуден от своя страна да отстъпва пред Константина, той накрай се затворил в Несебър и вече убеден, че делото му е загубено, предал тоя град на византийците. В награда за това императорът му дарувал имоти в Μала Азия, из околностите на древна Троя, гдето той се настанил със семейството си.

Прочети още...

Последните Асеневци. Коломан I (1241 — 1246 г.) и Михаил Асен (1246 — 1257 г.)

Посещения: 2197

 

Петър Мутафчиев

 

Иван Асен II нямал възрастен наследник. Престолът бил зает от едва седемгодишния му син Коломан I от втората му жена, унгарката Ана. Унгарско било поради това и неговото име. Българите го наричали Калиман. Поради малолетието на новия цар държавата се управлявала от регентство.

Прочети още...

Патриарх Йоаким Търновски

Посещения: 1406

 

Иван Дуйчев

 

В Синодика на българската църква, при упоменанието за „преосвещените патриарси на Търново", на първо място се чете възгласът: „На първия патриарх на богоспасения царевград Търново, Йоакима, вечна памят".

Прочети още...

Възстановяване на Българската патриаршия през 1235 г.

Посещения: 3064

 

Иван Дуйчев

 

360px PatriarshiaОбозначенията „древност", „средновековие", и „ново време" характеризират строго определени епохи в историческото развитие на европейските народи. Всяка от тези исторически епохи има свои особености, които историкът дири да долови и уточни. Без това той би стоял сякаш извън времето или най-често върху основата на съвременността — безсилен да се „вживее" в духа на миналото. Така, за нас ще останат напълно неразбираеми и чужди много събития и прояви на средновековната ни история, ако забравим една от основните отлики на тази историческа епоха — господството на религията в живота на тогавашното общество.

През средновековието езикът и вярата са съставлявали едни от главните спояващи звена в политическия живот на държавите. Мястото на църквата в общото управление на държавата се е обуславяло от степента на влиянието на религията в живота на даден народ. Религиозната и църковна политика е била неразделно свързана с общата държавна политика. Поради това държавната независимост е трябвало да бъде съпътствана от църковна независимост. За народите от кръга на византийската култура е свойствен в това отношение твърде силно подчертан така да го наречем „национален" дух.

Прочети още...

Цар Иван Асен II (1218 — 1241 г.)

Посещения: 7575

 

Петър Мутафчиев, История на българския народ

 


1. Балканският полуостров през първата четвърт на XIII в.

 

ivan asenПрез времето на късото царуване на Борила създадената от Асеня I и Калояна могъща българска държава била сведена до положението на второстепенна сила в полуострова. Срещу това Латинската империя въпреки многобройните си неприятели успяла да се съвземе от удара, който българите ѝ бяха нанесли при Одрин. Освен цяла Тракия тя е владеела още и цялата Южна Македония, а свръх това Тесалия, Южна Гърция и Пелопонес. Под върховенството на нейния император се намирали също завзетите от венецианците острови из Егея, Средиземно море и южната част на Адриатика. Тоя подем обаче, който се е дължал единствено на даровития и неуморен император Хенрих, след неговата смърт бил сменен от бърз и неудържим упадък. Притокът на нови авантюристи от Запад не можал да ѝ влее жизнена сила и явно е било, че тя е обречена на неизбежна гибел. Въпросът е бил само кому ще се падне накрай нейното наследство.

Прочети още...

Цар Борил

Посещения: 3832

 

Петър Мутафчиев

 

Временният упадък на България. Слав

 

Начело на заговора срещу Калоян стояли собствената му жена, куманка, и сестриникът му Борил. Убитият цар нямал преки наследници и престолът по право се паднал на по-възрастния от синовете на Асеня I — Иван Асен. Но заговорниците не оставили да се изплъзне властта от ръцете им. За цар бил провъзгласен Борил, който се оженил за Калояновата вдовица.

Прочети още...

Цар Калоян

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 14326

 

Между Византия и Апостолическия престол

 

d bakalov kaloianПрез 1197 г., след като от съзаклятническа ръка пада убит и Петър II,  на българския престол се възкачва третият от братята Асеновци — Калоян. Йоан, Йоаница, Иваница, или, с името, с което остава в историята - Калоян, е роден ок. 1170 г. В годините на освободителното движение срещу Византия той е ок. 16-18 годишен младеж и вероятно активно участва в делото на двамата си по-големи братя.

За първи път името му е споменато в хрониката на Никита Хониат, във връзка със сключването на Ловешкия мир през 1187 г. Една от клаузите на договора постановява Калоян да отиде като заложник в Константинопол, като по този начин византийското правителство си осигурява гаранции, че братята му ще се въздържат от враждебни действия срещу Империята. Князът престоява около две години във византийската столица, обграден от почести и внимание, където добре опознава византийските маниери. През 1190 г. успява да избяга, завръща се в Търновград и става пръв помощник на Асен и Петър в държавните дела. След като братята му стават жертва на честолюбиви предатели, Калоян поема кормилото на държавната власт.

 

Прочети още...

Борба за освобождение от византийско иго. Петър и Асен

Посещения: 1215

 

Петър Мутафчиев

 

 

Европейският Югоизток в края на XII в.

 

Untitled 1Бързият упадък на Византия, който започнал при близките наследници на Василия II, бива спрян половин век по-късно от Алексия I Комнин, основател на нова династия, която ръководила съдбините на империята още цяло столетие. Епохата на Комниновци е последната бляскава епоха във византийската история. Византия използвала кръстоносците и за известно време си възвърнала някои от своите азиатски земи; печенезите в Балканския полуостров още преди това били унищожени, а срещу маджарите тя почва настъпателна война и успява да ги изхвърли от Босна и Далмация. Целият тоя подем обаче е бил само външен и се е дължал до голяма степен на личните качества на тримата първи Комниновци.

Прочети още...

Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в.

Посещения: 5554

 

КАЛИНА МИНЧЕВА

 

МАНАСТИРИ И МАНАСТИРСКА МРЕЖА

В КЮСТЕНДИЛСКИЯ САНДЖАК

ПРЕЗ XV-XVII ВЕК

 

STUDIA SLAVICO - BYZANTINA ET MEDIAEVALIA EUROPENSIA VOL. X

 

София 2010 г.

 

coricaИзказвам благодарност на фонд „Научни изследвания“ към МОМН и „Научноизследователски сектор“ към СУ „Св. Климент Охридски“, с чиято финансова подкрепа бяха реализирани три проекта - „Църкви и манастири в рамките на Османската империя през XV-XVII в. (Софийски и Кюстендилски санджак)" (ФНИ към МОНМ, 2006-2010), „Градските тържища - микромодел на етнически контакти“ (ФНИ към МОНМ, 2006-2010) и „Църкви и манастири в Югозападна България през XV-XVII в.“ (НИС към СУ 2006 г.). В рамките на тези проекти се проведоха редица научни изследвания и теренни проучвания в България, Македония, Сърбия и Гърция, като част от резултатите са включени в настоящето издание.

Отпечатването на изданието е финансирано частично със средства на проекта „Църкви и манастири в рамките на Османската империя през XV-XVII в. (Софийски и Кюстендилски санджак)" (договор № ВУ-ОХН-206/2006 г.).

Специално благодаря на родителите ми за тяхната подкрепа.

© Автор: д-р Калина Николаева Минчева
© Предговор: проф. дин Христо Лука Матанов
© Научен редактор: ст.н.с. д-р Христо Иванов Темелски
© Коректор: Веска Глушкова
© Предпечатна подготовка: Иван Симеонов Патев
© Корица: Иван Симеонов Патев
© Изготвил географските карти: Ангел Давидов
© Превод на резюмето: Мариана Пенчева

Прочети още...

Църква и културен живот след падането на България под османска власт (XV в.)

Посещения: 1879

 

Христо Матанов


proshtavaneПравославната църква и нейните структури в българските земи олицетворяват един от ярките елементи на континуитет в живота на българите след османското завладяване. Въпреки натиска от страна на исляма и неговите институции огромната част от българите запазват православната си вяра, а това несъмнено е най-мощният фактор за запазването на националната им принадлежност. Въпреки това налагането на османската власт предизвиква значителни промени в църковната география на българските земи. В областта на църковните структури настъпват сложни трансформации, породени от наслагваните през предишните векове междуцърковни отношения и политиката на османските власти. Трябва да се отбележи обаче, че завоевателите поне до средата на XV в. все още нямат избистрена политика по отношение на православните църкви и отношението им към тях е смесица от ханифийска традиция и конюнктурни интереси.

Прочети още...

Население, населени места, поселищна структура в българските земи (XV-XVI в.)

Посещения: 3391

 

Христо Матанов


hbek1586selqni1В българското историческо самосъзнание упорито господства представата за демографски срив, който изживяла българската общност по време на османското завоевание, на последвалите го династически междуособици и на войните между османците и различните им християнски противници, разиграли се на българска земя. Специалистите от своя страна обръщат внимание на опустошенията, избиванията, отвличанията в робство и т. н. на българи, с които изобилстват наративните извори за епохата на османското завоевание. Така например съвременниците на събитията в Тракия от средата и втората половина на XIV в. са единодушни за голямото обезлюдяване на областта, предизвикано от гражданските войни и проникването на османските турци в областта. В някои случаи цифрите на демографските загуби в българските земи са повече от внушителни. През 1445 г. 12 000 българи са преселени отвъд Дунав, което води до обезлюдяване на цели райони в днешна Северна България. През зимата и пролетта на 1462 г. влашкият воевода Влад Цепеш опустошава южния бряг на Дунав от Никопол до Дунавската делта. В писмата си до унгарския крал Матиаш Корвин той не крие ужасяващия брой на убитите хора от градовете и селата по брега на реката. Последвалите османски описи на областта говорят за значителни загуби на население в обширна териториална полоса източно от Никопол. Подобни примери могат да се умножат и те несъмнено разкриват една нерадостна картина на значителни, понякога огромни човешки загуби в българското етническо пространство.

Прочети още...

Ранни имперски институции в българските земи (XV в.)

Посещения: 1895

 

Христо Матанов

 

Principatele 1450Втората половина на XV в. е изключително успешен период за османската военна и териториална експанзия. След завладяването на Константинопол през 1453 г. и унищожаването на Византия османските войски прегазват и завладяват с ужасяваща последователност Сърбия, Пелопонес, Босна, албанските земи, Черна гора. Към края на века само Дубровнишката република и дунавските княжества Влашко и Молдова успяват да се спасят от пряка османска власт. И там обаче политическото влияние на набиращата мощ ислямска империя става преобладаващо. При тази обстановка българските земи заемат средищно положение в границите на империята и играят ролята на непосредствен хинтерланд на новата османска столица Истанбул.

Завладяването на Балканския полуостров дава на османските султани и на пълководците им стратегически простор за настъпление към Централна и Източна Европа и Средиземноморието. В държавно-идеологически аспект завземането на вековния имперски град на Босфора и превръщането му в столица на султаните, огромните завоевания и перспективата за присъединяване на нови земи дават имперско самочувствие на османските владетели. В хода на експанзията се ражда Османската империя, която освен имперската идеология изгражда и имперски структури в новата столица и в провинциите, в това число и в българските земи. Основната роля на тези институции е да осигурят стабилност на властта и да извличат приходи за финансирането на скъпо струващите военни кампании в Европа, Средиземноморието и в Азия.

Прочети още...

Походите на Янош Хунияди и Владислав III Ягело в българските земи 1443 - 1444 г. Битката край Варна

Посещения: 2371

 

Христо Матанов


Battle of Varna Jan MatejkoОт края на 20-те години на XV в. за около две десетилетия в северните и северозападните балкански земи се създава специфична военна и политическа обстановка. В тази контактна зона между отбраняващото се християнство и напредващия ислям всички събития се проектират на фона на османско-унгарското съперничество. Държавите, разположени в полосата между Адриатика и Долен Дунав, стават арена на сблъсък между двете големи сили на епохата и са принудени да лавират между тях. В този период от време унгарци и османци нямат стратегически простор за директно противопоставяне, тъй като общата им граница включва незначителен сектор от р. Дунав в областта на Северин. Борбата се води за надмощие в буферните държави, които понякога се оказват в странното положение на двойни васали. Във всички тях се оформят проунгарски и проосмански групировки сред аристокрацията, които чрез боричканията помежду си пренасят на локално ниво конфликта между основните противници.

Прочети още...

Възникване и облик на Кюстендилския санджак (XV-XVI век)

Посещения: 8888

 

ХРИСТО МАТАНОВ

 

Предговор

 

SUDGTL BOOK 2013 261Тази книга трябва да се схваща като логично продължение на едно мое монографично изследване, публикувано през 1997 г.1 В него аз се опитах да събера и коментирам всички достъпни сведения за възникването и историята на едно териториално княжество в североизточно и източна Македония, което - поради липса на собствено название - нарекох с името на фамилията, която го владее: княжеството на Драгаши.2 Това княжество просъществувало като обособена политическа структура само за около четвърт век в последните десетилетия на XIV в. (от началото на 70-те години на века до пролетта — лятото на 1395 г.). То било съвременник на Търновското и Видинското царства, на Добруджанското княжество и на много други държави, държавици и княжества, които изпъстрят политическата карта на Балканския полуостров от средата на XIV в. насетне.

Прочети още...