Втора българска държава

Царица Анна-Мария, съпруга на цар Иван Асен II

Посещения: 1787

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Анна-Мария - бълг. царица, втора съпруга на цар Иван Асен II (1218 - 1241). Бълг. извори я наричат Анна, а виз. — Мария.

Прочети още...

Царица Анна, съпруга на цар Иван Асен II

Посещения: 1222

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Анна (Анисия) - бълг. царица (1218 -1221), първа съпруга на цар Иван Асен II (1218 — 1241). За нея е записано славословие в Синодика на бълг. църква като една от правосл. бълг. царици. Виз. летописец Георги Акрополит съобщава, че била наложница, незаконна жена на Иван Асен II, но поне засега не разполагаме с други сведения, които да потвърдят или да отхвърлят това твърдение.

Прочети още...

Царица Ирина Комнина, съпруга на цар Иван Асен II

Посещения: 1936

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Ирина — бълг. царица, трета съпруга на цар Иван Асен II (1218 — 1241). Тя била дъщеря на епирския деспот Теодор Дука Ангел Комнин (1215 — 1230). Била пленена при разгрома на епирските войски в битката при Клокотница на 9.III.1230 г. и отведена в Търново заедно с баща си и други свои роднини и близки. Там преживяла седем безметежни години като знатна пленница.

Прочети още...

Витлеем — син на цар Калоян

Посещения: 2171

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Витлеем — син на цар Калоян (1197 - 1207). Някои смятат, че може би е бил незаконороден, но по-вероятно е да е бил син на царицата куманка, чието име е неизвестно. Роден ок. нач. на 90-те години на XII в., преди баща му да е станал цар на България.

Прочети още...

Власий, браничевски епископ

Посещения: 1208

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

BranicevoВласий — епископ на Браничево през 1202 — 1207 г. Вероятно бил един от онези духовници, издигнати в архиерейски сан след възстановяване на независимата бълг. държава и архиепископия (1186 — 1188). В. бил един от най-приближените лица на цар Калоян (1196 — 1207) и примас Василий и няколко пъти му били поверявани важни дипломат. мисии. В. споделял възгледите на царя за уния с Римската църква, поради което бързо се издигнал в духовната йерархия. През 1202 г. бил избран за епископ на Браничево. Браничевската епархия била една от най-важните, тъй като била обект на спорове и въоръжени конфликти между България и Унгария. Нейният предстоятел трябвало да притежава не само преданост към църквата, но и дипломат. заложби, толерантност и едновременно с това неотстъпчивост и вярност. По всичко личи, че тези качества били щастливо съчетани у В. През 1203 г. той вече бил посветен за епископ, което означава, че започнал ефективно да изпълнява пастирските си задължения в Браничевската епархия.

Прочети още...

Севастократор Стрез

Посещения: 3022

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Стрез — бълг. севастократор, самостоятелен владетел в Македония през 1207 — 1214 г. Вероятно е брат на цар Борил (1207 — 1218), макар някои сведения да сочат, че е само негов сродник. С. бил племенник на цар Калоян (1197 — 1207) по женска линия и първи братовчед на друг могъщ български феодал — деспот Алексий Слав.

Прочети още...

Деспот Алексий Слав

Посещения: 2082

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Алексий Слав — деспот, самостоятелен бълг. владетел (1207 — 30-те години на XIII в.). Асеневец — племенник на царете Петър (1186 -1196), Асен I (1186 - 1195/1196) и Калоян (1196 — 1207). Син на тяхна неизвестна по име сестра. Първи братовчед на цар Борил (1207 — 1218) и севастократор Стрез.

Прочети още...

Василий — архиепископ (1186 - 1204) и примас (1204 - 1227(?)) на България.

Посещения: 1498

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

360px PatriarshiaСветителстването на този бълг. архиерей било бурно и изпълнено с много превратности и полит. борби. Времето, в което застанал начело на бълг. църква, било жестоко и страшно. През пролетта на 1186 г. търновските боляри Теодор и Асен вдигнали въстание за възстановяване на бълг. царство. По-големият Теодор бил коронясан за цар и приел името Петър. По силата на древния принцип „царство без патриарх не бива" братята се погрижили да намерят подходящ пастир на въстаналия народ. Такъв се оказал В., монах в някой от местните манастири. Петър и Асен довели насила в Търново митрополита на Видин и някои други гр. духовници, за да ръкоположат В. за епископ. Църк. канони били нарушени, но събитията налагали час по-скоро да се избере духовен водач. Въпреки оказаната от гр. духовници съпротива В. бил ръкоположен за църк. глава на възстановената бълг. държава. Началото на неговото архиерейство било белязано с кръв - гр. видински митрополит се разкаял за стореното, опитал се да избяга, но бил заловен и посечен.

Прочети още...