България 1878-1944

Генерал Константин Жостов – един достоен български офицер

Написана от Кирил Алексиев
Посещения: 709

 

Група офицери от различни армии, сред които и Жостов – 1907 г. кавалерийско кадетско училище.
Група офицери от различни армии, сред които и Жостов – 1907 г. кавалерийско кадетско училище.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 248

Отдясно-наляво: Снимка на Константин и Димитър Жостови, направена през лятото на 1889 г.
Отдясно-наляво: Снимка на Константин и Димитър Жостови, направена през лятото на 1889 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 570

Виена 1907 г. Парад с участието на Кавалерийското кадетско училище.
Виена 1907 г. Парад с участието на Кавалерийското кадетско училище.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 261

Снимка на военните аташета, присъствали на военните маневри; Франция 1908 г.; подполковник Жостов е в средата
Снимка на военните аташета, присъствали на военните маневри; Франция 1908 г.; подполковник Жостов е в средата

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 223

Сватбената снимка на семейство Константин и Людмила Жостови с неговите братя и съпругите им.
Сватбената снимка на семейство Константин и Людмила Жостови с неговите братя и съпругите им.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 526

Полковник Жостов в полева униформа – 1913 г.
Полковник Жостов в полева униформа – 1913 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 256

Сватбата на Константин Жостов и Людмила Моллова, дъщеря на Димитър Моллов.
Сватбата на Константин Жостов и Людмила Моллова, дъщеря на Димитър Моллов.

Фото Димитър Карастоянов

Визитна картичка на генерал-майор Константин Жостов – 1915 г.
Визитна картичка на генерал-майор Константин Жостов – 1915 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 238 а

Схеми, използвани от ген. Жостов в лекционния му курс в подофицерското училище в Княжево – 1914 г.
Схеми, използвани от ген. Жостов в лекционния му курс в подофицерското училище в Княжево – 1914 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 545 з; 545 й

Схеми, използвани от ген. Жостов в лекционния му курс в подофицерското училище в Княжево – 1914 г.
Схеми, използвани от ген. Жостов в лекционния му курс в подофицерското училище в Княжево – 1914 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 545 з; 545 й

5 септември 1907 г. – Маневри, Франция – Жостов е с бяла фуражка, обърнат с гръб
5 септември 1907 г. – Маневри, Франция – Жостов е с бяла фуражка, обърнат с гръб

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 249

Изпитания на автомобили 1906 г., Австро-Унгария – Жостов е с костюм на задната седалка
Изпитания на автомобили 1906 г., Австро-Унгария – Жостов е с костюм на задната седалка

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 259

Изпитания на автомобилни влакове; Австро-Унгария, 1906 г. – Жостов е четвърти отдясно-наляво.
Изпитания на автомобилни влакове; Австро-Унгария, 1906 г. – Жостов е четвърти отдясно-наляво.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 260

Изглед от Цариград
Изглед от Цариград

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 218

Визитка
Визитка

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 238

Български и румънски военни пред къщата в Пордим, където се е помещавал Щаба на руската армия от Освободителната война 1877-1878 г.; Пордим 1902 г.
Български и румънски военни пред къщата в Пордим, където се е помещавал Щаба на руската армия от Освободителната война 1877-1878 г.; Пордим 1902 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 222

Картичка с изглед на Зимния дворец – времето на службата на Жостов като военен аташе в Руската империя
Картичка с изглед на Зимния дворец – времето на службата на Жостов като военен аташе в Руската империя

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 219

Генерал Жостов на гости при германски офицери на Западния фронт – 1916 г.
Генерал Жостов на гости при германски офицери на Западния фронт – 1916 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 258

Генерал Жостов като началник-щаб на Действащата армия в Кюстендил 1915 г.
Генерал Жостов като началник-щаб на Действащата армия в Кюстендил 1915 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 235

Портрет
Портрет

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 272

Щабът на 3-та армия; 1912 г.
Щабът на 3-та армия; 1912 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 301

Генерал Константин Жостов
Генерал Константин Жостов

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 264

Съболезнователна телеграма от Васил Радославов
Съболезнователна телеграма от Васил Радославов

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 326

Previous Next Play Pause

 

Прочети още...

Варна, варненци и връщането на Южна Добруджа към България през 1940 г.

Посещения: 1326

 

Симеон Кулиш

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

„...с присъединяването на Южна Добруджа къмъ майката-отечество
се туря началото на откритото и всенародното международно
признаване на българските народностни права въ целия имъ обемъ...”1

 

Генерал-лейтенант Георги Попов
Генерал-лейтенант Георги Попов

(в средата) сред членове на българската делегация за водене на преговорите в Крайова, 7.09.1940 г. (ДА-Варна, ЧП 820, л.1)

Варненци посрещат новината за връщането на Южна Добруджа
Варненци посрещат новината за връщането на Южна Добруджа

към пределите на Родината. На гражданите се е раздавало по чаша вино (ДА-Варна, ЧП 820, л.11).

Кметът Мустаков поздравява ген. Попов
Кметът Мустаков поздравява ген. Попов

при посрещането му във Варна

(Черно море, бр.3856/ 13 септември 1940 г.)

Генерал Попов носен на ръце от добруджански младежи
Генерал Попов носен на ръце от добруджански младежи

(Черно море, бр.3856/ 13 септември 1940 г.)

Посрещане на ген. Попов във Варна,
Посрещане на ген. Попов във Варна,

10.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 539, л.6)

Посрещане на ген. Попов във Варна,
Посрещане на ген. Попов във Варна,

10.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 539, л.7)

Командир на Гвардейски полк, Варна,
Командир на Гвардейски полк, Варна,

19.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 820, л.8)

Картичка от епископ Андрей,
Картичка от епископ Андрей,

с която поздравява ген.Попов за връщането на Южна Добруджа към България, Канада, 26.IX.1940 г

(ДА-Варна, ЧП 820, л.2)

Александър Кръстев, композиторът на „О, Добруджанский край”, 1935 г.
Александър Кръстев, композиторът на „О, Добруджанский край”, 1935 г.

(ДА-Варна, ф.734К, оп.2, л.21)

Диплом за почетно гражданство на ген. Попов, Варна, 1941 г.
Диплом за почетно гражданство на ген. Попов, Варна, 1941 г.

(ДА-Варна, ЧП 820)

Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
 
Прочети още...

Спасяването на българските евреи

Посещения: 3481

 

Александър Йорданов

 

BASA 3K 15 636 1 Boris III of BulgariaВъв време, когато върху България се сипят множество упреци от „цивилизована“ Европа, трябва да си припомним един епизод от родната история, а именно спасяването на българските евреи през Втората световна война. През 1943 г., когато Франция е предала вече хиляди от своите евреи на германците, а Румъния и Хърватия правят свои конц. лагери, България извършва подвиг без аналог за ВСВ, това е освен признак на висока хуманност, но и култура. Днешните българи трябва да са горди със стореното преди 70 години, да не изпитват комплекс спрямо държави, претендиращи, че са високо културни, а по средновековен начин изтребват милиони.

Прочети още...

Одринъ падна!

Написана от Тиберий Баръмов
Посещения: 3234

 

Прелюдия към войната

 

326px Zar Ferdinand BulgarienПревземането на Одрин е една от най-забележителните победи в Балканската война, несъмнено. Тя изумила света не толкова поради непревземаемостта на крепостта – историята е показала, че непревземаеми крепости няма. Смразяващото тук е по-скоро очакванията към българската армия. Наистина, Европа след 1885 г., след Лозенград и Люлебургас не си позволява подценяване на българската армия. Никой не се съмнява в нейната възможност да бие османската, където и както свари. Неоспоримо е и нейното превъзходство пред съюзниците. Българите са най-ощетявани и знаят, че се бият за справедливо дело, а не просто за разпределение на турската баница в Европа. Минала е една успешна война, освен това разправата с доскорошния поробител е чакана и желана от цялото общество. Това е един от ония светли мигове на народно единство, които обикновено биват съпътствани от успеха. Но едва при Одрин нашата войска нашата войска започва да бъде сравнявана не с балканска мярка, а с европейска и световна. Одрин е едното от местата, където бойната ни слава няколко пъти е записвала победни страници . Нашите предци не изменят на традицията и доказват, че балканската мярка им е малка. Впрочем, това потвърждават и чуждите вестници.

Прочети още...

Обявяване на независимостта на България през 1908 година

Посещения: 2841

 

 Милен Куманов


737px Tzar Ferdinand at proclamation of Bulgarian independenceЕдна от големите неправди на Берлинския договор от 1878 г. е не само разпокъсването на току-що освободената българска държава, но и налагането на редица ограничения на самото Българско княжество, които сериозно накърняват неговата независимост. Така например, още в чл. 1 на същия диктат се изтъква, че то се поставя под сюзеренитета (върховенството) на Високата порта. В следващите членове на международния договор се определят и редица конкретни задължения, произтичащи от зависимостта на Княжеството от Османска Турция. Между тях са поемане на част от дълга на империята спрямо западноевропейските държави, спазване на режима на капитулациите, признаване на привилегированото положение на поданиците на западните велики сили, разрушаване на военните крепости, намиращи се на негова територия и пр. Особено тежък за българския народ е годишният данък, който той трябва да изплаща на своя сюзерен.

Прочети още...
X

Right Click

No right click